Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Дали човек като мен може да бъде нещо друго освен самотник?


Recommended Posts

:thumbsup1:

Има съществена разлика в смисъла на ПРОМЯНАТА:

Едната е духовната промяна-прочети темите за Духовния Път,

Другата е тази,която си направила-да потиснеш каквото можеш,евентуално и каквото не можеш.

При първата се стига до вътрешна хармония,състояние на Любов към всичко,неосъждане,самодостатъчност и др.Няма загуба на емоции,изпълнен си с Любов и разбиране,всеопрощение,виждаш в хората Души,които извървяват своя път към Отеца....Тогава си наистина непривързан,защото нямаш очаквания и изисквания,благодарен си за всичко,защото то спомага твоето духовно израстване.Дори и за болката.Всичко е Изпитания и Уроци по Пътя.И си по-жив от всякога.

Хубаво е ,че си разсъждавала,добре би било да прочетеш и други разсъждения относно страданието.Ще ти дадат нови гледни точки.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 84
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Според мен не бива да страдаш за това и да благодариш на Бог, че те пази. В нета всеки може да е всеки и лесно е да бъдеш някой, който не си. В една от беседите на Учителя се казва за фитила на бомба, което намира едно дете и от желание, любопитство, стремеж или каквото и да е се опитва да запали. Детето не знае, какво може да се случи, когато фитила изгори и много се сърди и страда, когато той е прекъсван.

Затова не съжалявай за това. Просто живей и обичай. Когато си готова, когато преодолееш всички изпитания и осъзнаеш някои неща, любовта ще дойде. Срещнали сте се, научила си нещо, придобила си опитност и това е. Не е лесно, знам го от личен опит, но трябва да се преодоляват такива неща и никога да не съжаляваш.

Линк към коментар
Share on other sites

Бях на прага на живота - на 21 години, когато съвсем "случайн" позната, която никога не срещнах повече, ми хвана ръката и ми каза нещо, което запомних: "Ти ще бъдеш с много хора, ще обичаш, ще си обичана, но винаги ще си сама". Как напипа тогава най-големия ми страх - сигурно го е прочела на линиите на ръката ми. Жената беше научен сътрудник по генетика и в онова далечно време се занимаваше с генно инженерство - никакви съмнения в нейния интелект и познания.

През следващите 21 години аз отчаяно се опитвах да опровергая предсказанието, а то ме преследваше. Плащах за не-самотата си с много сълзи, компромиси, "лицето" ми не беше само, но душата ми беше и страдаше много.

На 42 години осъзнах друго - хубаво е човек да бъде сам със себе си и да умее да бъде щастлив - само ако успее да постигне щастието си сам, само тогава може да постигне щастието с другите. Проверих го. Вярно е.

А човек е самотник докато не намери щастие в усещането, че е сам и второ - важно! - докато не осъзнае, че при другите служи и учи, но не търси и не иска нищо. Всичко се намира вътре в себе си, но само когато е сам.

Линк към коментар
Share on other sites

Само не разбирам защо желанието на една жена да е спокойна и да се чувства желана, когато е с един мъж, може да е и в рамките на няколко месеца, се интерпретира като собственическо чувство. Никога не ми е хрумвало да задържам някого насила по някакъв начин или да го обсебвам. А мен един път се опитаха да ме обсебят и оттогава знам, че на подобни манипулации не бива да се поддава човек. Имам невероятно развито чувство за достойнство и такива неща са ми извън ценностната система да ги предприемам.

В последната си връзка, която приключи трагично за мен, а и цялата си беше трагична, аз "освободих" въпросния мъж, за да не се мъчи той "горкия" и понесох цялото бреме, без дори да му поискам обясненията, които ми дължеше. Той използва възможността и си плю на петите, благодарен че с нищо няма да му се натрапя, макар и да имам правото да искам от него откровеност.

Линк към коментар
Share on other sites

Също така - не е вярно, че търся любов, защото не мога да бъда щастлива сама със себе си. Напротив - това го мога по рождение и го практикувам почти през целия си живот. Допреди две години дори не ми беше хрумвало, че в моята самодостатъчност има нещо лошо.

Линк към коментар
Share on other sites

Хората много често допускат една грешка:

Смесват отношенията, много яко ги смесват и не ги раграничават.

Едно е човек ( без разлика от пол) ..да е "Сам" в Душата си.

Съвсем друго е да е сам в къщата, леглото си и т.н.

Трето е човек да е "сам" в дадено Общество от хора.

Моля ви, правете разликата!

Когато човек е "Сам" в Душата си, тогава означава, че няма чужда намеса в душевен и духовен аспект... сиреч не е обект на "внимание" от нечисти сили.

Когато човек е сам в къщата и леглото си, това е съвсем друго нещо.

И коренно различно е, да е изолиран по някакъв начин от Обществото. Обикновено чрез наклеветяване, очерняне на името му, присъствие в затвор и други.

Бих помолил Донка, ако й е на сърце, на ум и на душата й, да помисли малко по-дълго по думите ми. Защото прави много сериозна грешка при смесването на понятията.

Линк към коментар
Share on other sites

То е ясно, че нещата са лични и сама ще се справя или пък няма да се справя :) Знам какво да правя със себе си, не ми е скучно, не съм ограничена. Гледах едно интервю на Маргарита Михнева, в което тя каза, че само на простия човек може да му е скучно. Е - и на депресирания също, но съм преминала и през това, та знам и него как да го прогонвам от себе си. Не ми става приятно, че някои от коментарите звучат някак назидателно. Но всеки има право на мнение и отношение, само ви напомням, че стереотипните обяснения не винаги са подходящи :).

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Емил от Льонеберя

Естествено, че може човек като теб да бъде друго, освен самотник.

Сядаш, мислиш как да промениш живота си, така че да можеш да допуснеш човек до себе си -

И още на същия ден след като си променила живота си, така че да може друг да влезе в него -

Той ще се появи.

Гледам много мои приятели, познати, които са на по 30 и нагоре години и са сами - Гледам ги как живеят. Няма никаква възможност за някой друг човек да се завърти покрай тях - няма място, просто.

Едните са силни жени и всичко сами правят и са много успешни в живот и кариера /тоест мъж не й трябва на такава жена за нищо/,

мъжете пък станали жени и по всякакъв начин се вижда, че жена не им трябва...

Та така.

Линк към коментар
Share on other sites

Гост_Иван, на мен ми се струва, че ние казваме едно и също, но моля все пак да уточниш къде ми е грешката що се отнася за самотата. да е сам човек у дома и в леглото или в обществото - докато смятаме това за ненормално и неприятно и нежелано, то ще ни преследва. Опитах го. Сега моята "формула" е - "каквото и да правиш или не правиш, с теб се чувствам толкова спокойна и щастлива, колкото съм и когато съм сама". Мъжът до мен отначало ме погледна стреснато като чу това "обяснение в любов", но после разбра какво имам предвид и се съгласи. Дори малко по-късно ми призна, че така се чувства свободен и спокоен да живее както му е хубаво и да бъде себе си до мен. Или "аз живея с теб не защото имам нужда от теб, а защото с теб ми е толкова хубаво, колкото и без теб"

Да, знам, обществото ни манипулира да се боим от отхвърлянето, от опасността да не те приемат в група. Веднъж зад гърба си чух - донка е много нещастна, защото е извън всички групички от колеги в училището - все си стои сама." А аз бях щастлива точно поради този факт - общувах с всички без никакви очаквания нито ангажименти, можех да си тръгна и да правя каквото на мен ми харесва без да се съобразявам с мнението и мястото и времето на събиране на "моята" група.

И Емил - не знам дали осъзнаваш степента на правотата си. Болезнената самота не е причинена от това, че няма кой да стои до мен, а от това, имам претенции и очаквания към тези, които допускам близо до себе си.

(Маричела - :) ние тук просто разсъждаваме по темата, но не винаги имаме предвид теб конкретно. Още по-малко някой те обвинява или критикува за нещо. Просто споделяме - в нашия форум е така. А дали това някак ще ти помогне - това не е наша работа. Твоя си е )

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Ами Донка, различната самота се лекува вероятно по различен начин, доколкото си мисля.

Има хора, които по никакъв начин не усещат Духовна Самота в Духовните Светове. Това са Духовните хора, достигнали до двупосочно и осъзнато общение с Бога. Но душата им е в общение и със семейната половинка. Физическото тяло и то би следвало да е в общение сред Обществото. Колко са обаче такива в златния вариант? Всички останали си имат някакъв проблем.

Ако трябва да бъда по-кратък три по три, равно на девет...( трите свята по три ). Точно девет разновидности има на самотата. Ако си понатегна фантазията и логиката, мога да "измисля" и още разновидности. Нали не искаш сега да се впусна в подробни разяснения и да развия десертацията на някой велик психоаналетик с документ за величие- надлежно парафиран и подпечатан от хора досущ като него, някой от "най-големите" например. Щот` има и видове самота "привнесени" с цел определен психически и последващ друг вид рекет. Щото "интереса клати феса". Пък чисти хора да помагат без личен интерес, още не съм срещнал.

Лично не съм превърженик на разни самоизтезания по дискутираната тема. Когато обаче има осъзнато психо и непсихо изнудване, бедна ти е фантазията какви майстори има из милата ни родина. Кратко казано ... "а бе, нека във вестниците пишат, че сестра ти е ***** , пък ти ходи после и доказвай, че нямаш сестра". Ако ти трябват примери, върни се мисловно няколко години назад във форума.

Та, не знаеш даден затормозен човек от коя категория хора е. За да се лекува самотната Душа на даден човек, първо трябва да се лекува причината за болеста (от обективен или субективен характер е причината) и чак после следствията, най-добре едновремено. Ако не ми вярваш, питай 1,5 милиона българи емигранти и още поне 1 кандидат-емигрант, но нямащ възможност да премахне думичката "кандидат". Тази сутрин пак го видях и си говорих с него докато се бръснах.

А ти бъркаш, защото едно е да си педагог за 4-5 учебни часа в работното време и си заключваш педагогиката в "шкафчето". А къде са останалите 20часа от денонощието,а празниците, ваканциите, мечтите, плановете за бъдещето? Знаеш ли колко хора изтръпват само при мисълтта, че наближават празници?

Тази тема спокойно може да я свържите с другата "Ще я бъде ли България".

Линк към коментар
Share on other sites

Иване, изобщо не съм засягала педагогиката тук, а само личния си живот. Научила съм се да не бъркам двете и не съм аз тази, която може да лекува когото и да било от самотност - аз излекувах сама себе си от нея, значи всеки може сам. Главното е всеки сам да открие причината за нея - това, което е писал Емил - да се вгледа дали е оставил свободно място за други хора до себе си или е сложил прокрустово ложе и мери и тегли и реже краката и свободата на всеки, който се опита да бъде себе си до него. Самотата си отива, когато се възцари свободата като принцип на живеене.

Сега си мисля, че това е един от важните уроци тук на земята - човекът да намери начин да бъде свободен и да дава свобода на хората, с които живее и работи заедно.

Силно препоръчвам Пътеката към любовта на Дийпак Чопра.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest azbukivediglagoli

Гледам много мои приятели, познати, които са на по 30 и нагоре години и са сами - Гледам ги как живеят. Няма никаква възможност за някой друг човек да се завърти покрай тях - няма място, просто.

Едните са силни жени и всичко сами правят и са много успешни в живот и кариера /тоест мъж не й трябва на такава жена за нищо/,

Хм, толкова ме заинтригуваха някои изказвания, че ме накараха да се разтракам по клавиатурата, въпреки че бях въвела форумна диета...

Та тука не се сдържах. Принципно разсъждението е точно. За да има нещо в живота на човека, трябва да има място за него. Вярно е, че много хора, незадължително силни, не оставят никакво място за определени отношения и съответно няма къде такива отношения да се вместят. Това не важи само за отношенията. Само че има разлика между това в живота на някоя жена да няма място за мъж и това да е силна жена (говоря за жените, защото и аз съм жена, но и защото около тях точно се е изградил този стереотип свързан със силата). Това са две различни теми. Стига сме се страхували от силните жени - и от силата изобщо. Не е вярно, че до силните жени няма място за мъж. Ако някой в силата вижда това, то си е отражение на някакви негови разсъждения. Не всеки мъж би могъл да е до силна жена - особено ако има подобни разсъждения. Но кой го кара? Нека хората се намират по прилика. Ако си силен и сам, това не те прави самотен - мъж или жена. Пак са две различни теми. Човек може да сподели сила с някой, който може да я приеме - не са много тези. Любовта е свободно споделяне, а не насилие. Ако някой е твърде силен, няма да са много подходящите партньори и може да му се наложи да почака. От това няма нужда да се прави драма. А ако в силата много хора виждат заплаха или нещо нежелателно - това пък си е техен проблем.

Нещата не са еднозначни и плоски, всеки човек е уникален.

Във връзка с началото на темата и споделеното от Marichella, ами за мен е толкова очевидно, че този човек е неподходящ. Имате пълно разминаване в ценностите, не се чувстваш добре от неговите модели на поведение, не желаеш да ги споделиш. Не вярвам в правилно и грешно, но решението да не се стига до връзка ми звучи като напълно естествено за теб. Въпросът е по-скоро защо страдаш заради това решение. Казваш сама, че преди ти е било добре сама и чак по-късно ти е влязла тази мисъл в главата, че може би трябва да търсиш да бъдеш с друг. Няма трябва и такива мисли както могат да влизат, така могат и да излизат от главите ни - от нас зависи. Това, от което се чувстваш добре, това е за теб. Добре ти е сама, по-добре ти е сама, отколкото с мъжете, с които в момента би имала възможност за връзка (но по принцип не изключваш такава като възможност в живота си). Ами значи си просто един самодостатъчен човек, доста напреднал в опознаването си. Освен това си умна жена, съгласна съм с Ивета. Не всеки мъж би могъл да те схване. Но и защо е нужно някой мъж да те схване? За твоята мисия в живота може да се окаже, че партньор не е нужен. Сама трябва да откриеш отговора на този въпрос. Но първият въпрос е по-скоро какво искаш от себе си и от живота си. Когато намериш пътя си, ако има партньор и е нужен такъв, той ще се появи. Тоест бих си избила мислите за мъжете, ще ги има ли или няма, и бих се захванала с нещата, които обичам. Когато изпълниш Волята Божия и влезеш в пътя си, всичко друго ще ти се проясни. Концентрирай се тоест върху едно.

Линк към коментар
Share on other sites

... и не съм аз тази, която може да лекува когото и да било от самотност - аз излекувах сама себе си от нея, значи всеки може сам.

...

Не съм съгласна.

Това че аз съм направила нещо добре сама, не означава, че и друг човек ще се справи добре сам с него; както и че аз бих се справила добре сама с друго нещо.

Някои хора успяват в едно, а им е трудно или направо невъзможно да се справят сами в друго - при всички е различно :feel happy:

С това:

...

Сега си мисля, че това е един от важните уроци тук на земята - човекът да намери начин да бъде свободен и да дава свобода на хората, с които живее и работи заедно.

Силно препоръчвам Пътеката към любовта на Дийпак Чопра.

съм съгласна.

Но и този урок е по-лесен за едни и по-труден за други; някои имат нужда от помощ, други не; някои се блъскат 20 години, за да го научат, други предпочитат да чуят/разберат няколко урока и да се справят за 2 ...

Лично аз се възхищавам на хора като Marichella - аз на по-млади години особено бях ... а бе с една дума - такава дебела глава :D , че и на ум нямаше да ми дойде да споделям някакъв май проблем в обществен форум. Та затова ми бяха нужни доста години и голямо блъскане, за да ми поуври главата. :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

Явно не мога да продължа напред ако по някакъв начин не разреша в себе си този проблем. Самотата вече започна да ме измъчва и мисля, че от това състояние връщане назад няма. Никога няма да бъда като преди - това ми е ясно.

Странното е, че съм си страхлива по повод на чувства и взаимоотношения, а от друга страна и такива неща ми се случват, в които има реални поводи за притеснение. Обикновено не си вярвам достатъчно и не мога да различа къде свършва истинската опасност и къде започва моя страх.

А за да е пълна сапунката - историята продължава, няма да конкретизирам как, но това май е нещо, от което отърването няма да е лесно. Има някакво напрежение, изглежда е от двете страни и си стои. И преминавам през всякакви противоречиви чувства, не знам кое е най-голямото възможно зло :) - да се случи нещо хубаво, да не му дам никакъв шанс да се случи, или да дам шанс, но да бъда отхвърлена. В различни моменти от деня и мислите ми всяко едно от тези неща ми се вижда възможно най-ужасния сценарий :). Явно наистина някои хора в кризите си виждат възможности, а други виждат само проблеми. Как би било добре да процедира един толкова объркан човек според вас, освен че май има нужда от терапия :).

Линк към коментар
Share on other sites

:) - да се случи нещо хубаво, да не му дам никакъв шанс да се случи, или да дам шанс, но да бъда отхвърлена. В различни моменти от деня и мислите ми всяко едно от тези неща ми се вижда възможно най-ужасния сценарий :). Явно наистина някои хора в кризите си виждат възможности, а други виждат само проблеми. Как би било добре да процедира един толкова объркан човек според вас, освен че май има нужда от терапия :).

Любовта мисли ли, дали ще бъде отхвърлена или просто се радва на сегато, независимо от последствията?

Линк към коментар
Share on other sites

Явно не мога да продължа напред ако по някакъв начин не разреша в себе си този проблем. Самотата вече започна да ме измъчва и мисля, че от това състояние връщане назад няма. Никога няма да бъда като преди - това ми е ясно.

Странното е, че съм си страхлива по повод на чувства и взаимоотношения, а от друга страна и такива неща ми се случват, в които има реални поводи за притеснение. Обикновено не си вярвам достатъчно и не мога да различа къде свършва истинската опасност и къде започва моя страх.

А за да е пълна сапунката - историята продължава, няма да конкретизирам как, но това май е нещо, от което отърването няма да е лесно. Има някакво напрежение, изглежда е от двете страни и си стои. И преминавам през всякакви противоречиви чувства, не знам кое е най-голямото възможно зло :) - да се случи нещо хубаво, да не му дам никакъв шанс да се случи, или да дам шанс, но да бъда отхвърлена. В различни моменти от деня и мислите ми всяко едно от тези неща ми се вижда възможно най-ужасния сценарий :). Явно наистина някои хора в кризите си виждат възможности, а други виждат само проблеми. Как би било добре да процедира един толкова объркан човек според вас, освен че май има нужда от терапия :).

:) Много мислиш.

Всичко, което пишеш и анализираш е само и единствено в твоята глава.

Щракни с пръсти, разхипнотизирай се и се огледай и ще видиш, че нещата са съвсем различни.

Опитай се да обърнеш нещата и да мислиш по- малко за това как се чувстваш ТИ и какво притеснява ТЕБ. Ето един хубав разказ за объркан човек, като теб (както се самоопределяш)

Човекът и неговия затвор

Войната приключи и наред с всичко друго остави след себе си порутени стени. Смъртта и разрухата донесоха освобождение от всичко, както за мен, така и за мнозина други. За първи път от много години, можех да живея без отправни точки, без задължения и без условности.

Няколко дни по- късно осъзнах колко непоносима бе свободата.

Не знаех какво да правя с нея.

Сега когато най- после можех да отида където искам, не отивах никъде.

Повечето хора бяха много любезни с мен, може би защото ме харесваха заради характера ми или поради друга незнайна причина. Но аз не приемах нито една покана, страхувах се, че това би накърнило свободата ми ето защо не се осмелявах да се съглася за нито една среща. Можех да излизам и да се прибирам когато си искам. Можех да правя всичко, което ми хрумнеше.....

И може би точно затова не правех нищо.

Чувствах се изгубен сред отворените къщи и заетите хора.

Дългите дни ми изглеждаха като ужасни затвори на свободата.

Еднообразието ме поглъщаше.

Утрото ми започваше много късно. Често излизах от къщи с намерението да посетя някой приятел, но докато крачех към дома му ме обземаше колебание, спирах и започвах да се питам, дали посещението е важно и дали има смисъл да го правя. Но най- голяма тревога изпитвах при мисълта, че посещението щеше да повлече след себе си куп други усложнения.

Тръгвах в определена посока с убеждението, че там нещо ме чака, но изведнъж установявах, че съм се спрял на някой ъгъл, отчаян от всичко, отегчен от всичко и подтиснат от свободата и многобройните възможности, които се откриваха пред мен.

Нощта настъпваше без да съм отворил нито една книга и без дори да съм докоснал цигулката си.

Исках да обичам нещо, исках нещо да е важно за мен, но не изпитвах силна обич, нито достатъчно омраза към нищо в живота си.

Докато един ден размишлявайки си върху смъртта, като единствена алтернатива, реших да се върна в затвора си. Както ми се бе случвало преди, там сърцето ми най- сетне щеше да намери утеха.

Отворих тайния шкаф, намерих ключа и се насочих към затвора.

Затворът ми се намираше на една от най- оживените улици в града и на вратата му висеше надпис:

" Частен затвор, входът за външни лица забранен"

Минувачите не му обръщаха внимание, тъй като подобни надписи висяха на много други врати.

Ключът изщрака в ключалката и вратата се отвори с познатото скърцане.

Влязох без да обръщам внимание на любопитните погледи и бързо затворих вратата зад себе си.

Още щом прекрачих прага ме обзе спокойствие и колебливите ми стъпки добиха сила и увереност.

Веднага разпознах своя добър, стар затвор: варосаните стени, стенния часовник, масата, която бе винаги покрита с прах, листовете хартия, цигулката, подострения молив, който ме очакваше. Прозореца отворен към улицата и удобния диван.

Приближих се към решетките на прозореца, хванах с треперещи от щастие ръце железните пръчки, след което взех ключа и го захвърлих през прозореца към тротоара.

Седнах край масата. Знаех, че в живота ми нещо липсва: график.

Взех лист хартия и написах:

ГРАФИК

събуждане - 6 ч

Тоалет, гимнастика, почистване, закуска, музика от 6 - 10.30ч

гледане през прозореца 11.00 - 13.00 ч.

обяд, неподвижно лежане, движения и стенания, гримаси пред огледалото, писане на писма до себе си, вечеря, прочит на писмата, размисли за външния свят, молитва и тоалет от 13.00 до 22.00 ч.

заспиване 22.30 ч.

Залепих графика на стената.

Спазвах го с възхитителна точност и дните ми постепенно се изпълниха със сигурност. Бях уверен , че изпитвам чувството на пълноценност, присъщо на заетите хора.

И все пак, въпреки задоволството от първите дни и спокойствието, което изпитвах в своя затвор на забравата, светът който се намираше отвъд решетките на прозореца, започна да ми липсва.

Забелязах, че едва се храня, че цигулката вече не ме интересуваше, все по- често мислех за външния свят и прекарвах все повече време загледан през прозореца.

Трябва да призная че започнах да се предавам. Докато правех гимнастика неволно хвърлях по някой поглед към прозореца., два месеца по- късно започнах да ставам по- рано и да пропускам закуската, за да имам повече време да гледам навън.

Завладя ме ужасно чувство на самота, много по- силно от преди. Разбрах, че във външния свят - онзи който се намираше отвъд прозореца ми, животът кипеше, докато аз стоях в затвора, далеч от всичко и заобиколен от стени, които бях издигнал със собствените си ръце.

Колко трудно ми беше да се изправя очи в очи с истината!

Исках да се върна към всичко, което бях презрял, към живота и към хората исках да изляза, заклевам се, че го исках. Но си спомням, че ключът лежеше, захвърлен отвън, където ръката ми не можеше да го достигне.

Помислих си, че бе достатъчно да помоля някого от минувачите да ми го подаде, за да се върна сред хората.

В началото молбите ми бяха тихи, после ставаха все по- силни, но никой не ми обръщаше внимание. Хората вървяха забързани и сякаш не ме виждаха, сякаш не знаеха, че свободата ми се намира в ръцете им.

Никога не бях страдал толкова. Моят затвор, който някога беше съвършеното убежище, сега не ми позволяваше да се включа в живота.

Изведнъж чух колебливи стъпки вляво от прозореца, някаква старица бавно се приближи и се спря точно край ключа за моя затвор.

Щях да се пръсна от напрежение, нямаше съмнение, че бе забелязала ключа. Проследих погледа и, " само да не го вземе и да не изчезне завинаги с него." - помислих си.

- Ей.... слушайте....хей вие.....ключът е мой....- извиках.- Ако ми отворите ще ви подаря това място....чувате ли ме?

Но тя не ме чуваше.

Протегна бавно ръка към ключа, но преди да стигне до него се спъна и падна, при което главата и се удари в паважа.

- Помощ- проплака старицата.- Не мога да се изправя.

Никой не и се притече на помощ, улицата беше пуста.

- Помогнете!- умоляваше жената с треперлив глас.

Само аз можех да и помогна. Не можах да се сдържа, завтекох се към вратата и макар да знаех, че ключалката е здрава, натиснах с цялата тежест на тялото си.

Преди да проумея какво се случва, установих че лежа проснат на тротоара.

Вратата никога не е била заключена.

Никога не бях опитвал да я отворя, бях търсил помощ единствено отвън......

Вайкането и стенанието на старицата ме изтръгнаха от мислите ми, приближих се и помогнах да се изправи . Сложих я на стълбите пред затвора и побързах да и донеса чаша вода.

След като превързах раната на жената, тя се почувства по- добре, целуна ръцете ми с благодарност и си тръгна.

Улицата започна да се изпълва с народ.

Автомобили профучаха и надуха клаксони.

Поздравих някого, а той ми стисна ръката.

Няколко души забелязаха присъствието ми и ми се усмихнаха.

Свалих надписа от затвора си и на негово място поставих обява: "Помещението се дава под наем за аптека"

Не исках да оставам там миг повече, затова си тръгнах.

Изведнъж си спомних, че затворът не можеше да се заключва отвътре, и това ми помогна да осъзная много неща.

Вратата на затвора ми се отвори едва когато бях готов да дам онова, което другият искаше от мен; но си стоеше затворена, докато само исках нещата, от които аз смятах, че имам нужда.

Съзнанието не ми позволяваше да напусна затвора, в който ме държаха собствените ми потребности.

Това беше затворът, в който се оттеглях, когато вярвах,че нямам какво да предложа.

Ускорих крачка....бях зает......

"Разказвай с мен" Х.Букай

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

Маричела, чувството за самота не зависи от това дали има хора около теб, а от това доколко може да си позволиш да останеш сама със себе си.

Да се изправиш сама пред себе си, да усетиш какво си, какво наистина искаш.

Самотата е страх човек да се види такъв, какъвто е. А започва да се вижда такъв, когато около него няма хора, върху които да проектира въображаемия си Аз.

Проблемът не е в липсата на общуване или в липсата на партньори, а в страха човек да опознае истинския си Аз.

Линк към коментар
Share on other sites

......Ако някой е твърде силен, няма да са много подходящите партньори и може да му се наложи да почака. .....

Във връзка с началото на темата и споделеното от Marichella, ами за мен е толкова очевидно, че този човек е неподходящ. Имате пълно разминаване в ценностите, не се чувстваш добре от неговите модели на поведение, не желаеш да ги споделиш........

АзбукиИт.н. според мен Емил имаше предвид (мое разбиране), че някои хора заради свръхголямото си его не могат да позволят около тях да се завърти партньор.

"Ако някой е твърде силен, няма да са много подходящите партньори и може да му се наложи да почака"

Именно, защото в нашето съвремие под сила се разбира свръхразвитото его :)

А какво значи силна жена? Да потъпква мъжа си или да живее в разбирателство с мъжа си? Не е ли силна жена тази, която е женствена жена съв всички физически и психически характеристики на женствеността?!

"Във връзка с началото на темата и споделеното от Marichella, ами за мен е толкова очевидно, че този човек е неподходящ. Имате пълно разминаване в ценностите, не се чувстваш добре от неговите модели на поведение, не желаеш да ги споделиш"

Ама чакай сега. Защо трябва ценностите да съвпадат?! Или да си търсим за половинка някакво наше въображаемо копие?!

Истинската любов е именно да се обича, въпреки че ценностите не съвпадат.

А и няма как да изискваш повечето ценности на другия да съвпадат с твоите. Това именно е свръхразвитото его - да смяташ, че твоите ценности и ти самият си съвършен и да ги натрапваш на другите.

Линк към коментар
Share on other sites

Didi,

Много хубава история, има смисъл в нея. Чела съм една книга на Хорхе Букай и много ми хареса - мой тип четиво е определено.

По повод на силата и слабостта - не мисля, че тези понятия имат някакво отношение към проблемите ми - всеки човек е силен за едно и слаб за друго, но аз лично придобивам невероятна сила, когато ми се случи да обичам. Лошото е, че не мога да се сетя някога това да е завършвало добре :)). Не знам кому е нужно това постоянно натякване, че хората трябвало да бъдат мега силни и всичкоможещи и всичкознаещи, и че като някой си тръгвал от тях, било егоцентрично да ги боли и да се измъчват, и било поради неразбиране на духовните закони и т.н.

Кой е толкова железен, че да не страда от разкъсването на емоционалните си връзки. Също смятам, че както е вярно това, че човек ако обича сам себе си, позволява и на другите да го обичат, така е вярно и обратното. Когато някой те обича и ти започваш да се отнасяш с повече любов и с повече разбиране към себе си. Даже мисля, че ако никой не те е обичал, няма как и ти да се научиш на любов и приемане на себе си. Просто има различни съдби и различни пътища.

Линк към коментар
Share on other sites

Didi,

Много хубава история, има смисъл в нея. Чела съм една книга на Хорхе Букай и много ми хареса - мой тип четиво е определено.

По повод на силата и слабостта - не мисля, че тези понятия имат някакво отношение към проблемите ми - всеки човек е силен за едно и слаб за друго, но аз лично придобивам невероятна сила, когато ми се случи да обичам. Лошото е, че не мога да се сетя някога това да е завършвало добре :)). Не знам кому е нужно това постоянно натякване, че хората трябвало да бъдат мега силни и всичкоможещи и всичкознаещи, и че като някой си тръгвал от тях, било егоцентрично да ги боли и да се измъчват, и било поради неразбиране на духовните закони и т.н.

Кой е толкова железен, че да не страда от разкъсването на емоционалните си връзки. Също смятам, че както е вярно това, че човек ако обича сам себе си, позволява и на другите да го обичат, така е вярно и обратното. Когато някой те обича и ти започваш да се отнасяш с повече любов и с повече разбиране към себе си. Даже мисля, че ако никой не те е обичал, няма как и ти да се научиш на любов и приемане на себе си. Просто има различни съдби и различни пътища.

всеки човек е силен за едно и слаб за друго, но аз лично придобивам невероятна сила, когато ми се случи да обичам. Лошото е, че не мога да се сетя някога това да е завършвало добре :)).

Защо ние под "обичам" разбираме само интимните си връзки? Нима не обичаме цветята, дъгата, небето, живота, децата, които играят на поляната и малките тревички, и дъждовните капки...? Тези "обичам" случват ли ни се или си са в нас по принцип и дали зависят от нещо друго вън от нас? Ако обичта в една интимна връзка се отличава по нещо от това обичане, значи това не е обич, а зависимост от човека или от връзката. Ако цветето, което сме обичали, по някаква независеща от нас причина, а защо не и по наша вина някаква, увехне, това може ли да значи, че обичта ми към това цвете не е завършила добре? А как ще завърши зле обичта ми към птичките - като ми изцапат дрехата ли или като отлетят на юг?

хората трябвало да бъдат мега силни и всичкоможещи и всичкознаещи, и че като някой си тръгвал от тях, било егоцентрично да ги боли и да се измъчват, и било поради неразбиране на духовните закони и т.н.

А според мен точно тези, които смятат себе си за мега силни и можещи ги боли, когато някой си тръгва от тях. И това го знам, защото аз се смятах за такава и наистина много ме болеше. Ако човек се смята просто за тревичка, ама съвсем нормално е да залязва слънцето, да става студено или да изсъхне стръкчето ми от студа или сушата. Но кренчето си ми е здраво и пак ще покара и слънцето пак ще изгрее и ще дойде пролет, после пак есен...

Кой е толкова железен, че да не страда от разкъсването на емоционалните си връзки.

Всъщност боли, когато се разкъсват зависимостите. Или както казва един приятел - да сме свързани без да сме обвързани. Ако наистина сме имали връзка, а не обвързване, тя или не се влияе от вънщни за нея неща или съвсем закономерно пътищата на близки до вчера хора се разделят в различни посоки.

Линк към коментар
Share on other sites

Не че любовта се проявява само в интимните връзки, но това ми е актуалната тема в момента. Няма как да я подмина и прескоча за съжаление.

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен няма нищо лошо в думата зависимост. Придават й се някакви крайно негативни смисли, а ние всички на тази земя сме зависими от всяко нещо на света, както и едни от други.

Линк към коментар
Share on other sites

Четири страници изписани.Съвети -обяснения И какво в крайна сметка Marichella? Намери ли отговорите на въпросите коите те вълнуват?Да се разпиша и аз.За твоите проблеми има една хубава българска поговорка-Хем сърби -хем боли.

Линк към коментар
Share on other sites

;) Като гледам процедурата не е много бърза.Незабравяй че това е обществен форум и всеки потребител може да изкаже мниние.А дали на теб ти харесва е др.въпрос.
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...