vermim Добавено Май 4, 2006 Доклад Share Добавено Май 4, 2006 Съществува ли щастливо семейство в днешно време? В какво трябва да търсим щастието? В това, че ни е добре да сме заедно, че имаме общи интереси, че ..................................(знам ли вече) Възможно ли е след много години брак да се запазят чувствата, които са били в началото? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 4, 2006 Доклад Share Добавено Май 4, 2006 Естесвено, че съществува щастливо семейство и то е точно защото е естесвено! Какво имаш предвид под "началото", ако говорим за явната хронология, не, не е възможно да се запазят същите чувства, но биха могли да се преработят в нещо много по-градивно, красиво и водещо "нагоре"... Разбира се, това зависи от много фактори! feya 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Май 4, 2006 Доклад Share Добавено Май 4, 2006 Разбира се, съществуват много щастливи семейства. Но трябва истинска любов, а не само чувствата са неин представител. Един Мъдрец от България беше казал, че за да се оженят двама души, трябва да имат допирна точка във физическия, Духовния (емоционален) и Божествения (мисловен) свят. Иначе казано, както е загатнал и Венци, освен физическо привличане и емоционална любов, трябва да има хармония и в идеите, мислите, светогледа и целите на двамата влюбени. Не да са еднакви, но да имат допирна точка и хармония. Поздрави, Радислав feya 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 5, 2006 Доклад Share Добавено Май 5, 2006 Щастливо семейство не означава семейство при което живота е лек и приятен, нито че дните им са безоблачни и розови. Никой на тази земя не е съвършен(поне измежду познатите ми ). Малцина са положили този нелек труд по вътрешен растеж, който води до сливане със собственият вътрешен противоположен полюс. При това положение и двамата партньори в брака носят всичките си минуси и плюсове... Става един постоянен обмен - в радост и скандали, в сближаване и раздалечаване. Това е астралното махало, което се люшка от единия полюс към другия. При тези емоционални движения в продължение на годините се появява взаимна привързаност - обменът между двамата е продължителен и дълбок. При хората които са по-лабилни психически този обмен е дори още по-дълбок, защото всеки един от двойката силно разчита на другия, търси подкрепата и присъствието му, стреми се да го обсеби и контролира. При хора с по-силен дух, смело сърце, ясни житейски позиции и стремежи всеки партньор запазва независимостта си - вътрешно емоционална и външно в поведенията си - в работа, обществена изява и т.н.(единствената рязко очертана граница е сексуалното моногамие).Този вторият тип семейство е по-близо до хармонията на битието. Още по-близо е семейство което освен че зачита индивидуалността на членовете си, състои се от двама силни непривързани към преходностите индивиди - съзнателно се стреми към свободата, към Истината и истинската Любов! В този процес водещ е мъжът - по простата причина че той е свързан със сублимация на сексуалната сила, както и че на жената и липсва Y хромозомът, който предопределя изначалната връзка с духа при мъжа. Но това се отнася само за третия тип семейство - малцина успяват да стигнат до там, тъй като пътят е трънлив и стръмен - минава през отровните блата на собственото подсъзнание, което автоматично се отключва все повече с напредъка по пътя. И двамата имат мястото и ролята си в този път, но жената трябва да следва мъжа! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 5, 2006 Доклад Share Добавено Май 5, 2006 Щастливо семейство не означава семейство при което живота е лек и приятен, нито че дните им са безоблачни и розови. Никой на тази земя не е съвършенТова, всеки сам да си го определя. Човек е голям колкото стремежите си...появява взаимна привързаностразбира се, не това е любовта, а една много външна нейна форма...Още по-близо е семейство което освен че зачита индивидуалността на членовете си, състои се от двама силни непривързани към преходностите индивиди - съзнателно се стреми към свободата, към Истината и истинската Любов! В този процес водещ е мъжът -Добре, обаче дали мъжът води е въпрос на гледна точка. Както и степента на индивидуалност на "членовете", понеже тва е формула за сливане... А относно водешият, кажете кой в случая е причинител - артистът, или музата му?! Както казах - въпрос на гледна точка. Ако имаме познаваща разумност, тя ще ни води, а ако сърцето ни познава, ще ни води то... Ако ги съединим обаче... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 5, 2006 Доклад Share Добавено Май 5, 2006 На въпроса за щастливото семейство най- красив отговор дава Ханс Кристиян Андерсен в една кратичка приказка, която не съм я срещала в сборниците на български; прочетох я в руския сборник от библиотеката на всемирната литература, която издадоха руснаците преди доста години; казва се "Талисман" . Ще я разкажа накратко, защото по- красиво разглеждане на този въпрос просто не мога да си представя, а и явно не е превеждана на бъларски: Един принц и една принцеса се оженили. Били много влюбени и щастливи. Но още не бил свършил меденият им месец, а те започнали да се тревожат: Толкова са щастливи сега, ще могат ли да бъдат такива цял живот? Накрая решили да помолят за съвет един мъдрец, който живеел в гората и всички знаели, че дава много добри съвети за какво ли не. Той им казал, че средството за постигане на семейно щастие е много просто- трябва само да намерят едно щастливо семейство и да ги помолят да им дадат по едно парченце от долните си ризи и да го носят до тялото си. Принцът и принцесата тръгнали да търсят вълшебния талисман. Не било лесно. Доста търсили, докато в един град решили, че са открили щастливото семейство- всички говорели с усмивка за тях, вечерите в радушния им дом се считали за най- забележително събитие, който ги помолел за помощ- получавал я, защото били и много богати. Само че щастливото семейство казало, че съвсем не са щастливи, защото нямали рожба. Принцът и принцесата продължили да търсят. Открили семейство, което имало много деца и по всичко личало, че е щастливо. Но в това семейство пък им казали, че наистина са щастливи, че имат много деца, но с децата имат толкова много грижи, че не може да се считат за щастливо семейство. Накрая намерили едно щастливо пастирско семейство- и деца имали, и всички изглеждали весели, радушни и т.н. Принцът и принцесата ги попитали, за всеки случай, щастливи ли са. Те казали, че са много щастливи. Тогава принцът и принцесата ги помолили за по едно парченце от долните им ризи. Но щастливото семество се спогледало и прихнало: "Но ние сме толкова бедни, че... нямаме долни ризи!". Принцът и принцесата решили да се приберат в родния си дом. Отишли и при мъдреца и го упрекнали, че им е дал такъв лош съвет. Но той ги попитал дали наистина напразно са скитали, не са ли помъдряли. Принцът казал, че е разбрал, че щастието и благодарността към съдбата са изключително рядък дар по света. Принцесата пък казала, че е разбрала, че за да бъдеш щастлив трябва да бъдеш щастлив. Принцът я погледнал, хванали са двамата за ръце, а в очите им греела такава нежна любов! Тогава мъдрецът ги благословил и им казал, че те са открили в собствените си сърца истинския талисман. Посъветвал ги да го пазят грижливо и никога да не позволяват на злия дух на неудовлетворението да нахлува в сърцата им. Ето така... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sony Добавено Май 6, 2006 Доклад Share Добавено Май 6, 2006 Ако случайно сте гледали днес следобед "Море от любов",там имаше пример за едно щастливо семейство. Колкото и да е рядко срещано. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 6, 2006 Доклад Share Добавено Май 6, 2006 Мисля си от момента на пускането на темата - а дали самата дума и понятие семейство не се свързва в съзнанието ни само със задължения, собственост, хомот, цели, резултати, желания и всичко друго освен просто щастие и любов - просто да ни е хубаво че сме заедно.... Дали документът за "семейство" не ни изкушава да превърнем щастието си в изпълнение на задължения и постигане на цели, поддържане на авторитет.... Дали някаква част от нашето съзнание не го приема като необходимото зло??? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 7, 2006 Доклад Share Добавено Май 7, 2006 Прекалено тъмно е така. Семейството определено е свързано с отговорност, но тя не е допълнителна тежест понеже е естесвена. Поне за тези, които имат потенциала да създадат едно наистина щастливо семейство. Желая го на всички, на които им предстои да изграждат! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 8, 2006 Доклад Share Добавено Май 8, 2006 Семейството определено е свързано с отговорност Страхувам се, че в момента, в който допуснем връзката семейство - отговорност Любовта и Свободата бавно, но сигурно ни напускат. Разбрах го от горчивия опит на първото си семейство. Сега не се чувстваме отговорни - сега и двамата разбираме семейството си като мястото, времето и човека, с които можеш да си най-свободен и най-себе си от всякъде и всякога.... и по нашите разбирания за щастие ние сме щастливо семейство. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Май 8, 2006 Доклад Share Добавено Май 8, 2006 Както всеки знае, човек си носи карма- стара, нова...лична, семейна... Всяко семейство като социална единица е натоварено с капрма- като начало, семейството отговаря по енергийна структура на егрегора на държавата/нацията, защото всяка една държава и държавица си имат определена карма, с която трябва да се справят... Но не е в това работата. Без категорично осъзнаване и много труд да си оправим личната енергийна структура, и да се храним с Любов, а не с крадено от тук от там...Само Любовта осигурява естественото хранене като енергия и Живот, и е пълна заблуда това, че тази Любов се появява ей така, без човек да е работил съзнателно над себе си... Така че, към ден днешен всяко едно семейство, от началото на своето създаване е една натоварена енергийна структура, в която щастието е пропаганда, която целенасочено заблуждава човека, съ здава му различни отговорности, натоварва го с какви ли не морални, етични, хуманитарни и прочие норми..които в крайна сметка имат за цел да си поддържат добрия стар начин на изхранване....т.е. нерегламентираното и силовото енергийно изхрланване.. Семейството е егрегор, който си има специфични характеристики, и той е съвкупност от личните егрегори на членовете в семейството... Ако познаваме дълочината на понятието "венчаене", ще установим, че всъщност църквата извършва едно сатанинско дело, обвързвайки един мъж и една жена по метода на Белчо и Сивушка..т.е. хомот, камшик, рало....и много ниви за оране... С огромен интерес очаквам да се намери някой, който да е в състояние да ме убеди че човек има свободна воля, своБода и Любов, и може да прави своите избори в живота...за да има възможност да съдава свободно и творчески всичко, което запълва живота му, включително и семейството...з твърдя, че семейството е предопределеност, създадена много преди да се случи във физическия свят...а дали тази предопределеност ще протече като живот лишен от сътресения поради ловкостта на семейния егрегор да смуче човешка енергия и да изпуска "щастлив семеен газ"...или ще протече с болести, караници, проблеми, смърт, разводи и прочие...с поставяне на понятията "щастие", "любов", "свобода" в кошчето за отпадъци...или пък, в семейството ще има разбиране, и участниците в него ще потърсят знание, да разрешат семейното уравнение, или пък ще излязат от леността на привидното щастие и благополучие, за да научат отново същите тези неща... Не казвам, че не е възможно да има щастливо семейство, но казвам, че със сигурност това е възможно само ако има съзнание за това...иначе, вън от това е само едно и също... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Гост_vermim_* Добавено Май 8, 2006 Доклад Share Добавено Май 8, 2006 Кое ме накара да отворя тази тема? Огледах се наоколо, за да видя семействата на познатите и приятелите си. Говорих с приятелките си по въпроса. Знаете ли какъв е извода от всичко това /говоря за жената в семейството/: През всичките години на брака жената се е отдала на семейството, децата, работата и както казва Донка отговорността в семейството. Там някъде по пътя отдадена на всичко това тя загубва своята идентичност. Бракът влиза в някакви коловози. Семейството загубва чувствата, желанията такива каквито са били в началото на брака. Тогава настъпва разочарованието от един или двамата партньори. Следва нараняването. Почти всичките ми познати са преминали през нараняването, едни от тях се развеждат, а други продължават. Но, ако семейството продължи знаете ли как се чувстват жените /цитирам думите на една приятелка/ : "за да успее една жена да запази семейството си тя трябва да бъде винаги усмихната, когато се прибира съпругът й, това означава да играе роля на добра и мила съпруга, а в леглото трябва да бъде кxxxа"./извинявам се израза, но цитирам дословно/ Огледах се наоколо и видях, че наистина повечето жени не са самите те, а играят някаква роля /като артисти/ в семейството. Чак сега разбрах филма "Когато един мъж обича една жена" с Мег Райън. Съпругът й беше пилот и когато той се прибираше, тя трябваше да бъде винаги усмихната, щастлива и забавна, защото той я приемаше такава. Но явно ежедневието не е толкова весело и не винаги можеш да бъдеш щастлив. За да запази този начин на общуване в семейството, знаейки че съпругът й очаква тя да е забавна, започна да пие, за да може да бъде щастлива /поне в началото/. Е алколоха не прощава на никого и вече не беше толкова забавно. Тя стана алкохоличка. Въпреки,че той много я обичаше, след като тя се излекува те се разделиха. Извода от всичко дотук: едни от приятелките ми се бяха примирили с брака си такъв какъвто е. Останалите играят роли, не са самите себе си, за да могат да продължат по-някакъв начин с брака си. Смятате ли, че това са щастливи семейства./винаги има и изключения, но те са малко/. Всички, които писахте до тук възприемате семейството на едно по-друго, по-високо и одухотворено ниво. Но не всички сме на вашето ниво. Говоря за обикновените семейства. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Май 8, 2006 Доклад Share Добавено Май 8, 2006 Прост отговор- не, не е възможно. Всяко семейство си има семеен дявол, и ако семейството няма висок идеал, който да следва, ако мъжът не възприема жената като Богиня и така да се отнася към нея, и жената да възприема мъжът като Бог и гака да се отнася към него...всички завършват по един и сйъщи начин...И това не си го причиняват хората, а егрегорите, които се "прикачат" към тях и ако човек държи да бъде обкновен, и ако не си постави висок идеал, просто няма друг избор- егрегора го завладява и изсмуква цялата му енергийна "кръвчица"...като "загине" едно семейство...ами хоп, децата взели та пораснали..и взели да направят свои семейства...и егрегора се прехвърля на друга чиния...без дори да е напускал къщата...от вероятно стотици години...Това се нарича семеен "дявол", или "семейно проклятие"- такова е приблизителното ми определение, и тази структура е видима и осезаема- вижда се навсякъде и у всички.. У демонстративно показните откъм "щастие" семейства- независимо дали са имотни или не, тези семейни "дяволи" са особено големи, и най-често избират за свое седалище най-малките- децата...около които се върти семейното "щастие"...Децата от момента на раждането си понякога полагат тоталитарен режим в едно семейство и стават проводник на съответния егрегор, който расте вероятно 7 пъти по-бързо от самото дете.... Както и да е, основното е в това- няма и не може да има щасливо семейство, което да е хем обикновено, хем да не се състои от членове, които активно работят в това отношение, да придобият както своята лична Свобода и да бъдат проводници на Любовта, така и на семейната Свобода и Любов..а по този начин, като отделни личности и като семейна единица, да повлияят общия "модел" какъвто е държавата, континета ни, цялото човечество... Има хора, които нямат силбни лични егрегорни влияния, и с такива вероятно е доста приятно да се общува..но, когато влезете в семейството им..виждате как буквално те са "изнасилвани" подред от най-малките и невръстните, до най-големите, от свекърви и тъщи, от тъстове и свекари...от близки и далбечни роднини...буквалбно са си в ролята на "Пепеляшка"...това е наччин за тяхното ускорено развитие...те или започват интензивно да се развиват, и им става известно кое не е в ред, и как е възможно да се поправи.естествено, ако другите имат желание да осъзнават, в противен случай няма никакъв смчисъл; за да се помогне на един човек, то той трябва да е молил и настоявал, та дори и да сме го изгонвали 100 пъти, пак да идва и да търси помощ...А хората най-често ако ги изгониш един път, вземат та ти теглят една...и просто не разбират, че са били изгонени за да дойдат пак, но без своята гордост и алчност...или пък подобни хора се принасят в жертва и умират най-често, прекъсвайки поне частично влиянието на егрегора върху самите тях...а по-нататък, биха имали възможност да живеят отново във физическо тяло, но при други условия...че някой блъснал някого на улицата и той взел че починал...това са най-честите случаи на "жертвоприношение4- човек не го съзнава, но за да запази малкото чистота в себе си на фино ниво, трябва да се прости с физическото, и просто се задейства програма за самоунищожение, която избира как, кога, и по какъв начин да се сведат обстоятелдтавата уж до "нелепа трагедия"...А такива трагедии- нелепи и случайни, който може да "вижда", дзнае че няма...Те са подготвяни вниматерно и старателно... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 8, 2006 Доклад Share Добавено Май 8, 2006 ако мъжът не възприема жената като Богиня и така да се отнася към нея, и жената да възприема мъжът като Бог и гака да се отнася към него.. Жената не е Богиня - тя е жена. Ако мъжът я приема като Богиня, той ще очаква тя да се държи и да изглежда като неговата представа за Богиня. Така се появяват разочарованието и стремежът да открие Богинята вън от семейството. Същото се поучава и с мъжа - Бог.... Мисля, че да приемаш партньора си за Бог е агресия към Бог, към себе си и към човека, когото обичаш. Според мен е достатъчно да спазваме съвета на Христос - отнасяй се към другите така, както искаш да се отнасят към теб самия и още се сещам за едната от Десетте божи заповеди: Не си създавай кумири от нищо и никой на земята или на небето..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Май 8, 2006 Доклад Share Добавено Май 8, 2006 Тези Старозаветни съвети са полезни, само ако знаете какво съдържат 10-те заповеди в себе си като едно Цяло, което представлява проявени природни закони... А отношението към жената, и на жената към мъжа трябва да е томно такова и нито повече нито по-малкщо, това не съм си го измислил аз, това е изречено от Учителя, аз само мога да науча един урок и от опита да изкажа едно мнение.. Иначе, кое е агресия и кое не е, не знам...защото как ли мога да знам дали съм агресивен към Бог, без да зная къде е Той...Ако аз виждам Бог в жена си, и в себе си, ще е агресия да не се отнасям като къв Бог спрямо жена си и себе си... Или...след втората ракия да взема да реша да нанеса някои естетични корекции във физиономията на жена ми..е, с известни цветни ефекти за 10-тина дни докато спадне отока..физическия, психическия и какъвто и да е там още.. Засега човек проявява агресия спрямо Бог като не го допуска нито в себе си, нито в жена си, нито в децата си и не може да разбере, че с мислене не се постига нищо, освен ефект, който лично аз определям като "ментални мастурбации"...Любовта съдържа в себе си познанието, което не е резултат от мисленето...децата не мислят, и нямат съзнание, но най-интензивно човек учи през целия си живот само докато навърши 7 годинки...появи ли се мисленето на дневен ред, време е за затвор... А че и мъжът и жената са Бог и Богиня...не вярвам някой да се съмнява в това, ако е прочел внимателно писанието или е изял Словото на Учителя си (защото само с ядене става, по друг начин е невъзможно...) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Симеон Добавено Май 9, 2006 Доклад Share Добавено Май 9, 2006 За да бъде едно семейство щастливо, трябва неговите членове по отделно да бъдат такива. Ако самият ти си нещастен е глупаво да смяташ, че можеш да направиш някого друг щастлив или обратното - че някой друг може да те направи такъв. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 9, 2006 Доклад Share Добавено Май 9, 2006 Благодаря! Много точна формулировка! За съжаление от детски години ни внушават, че щастието на отделните членове на семейството зависи от това колко и как ги обичат останалите и доколко се съобразяват с тях. Внушават ни и че щастието на семейството като цяло зависи от това дали членовете му си изпълняват "задълженията"... Постепенно забравяме, че всъщност щастието е дете на Свободата и Любовта и се измерва не с имане и авторитет, а със спокойната радост в ежедневието и естествеността и свободата на общуване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 10, 2006 Доклад Share Добавено Май 10, 2006 Кристиян, като е предопределеност семейството, кой изгражда тази предопределеност? Донка, споменах за естествена отговорност, а не за хомоти... Някъде и за деца съм си мислел... Ако те чака любимият у вас ще се прибереш нали? Защото искаш, но желанието ти е следствие от семейните ви взаимоотношения. Нещо като естествена отговорност... Кристиян, нямаме свободна воля, а в същото време градим щастие - твои изявления, със сигурност не безпочвени, но къде е компромисът? Изправени сме пред факт, значи го има, нали? И наистина е относително и ние сме... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Daniela Добавено Май 10, 2006 Доклад Share Добавено Май 10, 2006 Знаете ли какво, Аз силно вярвам че щастливи семейства има, но ето на на мен не се е случило. Аз вярвам в любовта и знам, че един ден ще имам щастливо семейстяо. Един от най важните уроци на тази планеета е да се научим на партньорство. А за да има щастливи семеиства, първо хората трябва да са щастливи от това че са се пръкнали и че са живи....... другото е божа работа Моля пишете на кирилица! Мнението е "преведено" на кирилица от модераторския екип. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 11, 2006 Доклад Share Добавено Май 11, 2006 Изцяло споделям последните две изречения! Добре дошла Даниела естествена отговорност, а не за хомоти...Някъде и за деца съм си мислел... Тежко се пише на деца, чиито родители смятат отглеждането и възпитанието им за задължение - независимо дали то ще е украсено с определенията "свято", "благородно", "естествено" и т.п. Това е мноооого дълга тема, по която може да се напише книга... Като майка на две вече пораснали деца си давам сметка, че най-добрите неща, които съм направила за тях, са били онези, които съм приемала като удоволствие, подарено ми от Бог... Благодаря Му за доверието и изпитанието... Преди 2 години ги помолих да ми простят за всичко, което съм им причинила, водена от чувството си за отговорност.... Имаше за какво... Ако те чака любимият у вас ще се прибереш нали? Защото искаш, но желанието ти е следствие от семейните ви взаимоотношения. Нещо като естествена отговорност... Не ми се ще да споделям в какво се изродиха чакането да се върна и семейните ни разбирания за естествена отговорност... Няма по-къс път към ужасите на ревността от този.... Сега не се връщам защото ме чака и защото се чувствам отговорна. И аз не го чакам и не смятам, че има някакви правила и отговорност.... Няма Любов без Свобода.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 11, 2006 Доклад Share Добавено Май 11, 2006 Знаете ли какво, Аз силно вярвам че щастливи семейства има, но ето на на мен не се е случило. Аз вярвам в любовта и знам, че един ден ще имам щастливо семейстяо. Един от най важните уроци на тази планеета е да се научим на партньорство. А за да има щастливи семеиства, първо хората трябва да са щастливи от това че са се пръкнали и че са живи....... другото е божа работа Даниела,добре дошла и от мен!И аз силно вярвам...и това,за което говориш е точно така,но другото е и наша работа. Донче,"няма Любов без Свобода"-много си права ,но нали Свободата е точно това-висша проява на осъзната отговорност,щастието наистина е много относително понятие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Май 12, 2006 Доклад Share Добавено Май 12, 2006 Моето семейство е щастливо. Има хармония, взаимна любов и еднакви разбирания за себе си и света. Пожелавам такова семейство на всеки от вас Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Май 12, 2006 Доклад Share Добавено Май 12, 2006 нали Свободата е точно това-висша проява на осъзната отговорност Добре казано, понеже зависи кой какво разбира под отговорност. Понякога осъзнаването на отговорността може да носи чувство за щастие. Да идва като отговор на такива въпроси като: Защо съм се родил? Каква е ролята ми в света? Какво ще оставя след себе си? Има ли смисъл съществуването ми? Каква е Божията воля за мене? и други подобни. Когато се усетиш като част от Вселената, когато влезеш в общата хармония макар за миг, тогава усещаш голямо щастие и посрещаш с благодарност всяко нещо, което е определено за тебе, включително трудовете и отговорностите. Тук не става въпрос за някакви недоосъзнати, насилствени, натрапени задължения. Случва се в живота човек след време да съжали за изгубените възможности да се раздава и да осъзнае, че животът му е имал смисъл само когато е живял за другите и тогава е бил най-щастив, а най-голямата му мечта е да се грижи отново за някого, когото обича и има нужда от него. Те какви ли не работи се случват в живота, не само такива... На добрия осъзнат човек може да се разчита, няма да избяга от отговорностите, а ще ги изпълнява според свободната си воля и ще бъде щастлив от това. Начинът на мислене на Венци и Донка ми харесват. Когато си избистрим понятията, може да се окаже, че мислим по сходен начин. Сега дъщеричката ми плаче, че са я обидили в детската градина, отказвам се от желанието си да пиша тук доброволно, свободно и се чувствам добре от това решение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sony Добавено Май 12, 2006 Доклад Share Добавено Май 12, 2006 Мисля, че сьм видяла само едно щастливо семейсто, само едно което е успяло да сьхрани взаимоуважението помежду си. И то от време на време изпадаше в малки и по- големи кавгички и спречквания, произлизащи според мен от егоизма на някого. Ако трябва да бьда честна, сьс сьжаление трябва да отбележа, че в повечето случай недоразуменията който сьм наблюдавала, произлизат от капризите, неоснователната ревност, измислени неразположения и напиращ егоизьм и изисквания на жената. Мечтая си за щастливо семейство, което един ден да изградя сьвместо с някой. Казвам "мечтая", защото се отнасям сьс скептицизьм дали сьществува наистина щастливо семейство?! По- точно, май такова сьществува много рядко, партньорите трябва да са работили доста дьлго и в предишни животи, да са заслужили това щастливо семейство, да са получили редкия шанс да срещнат точния човек в подходящия час. Наскоро в нашата кьща "кацна" една много приятна книжка на Кит Пиьрсьн и вьпреки, че е много леко и приятно четиво, като за малки момиченца през лятната им ваканция, аз я нарекох- " приказка за родители". Там се разказва за едно бедно и нещастно момиченце, което си мечтае затворено в себе си за най- прекрастното семейство. Един ден по необикновен начин, паралелно и независимо от реалната действителност, то попада " хологравски" в така мечтаното семейство. Аз докато четях, за миг наистина се потопих в това семейство без да подозирам, че е измислено, че е хологравска прожекция на мечтите, вьжделенията и идеализма на едно момиченце, което отчаяно си мечтае за едно щасливо семейство. Прекалено е идеално, казах си по едно време, нещо не е наред! Като свьрши книгата, установих обаче колко е просто, да сьществува това семейство, колко е лесно да се изгради! Само трябва всеки от членовете да се откаже по - малко от нездравия си егоизьм, да прибави малко сьстрадание, сьпричастност и заинтеренсованост кьм другите, да се излекуват от незаслужена вина, да се докоснат от добрината и да приложат капчица любов. Толкова е просто и лесно! Ние, обаче предпочитаме да го правим трудно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Май 13, 2006 Доклад Share Добавено Май 13, 2006 Има щастливи семейства - познавам добре няколко. Просто трябва да се оставиш на интуицията си, без да се водиш от лъжовния разум, сметки, емоции и страсти. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.