Подкрепа

[kapchica]

Не искам да съдя никого,но определено ме боли от факта,че хора,които се обичат и уважават и са всеодайни, и грижовни не могат да се сдобият с рожба,а има "майки",които раждат здрави деца и ги хвърлят в кофите за боклук.

Скромният ми въпрос към Орлин Баев и другите психолози(или които реши да отговори) е какъв съвет и думи за кураж бихте казали на родители,които години наред отглеждат неизлечимо болните си деца,не ги захвърлят по домове,а с много любов и смирение(което повярваите ми идва бавно,трудно и мъчително),се грижат в къщи за тях.

Благодаря на всеки специалист,които се осмели да пише по темата,желателно е да бъде човек,които се е сблъсквал с такива хора и деца...

Знам,че всички тези родители са герои,знам че са достойни за възхищение,знам,че трябва да намират начин да общуват и да се събират с приятели с подобни на техните проблеми,и не само....,знам,че трябва да намерят хоби,за да се развличат....Божееее,колко много знам и как знам,че нищо не знам.

[Орлин Баев]

Здравей, Капчица!

Мога да ти пиша като човек, не като специалист.

Аз нямам твоя опит с отглеждането на неизлечимо болно дете, нито съм работил с такива. Мога да направя обаче една директна аналогия с 'детето" на собствената си емоционалност, свързана с речевата ми специфика. 30 години битки, отричане, отхвърляне и неприемане. Докато, подобно на твоя опит, след много кошмар, настъпи едно примирение, приемане, довели до силна промяна. Или както казваш ти, трудно и мъчително дошли любов и смирение!

Понякога, за да разберем даден процес или феномен, е нужно да го погледнем отвисоко, доста отвисоко. Да видим живота си извън обичайната грубо материалистична перспектива. Да, когато преживяваме наистина трудни и продължителни страдания, сме един вид герои! Но сме герои само ако ги преживяваме с нужното разбиране, приемане и смирена обич - нещо, до което и ти си стигнала, за което наистина се радвам! Моят скромен опит и знания говорят, че наистина няма случайности и дадените ни тежки противоречия, носени с десетилетия или цял живот, са на мястото си! Има една школа в терапията, която взаимства много от езотеричните познания. В нея се твърди, че "петната" пред "прожектора" на АЗА ни на вътрешния ни ментален екран автоматично се проектират като социални факти във външния ни живот. Става дума за характерови "петна", които понякога са много дълбоко и стабилно заложени, кой знае откога... Говоря общо, нямам предвид теб. Във всички случаи, няма случайности, няма празно страдание, колкото и да се позоваваме само на чистата физиология и твърдата наука... Тя засега е твърде далеч от обхващането на "цялата картина" на живота и проследяването на причинно следствените му връзки. Когато видим тази по-голяма картина, нуждата от, а и желанието за страдалческо оплакване, вината и обвиняването изчезват. Да, някои кръстове са тежки. Но ни се дават по силите ни - винаги! А когато са тежки, силите ни са големи! И така научаваме наистина много - смиряваме се, обикваме безусловно, страданията ни служат за един много силен ръст в личностовото ни развитие! С тези думи влагам единствено едно по-широко разбиране и в никакъв случай какъвто и да е намек за обвиняване на когото и да е за каквото и да е!

Разбира се, нормално е и човешко е да имаме нужд аот разбиране и подкрепа! Тук в този сайт пишеше една жена - Илияна, с детенце Лори с церебрална парализа. Тя си смени псевдонима и аз загубих връзка с нея. Надявам се другите да те насочат и свържат с нея! Тя има много какво да сподели с теб, а и ти с нея! Сигурен съм, че и много други ще ти пишат и ще намериш чудесни приятели! С теб сме -разбираме те, прегръщаме те от сърце, с разтворени обятия и съзнания!

Най-искрени пожелания за щастие, Орлин

п.п: ще преместя темата ти в "лични истории", за да получиш повече отговори!

[kapchica]

Благодаря Орлин!Щастие и за теб и близките ти!