Апокалипсисът. Защо?

[erendil]

А бе илюзия, ама ако те сложа на инквизиторския стол дали няма да си промениш мнението? Светът може да е илюзия, но не значи, че не съществува.

Няма нужда да те слагат, цял живот си седиш на него.

Внезапно Докуон ударил Ямаока по главата. Младежът много се разсърдил.

- Щом нищо не съществува – попитал Докуон – откъде се взе този гняв?

Извода е, че интелектуалното познание не ти носи облаги. Нужно е да си изживял илюзията за да се освободиш от нея, да имаш опит.

Редактирано Юли 14, 2011 от erendil

[dcveta]

Прочете ли какво написах за космическите периоди. Написаното в Библията се отнася за началото само на настоящия космически период.

Прочетох, но тези понятия са ми непонятни Пара... и не знам си какво. Можеш да го кажеш с други думи.

Иначе не съм съгласна, че се отнася само за началото на настоящия космически период! За настоящия космически период се отнася следващото описано сътворение в Битие 2. Това сътворение е съвсем различно от описаното в Битие 1 и навярно се отнася за определен космически период! Вече има Земя, създадена, когато Господ Бог твори. Забележи в първа глава всичко се твори само от Бог, а във втора от Господ Бог и много други разлики има ако се вгледа човек. Та доколкото те разбирам говориш за Битие 2, а аз ти говоря за Битие 1!

Седемте дни навярно могат да се свъжат със седемте кръга, описвани от Балаватска също. Не ги помня, но винаги може да се види какво е написано.

Не съм срещал нищо подобно от Блаватска. Абсолютът не може да бъде тъмнина. Това, че ние не можем да го възприемем, не го прави тъмнина. Да, възприятията ни са ограничени, но това не означава, че всичко извън обхвата им е тъмнина. То само ни изглежда такова.

Това, че не си срещал не значи, че го няма писано. Писано е!!! Абсолютна сигурна съм.

Кой ти говори за сетивата изобощо? В нашият свят всичко се проявява двойно, което значи че на ниво единица и двойка/доколкото си спомням/ светлината и тъмнината са едно цяло, както мъжът и жената, доброто и злото.

Та ако говориш за нашият свят - има и светлина и тъмнина и сетива с които да ги виждаме. В другите светове не знам какво има.

Но щом ти казвам, че тъмнината е абсолют, бъди сигурен. Както съм го разбрала за водата, същото е и за тъмнината.

Светлината не е вечна първо защото никъде не се казва, че е вечна и второ защото не се казва, че е Бог. Никъде не се казват подобни неща! Приличаш ми на един познат от нета, който твърдеше, че Бог бил Закона. Но това също не е истина, защото закона е доста относителен и се променя с място, време и човек, както и светлината.

Та благодарение на нея ние виждаме в този свят, но котките виждат и без нея например. Тя е част от вечността както и миналото, настоящето и бъдещето са част от вечността, но не е без тъмнината във вечността.

И ако тук съм разсъждавала правилно, защо не вярваш за тъмнината? Вярно, че и аз сега ги разбрах някои неща, докато ги писах и докато общувах с вас с тази тема. Но са истина, сигурна съм, както и че Балаватска споменава тъмнината за абсолют.

Когато го четох, някъде преди година и на мен не ми се вярваше, но тия дни и аз стигнах до същото убеждение.

Което значи, че Христос не може да го сравняваме със Светлината или само както е писано "Светлина съм на света", в смисъл подобно на отваряне на очите на хората, посочване на истината, падане на покривалото.

Всъщност давам цитат от Битие 1:2, а съм споменала Битие 2. Това е моя грешка, признавам си и може би затова си се заблудил относно космическите периоди. Битие 2 описва нашето Небе и Земя и сегашният човек - жената, отделена от мъжа в сътворението.

Забележи, че в Битие 1 се говори за човека като за един/мъж и жена/.

Нямам точен цитат!

[dcveta]

А бе илюзия, ама ако те сложа на инквизиторския стол дали няма да си промениш мнението? Светът може да е илюзия, но не значи, че не съществува.

Така е! Илюзия, но болката си я усещаме. Навярно, който се е научил да не усеща е извън илюзията.

Илюзия в смисъл, че сме нещо като отражение на истинския свят. И щом сме илюзия със сигурност съществуваме на поне още едно, две места. Нещо подобно на Матрицата си представям или по-скоро не си го представям.

[dcveta]

Извода е, че интелектуалното познание не ти носи облаги. Нужно е да си изживял илюзията за да се освободиш от нея, да имаш опит.

Какво значи да си изживял илюзията? И защо да е нужно? Защо си слагаш правила, там където ги няма и ограничения?

Тя не може да се изживее, както от лабиринт не може да се излезе.

По-скоро е нужно да си умрял, както казва апостол Павел "Аз умрях и сега Христос живее в мен" или е нужно "Аз да се смалявам, а Той да расте".

По - интересно е как се смаляваме ние, за да расте Той!

[erendil]

Какво значи да си изживял илюзията? И защо да е нужно? Защо си слагаш правила, там където ги няма и ограничения?

Тя не може да се изживее, както от лабиринт не може да се излезе.

По-скоро е нужно да си умрял, както казва апостол Павел "Аз умрях и сега Христос живее в мен" или е нужно "Аз да се смалявам, а Той да расте".

По - интересно е как се смаляваме ние, за да расте Той!

Именно, харесва ми една мисъл: "Религията е за тези, които се страхуват от ада, но духовността е за тези които са минали през него" - Неизвестен

Ако искаш да си добър любовник, ще трябва да изживееш ревност, изневяра, раздяла, ограничаване на свободата. Ако искаш да си милионер, ще ти се наложи да банкрутираш. Растем като феникси от пепелта, умираме за да расте Христос. Нужно е да си изживял илюзията. Ако си чувал и чел за изневярата, това не те прави добър любовник.

[dcveta]

http://www.dkbunnybu...sons.aspx?c=pfs

Погледнах картинките. Какво всъщност искате да кажете с тях и с тези за мечките?

Можете да пейстнете и връзки за убийствата на кокошки, крави, прасета също. А виждали ли сте мечки как убиват и изяждат жертвите си, как се хранят? Много са кръвожадни, не случайно се казва още "мечки стръвници".

Снощи гледах един филм. Лекарите спасиха безнадеждно болния пациент, успяха. И след като го изписаха, разбраха, че е бил търсен в тринадесет щата за много убийства и изяждал жертвите си. Та се питах след туй всъщност кое беше по-ценно да спасят един живот и да погубят много други или да погубят един живот и да спасят много други.

[Канел]

Извода е, че интелектуалното познание не ти носи облаги. Нужно е да си изживял илюзията за да се освободиш от нея, да имаш опит.

Не, изводът е, че нещата се случват на няколко нива едновременно и този свят е илюзия само дотолкова доколкото е временен и изменчив. Това е Махамая.

Но, както казах, ако те сложат на скарата, една минута ще ти се стори като 1000 години.

Но щом ти казвам, че тъмнината е абсолют, бъди сигурен. Както съм го разбрала за водата, същото е и за тъмнината.

Така, абсолютната светлина е тъмнина, защото е непознаваема. Тъмнината е също символ на невежеството, омрачението. И трето, тъмнината за някои е символ на съзнателно зло.

Въобще, хубава кашичка от символи и метафори стана.

[Мария-София]

Съвременните хора мислят, че имат морал. Но вашият морал е книжен, обезценява се книжният морал. Ако аз мисля, че имам цена пред вас, всичките същества, които живеят, трябва да ме оценяват. Всяка една книга, която е напечатана, има своята цена. Ние говорим за книги, които са напечатани. Животът на всеки един човек, който и да е, е ценен. Животът на една мравя е ценен. Всичките същества в Цялото са ценни.

Виждаш някоя мравя, мъчи се някъде – помогни ѝ. Някое крило се вплело на някое насекомо някъде – помогни му. Виждаш някой кон вързан някъде – услужи му. Навсякъде желайте доброто. Не само да роптаете, но навсякъде помагайте, давайте свобода на всяко същество. Това е свобода. Онова, което Бог е създал, да го поддържаме. Да поддържаме Божия ред на нещата. Който поддържа свободата, поддържа Божествения ред на нещата.

Някои от вас се интересувате какъв ще бъде изходът от сегашното положение. Нашата Земя наскоро ще пристигне при едно пристанище, едно от най-хубавите пристанища в света. И Слънцето, и то ще пристигне при едно от най-хубавите пристанища. Слънцето от 3 милиарда години, откакто се движи в пространството и за първи път се спира на това пристанище. И Земята, и тя, за пръв път, откакто се е родила, ще спре. От тия пристанища на Слънцето и на Земята ще се качат най-добрите хора, които ще оправят света. Това го наричат в свещените книги, че Христос идел със Светиите. На туй пристанище като дойдат, те ще се качат на Земята. Редът и порядъкът на Земята ще се измени.

Ако в един лист не може да прочетеш Божествената Любов, в един скъпоценен камък не може да видиш Божествената Любов, ако в един извор не може да видиш Божествената Любов, ако в едно насекомо не може да видиш Божествената Любов, какво е твоето разбиране? Какво е твоето понятие? Щом видиш Любовта в туй животно, то ще ти проговори. Казваш: „Малко животно.“ Животните са като малките скъпоценни камъчета.

Второ отделение,НБ

По-добре беден и честен, отколкото богат и неморален. И право е казал един стар българин на сина си: „Синко, цялото богатство на един честен човек, спечелено с труд, е половина негово, половина на дявола, а богатството на един човек, спечелено нечестно, и всичкото му богатство, и той принадлежат на дявола.“ Значи честното богатство, придобито с труд, половината принадлежи на дявола. Казват: „Че как да не ми принадлежи?“ Питам, онези, които клаха воловете, честно ли ги клаха? Ако ти си един търговец на кожи, то благодарение на тези кожи си станал богат човек. Станал ли си ти рано сутринта, та с честен труд да спечелиш? Не. Благодарение на онзи, който коли кожите. Казваш: „Честно спечелих.“ Да, ти спечели своето богатство на страданията на тия животни. Аз съм виждал как плачат те. Сълзи текат на тия животни. Тия животни чувстват, но ние не влизаме в положението на един вол. Даже, представете си, ние не си влизаме в положението един на друг. На какво се дължи туй? Дължи се най-първо на това, че нашето сърце не е обсебено с любов, малко любов имаме ние. Има ли любов в душата на когото и да е – дали този човек е религиозен или светски, закваси ли се с нея неговото сърце и душа, той веднага става чувствителен и много скоро може да се откаже от своите погрешки.

Имаше двама синове,НБ

Редактирано Юли 14, 2011 от Мария-София

[erendil]

Не, изводът е, че нещата се случват на няколко нива едновременно и този свят е илюзия само дотолкова доколкото е временен и изменчив. Това е Махамая.

Но, както казах, ако те сложат на скарата, една минута ще ти се стори като 1000 години.

Не разбирам какво искаш да кажеш. Ако има процеп в илюзията няма да е истинска и въздействието и няма да е истинско.

[Канел]

Не разбирам какво искаш да кажеш. Ако има процеп в илюзията няма да е истинска и въздействието и няма да е истинско.

Какво сложно има за разбиране, илюзия е преходното, изменчивото, а реално е непреходното, вечното. В този смисъл светът е илюзия, защото е изменчив. Но все пак на нашия план на съзнание, този разговор и тази тема са реални, нали? Не можеш да твърдиш, че не са се случили.

[erendil]

Какво сложно има за разбиране, илюзия е преходното, изменчивото, а реално е непреходното, вечното. В този смисъл светът е илюзия, защото е изменчив. Но все пак на нашия план на съзнание, този разговор и тази тема са реални, нали? Не можеш да твърдиш, че не са се случили.

Възприемай ги като перфектната подкрепа, която ти е нужна за да продължиш напред. Иначе да, всичко е птици в небето, плод на нашето съзнание. Ти си илюзия, аз съм илюзия, усещането за разделение е илюзия, всичко което виждаш, усещаш, изживяваш, мислиш, чувстваш, целият свят, който те заобикаля. Всичко което е пред теб е твое създание, перфектната ти подкрепа и си 100% отговорен за него. Включително и този разговор, вече си го водил. Няма нищо друго освен теб.

[Канел]

Иначе да, всичко е птици в небето, плод на нашето съзнание. Ти си илюзия, аз съм илюзия, усещането за разделение е илюзия, всичко което виждаш, усещаш, изживяваш, мислиш, чувстваш, целият свят, който те заобикаля. Всичко което е пред теб е твое създание, перфектната ти подкрепа и си 100% отговорен за него. Включително и този разговор, вече си го водил. Няма нищо друго освен теб.

Ами точно с такава постановка не съм съгласен. Светът съществува независимо от нас. Това, че всеки го вижда според своите сетива е друг въпрос. Но все пак има колективна реалност, за които и аз и ти се съгласяваме, че са реални. Например слънцето, луната, маса, къща, ден, нощ, километър и т.н. Ако ми липсва някое сетиво с което да регистрирам определени обекти или събития, това си е мой проблем. Например, ако глухият не може да чуе музиката, това не значи, че тя не свири. Ако слепият не може да види дъгата, не значи че нея я няма и т.н.

И пак казвам, това че нещо е илюзия, не значи, че не съществува.

Ако го преформулираш като "няма нищо освен Него", тогава съм склонен да го приема. Но освен мен има още много неща като частици от Бога.

[erendil]

Ами точно с такава постановка не съм съгласен. Светът съществува независимо от нас. Това, че всеки го вижда според своите сетива е друг въпрос. Но все пак има колективна реалност, за които и аз и ти се съгласяваме, че са реални. Например слънцето, луната, маса, къща, ден, нощ, километър и т.н. Ако ми липсва някое сетиво с което да регистрирам определени обекти или събития, това си е мой проблем. Например, ако глухият не може да чуе музиката, това не значи, че тя не свири. Ако слепият не може да види дъгата, не значи че нея я няма и т.н.

И пак казвам, това че нещо е илюзия, не значи, че не съществува.

Ако го преформулираш като "няма нищо освен Него", тогава съм склонен да го приема. Но освен мен има още много неща като частици от Бога.

Ще го усетиш - на прав път си, колкото повече се доближаваш до НЕГО (БЕЗКРАЙНИЯТ АЗ) толкова повече ще осъзнаваш илюзията. Няма нищо извън НЕГО и няма никаква сила извън ТЕБ. Просто е нужно да свържеш точките между НЕГО и ТЕБ, затова е нужен опита.

[Канел]

Ще го усетиш - на прав път си, колкото повече се доближаваш до НЕГО (БЕЗКРАЙНИЯТ АЗ) толкова повече ще осъзнаваш илюзията. Няма нищо извън НЕГО и няма никаква сила извън ТЕБ. Просто е нужно да свържеш точките между НЕГО и ТЕБ, затова е нужен опита.

Ти говориш за Бога във всеки от нас. Това обаче не изключва йерархията от съзнания и същества ни най-малко. Да кажеш, че няма разлика между гранита и слона, например, е спекулация с езика и извращение на субективната реалност.

[erendil]

Ти говориш за Бога във всеки от нас. Това обаче не изключва йерархията от съзнания и същества ни най-малко. Да кажеш, че няма разлика между гранита и слона, например, е спекулация с езика и извращение на субективната реалност.

Всеки намира своя път, няма две еднакви изживявания. Доколкото знам Бог е един, не знам да има няколко индивидуализации, повече и не ми трябва да знам. Ако погледнеш слона и гранита от атомно ниво, между тях няма разлика,всичко е илюзия - история. Така че всичко е въпрос на гледна точка. И това е идеята на разширението, променя се гледната точка.

[dcveta]

Така, абсолютната светлина е тъмнина, защото е непознаваема. Тъмнината е също символ на невежеството, омрачението. И трето, тъмнината за някои е символ на съзнателно зло.

Въобще, хубава кашичка от символи и метафори стана.

Да, кашичка стана и то е защото съм се хванала за чужди думи - абсолюта. Доколкото разбирам светлината произлиза от тъмнината/както може би и жената била създадена от мъжа/, но това не значи, че тъмнината е абсолют, защото на друго ниво и двете са едно цяло.

Ясно ми е в този свят на какво е символ тъмнината и то точно защото нашите очи не са приспособени да виждат в нея, но котките виждат и в тъмното.

[dcveta]

Всеки намира своя път, няма две еднакви изживявания. Доколкото знам Бог е един, не знам да има няколко индивидуализации, повече и не ми трябва да знам. Ако погледнеш слона и гранита от атомно ниво, между тях няма разлика,всичко е илюзия - история. Така че всичко е въпрос на гледна точка. И това е идеята на разширението, променя се гледната точка.

/quote]

Как няма нищо друго освен тебе? И аз не мога да го разбера, нито да го приема така казано. Все едно нещо липсва. Та ние сме само капки в морето!

Верно, че Божията сила се проявява чрез нас хората. Може и да се прояви, може и да не се прояви. Но все пак не всичко е от нашето съзнание прожектирано. Не е възможно и тогава ще си прожектираш само филмчета, които искаш да гледаш.

[Ники_]

Доколкото разбирам светлината произлиза от тъмнината/както може би и жената била създадена от мъжа/, но това не значи, че тъмнината е абсолют, защото на друго ниво и двете са едно цяло.

Привет!

И извинявам се на потребителите, на модераторите и на админите за този оф-топик!

Нито тъмнината произлиза от светлината, нито светлината произлиза от тъмнината.

Има едно понятие - Първична Светлина. Това е Светлината, Творческата.

В Дао тя е еквивалент на "Тай-Дзи", а в Египетската митология на Атум. Той произлиза от Нун - "безкрайната пустота, неопределеността".

Бинарният човешкия ум, поради навъзможността да опише този Първичен Хаос, го нарича погрешно "тъмнина".

Най-ранните оцелели версии, които естествено откриваме в Текстовете от Пирамидите, започват с навечерието на „Първото Време” – златния век, смятан от учените за митичен, за който се казва, че съществувал преди началото на историята , „преди да се появи гневът... преди съперничеството... преди хаоса”.

„Първото време” е наречено така, защото е началото на сегашната реалност, на сегашната инкарнация на Земята – първото цъкане на космическия часовник, отмерващ божествено породения цикъл на нашето съществуване.

Текстовете на египтяните са по-енигматични и неясни от обикновеното, когато се засегнат подобни сериозни теми. Въпреки това, сякаш през воал, човек може от време на време да зърне шеметните бездни на други потенциални „реалности”, намиращи се около нашата собствена – и всяка от тях е идея в ума на Бога, очакваща да се материализира в света на формите.

Научаваме, че преди първото цъкане на „Първото време” Атум, Богът преди всички богове, „Завършеният”, Бащата на Всичко, лежал неподвижен във водите на изначалния хаос – „безкрайността, пустотата, неопределеността и тъмнината”, наричан още от древните египтяни Нун.

Макар и инертен, Богът бил изпълнен с магия, заради силата да „създава свои собствени форми”, способен да осъзнава безкрайните възможности на сътворението и трансформацията. Сам, гол, потопен в тъмния океан, обгърнат от нищото, Той не бил мъртъв. Както отбелязват текстовете, Той „притежавал своите членове”, упражнявал пълен контрол над моща на собствената си воля, силата на интелекта си и мъдростта на безкрайните си съществувания.

В предопределения момент Той се размърдал и се понесъл нагоре през гъстите води на Нун, изпращайки пред себе си заклинанието за Творение, давайки форма и структура на призраците на собственото си въображение, карайки от нищото да се появи нещо.

В Хиндуизма това е ПараБрахман.

Та има разлика между битийна светлина и Първична Светлина.

Ето какво тълкувание на "Берешит" правят в Каббала:

Тора започва с думата „В началото“ (Берешит) – от момента на отдалечаването на творението от Твореца. Самата дума „Берешит“ произлиза от думата „бар“ – „извън“, тоест предава процеса на отделяне от Твореца в обособено състояние, между небето и земята.

В началото създал Творецът небето и земята.

Небето – сфира бина с нейните алтруистични свойства. Земята – сфира малхут с нейните егоистични свойства. Между тези две полярни свойства, на чиято основа действа цялата система на мирозданието, във висящо състояние се намира душата на човека.

Тора започва с раждането на творението, на Висшия свят и сътворението на човека – душата-Адам. Предназначението на Тора е в това да ни даде в този свят инструкция по какъв начин можем да се издигнем до най-доброто, съвършеното състояние.

В своето изходно състояние творението или душата, или Адам – наречете го както искате – не е поправено. То е длъжно да поправи себе си, достигайки състоянието „Край на поправянето“.

Представете си, че инструментът, с който ви предстои да работите, не е поправен. Следователно преди всичко ви е необходимо да го поправите, а след това да го използвате. Така и Тора говори тъкмо за това как ние можем да поправим непригодния инструмент – дадената ни отгоре наша душа.

По времето на целия процес на поправяне човек се намира между двата свята – Висшия и нисшия. Неговата душа в този период придобива необходимите навици, знания, опит, а главното – у човек възникват нови усещания, появяват се нови, духовни свойства.

По такъв начин, когато човек напълно завършва поправянето на душата, той придобива такива качества, благодарение на които ще може да съществува във Висшия свят, в състояние на вечност, покой, съвършенство.

Това особено състояние никъде не се описва – нито в кабала, нито в Тора, защото не се поддава на никакво сравнение, тъй като негови аналози в нашия език не съществуват. То се постига само от онези, които преминават всички предварителни състояния на поправяне и достигат края на поправянето.

Отвъд границите на края на поправянето е разположена област, където се намират така наричаните „Тайни на Тора“.

Съществуват само незначителни намеци за тях в „Книга Зоар“ и в Талмуда. Тези особени тайни състояния се наричат „Маасе Меркава“ и „Маасе Берешит“. Но това са наистина само намеци, а в действителност тези състояния, тези духовни области е невъзможно да бъдат предадени с думи, защото нашите думи, букви, понятия са взети от областта на поправянето и са действителни само в нея.

Онова, което се намира по-високо от системата на поправяне, изобщо не се възприема от нас и поради това никак не може да бъде прехвърлено върху човешкия език, вмъкнато в нашата система от координати, определения, представи.

„В началото създал Творецът небето и земята...“ – тук се говори за сътворението на две свойства: егоистичното и алтруистичното. С помощта на алтруистичното свойство на „небето“ се поправя егоистичното свойство на „земята“ – на душата. Целият процес на поправяне се осъществява в течение на седем състояния, наричани „седемте дни на творението“.

Това условно обозначение естествено няма никакво отношение към земните дни. Тук не става дума за земните денонощия, за физическите качества на светлината или тъмнината. Става дума за духовните състояния, за духовните усещания на човека, преминаващ тези стадии на поправяне, за системата, в която се поправя неговата душа, намираща се все още на нивото „земя“.

Необходимо е душата да се издигне от нивото на сфира малхут на нивото на сфира бина, тоест, егоистичното свойство на малхут да се преобразува в алтруистичното свойство на бина. Това се достига по пътя на седемте последователни поправяния, наричани „седемте дни на седмицата“.

Тора обяснява какво във „всеки един ден“ човек е длъжен да направи със своята душа.

Първи ден

/1/ В началото на сътворението от Всесилния на небето и земята, /2/ Когато земята била празна и хаотична и мрак царил над бездната, а духът на Всесилния се реел над водата, /3/ Казал Всесилният: „Да бъде светлина“; и стана светлина. /4/ И видял Всесилният, че тя е добро и отделил Бог светлината от тъмнината. /5/ И нарекъл Всесилният светлината ден, а тъмнината нарекъл нощ. И била вечер, и било утро: ден Първи.

„И отделил Бог светлината от тъмнината.“ Какво означава това? Човек е длъжен да върви в своите поправяния съобразно действията на Твореца. Затова най-първата заповед, която той е длъжен да изпълни – е да раздели мислите и желанията вътре в себе си така, че да види кои от тях са светли – „небе“, а кои са тъмни – „земя“.

Този процес се нарича „акарат ара“ – „осъзнаване на злото“, когато с помощта на изучаването на кабалистичните книги, на определеното обкръжение човек започва да анализира кои негови свойства се отнасят към духовното, а кои – към животинското.

Противопоставянето на тези свойства едно на друго, тяхното разединение, отделянето на едното от другото представлява първата крачка към поправянето. Това е първият ден на сътворението от човека на Човека в себе си.

Втори ден

/6/ И казал Всесилният: „Да бъде пространство посред водата и да отделя то вода от водата.“ /7/ И създал Всесилният пространство и разделил помежду водата, която е под пространството; и стана така. /8/ И нарекъл Всесилният пространството небе. И била вечер, и било утро: ден Втори.

След като човек разделил в себе си егоистичните и алтруистични свойства, той е длъжен да започне процеса на поправяне на първите. По какъв начин се извършва това?

Това се осъществява с помощта на специалната светлина на Твореца. От Твореца низхождат два вида светлина: светлината хохма12 и светлината хасадим13. Използвайки свойството на светлината хасадим, наричано „вода“, човек овладява способността да отдава – алтруизма.

Свойството на отдаване поправя егоизма, позволява да се използва той правилно, в полза на себе си и на другите. В поправения с помощта на свойството на отдаване егоизъм човек усеща Висшия свят, Твореца, вижда своите минали животи и своя път към целта на творението. Именно в душата, която е вечна и преминава от тяло в тяло, човек може да види всички свои кръговрати на живота. Без да е поправил душата, нищо по-високо от нашия свят не може да види.

Трети ден

/9/ И казал Всесилният: „Да се слее водата, която е под небето, на едно място и да се яви суша“; и станало така. /10/ И нарекъл Всесилният сушата земя, а сливането на водите нарекъл морета и видял Всесилният, че това е добро. /11/ И казал Всесилният: „Да порасне по земята зеленина, трева, която дава семе, плодовито дърво, раждащо според рода си плод, в което неговото семе е на земята“; и станало така. /12/ И родила земята зеленина, трева, която дава семе според рода си и плодовито дърво, в което неговото семе е според рода му. И видял Всесилният, че това е добро. /13/ И била вечер, и било утро: ден Трети.

Събира се водата под небето и се оголва суша. Част от първо създадената земя се появява от водата. След поправянето на водата тя става пригодна за това, че на нея да се зароди живот, защото притежава сега и свойствата на водата, и свойствата на земята едновременно.

„Земята“ – егоистичното свойство за получаване, за поглъщане на всичко в себе си – е нашата изначална природа. Водата, свойството на отдаване, напоява земята и я прави пригодна за появата на живот върху нея.

Водата, сама по себе си, е също така пагубна за живота, както и сухата земя. Да си спомним как Ной пуснал гълъба, така че да намери суша. Именно въз основа на оптималното съчетаване на алтруистичните и егоистични свойства на „небето“ и „земята“ вътре в душата на човека е изградено поправянето и използването на тези свойства от Твореца и творението. Такова поправяне се нарича „кав емцаи“ – „средна линия“14. Нашата естествена егоистична природа, наричана земна – това е лявата линия. Дясната линия – това са свойствата на Твореца, свойствата на водата, свойствата на алтруизма, на отдаването.

Средната линия е онова, което е длъжен да направи човек: „да избере живота“. Тоест да вземе толкова „вода“, че в съчетание със „земята“ и двете линии да се допълват една-друга и да дават плод. Върху оптималното съчетаване на тези две свойства трябва да израсте от земята „Дървото на Живота“ – духовният човек, усещащ цялото мироздание, вечно и щастливо съществуващ във всички светове.

Вечно – защото, отъждествявайки себе си не с временното тяло, а с вечната душа, човек започва да усеща себе си като душа, а своето тяло да възприема като преходна, съпътстваща обвивка. Този преход е чисто психологически и се осъществява според степента на придобиването на свойствата на бина.

Четвърти ден

/14/ И казал Всесилният: „Да бъдат светила в пространството на небето за отделяне на деня от нощта, да бъдат те знаци и за времената, и за дните, и за годините. /15/ И да бъдат те светила в пространството небесно, за да светят на земята“; и станало така.

/16/ И създал Всесилният две светила големи: по-голямото светило за управляване на деня и по-малкото светило за управляване на нощта и звездите. /17/ И ги поставил Всесилният в пространството на небесата, за да светят на земята, /18/ И за да управляват деня и нощта, и за да отделят светлината от тъмнината. И видял Всесилният, че това е добро. /19/ И била вечер, и било утро: ден Четвърти.

През четвъртия ден се появили небесните светила, определящи смяната на деня и нощта, на месеците и годините.

„И да бъдат те светила в пространството небесно, за да светят на земята“ – Небесните светила характеризират смяната на състоянието на душата, преминаваща поправяне, отделят тези състояние едно от друго.

Денят и нощта – това са различни състояния на душата. Небето – това е алтруистичното свойство в човека. В духовния свят отдаващото, раждащото, напълващото начало се нарича Слънце. Фактически Слънце се нарича Зеир Анпин на света Ацилут. Луната се нарича Малхут, тоест получаващо начало или сума на душите.

Да бъдат те знаци и за времената, и за дните, и за годините...

Когато се говори за времето, е необходимо да се помни, че не става дума за нашите земни дни, месеци и години. В духовното няма понятие за време, има само смяна на състояния, които характеризират движението по духовната стълба. Затова понятието „Ден“ олицетворява смяната на състоянията – подема и падението на нивото на една степен, преди преминаването на друга.

Месецът (на иврит „ходеш“ от думата „митхадеш“ – обновление) – възвръщане към предишното състояние, но вече на друго ниво, обновено, по-високо.

Година (на иврит „шана“ от думата „лешанен“ – връщам се) – подобно на движение по спирала, завършване на определен период на поправянето, но на по-високо ниво.

Пети ден

/20/ И казал Всесилният: „Да загъмжи водата от гъмжило живи същества и птици да летят над земята по пространството небесно.“ /21/ И сътворил Всесилният големи морски животни и всички живи същества, влечуги, с които гъмжала водата според рода им и всички птици крилати според рода им. И видял Всесилният, че това е добро. /22/ И ги благословил Всесилният, казвайки: „Плодете се и се размножавайте и изпълвайте водата в моретата и птиците да се размножават на земята.“ /23/ И била вечер, и било утро: ден Пети.

„Книга Зоар“ описва всеки ден на творението като въздигане на „Ейхалот“ – небесните чертози, под които се подразбират празнотите (желанията). Тези празноти според степента на поправяне на егоистичните свойства на душата в алтруистични постепенно се запълват от Висшата светлина.

Приблизително такова състояние може да бъде сравнено с онова, което описват хората, преживели клинична смърт. Те разказват за особено, чудесно, неземно чувство на покой и радост, което ги е обхванало при вида на тази светлина.

Постепенното напълване на празнотите довежда всички души до състояние на окончателно поправяне и съвършенство. Във Висшия свят няма време – то изчезва, защото всички състояния са съвършени. Така върви и повествованието на Писанието, там няма разделение по време, а цялото действие е обусловено само от причинно-следствена връзка.

И така, петият ден ни разказва за желанията, чието поправяне става по-рано от другите, защото тези желания се поддават по-лесно на поправяне, те като че ли само се допират до земята, „...и птици да летят над земята по пространството небесно...“, допират се, а не поникват от нея, тоест не поникват от егоистичното желание непосредствено – от земята (земя – на иврит „ерец“, произлиза от думата „рацон“ – желание (егоистично), от което е сътворен човек).

„Плодете се и се размножавайте...“ – в кабала това означава, че човек е длъжен да поправи своите келим, увеличавайки ги, за да ускори напредването към Твореца. „Плодете се и се размножавайте“ предполага образуването на все нови и нови келим и на намерения заради отдаване, което ще позволи да се умножи още повече получаването на Висшата светлина и по такъв начин да се напредва по духовните степени.

Шести ден

Ще направим човека по наш образ, по наше подобие и нека да властва над морските риби, над небесните птици и над добитъка...

Какво означава „сътворил по образ и подобие“? В Тора е казано: „Бе целем Елоким бара...“

„Целем“ означава част от бина, спускаща се в душата и придаваща є свойствата на Твореца. С други думи парцуф Бина – това е апарат на Висшето управление, който ръководи всички души, техните пътища и реда на поправяне.

Всичко, което става с нас, зависи от бина. Малхут е сбор на всички души, които трябва да бъдат поправени. За да се поправи малхут, в нея от бина низхожда като че ли особено устройство, което позволява да се направи това.

Такъв „спомагателен апарат“, който всяка душа в малхут получава отгоре, се нарича „целем“ – образ. Има се предвид набор от свойствата на Твореца, Неговия образ.

Без информация за програмата на творението, без усещане на пребиваването в мирозданието, тоест без способност за възприемане на духовните светове ние не знаем как да постъпваме, как да направим следващата стъпка, не разбираме какво се иска от нас.

За да се образуват свойства в човека, необходими за напредването, висшата степен – бина – е длъжна да го обучи, да му покаже, как и какво трябва да се прави.

Това и осъществява в нас целем – низхождащо от бина спомагателно устройство. То прониква в нашата душа и предизвиква в нея всички необходими поправяния. Затова е казано, че с помощта на целем се създава от нас Човек.

из "Кабала - това е много лесно"

Относно сътворението в Библията:

Сътворението не е описано по два начина.

Разбира се, че Сътворението е едно, но на две нива, като второто сътворение засяга диалектическото Битие. Затова и първото сътворение приключва не с края на първата глава от книгата, а в началото на втората глава.

Първото сътворение е сътворението на светът на принципите и законите, сиреч на духовно ниво.

Второто сътворение е вече на материално ниво.

На духовно ниво човека е цялостен, не е разделен.

Да материално ниво човекът е разделен на мъж и жена. Мъжът, присъства във всеки човек, ниво на душата. Жената също присъства във всеки човек.

Може да се каже, че мъжкото в човека е интуитивния, абстрактния ум, докато женското е прагматическия, логичския, линейния ум.

Тези два вида ум през цялото време се развиват, еволюират. Библията описва всички процеси на тази еволюция.

Затова се казва в нея:

Битие 4:18

И на Еноха се роди Ирад; а Ирад роди Мех**ила; Мех**ил роди Метусаила; и Метусаил роди Ламеха.

и т.н. - мъж мъж да ражда!!! Къде се е чуло и видяло?

Ами разбира се, че става дума за видове съзнание, за видове ум.

Целият ум в човека и мъжкия и женския му аспект, се развиват през целият му живот и Библията описва всички видове развитие, от всички нива, чак до последния Адам, който е Животворящ Дух, т.е. който е достигнал своето съвършенство и който е прод на най-голямата всред жените - Приснодевата, най-доброто ниво на прагматичния, логически, линеен ум, който е с Бога и който се явява най-праведен, в който няма нищо нечисто. Този вид ум бива оплоден от Светия Дух, от Божията Светлина и той ражда Спасителя, сиреч Любовта, чрез която човека да изпълни Закона (Тора).

Редактирано Юли 14, 2011 от Ники_

[Станимир]

Доколкото разбирам светлината произлиза от тъмнината/както може би и жената била създадена от мъжа/, но това не значи, че тъмнината е абсолют, защото на друго ниво и двете са едно цяло.

Ясно ми е в този свят на какво е символ тъмнината и то точно защото нашите очи не са приспособени да виждат в нея, но котките виждат и в тъмното.

Ние можем да променим осветеността на едно помещение чрез светлината, но не и чрез тъмнината. Когато искаме да стане по-светло, ние добавяме източник на светлина. Когато искаме да стане по-тъмно, ограничаваме светлината. Но и в двата случая светлината е това, от което реално зависят нещата. И как може светлината да произлиза от тъмнината, след като светлината е независимо от тъмнината, докато в същото време тъмнината е напълно зависима от светлината. Тъмнина всъщност няма. Никой никога не е свидетелствал, че е наблюдавал тъмнината. Котките виждат в това, което ние си мислим че е тъмнина. Защо ограничаваш светлината само до видимия от човека спектър? Всичко излъчва светлина.

Редактирано Юли 14, 2011 от Станимир

[dcveta]

Благодаря Ники за подробното обяснение. Тоест тъмнината от Библията всъщност означавала Тай-Дзи и в Египетската-Нун, безкрайна пустота. Египетската все едно ми е по-позната.

Ето защо е важно да се изясняват понятията!

Разбрах те, и тъмнината и светлината произлизат от нещо първоначално, наречено Нун в Египет, а в Библията тъмнина.

Тия дни се ще си прочета някои неща от Кабала/Сефер Йецира/ и после ще споделям с вас.

Ако не бях споделила мислите си тук, можеше да се лутам с месеци и да не стигна до правилният отговор. Затова също благодаря и на всички участници.

Не случайно има една мъдрост, че в много съветници има безопасност.

[dcveta]

Доколкото разбирам светлината произлиза от тъмнината/както може би и жената била създадена от мъжа/, но това не значи, че тъмнината е абсолют, защото на друго ниво и двете са едно цяло.

Ясно ми е в този свят на какво е символ тъмнината и то точно защото нашите очи не са приспособени да виждат в нея, но котките виждат и в тъмното.

Ние можем да променим осветеността на едно помещение чрез светлината, но не и чрез тъмнината. Когато искаме да стане по-светло, ние добавяме източник на светлина. Когато искаме да стане по-тъмно, ограничаваме светлината. Но и в двата случая светлината е това, от което реално зависят нещата. И как може светлината да произлиза от тъмнината, след като светлината е независимо от тъмнината, докато в същото време тъмнината е напълно зависима от светлината. Тъмнина всъщност няма. Никой никога не е свидетелствал, че е наблюдавал тъмнината. Котките виждат в това, което ние си мислим че е тъмнина. Защо ограничаваш светлината само до видимия от човека спектър? Всичко излъчва светлина.

Казваш, че тъмнина всъщност няма. Чакай малко. По логиката, че е относителна ли? Както по същата логика можеш да кажеш, че няма добро и зло?

То тогава и светлина няма, защото и светлината е относително понятие, променя се спрямо време, място и човек.

Спомних си, че в книгата на Друнвало се описваше тъмнината като различна честота на светлината, тоест и двете били едно и също.

Остана ли друго за изясняване? Да, този свят е зависим от светлината и тъмнината, символично Слънцето и Луната.

[Станимир]

Тъмнина няма, по логиката, че тя е липса на светлина, но няма самостоятелно съществуване. Светлината я има. Това което на можем да възприемем наричаме тъмнина, но то е такова само за нас. Т.е. тъмнината съществува само в нашето съзнание поради несъвършенството му.

Тай Дзи е проявения свят. Преди това всички символи се отнасят до непроявеното. Ин е първичната Материя, Пракрити в индуизма, водата в Библията. Но тя не е тъмнина. Не е и хаос. Ян е Духа, Брахман или Пуруша. У Дзи не е нито хаоса, нито е нищо. У Дзи просто е нещо непознаваемо, което в индуизма разделят на Парабрахман и Мулапракрити. Тази условна диференциация може да се намери във втория символ.

Спомних си, че в книгата на Друнвало се описваше тъмнината като различна честота на светлината, тоест и двете били едно и също.

Тук отново вероятно става въпрос за това, което субективно възприемаме като тъмнина. Да, извън обхвата на сетивата ни, ние не можем да възприемем светлината и я наричаме тъмнина. Но тя си е светлина. Просто ние не можем да я възприемем. Когато обаче отъждествяваме тъмнина с хаос, материя или зло трябва да бъдем много внимателни, защото това все пак са съвсем различни неща и всека аналогия е вярна само до известна степен.

Редактирано Юли 15, 2011 от Станимир

[Диан Георгиев]

НИЩО НЕ Е РЕАЛНО

На младини, докато изучавал Дзен, Ямаока Тешю ходил при различни учители. Отишъл и при Докуон.

В желанието си да блесне със знанията си, казал следното:

- Съзнанието, Буда и цялата сетивна Вселена всъщност не съществуват. Истинската природа на всички неща е празнотата. Няма кой да се въплъщава, няма и кой да се заблуждава, затова реално няма мъдреци, както няма и невежи. Няма какво да вземеш, както няма и какво да дадеш.

Внезапно Докуон ударил Ямаока по главата. Младежът много се разсърдил.

- Щом нищо не съществува – попитал Докуон – откъде се взе този гняв?

Изводът е че това което познаваме в някаква степен и чрез което познаваме е нашият ум и всякакви обобщения за "света, Вселената и всичко останало" минават през него. Страданието което изпитва ума го кара да търси освобождение, спасение от ситуацията в която се намира, без значение дали тя е реална или не. Това страданието не се променя от подобни общи фрази и констатации, следователно и освобождението не може да дойде по тази път. Нужна е целенасочено самовъзпитаване на ума, което е много лесно да се разбере, но е много трудно да се изпълнява редовно и с целенасочени усилия.

Вместо това за ума не е трудно да си създаде система от понятия, особено ако има храна за това от книжни източници. Дали тези понятия не се отнасят за други светове с други закони той не може да провери, но не може и да ги игнорира. Колкото е по-силен, толкова повече усложнява тази система и сам се оплита в нея, в резултат по-трудно му е да се освободи и когато силата му се изчерпи става роб на собствените си творения. Не струва почти нищо да знаеш пътя, ако не го вървиш, само дето менталните "ветрове те веят на бял кон".

[Канел]

Ако погледнеш слона и гранита от атомно ниво, между тях няма разлика,всичко е илюзия - история. Така че всичко е въпрос на гледна точка. И това е идеята на разширението, променя се гледната точка.

Да, но тези атоми са комбинирани по различен начин, което дава различен резултат. Иначе струва ми се никой не отрича общия произход на нещата.

Изводът е че това което познаваме в някаква степен и чрез което познаваме е нашият ум и всякакви обобщения за "света, Вселената и всичко останало" минават през него. Страданието което изпитва ума го кара да търси освобождение, спасение от ситуацията в която се намира, без значение дали тя е реална или не. Това страданието не се променя от подобни общи фрази и констатации, следователно и освобождението не може да дойде по тази път. Нужна е целенасочено самовъзпитаване на ума, което е много лесно да се разбере, но е много трудно да се изпълнява редовно и с целенасочени усилия.

Вместо това за ума не е трудно да си създаде система от понятия, особено ако има храна за това от книжни източници. Дали тези понятия не се отнасят за други светове с други закони той не може да провери, но не може и да ги игнорира. Колкото е по-силен, толкова повече усложнява тази система и сам се оплита в нея, в резултат по-трудно му е да се освободи и когато силата му се изчерпи става роб на собствените си творения. Не струва почти нищо да знаеш пътя, ако не го вървиш, само дето менталните "ветрове те веят на бял кон".

Умът страда поради своето ограничение, да. "Истината ще ви направи свободни".

Не виждам защо са тия постоянни отричания и осмивания на ума.

Хайде, кажи сега какво разбираш под "да вървиш по пътя", но без мъгляви обяснения и фрази от рода "ти ако не може да го почувстваш, не мога да ти го обясня".

[dcveta]

Тъмнина няма, по логиката, че тя е липса на светлина, но няма самостоятелно съществуване. Светлината я има.

И все пак, дори и да не мога да го обясня, нещо не се вързва с това, което казваш.

В Библията тъмнината съществува и без светлина. А на писаното в нея вярвам много повече отколкото на теб, да си кажа честно.

Днес стигнах до извода че всичко съществува вечно, като някои неща се видоизменят, а други явно не. Както е казано нищо не се губи, само се променя. Айнщайн ли го беше казал? Неговите известни мисли/особено за относителността/ понякога, когато ми е нужно идват в мен също, както и цитати от Библията.

Аз се опитвах да предам по-голямо значение на тъмнината, но все пак се явява като нещо първично проявило се преди светлината, което се разбира от писаното в Библията.

А ти се опитваш да предадеш по-голямо значение на светлината, но би трябвало и двете да са равностойни, като части от едно цяло, като две страни на една монета.

Интересно, мислиш ли, че светлината може да съществува без тъмнината?