Смъртта

[B__]

Споделям това във форум Езотерика, защото повечето хора ще сметнат, че това е езотерика.

"Духът без разум е сляп,

разумът без дух е немощен."

"Мисли всяка сутрин как е редно да се умира...Твърде пресметливият ум не е достоен за уважение. Който пресмята е користолюбив. "

"Пътят на воина означава само едно - да се биеш бясно, до смърт."

"Само онзи иска страстно да живее, който разбира, че нишката на неговия живот на земята може да се скъса всеки миг."

"Тези, които се вкопчват в живота умират, а тези, които не се плашат от смъртта живеят. Всичко решава духът. Проумейте духа, овладейте го и ще разберете, че у вас има нещо по-високо от живота и смъртта."

Редактирано Юни 30, 2011 от БожидарЗим

[Cveta5]

Тези епиграми на Гьоте изразяват най-пълно моите виждания по темата:"Искаш ли да встъпиш в безграничното,извърви си границите-всичките." "Как?И кога?И къде?-Боговете са неми."Защо? ти не питай,а път към "Защото" поемай."

[veselinvalchev1981]

За мен има физическа и духовна смърт ,и именно с духовната трява да се справим .Бих напрвил и някоя корекция с "Пътят на воина означава само едно - да се биеш бясно, до смърт." ,пътят на войнът е да опознае добре противника и да го потчини без да го убива .

[Ани]

За мен има физическа и духовна смърт, и именно с духовната трябва да се справим .

Да! Прав си, Веселин. Но какво се разбира под духовна смърт? Знае ли някой?

[Лиула]

 

За мен има физическа и духовна смърт, и именно с духовната трябва да се справим .

Да! Прав си, Веселин. Но какво се разбира под духовна смърт? Знае ли някой?

 

 

Да, Елена Блаватска пише подробно затова в последния том от Тайната Доктрина, а именно в Езотерика. Както и в някои от интервютата си. 

[Дао]

Смъртта не е изчерпване, а обратното - тя е едно природно препълване. Нейната причина е егоцентричния стремеж за задържане, който отдавна е убил именно всеотдайността. Ако приемането на оживяващия принцип и всеотдайността ни бяха истински, в нас щеше да се извършва просто една нормална "обмяна на веществата" - на по-фино от химическото ниво. Но именно поради стремежът ни да задържаме за себе си, веществата (и енергиите) се натрупват в нас, застояват и се развалят... Което е причината за старостта и смъртта на телата.

[B__]

Интересно е как да се научим да осъзнаваме този процес на задържане и как да разберем и виждаме, че той вреди?!

 

Според мен един критерий са негативните емоции. Когато ги усетим (а може и да не ги усетим, но ги има) в нас, тогава задържаме нещо вместо да го пуснем. 

[Дао]

Само дето ние опитваме да задържаме най-вече "позитивни" емоции. После просто махалото се връща.

[Лиула]

Въпреки, че съм в добро настроение, нямам мракобесни мисли да пиша тук. Но, някак си попаднах на темата

 

Най-смешното е, че по разни форуми и други локации, има поне над 1000 разбирачи за смъртта, че и отвъд нея. Лютеницата е яка: като се почне от съвременните дивотии в разни книжки за бърза закуска, сиреч - инфантилни умове, та да стигнем до буквалистиката на древните текстове, които са четени някак през рамо, има един прост факт, слава богу - всички умират и на малцина е дадено да умрат в съзнание.

 

Няма завърнали се, няма езотеричност, няма мистика, няма отплата. Няма нищо сакрално. Добре е да се присъства на преглед на патоанатом за освежаване на сетивата.

Иначе, смъртта винаги е с главно С - смъртта идва веднъж, но завинаги. Който го е страх от нея, да вярва във вечния си дух, душа, астрал, ментал и друг "ал" и да намира оправдания в книжките.

Аз съм доволна, че е така.

Сиреч, това идва да каже нещо друго - ако имаш отговорности днес, не ги прехвърляй на вечността.

Редактирано Март 18, 2014 от Лиула

[Станимир]

Мисля си, че вечността дава възможност да отложиш нещо, но не и да избягаш от него. Даже напротив, именно смъртта би била единствената възможност за бягство. А и отлагането, според мен, в повечето случаи се оказва утежняване на задачата, вместо облекчаването й.

 

И да, добре че е смъртта, защото тя дава възможност за промяна. Самозабравилите се днес ще се родят в нова среда при други условия, а царете ще станат шутове.

[Лиула]

 Самозабравилите се днес ще се родят в нова среда при други условия, а царете ще станат шутове.

 

Да, много се утешават с тая псевдоетична поетична мисъл. Успокояват липсата на справедливост в този свят, забравяйки, че хората не се раждат равни и не умират като равни.

[Станимир]

Хората са различни, развили са до различна степен различните аспекти на своята същност, а в смъртта всичко фалшиво отпада. Да, и царят ще запази нещо в следващото си въплъщение, но то няма да е короната му, нито нещо друго, което може да си е мислил за ценно. Човек се въплъщава с духовните си умения и с кармичната обремененост от миналото. Ражда се и с определени предразположения. Равенство има само в неотменимостта на законите на битието. Слънцето грее еднакво за всички, а кой в каква степен може да възприеме лъчите му е въпрос на индивидуални възможности и не подлежи на уравняване.

 

Утешение е убеждението, че някога животът ще свърши. Утешение е и вярата във вечния рай, мир и блаженство, които очакват праведните.

[B__]

Я, аз ли съм пуснал тази тема.

 

Лиула, аз не разглеждам какво има след смъртта. Имам си предположенията, но това не ме интересува.

 

Въпросът е как да се ползва смъртта като ресурс или като представител на съдбата. Във фамилните констелации като видя, че не можеш да се примириш със съдбата си, не може да приемеш миналото си, роптаеш срещу живота си, ще извадя съдбата или смъртта, за да й се поклониш  и да започне да тече отново енергията между теб и живота. Е.....ако енергията ни заведе дотам.

 

 

 

 Самозабравилите се днес ще се родят в нова среда при други условия, а царете ще станат шутове.

.....Успокояват липсата на справедливост в този свят, забравяйки, че хората не се раждат равни и не умират като равни.

 

 

Светът е толкова прекрасен, колкото е. И е съвсем висша справедливост хората да не са равни. Нито циците са с еднаква големина, нито пишките с еднаква дължина.......да не говорим за другото.

[Лиула]

Ок, имам една тема Фантомът. Завръщане в криптата, която е основна за онова, което те интересува. И във връзка със семейните констелации.

Сигурно е, че "фантомът" във всичките си форми е измислица на живите. Измислица, която макар и халюцинаторно, индивидуално или колективно трябва да обективира празнотата у нас, получила се поради затулване на част от живота на любимия обект. Значи, фантомът е и метапсихологически феномен.
Спохождат ни не мъртъвците, а празнотите, оставени у нас от тайните на другите.
Ако фантомът не е свързан със загубата на обект, той не би бил и резултат от неосъществена скръб. Това е случаят на меланхолика или на всички хора, които носят "гробове" в себе си. На техните деца или наследници се пада жребият да обективират под формата на привидения тези заровени ковчези.
Защото тях ги навестяват именно гробовете на другите.
Фантомът от народните поверия само обективира една метафора, която дълбае в несъзнаваното: погребване на един несподелим факт в обекта.

"Ако заровило си грешно злато,
и както често духовете правят,
наоколо му бродиш след смъртта си,
проговори....." (Шекспир, "Хамлет", I, 1, 136-9)

Да, срамната и поради това заровена тайна винаги се връща и броди (призрачно или като Призрак). За да я прогоним, следва да я изговорим. Но как да стане това, след като фантомите живеят в ума ни без неговото знание и материализират несподелимата тайна ..... на някой друг. Този друг, разбира се, е любимо същество. Празнотата и смущението, които оставя подобна тайна в комуникацията с него, има два противоположни ефекта: забрана за узнаването и започване на несъзнавано разследване. Така "навестеният" човек се оказва уловен в два процеса: да уважава на всяка цена незнанието на някой близък за тайната - оттук идва и засягащото го привидно незнание (nescience); но същевременно да премахва пребиваването в тайната.
Така, че този двоен процес ще се прояви в симптоми и ще породи необосновани и неуместни думи и действия, граничещи с невероятното: халюцинации и налудности. В това се крие и онова, което лежи в основата, в дъното на несъзнаваното като живо погребано знание за тайната на другия.