157.Волята на Отца

[Розалина]

Молитвен наряд за начало :

В начало бе Словото- песен

Добрата молитва

Беседа: 157 .Волята на Отца

Беседа, държана на 9 април 1922 г. в София.

Молитвен наряд за край:

Господнята молитва

Да се прослави Бог... - формула

Защото слязох от небето, не моята воля да сторя, но волята на Тогози, Който ме е проводил. (Ев. Йоан 6:38)

Ще прочета част от шеста глава от Евангелието на Йоана. Тук се спират мнозина и казват: „Да повярваме в Исуса и ще се свърши работата“. Не това. Да повярват хората в Любовта, да я възприемат и усвоят. Не приемат ли туй учение, всяко друго учение е нищо. Исус Христос, това е символ на Любовта. Нямате ли Любовта, никого нямате в света.

Редактирано Юли 24, 2011 от Розалина

[Донка]

Едно време един голям дявол и един бог, двамата се сдружили. Дяволът бил много невежа, а богът – говоря за старите богове – бил по-учен. Като разсъждавали и изучавали природата, натъкнали се на себе си: „Как се явихме ние в света, какъв е нашият произход?“ Тръгват те, отиват в гората при един велик мъдрец и му казват: „Учителю, я ни кажи кои сме ние?“ И той им казва:

„Вие сте това, което сте, намерете себе си, азът, то сте вие“.

И двамата казали:

„Разбрахме живота: ние сме това, което виждаме“.

Дяволът, като разбрал това, дошъл на земята, направил къщи, гостилници, кръчми, пече кокошки, гъски и казва: „Азът, сиреч това, което съм, трябва да го храним, аз съм всичко в света“. И направил всички гостилници, които сега съществуват, тигани, тенджери, паници, лъжици, всичкото това изкуство той го образувал за ядене и пиене. Той е първият учител по готварството. И той останал такъв, какъвто бил – невежа, той се задоволил с това и казва: „Аз разреших философията на живота: яж и пий, другото е празна работа, никакво знание не трябва на света“.

Като попитате някой материалист: „Какво нещо е животът?“, той ще опече една кокошка и ще каже: „Това е животът“. И прав е донякъде, но ако туй положение и туй твърдение беше вярно в своята основа, то онези, които ядат кокошки, трябваше да живеят добре, да не боледуват, да не умират, а виждаме тия господа, които поддържат тази философия, след 50–60 години опяват ги и ги оплакват. Какво тогава? Липсва на тази философия нещо, този живот не съдържа всичко. Значи кокошките дават една липса на елементите.

Дяволът не се решил да разрешава по-нататък въпроса, но този бог, като ял и пил, не го задоволило това, пак се върнал при мъдреца и му казал: „Какво съм аз?“ Мъдрецът отговорил: „Намери какво си ти!“

Отишъл той в света и разбрал, че в човека има сили, който действат при желанията, но видял, че и в тия желания пак има нещо променчиво: някой път човек е щастлив, после е нещастен, някой път е доволен, друг път е недоволен, и разбрал, че и тук има нещо.

Пак отишъл при мъдреца: „Учителю, кажи какво съм аз! Какво е животът?“ – „Намери го – казал мъдрецът, – иди и го търси.“ Отишъл той и почнал да мисли, че в живота има и мисъл. Но разбрал, че и в мисълта има нещо променчиво.

Отишъл наново при този учител и го попитал пак за същото. „Иди – казал мъдрият – и търси живота не в променчивостта на нещата, но във всички онези неща, които не се променят.“

И този бог намерил и разбрал, че истинският живот нито се ражда, нито умира. Сега някой ще каже: „Как може туй, да не се ражда? Нали трябва човек да се роди и да умира?“ Ние разбираме „раждане“ и „умиране“, това са само една фаза, ограничение на живота. Защо и за какво, няма да се спирам да разправям, а ще ви кажа само това: животът, това е кръг, един конечен кръг, направен от конечни прави линии, а безконечният живот, това е една безконечна окръжност, а безконечната окръжност, това е една спирала. Следователно тази спирала, гледана отгоре надолу, се показва като окръжност. Но човек трябва да излезе извън тази философия, да разгледа и да види, че животът не се състои само от един кръг, а от много кръгове, които вървят нагоре и се издигат все по-високо и по-високо.

(форматирането - по мой избор)

[Слънчева]

Супер, благодаря за прекрасните пасажи от беседата. Ще продължа малко след Дончето:

Следователно тази спирала, гледана отгоре надолу, се показва като окръжност. Но човек трябва да излезе извън тази философия, да разгледа и да види, че животът не се състои само от един кръг, а от много кръгове, които вървят нагоре и се издигат все по-високо и по-високо. Сега всички, които ме слушате, намирате се в един кръг и казвате: „Ние сме хора: мислим“. Но знаете ли преди 100 години, 1000 години какви сте били? А преди 100,000,000 години? „А-а – ще кажете, – преди 100,000,000 години ние не съществувахме.“ Аз ще ви задам друг въпрос: След като заспите и вашето съзнание се изгуби и пробуди и нищо не помните, питам, къде бяхте снощи? Защото ако бяхте в тялото си, трябва да помните. – „Не зная къде бях.“ Е-е, може ли туй съзнание тъй да изчезне и да се връща? Къде е било туй съзнание? Материалистите ще кажат, че нашето съзнание се произвежда от мозъчните клетки. Е добре, ако мозъкът е един фактор на съзнанието, той трябва да седи по-горе от съзнанието, а всъщност ние виждаме, че не е така. Когато заболее мозъкът, съзнанието го лекува, а когато те заболи ръката, кой я лекува? Съзнанието е, което лекува. И доколкото съзнанието е ясно, дотолкова човек е здрав! Колкото съзнанието повече се замъглява, толкова и повече налитат болестите. Значи всичко зависи от светлината на съзнанието, от тази вътрешна светлина. Следователно носителите на туй Божествено учение трябва да пробудят в себе си съзнанието си. Може да направите един малък опит. Не ви питам от коя вяра сте, от кое вероизповедание – евангелист или православен, или будист или мохамеданин, за нас тия неща не важат, вие може да приемете каквото искате верую, ние сме хора на живия опит и на малките опити – ние не правим големи опити. И всяко нещо при нас е строго математически определено, всичко подлагаме на опит. И всякога може да направим един малък опит, да ви докажем, че туй, което ние твърдим, е една истина, такава истина, както един машинист би казал за своята машина: тази машина е направена от това и това. Този човек има едно положително знание. Сега, в математиката има такива задачи, че някой път елементите са неопределени, но все-таки в математиката трябва да има един или два елемента, върху които да се гради другото. Може ли да се гради то, ако има все неизвестни? Сега, съвременните хора искат да разрешат какъв е смисълът на живота. Бога не познават, светлината не познават, а искат ангели да станат. Да, светлина липсва у хората.

Напоследък ми се случи да присъствам на спорове, кое учение е по-! правилно?.. Източните, или западните школи?... Получих отговор, важно е всеки да следва Пътя си, да прояви Божественото, останалото са клишета...

Христос казва: „Аз дойдох да сторя не своята воля, но волята на Оногова, Който ме е пратил“. Значи, пратил го е да каже, да изяви Неговата воля. И казва Писанието: „Бог привлякъл ви с нишките на Любовта си“. И единствената главна цел, за която Бог е създал света, е тази: Той иска да ви покаже, че е Любов! И ако вие ме питате как трябва да живеете, ще ви отговоря: Целият ви живот трябва да бъде едно изявление на тази безконечна и безгранична Любов, която действа в целия космос, и всички ваши мисли, чувствания и действия трябва да бъдат проявление на тази Велика Божия Любов. Това е смисълът! Вън от тази Любов, животът няма никакъв смисъл. И може с вас, които ме слушате, да направя един опит. Един опит мога да направя, и той е следующият: да ви докажа Любовта. Когато аз говоря, не се шегувам, и което съм говорил, аз го подлагам на опит. На ония, които вярват, им казвам: Опитайте, ние правим опит. Да вземем един 80-годишен старец и една мома на 21 години, най-жизнерадостна, и да направим опит, да вложим туй учение, което казвам, в ума на стария, и старото учение в ума на младата мома; след 5 години аз ви казвам, че старият човек, с туй учение, ще се подмлади, а младата мома ще остарее. Е, питам, едно учение, което ви остарява и обезмисля живота ви, има ли смисъл да го носите на гърба си? Не! Следователно ние проповядваме едно учение, което вие можете да опитате. При нас заблуждение няма. При нас като дойдете, всички заблуждения ще изчезнат. Ние не казваме: „Тъй е искал Господ“. Като дойде гладният при мен, аз не казвам, че Господ му е рекъл да бъде гладен, а ще му кажа: Братко, ела, аз днес имам случай да ти покажа моята Любов. Най-първо ще попеем малко с тебе, вземи моята арфа на 32 струни, и двамата ще пеем: той пее, аз пея, той пее, аз пея. След половин час казвам: Отлично „парче“ е това! Може туй „парче“ да е направено от зеле, от праз, пшеничен хляб, и той казва: „Благодаря ти“...

...Христос казва: „Аз дойдох не своята воля да сторя, но да изявя разумната воля“. В днешния век всички казват: „Християнин мога да бъда, ще изпълня волята на Онзи, Който ме е пратил“. А тази воля е воля любовна!

И тъй, великият закон е: Да се яви в нас онази безкористна Любов. И двата вида любов са хубави. И сега всички ние трябва да се стремим към този закон. Аз виждам хората, всеки ден ги наблюдавам. Правил съм опити, не един опит, два, три, четири, хиляди опити съм правил. От 20 години насам проверявам дали ще има изключение. Вземете вие две малки момиченца, ако еднакво им давате ябълки, еднакво се отнасяте към тях и двете се поправят, щом виждат, че ти си справедлив, и те следят как ще постъпиш, дрешките им са еднакви. Като им даваш храната, те имат вяра в тебе, но направиш ли едно малко отклонение, покажеш даже само привидно едно пристрастие, веднага ще се измени лицето на едното. Едното ще стане по-хубаво, другото ще погрознее...

Казвам: Философията на живота е тази, да познаете, че вие сте изпратени отгоре, да изпълните волята на Онзи, Който ви е пратил преди милиони години на земята. И следователно за това е дошъл Христос – да донесе закона на Любовта, и казва: Само по закона на Любовта вие можете да изпълните тази Негова воля, понеже Той е Любов. И там, дето е Любовта, там е и Духът, туй, което движи силите. А туй, в индуската философия, го заместват с думата „прана“. Праната във всички нейни проявления е материя, която прониква във всичко и вечно се движи. Има няколко имена: „прана“, „акаша“, това са сили, които са в потенциално състояние. Някои я наричат „татвас“. Но акаша е първото проявление на тази татвическа материя в света. Туй са пак отвлечени думи. Индусите имат своя дума, те трябва да изменят своята философия. И съвременните християнски философи трябва да почерпят опитност от източните и да почнат оттам, дето те са спрели. Не казвам, че онова, което проповядват църквите, е лъжливо, всичко, което е вярно в православната църква, в евангелската, ние го приемаме, но всичко, което е лъжливо, ние го изоставяме. Ние не признаваме ония църкви, които носят остен и юлар. Ние имаме уважение към всички хора, но на всеки човек, който не говори истината, казваме: „Братко, туй, което говориш, не е вярно, аз виждам твоето лице, очите ти показват, че ти не говориш истината, не е искрено, свежо сърцето ти, ти нямаш този Божествен пламък, умът ти няма светлина, той е потъмнял“. Ще каже някой: „Ама отде знаеш това да говориш за мен?“ Тъй е, домът ви не е уреден, вкъщи има неразбиране, работата, делата, нивите, всичко, биете се, карате се, това не е Любов. А когато влезе Любовта в един дом, мъжът ще отстъпи, жената ще отстъпи, синът ще отстъпи, дъщерята ще отстъпи, всеки отстъпва, не само отстъпление, но всеки дава и всеки иска да покаже услуга. Ако ние нямаме туй разположение, да вършим тези малки услуги, как ще вършим по-големи? Господ не иска големи работи от нас, много малки работи иска. А ако аз се спра, да свържа обущата на един старец, то е една благородна черта. Ако аз се спра при някоя стара баба, да ѝ дам една чашка водица, това е велико дело, то струва много повече от няколко милиона лева, дадени за бедните. То струва повече пред Бога на Любовта, понеже го правя съзнателно. Добро е, когато самият аз влагам сили от себе си, а не когато баща ми е оставил 10,000,000 и с тях правя добрини. Това не е никакво добро. Аз разбирам добро – да дойда на лозето ти с мотиката, да покопая един час. Един час да ти жъна или да ти шътам – това е добро. Ти си беден човек, един час да дойда в къщата ти, да ти поочистя, туй е добро, но от готовото да дам, то не е добро. Никакво добро не си направил. Не се лъжете, не се самоизмамвайте. Старото учение почива на една лъжлива философия. А в новото учение всяко действие, всяка мисъл, всяко чувство, всяко проявление на нашия дух трябва да излиза от дълбочината на нашата душа, от дълбочината на нашето сърце. От всекиго да приемете туй благословение.

Волята на Отца

[Розалина]

И единствената главна цел, за която Бог е създал света, е тази: Той иска да ви покаже, че е Любов! И ако вие ме питате как трябва да живеете, ще ви отговоря: Целият ви живот трябва да бъде едно изявление на тази безконечна и безгранична Любов, която действа в целия космос, и всички ваши мисли, чувствания и действия трябва да бъдат проявление на тази Велика Божия Любов. Това е смисълът! Вън от тази Любов, животът няма никакъв смисъл.

***

И сега аз ще ви представя, че в света има два вида любов. И в двата си вида тя е благородна. Ето как ще я представя в две фигури. Представете си двама благородни момци, възпитани от родителите си, които трябва да проявят чувството на любов. Единият момък намира една 80-годишна баба, изоставена, взема я при себе си, завежда я вкъщи, измива ѝ краката, лицето, нахранва я, услужва ѝ, оправя ѝ леглото, гледа я, докато умре. Другият момък намерил едно бедно момиче, хубаво, красиво, той го завежда вкъщи, и той го храни, облича. Питам, коя от тия два вида любов е по-благородна? Първата е по-благородна, понеже е безкористна. А вторият момък ще има изкушение. Но ето какво се случва: Тази бедната мома се влюбва в другиго, и той остава недоволен. Както бабата на първия умира, така и младата мома на втория се оженва за другиго, само че първият момък станал доволен морално, вторият казва: „Не си струва човек да отхранва млади моми: те са неблагодарни същества“. Поне тази мисъл ще му мине.

И тъй, великият закон е: Да се яви в нас онази безкористна Любов.

***

Безкористие трябва да има. Ако приемете Любовта и живеете в името на тая Любов, то е Божието име, великото име, което трябва да остане. Ако вие приемете Любовта, страдания няма да има.

***

И всеки, който не чувства, не мисли, този му е краят. Млад е, яде, пие, остарява. Когато искаш да разрешиш въпроса правилно, отвори очите си, погледни нагоре, поеми дълбоко въздух и обърни се към слънцето, за да те проникне тази светлина навсякъде. Разширявай се, а не се свивай в себе си, нагоре подигай ума си. И така, всички ние трябва да бъдем свежи. Ние сме пратени да изпълним Волята, не само аз, но и вие.

***

Казвам: Философията на живота е тази, да познаете, че вие сте изпратени отгоре, да изпълните волята на Онзи, Който ви е пратил преди милиони години на земята. И следователно за това е дошъл Христос – да донесе закона на Любовта, и казва: Само по закона на Любовта вие можете да изпълните тази Негова воля, понеже Той е Любов. И там, дето е Любовта, там е и Духът, туй, което движи силите. А туй, в индуската философия, го заместват с думата „прана“. Праната във всички нейни проявления е материя, която прониква във всичко и вечно се движи. Има няколко имена: „прана“, „акаша“, това са сили, които са в потенциално състояние. Някои я наричат „татвас“. Но акаша е първото проявление на тази татвическа материя в света.

***

Господ не иска големи работи от нас, много малки работи иска. А ако аз се спра, да свържа обущата на един старец, то е една благородна черта. Ако аз се спра при някоя стара баба, да ѝ дам една чашка водица, това е велико дело, то струва много повече от няколко милиона лева, дадени за бедните. То струва повече пред Бога на Любовта, понеже го правя съзнателно. Добро е, когато самият аз влагам сили от себе си, а не когато баща ми е оставил 10,000,000 и с тях правя добрини. Това не е никакво добро. Аз разбирам добро – да дойда на лозето ти с мотиката, да покопая един час. Един час да ти жъна или да ти шътам – това е добро. Ти си беден човек, един час да дойда в къщата ти, да ти поочистя, туй е добро, но от готовото да дам, то не е добро. Никакво добро не си направил. Не се лъжете, не се самоизмамвайте. Старото учение почива на една лъжлива философия. А в новото учение всяко действие, всяка мисъл, всяко чувство, всяко проявление на нашия дух трябва да излиза от дълбочината на нашата душа, от дълбочината на нашето сърце. От всекиго да приемете туй благословение.

***

Не, не, вие тръгнете в този път на Божествената Любов и ще разберете, че всъщност зло няма в света, то е само привидно. Но всичко в света си има своя добър смисъл, всичко е отлично в този свят.

***

И като се научат хората да живеят правилно, по закона на Любовта, няма да има никакви болести, беднотия и сиромашия няма да има. И казва Христос: „Аз дойдох да сторя не своята воля, но волята на Оногози, Който ме е пратил“. Каква е тази воля? Тя е воля на Любовта.

***

По закона на Любовта ние ще слизаме, ще слизаме и ще започнем тази велика работа, да повдигаме нашите братя. И целият свят може да се подигне чрез закона на Любовта.

***

„Аз дойдох не своята воля да изпълня, но волята на Онзи, Който ме е изпратил.“ Кой „Онзи“? Нашият Баща, Който е Любов. И той ни призовава на тоя любовен акт. Ние можем да разберем, че всинца сме изпратени за работа. И време е да извършим тази велика работа, едни по-рано, други по-късно.

Беседа, държана на 9 април 1922 г. в София.

Волята на Отца

Редактирано Юли 24, 2011 от Розалина

[Надеждна]

Правият път, по който можете да направите живота си щастлив, е този. Недоволен си, това е липса на някакъв елемент в тебе. Гладът на какво е липса? Гладът е липса на храна. Гладът подразбира храната. Жаждата подразбира водата. Недоволството подразбира липсата на някакви чувства. Лошата мисъл – липса пак на благородна мисъл. Ние казваме: „Откъде са тия лоши мисли?“ Тия лоши мисли не питай откъде са, а в даден момент, може ли тази празнина да я изпълниш, тъй както гладът с храната, жаждата с водата, твоето недоволство с доволство? Може ли да го задържиш? Може. Ако ти си недоволен, намери някое бедно същество да го обичаш. И сега аз ще ви представя, че в света има два вида любов. И в двата си вида тя е благородна. Ето как ще я представя в две фигури.

...благородството не е в знанието на човека, а е вътре в съзнанието.

И тъй, когато волята на Любовта дойде, ти пак ще опиташ неприятности, но тия неприятности ще ги превръщаш, както скулпторът превръща калта: ще я вземеш и от нея ще направиш най-хубавите грънци или като онзи градинар, ще направиш най-хубава градина. Като дойде разумът, най-лошите условия в света ще ги подобрим. А сега ние търсим някой да уреди света.

Волята на Отца Редактирано Юли 24, 2011 от Надеждна