Tanya_24 Добавено Юли 18, 2011 Доклад Share Добавено Юли 18, 2011 Здравейте всички! Пиша за първи път във форума, така че бих искала да бъдете снисходителни. Искам да напиша писмо до себе си . Всичко започна през 1993 г , когато за първи път се срещнах със смърта. Почина моят най - добър приятел и колега . Страдах много и потърсих помощ от психиатър. Тогава все още за психоаналитици в Бг не се говореше. Предписаха ми медикаменти от които спях, пак спях и след като се събудих всичко пак беше същото. Няколко месеца по късно баща ми се разболя от левкемия. Лекар съм и знаех какво следва. През октомври 1994 се запознах с едни господин ( тогава бях на 36г, неомъжвана) който прояви интерес към мен. Баща ми беше в болницата, тежко болен. Забременях и господина много се зарадва, не искаше брак обаче, беше вече разведен веднъж. Аз не бях съгласна с такова съжителство , но се оставих да бъда убедена, нямах време, а исках семейство( родителите ми бяха разведени , от моята 2 годишна възраст). Баща ми почина, отново стрес и тревога, но имаше светлина в тунела - детето , което очаквах. Заживяхме двамата в очакване на детето. То се роди живо и здраво през август 1995. през 1996 с/ у 1997 баща й вече имаше любовница и ни напусна. Аз останах с дете пак сама, но имах все още майка си . Тогава за първи път почувствах сиптомите на страха, но съвсем неосъзнато, за кратко. Работех много , правех всичко за да са добре детето и майка ми. Тя почина през юни 2001. От тогава до сега аз се грижа съвсем сама за детето си. Баща й не се интересува от нея нито делник, нито празник, нито на КОледа, нито за рожденния й ден. Гледам да компенсирам всичко аз, но едва ли успявам. Незнайно как започнаха пристъпи на страх по време на шофиране първо, а по късно и при пресичане на улици. Тъй като професията ме е деформирала тотално, си мислех че са хипогликемии и започнах да се храня по обилно, защото нямах право да съм болна. После ми откриха високо артериално налягане по време на такъв пръстъп от страх, започнах да пия медикаменти, но нещата се влошаваха. Докато детето беше малко, то излизаше с мен, беше в колата и пресичахме заедно, донякъде се оправях, но тя вече голяма , тази година ще навтрши 16 и не длъжна да води майка си като куче водач. Тя трябва да живее своя живот, а аз моя. Изведнъж обаче се оказа че аз нямам свой живот, освен работата си. Нямам личен живот. Забравила съм да бъда щастлива. Аз съм вечно страдаща, жертвоготовна , но няма за кого ..............От повече от 1 година посещавам психолог, още след първите 1 - 2 разговора страха от шофиране изчена, а няколко месеца по късно вече можех да пресичам малки улички.Боже, аз живях спокойно почти 1 година. Отслабнах с около 5 кг, усмихвах се, имах желание да живея. Всичко това до преди 2 месеца, кохато моята психоложка каза : довиждане, това беше последната ни среща . Бях като зашеметена! е, нищо, казвам си - може пък да е права. След 2 дни и се обадих плачейки , че не съм добре и пак започнахме да се срещаме. До сега сме имали 3 срещи , по време на които отделихме цялото време за моя гняв срещу бащата на дъщеря ми и след това как трябва да намеря човек , сродна душа до себе си, за да запълни мястото до мен, поради празнотата на което аз не се чувствам добре. На въпроса ми защо през тази година аз бях добре, тя ми отговори, че тя е заемала това място и така ми е давала спокойствие. Това обаче не било решение , и аз или трябва да пробия стената пред себе си или да си остана така........е, всичко това аз го знаех още през 1996/1997г и може би именно факта че трябва да пробивам стена, ме доведе отново до депресия ......та аз не успях да намеря човек до себе си, когато бях на 40г, сега съм на 53.....знам че има чудеса, но трябва на чудеса ли да разчитаме? Тревожно - депресивно разстройство с панически атаки - ето това имам аз, страх от болести, пилошаване ,припадане , рак, инфаркт, инсулт, абе от всички болести......когато обаче стане истинска ситуация - оня ден ме удари кола ............запазвам що годе спокойствие и точно тогава не изпадам в паника. Тя идва после , след часове, или дни. Вчера имах пристъп от паника дкато осе ръщах с колата си от магазина, днес не излязох сама .......... и така аз пак ставам добоволен затворник................. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 19, 2011 Доклад Share Добавено Юли 19, 2011 Искам да напиша писмо до себе си . А ние да ти отговаряме ли? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Tanya_24 Добавено Юли 19, 2011 Автор Доклад Share Добавено Юли 19, 2011 Ако може, да! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 19, 2011 Доклад Share Добавено Юли 19, 2011 Паниката и агорафобията са само връхчето на айсберга на характера и мирогледа ти! Те са една чудесна и полезна аларма - звънец, който звъни, за да промениш цялостната си визия и отношение към света! Изпълниш ли тази задача, би видяла един свят, пълен с неограничени възможности! Не я ли решиш, дори пресичането на улицата става трудно! Какво виждам в теб: вкопченост в "значимия" друг, зависимост и емоционална необособеност, несамостойност (оралност). Липса на здрав АЗ и превърналите се в характеров навик опити за компенсация на тази емоционална незрялост с подчинение и жертване за другия, индиректно преживяване на усещане за радост през доставяне на радост на другите с игнориране на себе си! Такова поведение би могло да се нарече автоагресивно или мазохистично. Агресия присъства обаче и към другия, чрез несъзнаваните автоматични опити за вменяване на вина, когато не захранва достатъчно огромната нужда от присъствие, вкопченост, внимание и енергия на подобен орално-мазохистичен характер! Терапевтката ти звучи като опитна. Би могла да я помолиш освен психодинамичните разговори, които водите, да насочите процеса на терапия към по-директни, фокусирани в актуална промяна и разтърсващи методи! В твоя случай бързото подобрение е дошло не толкова от метода, колкото от "залепянето" на психиката ти към психиката на терапевта, от несъзнаваната ти интроекция и идентифициране, позитивен пренос на образа и върху психичните ти образи на авторитети! Вероятно сте говорили за това. В случая обаче, макар и да водят до външно подобрение, продължаващите ви до безкрайност срещи подхранват емоционалната зависимост, оралната психика. Терапевтката ти е направила опит да "те отбие от майчината си гърда", метафорично казано! Това и прави чест и показва, че за разлика от някои колеги, нямащи нищо против "закачането" на пациента към личностите им с години и години, тя цели промяната и щастието ти! Моята практика показва, че анализирането и "ровенето" в миналото са полезен старт. Структурираният анализ спомага осъзнаването на характера, проследява причините, отговаря на семантично силно натовареният въпрос 'защо"... Периодичното връщане към анализа на миналото се случва и на по-късните етапи от терапията. Но постоянното стоене в миналото рядко спомага реалната и действена промяна! Затова основният фокус на успешно променящите живота на пациентите си терапевти е СЕГА! Характерът СЕГА! Дори без каквото и да е проследяване на миналото, опитният терапевт за броени минути вижда основните маладаптивни параметри на характера на пациента си, водещи до невротична симптоматика и поведение! И тук идва трудната част от терапията - как да променим нещата, които вече осъзнаваме и виждаме, какво да правя като възприятие, мислене и поведение, за да съумея АЗ, творецът на съдбата си, да променя "глината" на характера си, а оттам и живота си?! Доста психотерапевтични модалности въобще не стигат до тези въпроси - въпреки, че имат добре организирани финансови обучителни пирамиди, пълни с фанатизъм и догми, подобно секти... Вещината и уменията на терапевта обаче са само едната страна от процеса на промяната ти! Другата страна е готовността и желанието ти за промяна, осъзнаването на силните вторични изгоди от поддържането на невротичното мислене и поведение, желанието ти и решимостта ти за издържане конфронтацията ти със страха и промяна на отношението ти към него! Казваш, сега си в 50-тте и нямаш шансове... Нищо подобно. Пълно е с мъже в 50-тте, готови за връзки и жадуващи за такива! Годините ти са чудесни! Въпросът е в психиката ти! Орално-мазохистичният характер поддържа силни базисни убеждения за малоценност, провал, отхвърляне, нищожност - дори на 18 или в ранните 20 да си, този ти характер пак ще ти каже, че нямаш никакви шансове! Оралността силно отблъсква повечето мъже с вкопчването си, представяно за обич, а мазохизмът пък дава силни несъзнавани послания към другия, с които той се идентифицира без да иска и започва да се държи по-грубо, неглижиращо ... В крайна сметка базисните убеждения (комплекси) се задоволяват прекрасно. И никой не е виновен за нищо - нито другите, нито ти! Защото ти не си тези си убеждения или дори характер! Да, имаш характера си, но само живееш през него, нищо повече! Когато осъзнаеш величието на безкрая си, ставаш ТВОРЕЦ на живота си - всичко се променя! Ето това метакогнитивно осъзнаване е много важно в процеса на терапия! Затова аз лично държа при по-сериозна работа включването в група за медитация, която развива това ниво на самосъзнание! Оттам насетне следват действени методи за промяна: когнитивни, поведенчески, нлп, симорон, фокус в решения, малки стъпки, провокации, ролеви игри, умишлено предизвикване на страха и търсене н апреживяването му още и още и още и още, с практикуването на усвоената настройка по смирено любящо приемане! А отвъд всичко стои цялостната промяна в мирогледа и мисленето! Тук вече надхвърляме психотерапията и стигаме до по-цялостните методи за личностово развитие! ... Орлин, човек Диана Илиева 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 19, 2011 Доклад Share Добавено Юли 19, 2011 .....знам че има чудеса, но трябва на чудеса ли да разчитаме? Чудесата има, но те са наше дело и сами трябва да ги правим. Хайръм Смит в ,, Десет закона на успеха’’описва следната случка: „Веднъж майка ми беше поканила приятелки на гости. Без да искам подслушах следният разговор - Момичета тази година мисля да се запиша в колеж - каза майка ми - За какво ти е, та след три години ти ще бъдеш на 64 години?- попита я една нейна приятелка След кратко мълчание майка ми и отговори -Ами аз и да не уча в колеж след три години пак ще стана на 64.’’ Ти си на 53г., при средна продължителност на живота около 80 години имаш още цели 27 години живот. За това време може да сътвориш каквото си искаш чудо. Въпросът ти ми напомня и за един случай от практиката ми: преди повече от две години ме намери жена с ПР започнало преди 20 години. Беше пробвала и хапчета и психотерапия така, че за да и помогна наистина се нуждаех от чудо. И го направих. Още на първата среща я убедих, че чудесата съществуват. В началото тя беше много скептична, но пък когато трябва аз съм много убедителен и ние решихме по - голяма част от проблема и още на първата среща. Доколкото помня, след това се видяхме още няколко пъти за да затвърдим резултата и край. Нещо повече, ентусиазирана пациентката ми се опита да сподели опита си в един голям сайт посветен на лечението на ПР. Естествено че никой не и повярва, че чудеса съществуват и е достатъчно да повярваме в добрата фея за да променим живота си. Това е линк към постовете на жена стоматолог http://club.rozali.com/profili/42.html. От тях ще видиш, че тя също е творец на чудеса. Доколкото помня малко преди да стане на 50 умира съпругът и. Идва мъката отчаянието, но след години и нова и любов и новото щастие. Така,че всичко е възможно когато човек поеме отговорност за нещата които стават в неговият живот.Тогава и съдбата му помага. Относно терапевтката ти: и двамата сме лекари и знаем, че ненавременното прекратяване на лечението е грешка в изкуството. Ако наистина е опитна, би трябвало да прецени, че не си готова за прекратяването и .Нещо повече, според мен тя я е прекратила не за друго, а защото просто не е знаела какво повече да прави с теб. Така че възможно по-бързо я смени. Лина Коцева, Креми (късметче) и Диляна Колева 3 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Tanya_24 Добавено Юли 19, 2011 Автор Доклад Share Добавено Юли 19, 2011 Така,че всичко е възможно когато човек поеме отговорност за нещата които стават в неговият живот.Тогава и съдбата му помага. Ако това го можех, ако знаех как да направя така че да не съм " емоционална незрялост с подчинение и жертване за другия " нямаше да съм в този форум. ще прочета мненията на стоматоложката, разбира се . Колкото моята психоложка , тя е такава , а не психотерапевт. Във Варна тя е с доста голяма популярност и аз наистина бях доволна от нея. Но, Орлин пише в мнението си че , след откриване на проблема ,, трябва да се намери начин, за разрешаването му. Аз не разбрах , какъв е начина за мен? И вс еоще не ми е ясно. ОК, аз ще прекратя ходенето при нея, но освен че живях 1 година по - спокойно, друга полза няма. След приклучването - връщане на всички симптоми.....че даже и по зле. Няма за мен нищо което да съм научила , което да използвам в ежедневието си, в мислите си, което да ми помага. А може би наистина тя не знае вече какво да прави с мен>? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Tanya_24 Добавено Юли 19, 2011 Автор Доклад Share Добавено Юли 19, 2011 Орлине, много сложен за мене пост, трябва да го разучавам с дни, но долкото разбирам смисъла , абсолютно точно си ме описал . Въпроса е как да се променя? Как да не завися от външни емоционални стимули? Как аз да съм значимата,, а не друг? Креми (късметче) 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 20, 2011 Доклад Share Добавено Юли 20, 2011 (edited) Питаш за цялостна промяна на характера! Самото ти справяне с паниката и агорафобията са част от тази промяна, което е добра новина! Нещо повече - преживяваш ги именно като стимул за промяна, като добър и приятелски мотиватор за промяна! В основата на зависимата ти психика стои СТРАХ. Страх от провал, от нищожност и непълноценност, от загуба на идентичността, освен ако не е вкопчена в някой и преживявана през някой. Когато те е страх да излезеш сама или докато преживяваш п.а., ти се струва, че се губиш, че изчезваш, че губиш идентичността си. Всъщност с този си характер ти още не си намерила идентичността си. Вкопчването в работата също е заместител на липсващото присъствие на АЗА, на Твореца в теб! Така че можеш от сърце да благодариш на състоянията си! П.А. те учи да пуснеш вкопчването си във външните обекти - хора, его идентичност, навика си за бягане от страха чрез залавяне за личност, за дома си и т.н. Учи те да пуснеш вкопчването, зависенето си! Теб силно те е страх от това - струва ти се, че ще се загубиш, че ще полудееш! Нищо подобно! Тогава ще намериш Себе си! Автентичната си личност, чиято липса си замествала чрез живота си през другия. Когато все по-смело и все по-често умишлено заставаш в допир със страха си и дори го пожелаеш и обикнеш, той разкрива истинската си същност на благодетел! Страхът ти е точно на мястото си - той ще е в теб, докато не си свърши работата! Докато не те научи на отлепяне от зависимостта ти! Това отлепяне се случва като заплаваш в страха съзнателно и спокойно. Тогава осъзнаваш, че Същността ти, липсата на допир с която винаги си замествала дотогава с външно прилепване - истинската ти същност винаги е била там, на мястото си! Просто дотогава не си се осмелявала да я живееш! Страхът ти е равен на твоята смелост - смелостта е просто прихванат от отношението на любящо приемане страх! Тя не е безстрашие - само идиотите са безстрашни. Това смело отношение, преживявано през нужните разтърсвания на паниката, разчупва старите ти психични модели и залага една уверена в себе си психика! Искам да ти кажа, че паниката ти никога не е била нещо лошо и никога не си била нейна жертва! Тя винаги е била твой най-добър приятел, дошъл за да те тласне към щастието да бъдеш смел творец, живеещ от здравата позиция на цялостта си! Разбира се, за да се фасилитира горният процес, се ползват методите на психотерапията: когнитгивно реструктуриране, падаща стрела, наводняване с рефрейминг, хипнотерапия и нлп с подходящи визуализации, молитва, симоронски методи т.н. и т.н. и т.н. През целия процес се изисква активно занимание със спорт, което създава подходяща биологична база за когнитивната работа! На по високо ниво се работи със съзерцание - не визуализации, а именно съзерцание, директно сливане със същността ти! То се тренира всекидневно в продължение на години, докато стане част от теб - практикува се далеч след завършването на помощта, дадена ти от психотерапевт! Редактирано Юли 20, 2011 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 20, 2011 Доклад Share Добавено Юли 20, 2011 Здравей Таня, погледнато физиологично ти си здрав и деен човек, който се справя чудесно с живота. Отгледала си прекрасно дете, което е готово да върви до теб, изпълнила си дълга към родителите си, изпълняваш професионалните си ангажименти. Държиш в себе си един страх, който аз бих нарекла - умение да бъдеш предпазлива. Била си стегната емоционално твърде дълго в житейския си път. Насочена към изпълнение на материалните си ангажименти си забравила емоционалните. Мъжът, който ти липсва или просто другият човек, както е казала психоложката ти, не е някъде извън теб. Търсенето му навън парализира умението ти да видиш своята пълнота. Никой не ти е нужен, за да преодолееш страховете или да оправиш емоционалността си. Мисля че следната притча ще ти го каже по възможно най- добрия начин: Ситуацията на болния и не само на психичноболния наподобява много на човек, който дълго време е стоял на един крак. След известно време мускулите се схващат и кракът, който е носел тежестта, започва да боли. Човекът едва може да пази равновесие. Но не само кракът е този, който боли. Необичайната поза причинява напрягане и схващане на цялата мускулатура. Болката става непоносима, човекът вика за помощ. При тази ситуация идват разни помагачи. Докато болният продължава да стои на един крак, един от тях започва да го масажира. Друг се захваща да разтрива и мачка по всички правила на изкуството стегнатите мускули на врата му.Трети помагач, забелязвайки, че човекът ще изгуби равновесие, му предлага ръката си за опора. Един от присъстващите му предлага да си помага с двете ръце, за да не падне. Мъдър старец му предлага да сравни и осъзнае , че неговото положение е по- добро от колкото на някого, който изобщо няма крака. Друг го моли настойчиво да си представи само че е перо - колкото повече се концентрира върху тази представа, толкова повече ще намаляват болките. Един просветен възрастен доброжелател добавя :" Времето ще ни научи" Накрая един от гледащите се доближава към страдащия и пита: "Защо стоиш на един крак? Изпъни другия и стъпи и на него. Ти знаеш, че имаш и втори крак" Донка 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юли 20, 2011 Доклад Share Добавено Юли 20, 2011 (edited) Как аз да съм значимата,, а не друг? Точно това е разковничето! ТИ си значимата. Поглези се, прави приятни неща, потърси мечтата на живота си, но ако това е човек - не заради него/ нея, а заради себе си. Впрочем подсъзнателно ти се опитваш да се убедиш, че си значима, затова е и тази тема - да ти го кажем и покажем с написаното. Да, така е! Тръгни от тази точка и подреждай своя живот за себе си така, както досега си го подреждала за детето си. Впрочем другата седмица съм във Варна. С дъщеря си , която е на 16 г. Редактирано Юли 20, 2011 от късметче Донка 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Tanya_24 Добавено Юли 20, 2011 Автор Доклад Share Добавено Юли 20, 2011 Здравейте всички! Обичам ви! днес след като прочетох за пореден път мнението ти Орлине , и потърсих отговор в него стигнах до думата медитация, Потърсих в интернет техники за медитации и намерих много. Две обаче ми помогнаха веднага. Първата : Не две..... това си повтарям , когато искам да направя нещо , а се страхувам. Така си повтарях Не две.... и после второто: Излъчвай Любов. Представих си че излъчвам любов.....станах по уверена да изпълня желанието си да отида на плаж. Тръгнахме с дъщеря ми, аз шофирах и излъчвах любов , бяхме на плажа в най - голямата горещина, аз се печах и излъчвах любов всеки път , когато искаше да ме порази някоя мисъл за инфаркт, инсулт или др. След това реших да слушам вълните и да броя шумове..... така 3 часа . Имаше един или два малки наченки на страх, но ги овладях! По време на връщането си , попитах дъщеря си: гордееш ли се с мен? Веднага си отговорих сама : всъшност аз се гордея с себе си! Не зная дали това за вас е постижение, но за мен Е! Аз наистина се гордея със себе си днес. Всичко което сте ми написали е много вярно, за вас съм прозрачна, а може ни и за моята псиголожка, но защо аз за себе си не съм така прозрачна? Снощи четох една статия, останах приятно изненадана. Лошото обаче е , че никой нищо такова не учи , никога. Едва, когато става страшно, тогава се замисляме ,тогава търсим помощ. http://www.cpecs.com/libraly/articles/psixo.pdf ето това прочетох снощи 2 пъти и то ми подейства също много приятно. Орлине, ти знаеш много, това си личи, но начина по който говориш едва ли е разбираем за " простите " хора. Много мили неща сте казали за мен, много вярни и точни. И всичките са правилни. Особенно " Теб силно те е страх от това - струва ти се, че ще се загубиш, че ще полудееш! Нищо подобно! Тогава ще намериш Себе си! Автентичната си личност, чиято липса си замествала чрез живота си през другия. Когато все по-смело и все по-често умишлено заставаш в допир със страха си и дори го пожелаеш и обикнеш, той разкрива истинската си същност на благодетел! Страхът ти е точно на мястото си - той ще е в теб, докато не си свърши работата! Докато не те научи на отлепяне от зависимостта ти! Това отлепяне се случва като заплаваш в страха съзнателно и спокойно. Тогава осъзнаваш, че Същността ти, липсата на допир с която винаги си замествала дотогава с външно прилепване - истинската ти същност винаги е била там, на мястото си! Просто дотогава не си се осмелявала да я живееш! Страхът ти е равен на твоята смелост - смелостта е просто прихванат от отношението на любящо приемане страх! Тя не е безстрашие - само идиотите са безстрашни. Това смело отношение, преживявано през нужните разтърсвания на паниката, разчупва старите ти психични модели и залага една уверена в себе си психика! " Разбира се, за да се фасилитира горният процес, се ползват методите на психотерапията: когнитгивно реструктуриране, падаща стрела, наводняване с рефрейминг, хипнотерапия и нлп с подходящи визуализации, молитва, симоронски методи т.н. и т.н. и т.н. През целия процес се изисква активно занимание със спорт, което създава подходяща биологична база за когнитивната работа! На по високо ниво се работи със съзерцание - не визуализации, а именно съзерцание, директно сливане със същността ти! То се тренира всекидневно в продължение на години, докато стане част от теб - практикува се далеч след завършването на помощта, дадена ти от психотерапевт! Това ми трябва! Това къде да го търся? За това отидох при психолог. " Била си стегната емоционално твърде дълго в житейския си път. Насочена към изпълнение на материалните си ангажименти си забравила емоционалните. Мъжът, който ти липсва или просто другият човек, както е казала психоложката ти, не е някъде извън теб. Търсенето му навън парализира умението ти да видиш своята пълнота. Никой не ти е нужен, за да преодолееш страховете или да оправиш емоционалността си." Ок , съгласна съм, но как да ги преодолея, с молитва? с медитация? с хипноза? Всъшност аз се питам понякога това , което правя днес ( с повтарянето на думи и излъчването на любов ) нормално ли е? да не би да полудявам? Започах много да чета такива работи , харесват ми , успокояват ме, но да не полудявам? Дали другите хора си поварят работи наум? Как живеят другуте хора, че изглеждат така спокойни ? Днес видях толкова жени на моята въраст на плажа, те как не се страхуват? Орлин Баев 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юли 20, 2011 Доклад Share Добавено Юли 20, 2011 (edited) Имаш моите поздравления! Права си да се гордееш. И спокойно, не полудяваш.ОТКРИВАШ. Така се чувства всеки откривател.Както виждаш чудесата стават. Всъщност, това е трябвало отдавна да си постигнала с помощта на психолога си. Редактирано Юли 20, 2011 от д-р Тодор Първанов Донка 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tonika64 Добавено Юли 21, 2011 Доклад Share Добавено Юли 21, 2011 Здравей Таня Бързам да ти кажа че изобщо не полудяваш!!!Просто си започнала да се преоткриваш.Бъди смела в това си начинание.Мисли позитивно и с много любов.Срещай се с хора,които се усмихват повече и също мислят позитивно. Аз също вървя по този път като теб и вярвай ми, чудесата се случват.Не става като с магическа пръчка но са факт.Ето,Късметче ти е казала че ще идва в твоя град,срещни се с нея,ще ти бъде много приятно и полезно.Желая ти много успехи и много усмивки Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юли 21, 2011 Доклад Share Добавено Юли 21, 2011 (edited) Впрочем другата седмица съм във Варна. С дъщеря си , която е на 16 г. Таня, продължавай да правиш всеки ден по нещо в този дух, както го описваш по-горе. Може да е малко, но да е начесто. Преподавам Самолечение и лечение с прана, което обхваща освен работата с енергията, също дихателни и медитативни техники + физически упр. Замислила съм нещо специално за мои познати в периода 26.07. - 2. 08. напълно безплатно. Ако желаеш да научиш повече, пиши ми лично съобщение. И във вторник може да видиш още една жена на средна възраст да плува безразсъдно в морето. Редактирано Юли 21, 2011 от късметче д-р Тодор Първанов 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Tanya_24 Добавено Август 16, 2011 Автор Доклад Share Добавено Август 16, 2011 Здравейте отново! Днес беше последната ми среща с моята психоложка. Трябва да кажа , че съм разочарована. Постовете които прочетох тук, за кратко време ми дадоха повече информация , отколкото срещите с нея. Когато я запитах защо така, тя рече: човек сам трябва да открива нещата. Та днес за втори път ми каза довиждане. Аз обаче не се чувствам достатъчно сигурна в себе си , така че ви моля да ми предложите добър психотерапевт от Варна . Много беше прав д -р Първанов в първия си пост , когато каза ,ч е вероятно тя не знае какво да прави с мен повече. Днес и аз останах със същото впечатление. Та, моля ви за помощ. Не искам да попадам в случайни ръце! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Tanya_24 Добавено Август 26, 2011 Автор Доклад Share Добавено Август 26, 2011 Няма ли някой да ми отговори? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 26, 2011 Доклад Share Добавено Август 26, 2011 (edited) Мариян Господинов - потърси координати в нета! Познавам го от 17 години - пращам те при него, защото можеш да му се довериш! Учил е неорайхианска терапия с Мадлен Алгафари, ползва и НЛП, медитации (хипноза), холотропно дишане и т.н. Председател е на асоциацията по трансперсонална (духовно насочена) психология и асоциацията по ваджраяна/ тантраяна тибетски будизъм в България! Добър е! Поздрави го от мен! Успехи! Редактирано Август 28, 2011 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts