Депресия

[david_beckham]

Здравейте имам проблем. Мисля че имам депресия, а сигурно е така. На 17 съм почти на 18. Майка ми казва, че нищо ми няма, но не мисля че е така. Четох симптомите в интернет и разбрах, че повечето даже всичките ги имам.

Чувствам се отпаднал, унил, не виждам смисъл в живота, в живеенето, като се замисля нищо няма смисъл, отчаян съм, мислил съм за самоубийство, но само поради факта че съм толкова млад ме държи жив, и да не растроя майка ми и семейството ми, всяка сътрин се събуждам рано, с болки, отпадналост, денят ми минава в лошо настроение, чак вечерта се подобрява (понякога). Понякога ми се иска да съм друг човек, може би и това е причината, че не съм открил себе си, или просто се самоотхвърлям. Не знам нищо. Моля ви, искрено ви моля за помощ. МОЛЯ ВИ.

Даже по - рано толкова много неща обичах да правя, а сега всичко ми е безразлично, безчувствено, не намирам смисъл в нищо, нито в ученето на английнски , нито в тренирането на футбол ( футболът е най-любимото ми нещо, но от ден на ден не намирам смисъл в него; спрях да тренирам , а съм добър).

ПОМОЩ!!!

[lullaby]

Можеш ли да убедиш майка си да ти плати за психотерапевт? Можеш ако искаш друга причина да измислиш, ако не ти вярва за тази - дори професионално ориентиране, например. Ти си на възраст, в която това е напълно нормално да те вълнува.

Иначе от това, което пишеш, разбрах, че се чувстваш зле, трудно ти е и ти е още по-трудно понеже не намираш подкрепа от никъде, дори от майка ти. А от някой приятел, има ли човек, който да те разбира?

Мисля, че на хората тук, които биха могли да ти отговорят, би им било от полза и да напишеш нещо конкретно освен усещанията си - има ли конкретна причина, нещо в живота ти, което да ти се иска да беше различно? Може би може дори да изброиш десет причини конкретни да се чувстваш така, както се чувстваш. И след това десет причина да си добре - ето една от тях е, че си толкова млад, както казваш и всичко е пред теб. Значи осъзнаваш, че сегашното ти състояние търпи промяна в бъдещето.

От опит мога да ти кажа още нещо - в депресията човек израства като личност. Възможно е да пристъпваш към зрелостта и да се оформяш като личност. Все пак, разбира се, бих приветствала желанието ти да получиш помощ и бих те подтикнала отново към това да осъществиш няколко срещи със специалист.

[Анжелина Ненова]

Здравей, Дейви !!

Ще ти копирам една част от теорията на Ерик Ериксън за човешкото развитие. Ако имаш желание и сам можеш да потърсиш повече в нета. Ерик Ериксън е много конкретен. Описва етапите на развитие на човека и съпътстващите всеки етап кризи. Показва как изглежда една преминала успешно криза и една неуспешно премината. Виж:

"V стадий от 12 до края на пубертета: идентичност/объркване на идентичността

Пубертетът е период на полово съзряване, но и време на мощен тласък в развитието на мисленено, време в което се задават глобалните житейски въпроси . Появява се желание за собствена преоценка, критикуват се авторитетите. Всичко придобито през предшестващите периоди се включва за преодоляване на кризата, провокирана от многото екзистенциални въпроси, задавани от всички и в същност завинаги оставащи без отговор. Добрите социални модели от семейството и училището, могат да улеснят разрешаването на тази криза.

Преминаването от детството към зрелостта, което се извършва през пубертета, е огромен скок и мъчителен преход.. Ериксон нарича този труден преход криза на идентитета. Колкото и да е тежка, тя е един нормален преход, необходим и неизбежен за всички. Разгръща се към края на пубертета и за да бъде разрешена по най-добрия начин е много важно да не се разруши диалога между родители и деца.

Тя предполага изграждането на трайни основи на личността, чрез които индивида ще влезе в творческия период на живота. Има много примери, при които изграждането на идентитета на аз-а е неуспешно и се стига до трайна социална дезадаптация.

Основния кризисен сблъсък е идентитет срещу дифузия на идентитета."

Трябва да знаеш, че преминаваш през нещо нормално. Няма как да прескочиш фазата си. Това е момента на разграждане на стари ценности и формиране на същите, но вече по нов начин и вече от теб самия. В това е парадокса. Преподреждане на стари неща, но интегрирани и сътворени вече от теб. Това е и момента на избиране на професия. Това е творческя процес. Не се притеснявай, Бекъм ). Дошло е време на развенчаване на идоли и интегриране на вътрешни авторитети по нов начин. Говори, човече. Говори за това. Ти сам ще разбереш с кой. Но говори за всичко, което те вълнува. Световните въпроси, глобалното затопляне, собственият ти СМИСЪЛ. Всичко е важно. Толкова важно, че никога повече няма да бъдеш същия човек. А ОНЗИ, ДРУГИЯ, КОЙТО ИСКАШ ДА БЪДЕШ.

Поздравявам те с цялото си сърце

Анжелина

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

Трябва да убедиш родители си, че се нуждаеш от лечение-независимо дали от психотерапевт или психиатър.Ако това ще ти помогне, позови се на моето мнение-това което описваш с голяма вероятност е депресия и се нуждае от лечение.