ivaylo Добавено Юни 30, 2011 Доклад Share Добавено Юни 30, 2011 (edited) Здравейте!Многоми е тежко и трудно да опиша какво става с мен.Намирам се в много жестока„дупка“в живота ми …и до ден днешен не мога да изляза от нея.От 25 май откактосъм без работа и вече месец и повече опитвах и продължавам да опитвам да синамеря работа…С толкова много CV та кандидаствах по интернет,на място съм посещавалфирми-и там съм питал за работа,оставял съм си автобиографията там,но минаваизвестно време и въобще не ме търсят от там…,всеки ден купувам вестник собяви,звънял съм по телефона,регистрирах се в няколко частни трудови борси-носъщо не ме търсят оттам…,звънял съм по телефона на всички мои познати/бившиколеги и роднини/с молба за помощ-но никакво съдействие оттам….Толкова много се измъчих вече-разбими се съня и нервите…Лошото е че от последните 2-3 седмици засега повече обяви само по интернет пускат-и шанса ми само оттам остана.Но това като на лотария да си играеш-ако ти излезе късмета ще те потърсят заработа…За сега само 2 пъти съм бил на интервю-на едната работа ме пробваха,ноне ме одобриха…На второто интервю бях сега в вторник и всеоще чакам,надявам седа ми се обадят ,че ще ме вземат….но телефона ми за съжаление все мълчи…А толкова много съм разочаровам смазан от всичко….Не знам вече какво даправя-къде да отида,при кого да се помоля за помощ….А дните ми минават толкова мъчително.Аз съм на 41г.тук на квартира/в София/….и просто вече не издържамтака без работа…Виждам как лека полека се сривам психически и финансово/ найвече/…,а времето много ме притиска-най много още 3 седмици мога да издържа/докатоимам спестени пари/….и после вече не знам как и за какво да живея…Ходех много и в църква да се помоля/в Ал.Невски/,ходех и манастира Свети Мина и там се молех за късмет да ме вземат на работа….Сутрин като излизах от апартамента си правех позитивна програма-казвах си „днес аз ще сполуча“днес аз ще си намеря работа“,азсъм здрав, щастлив,изпълнен с много радост,късмет и любов“…и др. пожелания-но за съжаление никакъв резултат от всичко това…..А после на обяд като се върна отИнтернет клуба/и ако няма къде да отида/съм се прибирал в апартамента и съм лежал в мисли къде да отида,какво още да направя да сполуча да ме вземат наработа….и така са минавали повечето ми дни…А телефона ми все мълчи….За мен сякаш времето е спряло…А толкова много съм искал да имам късмет да ме вземат наработа…. Случвало ми се е често да ми сълзат очите от безпомощното ми положение в което се намирам…Затова Ви моля мои непознати приятели от форума с нещо акоможете да ми помогнете….Просто не издържам вече така….Аз също имам нужда да работя,да си изкарвам прехраната,да живея… Редактирано Юни 30, 2011 от ivaylo Розалина, Латина, wonderful и 2 others 5 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eshavt Добавено Юни 30, 2011 Доклад Share Добавено Юни 30, 2011 ivaylo , хората не обичат слаби личности. Ти без да искаш на подсъзнателно ниво това излъчваш, затова не ти се обаждат. Прави нещо което ти харесва, филм, разходка, ти знаеш най-добре какво за да си повдигнеш духа. Обикновено тези кризи ни сполетяват за да ни обърнат посоката, да ни покажат нов път, ако го видим де. Друго, което се сещам е да споделиш каква работа търсиш и какво би правил. Може някой четящ да има нужда от такъв човек. Ники_, jul, veselinvalchev1981 и 1 other 4 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Юни 30, 2011 Доклад Share Добавено Юни 30, 2011 Каква работа търсиш? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Юни 30, 2011 Доклад Share Добавено Юни 30, 2011 (edited) Здравейте!Многоми е тежко и трудно да опиша какво става с мен.Намирам се в много жестока„дупка“в живота ми …и до ден днешен не мога да изляза от нея.От 25 май откактосъм без работа и вече месец и повече опитвах и продължавам да опитвам да синамеря работа…С толкова много CV та кандидаствах по интернет,на място съм посещавалфирми-и там съм питал за работа,оставял съм си автобиографията там,но минаваизвестно време и въобще не ме търсят от там…,всеки ден купувам вестник собяви,звънял съм по телефона,регистрирах се в няколко частни трудови борси-носъщо не ме търсят оттам…,звънял съм по телефона на всички мои познати/бившиколеги и роднини/с молба за помощ-но никакво съдействие оттам….Толкова много се измъчих вече-разбими се съня и нервите…Лошото е че от последните 2-3 седмици засега повече обяви само по интернет пускат-и шанса ми само оттам остана.Но това като на лотария да си играеш-ако ти излезе късмета ще те потърсят заработа…За сега само 2 пъти съм бил на интервю-на едната работа ме пробваха,ноне ме одобриха…На второто интервю бях сега в вторник и всеоще чакам,надявам седа ми се обадят ,че ще ме вземат….но телефона ми за съжаление все мълчи…А толкова много съм разочаровам смазан от всичко….Не знам вече какво даправя-къде да отида,при кого да се помоля за помощ….А дните ми минават толкова мъчително.Аз съм на 41г.тук на квартира/в София/….и просто вече не издържамтака без работа…Виждам как лека полека се сривам психически и финансово/ найвече/…,а времето много ме притиска-най много още 3 седмици мога да издържа/докатоимам спестени пари/….и после вече не знам как и за какво да живея…Ходех много и в църква да се помоля/в Ал.Невски/,ходех и манастира Свети Мина и там се молех за късмет да ме вземат на работа….Сутрин като излизах от апартамента си правех позитивна програма-казвах си „днес аз ще сполуча“днес аз ще си намеря работа“,азсъм здрав, щастлив,изпълнен с много радост,късмет и любов“…и др. пожелания-но за съжаление никакъв резултат от всичко това…..А после на обяд като се върна отИнтернет клуба/и ако няма къде да отида/съм се прибирал в апартамента и съм лежал в мисли къде да отида,какво още да направя да сполуча да ме вземат наработа….и така са минавали повечето ми дни…А телефона ми все мълчи….За мен сякаш времето е спряло…А толкова много съм искал да имам късмет да ме вземат наработа…. Случвало ми се е често да ми сълзат очите от безпомощното ми положение в което се намирам…Затова Ви моля мои непознати приятели от форума с нещо акоможете да ми помогнете….Просто не издържам вече така….Аз също имам нужда да работя,да си изкарвам прехраната,да живея… То и да е безработен човек, това също е превърнато от някои в работа. - Каква е твоята работа? - Безработен съм. - И как се справяш? - Ами... Има едно нещо наречено "да бъде твоята воля". Най често се появява като изпитания. Това изпитание е много устойчиво и ни учи на послушание, на съгласие, на приемане. Човек трудно се примирява (при Мира се явява) с Божията воля и опитва какво ли не, за да се подсигури, за да не затъне в калта, за да не умре, за да не бъде гладен, жаден, без подслон, мразен, ненавиждан, за да е в полза на семейство, на близките си, за да дарява, да допринася... Човек просто иска всичко да му е наред. Нищо лошо няма в това, но какво по-добро от това човека да бъде Свободен, независим от всичките тези външни условия!? Какво по-добро от Мира, от Любовта? И ако Божият промисъл ни води към това, защо да се опъваме, да се дърпаме, да се противим (от Противник, сиреч Сатана)? Всъщност защо му е на човек работа? За да си подсигури прехраната, подслона, топлината, да съхрани живота си и пр. А нима човекът има нужда от храна? Това не е много сигурно. Нима човек има нужда от дом, от подслон? Това също не е много сигурно. Нима човека има нужда от топлина? И това е под въпрос. Бива всички да практикуваме и да извоюваме своята Свобода (Мокша), своята независимост от света. Да скъсаме веригите! Как? Ето това е въпросът. С противене едва ли... Най-вече със себеотдаденост, със съгласие, със смирение, с приемана на Божията воля. Може би пък тогава нещата сами си се нареждат, сякаш по вълшебен начин?! Опитът ми с живота посочва именно това - тъй като у мен съществува неправда и вироглавост, тъй като съм противник на Мира, на Любовта, то и страдам поради това. Причината си е в моето несъвършенство. Но аз искам и търся съвършенството и защо го нямам, ако то зависи от мен? Кой господарства над това, дали да съм съвършен, или не? Ако имах силата и волята, бих се изправил мигновено. Ето аз дълги години се опитвам да достигна съвършенството, ужким имам свобода на волята, на избора, но дали моя хъс, стремеж, трепет, насоченост към тези неща, не е "по внушение на Духа"? Нима не е във властта на Бога всичкото мое изкачване, или снижаване? Каква е моята роля тогава, ако въпросното не е по силите ми/волята ми/избора ми? "За всичко Благодарете!" "На всичко се радвайте!" "Любете!" Това е и моята роля, доколкото са ми спуснати сили и възможности да я изиграя. Това също не зависи от мен и когато съм слаб, аз падам, а когато ми е дадена сила, то летя. Матей 6 глава, стихове от 24 до 34. Матей 6:33 Но търсете първом царството Божие и правдата негова; и всичко това ще ви се приложи. п.п. Препоръчвам на всички вървящи по Пътя 1000 пъти да изрекът на глас Господнята молитва (Отче наш, Ти който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля...), или 12000 пъти да изрекат на глас молитвата от притчата за онзи митар от храма: Лука 18:13 Боже, бъди милостив мене грешному. Редактирано Юни 30, 2011 от Ники_ FoxMulder 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юни 30, 2011 Доклад Share Добавено Юни 30, 2011 Здравей Ивайло. В момента си в положението на доста българи и не само. Такъв е световния момент, а за България да не говорим. Нормално е когато една от основните ти потребности е застрашена да изпитваш силно безпокойство. Това което описваш е точно безпокойство. И понеже си дал срокове на себе си, наближаването им засилва безпокойството и го превръща в паника или отчаяние. Всъщност има един много стар метод за справяне с това и за намиране на решение. Първо е хубаво да излезеш от капсулата в която си се вакуумирал- ТРЯБВА МИ РАБОТА. На всички им трябва и в момента около 60-70% от българите са така или имат мизерна работа. Така че съвсем не си изключение. Това разбира се изобщо не те успокоява, защото ти имаш лимит на спестяванията. А какъв е отговорът на въпроса - Най- лошото което може да последва, ако аз след 3 седмици не си намеря работа? След този отговор, може би ще излезнат новите решения, които са извън капсулата - ТРЯБВА ДА СИ НАМЕРЯ РАБОТА В СОФИЯ. Кон Круз 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юни 30, 2011 Доклад Share Добавено Юни 30, 2011 От една страна има много хора, които с години не си намират работа и пак светът не свършва за тях. От друга страна Ивайло изобщо не е слаба личност, както го начере Ешафт. Защото той си е търсил активно работа, не само по обяви, и не е чакал на тепсия, а е опитвал по всякакви начини да си намери работа. Проявил е достатъчно инициатива. Не е стоял пасивно да се самооплаква. Освен това той е на квартира в София и трябва да я плаща, не си е у дома при мама и тати, или при подарената от тях за нещо или неговото семейство къща или апартамент, а е бил гъвкав и смел, отишъл е в София, поел е риска заради работа. Ето защо сега е притиснат до стената и аз разбирам неговото огорчение и безизходица. Латина и Пламъче 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Това е популярно мнение. Eshavt Добавено Юни 30, 2011 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Юни 30, 2011 Не съм наричала никого слаба личност. Казвам от личен опит, че когато излъчваме несигурност, тъга, отчаяние това се усеща от другите и те не те приемат. Имам такава опитност и затова го споделям. Преди години когато завършвах и нямах работа, бях отчаяна и смазана. От бюрото по труда ме изпращаха в най-далечните училища на града, аз дори нямах средства да отида до тези места...беше тежко и трудно. Докато в един момент аз не осъзнах, че на кого му трябва някаква отчаяна леличка на 25 ) сама си го видях и го отремонтирах. Вървях си и се огледах случайно във една витрина, е не харесах този образ , кой би го наел. Взех се в ръце и си купих нов костюм , взех пари на заем, нова чанта и парфюм , пуснах документи за място в министерство за което се бореха над 300 човека. Искам да кажа, че костюма беше от моден център Илиянци не на Марина Риналди ) След което оттренирах един въображаем разговор, какво бих казала око ме питат, как да отклоня въпроси на които не искам да отговарям и така малко автотренинг. Явих се на интервюто и го спечелих ... До вчера не ме искаха в едно обикновено училище учителка а днес вече заемах сериозна длъжност и аз трябваше да дикувам доста неща, имах охрана, участвах в конференция в Пампорово в 5 звезден хотел, където не знаех как лампата да си запаля и водата да си пусна ..., не вечерях , защото си мислех, че няма да мога да си платя вечерята , тя беше безплатна и доста смях може да се изкара от едно такова приключение. Оказа се че тази програма по която бях назначена е временна и за един ден трябваше да напусна, или да ме освободят, аз не се съпротивих. Какво се случи в края на деня, на уж последния ми работен ден, главия изпълнителен директор на главна дирекция лично хвърчал с книжката ,и ме преназначил за един час на постоянен договор в друга дирекция .... без да моля, без да плащам, без да коментирам, че оставам на улицата.... Искам да кажа, че спечелването на работа или на нещо друго се отработва преди това, хората искат личностите да са силни, внушаващи доверие, емоция, да имат някакъв багаж. Ако ще те назначават, то и те очакват нещо от теб, ако си смазан от безпътица те подминават като или неудшевен предмет. От съжаление нямат изгода да те назначат., защоито им трябва работещ човек, тоест енергичен. Мария-София, Донка, Диана Илиева и 4 others 7 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Юни 30, 2011 Доклад Share Добавено Юни 30, 2011 Иво, всеки има такива моменти, живеем в кофти време наистина, и на мен от доста дълго време не ми е хич лесно. Максим е прав, ти се отговорен, не си лентяй и нехранимайко, сигурна съм, че в най-скоро време нещата при теб ще се оправят. Имай вяра, не се отчайвай. От сърце ти желая успех и Бог да е с теб. Пламъче 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Юни 30, 2011 Доклад Share Добавено Юни 30, 2011 Най-дългото ми стоене без работа беше за около месец преди години, не бях на квартира, но просто щях да се побъркам. Не избирах много, ами започнах първата приемлива работа, която се яви. Напълно съм съгласна с Eshavt Поздрави и благодаря за казаното! Аз например никога не съм си позволила да взема назаем да инвестирам в себе си, но това е грешка, разбира се. Макар през годините да съм забелязала от малкото жестове, които съм правила специално за себе си (да си купя нещо дребно или да се почерпя), че те винаги се възнаграждават. Сякаш отварям потока на Благоденствието към себе си и сякаш Бог ми казва: Да, само така, ти заслужаваш! Човек трябва да вярва в себе си, че заслужава добри неща в живота и да го докаже с дела. Тогава и светът ще му повярва. Имам и един друг подход към живота - когато ми се отказва нещо малко, аз вярвам, че за мене е определено нещо много по-добро и по-голямо. Съветът да се смени местожителството макар и временно може би никак не е лош, сега по морето има работа, много слънце и приятни емоции. Молитвата на приятелите има голяма сила. Ние те подкрепяме, скоро ще се реши твоят проблем! Донка и марсин 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Emmy Добавено Юни 30, 2011 Доклад Share Добавено Юни 30, 2011 (edited) Здравейте!Многоми е тежко и трудно да опиша какво става с мен.Намирам се в много жестока„дупка“в живота ми …и до ден днешен не мога да изляза от нея.От 25 май откактосъм без работа и вече месец и повече опитвах и продължавам да опитвам да синамеря работа…С толкова много CV та кандидаствах по интернет,на място съм посещавалфирми-и там съм питал за работа,оставял съм си автобиографията там,но минаваизвестно време и въобще не ме търсят от там…,всеки ден купувам вестник собяви,звънял съм по телефона,регистрирах се в няколко частни трудови борси-носъщо не ме търсят оттам…,звънял съм по телефона на всички мои познати/бившиколеги и роднини/с молба за помощ-но никакво съдействие оттам….Толкова много се измъчих вече-разбими се съня и нервите…Лошото е че от последните 2-3 седмици засега повече обяви само по интернет пускат-и шанса ми само оттам остана.Но това като на лотария да си играеш-ако ти излезе късмета ще те потърсят заработа…За сега само 2 пъти съм бил на интервю-на едната работа ме пробваха,ноне ме одобриха…На второто интервю бях сега в вторник и всеоще чакам,надявам седа ми се обадят ,че ще ме вземат….но телефона ми за съжаление все мълчи…А толкова много съм разочаровам смазан от всичко….Не знам вече какво даправя-къде да отида,при кого да се помоля за помощ….А дните ми минават толкова мъчително.Аз съм на 41г.тук на квартира/в София/….и просто вече не издържамтака без работа…Виждам как лека полека се сривам психически и финансово/ найвече/…,а времето много ме притиска-най много още 3 седмици мога да издържа/докатоимам спестени пари/….и после вече не знам как и за какво да живея…Ходех много и в църква да се помоля/в Ал.Невски/,ходех и манастира Свети Мина и там се молех за късмет да ме вземат на работа….Сутрин като излизах от апартамента си правех позитивна програма-казвах си „днес аз ще сполуча“днес аз ще си намеря работа“,азсъм здрав, щастлив,изпълнен с много радост,късмет и любов“…и др. пожелания-но за съжаление никакъв резултат от всичко това…..А после на обяд като се върна отИнтернет клуба/и ако няма къде да отида/съм се прибирал в апартамента и съм лежал в мисли къде да отида,какво още да направя да сполуча да ме вземат наработа….и така са минавали повечето ми дни…А телефона ми все мълчи….За мен сякаш времето е спряло…А толкова много съм искал да имам късмет да ме вземат наработа…. Случвало ми се е често да ми сълзат очите от безпомощното ми положение в което се намирам…Затова Ви моля мои непознати приятели от форума с нещо акоможете да ми помогнете….Просто не издържам вече така….Аз също имам нужда да работя,да си изкарвам прехраната,да живея… Защо не кажеш по-конкретно каква работа търсиш. Може някой тук да се сети за нещо и да може да ти помогне. Това на страна, Бог да е с теб.... Имай кураж и ще видиш как ще ти се подредят нещата, така че в последствие ще бъдеш благодарен, че си преживял това... и си усвоил този житейски урок. Редактирано Юни 30, 2011 от Sybilla Латина 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 30, 2011 Доклад Share Добавено Юни 30, 2011 (edited) Здравей, Ивайло! В днешно време голяма част от хората се чувстват по начина, който описваш. Положението в момента наистина е тежко. Недей да мислиш, че причината да не те вземат на работа е в твоите качества. Не допускай унизителните интервюта на които подлагат всички кандидати за работа да повлияят върху самооценката ти. Ти си можещ и знаещ човек, достоен да си намери подходяща работа и това ще стане. Не се поддавай на отчаянието, а продължавай да търсиш. Ще успееш! П.П. Молитвите наистина много помагат, когато човек е в затруднено положение. Редактирано Юни 30, 2011 от Пламъче марсин, Латина и wonderful 3 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
марсин Добавено Юни 30, 2011 Доклад Share Добавено Юни 30, 2011 ... и ако можеш не концентрирай мислите си само върху този проблем ще е най-добре, защото концентрираш напрежението си в тази мисъл и не позволяваш тази отрицателна концентрация да се разнесе и да си отиде...намери начин за уплътняване на времето си ,контактувай с положително настроени към теб хора и ще видиш,как ще се освежи и раздвижи ситуацията около теб! Всичко е в нас-трябва само да знаем как да го предизвикваме! В никакъв случай не пропускай молитвите +положително настроени формули /"започвам нова работа" , " " с всеки изминал ден усещам как ставам по-спокоен и уравновесен и позволявам на новото да влезе в живота ми" или там каквото си решиш/....пробвай и ти! Латина 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
susita33 Добавено Юни 30, 2011 Доклад Share Добавено Юни 30, 2011 (edited) Молитвите наистина много помагат, когато човек е в затруднено положение,вече се убедих ,наскоро опитах с много силна молитва ,която беше за здраве ,защото хапчетата не действаха и наистина Господ ме чу УСПЕХ Редактирано Юни 30, 2011 от susita33 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 30, 2011 Доклад Share Добавено Юни 30, 2011 подаде ли молба в железниците? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
darssy Добавено Юни 30, 2011 Доклад Share Добавено Юни 30, 2011 Начинът на написване на самата автобиография също е от голямо значение: мисли, че работодателите виждат на ден по 200 CV - та. Твоето трябва да блесне пред останалите, за да се заинтригуват и да те поканят на среща: да ги впечатиш по един или друг начин... с умения и стегнато написана автобиография... със самочувствие... Успех Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Юни 30, 2011 Доклад Share Добавено Юни 30, 2011 Ивайло, аз като печена гратисчийка да се включа с идея: говори се, че търсят много контрольори в градския транспорт, към тях щяло да има прикрепен по един полицай, а глобата скача на 20 лв. Ако ме глобиш, няма да се сърдя) veselinvalchev1981 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Юли 1, 2011 Доклад Share Добавено Юли 1, 2011 (edited) Ивайло, прощавай за личния ми въпрос, но нямаш ли близки - семейство, на които можеш да разчиташ? Все пак хората сме социални същества и всеки има трудни моменти, през които се осланяме един на друг и си помагаме. Много е трудно, а дори бих казала и невъзможно да се "бориш" сам. Аз доскоро се опитвах да го правя, търсейки независимост, но се оказах лице в лице със своята слабост и се научих да приемам помощта на хората. Струва ми се, че сковаващият страх, че свършваш парите, е оградил хоризонта на мислите ти по един толкова силен начин, че в случая никакви утвърждения и молитви не вършат работа. Нужно е да преодолееш страха си и да не си поставяш сам ограничения и рисуваш трагични картини под заглавието: "Какво ще стане, ако не си намеря работа до 3 седмици?!" ... Редактирано Юли 1, 2011 от jul Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Юли 1, 2011 Доклад Share Добавено Юли 1, 2011 (edited) То две е повече от едно и повторението е майка на знанието, но от две глупави мнения, като моите, едва ли форума има нужда, още повече, ако в двете пише едно и също... Извинявам се за дубъла! Редактирано Юли 1, 2011 от Ники_ Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Юли 1, 2011 Доклад Share Добавено Юли 1, 2011 (edited) ... Опитът ми с живота посочва именно това - тъй като у мен съществува неправда и вироглавост, тъй като съм противник на Мира, на Любовта, то и страдам поради това. Причината си е в моето несъвършенство. Но аз искам и търся съвършенството и защо го нямам, ако то зависи от мен? Кой господарства над това, дали да съм съвършен, или не? Ако имах силата и волята, бих се изправил мигновено. Ето аз дълги години се опитвам да достигна съвършенството, ужким имам свобода на волята, на избора, но дали моя хъс, стремеж, трепет, насоченост към тези неща, не е "по внушение на Духа"? Нима не е във властта на Бога всичкото мое изкачване, или снижаване? Каква е моята роля тогава, ако въпросното не е по силите ми/волята ми/избора ми? "За всичко Благодарете!" "На всичко се радвайте!" "Любете!" Това е и моята роля, доколкото са ми спуснати сили и възможности да я изиграя. Това също не зависи от мен и когато съм слаб, аз падам, а когато ми е дадена сила, то летя. Матей 6 глава, стихове от 24 до 34. Матей 6:33 Но търсете първом царството Божие и правдата негова; и всичко това ще ви се приложи. п.п. Препоръчвам на всички вървящи по Пътя 1000 пъти да изрекът на глас Господнята молитва (Отче наш, Ти който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля...), или 12000 пъти да изрекат на глас молитвата от притчата за онзи митар от храма: Лука 18:13 Боже, бъди милостив мене грешному. Аум Интересното е, че човек, в най-честите случаи, се сеща за Бога, едва когато се разболее (или той, или негов близък), едва когато е пред прага на смъртта, или ако смъртта навести негов близък, ако е гладен, неподсигурен, ако няма работа, ако е зажаднял, или ако има други подобни проблеми. Тогава човек отива на църква и почва да се моли. Тогава си спомня за Бога. Инак, ако има работа, ако е здрав и ако всичко е наред с неговите близки, ако има достатъчно средства за да преживява що годе добре, то човек и хабер си няма за Отца, но пък в това време пред човека изкачат нови щения (аз искам), като например приятелка, семейство, деца,... и тъй ако има и тези, то желанието нараства с нова степен, защото и това не удовлетворява душата на човека и той започва да иска и други неща - по-бърза и нова кола, почивка, или екскурзия в чужбина, вечеря в скъпи ресторанти, яхта, частен самолет и пр.. За последните видове желания човек рядко търси Бога за помощ. Вчера си направих труда да прочета всичките мнения на Ивайло, които можах да открия в Портала. Ще те митам нещо и аз, братко и прости моята тъпотия. Брате, кога и защо се сещаш за Бога? И не е ли Божа работа да приведе човека в немотия от към нещо, я от към работа, я от към здраве, я от към семейство и пр.? Библейската книга "Йов" е достатъчно красноречива за тези неща. Защо му е на Бог да прави всичко това? Ако има Бог де... Най-вероятно, защото човека спи и с тези "похвати" Бог едва ли не разговаря с човека, привежда го към Себе Си, казвайки му: "Сине Мой, хайде спомни си и за Мен! Аз толкова много копнея за твоето внимание! Защо си Ме забравил? Страдам за теб, сине!" А човек олисан в сивото ежедневие, във вихрушката на материализма, и еня си няма за Бога, стига всичко да му е О.К.. Ето защо, които Бог привлича към Себе Си, които е възлюбил - тях наказва, сиреч на тях им създава трудности, мъчнотий, поставя ги пред изпитания. И тъй, ако вярваш в това, питам те: Защо не се радваш и защо не си благодарен? Точно тук, човек може да обърне своите представи и да възлюби страданието, разбирайки, че именно то е горивото за постигането на Щастието. Бог те обича! Защо да сме тъжни и нещастни от нещастието, което е само в нешите представи и съждения? Нашето нещастие е породено от неудовлетворението на нашите желания, които на свой ред произлизат от представата/възгледа ни за живота и очакванията ни към него и към околните, както и към нас самите. Не бе ли казал Буда, че ако не искаш да изпитваш страдание, то бива да се отдръпнеш от своите желания? Човек бива да прави всичко, което е по неговите сили, според това с какви сили разполага в даден момент, пък ако нещата не се връзват, според очакванията и представите, то човек не бива да се кахъри, а бива да приема поражението, да е съгласен и с тежките състояние, с глада, с липсата на партньор, с липсата на това да си се утвърдил в обществото и социалната сфера, с болеста даже и със смъртта. Бог вижда в човешкото сърце и много добре познава човешките желания. Той знае всеки от какво има нужда и именно това принася на човека. От друга страна човек си мисли, че има нужда от други неща, но човека всъщност не знае от какво има нужда истински. Бог обаче знае. Сигурен съм, че има достатъчно земя, която да бъде обработвана в Бобовдол. Сигурен съм, че има и достатъчно работа, за който иска да се труди и да допринася на света. Верно е, заплащанието не е както човек очаква, за да живее в охолство. Това е съдбата ни в момента и в България, за повечето от нас, но знам със сигурност, че и с малко може човек да живее добре и да бъде щастлив. Друг е въпросът, че човека не се задоволява с малкото, с насъщния, а най-често иска за себе си специални неща - точно определена работа, в определена сфера и му е трудно да работи само за хляба и покрива над главата си. Ето, колко много хора идват в столицата, защото желанията им са по-големи от хляба и покрива на главата. Те всичките търсят да преуспеят, за да запълнят другите си желания, без да си дават сметка, че и до тогава са богати - имат здраве, умат здрав ум. На човек не му се копае земята. Човек търси да работи с малък разход на пот. Пак на баницата мекото. Пак сметкаджийство. И после, защо страданието е дошло на моя праг!?! Знаеш ли, Ивайло, защо написах че са нужни 12000 молитви? Защото ако ги изкажеш, ще покажеш с това и своята готовност, решимост, сила и воля да получиш от Бога това, което желаеш. Тогава Бог ще бъде снизходителен към теб и милостив. Сигурен съм в това. Всеки ден Бог ни казва: "Ти се ме забравил. Не се сещаш. Губиш ума си дълбоко в мимолетността. Ето, Аз ще ти напомня за Себе Си, за това че те обичам, за това че Любовта е най-важното нещо в света." Редактирано Юли 1, 2011 от Ники_ FoxMulder, марсин и Мария-София 3 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Юли 1, 2011 Доклад Share Добавено Юли 1, 2011 Замислям се щом човек минава през толкова трудности, дали не е друг божествения промисъл?Само за материална работа сме призвани на този свят?Някои хора може да имат много малка, на вид незабележима в материалния свят мисия, но на духовно ниво може да се изисква друго?Някои хора може да имат по- различен път на душата.Много лично мнение, мисля,че все ще се намери светлината в тунела. Щом толкова желае човек работата би трябвало да я намира.Работа в България колкото искаме има. wonderful 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivaylo Добавено Юли 1, 2011 Автор Доклад Share Добавено Юли 1, 2011 (edited) Каква работа търсиш? Относнокаква работа търся-сега когато от толкова седмици откакто съм притиснат достената-търся всякаква работа свързана в производствената сфера/работник впроизводството/.Иначе в това което имам опит и което ми беше любима професия е„монтажник на ал. и пвц дограма“.Друга специалност по която имам опит екато“механо –шлосер“/с боравене на инструменти и шлосерски операции/….Кандидатствалсъм и по много обяви за „складов работник“/въпреки че точно това не съмработил/…Кандидатствал съм и за шофьор/защото добре познавам София когатошофирах лекотоварен камион с дограма/…..Кандидатствал съм и за всичките обявисвързани в „работник в производството/….Като например кандидатствал съм като„оператор на машина“….За съжаление в повечето обяви все търсят кандидата дабъде с готов опит/а не му се осигурява обучение/….Много съм искал и да пробия ив „производството на мебели“-като работник сглобяване и монтаж на мебели,но за съжалениеи там все търсят хора с опит,стаж в тази специалност/а аз точно тази специалностне съм работил,но имам необходимите умения за работа с инструменти… Едно съмсъгурен,напълно уверен в себе си,че ако ме вземат някъде и дори да ми осигурятобучение-винаги добре съм схващал нещата и съм навлизал много добре в даденапрофесия с много упоритост и трудолюбие…Затова съм минал през толкова многопрофесии.Бил съм винаги трудолюбив и дисциплиниран.Това си ми 2 те най-силникачества…Забравих да кажа и че съмработил и като“електротехник“преди 18 год,но съм забравил много неща от тазиспециалност… Така, че акоима някои от вас тук в форума да ме насочи някъде за работа,да ми протегне ръка–ще му бъда много Благодарен!!!А който ме вземе на работа-няма дасъжалява!!!Така че още веднъж ще кажа приемам за работа всичко,което е свързанов производствената сфера… А себе сепак ще кажа-не мога просто да издържам вече така –без работа толкова време.Несъм лентяй и слаб характер/както някои ме описа тук в форума/,защото се борявече толкова време/от 25.май/,а телефона ми за съжаление все мълчи…Като риба насухо се чувствам/мятам се ,страдам душевно/-липсва ми „водата“-работнатасреда,мястото ми сред хората,да си изкарвам прехраната си…..А такапродължава-ще се поболея направо….И без това нямам около мене близкихора,приятели. Редактирано Юли 1, 2011 от ivaylo Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юли 1, 2011 Доклад Share Добавено Юли 1, 2011 (edited) Знам две неща, които можеш да направиш, докато чакаш да дойде желаната работа: 1. Огледай се около себе си - все имаш съседи, познати, приятели, а сега е разгарът на ремонтите - предложи на хората, които имат нужда, своята помощ. Вярно, безвъзмездно, но има три възможни плюса : - няма да имаш време за депресия - може да си намериш нови приятели - може някой да те препоръча за работа някъде 2. Предложи на следващия работодател, който те отхвърли поради липса на опит, да идваш 3 до 5 работни дни, без да ти плаща, а после ще говорите пак. Може да те помислят за балама, но след като те харесат, искай си цената разумно. Пак има горните плюсове и още: - трупаш опит, макар и само житейски, а не в трудовата книжка. П.П. Опитал ли си се да си пуснеш обява в бг-мама като домашен майстор? Ето тук: http://www.bg-mamma.com/index.php?board=7.0 помощ в домакинството. Изброй всички видове ремонти, които можеш да правиш. Редактирано Юли 1, 2011 от късметче Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Антон Каро Добавено Юли 1, 2011 Доклад Share Добавено Юли 1, 2011 Аз съм изненадан от две неща. Първото нещо, което ме изненадва е, че ти се налага да ходиш до интернет клуб, за да си търсиш работа. Второто нещо, което ме изненадва, е, че споменаваш колеги и роднини, но няма приятели в картинката. Дали проблемът е в липсата на работа, или не е някъде другаде? jul 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Юли 1, 2011 Доклад Share Добавено Юли 1, 2011 Хей, Ивайло Нямам навика да правя такива неща и рядко имам импулс да гледам на Таро на хора, които не са ме помолили, но твоят казус не е нито толкова страшен, нито толкова отчайващ. Не зная откога нямаш работа, но това не е от дълго време. Предишната ти работа просто е трябвало да я напуснеш, ти си знаеш защо. Всъщност ти си борбен човек, вероятно не ти достига смелост да споделяш със свои близки за проблема си, ти просто се чувстваш самотен и изоставен. Гледах и дали ще си намериш работа до месец - определено не ти липсват идеи, ще промениш изцяло нагласата си и ще започнеш да се занимаваш с нещо ново, подозирам и че те влекат художествени занаяти или рисуване, имаш творчески нагласи и натам ще се ориентираш. Минал си през тежък период, който не е свързан с работата ти, а със съвсем други неща и това те е повалило, но ще се оправиш. Имаш целия потенциал, който ти трябва. Успех! wonderful, dcveta, Мария-София и 3 others 6 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Юли 1, 2011 Доклад Share Добавено Юли 1, 2011 Аз съм изненадан от две неща. Първото нещо, което ме изненадва е, че ти се налага да ходиш до интернет клуб, за да си търсиш работа. Второто нещо, което ме изненадва, е, че споменаваш колеги и роднини, но няма приятели в картинката. Дали проблемът е в липсата на работа, или не е някъде другаде? Понякога сме много мнителни, но в случая няма нужда. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts