153.Слушайте Него!

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

Изгрев молитва

Слушайте Него - беседа

Молитвен наряд за край:

Няма любов като Божията Любов - формула

И когато Той още говореше, ето облак светъл ги засени, и ето глас из облака, който казваше: „Този е Син Мой възлюблени, в Когото благоволих: слушайте Него!“ (Ев. Матей 17:5)

Слушането – това е едно от качествата на реалния свят. Да слушаме реалното, разумното. Във физическия свят ние забелязваме три състояния, през които човек минава: едното състояние, чисто механическо, е състояние само на движение; второто е състояние на чувстване, а третото е състояние на мисъл. Човек може да си помръдне крака без усещане, а може да чувства без мисъл. Най-хубавото състояние е, когато всяко движение е придружено с чувстване и мисъл. В тия три състояния се заражда разумното и великото в живота, аз го наричам Божественото, туй, което осмисля живота...

„Слушайте него!“ Кого? – Божественото вътре във вас. То е, което създава характера. Човек, в какъвто и да е смисъл, който се лишава от своето Божествено, изгубва смисъла на живота, не може да има никаква философия, не може да разбира смисъла на живота, в каквото и да е направление. И съвременният наш живот се обуславя от много малки неща, или от много малки причини може да се разруши цялото ни щастие. Цялото наше щастие, цялата наша сигурност на земята е окачена на една паяжина, на конеца на една паяжина – толкова е сигурно нашето щастие. И при това учените, съвременните философи, даже религиозните хора и духовните хора искат да ни уверят, че животът на земята е нещо реално. Аз нямам нищо против, реален е, но зимно време; докато детето живее, майката е щастлива, но в деня, в който замине едничкото ѝ дете, тя става нещастна. Докато касата на богатия е пълна, той е щастлив, но в деня, в който богатството му излезе от касата навън, той е нещастен; ученият, докато знанието му е в главата, е щастлив, но един ден, когато знанията му си заминат, той е нещастен; великият оратор, докато неговият глас работи и той маха ръка, но щом неговият глас престане да работи, той е нещастен. За пример, красивата мома, докато лицето ѝ е красиво, тя е щастлива, но щом лицето ѝ погрознее, тя е нещастна. И на всички хора щастието почива само на една паяжина. И искат да ни убедят, че туй е реалното в света:да бъдеш богат, красив, учен...

Тогава „слушайте Него!“ Този, Който се е домогнал да стане ангел, Божественото е вътре в Него и няма раздвояване: дали да постъпи така или не. В ума си той има една мисъл, едно желание, една воля, която да извърши великото, воля, с която може да свърши всичко...

„Него слушайте!“ Трябва да разбирате защо е създаден светът. Той е създаден заради нас. Ние в туй положение, в което сега се намираме, не можем да бъдем щастливи: нашето щастие ще дойде в бъдеще, то ще дойде, ако ние вземем друга форма. И формите, които съществуват в света, са форми, през които Божественият Дух минава. И за всички Божият промисъл се грижи. Ако тяхната къща, техните тела се променят, това не подразбира промяна на техния дух, а то е видоизменение на техните тела. Когато една морска звезда е дошла да прави тялото си, тя употребява всичките възможности, които са скрити в тая форма. Но ако рече да мине в една по-висока форма, тя ще почне отново да живее. Следователно, ако най-ученият от нас влезе в ангелския свят, той ще почне живота на едно бебе и ще бъде толкова невежа там, колкото са невежи гаржетата. Следователно ние трябва да имаме търпение да се учим и да знаем в какво седи истинската наука. Истинската наука се състои само в това основно начало – да се научим да любим. Кого? – Оногова, Който живее в нас. Можеш ли да бъдеш всякога готов, заради Онзи, Който живее в тебе, да не кажеш обидна дума никому. Можеш ли заради Този, Който живее в тебе, да не убиеш никого? Можеш ли заради Този, Който живее в тебе, да не откраднеш нищо? Можеш ли заради Този, Който живее вътре в тебе, да не обезчестиш никого? Туй е отрицателната страна. А сега: Можеш ли заради Този, Който живее в тебе, да пожертваш всичко? Но „всичко“ като казвам, разбирам: Да дадеш всичко излишно. И когато у нас се родят тия желания, тогава ние ще познаем Онзи, Който живее в нас.

Кой ви обича? Само онзи човек, който като се приближи, в негово присъствие вашите морални чувства се усилват и вие станете и двама радостни, само той ви обича. А ако усещате едно неприятно чувство, той ви е подействал в отрицателен смисъл. Следователно той върви вляво, а другият – вдясно.

И някои казват: „Хубаво е това учение“. Хубаво е, но можем ли да го приложим? И сега навсякъде в света чакат да дойде Христос. В Америка, Германия, чакат да дойде Христос, за да оправи света. И тук, в България, почнаха да чакат да дойде Христос.

Христос е дошъл, Той хлопа на всички сърца: „Любов!“ Това е Христос – туй съзнание вътре. Христос е дошъл, хлопа на вратата и ангелът казва: „Ти няма ли да станеш?“ – „Ще поспя още малко.“ – „Можеш да поспиш, но закъснял си.“ Закъснели са хората. И тогава ме питат какво нещо е Любовта. Любовта е един огън на 35,000,000 градуса. И когато този огън влезе, той внася живот, а не разрушение на живота, и твоята душа ще трепне тъй, както душата на един ангел трепти, и всички ще бъдат мощни с този огън. Този огън всичко събаря, и църкви, и каси. Този огън иде в света! И ако вие не излезете, знаете ли какво Господ ще направи с вас? Аз гледам някой път някой лалугер в дупката си погледне, скрие се от децата, погледне, скрие се. Но някой път тия деца се охитряват, донасят 2–3 кофи вода и я изливат в дупката, и този лалугер – през водата навън. И сега Господ е решил да налива вода в дупките на децата си. Из дупките ще излезете навън! Ако дойде пожар, и тогава ще напуснеш къщата си. Щом дойде пожар, и мъже, и жени, и деца, всички бягат. И тогава ще се намерите в положението на онзи богат американец: когато е горял Чикаго, целият град се запалил, всички бягат, един богаташ взел касата си и казал на един работник: „25,000 долара ти давам да ми изнесеш касата“. – „Не ти искам парите.“ Най-после богаташът оставил касата си и заминал. Ще оставиш касата си и оттатък ще минеш, огън иде отподире!

„Него слушайте!“ Туй, Божественото Слово, иде и то ще разтопи и сърцата, и умовете на хората, и ще внесе новото. И казва Писанието: „Ще им дам ново сърце“. Защо ние да не възприемем новото учение? Не само да кажем „ново учение“ – мълчешката, а и да пристъпим към прилагането на това учение.

Слушайте Него!

[Ани]

Благодаря за беседата, Слънчева!

Думите „Този е Син Мой възлюблени, в Когото благоволих: слушайте Него!“ (Ев. Матей 17:5) се срещат и в евангелията на Лука и Марк.

Христос се показва в истинската си същност пред трима от своите ученици. Затова на 6-ти август (нов стил) се празнува „Преображение” – този празник е установен още от първите години на християнството и има голямо значение. Евреите са очаквали от Христос земен спасител. Някой който ще ги избави от римското владичество. Не са разбрали, че в пророчествата още в Стария завет се говори за небесно (вечно) царство, не временният престол на Давид.

Независимо дали става дума за земни царства, за богатството на цял един народ или за богатството, славата, успехът на физически план на отделен човек, всичко това е нещо временно. Палат от лед, който ще се разтопи през пролетта.

Мисля, че за тази разлика - между преходното и вечното говори и Учителя в беседата си. Вечното, Божественото можем да открием в себе си. Но тук идва и трудността. Защото вътре в нас говори понякога и егото. Необходимо е различаване, будност, чистота и вяра в Бога. Понякога от нашите човешки, временни позиции ни е трудно да проумеем Божественият Промисъл. Но има все пак някаква надежда.

Във връзка с това много ми хареса разказаната в беседата притча:

„Него слушайте!“ Сега, за да поясня моята мисъл, ще ви приведа един малък анекдот за един светия.

Някой си отшелник, на име Хато, живял е отдавна, когато светът се е намирал в едно по-тежко положение, отколкото днешното. Той считал, че целият свят отива към погибел и не можел да си обясни как е възможно Господ да търпи този грешен свят, защо изведнъж не го заличи, да направи нещо по-хубаво. Всеки ден се молил да дойде Господ да премахне всички тези грешници и да тури ред и порядък, да не страдат хората. Но колкото повече се молел, толкова светът ставал по-лош. Един ден той решил да излезе из града, да вдигне ръцете си към небето и да не ги снеме дотогава, докато Господ не изпълни неговото моление. Вдигнал си той ръцете, това било в началото на пролетта. Някои птици, като го видели тъй, искали да си направят гнездо. Почнали да се увиват около неговите ръце, за да видят дали могат да си направят гнездо. Обикаляли, обикаляли и почнали да турят сламчица по сламчица, и си направили едно гнездо. Целият ден правели гнездото си. Той, като светия, забелязал и казал: „Какво ли иска Господ да ми каже с тия птички?“ Направили те своето гнездо на ръцете му отгоре, и почнал той да ги наблюдава. Те турили перушина, приготвили се за работа. Съседните селяни, като ги видели в туй положение, почнали да му правят по-голямо уважение, задето бил толкова свят, че птичките гнездо си свили на ръцете му. А той всякога проклинал хората. Те идвали, туряли мляко в устата му, а той после ги нагрубявал: „Махнете се, грешници, вие само ядете и пиете, светът от вас страда“. Птичките си снесли яйцата и почнали да ги мътят.

А той започнал да мисли: „Не мяза ли земята на туй гнездо в ръцете на Бога“. Тъй разсъждавал той. Почнало да му идва на ум по някой път, да снеме ръцете си и да захвърли гнездото, но после казвал: „Не, аз ще устоя на обещанието, ще стоя, докато малките се отхранят и им изникнат крилца и си хвръкнат“. И действително, от тях той много нещо научил и разбрал защо Господ не поправя света. И един ден тия пиленца изхвръкнали от гнездото навън и нему му станало жалко за тях.

Сега, някой се притеснява за оправянето на света, а аз казвам: Ти държал ли си пиленца в своите ръце, за да видиш защо Господ търпи? Ние някой път казваме, че светът мяза на лудница. Това са наши психически схващания. Този свят не е лудница, нито е един от лошите светове: и то не е право. Този свят е едно Божествено гнездо, дето се измътват тия малки пиленца. А знаете ли какво правят тия малки пиленца? Виждали ли сте вие лястовички: майката често ще тури своята човка и ще вземе извержението на малките и ще го изхвърли навънка. Какво себеотрицание!

А ние, съвременните хора, сме само като онези гаржета. Лястовицата седи на едно по-високо развитие, по чистота тя стои по-горе от нас. Чистотата е необходима за нашата мисъл, и желанията ни трябва да бъдат чисти, за да не стане нечисто сърцето. Тогава идват всички волеви усилия.

...

Туй е учението, което от хиляди години се проповядва. Това не е учение на насилие, това е учение на абсолютна свобода. И колко е велико Неговото търпение! Той постоянно казва: „Тия Мои деца в гнездото ще поумнеят“. Обръща ги, погалва ги, по някой път му иде на ума да ги захвърли, но казва: „Ще поумнеят“.

И аз вярвам, братя, вие ще поумнеете, ще станете добри. Аз вярвам, че ще израстнат вашите крилца и ще хвръкнете из туй гнездо, всички ще отпътувате за Царството Божие, а не за ада. Всинца ви един ден Господ ще ви изведе из ада – земята е ад – в Неговото Царство, дето Неговата Любов цари. Вярвайте в тази Любов и Царството Божие ще дойде! Всички ние трябва да бъдем спасени и ще бъдем спасени.

Слушайте Него!

[Розалина]

Слушайте Него!

Благодаря Ани и Слънчева за представянето на беседата.

Но душата ми трябва да бъде пълна с Любов и тази Любов трябва да я жертвам. Туй е учението, което от хиляди години се проповядва. Това не е учение на насилие, това е учение на абсолютна свобода. И колко е велико Неговото търпение! Той постоянно казва: „Тия Мои деца в гнездото ще поумнеят“. Обръща ги, погалва ги, по някой път му иде на ума да ги захвърли, но казва: „Ще поумнеят“. И аз вярвам, братя, вие ще поумнеете, ще станете добри. Аз вярвам, че ще израстнат вашите крилца и ще хвръкнете из туй гнездо, всички ще отпътувате за Царството Божие, а не за ада. Всинца ви един ден Господ ще ви изведе из ада – земята е ад – в Неговото Царство, дето Неговата Любов цари. Вярвайте в тази Любов и Царството Божие ще дойде! Всички ние трябва да бъдем спасени и ще бъдем спасени. Сега може да цитирате някои стихове. Но в Откровението Йоан казва тъй: „И чух цялото създание да хвали Бога“. Ако той е чул цялото създание да хвали Бога, значи всички ще бъдат спасени. Но през всичкото време ще има страдания и един ден всички ние ще излезем из този огън и ще влезем в Божията Любов. Някои сте на прага да излезете. Излезте!

[Донка]

И ако вие искате една положителна философия, опитайте Божественото в себе си и вижте може ли Божественото да преобрази света – да превърне вълка на овца? Може. Туй, Божественото, превръща вълка на овца. И Писанието казва: „Агнето и вълкът заедно ще пасат трева“. И когато онзи „Арабишапка“, русин, го извикали руските князе, дали му този стих. Повикали го на угощение и го попитали: „Как ще обясниш този стих, може ли вълкът и агнето да живеят заедно?“ – „Може, може, вие сте вълците, аз съм агнето, и братски можем да живеем.“ И право им е казал.

Вие имате ли лични опитности в този смисъл - вълка и агнето да са "пасли заедно трева"?

Преди доста години колега дойде доста агресивно настроен към мен - сега осъзнавам, че той е бил просто разтревожен от конкуренцията ми - и ми държа повишен тон. Тогава се чувствах като агне, което е заплашено от вълк. Още повече, че той наистина имаше доста по-сериозни активи от мен. Аз едва започвах. А дали тогава той мен не е възприемал като вълка, който ще му отнеме част от жизнено важната територия за изхранване?

Е, накрая стана това, което му казах тогава - той пасеше един вид трева, аз друг - имаше и за дама ни достатъчно, че и излишък.

Когато влезе Божественото, с вас, които сте тъй алчни, можем да си подадем ръка, но когато Божественото в нас изчезне, ние нямаме никаква основа и тогава ще се зароди онуй разединение. И тогава бъдещата култура на шестата раса, ние я обуславяме само от този закон. Като те срещна, ще те погледна и попитам: „Имаш ли в себе си туй, Божественото?“ Него ние наричаме слънцето на живота. Докато туй, Божественото, говори в нас, умът ни и сърцето ни се намират в едно прекрасно състояние. И следователно онези чувства – във вас се зараждат някой път прекрасни чувства – не ги унищожавайте. Да кажем, имате вие един беден човек, той има отлично мнение за вас, обича ви, не скъсвайте тази нишка с него, срещнете го, той е любвеобилен. Но после казвате: „Той е беден, той е по-малко културен“. И онази малка вадичка, която минава през някоя градина, дава живот на растенията. Следователно Любовта в каквато и да е форма – аз не говоря за любовта на сенките, да не ме разберете криво, защото има любов на сенките, – истинската Любов мяза на една вадичка, която ще внесе нещо ново в живота ти и умът ти ще стане светъл, душата ти свежа, а волята ти ще стане мощна.

Това с любвеобвилността на "бедните", на недостойните за нашите мерки - дали има човек, който не е минал през усещането на досада, а в същото време на трепетно очакване същата любвеобвилност да прояви към нас друг - според нас "достоен' и най-вече желан...

[Надеждна]

Да, Донче, едва ли има такъв наистина, но то явно и затова ни се връща.

Някой казва: „Много просто е туй учение“. Приложете го навсякъде, ние няма да идем да отваряме манастири и църкви. Ние ще образуваме една църква в сърцето си, един олтар ще има, ние ще вложим тази църква в нашия ум, и ще ги държим чисти, тъй че телата ни ще бъдат храмове на Бога живаго. Другите външни храмове лесно се съзиждат. Сега Бог къде ще Го намерим? Ако вие не сте честни и спрямо оня, който ви обича, изневерите на неговата Любов, как ще се прояви Бог у вас? Нали Бог е, Който ви люби? И кого може да обичате? Нали Бога? Следователно Любовта, която се проявява по един или друг начин. И ще ни питат дали това е Любов или не. Любовта зло никому никога не мисли. Първото нещо, Любовта е абсолютно добро. Аз я наричам абсолютно добро в света. Бог се наслаждава като вижда, че всички същества могат да живеят. Аз минавам покрай някоя мравица, правя ѝ път. Може да я стъпча, не, аз се радвам, и тя има свой живот. Качва се, слиза. Казвам: Туй е мое братче, и ако мравята зачитам, онзи брат, големият, повече ще го зачитам.

Редактирано Юни 26, 2011 от Надеждна

[Ани]

„Слушайте Него!“ Кого? – Божественото вътре във вас.

Имах нужда точно от тези думи!

Забелязала съм как някои мисли от словото на Учителя идват точно на време. Когато съм объркана и не мога да си отговоря на дълго време задавани въпроси. Когато от всякъде ми казват - "слушай мен!"

Тогава се появава "Слушайте Него!"