Темпераментите

[Диана Илиева]

Здравейте!

Психологията винаги ми е била интересна, чета и се занимавам ей така, съвсем любителски, главно като наблюдавам хората около себе си.

Напоследък съм се заинтригувала от темпераментите - те са "открити" много отдавна, четем за тях, мисля още в древногръцките текстове. В момента изучавам една разработка на Р.Щайнер по въпроса - ще пусна кратички цитати от книгата. Мисля и съвременната психология не отрича наличието на различни темпераменти. Защо в такъв случай реакцията на психолозите и психотерапевтите на едни и същи проблеми при различни хора са едни и същи? Или може би различните по темперамент хора са предразположени към различни психологични страдания?

Интересна ми е и връзката на темпераментите с астрологията и стихиите. Според Вас - има ли такава?

Въобще темата е много обширна.

[Диляна Колева]

Съвременната психология запознава студентите с различните темпераменти още във втори курс.

Има доста добър и обширен тест( с около 86 въпроса) за определяне на темперамента. По принцип за хората със сангвиничен темперамент, казват, че са с едно рамо напред в живота. Като всеки един типаж си има своите предимства и недостатъци. Един флегматичен темперамент е, например, идеалния работник на конвейр или човек, който може да издържа на големи напрежения и винаги може да се разчита на неговия здрав разум. Холерика е много подходящ за динамична работа, но не прекалено натоварваща като нервно напрежение. Меланхоликът е в най- неизгодна позиция от всички темпераменти според мен, с много мъка общува и трудно работи в колектив, но е прекрасен за индивидуална работа. И т.н.

Вече има работни тестове според които се подбира подходящия персонал за дадена фирма и темперамента е един от определящите.

Смята се, че темпераментът идва със самата личност и не подлежи на промяна, един краен интроверт в никакъв случай не може да се превърне в екстраверт. Или един краен невротик в крайно емоционално стабилен.

По тази причина върху самия темперамент и неговите особеност не може да се работи с цел промяна.

Работи се по- скоро по следствията идващи като проблем от различното възприемане на проблемната ситуация.

[veselinvalchev1981]

Миналата година ни правиха такъв тест в института за темпераметите ,оказа се че съм флегматик ,а останалите от курса са холерици и сангвиници .

[Диана Илиева]

Didi, можеш ли да дадеш линк към такъв тест - сигурно ще бъде полезно всеки да се определи сам.

Ето малко от Щайнер, който за мен пише малко по-различни неща, спрямо това, което аз бях чела преди това за темпераментите:

]...физическото тяло човекът споделя с целия видим свят, етерното тяло с растенията и животните, астралното тяло с животните.Четвъртото звено обаче, Азът, притежава само той; с това той изпъква сред другите видими създания. Ние обозначаваме това четвърто звено като носителя наАза, като нещото в човешката природа, с помощта на което човек е в състояние дакаже „Аз", имайки предвид себе си, да постигне самостоятелност. Онова, което виждаме физически и което разумът, свързан с физическите сетива, може да познае, е само израз на тези четири звена на човешката същност. Така изразът на Аза, на същинския носител наАза, е кръвта в нейния кръговрат. Този „специален сок" е изразът на Аза. Физическо-сетивният израз на астралното тяло е например наред с други неща и нервната система на човека. Изразът на етерното тяло или част от неговия израз имаме в системата на жлезите, а физическото тяло се изразява в сетивните органи.

Тези четири звена откриваме в човешката същност. Така, ако разгледаме цялостния човек, ще можем да кажем: цялостният човек се състои от физическотяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Физическото тяло, което у човека е видимо със сетивното зрение, носи, погледнато от вън, съвсем определено знаците на унаследяването.Също и качествата, които изграждат етерното тяло на човека, този борец срещу разпада на физическото тяло, е нещо, което се намира в наследствената линия. Послестигаме до неговото астрално тяло, което по своите качества е много по-свързаносъс същностната сърцевина на човека. А когато се насочим към най-дълбоката сърцевина на човека, към същинския Аз, откриваме това, което се предава от едно въплъщение към друго и което се проявява като вътрешен посредник, излъчващ навън своите съществени качества. Поради това, че трябва да се съединят, те се приспособяват при встъпването на човека във физическия свят. И всички тези четири звена на човешката природа: Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло, си взаимодействат по най-разнообразни начини

...човека, когато той навлезе във физическия свят, се получава различна смесица от четирите звена на човешката същност, като едно от тях придобива, така да се каже, господство над останалите и им налага своя оттенък. В зависимост от това, дали едно или друго от тези звена се откроява особено силно, откриваме в човека един или друг темперамент.

Когато Азът на човека, като резултат от съдбите му, е станал толкова силен, че неговите сили преобладават и господстват в четиристранната човешка природа и той владее над другите звена, възниква холеричният темперамент. Когато той е изложен особено на влиянието на силите на астралното тяло, отсъждаме на човека сангвиничен темперамент. Ако етерното или жизненото тяло въздейства прекомерно върху останалите звена и бележи с природата си по особен начин човека, възниква флегматичният темперамент. А когато физическото тяло със своите закони преобладава в човешката природа поради това, че същностната сърцевина не е била в състояние да преодолее известни втвърдявания във физическото тяло, се касае за меланхоличен темперамент.

А въпросът ми относно психотерапията беше, защо се прилагат едни и същи методи при хората с различен темперамент? Например на всички хора, без значение с какъв темперамент са, им се обяснява, че трябва да станат примерно отворени, ентусиазирани, оптимистични и т.н. в този дух, а това е твърде нехарактерно и направо непосилно за един меланхолик.

По-нататък Щайнер продължава с характеристиките на всеки темперамент и с указания как да се възпитава дете, родено с един или друг темперамент - оказва се, по различен начин, като препоръчва да се използват даденостите на специфичния темперамент, а не да се работи против или въпреки него.

Редактирано Юли 31, 2011 от Диана Илиева

[Диляна Колева]

Интересна е информацията от цитатите, не ми е попадала, но така откъсната ....... няма как да се разгледа в дълбочина.

Тестът не е в интернет пространството и няма как да дам линк към него. Самият тест без "ключовете" за отключването му е нищо.

Аз съм сангвиник.(според тестуването), това ще рече емоционално стабилна, екстравертна личност.

Холерикът е екстраверт в емоционална нестабилност , до невротизъм( зависи от вторичните качества и развитието на първичните)

Флегматикът е интроверт, емоционално стабилен.

Меланхоликът е интроверт в емоционална нестабилност до невротизъм.

Това е най,най- общо според психологията.

Мисля, че при терапията се обръща внимание на темперамента и не вярвам терапевт установил че работи с интроверт да се опитва да го превърне в екстраверт. Но вероятно това си зависи от знанията и методите на дадения терапевт.

Хубаво е наистина родителите да имат представа за темперамента на детето си, защото така ще улеснят и неговия и своя живот при съвместното им начално съжителство от около 18 години. Но това изисква доста знания, време и желание за изпълнение. А един холеричен родител, който е винаги на макс в емоциите си, с много познанства, контакти движение, надали ще има психическата, че и физическата възможност да следва определена схема на възпитание към едно дете меланхолик, например. Вероятно в такъв случай ще се стигне до невротичен характер.

Мисля че това разминаване е неизбежно.

И нещо любопитно, в книжката "Мечо пух" са показани четирите темперамента.

Мечо пух - флегматик

Прасчо - сангвиник

Тигър - холерик

Магаренцето Йори - меланхолик

Редактирано Август 1, 2011 от didi_ts

[Диана Илиева]

Знаеш ли, точно това имах предвид - че Щайнер дава малко по-различна характеристика на темпераментите:

Кръвта в нейния кръговрат, пулсиращата сила накръвта е изразът на същинския Аз. Азът се изразява в циркулацията на кръвта, чрез преобладаващото действие на кръвта; в огнената, буйна кръв се проявява той най-вече. Нека се опитаме да вникнем в тънкостите на взаимовръзката, която съществува между Аза и другите звена на човека - да приемем, че Азът упражнява особено господство, една особена власт върху живота наусещанията и представите, върху нервната система; да приемем, че всичко вчовека извира от неговия Аз и всичко, което той усеща, усеща силно, защотонеговият Аз е силен - това наричаме холеричен темперамент. Следователно онова,което характеризира Аза, ще се прояви като преобладаващото качество. Затова у холерика преобладава кръвоносната система. Холеричният темперамент ще се изявиактивно в една мощно пулсираща кръв; така излиза наяве силният елемент учовека, а именно, че той има особено влияние върху неговата кръв. У един такъвчовек, у когото в духовен план действа Аза, а във физически предимно кръвта, виждаме как най-вътрешната сила поддържа организацията стегната и силна. И вмомента, в който той се проявява във външния свят, неговата Азова сила ще иска да предяви правото си. Ето последицата от този Аз. Поради това холерикът се държи като човек, който иска да наложи своя Аз на всяка цена. От циркулациятана кръвта произтича всичко агресивно у холерика, всичко, което е свързано със силната волева природа на холерика.

Когато в човека преобладава астралното тяло, физическият израз ще се съдържа във функциите на нервната система, този инструмент на емоционалните приливи и отливи. А онова, което създава астралното тяло, е животът в мисли, в образи, така че човекът, надарен със сангвиничен темперамент, ще има предразположението да живее в приливите и отливите начувствата и мислите, в представите на своя образен свят. Нека изясним отношението на астралното тяло към Аза. Между нервната икръвоносната система действа астралното тяло. Така естеството на тази връзка може буквално да се пипне с ръце. Ако съществуваше само сангвиничният темперамент, нервната система щеше да действа самостоятелно, щеше да бъде силно преобладаваща като израз на астралнототяло и тогава светът на образите и представите на човека щеше да бъде многоизменчив; един хаос от сменящи се образи. Той щеше да е отдаден на цялото това преливане от усещане към усещане, от образ към образ, от представа към представа.Нещо подобно се получава, когато преобладава астралното тяло, т. е. при сангвиника, който е отдаден по определен начин на приливите и отливите наусещания, образи и прочие, тъй като при него преобладават астралното тяло инервната система. Това, което не позволява на образите да се стрелкат един прездруг по един фантастичен начин, са силите на Аза. Само благодарение на това, чете са обуздани от Аза, настъпва хармония и ред. Ако човек не ги обуздаваше спомощта на своя Аз, те щяха да се сменят произволно, без да се забележи, че човекът упражнява някакво господство над тях. Във физическото най-вече кръвта е тази, която ограничава по същество,така да се каже, дейността на нервната система. Циркулацията на кръвта учовека, кръвта, която тече в човека, бих казал, слага окови на това, което се изразява в нервната система; тя обуздава приливите и отливите на усещания и представи, тя е усмирителят на нервите. Бихме отишли много далеч, ако трябва даВи покажа във всички детайли, как нервната система и кръвта се отнасят една къмдруга и как кръвта е усмирителят на тези представи. Какво става, когатоусмирителят го няма, когато един човек е малокръвен, анемичен? Дори и да не севпускате в по-тънки психологически детайли, все пак бихте могли да заключите от простия факт, че когато кръвта на човека стане прекалено рядка, т. е., когато унего има недостиг на червени кръвни телца, той лесно се поддава на необуздания произволна сменящите се фантастически образи, стигайки до илюзията и халюцинацията, таот този прост факт можете да заключите, че кръвта е усмирителят на нервната система. Трябва да цари едно равновесие между Аза и астралното тяло, или казано физиологически, между кръвоносната и нервната система, за да не стане човекът роб на нервната си система, т. е. на приливите и отливите на своите усещания ичувства. Ако пък в действието на астралното тялоима известна прекомерност, ако съществува превес на астралното тяло и неговия израз, нервната система, която кръвта наистина обуздава, но не може да доведенапълно до състоянието на абсолютно равновесие, тогава възниква онова своеобразно състояние, в което човешкият живот се слага така, че човек проявява интерес към някакъв обект, но скоро го загубва и преминава бързо към друг обект; човекът просто не може да задържи вниманието си върху една представа.Последицата от това е, че такъв един човек може да бъде въодушевен еднакво от всяко нещо, което срещне във външния свят, но без да може вътрешно да съхрани трайно този интерес; бързо отлита интересът, който е бил събуден. В тази лесна възбудимост на интереса и бързото му пренасочване от един обект към друг се състои израза на преобладаващата астралност, на сангвиничния темперамент.Сангвиникът не може да се спре на едно впечатление, не може да се задържи наедин образ, да закрепи интереса си върху един обект. Той прескача от едно преживяване към друго, от възприятие към възприятие, от представа към представа, показва вятърничав характер. Това може да се наблюдава особено при сангвиничното дете; то може да създаде доста грижи: лесно се появява интересът,един образ започва да действа много лесно, скоро създава някакво впечатление, но впечатлението скоро отново изчезва.

И аз бях чела, че сангвиника е стабилен, адекватен и т.н.

Обаче има и друго - много е възможно съвременната психология да е поизменила малко нещата, според както е подхождало на систематиката, която и ти привеждаш (стабилен/нестабилен, интроверт/екстарверт)

Щайнер дава и много интересни обяснения на действието на темпераментите върху физическото тяло, според телата, на които съответства според него всеки темперамент.

Иначе се старая цитатите да са максимално цялостни, за да може да се вникне в съдържанието.

[Диана Илиева]

Ето обясненията за флегматичния темперамент:

Когато у един човек преобладава особено силно етерното или жизненото тяло, това, което регулира процесите на растежа и живота у човека и израза на това етерно тяло, системата, от която зависи вътрешният комфорт или дискомфорт в човека, човек бива изкушен тъкмо от това да остане затворен уютно във вътрешния си мир. Етерното тяло е тяло, което води един вид вътрешен живот, докато астралното тяло се изразява в интереса навън, а Азът е носителят на нашата активност и воля, насочени също навън. Следователно, когато това етерно тяло, което се проявява като жизнено тяло и поддържа отделните функции в равновесие, което се изразява в общо задоволство от живота, когато преобладава този самодостатъчен вътрешен живот, този живот, който предизвиква предимно вътрешния уют, тогава може да стане така, че човекът да предпочете да живее в този вътрешен уют, да се чувства толкова добре, когато в организма му всичко е наред, че да не чувства голяма нужда да насочва вътрешния си мир навън, да не е в състояние да развие силна воля. Колкото по-уютно се чувства човек във вътрешния си мир, толкова по-голяма хармония ще постигне той между вътрешното и външното. Когато случаят е такъв, когато за това е помислено, дори в излишък: имаме работа с флегматика.

А ето и за меланхоличния:

Вече видяхме, че при меланхолика физическото тяло, т. е. най-плътното звено на човешката същност, става господар над другите. Човекът трябва да е господар на физическия си живот, както трябва да бъде господар на една машина, ако иска да я използва. Но винаги, когато това най-плътно звено получи надмощие, човек се чувства така, сякаш не той е господарят, сякаш не може да си служи с него. Защото физическото тяло е инструментът, който той трябва да владее всецяло посредством по-висшите си звена. Сега обаче господства физическото тяло и оказва съпротива на другите тела. Тогава човекът не е способен да използва този инструмент пълноценно, така че другите принципи биват възпрепятствани: възниква дисхармония между физическото тяло и другите части. Така изглежда физическата система, която е втвърдена, когато действа прекомерно. Човекът не може да направи отново подвижно онова, което е трябвало да направи подвижно. Вътрешният човек несъумява да направи нищо против физическата си система; той чувства вътрешни пречки. Те се изразяват в това, че човек трябва да насочи силата си към тези вътрешни пречки. Нещата, които той не може да преодолее, причиняват мъка и болка; те са причината за това, човек да не може да отправи непринуден поглед към света около себе си. Тази принуда създава един извор на вътрешна горест; това човек усеща като болка и неудоволствие, като лошо настроение. Много лесно животът ни засяга болезнено и мъчително. Определени мисли и представи започватда стават трайни, човек започва да се вглъбява в себе си, става меланхоличен.Непрекъснато има някакви болки. Причината за всичко това е, че физическото тяло оказва съпротива на вътрешния уют на етерното тяло, на подвижността на астралното тяло и на целеустремеността на Аза.

[Диана Илиева]

Една друга тема ме подсети за тази

В същност темпераментите си личат много добре и в индиректния ни контакт тук във форума. Затова се изненадвам, когато някой каже на някой друг - Хайде де, не бъди толкова черноглед! Животът е хубав, просто трябва да си отвориш очите и да го видиш! Представете си това казано по адрес на магаренцето Йори - ами няма как да стане просто Или пък - По-кротко де, какво се набираш! А това да е казано по адрес на Тигъра. (Благодаря, Диди, използвам твоите примери от Мечо Пух!)

Как мислите - възможно ли е човек съществено да промени темперамента си, посредством сериозни методи, примерно психотерапия, хипноза или каквото и да било друго?

П.П. Бих помолила модератор с права в този форум, леко да увеличи размера на шрифта на цитатите в по-горните ми постове - нещо не съм се справила добре, много дребни са излезли.

Редактирано Септември 27, 2011 от Диана Илиева

[Канел]

В същност темпераментите си личат много добре и в индиректния ни контакт тук във форума.

Кажи сега, аз какъв съм.

Как мислите - възможно ли е човек съществено да промени темперамента си, посредством сериозни методи, примерно психотерапия, хипноза или каквото и да било друго?

Да, възможно е - чрез ампутация на тялото от душата.

[veselinvalchev1981]

Холерик

[desita0622]

Преди време си купих една книжка за възпитание на деца: "Характерът на вашето дете" от Олга Шелопухо. Бях чела за темпераментите и смятам, че имат голямо значение, но с времето това ми излезе от полезрението. Сега бях поразена колко точна е информацията и колко различен трябва да бъде подхода към различните деца. В книгата се посочват и идеи за игри и занимания за всеки темперамент...

Диана, по принцип водните зодии отговарят на меланхоличен темперамент, огнените - на холеричен, въздушните - на сангвиничен, а земните - на флегматичен. Но, най-добре е да се направи тест, защото темпераментите често са смесени. Всъщност и в самия хороскоп на човека основните планети може да са в знаци от различен елемент...Например, при мен основните ми планети са от 4-е различни елемента. И обикновено тестовете, които съм правила за темперамент показват смесен такъв и никога не съвпадат един с друг Но тези неща човек може и интуитивно да ги усети, четейки за темпераментите - т.е да си усети темперамента...

[desita0622]

Didi, ще ти разкажа за практическия резултат от твоя хипотетичен случай Аз като дете бях типичен меланхолик, баща ми е холерик, а майка ми сангвиник-холерик. През цялото си детство се чувствах като на някаква безкрайна въртележка , а пък аз исках просто да си чета някъде и да си мечтая. Но сега като голяма, осъзнавам, че това съжителство ми се е отразило доста добре.Разкрило е други мои качества - да бъда по-активна, по-контактна...Така че, всички важни връзки в живота имат смисъл...

[Диана Илиева]

Канел, ами ти според мен си сангвинично-меланхоличен тип човек. Ти ще кажеш дали е така

Десита, радвам се, че така ти се е отразило. Че аз чак се чувствам леко виновна спрямо моите деца, защото дори ми се е случвало да ми казват - Мамо, бе, защо непрекъснато ни поръчваш нещо и все бързо искаш да го правим? Включително все измислям някакви инициативи и мероприятия. Горките, сигурно и те се чувстват като на въртележка, чак свят им се завива ; добре, че баща им поне не е като мен

[Канел]

Канел, ами ти според мен си сангвинично-меланхоличен тип човек. Ти ще кажеш дали е така

Може и да си права.

[summertime]

Здравей Диана Не знам защо, но мисля че се досещам за "темата" която споменаваш по-горе. А може и да бъркам де

В тази връзка имам няколко въпроса към теб, на които би ми било интересно да чуя отговорите.

1. Според теб, кой е най-обективния начин за придобиване на впечатления от даден човек?

2. "Социалните маски" характерни ли са за онлайн общуването, или не?

3. Кога "падат" "социалните маски" според теб?

4. Как би инициирала подобно "откровение"?

5. Важен ли е "интелектуалния пълнеж" на човека който анализира, или е въпрос на рутинно интерпретиране на данните?

6. Каква е целта на един психо-терапевтичен процес?

7. Каква е разликата между "активните" и "пасивните" методи при терапията?

8. Психотерапевта "лекува" ли те?

Благодаря за вниманието

[desita0622]

Диана, приемай съжителството на различните типове като урок свише. Всъщност ти вече си го направила...Защото що се отнася до децата, обикновено не нагласяваме нещата, така че да се родят със съвместим с нашия темперамент, роднините също не си ги избираме.

Аз например, при цялата "несъвместимост" с моите родители, сега имам едно дете холерик, с което сме много различни. Но лека-полека се уча да се съобразявам с неговите качества, а сигурно и той ще започне да се съобразява с моите с времето. Чета по въпроса, уча се...Да речем, най-интересното за холерика ми беше, че те всъщност са свръхвъзбудими и с тях трябва да си много спокоен и търпелив, за да не товарят прекалено нервната си система..А, аз се смятам за спокоен човек общо-взето...

[Диана Илиева]

Вярно, Десита, така си е И аз имах подобни подозрения - че някак не случайно ни забъркват такива "шарени" роднини, именно за да можем постепенно да получим баланс между 4-те темперамента в себе си, а не някой от тях да надделява драстично. Точно затова и зададох такъв въпрос в анкетата - Какъв темперамент са хората от вашето обкръжение?

Здравей Диана Не знам защо, но мисля че се досещам за "темата" която споменаваш по-горе. А може и да бъркам де

В тази връзка имам няколко въпроса към теб, на които би ми било интересно да чуя отговорите.

1. Според теб, кой е най-обективния начин за придобиване на впечатления от даден човек?

2. "Социалните маски" характерни ли са за онлайн общуването, или не?

3. Кога "падат" "социалните маски" според теб?

4. Как би инициирала подобно "откровение"?

5. Важен ли е "интелектуалния пълнеж" на човека който анализира, или е въпрос на рутинно интерпретиране на данните?

6. Каква е целта на един психо-терапевтичен процес?

7. Каква е разликата между "активните" и "пасивните" методи при терапията?

8. Психотерапевта "лекува" ли те?

Благодаря за вниманието

Ами като гледам въпросите ти, май ти друго имаш предвид, но това няма значение.

Ще се опитам да отговоря.

1. Няма обективен начин - всяко впечатление си е субективно, защото е пречупено през призмата на възприемащия. От тази гледна точка, най-важен за точната преценка на отсрещния човек е опита и подготовката на самия човек, както и безпристрастността му. Също така, когато се използват методи, които не подлежат или поне не лесно на преиначаване - примерно физиогномика, хиромантия, ауричното излъчване, графологията и др.п. И да не мслиш, че говоря разни фантастични и несбъдни неща, мога да ти кажа, че има няколко много уважавани графолози, от чиито услуги се ползват едни от най-големите в световен мащаб компании, когато става въпрос за подбор на кадри, особено на ключови позиции.

2. Социалните маски са характерни за всяко общуване.

3. Социалните маски падат при различни за различните хора обстоятелства - понякога анонимността е фактора, понякога доверието и дискретнноста на събеседника - при тези случаи маската се сваля по желание, съзнателно, може не нацяло, но поне частично; друг фактор е алкохола или др. под. вещества, които да елеминират съзнателния контрол.

4. Никак. Всеки човек си има право на лично пространство. Когато и пред който сам реши да я свали, тогава. Друг е въпросът, че за по-опитен човек маската не е проблем, истинския човек прозира зад нея

5. Нито едното, нито другото - да, важно е човек да има и знания, и опит, но като че ли по-важни са други неща; едно такова е интуицията.

6. Аз не съм професионалист - според мен целта е човек да разбере и приеме себе си, такъв какъвто се е родил и да си даде реалистична оценка кое и до каква степен би могъл да промени, за да стане една по-хармонична личност.

7. На този въпрос не мога да отговоря.

8. Общо погледнато - да; да си виждал един човек, който е в мир и съгласие със себе си, а да боледува? Включително и такива неща като настинки и грип не виреят при такива хора

Редактирано Септември 29, 2011 от Диана Илиева

[summertime]

Благодаря за отговорите Диана Всъщност, тези въпроси изникнаха в съзнанието ми, четейки твоята тема. Най-вероятно гледаме от различен ъгъл на нещата, затова не намираш пресечни точки. Но това не е и важно. Права си, че няма универсален начин за придобиване на впечатление. Но съществуват и се прилагат различни обективни методи, базиращи се на моменти,които човек афишира без да го съзнава. Ценноста на тези прийоми е в това, че се опитват да компенсират "безпристрастноста" на човека който анализира. Относно фантастичните неща напълно съм съгласен с теб.

За социалните маски те попитах, защото по-горе казваш че онлайн общуването във форума, ти позволява да определиш темперамента на събеседниците ти. Запитах се, а кое ли те кара да мислиш че тук човек би проявил своя истински темперамент.

За "падането на социалната маска" аз имам друга теория, различна от твоето мнение. Аз мисля, че човек не може по своя инициатива, да свали социалната си маска. Анонимността, дискретността, и доверието са категории с двусмислено тълкуване. Аз мога да ти споделя изключително лични неща за себе си, но ти пак няма да видиш моето истинско Аз. Даже си мисля, че повечето хора въобще не познават собственото си Аз. Нашата психика, ежесекундно бива заливана от информация, която трябва да асимилира, обработи и складира. Отсяването на "наистина значимите" неща, е трудна задача и изисква голямо желание (стимул) и много упоритост.

Аз мисля че, социалната маска на един човек би "паднала" тогава когато той изпадне във форсмажорна ситуация. Разбирай под това, ситуации в най-широк диапазон - от супер екстремни, до съвсем обичайни. Важното тук е, падането на зъдръжките (или поведението което ние афишираме пред хората, или пред самите себе си понякога), и реагиране непринудено, естествено. Това е именно нашето Аз.

Тези ситуации, могат да бъдат провокирани. Това не значи че аз се намесвам в личното пространство на човека. Доколкото личното пространство се асоциира, най-вече с моменти от интимната сфера. Мен не би ме интересувало, дали моя събеседник прави секс, с кого, къде, как, и по-колко пъти. Мен ме интересуват неговите качества и реакции, в контекста на моите взаимоотношения с него. Що се отнася до това, кой би могъл да разгадае истинската същност на един човек, мисля че опитността не е достатъчна. Има хора, които умело се прикриват, и дори да заблудят опитни терапевти с многогодишна практика (това е лично наблюдение).

На шести въпрос, си отговорила прекрасно Приемането и разбирането на "себе си" е сложен и труден процес. Понеже и аз съм лаик, сега се питам - възможно ли е човек пък изцяло да се разбере? Свързано ли е приемането и разбирането на "себе си", с приемането и разбирането на другите? И доколко това мъже да бъде отмерено?

Седми въпрос, бе провокиран от странно за мен твое изказване. Ти твърдиш, че в процеса на терапията, терапевта обяснява някакви неща на пациента - към какво той трябвало да се старае. Доколкото върху мен е прилагана когнитивно-поведенческа терапия, мога да ти споделя че терапевта дори за момент, не се е опитвал да ми втълпи каквото и да е. Доколкото схванах идеята, той е един страничен наблюдател, който ти помага да погледнеш себе си отстрани, и сам на базата на това което видиш, да намериш правилния път. Подчертавам "правилния" защото само ти, и единствено ти знаеш кой е правилния път за теб, а не терапевта.

Иначе доколкото знам, хипнозата е метод противоположен на когнитивната терапия. Тъй като пациента остава инертен на ставащото с него, а и има външна намеса от страна на хипнотерапевта. Именно поради тази особеност са ми казвали, че хипнозата трябва да се прилага ограничено, тъй като постигнатите с нея резултати са съмнителни, и след време могат да изчезнат.

На осми въпрос - Не, терапевта не те лекува. Той ти помага, сам да се излекуваш.

Поздрави

[Диана Илиева]

Summertime, сега да не те стресна теб, че и другите потребители, но един опитен и сензитивен човек може при всеки контакт, независимо виртуален, пряк, по телефон и т.н. да прозре твърде много за човека насреща и никакви маски не могат да го заблудят.

И все повече такива хора ще има.

Въобще времето на маските отмира.

За навлизането в личното пространство - далеч не се има предвид интимния живот на човека, не разбирам защо с такова впечатление си останал за това понятие. Обаче един зрящ човек без да иска узнава всякакви неща за човека, дори и в интимен план. Нямам претенциите да съм каквато и да е ...-видка или ....-сенска и пак мога да разбера твърде много за хората, ако поискам. Представям си какъв кристален образ виждат доказаните такива.

Последният ти отговор е малко йезуитски, не мислиш ли - в крайна сметка пак терапевта те лекува, щото ако не ти помогне, няма да се излекуваш или поне мноооого бавно и трудно. Може би искаш да кажеш, че ако човек сам истински не пожелае да оздравее, никой не може да му помогне, с това съм съгласна.

[Guest Христо]

Има ли връзка между темпа на говорене по принцип на даден човек и неговото духовно ниво ? Ако има такава връзка, в какво се изразява и доколко е значима, доколко темпа на говорене е показателен за духовното състояние ? Темпа на говорене е свързан с темперамента, та затова задавам въпроса тук.

[Станимир]

Темпа на говорене на първо място е различен при различните народи. Българите, например, като цяло говорят бавно. Темпераментът може би също влияе в по-голяма или по-малка степен. А може би бихме могли да говорим за темперамент при различните народи. Колкото до духовното състояние, то показател е преди всичко е спокойствието и равновесието, увереността, благородството в говора и др.. Но пък един добър оратор или артист може да изиграе много сполучливо ролята на духовен човек, затова че най-сигурния критерий за оценка са не думите, а делата на човека и резултатите от тях.

[Guest Христо]

Може би за по - голяма точност трябва да кажа "средното количество говор на ден" - темпа на говорене е свързан с него, но не винаги количеството зависи само от него, зависи си и от честота на говорене. По - бавното и спокойно говорене като че ли повече се свързва и връзва с духовността, отколкото бързото говорене, но в забързаното ежедневие няма време винаги да се говори бавничко.

[Станимир]

Може би за по - голяма точност трябва да кажа "средното количество говор на ден

Мълчанието е злато. Духовният човек говори само при действителна необходимост. По този показател и аз, дето по принцип говоря малко, съм все още доста недуховен . Какво да кажем за тези, дето ако помълчат няколко минутки може и да превъртят (познавам такива).

Но имам чувството, че се опитваш да откриеш някаква връзка между темпераментите и духовността. Всеки темперамент обаче си има слаби и силни страни. В крайна сметка човек следва да овладее всичките четири стихии.

[Диляна Колева]

Тъй като в момента се занимавам с проучване на факторите за развитие на престъпно поведение, попаднах на влиянието на темпераментите върху формирането на асоциално поведение.

Оказва се, че ако не се работи правилно с дете с холеричен характер и не се канализира енергията му в градивни дейности- на които то ще се отдаде изцяло- много вероятно е по време на пубертета, че и след него, да се развие в различни насоки , асоциално или девиантно поведение.

Факт е, че голяма част от правонарушителите са с холеричен характер. Като това не е проблем на темперамента, а на социалната среда, холеричността е просто косвен участник във формирането на такъв вид поведение.

"Не така стоят нещата при един друг силен, но неуравновесен тип ВНД и базиращият се на него холеричен темперамент. Холерикът е изключително емоционален. Той се отличава с прекалена възбудимост на мозъчната кора, именно затова е склонен към преживяването на чести афективни състояния. Този тип деца са по-недисциплинирани, нарушават установените норми и предизвикват разпри. Често изискват подчинение от страна на околните, дори и с цената на пряко или косвено насилие над тях. Влияят се от лошата среда, а в училище са с колеблив успех поради слаба концентрация и издръжливост. Въпреки това обаче, ако си поставят за цел могат да проявят голяма устойчивост в интересите си..........

..........Разбира се, не може да се говори за “добри” и “лоши” темпераменти, но факт е, че юношите с холеричен темперамент са по-склонни към асоциални прояви. Това не бива да е тревожен и плашещ факт. Добре би било изключително голямата им енергия да се насочи и канализира в задачи и занимания, които са достатъчно предизвикателни за тях. Несъмнено холерикът ще се ангажира и отдаде напълно."

[Guest Христо]

Станимире, ако си сред хора и говорят нещо, което ти е интересно, не ти ли се прищява и ти да говориш. Особено ако от време на време да подпитват.

Вчера май за първи път видях човек с точно такъв характер. На какво според вас се дължи такъв вид характер ? На висока и реална самооценка, добро самочувствие, екстровертност и желание за сближаване с повече хора заради самото общуване и сближаване или пък се дължи на някакви комплекси, желание да се блесне, желание да бъде харесан от повече хора, желание да се чувства по - комфортно и затова да използва повечето контакти като патерица (а най - добре ако хората ахват и охват пред неговата личност) ? Аз клоня към второто. Сега ще ви обясня за какво иде реч.

Вчера имах спорт - футбол. Освен хора от моя курс имаше и първокурсници. Едно нисичко момче, което не познавах и съм виждал най - много два три пъти като говореше с мен се приближаваше повече от нормалното. Не помня досега някой да е разговарял някой по такъв начин с мен. Абе говори и се приближава, а аз гледам леко да се дръпна - глух ли е, що ли е. Просто сякаш и несъзнателно го правеше, но от друга страна като че ли долавях желание да се приближи, да е по - близо. Гледа те малко като куче, сякаш мига леко и се присламчва.След това като си тръгвах от спорта и вървях към квартирата ми, тръгна да върви заедно с мен( беше в същата посока). Май не е гей, понеже спомена за някакъв негов професор дето искал от момичетата да спят с него, а от момчетата да му плащат, за им дава изпитите ( аз му викам на момчето нещо от рода на :"добре, че не тормози по такъв начин и момчетата ", а момчето отвърне, че ако от него професорът искал такова нещо, той щял да набие професора" - е, това не е гаранция, че не е гей де). Та вървим си ни и момчурляка почва да ми се хвали без да съм го питал - продавал си гласовете на различни партии и от това печелел лесни пари, не знам си колко пари му давали, за да наглежда два часа лепящите плакати цигани, брат му близнак членувал в еди коя си партия и след години можел да се кандидатира за кмет, брат му можел след време и него да уреди в партията, брат му изкарал пълна шестица на еди кой си кандидатстудентски изпит, той самия пък изкарал 500лв. за баба си покрай околоизборните врътки - не помня какво точно каза (гласа ли си продавал, плакати ли лепял, цигани ли наглеждал,не знам, няма значение ...), също така преди време щели да го вземат в Локо СФ (преди години тренирал футбол в местни отбори, от Локото го харесали и щели да го вземат) - бил на лагер с мъжете на Локо СФ, играел на еди какъв си пост, щял да отиде там, но заради контузия се провалила работата. Били го харесали да тренира в школата на отбора, но нямал възможност да живее в София. Докато играехме футбол чух един колега да му подвиква нещо от рода на : "Айде бе, нали си щял да ходиш в Локото", играта му не беше нищо особено - изказването на колегата му беше заради недобро отиграване от негова страна). Но явно се е похвалил и на колегите си за това с Локото. Хвалеше ми се как през годините тренирал бокс, бейзбол, фитнес ( даже бил станал мускулест и с 13 кила по - тежък по едно време), много работи направо. Спомена че имат две жилища в града, това не знам дали беше хвалба или случайно го спомена. Пита ме дали имам скайп и фейсбук (нахална работа). След това ме пита къде съм на квартира. Казах му къде и той веднага се сети за някаква квартира дето е по - скъпа и е хубава (по думите му) - не че той знае каква е моята квартира вътре, но просто като разбра местоположението и реагира някак си леко негативно и веднага ми предложи нова : каза че щял да звънне да попита дали е свободна ( не че съм му искал такава услуга) - обясних му, че нямам желание да се местя в друга квартира (добре съм си в тази засега, пък и е по - евтина, а и няма по сто пъти да се местя я ...). Предлага си услугите без аз да съм му казал, че искам нова квартира или че съм недоволен от старата. Малко преди да се разделим най - накрая си казахме имената, не съм сигурен, че му запомних името. За първи път май общувах с точно такъв тип човек. Хвалене, хвалене. От друга страна забелязъх и голяма общителност. Та какво мислите по - горните ми въпроси ? Дълбоки комплекси и компенсаторно поведение или реално себехаресване и искрена общителност ?

Редактирано Октомври 8, 2011 от Христо