Силвия СД Добавено Юни 7, 2006 Доклад Share Добавено Юни 7, 2006 Тестове значи Ами аз като гледам,гледам,все хора,минали през страха виждам и отдавна задминали го,хе,хе И много им се радвам,че ги срещам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Октомври 2, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2006 Самота Румяна Банкова -------------------------------------------------------------------------------- Чувам далечен шум на вода. Ако е река и идва насам, ще ме завари неподготвена затворена в стаята ми. Сега звучи като пара. Ако някой направи кафе и ми го поднесе- сигурно ще съм станала значителна личност. Обгърнала коленете си с ръце започнах да се люлея с ритъма на самотата си. Затворена тук за дълго сигурността ми се стопи между разговорите от вчера и говорейки хората отвън- за личността ми гола останала без грим. И ако реката дойде- тихо и бавно ще напълни цялата ми стая. Нежна усмивка от някой непознат сред тълпата ще ме увери че всичко е наред. Не се страхувам от вечният бял сън. Единственото нещо от което се страхувам, затворена сама в стаята си - съм самата аз. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 2, 2006 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2006 Не се страхувам от вечният бял сън. Единственото нещо от което се страхувам, затворена сама в стаята си - съм самата аз. Да се пребори човек със страховете си, значи е достигнал до дълбочината и спокойствието на Божията любов. Вие много ми помагате приятели, защото намирам отговори за себе си тук. В много случаи нещо, което някой е казал във форума ми дава сила. Благодаря! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 5, 2007 Доклад Share Добавено Юли 5, 2007 Страхът от себе си проваля толкова добри начинания, пречи да се изживяват пълноценно чувствата. И особено ако страхът и чувството за дълг се смесят.... Страхът за/от себе си винаги е свързан и с усещането за вина. Това е незименната двойка - вината и страхът. Да бъдем малко по-смели и да не заобикаляме желанията си от страх да не бъдем предадени или обвинени ... от самите себе си. И ако непрекъснато избягваме срещите със себе си, както и съпътстващите ги трудности, те, рано или късно ще ни се озъбят с гротескна усмивка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юли 5, 2007 Доклад Share Добавено Юли 5, 2007 Страхът от себе си проваля толкова добри начинания..... Странно или не, но муза за отговор по този въпрос/есе имах снощи, макар и по друга тема: "Обичам когато..." Това, според мен, не е друга тема, а обратната страна на една и съща монета. В момента съм casual и затова ще си позволя да се повторя: aorhama:Не обичам да произнасям на глас думите "обичам те". Обичам да ги живея. Непрекъснато. dina qneva: И ако "непрекъснатото" спре? Усещам моята недоизказаност. Необратимост aorhama: И не "ако", а когато "непрекъснатото спре", настъпва МРАКЪТ на собствената ти душа. И знаеш ли какво означава това? Да навлезеш в пустинята на собствения си ад, да срещнеш собствените си демони и най-големите си страхове. И ако успееш да ги победиш, разбираш, че след Любовта идва още по-голяма Любов. ВИНАГИ, докато станеш чиста светлина. Днес ще продължа: няма живот без болка и страхове - те са симптом за усилията, които трябва да положим, за да съществуваме такива, кавито сме. Усилието да бъдеш себе си е най-голямото и е необходимият и неизбежен Най-Труден Избор - той винаги е личен, в него всеки един от нас е сам. Колкото по-голяма е Любовта, толкова по-малък е страхът. Не е страшно да те е страх, страшно е да те е страх от страха и от собствения ти път. Ако човек не може да прощава на себе си, той не може да прощава и на другите. Цветята също ги боли. Но ухаят, нали? Ухай и ти, Мона! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 5, 2007 Доклад Share Добавено Юли 5, 2007 Аорхама, а защо си мислиш, че и цветята ги боли? От какво се страхуват цветята? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аква Добавено Юли 5, 2007 Доклад Share Добавено Юли 5, 2007 (edited) Редактирано Юли 5, 2007 от Аква Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Юли 5, 2007 Доклад Share Добавено Юли 5, 2007 Аорхама, а защо си мислиш, че и цветята ги боли? От какво се страхуват цветята? Много просто - защото корените им са в Земята. А кой е открил своя истински дом тук? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аква Добавено Юли 5, 2007 Доклад Share Добавено Юли 5, 2007 (edited) Редактирано Юли 5, 2007 от Аква Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 5, 2007 Доклад Share Добавено Юли 5, 2007 Не зная дали това е за темата, но някак домът и страхът да се завърнеш странно се допълват. И какво значи истинският дом да се намери тук? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аква Добавено Юли 5, 2007 Доклад Share Добавено Юли 5, 2007 (edited) Кой вижда цветята? Мисля, че повече ни харесват кактусите и техните бодли! Редактирано Юли 5, 2007 от Аква Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest BENITA Добавено Юли 5, 2007 Доклад Share Добавено Юли 5, 2007 Прав си, в повечето случай ни е страх от нищото! Но как всьщност да го преодолеем?! С безупречност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 5, 2007 Доклад Share Добавено Юли 5, 2007 Двете крайности на заключена емоционалност - безупречността (прилича ми на стагнация и стерилност) и страхът от нищото... Има ли такова изобщо? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest BENITA Добавено Юли 5, 2007 Доклад Share Добавено Юли 5, 2007 (edited) Страхът е един от естествените врагове , войните го преодоляват с абсолютна безпощадност към себе си, има метод - водене на дневник на Истината например, така постепенно се пречистваш, но темата е безкрайно дълга .Тези които се интересуват могат да четат К.Кастанеда. Редактирано Юли 5, 2007 от BENITA Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest BENITA Добавено Юли 6, 2007 Доклад Share Добавено Юли 6, 2007 На средновековния немски мистик Майстер Екхард принадлежат следните думи: “Никой съд не може да се напълни с две течности. Ако трябва да се напълни с вино, ние сме принудени да излеем водата; съдът трябва да се изпразни и освободи. Искаш ли да приемеш божествена радост и Господ, тогава трябва непременно да излееш всичко натрупано. Всичко, което трябва да бъде поемано и възприемано, трябва преди това да бъде изпразнено. Затова колкото изливаш, толкова ще се изпълваш”. “Празнотата като предпоставка за пълнотата” както гласи преданието на мъдреците от далечния изток е за нас, модерните хора чуждо, дори е станало заплашително. “Horror vacui” – страхът от празнотата е типичен белег на нашето време. Ние виждаме това например в организирането на свободното време в обществото. След един изпълнен и дори често преизпълнен работен ден, продължаваме пак със стрес през свободното време. Едно пренасищане с активности трябва да накарат човека да забрави, че носи в себе си нещо безсмъртно, нещо което крие в себе си безкрайността; понякога наричано божествена искра, понякога семе, понякога пъпка на роза. Защо е този страх ? Това ли е страхът, че трябва да се откажем от нещо, без от това да спечелим? Това ли е страхът от падането в “черната дупка”? Или дори от скуката? Или нас, хората ни е страх от това да не изгубим контрола върху себе си или от това да не отстъпим самоопределението си на чужда сила, да не попаднем под влияние, което би ни изтръгнало греблото от ръцете? Смисълът не е в това! В нас съществува все пак един нежен глас, който непрестанно ни подканя да се впуснем в рискованото дело, да се откажем от себе си. Този глас ни подканва на дело да пуснем от ръцете си греблото на себеутвърждението и да се отдадем на божествените влияния. Той иска да възбуди нашето любопитство към “пълнотата на празнината”, към “музиката на тишината”. “Празнотата не е вакуум, не е нищо. Тя означава толкова много, колкото чистата откровеност, невъзпрепятствана и спонтанна ….”, така пише Кен Вилбер в своята книга “Смелост и милост”. Празнотата означава: да бъдеш един изпразнен съд за “божествената радост”, както се казва в цитата на Майстер Екхарт. Празнотата означава: с радост да се откажеш от онази празнота, която изпълва безсмислието на нашето земно съществуване и да са отдадем на пълнотата на вечното съществуване. Затова: “Колкото изливаш, толкова ще се изпълваш ….” "МАЙСТЕР ЕКХАРТ -Живял е около 12век, загадъчен мистик.... Майстер Екхарт казва, че съкровената дълбочина в нас е ключът за Бога.Тази дълбочина е именно Нищото.Това Нищо е свръхосветено.То е изобилно сияещо.Ти трябва да имаш чисто сърце, казва Майстер Екхарт и отговаря:Кое сърце е чисто? Само това сърце, което е превърнало всичко създадено в Нищо т.е. в съкровеност.Това е чистото сърце... Когато човек живее в Бога, тогава какво означава за него минало, настояще и бъдеще?Те нищо не значат.Бъдещето нищо не може да ти даде, защото Бог е всякога повече от бъдещето.Бог е вътре в нас, но ние сме навън -това е проблемът. Който е познал себе си, не люби нищо друго, освен Бога, освен Същността. Да познаеш себе си, означава да се познаеш такъв, какъвто си бил преди външната история на света, такъв, какъвто си бил, извън времената, какъвто си сега и какъвто ще бъдеш в края на времената. Това себепознание се осъществява само вътре в Бога, т.е. дълбоко вътре в нас...... Едно е нужно казва Майстер Екхарт -Бог.Влез да живееш в Бога ......." източник: В храма на мъдростта - Елеазар Хараш Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юли 6, 2007 Доклад Share Добавено Юли 6, 2007 Цветята са минали урока за болката. Но, не само цветята, а всички растения се преминали урока на болката...Не съм срещал никъде толкова силно движението както в дърветата...Дърветата не се страхуват от двишжението, пътуват надалече...защото са пуснали корени. Ние хората обаче се страхуваме...защото ако се оставим на движението и ако не познаваме корените си, ще тръгнем от тук и ще пристигнем там..а това "там" може и да не познаваме... Страхът, какъвто и да е по произход е винаги изява на едно и също нещо, а то е- липсата на информация... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest BENITA Добавено Юли 6, 2007 Доклад Share Добавено Юли 6, 2007 Страхът, какъвто и да е по произход е винаги изява на едно и също нещо, а то е- липсата на информация... Мммм да умът винаги търси информация, за да се чувства сигурен . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юли 6, 2007 Доклад Share Добавено Юли 6, 2007 защо да е само умът ? Липсата на информация е нещо, което не се отнася само до функцията на ума. Съзнанието е "комбина" от сетивните анализатори, емоционалните модели, двигателните стереотипи, честотната настройка на чувствата и менталния диапазон- чрез тях се извършват едновременно два процеса спрямо енергията/информацията- анализа и синтеза. Анализата така или иначе функционира винаги под "пълна пара", но синтеза в много случаи не е пълноценен, а в крайна сметка продуктите на синтеза достигат до съзнанието, така че, под липса на информация следва да се има предвид дисбаланс, при който процесите на синтеза изостават спрямо процесите на анализа...На това се дължи например познатото състояние "паника"- сетивата приемат информация, в менталния диапазон непрекъснато попадат най-различни мисли, в честотния тунер винаги има работеща "станция", и всичко това в определен момент "разлага" възприретото, но не може да отнговори със синтез, и така може да настъпи панически страх от смъртта, агорафобия, клаустрофобия, и прочие фобии...в които основата е винаги страх от смъртта, а този страх се дърлжи на постъпване на информация, "разлагането" й, но съзнанието не може да реагира адекватно поради липса на "материал", с който то работи, а този материал е продукт на синтеза- ето защо, под "осъзнаване" в много случаи се има предвид това, да се допуска до съзнанието синтезата на това, което е прието. Анализата е процес на анихилиране на информацицята- смилане. Всяко нещо попаднало "отвън" подлежи на разграждане чрез анализа (например лягате на плажа по бански, и онова което достига до съзнанието ни е винаги синтез от всичко което анализаторите ни поднасят- но преди да го поднесат, то подлежи на разлагане- слънцето е и топина, и светлина, има вятър, земя, море, вълни....кое би задействало паника в определен момент?- може да се опита), и съзнанието ни възприема синтеза на това "всичко" което постъпва, а синтеза е като върха на айсберг...Не върхът е онова, което прави айсберга опасен, а масата, която не се вижда... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest BENITA Добавено Юли 6, 2007 Доклад Share Добавено Юли 6, 2007 О.К. няма проблеми .Благодаря отговорих си на някои въпроси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 6, 2007 Доклад Share Добавено Юли 6, 2007 Много хора, тръгнали по път към осъзнаване, търсят какви ли не начини да се спасят от себето и стигат до отказа от себе си. А това е бягство. Да избягаш от себе си не е никаква сила и смелост. Бягайки, само се засилва страхът, самото бягство дори поражда страховете. Прегърнете себе си, с всичките си несъвършенства, преоткрийте се, прегърнете страховете си с обич и те ще се стопят в такава прегръдка. Ще изчезнат в нищото, от където са и произлезли. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 6, 2007 Доклад Share Добавено Юли 6, 2007 Има бягство и бягство. Има прегръдка и прегръдка. Фактически ти не би могъл да се скриеш от идентификацията си чрез самата нея. Фактически прегръдката на себето от самото него си е самолюбие. Фактически, ако не оставим никакво място в стаята от разни предмети, то и светлина вътре не би проникнала, макар и неизмеримо по-фина и нежна от тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 6, 2007 Доклад Share Добавено Юли 6, 2007 Да, както има и любов, и любов. И страх, и страх. И свобода, и свобода. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юли 6, 2007 Доклад Share Добавено Юли 6, 2007 (edited) Да, а свободата дали е да се скрия и то фактически. Отвъд фактите, които себето поставя като визус, свободата е в несъществуващото себе, там, от нищото дошло и в нищото се разтопило. Само прегръдка/приемане с обич на такова себе би го поставило на мястото му - а именно - в нищото. Но страхът, който се скрива отвътре, а отвън не съществува, е страх за/от себе си. Всъщност, от нищото. Редактирано Юли 6, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мегито Добавено Юли 6, 2007 Доклад Share Добавено Юли 6, 2007 "Господи, Отче научи ме да се обичам и приема, така както теб обичам, страх да нямам, Любов да имам" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 7, 2007 Доклад Share Добавено Юли 7, 2007 Щом си решила в момента това течение да следваш, някъде по него ще ти кажа следното: в нищото няма параван, или бариера - дори и нищото да търсиш, доближаването към него ти дарява спокойствие и свобода, понеже не съществува ограничение там. И ти ме пита за нищото, не помниш ли? Когато се докосваш до него, то едновременно е и обхващане на всичкото. Личността в това си стремление може само себе си да загуби, понеже животът не ти е играчка, която да счупиш. И щом искаш точно живот да усетиш, премахни бариерата която определяш като себе. И психологията определя масата от човеци като панически страхуващи се от тишината. Всяко безстрастно наблюдение би потвърдило това. Те обаче дори не биха могли да си помислят за тишина от по-висока октава, която просто поради ограниченост наричаме нищо. Няма обаче някой, който чул гласа на покоя и да се е оцъклил от ужас. И страхът е много отвлечено понятие там, съвсем безсмислено... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.