Темпераментите

[Inatari]

Аз съм съгласна със Станимир,че всеки един от темпераментите си имат недостатъци и освен това мисля,че никога не са в чист вид,хората обикновено са комбинация от няколко темперамента.

Дали може един да се определи като добър или друг като лош според мен няма да бъде точно, просто един човек е оползотворил темперамента си и той работи с положителен знак, а друг не .

Ако мълчанието е признак за "голяма духовност", а общителността за стремеж към самоизтъкване или пък раздуване на егото, то всички мълчаливи, асоциални хора щяха да са духовни учители и всички свръх активни и комуникативни хора на прага на своето духовно падение.

Що за глупост би била подобна логика ?

Редактирано Октомври 8, 2011 от Inatari

[Пламъче]

"И глупакът е умен, когато мълчи"

изт.

Някои хора са по-мълчаливи по природа, други по-приказливи, което не означава, че духовните хора непременно трябва да са от мълчаливите.

От опит обаче знам, че ако някой реши да се прави на много умен или духовен, прикрива истинските си качества чрез мълчание.

По отношение на темпераментите - хората са комбинация от няколко темперамента и кой от тях ще надделее зависи най-вече от ситуацията в която е попаднал човек и от моментното му психическо и физическо състояние.

[Диана Илиева]

Мммм, не съм съгласна. Да, всички хора са комбинация от всичките 4 темперамента. Може някой от тях да е само 1%, но все пак присъства в човека.

Обаче - всеки темперамент е в конкретно съотношение спрямо другите и това съотношение в човека е постоянно, не се променя нито спрямо ситуация, нито спрямо физическо/психическо състояние.

Съгласна съм с тези, които са на мнение, че е добре 4-те темперамента да се балансират в човека - т.е да са по 25% всеки.

И точно това ме вълнува - знаем, че човек се ражда с определено съотношение на темпераментите; доколко и по-какъв начин е възможно в рамките на текущия си живот, да промени/хармонизира това съотношение?

[Станимир]

Станимире, ако си сред хора и говорят нещо, което ти е интересно, не ти ли се прищява и ти да говориш. Особено ако от време на време да подпитват.

Ами по някой път – да, друг път – не. Но както споменах, по-основното, като някакъв критерий за духовност, е, да не се говорят празни приказки. Може да говориш малко и пак да не кажеш нищо смислено.

[Inatari]

Аз пък мисля,че подобни критерии за духовност като говорене на смислени неща не изчерпва възможностите да бъдеш"духовен" в общуването си .

По- скоро си мисля,че е много важно до каква степен си отворен към хората, говоренето или неговоренето изобщо не са каквито и да било признаци за духовност или недуховност.По- скоро мисля,че става дума за цял комплекс от качества, които духовните хора имат като съзнание като настройка, които проявяват по различен начин, в зависимост от темпераментите си,а понякога и моментното си състояние.Тук няма някаква формула или рецепта,която да бъде прилагана от всеки,особено,ако я търсим в елементарния й вид.

Защото това,че сме някаква комбинация от темпераменти,независимо от съотношенията им ,не пречи да имаме опредлено настроение в дадения момент, което да е различно от темперамента ни по принцип.

В крайна сметка не сме някакви роботи, на които да е зададена само една програма за темперамент,нали така ?

Човекът е сложна вселена и това как реагираме на света около нас,зависи от страшно много неща и опитности вътре в нас.

Редактирано Октомври 9, 2011 от Inatari

[Florestan]

Съгласен съм с Ина. Ако човек работи, например, като преподавател или като нещо друго, което изисква от него да говори повече, това не означава, че той е на по-ниско духовно ниво. От една страна, струва ми се, че един духовно извисен човек би трябвало да може да спазва "хигиена" на мисълта - т.е. да може да осмисля това, което говори, да не говори само празни приказки и неща, които отдалечават от разглеждането на ситуациите по същество - когато се налага. От друга, това не означава, че той не може да води по-несериозни разговори - а дори за него не задължително такива разговори са "несериозни" - самото им обявяване за такива много често може да означава, че човек, който ги окачествява по този начин има ограничен светоглед, което по никакъв начин не би го направило по-духовен, а обратното.

В тази тема не пиша особено много, защото въпросната книга на Щайнер за темпераментите не съм я чел. Но попаднах на едни записки "От съдържанието на езотеричните часове" при него - или поне така се твърдеше в архива. Там прочетох следното за връзката между храненето и темпераментите, което съм сложил долу в мой превод:

"Особено важно е за един езотерик да води живот на въздържание. Древен мъдрец е казал: въздържанието изчиства чувствата, събужда способностите, освежава човека и подсилва паметта; душата губи повечето от земната си тежест и затова се радва на по-голяма свобода. Човек не би могъл да създава продуктивни мисли, ако яде прекалено много или прекалено често, защото неговите сили ще бъдат използвани за храносмилането и от тях няма да останат сили за мисленето. Шилер, Шекспир и много други писатели са живели с много малко храна. Умът никога не е така ясен, както след дълъг пост. Най-великите светци са живели на хляб, плодове и вода и нито едно чудо не е било направено на пълен стомах.

Когато човек работи върху себе си, той хармонизира темпераментите си, но дотогава, меланхоличен ученик трябва да яде плодове, за да може тяхната слънчева енергия да премине през втърдяващия елемент на меланхолизма. Флегматиците не трябва да ядат кореноплодни, защото това само ще увеличи тяхната вътрешна тенденция към леснота. Сангвиникът, обаче, би имал полза от кореноплодни. Човек почти би могъл да каже: сангвиникът трябва да бъде свързан с тялото си чрез храната, защото иначе почти би могъл да отлети. Егото доминира при холериците, затова те трябва да избягват да ядат лютиви подправки и стимулираща храна.

Един учител не се нуждае от твърда храна и темпераментите вече не го контролират и не му влияят. Той използва холеричния темперамент за магическите си дела, оставя нещата в света да минават през него така, както това прави един сангвиник, държи се като флегматик в радостта си от живота и може да мисли за духовните си открития и преживявания като меланхолик. Но ще ни отнеме доста време, за да стигнем дотам, затова трябва да се опитаме да приведем в хармония целия си живот с нашите духовни стремежи. Вие можете да вземете от живота само толкова, колкото сте вложили в него."

Редактирано Октомври 9, 2011 от Florestan

[tilia]

Преди време с двама приятели се разговаряхме, и дойде дума до темпераментите. Гледайки ги, единият класически флегматик, а другият холерик, та дрънка, ми стана любопитно те като какъв темперамент ще ме определят. Според "холерикът" съм флегматик, а според "флегматика" клоня към холерик. Не е лесно, значи, дори да се прецени кой какъв е, а самата промяна в посока целенасочена промяня на темпераметна сама по себе си за мен е по-скоро излишно натоварване.

Виждала съм флегматик да се опитва да бърза - трогателна гледка - лута се хаотично, хваща нещо, пуска го, после нещо друго, и накрая забравя нещо важно. А холерик да върши работа, изискваща внимание и концентрация? Докато уж мисли спокойно, очите му шарят, пръстите мърдат, хапе устни и накрая все се прещипва/порязва..

Така че що се отнася до живота в "света", най-добре е човек да се съобразява и с темперамента си, избирайки работа. Малко или много, всички го правим, поне се опитваме

В семейството, личния живот често се получава да се съберат противоположности. Сигурно не е случайно, не е и лесно, с малко повече хумор и разбиране, и най-вече любов, нещата вървят. Дали нещо се научава, променя - не ъсм сигурна. Може би в дългосрочен план?ува

Що се отнася до личностното развитие, не знам, предполагам че човек, израствайки духовно се балансира и като емоция.

Флорестан, цитатът е много интересен, благодаря. Единствено се затруднявам да определя собствения си темперамент

[Guest Христо]

Ако мълчанието е признак за "голяма духовност", а общителността за стремеж към самоизтъкване или пък раздуване на егото, то всички мълчаливи, асоциални хора щяха да са духовни учители и всички свръх активни и комуникативни хора на прага на своето духовно падение.

Що за глупост би била подобна логика ?

Аз попитах дали има връзка и ако има докъде се простира. Станимир спомена за мълчанието и духовността. Едва ли постоянното и хаотично бърборене е полезно за т.нар. духовно развитие ...

[Inatari]

Ами Христо, чети внимателно постингите.Няма какво да се вменява,че мълчанието е признак на голяма духовност.Виж какво е написал и Флорестан.Просто това не е критерий за духовност, както може да се говори хаотично,така и може да се мълчи хаотично.Тук става дума за съзнание, за вътрешна настройка.Само по себе си говоренето или не говоренето не означават нищо,това е елементаризиране и свеждане до някаква рамка, която е напълно излишна.

Аз мисля,че съвременният духовен човек е много активен, социален, той общува активно и е много деен в живота си, работи на много нива, общува с голям диапазон от хора.Това е .Има широк обхват на дейности.

[Guest Христо]

Ако човек си сложи в стаята снимки на близки и роднини, които не вижда всекидневно/всекиседмично, това говори ли нещо за характера му и ако говори, какво казва ?

Редактирано Октомври 10, 2011 от Христо

[Диана Илиева]

Христо, дай по същество, това няма общо с темпераментите.

Въобще темперамента е нещо много различно от характера на човека - ти не си ли виждал добронамерени холерици, злобни холерици, любознателни холерици, консервативни холерици (извинявам се на холериците, просто този темперамент ми влезе в устата, нали и аз съм от тях ) ...

...

Виждала съм флегматик да се опитва да бърза - трогателна гледка - лута се хаотично, хваща нещо, пуска го, после нещо друго, и накрая забравя нещо важно. А холерик да върши работа, изискваща внимание и концентрация? Докато уж мисли спокойно, очите му шарят, пръстите мърдат, хапе устни и накрая все се прещипва/порязва..

Така че що се отнася до живота в "света", най-добре е човек да се съобразява и с темперамента си, избирайки работа. Малко или много, всички го правим, поне се опитваме

В семейството, личния живот често се получава да се съберат противоположности. Сигурно не е случайно, не е и лесно, с малко повече хумор и разбиране, и най-вече любов, нещата вървят.

...

По-скоро това, което казва tilia - хубаво е да се съобразяваме и с темперамента, когато си избираме професия. Не знам някой от вас представя ли си например пожарникар, който да е типичен флегамтик , макар че сигурно има и такива? Или пък реставратор, който да е типичен холерик?

В семейството също е много интересно - като че ли нарочно се събират различни темпераменти. Моят опит и наблюдения показват, че с годините нещата не се променят, поне не съществено. Споделете и вие

[Inatari]

Еми аз за себе си знам,че съм всичките 4 темперамента.В едно отношение съм холерик,в друго флегматик, в трето сангвиник, в четвърто меланхолик.Не мога да стигна само до един от където и да се погледна. Същото мога да кажа и за семейството ми,че ние всички проявяваме и 4- те темперамента.

Понякога трудно овладявам някоя от тези "стихии на темпераментите" и се проявявам като еди каква си, но това е обикновено, защото не успявам да подчиня и да управлявам правилно някое от тези 4 неща вътре в мен.

Понякога съм експанзивна, дори нападателна, друг път мързелива,флегматична, трети път толкова оптимистично настроена,че да полетя,/като с това заразявам всички/четвърти път меланхолията и песимизмът до такава степен ме владеят,че по- добре да бъда сама и да се отдам на мечти и колкото се може по- тъжни мисли.

А понякога проявявам в комбинация няколко от темпераментите.

Просто как да се поставя в рамките "холерик" или" флегматик", като дори имам цели периоди от живота си подчинени на един темперамент и друг цял период завладян от втори.Дори и така да разгледаме нещата пак стигам дотам ,че дори, когато съм била малка съм била пак комбинация от няколко темперамента,в юношеството си съвсем друг, в тийнейджърството трети,като студент четвърти и сега като млада жена пък съвсем объркана каша от темпераменти.

Проявявам някакъв темперамент,в зависимост от мирогледа и вътрешната ми убеденост и опитност в живота.

Редактирано Октомври 10, 2011 от Inatari

[Guest Христо]

Христо, дай по същество, това няма общо с темпераментите.

Въобще темперамента е нещо много различно от характера на човека

Къде да пиша за характерите. Може и да постна в една обща тема.

[Guest Христо]

От какво се определят темпераментите на отделните народи ? Климат, социални условия ? Може ли да се правят обобщения от типа на "италианците имат еди какъв си темперамент, те са по - топли, южняци..." ?

[Канел]

От какво се определят темпераментите на отделните народи ?

От нивото на съзнание, както обикновено.

Ама много питаш бе Христо, защо не се осланяш повече на собствени наблюдения вместо да търсиш чужди гледни точки? Или просто си "сверяваш часовника"?

[Guest Христо]

От малък съм много любопитен ...

[Станимир]

Интересна ми е и връзката на темпераментите с астрологията и стихиите. Според Вас - има ли такава?

Според мен може да се направи съпоставка между темпераментите и стихиите, но като че ли нещата не се припокриват съвсем. Всеки човек в състава си съдържа елементи от четирите стихии, но тези елементи могат да бъдат в различно съотношение. По принцип може да се приеме, че човек с преобладаващи огнени елементи в състава си е холерик, с преобладаващ въздух – сангвиник, вода – меланхолик и земя – флегматик. Но тук могат да възникнат някои разминавания. Например, холерикът по принцип се смята за избухлив, неспокоен, прибързан. Това е поради неовладения елемент на огъня в човека. И в известна степен психолозите са прави, защото в масовия случай те наблюдават именно това. Хората с преобладаващ огън в състава си, които са успели да го овладеят са малко. Значи, с други думи, ако един човек е успял да овладее огъня в себе си, той вече няма да е холерик по класификацията на психолозите, въпреки че в него ще продължава да преобладава елемента огън, т.е. ще се получи едно разминаване между темперамента и стихията.

Тук интересно ще бъде, ако елементите бъдат разгледани като комбинация от качества. Това, което пиша е нещо старо и добре известно, но не го видях в темата. Можем да прибавим и телата на човека.

Огън – сухо и горещо – Дух

Въздух – влажно и горещо – умствено тяло

Вода – влажно и студено – емоционално тяло

Земя – сухо и студено – физическо тяло

Горещината и студа дават тази екстровертност и интровертност, която се приписва на четирите темперамента. Съответно интровертност за флегматичния и меланхоличния и екстровертност за холеричния и сангвиничния темперамент. Горещината дава активност, сила, енергичност, динамика, а студът – пасивност.

Сега за сухотата и влагата. Тук нещата може да се окажат малко по-трудни за разбиране. Сухотата дава твърдост, а влагата – мекота. Влагата дава пластичност, изменчивост, а сухотата – постоянство и неизменност. Сега сигурно мнозина ще се учудят как може да говорим за твърдост, постоянство и неизменност при огъня. Да, наистина има разлика в изкристализиралата твърдост на земята и динамичната твърдост на огъня. Но вся пак огънят не е само сухота, той включва и топлина, а земята – студенина. Духът, който е огън, е неизменен, вечен и нерушим. Но това не е неизменността на кристализиралите форми. Даже, всъщност, неизменността на формите зависи от огъня, който макар и малко, те неизменно съдържат в себе си. Огънят със своята топлина осигурява взаимодействието на частиците материя в едно тяло. Студът не може да го осигури. Студът в комбинация със сухотата може да втвърди едно тяло, но без огъня тялото изобщо не може да съществува. В огъня също има твърдост, но тя не е материална, а по-абстрактна (не намирам друга дума), свързана с волята и силата на човека.

Това беше за стихиите. Но стихиите от своя страна може да са овладяни или неовладяни. И тук най-яркото несъответствие, което неслучайно вече споменах, е с холеричния темперамент. Хората със холеричен темперамент съдържат много огън в себе си, но не е задължително хората с много огън да са задължително холеричен темперамент. За целта разбира се трябва да са овладели този огън в себе си, а това в повечето случаи е пожелание за малко по-далечното бъдеще. В крайна сметка огънят е Духа и това трябва да говори достатъчно.

[Диана Илиева]

Замислих се за овладяни и неовладяни ...

Какво стои зад тези понятия? Кога сме склонни да кажем, че дадена стихия е овладяна? Не е ли когато другите стихии са получили достатъчно проявление в нас, за да я балансират?

[Станимир]

Представи си една перка, която се движи неравномерно: в един момент тя спира, а в следващия започва да се върти с пълна сила, после забавя хода си за известно време и отново забързва... Как може да бъде уравновесена тази перка? Тя може да спре или може да продължи да се движи с някакво по-бавно, но вече равномерно темпо. Тя може да се движи по-бързо и по-бавно, но вече в някаква ритмична смяна на интервалите. Тя може да се движи равномерно и с пълна скорост, ставайки почти невидима за наблюдаващия. Това са все възможни варианти, изразяващи различни стихии или комбинации от стихии. Овладяването означава ние да може да извикаме към проявление определена стихия, когато сметнем за необходимо или да я „изгасим“, когато сметнем, че не ни е нужна. Може би не е точно да се каже, че овладяваме някоя отделна стихия, а по-скоро овладяваме стихиите като цяло, всичките заедно. Овладяване означава да „изпратиш“ стихията там, където е нужна, както например градинарят изпраща водата с различни приспособления към растенията. Абсолютно всяко действие на човека се изпълнява чрез стихиите, всяка мисъл, всяко чувство и желание. Овладяването на водата и въздуха може например да означава да можеш да проявиш гъвкавост когато е необходимо, да можеш да се приспособяваш към промените в обкръжението. Същото в неовладян вариант означава непостоянство.

п.п. Май ще се окаже, че разминаването между стихиите и темпераментите е доста по-голямо отколкото ми се струваше малко по-рано.

Редактирано Ноември 3, 2011 от Станимир

[Guest Христо]

Защо някои хора, сякаш по природа са по - разсеяни от други ?

[Диана Илиева]

Ой какой рассеянный

Христо, това се дължи не толкова на темпераментите според мен, но и на специфичното положение и аспекти на Меркурий. Включително "положителните" такива, като секстил или тригон, но ако са с планета като Нептун например, могат да дадат един доста "отнесен от вихъра" човек

[Guest Христо]

Не веднъж съм се канел да спра да съм разсеян, но не съм успявал.