Кой или какво би обединило хората в България?

[АлександърТ.А.]

[АлександърТ.А.]

Цитат

Тъй като при мен преобладават "тъмните краски" ще изкажа липсата ми на обозрима надежда това ниво на осъзнатост в обществото да се достигне скоро...но това не означава, че няма да се случи

Искаш да кажеш ,че следващото не е каламбур ?

-----,,Кой е най-големият проблем на България – незнанието или незаинтересоваността?

- Не знам и не ме интересува....

----,,  На въпроса "Познавате ли представители на хомо сапиенс?" 80% от българите отговорили:
- Да, един - двама, но не ми пречат особено! "

-------,,В цял свят алкохолизмът е признат за болест. Само при нас питат:
- Защо не пиеш? Да не си болен?! "

-----,, Разговор, който може да се дочуе само в България.
- Мини довечера да се видим за малко!
- Не мога, утре ще шофирам.... "

[kipenzov]

В 28.07.2012 г. at 17:46, vorfax каза:

Първото условие за единство е невежеството. — Жарко Петан

Дали е нужно да не знаем нещо, за да е възможно да се обединяваме?

 

[kipenzov]

 

В 26.08.2012 г. at 20:54, ISTORIK каза:

Интервю на сп. "Мениджър" със социалния антрополог Харалан Александров

.................

- Приема се, че нациите стават по-единни, когато изживяват труден период или - когато са изправени пред някаква пряка опасност. В каква степен важи това за българския народ?

 

- Това важи за всички групи. Едно от основните допускания, около което се формира примитивната група, е "бой - бягство", а именно, че има външна заплаха и трябва да се държим заедно. Другото допускане е зависимост от силна фигура, която ще ни поведе нанякъде, и всички се втурваме да я следваме. Но българският модел трябва да бъде разглеждан основно през страданието. Ние имаме т.нар victim identity - "идентичност на жертвата". В този смисъл сме много солидарни. В ежедневието си сме доста безразлични към страданието на малцинствата например, но реагираме, и то - травматично, на големи страдания. Класическите примери са два - солидарността първо с арменците и после - с евреите, които са жертва на геноцид. Ние самите имаме опит с това, защото сме били жертва на продължително потисничество. Свързваме се с жертвите чрез страданието и оцеляването.

"Ние имаме т.нар victim identity- "идентичност на жертвата" - колко кратко го е казал Харалан Александров, па и го е обяснил за тези, които не са си ампутирали ума като "ненужен за развиване човешки инструмент", защото умът е това, с което "виждаме", а Истината, пълната, винаги боли, докато не я видиш в пълнотата й.

А аз се мъчех да го обясня, понасяйки укори като преносител на идеята, която подпомага себеизследването на тези, които не са забравили, че "Човек се учи цял живот".

Поне към днешния момент, в преживяванията, предизвикани от индуцираната масова психоза покрай корона вируса, вече всеки има възможност да изследва проявлението на дълбоко намиращият се във всеки от нас "манталитет на жертва". И тези, които биха видяли дълбокото Себе като жертва, и по-трудно тези, които биха видяли Себето си като агресор. А тези - "отричащите", те така или иначе няма да могат, защото това би било излизане извън "зоната им на комфорт", която не биха проявили желание да напуснат.