Границата

[Роси Б.]

От известно време се замислям върху един основен, според мен, проблем на съвременното ни общество.

Къде да поставим границата между правилно и неправилно, между прилично и неприлично?

Имам чувството, че сме я загубили, така сме разместили нещата, че понякога не знаем кое какво е.

Въпросът е: как да се определи границата на необходимото и излишното за човека на Земята, как да се определи границата на действията на праведния и неправедния човек, или с други думи казано, къде е границата между Доброто и Злото?

[Станимир]

Може би първо трябва да намерим границата между вечното и преходното. Тогава ще можем да разграничаваме същественото и ценното от несъщественото и илюзорното. Ако едно действие води до натрупване на непреходни елементи, т.е. такива, които остават с нас завинаги, то може да се каже, че съдържа нещо добро и правилно. Ако това, което действието носи е само преходно, действието е ненужно. И проблемът не е в това, че примерно действието ще ни донесе пари или ще задоволи дадени наши илюзорни желания, но за да има някаква стойност, освен преходните резултати, действието трябва да донесе и някакви непреходни.

[B__]

Амииииии каква граница?! Няма такова нещо. Границата между доброто и злото е илюзорна....просто, защото зло няма.

Учителя в "Умни, добри и здрави" и не само там:

"...Научете се едно нещо. Всичките процеси в природата са разумни– и добри, и лоши процеси. Лоши са, когато ние не разбираме нещата. Няма нещо, което в природата да е излишно. Няма зло в природата в този смисъл. Зло има за онези, които не разбират закона. За онези, които разбират закона, няма зло. За тях злото се превръща в добро..."

Станимир много добре подхваща нещата с преходното и непрехподното. Обаче, ние не може да разберем кое ще ни донесе непреходен опит и кое преходен.

"Животът се живее така, както сам се изживява", Лао Дзъ.

[Станимир]

Обаче, ние не може да разберем кое ще ни донесе непреходен опит и кое преходен.

Можем. Защо да не можем? Ако можем да различим преходното от вечното, ще можем да различим и кои наши действия, желания или мисли са в съответствие с едното и кои с другото.

[B__]

Обаче, ние не може да разберем кое ще ни донесе непреходен опит и кое преходен.

Можем. Защо да не можем? Ако можем да различим преходното от вечното, ще можем да различим и кои наши действия, желания или мисли са в съответствие с едното и кои с другото.

Е, Станимир, ако си 100% уверен в себе си, то вече ще те наричаме по различен начин

[Станимир]

Не е нужно да съм уверен на сто процента в себе си. Тук ще намеся една друга тема. Човек сам не само взема решения, но и сам на себе си е съдник за взетите решения. Аз не мога да вземам решения по критериите за правилност на аборигените, нито по критериите на бодхисатвите, а само по тези критерии, които съответстват на нивото ми на развитие. Когато се стремя към добро, това е моя идеал за добро, а не нечий друг. Последствията от действията ми също ще са в зависимост от моята оценка на тези действия. Затова се казва, че престъпленията на знаещия се наказват далеч по-сурово от тези на незнаещия. Много неща намесих и може би мнението ми стана доста объркано. Та за вечното и преходното: представата ми за двете може да е несъвършена, но аз вземайки решения ще се ръководя от тази представа. Няма как да е по друг начин. Човек винаги знае дали действията му са добри или не. Проблемът е, че почти никога не го признава (най-вече пред самия себе си).

[dcveta]

Да, доброто и злото са относителни понятия и като такива са илюзиорни. Променят се с място, време и човек. Като общо границите за добро и зло са поставени в Библията, като цяло. Но всяко правило си има изключения. Отново слушането на Божият глас е от значение и изпълнението на Божията воля. Това са истинските и правилните граници, които човек може да си постави. Защото Бог вижда всичко, а ние виждаме частично. И единствено, който вижда всичко, цялото може да прецени правилно и да вземе точно решение. С други думи, когато виждаме през Божиите очи ситуциите и хората, ще знаем кое, как, какво и защо. Когато можем да видим през очите на Любовта и извън време и пространство.

[B__]

Не е нужно да съм уверен на сто процента в себе си. Тук ще намеся една друга тема. Човек сам не само взема решения, но и сам на себе си е съдник за взетите решения. Аз не мога да вземам решения по критериите за правилност на аборигените, нито по критериите на бодхисатвите, а само по тези критерии, които съответстват на нивото ми на развитие. Когато се стремя към добро, това е моя идеал за добро, а не нечий друг. Последствията от действията ми също ще са в зависимост от моята оценка на тези действия. Затова се казва, че престъпленията на знаещия се наказват далеч по-сурово от тези на незнаещия. Много неща намесих и може би мнението ми стана доста объркано. Та за вечното и преходното: представата ми за двете може да е несъвършена, но аз вземайки решения ще се ръководя от тази представа. Няма как да е по друг начин. Човек винаги знае дали действията му са добри или не. Проблемът е, че почти никога не го признава (най-вече пред самия себе си).

така е. Бих допълнил: или знае, или усеща.

[Роси Б.]

Човек винаги знае дали действията му са добри или не. Проблемът е, че почти никога не го признава (най-вече пред самия себе си).

Ето за това говоря. Според мен, човек не винаги знае дали действията му са добри или не. Когато го знае, постъпките му са съзнателни. Но в случаите, когато не знае, действията му са несъзнателни и се случва да сгреши, макар и без да иска.

А дали повечето от нас знаят къде да поставят толкова тънката граница между Добро и Зло?

И дали тези понятия не са размити от погрешната практика на хората с години?

Защото, когато не можем да решим дали нещо е правилно или грешно се оправдаваме с приказката: "Така правят всички" и вземаме за нормално това поведение. Ето как стигам и до твърдението, че човек не взема сам решенията си, макар че почти никога не си го признава.

[Донка]

Ох, това с границите... толкова е хлъзгаво и толкова опасно.

От друга страна не може без тях.

Според моя личен опит границата минава през сърцето, не през ума ни. Ако изгубя усещането за радост-благодарност и то се смени с нещо негативно , някакво съжаление, недоволство и такива подобни, значи вътре в себе си съм прекосила границата и трябва да разбера какво е причинило отклонението.

За това дали и как другите прекосяват границата - кои сме ние да отрежем кое е зло и кое добро. Колкото пъти съм опитвала, поуката е била изчервяваща.

Ето, майка ми смята, че лъжата за добро е добро нещо щом е за добро. Е, аз се съпротивлявах доста време и накрая спрях. Нали аз не лъжа за добро - тя не е дете, щом е решила така, нека си лъже. Обаче аз вече никога на нищо не и вярвам. С най-искрена любов към нея просто проверявам каквото се опитва да ме убеди. Така няма опасност да остана излъгана аз - т.е. нямам негативните усещания, че съм излъгана или близък човек ме е въвлякъл без мое знание в лъжа. Е, тя се чувства доста сконфузена като разбере, че съм усетила лъжата, но не съм се хванала и не съм си направила труда да го вдигна на проблем. Все по-рядко ме въвлича в "добра лъжа" като знае, че все едно накрая ще извадя всичко наяве и голям смях ще падне у дома като я хванем в крачка. Сега я прегръщам и и казвам - "споко майче - лъжи си на воля, няма страшно, все едно не ти вярвам и винаги проверявам кое е вярно, а кое не"

[val68z]

Какво и колко му трябва на човек.

Въпросът е какво търси, и какво го вълнува , на някой, все не им стигат за самолет ,на други не им стигат стотинки за хляб.

Запомнил съм една мисъл на Марко Семов по темата- че човекът колкото и малко да има, пак му стига.

Съвременното общество ,има ли ценностна система ,каква е тя ,

дълга тема...

кой формира и налага моделите на поведение , кои и какви са времената ,в които сега живеем ,освен че са интересни и ускорени.

Човек няма нужда да чете дебели книги, за да разбере или знае кое е правилно и кое не, кое справедливо и кое не е.

Няма нужда да му налагат модели на поведение, или да мупромиват мозъка с догми ,шаблони.

А колко от тези ,които се опитват да налагат шаблоните,наистина ги спазват и успяват ли на 100% ?

Във всеки от нас има вътрешен глас, който може да му подскаже ,кое е добро и кое е зло, кое е правилно и кое не е.

Стига да не са му форматирали мозъчните гънки ,според нечия система.

Ако нямаше нощ, как бихме могли да оценим светлината на деня.

двете са съвкупност и едно цяло , поне в този ,нашият свят.

А може би една от задачите ,на тези които са се осъзнали ,като повече от материална обвивка в този свят ,е именно да се научим да познаваме и отличаваме добро от зло.

Да се научим да вървим по ръбче пазейки равновесие, но без да залитаме нито в едната крайност ,нито в другата.

Защото понякога пътят минава точно оттам,

/ може би целта е да се научим да не се влияем толкова от полюсите/

Защото дори и тези ,които днес са приели по убеждение ролята на отводен, отходен канал или канализация ,някога също ще стигнат до Светлината или по Пътят към нея, стига да се събудят навреме, разбира се .

И съвсем не значи, че те няма да имат по- малко качества ,които да ги правят ценни като сътрудници за някого , стига да са осъзнали и приели уроците си навреме. и да са осмислили простият факт ,че далеч не са само тела или кухи обвивки.

[Станимир]

Човек винаги знае дали действията му са добри или не. Проблемът е, че почти никога не го признава (най-вече пред самия себе си).

Ето за това говоря. Според мен, човек не винаги знае дали действията му са добри или не. Когато го знае, постъпките му са съзнателни. Но в случаите, когато не знае, действията му са несъзнателни и се случва да сгреши, макар и без да иска.

А дали повечето от нас знаят къде да поставят толкова тънката граница между Добро и Зло?

И дали тези понятия не са размити от погрешната практика на хората с години?

Защото, когато не можем да решим дали нещо е правилно или грешно се оправдаваме с приказката: "Така правят всички" и вземаме за нормално това поведение. Ето как стигам и до твърдението, че човек не взема сам решенията си, макар че почти никога не си го признава.

За преценка на действията ни и за способността на вземане на самостоятелни решения, разбира се значение имат опитът и практиката.

Като казвам, че човек винаги знае (интуитивното усещане също води до знание) дали действията му са добри или не, то имам предвид собствените му разбирания за добро и зло. И точно тук идват самооправданията, защото човек вътрешни иска да е добър и по-всякакъв начин се стреми да докаже на себе си, че е добър. При това той е способен така да изопачи преценката на действията си, че да изкара и най-отвратителните действия добри. Това обаче е само на повърхността. Вътрешно въпросният човек знае, че не е постъпил правилно.

[Роси Б.]

Джубран Халил Джубран - "Пясък и Пяна"

"Седем пъти презирах душата си:

Първият път, когато

~ видях, че тя се покорява, за да достигне висоти...

Вторият път, когато

~ забелязах, че тя куца в присъствието на сакати...

Трети път, когато

~ трябваше да избира между трудното и лесното, и тя избра лесното...

Четвъртият път, когато

~ тя извърши зло и за свое оправдание каза, че и другите постъпват по същия начин...

Петият път, когато

~ тя, претърпявайки поради своята слабост, представи търпението си за сила...

Шестият път, когато

~ с презрение се отвърна от уродливо лице, без да познае, че това е една от нейните маски...

И седми път, когато

~ тя пееше хвалебствена песен и си въобразяваше, че това е добродетел..."

[B__]

Джубран Халил Джубран - "Пясък и Пяна"

"Седем пъти презирах душата си:

Първият път, когато

~ видях, че тя се покорява, за да достигне висоти...

....

Да продадеш душата си заради духовни постижения.

[Слънчева]

Светът е обоснован на един морален закон, на една абсолютна свобода. Праведен или грешен, той трябва да бъде свободен. Да прави добро или да греши, свобода трябва да съществува. Защо е злото? Злото съществува, понеже има свобода в света. Доброто съществува, понеже има свобода в света. Ако нямаше свобода, нито доброто, нито злото можеха да съществуват. При несвободен режим не може да има нито добро, нито зло. Понеже доброто само при абсолютна свобода може да функционира, следователно всички други сили трябва да функционират при едни и същи условия. Вие казвате: „Защо Господ е направил света така?“ Защото той е дал абсолютна свобода. Не мислете, че всичко, каквото може да направите, че това е свобода. Свободата не седи да направиш всичко, каквото искаш. Нима, ако те търкулят от един планински връх и паднеш, това е свобода? Не. Казвам, под думата свобода ще разбирате нещо, което ти в даден случай може да направиш, каквито и да бъдат резултатите – без разлика в дадения случай. Защото ние разбираме при абсолютната свобода – крайните резултати винаги са добри. Не може да има никакво изключение. Вие ще кажете: „Аз ще съгреша, ще живея лош живот.“ Може да грешиш колкото искаш, но твоите грехове ще се превърнат в нещо добро – ако не за тебе, за другите около тебе или за бъдещите поколения, които ще дойдат след тебе. Има хиляди същества, които ще изменят силите, които ти си употребил за зло, и те ще направят нещо добро от тях. Лично за тебе може да няма добро, но в природата – общият закон на цялото, зло не може да има. Злото съществува като единичен закон за индивида. За цялото няма зло в света. За цялото има абсолютна свобода.

Когато ние говорим за доброто и злото, ние подразбираме отношенията, които съществуват между частите и цялото, между нас хората, които сме на земята, и между всички други същества, от каквато степен и на развитие да са. Законът е един и същ според степента на тяхното развитие. Значи духът не е нещо нереално, както някои мислят. Той си има форма, образ, сила. Под думата дух се разбира разумното. Когато влиза разумното във вашата глава, духът го праща да покаже на израилския народ какви ще бъдат последствията за далечното бъдеще за един грешен човек и какви ще бъдат за един разумен човек. Сега да заменим грешен с неразумен и думата праведен с разумен. Защото праведният не може да бъде праведен, ако не е разумен, и грешникът не може да бъде грешен, ако не е невежа. Той мисли, че е много умен човек. Ако той е невежа, той е умен за едни неща, не е умен за бъдещите последствия. Въпросът не е сега да избягваме греха за последствията, които идат. Не е там въпросът. Това е относително право в света. Тебе те е страх да не страдаш. Въпросът не е там. За един разумен човек законът е да не наруши общата хармония на цялото, а не че той ще страда. Обща хармония да има. Понеже всяко едно престъпление, извършено в какъвто и да е смисъл, лошите постъпки се отразяват на цялото. И тогава всички се заемат да поправят, но хармонията не може да се наруши. Онова благоговение, което по-напредналите същества имат към едно същество, което не греши, изгубва се туй благоговение и вече туй същество се излага и на ред страдания.

Това съм изпитала. За жалост правила съм грешки и правя. Но, колкото и да съм се терзала и самообвинявала след време виждам, че и за добро са били, за уроци, както на мен, така и на други около мен... И благодаря.

Та казвам, когато ние сме така лично ангажирани в своето, ние се заслепяваме. Казваме: „Какво съм аз виновен, баща ми, дядо ми грешили, защо аз да изкупувам техните грехове.“ Че тогава, и обратното, защо дядо ти и баба ти, като са живели добре, ти ядеш и пиеш на тяхна сметка. Щом не искаш, че дядо ти правил престъпление, да носиш последиците, откажи се. Значи ти се отказваш от лошите последствия, а от доброто, което дядо ти оставил, не се отказваш, наследяваш го. Когато дядо ти оставил наследство от много пари, ти си готов да станеш наследник, а когато дядо ти оставил дългове и трябва да плащаш, казваш: „Аз не съм от неговия род, отказвам се.“ Последователен трябва да бъдеш, ще кажеш: „Не искам да участвам нито в едното, нито в другото.“ Тогава ще имаш право. Та казвам, при сегашното разбиране на живота всеки, който служи на рода, където и да е, хората искат едно разрешение. Общо разрешение за човечеството няма. При сегашните условия, който и да ви каже, че има общо разрешение, лъжете се. Ако имаше, хората щяха да го приложат. Ако биха ви казали, че след десет години ще дойде Царството Божие на земята, не вярвайте. Ако биха ви казали, че след двайсет години ще дойде тук Царството Божие на земята, пак не вярвайте. Ако ви кажат, че след хиляда години, подир 1500, 2000 години – има малка вероятност. Тогава ще кажете: „Какъв е смисълът на живота?“ Ако всичките хора дойдат на един ум, възможно е да внесат Царството Божие, но работата е, че тези хора нямат никакво разбиране. Тези хора не може да се съгласят.

Ще влезе Духът

Значи само в Бога, в Единството има правда и Любов, абсолютно Добро.