Търся песъчинката, която иска да ми обърне колата

[rumiana]

На 43 години съм. Живея в краен столичен квартал. Майка съм на две момчета - на шест и на шестнадесет години. Имам мъж, който е сирак, постоянно нервен и недоволен - зодия везни. Обичаме се, но много се караме. И така получих стрес, нерви и социална изолация. Сама гледах бебето и шест месеца не бях излизала от вкъщи първата зима. Пих на два пъти по две години ривотрил и ципралекс. Сега от три дена пия само деанксит и се чувствам добре. Сама не съм направила и сто метра пеша. Движа се само с колата. Напрегната съм и тогава, но бива. Не посещавам събори, сватби, кафенета и големи магазини, поради виене на свят. Оперирана съм от щит. жлеза, винаги съм била емоционална, но сега не ми се излиза сред хора, прилошава ми. Не ме е страх от смърт, инфаркт и т н. Имам шипове на врата. Нямам мениеров синдром. А привидно съм спокойна и силна, но се потя и ми прилошава дори, когато имам гости на двора и трябва да контактувам с някой. Имам намалено зрение от 1 - 2 диоптъра, но дълго време ходих с грешен диоптър и от тогава изпитвам ужас да се движа пеша. Суега от два месеца съм с нови очила, ходих при Aкадемик Василева на консулт. Психотерапия съм правила пет посещения в център Динамика. Знам техника за успокоениие и метод за стимулиране на чакрите. Правя ги. Чувствам, че малкоми трябва. Нямам страшно големи проблеми, но от вътре ми ври. Искам съвети за изход от ситуацията. Днес ми е весело, има хора, които ми действат добре, но тъжни случки на познати ме обръщат отново. Ще ви чета всекидневно! Желая всички да са здрави!

[Креми (късметче)]

метод за стимулиране на чакрите. Правя ги.

... но от вътре ми ври.

Здравейте, Румяна!

Добре дошла!

Чудесно е, че работите върху състоянието на чакрите.

Още повече, щом методът има ефект.

Предполагам, че чувството "отвътре ми ври" идва от неодстатъчното изчистване на чакрите преди да ги стимулирате. Тази дума не се ползва в системата, която на мен ми е известна за лечение чрез енергийни центрове, затова не знам какво точно съдържание е вложено в нея.

Може би йога или упражненията на Учителя ще ви помогнат допълнително за пречистване и спокойствие. И увереност.

Успех.

[Анжелина Ненова]

Здравейте rumiana!!

Разбрах какво не искате, но не разбрах какво искате. Какво искате да Бъдете , да Правите и да Имате в живота си. Не разбрах каква Цел сте си поставила. Сякаш Вие знаете какво да правите с нещата, които не харесвате и имате знанието как да "се измъкнете" от тях ("ходих при Aкадемик Василева на консулт. Психотерапия съм правила пет посещения в център Динамика. Знам техника за успокоениие и метод за стимулиране на чакрите. Правя ги. Чувствам, че малкоми трябва"), но някак само "флиртувате" с това знание. Чудя се какво наистина е Вашето истинско желание. А какво всъщност е то rumiana? Не отговаряйте на мен. Отговорете го на себе си. Открийте го заради себе си. Това са лични неща. Може би най-личните. От Вашия вътрешен свят. Не от външния.

Поздрави

Анжелина Ненова

[Орлин Баев]

Песъчинката е страхът! Но той е и Учителят, на когото като се довериш, те води към безкрай от възможности. Вземаш медикаменти за щитовидната жлеза, тоест страхът ти има само опосредствена връзка с това ти физиологично положение. За това говори и фактът, че го изпитваш не постоянно, а само ситуативно, провокиран от определени външни стимули - нужда от общуване и активен социален живот. Според мен добра идея е да продължиш терапията при колегите от "Динамика". Там би изследвала характера си и поработила върху хармоничността му, така че да придобиеш по-спокойни реакции на нормалните житейски напрежения при общуване, работа и ежедневни сблъсъци с шарения свят.

Долу ще споделя някои свои изводи за ползването на страха като гориво за успех. Те са наистина ядрени и ключови, като шперц, отварящ вратата на щастието ни:

Три лесни стъпки за трансформация на тревожността

1) Безпристрастно наблюдение на проявите на страха в тялото и емоциите, от позицията на зрител. Плаване в чувството и телесните му проявления като във вода - релаксирано, наблюдавайки го от позицията на вътрешния зрител отвъд мисловните обозначавания. Всякакви мисловни обозначавания и категоризации се оставят да протекат и се разтворят в това спокойно плаващо наблюдение.

2) Парадоксално намерение - искам още, харесва ми! Страх, дай ми още от себе си! Искам още сърцебиене, още изпотяване, още замайване, още стягания и задъхване, искам още чувство на страх, харесва ми! Това заявяване е не толкова вербално на ум, колкото със силата на намерението.

3) Смирено любящо приемане, от позицията на вътрешния спокоен зрител.

Обяснение: първа и трета стъпка са твърде подобни. Разликата е, че при първата стъпка наблюдението е безпристрастно, а страхът бушува като буря около това спокойно плаващо в него наблюдение. При третата стъпка се ражда едно естествено възникващо смирение и любов, които насищат спокойното наблюдение и разтварят допълнително страха. Третата стъпка е най-важната. С практиката ми обаче осъзнах, че е твърде голямо стъпало за някои. Затова първите две стъпки са добър преход към третата. Втората стъпка представлява едно директно вклиняване на свободната воля в ядрото на механизма борба/бягство и обезсилването му. Страхът просто няма механизъм да реагира на такова парадоксално и смело намерение и се обезсилва. Биохимично изразено, адреналинът вместо да задейства образуването на кортизол, тласка спокойната мотивация на допамина. При третата стъпка дори се отделят ендорфини и окситоцин - радост и безусловна обич. Искам само да споделя, че този подход извира от личния ми опит. В него е вплетено отношението, което естествено се ражда по време на съзерцание/ майндфулнес.

Около този ядрен подход със страха се работи чрез анализ на характера, осъзнаване, когнитивно реструктуриране на ниво автоматични мисли и базисни вярвания, промяна в мирогледа като цяло, подходяща литература, подходяща компания от позитивни, оптимистични и смели личности-приятели, спорт и добро хранене и т.н.

[д-р Тодор Първанов]

Един от най-големите авторитети в областта на проблемното мислене Едуард де Боно казва:” Няма проблем който да не бъде решен, ако се подходи от възможно най-невероятният ъгъл.”

В този смисъл предложението, което аз ще Ви дам е наистина различно от написаното до тук - започнете семейна терапия.

Не мисля да се обосновавам, но от постовете ми във форума, предполагам Ви е ясно, че преди да дам какъвто и да е съвет, аз щателно обмислям нещата. Така че убедете съпруга си в нуждата от съвместно посещения при психотерапевт и ще се радвате отново да свободен, лишен от страх живот.