Силвия СД Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 Багира, никакво желание нямам да те опровергавам, абсолютно никакво. Нито ми е на преден план някакъв измислен спор с теб, нито ми е жизненоважен. Само ми е чудно как го постигаш това безмислие, безчувствие и бездействие ти например в ежедневието си. Хайде да не говорим отвлечено, защото всеки го може това, аз също мога да си блея на думи. Но в живота, как точно ти го постигаш това бездействие. Защото аз имам дълг към хората и когато ходя на работа никак не мога да стоя и да си повдигам раменете в абсолютен покой и безстрастност. Да съм непукист не мога, ако ти го можеш, толкова по-добре за теб, но аз и не го желая това. Така че, моля, да приключим по въпроса. Той не е по темата и без друго. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 (edited) Нямало е за какво да се страхувам от себе си... след поредица от най-различни опитности сега вече го знам. Знам, че не се страхувам от себе си ... сега много се страхувам от другите хора, а от себе си не се страхувам. тук има противоречие според мен. Да не се боиш от "сянката"?? ...Да не се страхувам от другите хора ще рече, да са на едно ниво на развитие всичките хора. Уви това е невъзможно. Това е ясно и на най-големият глупак сред хората. Хората са много различни, един гледа сватба, а друг брадва. Къде ги виждаш тия хора с брадвите тук, много ми е интересно? Но наистина мисля за интелекта на един от най-добрите си приятели, психолог, като за брадва. Стига безмилостно и безпогрешно до най дълбоките въпроси и страхове от вътрешния свят на човека. Абсолютно равенство може да има само ако всички хора станат светци. Това е чисто теоретично и не го вярвам да стане практически. Никой не говори за абсолютно равенство - а и откъде извади това "непременно" условие?? Святост и помощ нагоре - Да! И за това си признавам, че съм един много страхлив човек. Редактирано Юли 8, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 Страхувам се и аз ,да си призная ,от толкова много неща. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 Страхувам се и аз ,да си призная , от толкова много неща давай ги насам да ги поразнищим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 Аз отивам да се крия под одеялото и да от страх. Лека от мен и по-спокойни сънища Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 Ами първо ме е страх от това ,че не съм достатъчно силна . Мисля, че твърде много издавам страховете си , видими са и с просто око. Или по - скоро слабостите си . Ахилесовата ми пета са приятелите. Всичко съм способна да направя за тях. Страх, ме е ,че няма да успея да свърша всичко както трябва в живота си. Някакси безсилна се чувствам пред времето ,не мога да го уловя за юздите и всичко да свърша овреме.Това е само началото на дългия ми списък. Със страхове, съмнения , въпроси. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 Инатари, човек има много животи. Не че аз нямам страхове, но медитацията ми помага да се "осветлят". Те пак си ги има но някак се разсейват и превръщат в нещо хубаво. В смях например. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 quote 'Ина Трифонова' страх от това, че не съм достатъчно силна Никой не е достатъчно силен Мисля, че твърде много издавам страховете си , видими са и с просто око. Или по - скоро слабостите си Искаш ли хладнокръвие, трябва да овладееш дишането. приятелите. Всичко съм способна да направя за тях. Мисля че това е сила и смелост Ахилесовата ми пета са приятелите Защо имаш страх от това? Страх, ме е ,че няма да успея да свърша всичко както трябва в живота си. Някакси безсилна се чувствам пред времето, не мога да го уловя за юздите и всичко да свърша овреме. Е, тук сме вече в една компания Аз го виждам повече като предизвикателство към човека. без него не можем да сме наистина в настоящето. Имаме още и пословицата "Всичко се бои от времето, а времето се бои от пирамидите" - Човек да достигне до един или друг вид безсмъртие. Един от тях е да намерим Бога Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 8, 2007 Доклад Share Добавено Юли 8, 2007 И така от страха от себе си стигнахме до страха от времето. Е, кога ще спрем да се страхуваме от себе си тогава?! Пред времето и пирамидите се рушат. Само едно не е подвластно на времето. Заобичайте се, истински! Така ще заобичате и всичко и всички около вас. Само това да ви остане като молба от мен, доста е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Страх от себе си е невъзможен, винаги трябва да има още една страна по отношение на която да се проектира страха. Например, мога да се страхувам че не съм адекватен да реализирам желанието си по отношение на нещо, на очакванията на някого (или обществото) към мен, на ограниченията в които съм поставен, че ще престана да съществувам по отношение на нещо/някого и т.н.. Но ако съзнателно игнорирам това "второ" по отношение на мен, мигар мога да се страхувам от себе си? Като всичко производно и страхът има нужда от дефиниция, ако откажем да го дефинираме, той загубва почва. Трябва бъдем внимателни творци. Доколкото разбрах от въвеждащият първи постинг по темата, става дума за страха от Нереализираното Божествено в себе си. Такъв страх е явно социално индуциран и това е напълно естествено, защото работата в подобно направление не е в ценностите на обществото като цяло, а определено отнема много личностни ресурси, ако не всички. Затова хората с подобни търсения винаги са се организирали в собствени под-общества като манастири, тайни общества или интернет групи... Има прилика между тях и други хора с обществено "странни" интереси от индивидуален или групове характер, като алпинистите например. Приемствеността във времето и при тях е принципна, по Висоцки например: Дpугие пpийдут сменив уют на pиск и непомеpный тpуд. Пpойдут тобой не пpойденный маpшpут. Цялото стихотворение е доста стимулиращо: ВЕРШИНА Изпълнител: Владимир Висоцки Здесь вам не pавнина, здесь климат иной. Идут лавины одна за одной. И здесь за камнепадом pевет камнепад. И можно свеpнуть, обpыв обогнуть, Hо мы выбиpаем тpудный путь. Опасный как военная тpопа. Hет алых pоз и тpауpных лент. И не похож на монумент тот камень, что покой тебе подаpил. Как вечным огнем свеpкает днем веpшина изумpудным льдом. Котоpую ты так и не покоpил И пусть говоpят, да пусть говоpят, Hо нет, никто не гибнет зpя. Так лучше уж, чем от водки и от пpостуд. Дpугие пpийдут сменив уют на pиск и непомеpный тpуд. Пpойдут тобой не пpойденный маpшpут. Отвесные стены а ну не зевай. Ты здесь на везение не уповай. В гоpах не надежны ни лед ни скала. Hадеемся только на кpепость pук, на pуки дpуга и вбитый кpюк И молимся чтобы стpаховка не подвела. Мы pубим ступени ни шагу назад. И от напpяженья колени дpожат. И сеpдце готово к веpшине бежать из гpуди, Весь миp на ладони ты счастлив и нем. И только немного завидуешь тем - - дpугим, у котоpых веpшина еще впеpеди. 1966 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Мисля, че е по точно да се каже, че се страхуваме не от себе си, а от представите си за себе си и очакванията ни. Чрез въображението си създаваме (съзнателно или не) тела за страховете си и ги подържаме живи фокусирайки върху тях мислите и емоциите си. При животните например няма страх, а инстинкт за самосъхранение. Много често когато човек реално изживее някоя ситуация от която се е страхувал и открие, че действителността е различна от фалшивите представи които си е изградил, страхът изчезва. Затова е казано, че страхът се лекува само със светлината на познанието. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Много често когато човек реално изживее някоя ситуация от която се е страхувал и открие, че действителността е различна от фалшивите представи които си е изградил, страхът изчезва. Затова е казано, че страхът се лекува само със светлината на познанието. Да, така е. Но от друга страна точно по същия начин човек се сдобива с нови страхове - когато преживее някоя неприятна ситуация, за която преди не е имал представа, че в действителност е толкова неприятна, или застрашаваща (живота, здравето или психиката) и т.н. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Мен пък вече въобще нито ме е страх, нито ми пука от себе си, даже напротив, ако само се погледна накриво, веднага се ощипвам! Така съм си много добре и вече нямам душевни терзания, оставил съм ги на околните... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 И аз така. От доста много време. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 И аз така. От доста много време. Браво! Значи и ти си постигнала "Ву Вей" на Дао де Дзин - отказ от целенасочени усилия в хоризонтала /диалектиката/. Тогава си в мир със себе си. Защото вече нито искаш, нито очакваш, нито се стремиш към нещо...от този свят, светът, в който управлява Княза. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 ......... , опитвах се да разбера, винаги го правя, колкото и време да ми отнеме, не е загубено за мен, все нещо ново ще науча за живота и хората. Опитвам се да разбера човека и философията, която го моделира. Разбирам разтварянето в нищото, многократно ми се е искало да го постигна, но е било в моменти на силно отчаяние и някак много нежизнено и неестествено за човека ми стои. Аз съм жив човек, няма как да спра да мисля, но важното е какво мисля, какви мисли допускам, същото важи и за чувствата, същото и за делата. В твоята философия всичко е определяно от егото, за мен не е така. Не всяко действие човешко е продиктувано от егоизма, с това никак не мога да се съглася. Вие един вид обезсмисляте идването на Христа на Земята, отричате всичко земно и човешко, като ето това мен ме смущава и никак и не мога да го приема. Освен това по поведението на членовете на една група, по отношението им към останалите хора, тези извън групата, съдя доколко е хуманна, доколко наистина любовта и обичта са съвместими с тях. Ами ето - вчера си пролича и не само вчера. Ти каза нещо, което мен много ме смути - изобщо за хората го каза - тези не знаят за какво става въпрос, това е много смущаващо, кои са тези, хора са, ти кой си, да не би да не си човек, какъв си, с какво си повече от останалите хора. Не е това моят път, съжалявам. Моят път е да обичам хората такива, каквито са, да им помагам, така както мога, да се старая да го правя все по-добре, но не и да се откъсна от света. Съжалявам. Откъсването от света за мен е бягство, пък кой както иска и с каквито иска възвишени думи да го нарича. Личното ми мнение, че човек докоснат от Гносиса е белязан завинаги. Връщане назад няма. Колебания и съмнения ще има винаги. Това раздвоение ми е познато, но когато се опиташ да се обърнеш назад духа силен вятър. Човек може и сам да върви по Кралския път, но е по-трудно. Групите и школите са външни форми можещи да внесат неразбиране и отблъскване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 Личното ми мнение, че човек докоснат от Гносиса е белязан завинаги. Връщане назад няма. Колебания и съмнения ще има винаги. Това раздвоение ми е познато, но когато се опиташ да се обърнеш назад духа силен вятър. Човек може и сам да върви по Кралския път, но е по-трудно. Групите и школите са външни форми можещи да внесат неразбиране и отблъскване. Да вървиш сам по-пътя е много трудно и трябва да си напълно решил проблема с всички видове страхове.Това за което пишеш се наблюдава във всички общности. Всъщност това е оградата на Школата за която пише Иво в темата : “Школата на Беинса Дуно – първи стъпки” Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 (edited) Инатари, човек има много животи. Не че аз нямам страхове, но медитацията ми помага да се "осветлят". Те пак си ги има но някак се разсейват и превръщат в нещо хубаво. В смях например. Да, Любо , знам , че има много животи . Но да знаеш колко ми е объркано в момента в главата. Въвлечена съм в разни стремления на други хора ,последните няколко дни ,няма да разправям. Разни хора с толкова много земни желания ме въвлякоха в собствения си ад на желания и аз сега искам да се измъкна от това . Направо с усилия сядам да си "творя " нещата , а пък затова такава омърсена психика , направо е като капан на духа. Но ,слава Богу успях да се отдалеча и да си бъда в моето равносвесиe ,където желанията ми са много прозрачни , леки и си плуват съвсем спокойно на повърхността на съзнанието ми . Просто ги съзерцавам и едно по едно ги отхвърлям. Но голяма мътилка ми се стовари , тези дни. Редактирано Юли 10, 2007 от Ина Трифонова Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 Изчетох всичко написано до тук.Ето какво ми хареса: " Много често когато човек реално изживее някоя ситуация от която се е страхувал и открие, че действителността е различна от фалшивите представи които си е изградил, страхът изчезва. Затова е казано, че страхът се лекува само със светлината на познанието." "Личното ми мнение, че човек докоснат от Гносиса е белязан завинаги. Връщане назад няма. Колебания и съмнения ще има винаги. Това раздвоение ми е познато, но когато се опиташ да се обърнеш назад духа силен вятър. Човек може и сам да върви по Кралския път, но е по-трудно." Съгласна съм и с двете твърдения.Но ,според мен,темата е за нещо друго,даже не е и за страха от себе си.Водя се,разбира се, от уводните думи,цитирани в първия пост.Припомням ви ги: “Никой съд не може да се напълни с две течности. Ако трябва да се напълни с вино, ние сме принудени да излеем водата; съдът трябва да се изпразни и освободи. Искаш ли да приемеш божествена радост и Господ, тогава трябва непременно да излееш всичко натрупано. Всичко, което трябва да бъде поемано и възприемано, трябва преди това да бъде изпразнено. Затова колкото изливаш, толкова ще се изпълваш”. Това аз го разбирам така-да се освободиш не само от страховете си,да се освободиш от старите си разбирания,вярвания, убеждения,с които са ни възпитали нашите родители,обществото,системата,в която живеем.Това е като да се обърнеш на 180градуса.Поне за мен беше така.И важно беше не само да изпразня съда,а с какво ще го напълня.Някак ми е чуждо да ми е празно.Или по-точно се получи така,докато наливах новите,старите (не без съпротива) си отиваха.Получи се нещо, като да ми се изясни картинката.И страховете също си отиваха с любовта и вътрешния мир,които дойдоха на тяхно място.Не че процесът е спрял,но вече виждам и самата аз колко съм променена. Извинявам се за начина на цитиране,но нещо не се ориентирах как точно става в този форум. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 ...страхувам се да се страхувам... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 Храмът (съдът) първо трябва да бъде съграден. Едва тогава в него ще може да се влеят Божията Любов и Мъдрост в пълния си блясък. Изхвърля се само непотребното. Да изхвърлиш необходимото е разхищение. Нима Бог е толкова различен от човека, че последния не е натрупал поне късче злато в съкровишницата си. Храмът още не е готов. Нима ще изгоним строителите? Един ден строежът ще бъде завършено. Но трябва ли наред с търговците да изгоним и чистите по душа? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 10, 2007 Доклад Share Добавено Юли 10, 2007 Търговци в храма са всички, а такива, чисти по душа, просто няма. И как няма всички да бъдат изгонени, като преди да се строи нов храм трябва стария да бъде разрушен. Пък ако с моите ръце новия ще градя, то той ще бъде такъв само в надписа над вратата, не и в същността си. А иначе страхът от себе си го има именно заради тези "чисти по душа", понеже те се страхуват от търговците, непризнавайки присъствието си в гилдията. Когато се самосъзнаят като търговци и те, тогава ще се обезсмисли страхът - без почва вече, без значимост, каквато и да е. И само тогава всъщност, ще може в храма да влезе Иисус. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Юли 11, 2007 Доклад Share Добавено Юли 11, 2007 (edited) казват, че търговията била проста работа, ама не била за прости хора имало го е и ще го има Законът за Вземане - Даване, ама без Продаване + неумолимо актуален е Законът за Обмяната на всички нива + безкористно с абсолютна чистота страхът не изчезва след като се самоосъзнаеш като търговец + там са други страхове + изчезва когато се самоотречеш Любов + Светлина + Мир + Радост Редактирано Юли 11, 2007 от Благост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юли 11, 2007 Доклад Share Добавено Юли 11, 2007 През цялото време докато е проповядвал Христос е знаел, че мисията Му или част от мисията Му е да се отрече от себе си в името на Бога в себе си. . Сиреч самоотричането. Но дори в последните дни преди да го хванат се е страхувал. Какво остава за нас, да не би да сме по-големи!? Мисля, че страхът винаги ще го има докато сме на Земята. Важното е да не се превръща в паника. В минимални дози даже е полезен. Другото е игра на думи в горещия летен ден. За да има ....Вземане - Даване, ама без Продаване нека наистина да го няма Продаването. И аз така. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 11, 2007 Доклад Share Добавено Юли 11, 2007 ...страхувам се да се страхувам... Аха. Не мога да си позволя да се страхувам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.