"...да обичаш убиеца и жертвата еднакво..."

[B__]

Преди малко случайно ми попадна един цитат на Георги Изворски, който коментираше 108 вселенски закона.

Един беше "да обичаш убиеца и жертвата еднакво".

Какво мислите за това?

Защото сме водили безкрайни дискусии за убийците месоядци и жертвите животни, убийците на хора и народи и техните жертви, убийците природни катаклизми и техните жертви хора и т.н., и т.н.

Редактирано Юни 18, 2011 от БожидарЗим

[Креми (късметче)]

БожидарЗим, мнението ми тук

http://www.beinsadou...opic=1566&st=80

дава малко пояснение за това, как всъщност стоят нещата с насилието.

Пълното обяснение също не е трудно, въпрос на вибрация.

Другият момент , за да обичаш престъпника, е личностното израстване : да съумее човек да застане над емоцията.

Това е постижимо за всеки , зависи кога , ... всеки е на различно място по Пътя.

П.П. На анкетата няма да отгповоря, защото дефиницията на "Нормално" и "обича" всеки си я прави сам за себе си и се получават недоразумения.

Редактирано Юни 18, 2011 от късметче

[Станимир]

Ами, така трябва. Но само ако можеш да видиш не убиеца, а неговия дух. И тогава няма да обичаш убиеца, а духовната му същност. Това, което прави убиеца убиец, едва ли трябва да бъде обичано. И какво всъщност значи "да обичаш еднакво"? Любовта към един убиец и любовта примерно към Учителя ще се изразят по коренно различен начин. Няма как любовта в двата случая да се прояви еднакво. Не е и разумно. Подхожда се според съзнанието и обстоятелствата. В единия случая можеш да удариш шамар, а в другия да благодариш, като това и в двата случая може да е проява на любов, и в двата случая може да е целесъобразно и разумно, и да носи добри последствия за човека отсреща. Да се говори за еднаква любов според мен е неточно. Има ли истинска любов, това е достатъчно, а възможните й проявления са безброй.

Редактирано Юни 18, 2011 от Станимир

[Guest Христо]

Как бихте се държали, ако седите на маса с определен тип човек. Да речем,че не сте само двамата с този, но има и поне още двама души (поне 4 човека сте общо на масата) и се води разговор между съответния тип човек и другите двама. И този тип човек се опитва вас да ви заговаря (докато си мълчите или се обръщате към другите около вас), задава ви въпроси, усмихва ви се, евентуално ви прави комплименти, прави се на добряк/морален. Как бихте се държали ако обаче този човек е :

- коравосърдечен сериен убиец (или педофил) и вие знаете за неговите злодеяния, но да речем другите не знаят (и той ви гледа с една мазна усмивка, прикриваща нечистата му душевност); не дай си боже да е навредил на вас/ваши близки или да е опитал да навреди (може и в минал живот), но сега се прави на добряк, на света вода ненапита, държи се добре, но да речем, че вие знаете, че се преструва (или пък той наистина се е Променил и вие знаете това, но вие знаете и миналото му)

- или пък човекът е проститутка/порноактриса/нимфоманка, абе някаква много лека и развратна жена, която се смее предизвикателно, хвърля ви мръснишки погледи (дори и вие да сте жена), или пък направо тази жена в настоящето ви е колежка (и вече не работи секс професия, в случай че развратът и е бил професия)

- или пък някой касапин, който разправя на хората около вас как коли животните и се смее гаднярски, похапвайки тлъста пържола

- или алкохолик/наркоман, който говори за друсане, напиване, оргии, боища

Може да си представите ситуация с други типажи, типажи които по принцип не са ви приятни, много са различни от вас, абе ни въ кефат и си нямате вземане даване с тях (макар че като се сетите за тях се стремите да не ги съдите, молите се за тях, пращате им любов). Може да сте само двамата на масата и да трябва да прекарате половин час заедно, а другият се опитва да ви заговаря (или сте колеги и трябва по цял ден да му гледате мутрата). Дали в някоя подобна ситуация бихте се въздържали от осъждане ( особено ако сте морални външно и вътрешно), бихте ли изпитали омраза/презрение/дистанцираност, как бихте се държали - ще мълчите ли, ще спазвате ли учтив тон, ще съумеете ли да изпитате любов към душите на тези хора (а не това дето са те отвън).

[Guest Емил от Льонеберя]

И убиецът, и убитият са в еднаква степен отклонили се от нормата, така че ако ще бъдем безпристрастни, то наистина или трябва да не ги обичаме и двамата никак, или да ги обичаме по равно.

[ivail]

Ученик на св. Силуан Атонски разказва:

„Това беше много характерно за стареца Силуан – да се моли за починалите, страдащи в ада от разделението си с Бога... Той не можеше да понесе мисълта, че някой ще чезне във „външна тъмнина”.

Спомням си един разговор между него и един инок, който заявяваше с нескрито задоволство: „Бог ще накаже всички атеисти. Те ще горят във вечен огън”.

Видимо натъжен, старецът Силуан му отговори: „Кажи ми, да предположим, че ти отидеш в рая и оттам погледнеш долу и видиш някой да гори в огъня на ада – ще бъдеш ли щастлив?”.

„Не може да им се помогне. Това е било тяхна собствена грешка”, отговори монахът.

Старецът отвърна със скръбно изражение: „Любовта не може да понесе това. Трябва да се молим за всички”.

[Мария-София]

Може да си представите ситуация с други типажи, типажи които по принцип не са ви приятни, много са различни от вас, абе ни въ кефат и си нямате вземане даване с тях (макар че като се сетите за тях се стремите да не ги съдите, молите се за тях, пращате им любов). Може да сте само двамата на масата и да трябва да прекарате половин час заедно, а другият се опитва да ви заговаря (или сте колеги и трябва по цял ден да му гледате мутрата). Дали в някоя подобна ситуация бихте се въздържали от осъждане ( особено ако сте морални външно и вътрешно), бихте ли изпитали омраза/презрение/дистанцираност, как бихте се държали - ще мълчите ли, ще спазвате ли учтив тон, ще съумеете ли да изпитате любов към душите на тези хора (а не това дето са те отвън).

Фактът,че ти си в досег с тези хора,показва нивото на твоята енергетика,тоест тя е сходна.Би следвало да помислиш защо ти се дава този контакт и върху какво в себе си трябва да работиш.Не е въпроса да търпиш,а да работиш върху себе си.Нищо не е случайно.Колкото повече осъждаш и мразиш,толкова повече ще ти дават от същото ОТГОРЕ....Докато не вденеш в някой живот евентуално,че не е това начина,че трябва Любов и Прошка,както и неосъждане,защото не виждаш по-далече от тук и сега.

Редактирано Януари 12, 2012 от Мария-София

[Guest Христо]

че ти си в досег с тези хора,

Да уточня, че аз не съм в контакт с тези хора. Понеже написаното може да се изтълкува като отнасящо се за мен. Говоря по принцип, какъвто сигурно е и отговорът на Мария. Редактирано Януари 12, 2012 от Христо

[Мария-София]

Аз също.

[Guest Христо]

Да обичаш жертвата и насилника еднакво - хмм. Да речем, че трябва да е така. Но това значи, че трябва еднакво да обичаш и тъмното,и светлото в себе си. И сигурно под любов в случая се има предвид спокойно наблюдение, без осъждане, т.е. приемане на нещата каквито са и спокойна работа за промяната им - едва ли да обичаш тъмното и светлото в себе си означава да ги храниш еднакво, едва ли значи и на двете да се отдаваш напълно. Иначе не виждам по какъв друг начин би могло да се обича тъмното и това да е свързано с духовна еволюция.

По - горе Антон е писал, че жертвата и насилника са еднакво виновни за убийството. Значи в някаква степен насилникът е жертва и жертвата е насилник. Което ще рече, че всеки човек по един или друг начин се проявява и като жертва, и като насилник (може би това са две страни на една монета - липсата на достатъчно любов и осъзнатост).

[Мария-София]

Крис

Срещата на жертвата и насилника не е случайна.Нищо не е случайно,нищо не става без съгласието на Отец.

[Guest Христо]

Според теб абсолютно нищо ли не е случайно ? Или има някакъв нищожен процент случайности. Ако някоя пълна жена реши да се подложи на диета не след една, а след две седмици, или ако някой мързелив ученик реши да препише домашното си, вместо да се помъчи сам да го напише, за тези неща може ли да се каже, че не са случайни и че предварително се е знаело, че жената ще намали храната след повече време, а ученикът няма да си даде зор ?

[Мария-София]

Не затъвай в битовизми

[Guest Христо]

[smehy]

Крис

Срещата на жертвата и насилника не е случайна.Нищо не е случайно,нищо не става без съгласието на Отец.

Затова съм атеист...

[Guest Христо]

Смехи, човек може да не вярва в това твърдение, но да вярва в други религиозни твърдения и да не е атеист.

А относно еднаквостта в обичането на насилника и жертвата - ако някой човек се самоубие, определено ще е изпитвал еднаква обич към жертвата и насилника (или по - скоро ще е страдал от еднаква липса на обич към жертвата и насилника - той ще е и убиец и жертва на греха отнемане на живот).

Редактирано Януари 12, 2012 от Христо

[Viva Caselli]

Обичта е толкова различна, че това " гениално " хрумване на въпросния господин е абсурдно! Не искам да вярвам, че някой си мисли, че с такава обич ще бъде по - близо до Бог! Равнопоставеността изложена по този начин е нелепа меко казано. Това е налудничев, фанатичен ултиматум, който обезмисля Вселенските закони щамповани върху нашите сърца. Споделям, че тази любов не бива да се споделя на други места, особено на такива с разплакани родители, че може и да няма втори шанс да се подвигне този въпрос.

[Guest Христо]

От материалистична гледна точка, изглежда извратено това да обичаш еднакво убиеца и жертвата и да ги намираш за еднакво виновни.

[Guest Христо]

Възможно ли е, някои хора преди раждането да си избират болезнена смърт, за да спомогнат за това обществото да стане по - активно и състрадателно ?

[ivail]

Възможно ли е, някои хора преди раждането да си избират болезнена смърт, за да спомогнат за това обществото да стане по - активно и състрадателно ?

Да, но това че тялото изглежда че страда за наблюдаващите, не значи че душата чувства страданието. Тя просто желае да повдигне съзнанието им.

[Guest Христо]

Наскоро прочетох следната английска история.

Деведнадесет годишно момче и тринадесет годишно момиче се запознали във фейсбук. Момичето поканило момчето в дома си и правили секс. После тя го затворила в килера...за два дни...Прибрала се майка и и си помислила, че това е крадец. Викнала полиция и младежът бил задържан. Бил осъден на три години затвор за сексуално насилие над малолетна.

В случая, кой е жертвата и кой насилникът ?

[vorfax]

Наскоро прочетох следната английска история.

Деведнадесет годишно момче и тринадесет годишно момиче се запознали във фейсбук. Момичето поканило момчето в дома си и правили секс. После тя го затворила в килера...за два дни...Прибрала се майка и и си помислила, че това е крадец. Викнала полиция и младежът бил задържан. Бил осъден на три години затвор за сексуално насилие над малолетна.

В случая, кой е жертвата и кой насилникът ?

Тя е малолетна. Там ги осъждат на затвор за това.

[Guest Христо]

Това е ясно. Ама от морална гледна точка май не заслужава затвор...с оглед на конкретните обстоятелства. По - скоро той е бил жертва.

[Mia15]

Според мен това означава да не допускаш омраза и осъдително отношение у себе си дори по отношение на убиец. А не буквално да го обичаш.

Редактирано Юни 3, 2012 от Mia15

[B__]

Това е ясно. Ама от морална гледна точка май не заслужава затвор...с оглед на конкретните обстоятелства. По - скоро той е бил жертва.

законът е ясен.

От морална гледна точка не е ясно какво е станало точно.

Обаче, наистина момичето може да покани момчето с идеята за секс от самото начало. Само че по време на секса на момчето псхиката да прищрака и да приложи насилие. Нали не мислиш, че случайно го е заключила за три дена?