Влюбена в по-млад мъж

[Eлф]

vinagi_bolna

Изхвърли срамът, сама казваш, че си преживяла нещо много хубаво. Нормално е след като не си правила секс пет години и душата и тялото ти са имали нужда от това изживяване. Млада жена си, просто приеми и разбери себе си. Опознай се но го направи с Любов и приемане и тогава всичко ще се нареди от само себе си

[Eshavt]

аз пък ти се чудя, защо не поговори със съпругът по тези въпорси, това си е мъчение в известна степен. Иначе съм на товоята възраст и те разбирам за младежа, е той и да не е най-добрия любовник то при толкова въздържание така ще ти се струва. Защо се разделяте? Сексчето си е импулс за обществено полезна дейност ако искаш да имаш качествена обществено полезна дейност не се лишавай от него

[Lifetime]

Искам да добавя, че между мен и съпругът ми няма интимни отношения от близо 5 години

Това е далеч отвъд нормалното. Всеки има нужда от такива преживявания, недей да се обвиняваш и да страдаш заради това, което се е случило.

Досега повечето съвети, които прочетох, бяха доста крайни. В крайна сметка, аз бих казала, че е глупаво да бързаш да взимаш решение. Аз съм човек на импулсивните решения и ми е ясно, че те прекалено често струват прекалено скъпо.

Секса и любовта са между двама (е, не винаги, но в обичайния случай ), едва ли причината да лиспва контакт между теб и съпруга ти, си само ти. Осигурила си си добър стандарт на живот, радвай се на това предимство, радвай се на дадената възможност да изпиташ такава тръпка с друг човек - никой не идва в живота ни случайно. Просто не бързай, за да не "сърбаш" после нещо, което не си поръчвала.

Не си пропилявай живота в терзания, колебания и съмнения. Като дойде правилният момент (ако дойде такъв), ще разбереш сама, без чужди съвети, и то доста добре.

Желая ти успех!

[Guest Антон Каро]

А ако самолетът вече не лети?

[Иво Бонев]

Псевдонима ми?!...Да, това означава, че съм болна за Любов Това означава винаги болна Не знаех, че това е духовен форум, извинявам се. Тук няма място за грешница като мен. Простете.

Драга сестричке (не знам как да ви наричам... бих искал „ВИНАГИ ЗДРАВА" или „ВИНАГИ ЩАСТЛИВА“), не искам да ви давам рецепти за вашия път към хармонията и щастието. Но моето чувство за достойнство - имам предвид вашето достойнство - възропта, когато прочетох „Тук няма място за грешница като мен. Простете.“ Скъпа Мечтаеща за Любов (харесва ли ви този ник?), това не е форум за светци, а за хора като вас - всъщност всички мечтаем за Любов и Щастие. Специфичното при нас е, че имаме интереси към духовните учения и евентуално се опитваме да следваме мъдрите съвети на Учителите с главно У. Евентуално си мислим, че успяваме... че наистина сме се посветили на духовността... че сме много специални... и си навирваме носовете, което няма нищо общо с духовността! А вие сте напълно свободна от високомерие и аз ви се възхищавам и ви се радвам, макар да съжалявам, че страдате. Впрочем, утешавам се с това, че страданието е неизбежен етап от Пътя. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) многократно е възхвалявал ползата от страданието. Изстраданата мъдрост е много по-ценна от книжното знание. Това не е цитат - казвам го от опит. Сърдечните терзания, които аз преживях, дадоха много добри резултати. Вярвам, че и при вас ще е така.

Благодаря ви за смелостта да споделите така откровено проблемите си! Имате сила да ги решите! Бъдете благословена!

P.S. Любовта има много степени, много форми и прояви. Само Бог знае (и евентуално вие) какъв етап в усвояването на любовта преминавате в момента… Вярвам, че ще преминете успешно всички етапи и ще постигнете Божествената Любов!

[Ники_]

Сърдечно благодаря за прекрасните думи и за изказаното мнение. Искам да добавя, че между мен и съпругът ми няма интимни отношения от близо 5 години и може би това е причината да хлътна по младия мъж с когото имах невероятни преживявания. Вече не се виждам с него, казах му че всичко между нас е приключило и да забрави за мен. Срамувам се от факта, че съм се влюбила в по-млад мъж само защото е невероятен любовник

Здравей, vinagi_bolna!

От една страна да се срамуваш - това ще ти доведе неприятности, психологични и физически. От друга страна срамът е много хубаво нещо, ако успоредно с него върви и волята за промяна на характера, на виждането към живота, на приемането на живота и като цяло на възгледа ти.

Човек не може да контролира в кого ще се влюби. Ужким има свободна воля, пък толкова много неща му убягват от контрола и управлението. Любовта е едно такова нещо - не може да я управляваш и да и налагаш. Ако се появи в сърцето любов и ако ума се опита да наложи блокаж на тази любов и на сърцето, тоест ако се опита да смачка любовта и да я подтисне, то у човека в такъв момент се явява т.н. противоречие (вътрешно), борба, конфликт. От това нещо, освен мъка, може да последва и някоя истинска болест. Тогава освен че ще си болна за любов, каквито сме повечето хора (някои не осъзнават това до края на живота си), ще си болна и от нещо друго, тъй че не дерзай е не запушвай любовта.

Човек може да люби и без да докасва, и без да вижда, и без да е в близост да обекта на своята любов. Просто трябва да отдава любовта в тази посока и това е. Лекът е самото отдаване. Така сърцето не се блокира.

Инак ти си си за ада и без да прелюбодействаш в смисъла, който разбираш това, защото тъй или иначе се явяваш прелюбодейка - не си по любов със съпругът ти, а си зарад финансофите облаги, дето ти подслаждат живота. Пак говорим за на боницата мекото. Всеки търси това. не си единствената.

Замисли се колко хора имат любов към партньора си? У колко хора този любов не е просто обич, уважение, или навик? Всички тези хора, ние, сме прелюбодейци - действаме пряко любовта, т.е. пресичаме нейния път и не и даваме възможност да се прояви. Против любовта са нашите действие, т.е. в нашите действия любов няма.

Е, нима ако това е прелюбодеяние и ако то не се отнася до 95% от хората, нима не сме всички за Ада? Ами за там сме и сме там/тук. Ако у нас имаше любов и ако действията ни бяха изпълнени с любов, ние нямаше да сме у Ада, т.е. тук в света на страданието, където любов липсва, а има само нейни отблясъци и хора, които се имат за живъ пък не са:

Четирите Благородни Истини (Чатвари Ария Сатуани - сансткрит), основата на Дхарма.

1. Истината за страданието е:

„Такава, о, монаси, е арийската истина за страданието. Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание. Свързването с неприятното е страдание, неудовлетвореното стремление е страдание. Накратко петте елемента са страдание.”

Страданието обхваща физическите, телесните (раждане, старост, болест, смърт) и психическите (свързването с нежеланото, раздялата с желаното, неудовлетворението от живота) преживявания, съпровождащи целия човешки живот и представляващи неразделна част от неговото битие.

2. Истината за възникването е:

„Такава е арийската истина за възникването на страданието. Наистина, жаждата предизвиква възобновяване на съществуването, съпровождано от жажда за чувствени удоволствия, търсене на удовлетворение ту в едно, ту в друго, стремеж към удовлетворяване на страстите, стремеж към съществуване или несъществуване.”

Ако страданието има своя причина, то (страданието) е само следствие, а не изконно състояние на нещата. Изводът на Буда е – причината за постоянното възобновяване на циклите на съществуване е жаждата (желанията).

...

Трябва да се замислиш над това кой е жив и що е то Живот, защото апостолът използва думите:

Ефесяни 2

1 Съживи и вас които бехте мъртви в престъпленията и греховете,

2 в които сте некога си ходили според обичая на този свет, по княза на въздушната власт, духа който действува нине в синовете на противлението;

3 между които и ние всинца сме живели некога си в похотите на нашата плът, като сме правили волята на плътта и на помислите, и по естество сме били, както и другите, чада на гнева.

4 Бог обаче, който е богат в милост, за големата си любов с която ни възлюби,

5 и като бехме мъртви в престъпленията, оживи ни наедно с Христа

Днешното време е мреме в което се пробуждат много хора. Не случайно, според мен, ти се случва всичко това. Ето, ти започваш да анализираш живота си, да го разглеждаш, да виждаш нещата. Събития и ситуации те учат.

Къде е любовта, vinagi_bolna?

Нима любовта е в това, което ще получиш от сексуалния си партньор и което рано, или късно ще изчезне, ще се изпари?

Учителят Беинса Дуно казва, че Любовта не е нещо нетрайно. Любовта не е сянка, тя не се изменя

Човек търси просто щастието. Всички хора сме така. Не си само ти. И когато човек няма любов е нещастен. Забелязала си навярно, че щастието не се крие в материалните притежания.

Скоро попитах една моя братовчетка, която има подобен на твоя проблем, на все още няма сексуален допир с третия човек от любовния триъгълник, та попитах я какво за нея означава щастието. Тя ми отговори, че щастието е да ти стига това, което имаш, но щастието не е само в това. Щастието е скрито и в това да приемаш себе си, с всичките си краски (с недостатъците и с положителните си страни).

Човек обаче по начало е идеалист и все търси най-доброто. Това е прекрасно. Това е подсъзнателен процес. Човек има някакъв спомен за онова, което търси. нарича се "праспомен" и човека търси именно него - съвършенството. Затуй докато не открие това съвършенно нещо, човек каквото и да намира няма да има удовлетворение.

Ние всички търсим това съвършенство - в партньора, в работата (бизнеса), в притежанията, в секса, в отношението, дори в децата ни и ако нещо от тези не е съвършенно (а то не е), ние се опитваме да го поправим, да го докараме да съвършенно състояние.

Ние търсим и съвършенство за себе си, и ако виждаме своите недостатъци, то ние се опитваме да ги изменим, да ги трансформираме в положителни черти, защото така ще ни е добре - ще ни харесват, а и ние ще се харесваме, защото ще сме влезли в модела.

Но помисли, ако си на самотен остров и ако този модел го няма, тогава ти ще остраняваш ли своите недостатъци? Например, ако често пръцкаш, това ще те смущава ли? Или ако имаш навика да говориш много? Или ако бълнуваш на сън? Ако походката ти е грозна, това ще ти бъде ли проблем? Ако не си саксапилна, то какво от това?

Всички неща, които прави човека са заради модела, който е наложен в света. Ето това се нарича "Матрицата". И човека не е свободен. Облича се по модел, държи се по модел, дори има поколение по модел - женитби, кръщанета... после по модел възпитава децата си... Къде е свободата? Къде е любовта.

И тъй, ние всите сме за Ада и сме в Ада (страданието/самсара) и кой може да ни извади от там?

Любовта. А тя къде е? Видно, не е с произход от партньора, но ако си мислиш, че е там, търси я и виж дали ще я намериш в някого, но гледай да не се погуби с годините, щото ако се погуби, значи нещо несъвършенно има, а щом има несъвършенно, значи това не е Любов.

Пожелавам ти здраве!

Редактирано Юни 26, 2011 от Ники_

[kashmir]

Сърдечно благодаря за прекрасните думи и за изказаното мнение. Искам да добавя, че между мен и съпругът ми няма интимни отношения от близо 5 години и може би това е причината да хлътна по младия мъж с когото имах невероятни преживявания. Вече не се виждам с него, казах му че всичко между нас е приключило и да забрави за мен. Срамувам се от факта, че съм се влюбила в по-млад мъж само защото е невероятен любовник

Здравей, vinagi_bolna!

От една страна да се срамуваш - това ще ти доведе неприятности, психологични и физически. От друга страна срамът е много хубаво нещо, ако успоредно с него върви и волята за промяна на характера, на виждането към живота, на приемането на живота и като цяло на възгледа ти.

Човек не може да контролира в кого ще се влюби. Ужким има свободна воля, пък толкова много неща му убягват от контрола и управлението. Любовта е едно такова нещо - не може да я управляваш и да и налагаш. Ако се появи в сърцето любов и ако ума се опита да наложи блокаж на тази любов и на сърцето, тоест ако се опита да смачка любовта и да я подтисне, то у човека в такъв момент се явява т.н. противоречие (вътрешно), борба, конфликт. От това нещо, освен мъка, може да последва и някоя истинска болест. Тогава освен че ще си болна за любов, каквито сме повечето хора (някои не осъзнават това до края на живота си), ще си болна и от нещо друго, тъй че не дерзай е не запушвай любовта.

Човек може да люби и без да докасва, и без да вижда, и без да е в близост да обекта на своята любов. Просто трябва да отдава любовта в тази посока и това е. Лекът е самото отдаване. Така сърцето не се блокира.

Инак ти си си за ада и без да прелюбодействаш в смисъла, който разбираш това, защото тъй или иначе се явяваш прелюбодейка - не си по любов със съпругът ти, а си зарад финансофите облаги, дето ти подслаждат живота. Пак говорим за на боницата мекото. Всеки търси това. не си единствената.

Замисли се колко хора имат любов към партньора си? У колко хора този любов не е просто обич, уважение, или навик? Всички тези хора, ние, сме прелюбодейци - действаме пряко любовта, т.е. пресичаме нейния път и не и даваме възможност да се прояви. Против любовта са нашите действие, т.е. в нашите действия любов няма.

Е, нима ако това е прелюбодеяние и ако то не се отнася до 95% от хората, нима не сме всички за Ада? Ами за там сме и сме там/тук. Ако у нас имаше любов и ако действията ни бяха изпълнени с любов, ние нямаше да сме у Ада, т.е. тук в света на страданието, където любов липсва, а има само нейни отблясъци и хора, които се имат за живъ пък не са:

Четирите Благородни Истини (Чатвари Ария Сатуани - сансткрит), основата на Дхарма.

1. Истината за страданието е:

„Такава, о, монаси, е арийската истина за страданието. Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание. Свързването с неприятното е страдание, неудовлетвореното стремление е страдание. Накратко петте елемента са страдание.”

Страданието обхваща физическите, телесните (раждане, старост, болест, смърт) и психическите (свързването с нежеланото, раздялата с желаното, неудовлетворението от живота) преживявания, съпровождащи целия човешки живот и представляващи неразделна част от неговото битие.

2. Истината за възникването е:

„Такава е арийската истина за възникването на страданието. Наистина, жаждата предизвиква възобновяване на съществуването, съпровождано от жажда за чувствени удоволствия, търсене на удовлетворение ту в едно, ту в друго, стремеж към удовлетворяване на страстите, стремеж към съществуване или несъществуване.”

Ако страданието има своя причина, то (страданието) е само следствие, а не изконно състояние на нещата. Изводът на Буда е – причината за постоянното възобновяване на циклите на съществуване е жаждата (желанията).

...

Трябва да се замислиш над това кой е жив и що е то Живот, защото апостолът използва думите:

Ефесяни 2

1 Съживи и вас които бехте мъртви в престъпленията и греховете,

2 в които сте некога си ходили според обичая на този свет, по княза на въздушната власт, духа който действува нине в синовете на противлението;

3 между които и ние всинца сме живели некога си в похотите на нашата плът, като сме правили волята на плътта и на помислите, и по естество сме били, както и другите, чада на гнева.

4 Бог обаче, който е богат в милост, за големата си любов с която ни възлюби,

5 и като бехме мъртви в престъпленията, оживи ни наедно с Христа

Днешното време е мреме в което се пробуждат много хора. Не случайно, според мен, ти се случва всичко това. Ето, ти започваш да анализираш живота си, да го разглеждаш, да виждаш нещата. Събития и ситуации те учат.

Къде е любовта, vinagi_bolna?

Нима любовта е в това, което ще получиш от сексуалния си партньор и което рано, или късно ще изчезне, ще се изпари?

Учителят Беинса Дуно казва, че Любовта не е нещо нетрайно. Любовта не е сянка, тя не се изменя

Човек търси просто щастието. Всички хора сме така. Не си само ти. И когато човек няма любов е нещастен. Забелязала си навярно, че щастието не се крие в материалните притежания.

Скоро попитах една моя братовчетка, която има подобен на твоя проблем, на все още няма сексуален допир с третия човек от любовния триъгълник, та попитах я какво за нея означава щастието. Тя ми отговори, че щастието е да ти стига това, което имаш, но щастието не е само в това. Щастието е скрито и в това да приемаш себе си, с всичките си краски (с недостатъците и с положителните си страни).

Човек обаче по начало е идеалист и все търси най-доброто. Това е прекрасно. Това е подсъзнателен процес. Човек има някакъв спомен за онова, което търси. нарича се "праспомен" и човека търси именно него - съвършенството. Затуй докато не открие това съвършенно нещо, човек каквото и да намира няма да има удовлетворение.

Ние всички търсим това съвършенство - в партньора, в работата (бизнеса), в притежанията, в секса, в отношението, дори в децата ни и ако нещо от тези не е съвършенно (а то не е), ние се опитваме да го поправим, да го докараме да съвършенно състояние.

Ние търсим и съвършенство за себе си, и ако виждаме своите недостатъци, то ние се опитваме да ги изменим, да ги трансформираме в положителни черти, защото така ще ни е добре - ще ни харесват, а и ние ще се харесваме, защото ще сме влезли в модела.

Но помисли, ако си на самотен остров и ако този модел го няма, тогава ти ще остраняваш ли своите недостатъци? Например, ако често пръцкаш, това ще те смущава ли? Или ако имаш навика да говориш много? Или ако бълнуваш на сън? Ако походката ти е грозна, това ще ти бъде ли проблем? Ако не си саксапилна, то какво от това?

Всички неща, които прави човека са заради модела, който е наложен в света. Ето това се нарича "Матрицата". И човека не е свободен. Облича се по модел, държи се по модел, дори има поколение по модел - женитби, кръщанета... после по модел възпитава децата си... Къде е свободата? Къде е любовта.

И тъй, ние всите сме за Ада и сме в Ада (страданието/самсара) и кой може да ни извади от там?

Любовта. А тя къде е? Видно, не е с произход от партньора, но ако си мислиш, че е там, търси я и виж дали ще я намериш в някого, но гледай да не се погуби с годините, щото ако се погуби, значи нещо несъвършенно има, а щом има несъвършенно, значи това не е Любов.

Пожелавам ти здраве!

Много силни, много мъдри думи!

[vinagi_bolna]

Мили хора, прочетох всичките споделени мнения и от сърце благодаря за вниманието и времето което сте отделили за да ги напишете. Съвсем случайно попаднах в този форум, но някои от хората в него наистина ме очароваха с разсъжденията си и определено ме накараха да размисля по-обстойно върху нещата от живота. Зная, не съм светица...но в днешно време колко са праведните?...Много пъти съм разговаряла с моят съпруг относно проблемите ни свързани с нашето интимно общуване. Всеки път той ми казва да не го занимавам с неща като секс, защото това са глупави неща и той не се интересува от секс. Дори ме заплашваше, че ако още веднъж го занимавам с подобни неща, щяла съм да си навлека големи неприятности. Ето защо когато се запознах с по-младия мъж, аз се изкуших да бъда с него. Зная, че не е правилно и че е изневяра, но се случи спонтанно. Останалото го знаете...

[Eлф]

Ами за какво ти е тогава тоз "мъж"!? Само по икономически причини ли!? Абе каква изневяра!? Я вземи да си потърсиш щастието другаде пък дори и да не е с настоящето ти гадже, все ще попаднеш на този който ти е по "мярка". С такъв дразнител иначе как се живее!? Не искам и да знам тц, не искам мхмхмм :|

[Brilliance]

Здравей,Винаги Болна!Това е цената на ...парите!Според мен имаш право на избор-да избереш парите и да бъдеш болна за любов или да бъдеш щастлива от любов!Сама казваш, че не си щастлива и стоиш заради парите на този човек, че нямаш никакви интимни отношения с него, а и той не иска такива. Какъв е смисълат на всичко това?! Да си материално обезпечена....!Проблемът не в това , че си се влюбила в по-млад мъж!Винаги ще се влюбваш в някого, защото само с пари не се живее!А и твоят мъж какво прави през всичките тези години?!Замисляла ли си се?!Вероятно и той е влюбен в някого и затова не желае интимни контакти с тебе?! Този брак е изконсумиран вероятно...Единственото, което го поддържа са парите. И до кога така?!Помисли - до кога можеш да издържиш на това и струва ли си! А ако се влюбиш в по-голям мъж, тогава какво?!Пак няма да те устройва, защото е по-голям ли?! Или защото не може да предложи нищо друго освен себе си!А ако се влюбиш в по-голям, който може да ти предложи и себе си и парите си?! Тогава...?! Нещата ще се случват , докато не разбереш и не избереш това, което е СЪЩЕСТВЕНО в живата!Бъди щастлива и късмет!

[Пламъче]

Винаги болна, при тези обстоятелства не мисля че е разумно да чакаш повече. Действай! Годините отлитат, а с тях и шансовете ти...

Желая ти много щастие и любов!

[Донка]

Поздравявам те за искреността, мило момиче! В живота няма виновни и прави - просто всеки си има своя път. Ако съпругът ти не иска интимни отношения с теб, това е неговият път, какъвто и да е той - негов си е, и уроците са си негови. Ако на теб ти е спокойно и щастливо с него и без интимност, ако сте приятели, ако ти не чувстваш нужда от интимен живот и твоето отношение (искрено - не внушено от някого като доброто поведение на доброто момиче)- значи пътищата ви се вият един до друг и вие имате нужда един от друг.

Ако, обаче не е така - ако ти се усещаш в дискомфорт и недостатък до него - значи се опитваш да вървиш някъде по тревата между твоя и неговия път, защото те бавно и сигурно се разделят. Просто ти имаш нужда от едни уроци, той от други. И няма лошо нито в неговите, нито в твоите - или както казва един мой добър приятел - "да сме свързани, но да не сме обвързани".

А ние имаме една доста добре разработена тема и за изневярата...

[vinagi_bolna]

Отдавна исках да го напусна, да се разведа...но това не е решение в моя случай, защото ако не съм с него аз няма къде да живея. Моите роднини са починали и нямам къде да отида. Заплатата ми няма да е достатъчна за да мога да се издържам сама, така че на думи е лесно да се каже но в реалността е доста различно. Обречена съм да си нося кръста живеейки с него и май това е писано за мен...явно Бог ме наказва по този начин...незнам...

[Донка]

Бог не наказва, мила - това са ни го втълпили, за да ни обсебят свободата.

Бог само обича, и се грижи, и оставя свободен да се учи човек. така че ако се чувстваш наказана, то това не е от Бог - от нещо вътре в теб самата е. прилича малко на контролните работи в училище - те изглеждат като наказание, но всъщност са проверка какво вече е усвоено и какво иска още упражнения.

[Eshavt]

съг.асна съм с Донка, Бог не ни наказва а ни дава шансове и свобода. В подолбна безизходица намерих себе си, здравето си и какво искам от този живот така, че може би и при теб е така. Знам колко е трудно и колко боли, но най-тъмно е преди зазоряване. Тази случка е да те катализира и зная, че ще успееш да си нарисуваш картината на живота с най прекрасните цветове

[Brilliance]

Здравей, Винаги Болна!Ни мисля, че Бог те наказва, а по-скоро те изпитва...Е, ако вярваш в него /в себе си/безрезервно, той винаги ще ти помогне!Заемаш позицията на жертва-обречена, вместо да превъзмогнеш страха и направиш избора си.Иначе ще си носиш кръста - винаги болна!Естественно, че реалността е различна - в нея няма нищо сигурно, освен едно-смъртта! А материалната сигурност е една илюзия, майя...!Но има толкова хора, които са си направили избора и са тръгнали по своята пътека! Тогава на никого не му е лесно, и заплатите им също не стигат и трудно се издържат сами...Но продължават!Винаги има изход-стига силно да го пожелаеш!

[Слънчева]

Според мен, каквото и решение да вземеш, /да послушаш ума или сърцето/, отговорността си е твоя. Избора си е твой, отговорността също. 100 човека, 100 мнения

Бог не ни наказва, изпитва ни, учи ни...

[томи]

"Ако между центровете на женския и мъжкия ум, не става правилно преплитане на енергиите, непременно ще се образува едно нервно състояние. Причината на това е, че от едната или другата страна остава излишна непласирана енергия и тя произвежда злото. Затова жена, която е недоволна от своя мъж, нека потърси друг мъж, в когото да вложи, да пласира своята излишна енергия и по този начин да стане обмяна, за да няма загуба. Но това трябва да става по един духовен начин между тези двама души и така, като вложат излишната си енергия, да възстановят хармонията помежду си. Като не разбира положението на жена си, мъжът казва: „Не може да имаш приятелски връзки с друг мъж“, и започват разправиите и раздорите. По същия начин постъпва и жената с мъжа си, когато той, за да вложи своята излишна духовна енергия, търси друга по-възвишена жена извън семейството, с която би могъл да влезе в духовно общение..."

"Ако мъжът има излишна енергия, нека я пласира в друга жена, но разумно; ако пък жената има излишна енергия, нека я пласира в друг мъж, но достойно и разумно. Необходимо е да става навсякъде духовна обмяна, за да има растене, мир и хармония. Българите знаят този начин за обмяна на енергията и затова правят сборове. Събират се хора от 10–20 села и там се кръстосват: споделят, изразходват своята излишна енергия и така се лекуват. Всеки си отива у дома доволен."

Старият книжник, НБ Сила и живот, 3-та сер.

29 юни 1919 г. София

Петър Дънов, Учителя

Редактирано Юни 26, 2011 от Донка

[Ники_]

Има две основни положение в света:

- Аз искам за себе си

- Аз давам от себе си (от това което съм, от което имам)

"Аз искам за себе си", за да изпитвам щастие, удоволствие, кеф... било то пари, секс, отношение от хората към мен и пр.

Това се нарича егоизъм.

Егоизмът не е нещо лошо. Той се дели на няколко вида. Основните два са:

- градивен егоизъм

- деградивен егоизъм

Градивният егоизъм е когато търсиш нещо за себе си, за да може в последствие, след като си получил, самият ти да бъдеш способен, да имаш възможност да даваш на другите, на света.

В учението се говори за две неща:

- получаване заради получаването (отдаване заради получаваното)

- получаване заради отдаването (отдаване зарад отдаването)

Човек дори и да има всичките пари на света, дори да го обичат 100 човека накуп, дори да има най-добрия секс, с най-добрите партньори, дори да има хиляди сетивни удоволствия, то ако няма любов в негото сърце, този човек ще е нещастен. Щастието, това е писано много пъти, е в това дали ти самият/самата имаш любов в сърцето си, която да раздаваш.

Затова апостолът е казал: "Ако любов немам, нищо не съм."

Дори да имаш всичко горенаписано, ако нямаш любов, то ти ще продължаваш да си нещастен.

Е, и да имаш секс, и да имаш пари, и да имаш връзка с партньор, да имаш някой да те обича,... това ли е? Щастлив(а) ли ще бъдеш? Само толкова ли ти трябва?

"Да." - ще каже някой. "Това ми стига!"

Е да, ама не, защото всичко това е подвластно на условия и време. То не е трайно, не е вечно. Днес ги имаш, а утре - нямаш гаранция. Затова човек се презапасява, защото му намирисва от тази несигурност, усеща я. Нарича се "опити за постоянно подсигуряване". За да ти е добре. За да изпитваш кеф...

И всичко това за едното... дупе... И това ли е?

Някога някой запитвал ли се е от какво има нужда човека до него (ближния)? Някой някога дали е преодолявал това свое "Аз искам" (за да ми е добре на мен самия)? Дали някога някой е давал, вместо да търси за себе си?

Разправят хората, че искат пари, ама и любов, ама и `убав sex. Ако може и после у Рая, а не у Ада... Ако може здраве, а не болест...

*Аз искам...

Разправят, че не било лошо да искаш за себе си. Лошо обаче било да искаш само за себе си и ако видиш, че и друг има от това, което ти имаш, да изпитваш омраза, ненавист, завист - това е лошо и носи страдание.

Такъв егоизъм се нарича "деградивен".

Е, колко от вас/нас са готови да споделят ризата от гърба си, дома си, храната си, парите си, партньора си, с онзи който иска същото за себе си?

Ако форумът бе място за светци, то за какво щяхме да си говорим, ний "светците"?

Редактирано Юни 26, 2011 от Ники_

[Eлф]

Опитвам да се поставя в твоята ситуация /не е много трудно защото всеки има своите преживелици.../ то вярно е че от вън всичко изглежда много лесно но в действителност не е, но ето какво си мисля - Не се капсулирай в проблема, не се изживявай като жертва или като грешница която Бог наказва. Опитай се да мислиш за свободата си, да я възнамериш, да я пожелаеш от цялото си сърце, ако трябва се моли за нея. Не е задължително това да е по традиционния начин, но по твой си вътрешен начин така както те води сърцето. Душата никой никога не може да зароби. Не бъди прибързана в действията си, приеми първоначалните наложени ограничения, но вътрешно се отвори и се почувствай свободна и се оглеждай за шансове, търси ги, оглеждай се за знаци. Остави бурната емоционалност на страна, опитай се да се успокоиш и да бъдеш умерена и тогава когато ти се отвори шанс и го усетиш действай без да се плашиш, а шанс винаги се появява, вярвай . Така на бързо го нахвърлях, защото имам проблем с компа, поздрави, прегръдки и успех!

Редактирано Юни 26, 2011 от Eлф

[vinagi_bolna]

Опитвам да се поставя в твоята ситуация /не е много трудно защото всеки има своите преживелици.../ то вярно е че от вън всичко изглежда много лесно но в действителност не е, но ето какво си мисля - Не се капсулирай в проблема, не се изживявай като жертва или като грешница която Бог наказва. Опитай се да мислиш за свободата си, да я възнамериш, да я пожелаеш от цялото си сърце, ако трябва се моли за нея. Не е задължително това да е по традиционния начин, но по твой си вътрешен начин така както те води сърцето. Душата никой никога не може да зароби. Не бъди прибързана в действията си, приеми първоначалните наложени ограничения, но вътрешно се отвори и се почувствай свободна и се оглеждай за шансове, търси ги, оглеждай се за знаци. Остави бурната емоционалност на страна, опитай се да се успокоиш и да бъдеш умерена и тогава когато ти се отвори шанс и го усетиш действай без да се плашиш, а шанс винаги се появява, вярвай . Така на бързо го нахвърлях, защото имам проблем с компа, поздрави, прегръдки и успех!

Благодаря ти Елф, много си мила Надявам се да намеря правилното решение...надявам се с Божията помощ...ако имам късмет разбира се

[Ники_]

Някога някой запитвал ли се е от какво има нужда човека до него (ближния)? Някой някога дали е преодолявал това свое "Аз искам" (за да ми е добре на мен самия)? Дали някога някой е давал, вместо да търси за себе си?

Е, колко от вас/нас са готови да споделят ризата от гърба си, дома си, храната си, парите си, партньора си, с онзи който иска същото за себе си?

Седемте тайни на Майка Тереза

1. Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие!
2. Ние мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обичаме!
3. Ние мислим, че любовта може да се заслужи, но за нея е достоен всеки!
4. Ние мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът!
5. Ние приемаме любовта като вид безумие, но в крайна сметка тя е особена интуитивна разумност!
6. Ние мислим, че изразът "светлината на любовта" е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко околно!
7. Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост!

Въпреки това

• Хората са неразумни, нелогични и егоистични,
  въпреки това, обичай ги.
  
  Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли,
  въпреки това, прави добро.
  
  Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове,
  въпреки това, имай успехи.
  
  Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено,
  въпреки това прави добро.
  
  Честността и откритостта те правят уязвим,
  въпреки това, бъди честен и открит.
  
  Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ,
  въпреки това продължавай.
  
  Твоята помощ наистина е нужна, но хората може би те нападат, защото им помагаш,
  помогни им въпреки това.
  
  Дай на света най-доброто от себе си, и те ще извадят зъбите ти,
  въпреки това, дай на света най-доброто от себе си.

Майка Тереза

Правило 13: Обичай ближния си, както обичаш себе си. Всичко останало са само приказки.

из "Силата на КАБАЛА" от Йехуда Бърг - адаптация

Редактирано Юни 26, 2011 от Ники_

[Канел]

Винаги_болна, не мога да разбера, ....

Значи мъжът ти отказва интимен контакт от 5 години, пък ти се притесняваш за изневяра? А когато ти каза, че не иска да прави секс с теб, случайно не ти ли даде карт бланш сама да си избираш интимните партньори или е очаквал да живееш като калугерка?

Пита ли го дали през тези 5 години не е имал сексуален контакт с друга жена? Щото да не излезе, че той ти изневерява, пък ти си скубеш косите за нищо.

Модераторска бележка: Мнението е редактирано поради използване на нецензурни изрази, забранени в този форум. Моля спазвайте правилата!

Редактирано Юни 26, 2011 от Донка

[vinagi_bolna]

Винаги_болна, не мога да разбера, ти ....

Значи мъжът ти отказва интимен контакт от 5 години, пък ти се притесняваш за изневяра? А когато ти каза, че не иска да прави секс с теб, случайно не ти ли даде карт бланш сама да си избираш интимните партньори или е очаквал да живееш като калугерка?

Пита ли го дали през тези 5 години не е имал сексуален контакт с друга жена? Щото да не излезе, че той ти изневерява, пък ти си скубеш косите за нищо.

Нямам никакво основание да се съмнявам, че ми изневерява или че е изневерявал през това време, защото самия той твърди че секса е нещо което изобщо не го вълнува и че не изпитва необходимост да го прави. Това ме кара да мисля, че дали с мен или с други жени, едва ли би се интересувал да го прави, след като не го влече. Той е изключително студен и като мъж и като човек. Нямам думи...

Редактирано Юни 26, 2011 от Донка

[Канел]

Нямам никакво основание да се съмнявам, че ми изневерява или че е изневерявал през това време, защото самия той твърди че секса е нещо което изобщо не го вълнува и че не изпитва необходимост да го прави. Това ме кара да мисля, че дали с мен или с други жени, едва ли би се интересувал да го прави, след като не го влече. Той е изключително студен и като мъж и като човек. Нямам думи...

Добре де, не правите секс, нямате деца, поне добри приятелчета ли сте, има ли сърдечна връзка между вас, какво ви задържа заедно?

За изневярата недей да си толкова сигурна, мъжете са полигамни същества.