152. В дома на Отца

[Латина]

Молитвен наряд за начало :

Господнята молитва

Псалом 91

Аз съм човек, служител на Доброто

Беседа: 152. В дома на Отца

5 март 1922 г София

Молитвен наряд за край:

Псалом 23

Аум - песен

Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела

Думата „дом“ има няколко смисъла: някой път има физически смисъл, а някой път духовен. Под думата „дом“ всякога разбираме нещо идейно.

Вяра може да има само в едно нещо: може да вярваш само в Любовта.

Някои казват: „Покажи ми Бога“. Не, не, Бог не е нещо материално, не е външно. Той е нещо вътрешно. Тогава ние можем да Го познаем и да Го опитаме само чрез закона на Любовта.

Бог по този начин не присъства в нещата, Той е извън материалния свят, и ние не можем да го засегнем. Но когато разрушим нещо хубаво, което Той е направил, в Него се хвърля една сянка, и Той дойде и те отхвърли с пръста си, и ти втори път няма да помислиш да разрушиш едно Божествено дело.

– Ти любиш ли я? – „Любя я.“ Ще кажете: „Ама тя за тебе ли е?“ Коя е за тебе? – Там онази, богатата. Кой е богат? – Онзи, който има Любов.

Аз ще ви приведа сега един малък разказ за някоя си светица.

...

Сега някой си млад момък от дворянско произхождение – случката е станала в Италия – посетил града Сиена. У него се зародила идеята да повдигне селяните. Но гражданите поискали да се освободят от него, хванали го и решили да му наложат смъртно наказание. Той бил млад, на 25 години. Отивали католишките свещеници, говорели му за обръщане, но той казал: „В никакъв Господ не вярвам: ако имаше Господ, нямаше тъй да ме накаже“. Най-после решили да изпратят тази светица при него. Тя като отишла там, казала му: „Много съжалявам, братко, че ти са дали само слама за постелка, това не е човешко“, и се обърнала да го гали. Вие сега ще кажете: „Много човешки постъпила“. Но той почувствал, че в нея имало Любов, т.е. Любовта ѝ към Христа се предала на него

...

А той казал: „Ако аз бях видял по-рано тази млада жена, не бих влязъл в този дрангулник“,

...

Вие ще кажете: „А-а, това е грешно, не се допирай, ти си един голям грешник, затуй си влязъл в този затвор“. А тя му казала: „Такива са хората, но ако ние обичаме Бога, може да имаме Любовта Му

...

Тя изпълнила обещанието, взела главата му и казала: „Сбогом, братко!“ А сега колко глави падат и ние ги ритаме навсякъде.

„В дома на Отца вашего много жилища има.“ И тия жилища са жилища на Любов. И сега нашите умове и сърца може ли да станат жилища на тази Любов? Казват: „Каква е тайната на тия жилища?“ Тайната е: Тази велика Любов – да можеш да приемеш главата на този момък и да кажеш: „Братко, тази глава пак ще се намести“. И за туй има стих в Писанието, който казва: „Тия кости и глави могат да останат на мястото, да оживеят“.

„В дома на Отца вашего много жилища има.“ И атмосферата на тия жилища, това е Божествената Любов. Сега, ние ще кажем: „Когато идем в онзи свят“. Онзи свят е вътре в нас.

Аз искам всички вие да бъдете герои и да кажете: „Ние познаваме Любовта“, и в името на Любовта, на този живия Господ, ще придобиете друга форма, този живот ще се разшири и тогава всички блаженства, които Господ е определил от памтивека, ще влязат в нас и ще бъдем радостни и весели, понеже знаем, че това е така, а не другояче. И ще кажем като слепия: „Едно време бях сляп, не виждах, а сега виждам“.

„В дома на Отца вашего много жилища има.“ И тия жилища ви чакат. И там атмосферата на тия жилища е пълна само с Любов. Нея ще дишате. Не само Любовта е като атмосфера, но има и живи извори, които постоянно извират. В тях животът ще бъде вечен. Влезете ли там, Любовта е като жива вода, която ще разхлажда вашата жажда, и както казва Христос, „Там ще имате и жив хляб“.

152. В дома на Отца

Беседа, държана на 5 март 1922 г в София

[Лъчезарна]

"... сегашните хора имат смътно понятие за това, като мислят, че в някои отношения човек седи по-горе от вола. Но има много волове, които са по-умни от хората. Писанието казва: „Волът познава господаря си, а Израил не познава Бога си“. Питам, онзи вол, който познава господаря си, и онзи човек, който не познава Бога си, кой от двамата е по-умен? – Волът е по-умен.

И следователно нашата интелигентност седи само в това, да познаваме Любовта като основа на живота, която съзижда вярата, а вярата дава основа на интелигентността, а интелигентността туря основа на сегашния живот, а чрез този живот познаваме Бога по един обективен начин. Някои казват: „Покажи ми Бога“. Не, не, Бог не е нещо материално, не е външно. Той е нещо вътрешно. Тогава ние можем да го познаем и да го опитаме само чрез закона на Любовта.

... Някои казват: „Светът не ме обича“. Стани интелигентен, умен, и ще те обичат.

Сега в какво седи Любовта? Някои казват: „Мене ме обичат“. Но ако вие на земята имате само един човек да ви обича, то е достатъчно. Да ви обича един човек, това значи съзнателно да ви опитва. И аз ще ви покажа признаците на тази Любов. В присъствието на този, който ви обича по Божествен начин, каквато скръб и разочарование да имате, веднага ще ви олекне, и ще замязате на една птичка в пролетта, веднага ще изчезне всяка тъмнина от вас. И затуй благото ни в Бога е голямо, защото Той ни обича.

Може греховете ни да са тежки, колкото земята. Но щом като идем при Бога, всичките ни грехове ще се стопят в неговата Любов и ние ще кажем: „Слава Богу, освободих се от греховете си, олекна ми“. Достатъчно е един път да видиш Бога, ама да Го видиш! Някой казва: „Мъчно може да се види“. Веднъж като Го видиш, всички грехове ще се заличат, но да Го видите. А за да Го видиш, трябва да Го любиш. И за да те види някой, трябва да го любиш. Някой казва: „Аз много те обичам“, а като направя някоя погрешка, той не ме обича.

Любовта не вижда никакви погрешки, колкото и да ги направиш.

*

Сега, в небето, в небесните жилища, атмосферата, в която живеят, е Любовта, защото тя съставлява въздуха на Божествения свят. Вие като влезете в този Божествен свят, ще дишате само Любов, отвсякъде ще я възприемате и следователно тя ще бъде необходимост за живота ви. Тя е атмосферата там. Следователно всички хора еднакво можем да се ползваме от въздуха, и богатият има право, и бедният, там няма разлика. Някой казва: „Той е богат, Господ към него е по-добър, благословил го е“. И тебе е благословил Господ.

... благото е дадено на всички хора еднакво. И ако вземем проста храна, и тя е изобилна за всички, и водата е дадена за всички. И тъй, ние седим и казваме: „Какви ще бъдат икономическите условия на света?“ Но икономическите условия зависят от Любовта, която хората имат. Колкото Любовта се намалява в света, толкова и икономическите условия стават по-тежки, хората стават егоисти и тогава всички почват да трупат къщи и богатства. И най-после, като види Господ, че тия доброволци не мислят да се изправят, казва: „Съборете им къщите, тия деца да не си играят, на работа всички! Аз ви пратих на училище да се учите на велики добродетели, да живеете разумно“. А че можете да правите къщи, можете, но поне едно време хората, като имаха къщи, можеха да поканят някой човек, а сега можете да имате къща на 2–3 етажа, но като дойде някой гост, ще кажете: „Господине, хотел има, с тази къща ние се прехранваме“. И сега нашите къщи са не да живеем в тях, а да се прехранваме от тях. Вместо да живееш разумно, ти ще се оплетеш във всички грехове.

*

В света сега се иска Любов, Любов, и всеки един от вас може да бъде проводник на Божествената Любов. Може да бъде, и сегашните християни не вярват, че те могат да бъдат проводници на тая Любов. Ако седим с тоя ум, и след 100 години няма да дойде Любовта. Трябва Бог да живее вътре в нас, а не да живее в телата ни. Той трябва да живее в нашите души, в разумния ни живот.

*

...всичко, което живее в света, е едно проявление на Бога.

*

Христос казва: „В дома на Отца вашего много жилища има“ – в този дом, в който атмосферата е Любов. Следователно да внесем в нашите домове тази атмосфера, да дишаме Любов. И понякога, като я опиташ, мислиш, че Бог се е изменил. Не, Той не може да се опетни никога, не може да стане измяна в Него.

Евангелистите казват: „Повярвай в Исуса Христа и ще се спасиш“. Аз казвам тъй: Влезте в този Божествен дом и като дишаш тази Любов, ще бъдеш спасен и ти, и домът ти, та няма нужда от второ спасение.

...Трябва да се проповядва учението: Да живеем в Любовта, всяко друго учение при сегашните условия е неестествено. „Повярвай в Исуса Христа“, това се разбира в този смисъл: Повярвай ти, бъди умен, интелигентен, изучавай законите на живата природа, живей съобразно с тия закони, с онова, което Бог е положил, повярвай и ще бъдеш спасен, ти и домът ти – това е всичко. А те мислят, че като повярват в Исуса Христа, че Той е дошъл и пострадал на земята, с това се свършва всичко. Той казва: „Думите, които ви аз говоря, са дух и живот“, туй слово като приложите в живота си, то ще ви спаси.

*

Мъчно може да се служи в света без Любов, невъзможно е. Но влезе ли тази Любов, всичко е възможно, и само тогава ще имаме една велика култура, дълбоки познания за природата, и ще се внесат нови методи за възпитание.

*

„В дома на Отца вашего много жилища има.“ И тия жилища ви чакат. И там атмосферата на тия жилища е пълна само с Любов. Нея ще дишате. Не само Любовта е като атмосфера, но има и живи извори, които постоянно извират. В тях животът ще бъде вечен. Влезете ли там, Любовта е като жива вода, която ще разхлажда вашата жажда, и както казва Христос, „Там ще имате и жив хляб“. "

В дома на Отца

[Донка]

Любовта не вижда никакви погрешки, колкото и да ги направиш. Ще кажете: „Хора сме на земята“. Не е въпросът за погрешките, но в благородния човек, в любещия човек има съзнание, той казва: „Моята постъпка е такава“. Той не чака комисия, не иска адвокати, а веднага казва: „Моята постъпка не е права“, свършена работа. Туря я на Божествените везни. Сега и в много църкви – има евангелски църкви, православни и други, – като влезеш, всички имат един метод. Грешникът иде и ще му докажат, че е грешник. По някой път той отрича, докато най-после признае и каже: „Съгреших“. Туй съгрешаване е – в участъка, там ще те питат: „Открадна ли?“ – „Не.“ – „Открадна ли?“ – „Не.“ Ще кажат: „Турете го на земята: 1, 2–20“. – „Чакайте, ще кажа“, след 25 казва: „Откраднах парите“, казва грешката си. Сега ние всякога очакваме дърво. И затуй казваме, че дървото излезе от рая, но туй дърво излезе от рая не да бие хората, а за да расте. То е Божествената пръчица. Като направиш една погрешка, трябва да кажеш: „Туй е погрешка, не трябва да я правя“.

Сега Христос казва: „В дома на Небесния баща много жилища има“, които приготовлява за вас, и вие като имате тази пръчица, туй съзнание, Той ще ви извади от сегашната ви форма и ще ви тури в тия бъдещи жилища.

туй дърво излезе от рая не да бие хората, а за да расте.

Много ми хареса - с няколко думи - толкова точен образ на разликата между двата подхода към грешките.... За да не усещаме ударите на погрешките, нужно е да ги "посадим", за да растат...

[Слънчева]

Благодаря за беседата!

Христос казва на своите ученици: „В дома на Отца вашего много жилища има“. Христос туря един специален смисъл в думите: „В дома на Отца вашего много жилища има“. Ако някоя душа дойде на земята и не се облече с такова тяло, подобно на вашето, питам ви: Може ли тя да се прояви? Следователно тя ще си създаде един дом, съответстващ на нуждите на физическия свят. Сега онези, които не разбират дълбокия смисъл, често се оплакват от своите тела, как може те да са домове и жилища на техните души....

...Само за пример, ние, съвременните хора, така сме мебелирали нашите къщи, че много неща трябва да се изхвърлят навън. Прозорците трябва да бъдат големи, трябва да влиза през тях изобилно светлина, тя е необходима за дома. И Христос казва: „В дома на Отца вашего много жилища има“, хигиенично направени, първокласни, но, казва, след като живеете в тия, сегашните къщи, ще влезете в онези жилища и там ще разберете хубостта на живота. Сега ние като кажем, че има небесни жилища, казвате: „Ще се мре“. Не, то е едно криво схващане. Няма никакво умиране! Чудни са хората! Нима, за да минеш от една стая в друга, трябва да умреш? Щом се говори за небесна къща, казвате: „Ще се мре“. То е просто излизане от едно нехигиенично жилище в друго хигиенично, напущане на един организъм. Когато една душа, която е живяла във волска къща – аз пак ида до едно изкушение да направя едно сравнение, да кажа тоя пример: когато една душа, която е живяла в една волска къща – защото всяка една къща си има своя емблема – и е достигнала до едно развитие, нима е нещастие да напусне волската къща и да мине в човешка? Някой ще пита, възможно ли е? Възможно е...

...Някои казват: „Светът не ме обича“. Стани интелигентен, умен, и ще те обичат. Сега в какво седи Любовта? Някои казват: „Мене ме обичат“. Но ако вие на земята имате само един човек да ви обича, то е достатъчно. Да ви обича един човек, това значи съзнателно да ви опитва. И аз ще ви покажа признаците на тази Любов. В присъствието на този, който ви обича по Божествен начин, каквато скръб и разочарование да имате, веднага ще ви олекне, и ще замязате на една птичка в пролетта, веднага ще изчезне всяка тъмнина от вас. И затуй благото ни в Бога е голямо, защото Той ни обича. Може греховете ни да са тежки, колкото земята. Но щом като идем при Бога, всичките ни грехове ще се стопят в неговата Любов и ние ще кажем: „Слава Богу, освободих се от греховете си, олекна ми“. Достатъчно е един път да видиш Бога, ама да Го видиш! Някой казва: „Мъчно може да се види“. Веднъж като Го видиш, всички грехове ще се заличат, но да Го видите. А за да Го видиш, трябва да Го любиш. И за да те види някой, трябва да го любиш. Някой казва: „Аз много те обичам“, а като направя някоя погрешка, той не ме обича.

"Да видиш Бога", значи да се издигнеш до свръхсъзнанието и да погледнеш отгоре всичко и разбираш, че няма добро/зло, просто хора, които се учат... като теб, самия. Разбираш, че всичкото страдание и мисли, че не те обичат са неверни. Един те обича-Бог и всякога ти дава най-доброто, което ти е нужно, за да растеш...

...Сега ние от това високо положение – от формите на Божествения свят – трябва да се смалим, да се смалим, за да докажем на хората, че има небесни жилища, т.е. красиви форми, дето болести не съществуват и дисхармония няма: той е един свят на пълно блаженство. „Е-е – вие ще кажете, – как тъй, ние мислим, че човек, за да се зарадва, трябва да страда.“ Тъй е. Но в небето е точно обратното. Там, ако страдаш, не може да се радваш никога. И скръбта, това е един резултат на изопачения човешки ум...

...Сега, в небето, в небесните жилища, атмосферата, в която живеят, е Любовта, защото тя съставлява въздуха на Божествения свят. Вие като влезете в този Божествен свят, ще дишате само Любов, отвсякъде ще я възприемате и следователно тя ще бъде необходимост за живота ви. Тя е атмосферата там. Следователно всички хора еднакво можем да се ползваме от въздуха, и богатият има право, и бедният, там няма разлика. Някой казва: „Той е богат, Господ към него е по-добър, благословил го е“. И тебе е благословил Господ. Ако ти са здрави краката, можеш да идеш на Витоша, да дишаш въздух, а брат ти ще седи в кафене Панах. Кой е по-умен? Значи благото е дадено на всички хора еднакво. И ако вземем проста храна, и тя е изобилна за всички, и водата е дадена за всички. И тъй, ние седим и казваме: „Какви ще бъдат икономическите условия на света?“ Но икономическите условия зависят от Любовта, която хората имат. Колкото Любовта се намалява в света, толкова и икономическите условия стават по-тежки, хората стават егоисти и тогава всички почват да трупат къщи и богатства. И най-после, като види Господ, че тия доброволци не мислят да се изправят, казва: „Съборете им къщите, тия деца да не си играят, на работа всички! Аз ви пратих на училище да се учите на велики добродетели, да живеете разумно“...

...„В дома на Отца вашего много жилища има.“ Не е както сега, с жилищна комисия, която стеснява гражданите и те се оплакват, че комисията ги стеснила. Чудна работа, стеснила ги е комисията! Щом като нямаш дърва вкъщи, студът ще те стесни отвънка, но щом имаш дърва, ще запалиш собата и ще се разпуснеш. В света сега се иска Любов, Любов, и всеки един от вас може да бъде проводник на Божествената Любов. Може да бъде, и сегашните християни не вярват, че те могат да бъдат проводници на тая Любов. Ако седим с тоя ум, и след 100 години няма да дойде Любовта. Трябва Бог да живее вътре в нас, а не да живее в телата ни. Той трябва да живее в нашите души, в разумния ни живот. И сега ние вярваме повече на хората, отколкото на Бога. Ако някой вестник пише – както преди време писаха, – че някой марсианец е слязъл в Русия с един апарат, и до мене дойдоха някои вярващи да ме питат: „Възможно ли е жителите на Марс да посетят земята?“ Толкоз културни ли са станали, че са могли да слязат тук? Казвам, марсианците ако рекат да слязат тъй, както нашите вестници описват, това не е възможно. Не по този начин те слизат на земята. Ние трябва да вярваме, в какво? Да вярваме в това, което е вложено вътре в нас...

...Трябва да се проповядва учението: Да живеем в Любовта, всяко друго учение при сегашните условия е неестествено. „Повярвай в Исуса Христа“, това се разбира в този смисъл: Повярвай ти, бъди умен, интелигентен, изучавай законите на живата природа, живей съобразно с тия закони, с онова, което Бог е положил, повярвай и ще бъдеш спасен, ти и домът ти – това е всичко. А те мислят, че като повярват в Исуса Христа, че Той е дошъл и пострадал на земята, с това се свършва всичко. Той казва: „Думите, които ви аз говоря, са Дух и Живот“, туй Слово като приложите в живота си, то ще ви спаси...

Трудно се прилага, предизвикват ни, изпитват ни... Но бавничко, постепенно ще можем да се приближим дъ новите жилища, на Отца.

„В дома на Отца вашего много жилища има.“ И сега Христос ви поканва след 2,000 години, готови ли сте вие? Той казва: „Отивам да ви приготвя място, и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема“. Ние чакаме тук да ни вземе Господ, да ни занесе на небето. Не! Ти ще поканиш брата си, той пък ще покани друг, така всички, целият свят, всинца ще тръгнем нагоре. Всеки ще иде да покани брата си, вторият ще покани третият и т.н., а двадесетият и той ще иде да покани някой. Изведнъж всички ще тръгнем. Някой казва: „Аз да ида, че с него каквото ще да става“. Но тебе като повикат, ти ще идеш да поканиш друг и тази покана на целия свят ще се даде, на разумния свят. И тогава с песни ще влезем в новия живот, за всинца ни е той, там няма богати и сиромаси, там всички ще бъдат братя и сестри на Христа, а Христос ще бъде нашият голям брат.

В дома на Отца

[Надеждна]

И скръбта, това е един резултат на изопачения човешки ум. И аз мога да ви докажа това по следния начин: майката вземе едно кило ябълки, изважда две и дава на двете си деца по една. Едното получило по-голяма ябълка, а другото, като погледне, почне да плаче, недоволно е. Защо е недоволно? Умът на това дете е изопачен. Майката каже: „Моето ангелче“, но туй ангелче не мисли добре: туй е едно ангелче без крила. То казва: „Ще ми дадеш толкова, колкото и на другото, две ябълки ще ми дадеш“. Питам: Защо е недоволно? То не е опитало вътрешното съдържание на ябълките. Майките ще кажат: „Дете е, не разбира“. Ами ние, големите деца, разбираме ли? Някой си има малка къщица, с 3–4 деца, живее добре, слава Богу, няма дългове. Но мине и види някоя по-голяма къща, и в неговия ум се заражда мисълта да вземе пари назаем и иска да си направи къща като оная на батя си. Заборчлява, дойдат страдания и след туй този брат продаде къщата и той остане без къща. Е-е, питам, кое съставя щастието на човека? Двуетажната къща или къщата с един етаж, в която може да се живее, да има достатъчно светлина, да бъде суха, да няма влага?

И тъй, ние седим и казваме: „Какви ще бъдат икономическите условия на света?“ Но икономическите условия зависят от Любовта, която хората имат. Колкото Любовта се намалява в света, толкова и икономическите условия стават по-тежки, хората стават егоисти и тогава всички почват да трупат къщи и богатства. И най-после, като види Господ, че тия доброволци не мислят да се изправят, казва: „Съборете им къщите, тия деца да не си играят, на работа всички! Аз ви пратих на училище да се учите на велики добродетели, да живеете разумно“. А че можете да правите къщи, можете, но поне едно време хората, като имаха къщи, можеха да поканят някой човек, а сега можете да имате къща на 2–3 етажа, но като дойде някой гост, ще кажете: „Господине, хотел има, с тази къща ние се прехранваме“. И сега нашите къщи са не да живеем в тях, а да се прехранваме от тях. Вместо да живееш разумно, ти ще се оплетеш във всички грехове.

В дома на Отца

Колко уютно ми стана, като прочетох беседата и споделеното от вас - излязла от утъпканите коловози на сивотата, пред огнището на Бащиния дом... Просто асоциация...

[Латина]

Благодаря на всички Ви, че развивате и обогатявате темата!

Винаги оставям първо Учителят да говори. Във всяка една беседа има дълбочини, има многоплановост, има многопосочност, има многоизмерност. Не бих могла в един пост да изразя и развия всички идеи, които е предизвикала в мене. Когато човек посее в себе си словото от една беседа, тя сякаш продължава да живее в него и да го учи. Възникват множество асоциации, откровения, посоки за търсене и развитие. Затова аз съм благодарна, че ми беше дадена възможност да участвам по този начин и се чувствам много обогатена!

Домът на Отца, домът на Любовта. Бог е Любов. Когато ние направим жилище на Любовта у нас, тогава Тя ни прави жилище в Себе Си, ние ставаме Едно с Нея. Такова жилище има за всеки, който отвори сърцето си за Любовта и е готов да й служи.

Ние живеем едновременно в няколко свята. Когато допуснем Любовта в себе си и живота си, започваме да живеем в Божието царство, в Неговия дом. Тук и сега, не е нужно да чакаме. Тук и сега мога да бъда любяща, свободна, силна, смела, щедра, щастлива; при всички външни условия на живота мога да съм благодарна, да се радвам и да се веселя; да се чувствам обичана, закриляна и в безопасност.

С голямо желание избрах тази беседа, защото тя предизвика в мене едно чувство на радост, на носталгия, на щастливо завръщане. Ще се опитам да споделя част от асоциациите, които направих във връзка с нея:

"Едно просих от Господа, това ще търся - да живея в дома Господен във всичките дни на живота си."

Псалом 27:4

Заповедта на Учителя:

"Обичай съвършения път на истината и живота.

Постави доброто за основа на дома си, правдата за мерило, любовта за украшение, мъдростта за ограда и истината за светило.

Само тогава ще ме познаеш и Аз ще ти се изявя."

"Ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене."

Откровение 3:20

"Отворете портите и ще влезе праведният народ, който пази истината."

Исая 26:2

"Не знаете ли, че сте храм Божи и Дух Божи живее във вас?"

І Коринтяни 3:16

"Ще ходя с незлобието на сърцето си сред дома си."

Псалом 101:2

"И тъй, вие, които желаете да се приближите при този Камък, отхвърлете всяка злоба и всяка лъст, и лицемерие, и завист, и всяко одумване.

Пожелайте като новородени младенци чистото словесно мляко, с него да порастете, понеже вкусихте, че Господ е благ. При Когото идвайте като при камък жив, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен. И вие като живи камъни зидайте се на дом духовен, на свещенство свето, за да принесете жертви духовни, благоприятни Богу чрез Исуса Христа."

І Петрово 2:1-5

Редактирано Юни 20, 2011 от kuki