Никола_ Добавено Април 22, 2006 Доклад Share Добавено Април 22, 2006 Какво се случва, когато любим наш човек, престава да говори? Към какво води мълчанието? Несигурността от това, дали случайно не сме го обидили или засегнали с нещо, ни кара често да затворим устни и също да замълчим. Гузни към този когото обичаме. Но защо? Замисляли сте се, как говорите с приятелите си, а с роднините, с любимия(та)? Нима езикът ни понякога е толкова остър, че сега се страхуваме да не би да сме употребили грешна фраза или изречение към наше любимо лице? Съществува и друг вариант. Лицето, което мълчи, да е гузно и изплашено от евентуално свое действие зад гърба ни! Как да разберем истината? Възможността да са ни предали и сега да се опитват да прехвърлят вината върху нас е голяма. Как се постъпва при подобен проблем? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Април 22, 2006 Доклад Share Добавено Април 22, 2006 С добро. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Април 23, 2006 Доклад Share Добавено Април 23, 2006 Здравей Никола, А ти попитата ли го или само правиш предположения? В подобен случай откровения и честен разговор ще има много по-голям резултат, отколкото каквито и да е предположения и догадки. Ако държиш на този човек и наистина смяташ, че ти е любим, поговори с него като с такъв. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mouse Добавено Април 26, 2006 Доклад Share Добавено Април 26, 2006 Какво имаш предвид под мълчание? Какво очакваш да разбереш от отговорите на случайни хора? И не е ли мълчанието по-сурово наказание и от най-острите думи? Знам, че звучи хаотично, но темата ми е интересна, а не мисля, че само това можеш да кажеш, за да получиш наистина някакъв поне отчасти задоволителен отговор.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 26, 2006 Доклад Share Добавено Април 26, 2006 Първо,тук не са случайни хора,така,както аз ги откривам и определям за себе си,второ,щом човекът търси отговор на въпросите си точно от тях,значи също ги е преценил. Никола,Виктор ти предлага,според мен,най-удачния отговор,а Таня ти казва как да го приложиш. Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Април 26, 2006 Доклад Share Добавено Април 26, 2006 Христос Воскресе! На мен честичко "не ми говореха" и то души, които са ми близки. Бързи варианти за "не говоренето": 1.като "наказателна" процедурка 2.като подсказваща/подсещаща/изпитваща/стачкуваща процедурка -да им обърна/дам "правилното" според тях внимание/поведение. 3.като категоричен знак за промяна от моя страна! Мълчала съм и аз Всички клетки си почиват! Обновяваш се! Променяш себе си и другите! Подобна ситуация ми се е случвала с близки от семейството, сега също я преживявам, но в дистанционен вариант. Отлична опитност е! Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 26, 2006 Доклад Share Добавено Април 26, 2006 Ами аз например се научих да не приемам мълчанието лично. То не е мой проблем, а на този, който мълчи. Аз не мълча, ако нещо не ми е ясно или не ми е приятно във взаимоотношенията с близък човек, а се опитвам с добро да изясня недоразумението. Ако другият, обаче, е избрал мълчанието като наказание, то определено не се чувствам наказана или длъжна да се извинявам или моля за прошка. Последното го правя само ако сама почувствам, че съм сгрешила по някакъв начин в определен момент. Не ме интересува дали ще ми простят - като моля за прошка, аз казвам по-скоро на себе си, че съм разбрала грешката си и ще се постарая да не я допускам повече. Понякога хората имат нужда да помълчат, за да осмислят нещо на спокойствие и ние не бива да им пречим. Както и ние имаме право да помълчим, ако не ни се иска да вземаме участие в някакъв разговор. Това не означава, че сме се отдалечили или сме загубили любовта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Април 26, 2006 Доклад Share Добавено Април 26, 2006 Човек, който мълчи или премълчава нещо има личностни проблеми. Страх е обзел такъв човек-страх създаден от вътрешните му комлекси.Страх и гузна съвест. Моят извод е, че такъв човек не е наясно със себе си, живее в заблуда и противоречия.Той е неискрен.Изградил е свой свят и рядко допуска някой да се докосне до него. Това всичко не означава , че този човек е лош, а че има нужда от любов и помощ, от доверие и разбиране, от доброта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Никола_ Добавено Април 27, 2006 Автор Доклад Share Добавено Април 27, 2006 Благодаря на всички за отговорите.Аз се смятам за мъдър човек...,но понякога мъдростта и всичките положителни качества които притежавам и градя всеки ден, не са ми достатъчни, за да се преборя с подобен вид отношение и то от страната на най-близките ми хора.Слава Богу сега вече се пооталожи тази така мъчителна и неприятна тишина между нас!Разбрах,че когато някой мълчи наистина е по-добре да бъде оставен сам-на своите размисли и преценки.Тишината не винаги означава непремено предателство или гузна съвест...Понякога е необходима на човек за да събере мислите си, да преосмисли преживяното досега,да преразгледа гршките си,да реши какво трябва да промени за да не се допуснат отново отрицателните моменти и събития в живота му.Не ни наказва този, който мълчи,той ни "отстранява" от проблема, с който мисли,че може да се справи и сам,или просто защото не желае да ни обремени или натъжи като сподели проблема.Необходимо е да бъдем приятелски настроени и готови да се отзовем и при първия признак на нужда от помощ.Ако се затворим и ние в черупката си и не дръзнем да нарушим в някой момент мълчанието,този човек ще "забрави", че ние сме там до него и че може да разчита на нас....Приятелството трябва да съществува както в самото приятелство, така и в семейството, в любовта, в работата,навсякъде в живота ни.Само така бихме могли да излезем по-лесно от непредвидена и тягостна ситуация! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Юни 1, 2006 Доклад Share Добавено Юни 1, 2006 Аз определено имах нужда да прочета всичко това и на мен лично Вашите мнения ми бяха от полза! Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Ноември 9, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 9, 2007 Обикновено онзи, който е предаден по някакъв начин, разбира твърде късно, че е предаден и няма време да реагира, освен с отвращение и погнуса. Когато душата ти стане храна за уличните псета, става късно за съжаления и разяснения - "защо", "как" и "наистина ли"? Махни с ръка, въпреки омерзението си, не се обръщай назад и поеми въздух. Има и други Слънца за изгаряне. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
НелиТ Добавено Ноември 9, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 9, 2007 (edited) Трудно понасям мълчанието на близък човек. Аз самата не използвам мълчанието в отношението си с близки и приятели. Не се чувствам гузна или виновна, когато някой мълчи, но поначало се придържам към правилото, че ако има проблем между двама души, най-доброто е проблемът "да се сложи на масата", което според мене е първата крачка към разрешаването му. Не твърдя, че съм права, но така го чувствам. Друг е въпросът, че понякога отсрещният човек мълчи, защото има някакъв личен проблем, който счита, че не ме касае и не желае да го сподели. Обикновено се старая да изчакам известно време и да подразбера кой от двата казуса е в случая, което успявам да усетя за няколко часа. И съответно да реагирам адекватно. Но ми костваше години да свикна да не питам веднага за какво става дума. И сигурно съм се чувствала и гузна, и виновна... P.S.Когато написах горните изречения и ги изпратих, ги прочетох отново, вече публикувани, и ме осени мисълта, че аватара, който много си харесвам, може би съм го избрала да ми напомня за какво трябва да работя най-много върху себе си. Редактирано Ноември 9, 2007 от НелиТ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Ноември 9, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 9, 2007 Говоренетоне е единствения начин за общуване. Говоренето е въпрос на желание-желанията нямат общо с гузната съвест. Човек, който мълчи не означава че няма какво да каже- означава само това, че не иска да го каже на определен човек или опрдеени хора. Всъщност, в мълчанието лично аз намирам много повече в общуването отколото в приказването- мълчащият е винаги много по-гол от облечения с приказки...Затова, което ушите не могат да чуят, очите могат да слушат... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
НелиТ Добавено Ноември 9, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 9, 2007 Говоренето не е единствения начин за общуване. Говоренето е въпрос на желание-желанията нямат общо с гузната съвест. Човек, който мълчи не означава че няма какво да каже- означава само това, че не иска да го каже на определен човек или опрдеени хора. Всъщност, в мълчанието лично аз намирам много повече в общуването отколото в приказването- мълчащият е винаги много по-гол от облечения с приказки...Затова, което ушите не могат да чуят, очите могат да слушат... Говоренето наистина не е единственият начин на общуване. Най-вълнуващото и най-богато мълчание е между хора, които се разбират. Но има хора, които мълчат явно, демонстративно, агресивно и с това искат да покажат, че имат да кажат нещо. За този вид мълчание беше моят коментар. Например моя приятелка често наказва дъщеря си от най-ранна детска възраст, като не й говори по 2-3 дни, което аз намирам за не особено нормално. И то за неизмити чинии или друго прегрешение от този род. Резултатът е ясен. Детето е на 16 години и се е научило вече яко да мълчи. Просто не споделя нищо с майка си. И майката се тормози от това, а не се сеща че тя е първопричината. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Ноември 9, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 9, 2007 Затова, което ушите не могат да чуят, очите могат да слушат... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 9, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 9, 2007 (edited) Обикновено онзи, който е предаден по някакъв начин, разбира твърде късно, че е предаден и няма време да реагира, освен с отвращение и погнуса. Когато душата ти стане храна за уличните псета, става късно за съжаления и разяснения - "защо", "как" и "наистина ли"? Махни с ръка, въпреки омерзението си, не се обръщай назад и поеми въздух. Има и други Слънца за изгаряне. О, ооооооооооо!!!!!!!!!!!!!!! Гнус ме е дори да си мисля за плужеци. Назад не се обръщам, още повече да цапам очите си с гледки от гърчещи се мекотели и особено слузта, която оставят след себе си. Тръпки ме побиват от две неща - от хлебарки и от голи охлюви, че и пооблечени... Слънца за топлене и за светене има и то какви само... И Слава Богу! Редактирано Ноември 9, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Ноември 9, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 9, 2007 (edited) предавали са ме няколко пъти сериозни житейски моменти + не елементаризирам нито надценявам ситуацията + накарахте ме да се върна назад във времето + нито грам вибрация обаче на отвращение и погнуса това май са тънки +дълбоки+опасни състояния + съчувствам искрено на изпитващите/ отразявашите отвращение + погнуса вече спокойно + осъзнато + но оказва се много ясно преживях омекналите си коленни капачки + жестокото стягане в слънчевия сплит + непознато усещане/пулсиране /пробождане в главата горчивия вкус в устата полезна опитност + абсолютен трамплин обаче ми беше едва третото предателство по темата да добвя, че съвестта е единствено на вибрацията на интуицията + относно мълчанието да припомня, че не всяко мълчание е мъдрост + невежеството и то си трае и съска + рибите също мълчат самоиязждайки се никога не ни се дава изпитание, което не можем да преодолеем толкова древна опитност човешка Любов + Светлина + Мир + Радост Редактирано Ноември 9, 2007 от Благост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 10, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 10, 2007 предавали са ме няколко пъти сериозни житейски моменти + не елементаризирам нито надценявам ситуацията + накарахте ме да се върна назад във времето + нито грам вибрация обаче на отвращение и погнуса това май са тънки +дълбоки+опасни състояния + съчувствам искрено на изпитващите/ отразявашите отвращение + погнуса вече спокойно + осъзнато + но оказва се много ясно преживях омекналите си коленни капачки + жестокото стягане в слънчевия сплит + непознато усещане/пулсиране /пробождане в главата горчивия вкус в устата полезна опитност + абсолютен трамплин обаче ми беше едва третото предателство по темата да добвя, че съвестта е единствено на вибрацията на интуицията + относно мълчанието да припомня, че не всяко мълчание е мъдрост + невежеството и то си трае и съска + рибите също мълчат самоиязждайки се никога не ни се дава изпитание, което не можем да преодолеем толкова древна опитност човешка Любов + Светлина + Мир + Радост Си, синьора! Само че, без мен да съм спокойна, когато ме облази червей - ми не ми омекват коленцата, нито ме бодва в слънчевия сплит, нито пък нещо из главата ми става, хехехе. Само много тръпки, беее. Да разбирам плужака ли - това означава да съпреживявам отделянето на пихтиоподобна лига. Не!Не!Не! От гнусливите съм още от детеееее. Има два вида мълчание само - от преизпълнено с любов сърце и от гузна съвест. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Ноември 10, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 10, 2007 Природата обича разнообразието във всяко едно отношение + в мненията и в отношенията + плужека и той си има служба земна + не го съпреживявам + само спокойно го наблюдавам + докато ти доста емоционално го изразваш + обаче нали сме за естествеността не съм от гнусливите и слава Богу + спокойствието/самовладането във всяка ситуация при мен е резултат от осмислената тръпка за бройката на мълчанията си е въпрос на личен кръговзор + предателствата ми бяха за поука + сполука то и аз съм била от страната на "предателите " Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bulgaro Добавено Ноември 10, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 10, 2007 Природата обича разнообразието във всяко едно отношение + плужека и той си има служба земна + не го съпреживявам само спокойно си го наблюдавам + докато ти доста емоционално го изразяваш Любов + Светлина + Мир + Радост И плужекът си има служба земна... Прекрасно казано... Поздрави Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 10, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 10, 2007 Обикновено онзи, който е предаден по някакъв начин, разбира твърде късно, че е предаден и няма време да реагира, освен с отвращение и погнуса. Когато душата ти стане храна за уличните псета, става късно за съжаления и разяснения - "защо", "как" и "наистина ли"? Махни с ръка, въпреки омерзението си, не се обръщай назад и поеми въздух. Има и други Слънца за изгаряне. Благодаря, Мона и аз мисля така... Всъщност, в мълчанието лично аз намирам много повече в общуването отколото в приказването- мълчащият е винаги много по-гол от облечения с приказки...Затова, което ушите не могат да чуят, очите могат да слушат... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Декември 1, 2007 Доклад Share Добавено Декември 1, 2007 В повечето случаи когато мълчанието застане между двама, значи има някакъв проблем, нещо недоизказано, нещо не решено... В други случаи обаче, когато мълчанието застане между вама то създава пролбем, в по-малко на брой случаи мълчанието разрешава нещо и то е временно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Silviya Добавено Декември 2, 2007 Доклад Share Добавено Декември 2, 2007 Мълчанието между две души свързани с любов е вълшебно. Колкото до предателството и гузната съвест...грозно, но понякога е и сигнал за помощ.Когато някой е озлобен и реагира неадекватно, като се обръща срещу хора, за които доскоро е твърдял, че обича,или нагнетява ситуацията с мълчание поради собственото си безсилие да преоделее възникналият проблем ,само с много търпение и любов, този човек може да бъде върнат към равновесие и да започне себепознаването си и да се разширява. Е, за съжаление има хора и ситуации, когато просто трябва да оставиш нещата да се случат и с блага дума да поддържаш дистанция от неосъзнати хора, за които каквото и да се опиташ да направиш,няма да бъдеш правилно разбран. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PeaceMAker Добавено Декември 13, 2007 Доклад Share Добавено Декември 13, 2007 Предателството, мълчанието и съвестта. Мисля, че за тази тема има хора, които биха написали много повече стойностни думи от мен, но тъй като аз сам трябва да си живея живота немога да разчитам на тях винаги. Съвестта - това са добрите хора в нас, които са оставили незаличаваща се следа, които чрез пример или нещо друго са ни показали, какъв е техния живот. Отдали са част от времето си за нас и са ни дали начин да променим себе си към по - добро, ако пожелаем. Макар и спомени, макар и моментно съвестта трябва да се слуша. Съвестта, може и да ти напомня за стари грешки или неща, които си направил. Да истината боли, дори и да си сгрешил, по невероятно смешна причина или поради отвратителен егоцентризъм. Но като съвестта са обажда тя ти дава шанс да поправиш старите си грешки, да се поучиш от тях. Но не трябва на сила, без желание или възможност да я предизвикваш. Също това, което тя иска (според мен) е просто да я изслушаш, за какво ти е да и се бориш, да се оправдаваш, нищо чудно тя да знае повече за теб от теб самия. Самото чуване е достатъчно. Предателството - въпреки, че съм го правил немога да говоря за него. Няма смисъл, просто трябва да се примириш с него и да ръчкаш коня напред. Мълчанието - Според мен човек може да мълчи по много причини, но въпрос на обстоятелства, но и то както всичко друго е знак за нещо и води до нещо. + това тука видях достатъчно добри коментари по темата, незнам дали мога надградя над тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 13, 2007 Доклад Share Добавено Декември 13, 2007 Предателството е гадно. Няма нищо по-лошо от злоупотребата с доверието. Мълчанието е велико нещо, но в контекста на предателството, предполагам, че става въпрос за премълчаване. Да премълчиш истината, когато тя може да се окаже от полза за другия или с цел да му причиниш вреда е един вид предателство. Съвестта е лесно да бъде чута след предателството, но тогава самообвиняването е по-скоро самооправдаване. Един вид защитен механизъм да убедим себе си колко много съжаляваме. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.