Имам нужда от професионално мнение, съвет, насока

[Elektra]

Здравейте! Реших и аз да пиша тук с надеждата да се погледна през очите на професионалист малко по-обективно, понеже виждам,че сте откровени и директни в отговорите си. В мнението си използвам малко психологически термини, защото съм чела, интересувам се.... връщност какво да крия - това следвам, втори курс съм.

Трудно ми е да формулирам един конкретен проблем. Дори е малко забавно, че поводът да пиша е това, че имам ниско кръвно и последните няколко дена тонусът ми е доста спаднал. А истината е, че когато имам тонус и съм в кондиция мога да си намеря доста неща да правя и съм окей, но в такива моменти наистина ме обхваща един екзистенциален безсмисъл. Това е и първият от проблемите ми - живея си живота, имам уж цели, на някои от които доста държа, но ту съм в подем, ту нещо ми става криво, понякога целият свят и аз самата. Иска ми се да питам ниското кръвно дали може да е някаква психосоматика? Т.е. чрез промяна в отношението ми да се промени и то?

До какви ексцесии съм стигала - еми едното е, че съм повръщала, не редовно, рядко се е случвало, но имаше един случай есента след сериозна загуба в професионален план, където една седмица го правих това..... Да, тъпо , да срам ме е, че съм го правила, но как да кажа - беше планирано, един вид избрах го като по-малкото зло и като деструктивен, но вършещ работа на временен умопомрачител метод за понижаване на напрежението. Каквото и да кажа, едва ли ще защитя адекватно тези си действия, които знам - говорят достатъчно сами за себе си и няма оправдание, което да ме направи по-различна от всички, правили го в даден момент от живота си. Най-малко силно орално парче, ако не и изцяло орален характер бихте предположили? Проблемът е, че дори да ми е силен той, смятам, че имам и други силни парчета, хахахаха.

Другата ми ексцесия е, че не съм имала връзка. На 20 години съм между другото. Под връзка имам предвид всякакъв сексуално зареден контакт с противоположния пол. Е, и с моя пол също. Имам много добри приятелски отношения, имам човек, на който споделям всичко и ми е най-близък, имам още няколко, на които мога да разчитам. Прегръщам и ме прегръщат, не съм срамежлива или необщителна. Но имам неразрешен Едип... и по-специално сексуалност-асексуалност. Страх от порастване може би.... Мислила съм много по въпроса и да, нашите няма любов между тях, няма и топлина и мило отношение. Имам чувството, че баща ми е не просто непривлечен, но отвратен някак от майка ми - както като човек, така и сексуално. Тя не е толкова хладна към него и може би ме е страх да поема нейната роля - на отхвърлената, но това е единствената женска роля, с която реално съм израстнала, поради което от една страна не предприемам активни действия спрямо другия пол, а от друга, когато проявят спрямо мен блокирам, извъртам го на майтап, може би вътрешно не вярвам, имам съмнения към мъжете, че ме заблуждават. Все пак това го нямаше преди пубертета, тогава мисля, че флиртувах и търсех повече внимание. Мисля си все пак, че не съм и срещнала човек, който да ме привлече достатъчно силно, за да изоставя всички тези предразсъдъци и опасения, несигурност (все пак има и неопитност) и да се пусна. Мисля си - съдбата още не ни е срещнала. Малко съм наивно романтична и си чакам "приказката", което обяснява също чакането на "подходящия" едва ли не "първият и единственият подходящ".

Друг проблем - имам леки обсесивно-компулсивни прояви. Леки, защото ако има човек при мен не го правя, не се излагам и не ми вреди на живота, но все пак го има.... например по-леко ще ми е ако "чукна на дърво" след като си забележете: п.о.м.и.с.л.я. нещо.... така съм си го изградила като навик, чрез който най-бързо разкарвам притеснението, когато имам болен близък, например. Понякога имам нужда да виждам всичките крака на масата, винаги се скрива един и за успокоение се навеждам, за да видя и четвъртият.... не че ми пука за масата, но ми действа успокояващо. Особено при моя страх от травми и инвалидизиране. Не е постоянен или нещо такова, просто мисля, че това е по-страшно от смъртта - да се случи нещо непоправимо на човек. Оптимист съм по принцип, между другото и тези неща не ги мисля толкова често, тук съм си синтезирала всичките "странности" и "отклонения". Дали се приемам с тях? Ми приемам си се, но... по-щастлива бих била, ако се ограничат до минимум. Преди по-малко стрес имах в живота - сега следване, работа, а и жегите не ми се отразяват много добре - неработоспособна съм и усещането е - абе какъв смисъл има всичко и ще има ли някога отново. Да, знам, че ще има. Ей сега тия дни ще ми просветне. Предстои ми море с приятели - абе куп интересни неща. Ама три дена да си стоиш вкъщи и да не правиш почти нищо....даже да не четеш, защото заспиваш....еми кофти се отразява, да.

Имам доста проблеми, знам, признавам си ги. И хем ги признавам, хем имам усещането, че мога да се справя с всичките, че са обясними и .....абе сещате се. Не е нужно да ми препоръчвате терапевт, аз от есента мисля на психодрама да тръгна - така и така ще ставам психолог уж.... евентуално, ако не стана пациент преди това клиент, де, клиент. Та.... мнението ви искам, директното обективно мнение - ти си в тая фаза или такъв характер, ограничава те това и това, при терапия ще се работи върху това и това и може да се очаква подобрение еди какво си..... т.е. вие си знаете, аз какво се обяснявам - както на другите си отговаряте Ако имате желание, де....

А, да, колкото и нарцистична да съм, трудно приемам комплименти, обикновено ги оспорвам - казват ми красива си и аз - е, чак красива не съм.... Еми то си е вярно, че чак красива не съм, хахахха. Или че много добре съм се представила еди къде си пред много хора и си мисля - все има някой от хората, който не е съгласен, ама така го принуждават да мълчи с това изказване и едва ли не по този начин да изрази съгласие..... Т..е по-добре приемам лични комплименти от конкретен човек, а не публични, когато някой говори от името едва ли не на другите. Което не знам не е ли малко малоценно....но от друга страна си имам самочувствие. Ето колко изписах, например и как едва ли не ви напътствам как и да ми отговорите.... това си е контрол, манипулация, интелектуализация и т.н. други -ации.

Та, мога да продължа да се обяснявам или да ви оставя да ми отговорите при добро желание. Въпросът може да бъде зададен и така - какво ви е професионалното мнение за мен и какво бихте ме правили, ако ви бях клиент. То кой знае, може и да стана, хахахаха. Да, това ще сложа като заглавие, а иначе вие си знаете.

Хайде, свърших. И много откровена бях, да се отбележи.

[Анжелина Ненова]

Здравей, Електра!!

Специално ли избра това име )

Чудя се какво ще ти донесе това да поговорим за теб. Виждам, че ти доста си се потеотизирала ). Чудя се какво е твоето истинско запитване. Учиш психология. Сякаш тя ще излекува нещо. Аз също съм психолог. Естествено. Щом отговарям от името на професионалистите тук. Също така съм и психодрама асистент. Знам, че избора ни на професия е и търсене. Така, че всички ние сме пациенти. Няма разделителна линия. Иначе никога няма да станем психолози. Нали така. Науката дава хипотезиране. Психичния апарат - лекува. Ние лекуваме през нашия си психичен апарат. Това е нашият инструмент. Затова винаги сме и пациенти. За да не се лекуваме през нашите пациенти, когато засегнат собствените ни нарцистични рани. За да можем да чуем, а не да съветваме, интелектуализираме и рационализираме. Затова се зачудих какво всъщност искаш. Толкова много глътната психология си "повърнала" и тук. Каква полза да си развееш пред Света "оралното парче" или пък страха от отхвърляне. Никой няма да те изправя пред Съд за тези човешки неща. Те няма къде да отидат. Освен в теб. Електра , няма пред кого да се оправдаваме, че не сме съвършени, че имаме нарцистични рани или пък, че близостта е застрашаваща и имаме нужда от контрол. Това просто е така. Завинаги. Въпрос на осъзнаване. Неосъзнатите ни интрапсихични движения носят резуртатите - липса на сексуална връзка или обвиняване на родителите. Няма виновни. Няма отговорни. Ако сами не дадем властта , разбира се - на родители, правителство, държава или всички там , които намерим за нужно да обвиняваме за безсилието си. Ами това е. Нямаме сили за всичко. Но пак можем да сме в мир със себе си, като знаем, че никога няма да усетим тази нирвана от слятостта с мама, докато ни кърми, например. Пък и е страшно да го поискаме. По-здравословно е да пораснем и да поемем отговорността, че нещата са такива, каквито са. Напускат ни гаджета, сменяме работа, не сме най-предпочетени. Но пък имаме перспективата да се свържем с нови, да потърсим работа, която отговаря на търсенията ни, да решим ние да си предпочитаме нещата, вместо да чакаме нас да ни предпочете някой.

Електра. С теб съм. Аз преминах през всичко това и всеки миг отново го преминавам. Това е докато живеем тоя Живот. Всичко друго е нашето мегаломанно желание да излезем Великите жертви. Наш избор. Това разбрах и това разказах )

Чао.

[Илиана Занкова]

Здравей Електра,

Вероятно имаш питания за себе си и това е една от главните причини да запишеш да учиш психология. Това, че си записала психодрама е много хубаво, дори това те успокоява че правиш нещо, но тя не е достатъчна да разрешиш личните си проблеми, най-малкото защото за някои от тях не би говорила пред повече от един човек. Психотерапията е преди всичко отношение, тя не е поставяне на диагнози, когато започнеш терапия там си пацииент/клиент (разграничението е чисто формално). Това какъв тип си, орален анален защитни механизми и прочие се разисква предимно на супервизия, а не с пациента. Ако имаш смелостта да примеш, че може да бъдеш пациент. Изобщо за какво ти е "директното обективно мнение" - то едва ли ще ти помогне да се промениш, после то не може да бъде обективно, защото ти сама си си сложила някакви етикети, определения каква си, което е доста субективно, това е твоето (професионално) мнение (нарцистична, обсесивно-компулсивна), просто си изброила някакви термини, които си срещнала в учебниците, всички имаме по малко от всичко но това не ни прави точно този тип. Самоиронизираш се, което от една страна е хубаво, но от друга може да бъде много мощна защита. Задаваш въпроса какво би те правил един терапевт - терапевтите лекуват, а психотерапията е вид лечение, нали така?

поздрави и късмет

[Elektra]

Здравей, сега като ме попита за името и осъзнах какъв архетип съм си навлякла на главата с него Затова поне оправих аватара, за да личи, че е от един филм по комиксов образ. Не че там също няма интересна история, но тя е свързана по-скоро с умиране и нова живот

Запитването ми е как ме виждате - къде са ми бъговете в системата, колко сериозни са, какъв е най-песимистичният и най-оптимистичният вариант на развитие, върху кое трябва да работя, за да се приближа до последния и отдалеча от първия.... Такива неща очаквам - помощ. Не по пътя ми, а помощ в това да намеря по-добрия път Защото ако вървя в неправилна посока, което със сигурност е така в някои отношения от живота ми - първо ще трябва да се връщам обратно стъпка по стъпка и едва след това да поема вярната посока.

А уважавам професията на пишещите тук и мнението им и .....затова и писах. Да, блъскам си сама главата, но човек трудно може да е сигурен какво вижда и какво остава скрито, когато става въпрос за самия него. А от мненията в този форум съм останала с впечатлението, че много бързо по един пост "разконспирирате" какъв е проблемът, каква е личностовата структура, какви са тенденциите и какво би могло да се направи и "поправи". Затова вероятно изглежда, че съм "повърнала" толкова много информация, всъщност исках да се представя максимално достоверно, включително и като начин на мислене, за да ви подпомогна максимално.

Иначе смяташ, че се изживявам в ролята на жертва ли? Аз знам, че съм отговорна за постъпките си, че и за мислите си дори, които водят към тях. Но самата психология често търси обясненията в семейството и средата и оттам ви дадох информация и за нея. Мегаломания може и да имам, да, харесвам се. Очаквам много от себе си и вероятно съм строга в моментите, в които не изглежда да отговарям на тези си очаквания. Същевременно обаче съм мека със себе си, позволявам си някои издънки - включително това, за което писах по-горе, знаейки, че е самодеструктивно и все пак позволявайки си го, го възприемам като някаква милост и приемане спрямо себе си. Всъщност да, поне знам, че не е само черно или само бяло нищо, включително и това, че всичко носи своите ползи и вреди и да - границата е, когато вредите станат повече от ползите, а човек продължи. Мисля, че съм далече от тази граница и не бих искала да я стигам. Може би експериментирах.... може би продължавам да експериментирам със себе си в някакъв смисъл, включително и пишейки тук. Поставям се в подчинена и несигурна позиция, търся помощ, а същевременно държа здраво контрола?

[Elektra]

Здравей Електра,

Вероятно имаш питания за себе си и това е една от главните причини да запишеш да учиш психология. Това, че си записала психодрама е много хубаво, дори това те успокоява че правиш нещо, но тя не е достатъчна да разрешиш личните си проблеми, най-малкото защото за някои от тях не би говорила пред повече от един човек. Психотерапията е преди всичко отношение, тя не е поставяне на диагнози, когато започнеш терапия там си пацииент/клиент (разграничението е чисто формално). Това какъв тип си, орален анален защитни механизми и прочие се разисква предимно на супервизия, а не с пациента. Ако имаш смелостта да примеш, че може да бъдеш пациент. Изобщо за какво ти е "директното обективно мнение" - то едва ли ще ти помогне да се промениш, после то не може да бъде обективно, защото ти сама си си сложила някакви етикети, определения каква си, което е доста субективно, това е твоето (професионално) мнение (нарцистична, обсесивно-компулсивна), просто си изброила някакви термини, които си срещнала в учебниците, всички имаме по малко от всичко но това не ни прави точно този тип. Самоиронизираш се, което от една страна е хубаво, но от друга може да бъде много мощна защита. Задаваш въпроса какво би те правил един терапевт - терапевтите лекуват, а психотерапията е вид лечение, нали така?

поздрави и късмет

Здравей! Да, знам, че в терапията не се използва тази терминология, точно това ме тревожи - бих искала да знам. Представи си, че си лекар и ти предписват лечение, но не ти казват диагнозата. Представи си, че си учител и записваш детето си на частни уроци за университет по твоята специалност (защото е трудно родител да обучава детето си, конфликт на интереси се получава), но не ти дава преподавателят информация какво преподава и какви са методите му.... По подобен начин и аз бих искала просто да знам къде съм спрямо това, което съм учила и ще уча. Знанието може би няма да промени нищо, но може би ще подрони малко тази "мощна защита", която наричаш самоирония. Иначе, да, чувството за хумор е защитен механизъм. И да, това ми е една от най-силните страни. Също така пиша стихове, разкази, измислям си комични истории, заедно с приятелки, когато ми се натрупа напрежение най-лесният начин да го гуширам е през смехът и забавлението. Даже депресивните моменти почвам тепърва да си ги опознавам и са ми много неприятни, защото ми е нетипично за мен такава, каквато се самоусещам и помня, но предполагам с възрастта и излизането от детството човек се сблъсква с повече стрес, повече отговорности, с реалността, която не е приказна, а на моменти доста сурова и.... би било по-зле непрекъснато да му е забавно, отколкото да има и своите мини-депресийки.

Та за самоиронията като за всичко друго, нали.... хем хубаво, хем не. Колкото по-хубаво, толкова по-.... Като всичко в живота, за съжаление. Все трябва да си изберем обаче някои неща, на които хубостта им е достатъчно важна за нас и да ги приемем с останалите им не толкова желание (по)следствия, предполагам. Или има начин да си запазя самоиронията, а да понамаля мощните защити?

Това за трудността да се признаят някои неща пред терапевтична група, предполагам е така. А ако си наложа да ги призная? Или няма смисъл пред толкова хора и няма да получа адекватна полза от това в ситуация на психодрама така или иначе? Най-вероятно ще мина и през лична терапия, ясно ми е.... Но все пак не може ли супервизирам себе си, да се докосна до това трудно удоволствие?

[Elektra]

@ Илиана,

Между другото не го нописах в предното ми мнение, но правилно ли ще е да предположа, че съм породила малко гняв в теб с питането си? Или това е моя проекция при прочитане на отговора ти?

[Elektra]

@ Анджелина,

сега отново те прочетох. Жалко, че няма опция за редакция, за добавяне към вече написано мнение.

Това за Съда едва ли не защото съм човек като всички други и че се оправдавам и аз знам ли пред кого, наистана е в 10ката за мен. Имам някаква вина, имам нужда от присъда и опрощение.... от авторитети, а реално може би от Бог.... или от Бог, а реално може би от авторитети.

[Илиана Занкова]

Електра не мисля, че има гняв от моя страна към теб, в теб чувствата бушуват, всякакви. Не може да се отрече, че си провокативна, няма да е лесна терапията ти.

Да може да се самоанализираш, но как ще извадиш всичко от несъзнаваното сама?

[Elektra]

Е, аз под гняв имам предвид лек гняв, не "Гневът на Ахила Пелеев" например

Иначе по принцип и аз не мисля, че в мен бушуват всякакви чувства в конкретния момент. Шегувам се.

Колкото до самоонализата - нали точно това се опитвам да обясня, че знам, че сама не мога да си "извадя всичко от несъзнаваното" и затова пиша тук. Макар че всичко едва ли може и трябва да се извади чак. По-скоро искам да се погледна обективно през вашите очи.

[Elektra]

А това, че съм провокативна за какво говори? Кои клиенти са "провокативни"?

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

Питаш следното : Въпросът може да бъде зададен и така - какво ви е професионалното мнение за мен и какво бихте ме правили, ако ви бях клиент.?

По отношение на приложението на психотерапията има две мнения. Едното препоръчва всеки човек, независимо от това ,че няма проблем да се подложи на такава, като се очаква тя да подобри мирогледа му и повиши качеството му на живот. .Второто е,че психотерапията е специфичен процес, който е адресиран само към хора, които имат проблеми, ограничаващи свободата им на избори и живот..

Аз съм привърженик на втората теза и по тази причина не може да станеш мой клиент.. Това, което описваш, е нещо напълно обикновено за възрастта и социалният опит, който се очаква да имаш .Ти не го знаеш, но аз 15 години работих като психотерапевт на младежи точно в тази възрастова група и нещата са ми много познати.

Ако наистина беше дошла при мен ,нзадължително бих ти дал съвети какво да направиш за да повишиш падналото си кръвно налягане. Това, както сама пишеш, ще вдигне тонусът ти./ ниското кръвно при тази горещина е най-нормална физиологична реакция и за никакъв психосоматичен проблем не може да се говори/

Редактирано Юли 21, 2011 от д-р Тодор Първанов

[Орлин Баев]

По отношение на приложението на психотерапията има две мнения. Едното препоръчва всеки човек, независимо от това ,че няма проблем да се подложи на такава, като се очаква тя да подобри мирогледа му и повиши качеството му на живот. .Второто е,че психотерапията е специфичен процес, който е адресиран само към хора, които имат проблеми, ограничаващи свободата им на избори и живот..

Аз съм привърженик на втората теза

Аз също! Мисля, че животът е за живеене, не за безкрайно ходене на психотерапия. Още повече без да има реален проблем... Школите, които поддържат първото мнение, обикновено са безкрайно неефективни при реална работа с реални проблеми - което определя и целевата им група - хора без работа, с време и пари за губене... Ако си говорим за личностно развитие, психотерапията има общо с него в по-базисните му етапи, но далеч по-силни тук са духовните школи!