Орлин Баев Добавено Юни 8, 2011 Доклад Share Добавено Юни 8, 2011 Здравейте! Какви са причините за синдрома на Даун -медицински, психични, езотерични? Какво може да се направи за възпитанието и подобряване състоянието на децата/ хората с Даун синдром? Възможно ли е нормално социално включване на хора с този синдром? Какво отношение е нужно да бъде отношението на обществото към хора със синдрома на Даун? Рассвет, Слънчева и Пламъче 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рассвет Добавено Юни 8, 2011 Доклад Share Добавено Юни 8, 2011 Скъпи приятели, добър ден! На руски език: Как помочь ребенку? Опыт лечебной педагогики в Кэмпхилл-общинах Слънчева и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 8, 2011 Доклад Share Добавено Юни 8, 2011 Ето ТУК могат да се прочетат много неща по темата. Рассвет 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юни 8, 2011 Доклад Share Добавено Юни 8, 2011 (edited) http://www.youtube.c...E79FB1DE70B4181 Упражнение за развитие на дввте полукълба на мозъка и за засилване на съвместната им работа. Специално за работата с деца със здравословни проблеми - от 2-ра минута. Упражнениетоп има и други допълниителни ефекти - цялостна хармонизция и профилактика. Подходящо за всякаква възраст и всички хора. Аз го ползвам, семейството ми също. Редактирано Юни 8, 2011 от късметче Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лора Витанова Добавено Юни 8, 2011 Доклад Share Добавено Юни 8, 2011 Какви са причините за синдрома на Даун -медицински, психични, езотерични? Причините са генетични. Доколкото знам при синдрома на Даун има някакви степени, но не съм запозната по-подробно и това определяло и възрастта им до която може да достигнат. Тежък синдром като цяло. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
gpg Добавено Юни 8, 2011 Доклад Share Добавено Юни 8, 2011 Благодаря на Орлин за темата! Благодаря и на Рассвет, Пламъче и Късметче за това, че се отзоваха толкова бързо! Материалите, които сте изпратили са наистина много интересни и някои са нови за мен. Ще съм благодарна на всеки, който публикува мнения по темата, за да се опитаме заедно да открием езотеричния смисъл на Синдрома. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
gpg Добавено Юни 8, 2011 Доклад Share Добавено Юни 8, 2011 Синдром на Даун (или "Тризомия 21") е състояние, предизвикано от генетична аномалия, която се дължи на една допълнителна хромозома в 21-ата хромозомна двойка. Хората с този синдром имат в кариотипа си 47 хромозоми вместо 46, както всички останали. Честота на раждане на индивид със Синдром на Даун е приблизително 1 на 700, и тя е еднаква във всички страни, всички раси и всички социални групи. Годишно в България се раждат около 100 такива деца. Най-важното нещо, което трябва да се знае за хората със Синдром на Даун е, че те са по-скоро подобни на останалите, отколкото различни от тях. Ето линк, на който са публикувани съвременните медицински разбирания относно Синдрома на Даун: http://downsyndromebg.com/bg/downsyndrome Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
gpg Добавено Юни 12, 2011 Доклад Share Добавено Юни 12, 2011 Ще си позволя да постна (с незначителни съкращения) една доста дълга статия отнасяща се до лечение на СД чрез методите на "Германска нова медицина". Благодаря предварително на всички, които ще изразят мнението си относно написаното в статията! СИНДРОМ НА ДАУН През 1998 г. Ана, родена със синдрома на Даун, преодоля този „генетичен проблем”, чрез прилагане на Германската нова медицина. Преди ГНМ терапията Ана е определяна недвусмислено като неспособна във физическо и психическо отношение. Лекарите са я диагностицирали с 60% физически дефекти, в което се включвала и частична парализа на краката. На 4 години и половина психическото ѝ развитие и вербалните умения били на нивото на едногодишно дете. Родителите на Ана се обърнали към всички официално признати лечения на деца със специални нужди, но те не дали резултат. През 1998 г. майката на Ана, самата тя лекар, се свързала с д-р Хамер за съвет. Д-р Хамер: „На един изследовател подобава да бъде скромен. Затова ние трябва да се пазим от твърдения като това, че можем да лекуваме синдрома на Даун, най-вече защото само самите пациенти, подкрепени от семействата си, биха били в състояние да направят това. Това, което ние можем да кажем обаче, е че разпознаваме всички симптоми на естествените смислени специални биологични програми за Даун и знаем как да работим с тях. Това означава, че ако имаме СБС в лечебна фаза, при всички случаи това ще доведе до нормализиране и следователно до излекуване на синдрома на Даун.” (Legacy of a New Medicine) Първата стъпка била да се анализира томографията на мозъка на Ана, за да се види какъв тип конфликти са налице. Сред няколкото изпъквали два „слухови конфликта” („Не искам да слушам това!”), видими като ОХ в церебралния кортекс, контролиращ дясното и ляво вътрешно ухо. Двата слухови конфликта са поставили Ана в „шизофренична констелация”. В ГНМ терминът „шизофренична констелация” се отнася за конфликтна активност, случваща се едновременно в дясната и в лявата половина на мозъка. Дали конфликтът ще засегне дясната или лявата страна на церебрума зависи от биологичната латералност на съответния човек и от това дали конфликтът е свързан с майка/дете или партньор. Освен това има и кръстосване на връзката от мозъка към органа. • Първият слухов конфликт бил причинен от непрекъснатия шум от пневматични чукове в сградата, където работела майката на Ана по време на бременността си. Тъй като Ана е левичарка, първият, свързан с майката конфликт, е повлиял върху лявата мозъчна хемисфера, засягайки дясното ухо. • Вторият слухов конфликт бил провокиран от стържещия звук на циркуляр, който режел дърва близо до къщата. Тези шумове продължавали през цялата бременност и няколко месеца след това. В допълнение към всичко това бащата на Ана (майстор на църковни органи) често използвал циркуляр в работилницата си, която се намирала до къщата. Този, свързан с бащата слухов конфликт, повлиял на слуховото реле в дясната страна на мозъка, засягайки лявото ухо. Ако конфликтите са силни, тази слухова констелация ще причини изключително силна чувствителност към шумове и почти непоносима „слухова болка”, особено когато индивидът е изложен непрекъснато на звуково-вълнови честоти, свързани с шумовете от конфликта. Например, когато Ана чувала какъвто и да е силен звук, тя слагала ръце на ушите си. На звука от циркуляр реагирала още по-енергично. В ГНМ ние знаем, че ако едно дете е „в констелация”, докато все още се развива, обикновено зрелостта остава на нивото, на което е било детето, когато се е случил вторият конфликт, в другата мозъчна хемисфера. Но узряването е само в процес на изчакване. Когато една от двете мозъчни хемисфери се освободи от конфликта, така да се каже, детето е в състояние да навакса с развитието си доста бързо. Това се случи и с Ана. ВЪТРЕУТРОБНИ КОНФЛИКТИ Базирайки се на своите открития, д-р Хамер установява, че симптомите на синдрома на Даун са резултат от биологични конфликтни шокове, преживяни от фетуса по време на ембрионалното развитие и особено през първия триместър на бременността. В психиката на човека „слуховите конфликти” са свързани с древни биологични кодове, сигнализиращи за потенциална заплаха или опасност. По време на бременността фетусът може да преживява конфликти точно толкова, колкото и всяко новородено, бебе, дете или възрастен. Вътреутробните „слухови конфликти” могат да бъдат причинени от оглушителна музика, косачки за трева, шумни машини като бормашина, държана в близост до корема, постоянен силен шум от улицата, особено от камиони, мотори и състезателни коли или пък шум от циркуляр или пневматичен чук, както е било в случая на Ана. Викове, крясъци и пищене в близкото обкръжение могат също да провокират конфликт. В утробата всеки подобен звук се възприема още по-силно, защото амниотичната течност е много по-силен звуков проводник в сравнение с въздуха. Естествено всяко дете е различно, затова силните шумове не причиняват автоматично „слухови” или други конфликти при всяко неродено дете. Някои са по-чувствителни от други. Ако все пак се случи конфликт, то субективното преживяване определя какви симптоми ще се появят в резултат от шока. Това обяснява и защо всяко дете със синдром на Даун има свои си симптоми. Изследванията върху феталното развитие оставят малко съмнение, че по време на бременността фетусът чувства и се държи не по-различно от едно новородено. Това включва и реакцията на фетуса спрямо звуци. Бременната жена често пъти усеща рязко или внезапно ритане от фетуса след внезапен силен шум, като затръшване на врата например. Затова звуците, които чува фетусът в матката по време на ултразвукови процедури може да бъдат много по-вредни отколкото си мислим. Д-р Фейтми от лабораторията за ултразвукови изследвания към Mayo Foundation в Рочестър, Минесота е открил, че по време на ултразвукови прегледи „фетусите всъщност се намират във възбудено състояние, дължащо се на силния шум, който те чуват” и че „ултразвуковите вибрации се чуват като високите тонове на пиано, с приблизително същата сила като на приближаващ подземен влак” (http://www.acfnewsource.org/science/ultra_hearing_fetus.html). Тъй като традиционно се приема, че рискът една жена да има дете със синдром на Даун нараства силно след 35-годишна възраст, възрастните майки се подлагат на повече ултразвукови прегледи от по-младите. Затова е възможно именно тези повтарящи се ултразвукови процедури да са истинската причина, поради която жените от тази възрастова група да раждат деца с Даун. Заедно със слуховите конфликти фетусът може да преживее един или няколко допълнителни биологични конфликта: Например: • Моторни конфликти. Фетусът може да възприема силните звуци, включително и ултразвуковия, като заплаха, която преживява като „не съм в състояние да избягам” и „чувствам се заклещен, притиснат”, което провокира мускулна атрофия и моторна парализа. Ана например, е имала тромава походка и често е падала, поради частичната парализа и на двата крака. • Конфликти на отделяне. Тъй като през бременността нероденото дете не е в състояние да направи разлика между „безобидни” звуци, каквито са шумовете от моторен трион или пневматичен чук, и звуци, които представляват потенциална опасност за него или за майка му, фетусът може да преживее изключително силен страх от отделяне от майката, особено когато силният шум надвишава комфортния звук от биенето на майчиното сърце. Конфликтите на отделяне засягат или периостта на костите, причинявайки сензорна парализа (изтръпване) на мястото, където е била усетена раздялата, или засягат епидермиса, предизвиквайки невродермит и други кожни проблеми. • Екзистенциалните конфликти засягат бъбречните тубули и нервите, които контролират мускулите на окото. Последните са причина окото (очите) да се извърта настрани. Ето защо Ана се е родила със страбизъм и лявото ѝ око гледало настрани. • Конфликтите на уплаха, страх засягат бронхите или ларингса, включително и говорния център, който контролира способността за говорене. Ако пъпната връв е увита около вратлето, бебето може да преживее „страх от задушаване”. Този специфичен конфликт засяга гоблетните клетки на бронхите. В ембриологията гоблетните клетки се определят като остатъчни чревни клетки. По време на растежа и развитието на дихателната система (ендодермалните) клетки на белодробните алвеоли, създадени да образуват кислород, са се формирали от ендодермалните клетки на чревната мукоза. Функцията на гоблетните клетки е да образуват течност в бронхите, подобно на секретирането на храносмилателни сокове в червата. Точно както чревните клетки се размножават при биологичен конфликт, свързан със „залък храна”, така и гоблетните островни клетки незабавно увеличават броя си в отговор на шока от недостиг на въздух. Биологичната цел на допълнителните гоблетни клетки е да се увеличи образуването на течност в бронхите, така че „залъкът въздух” да бъде по-бързо „усвоен”. По време на лечебната фаза гоблетните клетки се разграждат с помощта на туберкулозни бактерии. Но ако лечебният процес постоянно се прекъсва от рецидиви, това ще причини муковисцидоза в бронхите или т.нар. кистозна фиброза. Подобно нещо може да се случи и когато пъпната връв се пререже по-рано, защото белите дробове на новороденото имат нужда от определено време, за да свикнат с независимото дишане. Обичайният конфликт, случващ се при трудно раждане или от начина, по който се третира и обработва новороденото, е конфликт на гняв в територията, засягащ жлъчните канали на черния дроб и изразяващ се с хепатит в лечебната фаза. ГНМ НА ПРАКТИКА Д-р Хамер: „В Германската нова медицина ние знаем много добре как да се справяме с биологичните конфликти. Все пак по време на 40-годишната ми практика като лекар аз съм виждал стотици деца със синдром на Даун. По никакъв начин не твърдя, че лечението на такова дете е лесна задача. Трябва да вземем предвид и факта, че терапията изисква на първо място съвместната работа на цялото семейство и най-вече на майката. Освен това ние все още не знаем кои симптоми са обратими и кои не. Поне знаем сега откъде да започнем, въпреки че има доста работа за вбъдеще – и за семейството, и за терапевта – за да се върне малкият човек в нормалния път. От една страна това изглежда почти невъзможно. От друга – обоснованата надежда, че сега има истинска терапия и че Даунистите вече не трябва да се определят като „нелечими”, може да даде сили на семействата.” (Legacy of a New Medicine) За да помогнат на Ана да реши слуховите си конфликти, родителите положили всички усилия, за да отстранят силните шумове от близкото ѝ обкръжение, особено стържещия звук на циркуляра. Това било голямо предизвикателство за нейния баща, чиято работа като майстор на църковни органи налагала използването на тази машина. Родителите били богато възнаградени. В рамките на няколко месеца физическото и психическо развитие на Ана се подобрило значително. Тя порастнала с 10 см, ходела нормално, можела да произнася цели изречения и страхът ѝ от силни звуци изчезнал. Започнала да ходи на детска градина, където напълно се интегрирала като „нормално” дете. До тогава подобно забележително възстановяване било невъзможно. За родителите на Ана това било 100%-во доказателство за точността на откритията на д-р Хамер. Тризомия 21 Тъй като всички деца със синдром на Даун имат прикрепена трета хромозома към 21-вата генна двойка, медицинските изследователи заключават, че допълнителната хромозома 21 е причина за Даун и е отговорна за различните симптоми. Най-разпространеният тип е т.нар. „Свободна тризомия 21”, при която всяка клетка на човек с Даун съдържа 47 хромозоми вместо 46. Ана е диагностицирана именно с този хромозомен тип. През есента на 2009 г. статията за Ана от швейцарското списание Цайтеншрифт бе преведена на английски и публикувана на сайта www.learningGNM.com . Малко след това създателят на сайта се свързва с родителите на Ана с молба за информация за сегашното състояние на детето и дали последвалите тестове са показали пак тризомия 21. На 19 октомври 2009 г., с много благодарност, се получава отговор. Представяме ви извадки от писмото. За да се предпази семейството, не се споменава името на майката на Ана. Уважаема д-р Марколин, Аз съм много щастлива наистина, че мога да Ви разкажа за нашата Ана и нейното най-приятно развитие. Сега Ана е на 15 години и посещава обикновена гимназия, подпомагана от възпитател. Тя може да чете и да пише (макар и с грешки) и се справя много добре с компютър и калкулатор. Социалната ѝ интеграция в училище се развива прекрасно. Ана е едно мило, сладко, отворено и общително момиче, което се справя много умело с ежедневните си задачи. Въпреки, че е засегнат външният ѝ вид, много хора въобще не забелязват, че тя има синдром на Даун. Това ме подсеща за въпроса за гените. Прегледът преди две години показа (за всеобщо изумление), че Ана все още има пълна свободна тризомия 21. Това е революционно! Фактът, че Ана се е подобрила толкова забележително, въпреки че все още има трета 21-ва хромозома, е силна индикация за това, че действителните симптоми на синдрома на Даун не са причинени от тризомия 21, а от биологични конфликти, преживяни преди раждането. Това показва преди всичко, че симптомите на Даун са обратими, ако се даде възможност на съответните конфликти да се решат. Източник - http://learninggnm.com/documents/understanding_genetic_diseases.html преведено от - nenaatoa Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 13, 2011 Доклад Share Добавено Юни 13, 2011 (edited) Какво може да се направи за възпитанието и подобряване състоянието на децата/ хората с Даун синдром? Възможно ли е нормално социално включване на хора с този синдром? Този случай дава отговор на поставените въпроси. Александър Кенанов Тренира бадминтон, тенис на маса, спринт, скок на дължина, а това лято ще участва и в специалната олимпиада в Атина с плуване и езда. Не му е първата – досега е бил на такива в Щатите, Чехия и Варшава, а от Шанхай 2007 има сребърен медал за бадминтон по двойки. Държи диплом за масажист, а от 2010-а е технически сътрудник в Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения (БАЛИЗ). Председател е на групата от самозастъпници – млади хора, които сами се борят за правата си. Сашо е на 35. И има Синдром на Даун. Със Синдром на Даун се ражда едно на всеки 700 деца по света. В София - около 30 годишно. За някои това е цяло нещастие. Но дали не говорим за деца, докоснати от Бога. Или пък сме излишно патетични - не знаем. Може би защото не са в дома ни. Не ние се грижим за тях. Не ние ги прегръщаме. Не ги познаваме дори. Не си общуваме. Вероятно не знаем и какво да им кажем. На Сашо например не знаехме какво да му кажем. Мислихме, мислихме и нищо не измислихме. Затова махнахме с ръка и тръгнахме за срещата абсолютно невъоръжени - без предварително приготвени реплики, без стратегии, без да му носим шоколадче. Щото това, със шоколадчето, е срамна работа. Стига с тия шоколади. Взехме само себе си. И диктофона - за да не пропуснем нещо. И не сбъркахме. На Сашо просто му се говореше. ИНТЕРВЮ Редактирано Юни 13, 2011 от Пламъче Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
gpg Добавено Юни 13, 2011 Доклад Share Добавено Юни 13, 2011 "И в България има хора със синдрома на Даун, които водят съвсем нормален живот. Брат ми се занимава с поддръжка на медицинска апаратура и в една от лабораториите, завеждащ лабораторията е със синдрома на Даун, когато водих Елиза на ЛФК ми казаха, че двама от лекарите в МА са с тази диагноза. Има, но са малко, малко са родителите които са устояли на агитацията на лекарите при раждането на различно дете. Но ми се струва, че постепено нещата се променят." Това е цитат от пост във форума за родители на деца със СД на бг-мама. Копирала съм само текста и за съжаление не съм запазила линка, поради което не мога да посоча точния източник. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
gpg Добавено Юни 20, 2011 Доклад Share Добавено Юни 20, 2011 Здравейте, Тези дни разговарях с лекар ендокринолог, който практикува и метода Германска нова медицина (ГНМ). На моя въпрос доколко е възможно повлияване на проявлението на симптомите на СД, нението беше категорично: "При желание от страна на носителя на синдрома, няма симптом, който не може да бъде повлиян!" На мен ми звучи обнадеждаващо... Вие какво мислите? П.С.Същият лекар ми каза, че композиторът Митко Щерев е със СД. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 21, 2011 Доклад Share Добавено Юни 21, 2011 П.С.Същият лекар ми каза, че композиторът Митко Щерев е със СД. Биография на Митко Щерев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
gpg Добавено Юли 3, 2011 Доклад Share Добавено Юли 3, 2011 П.С.Същият лекар ми каза, че композиторът Митко Щерев е със СД. Биография на Митко Щерев хм, не видях в раздел "Болести" да е посочен СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Юли 3, 2011 Доклад Share Добавено Юли 3, 2011 (edited) Здравейте, Тези дни разговарях с лекар ендокринолог, който практикува и метода Германска нова медицина (ГНМ). На моя въпрос доколко е възможно повлияване на проявлението на симптомите на СД, нението беше категорично: "При желание от страна на носителя на синдрома, няма симптом, който не може да бъде повлиян!" На мен ми звучи обнадеждаващо... Вие какво мислите? П.С.Същият лекар ми каза, че композиторът Митко Щерев е със СД. Гпг, дай по-сериозно, Митко Щерев не е със СД, най-малкото защото очите му са всичко друго но не и монголоидни, ушите са му по-скоро големи също и носът. И само 10% със СД доживяват 40г а той е на 65... А за примитивната измишльотината ГНМ пък изобщо не ми се говори... Редактирано Юли 3, 2011 от Alexander Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
gpg Добавено Юли 4, 2011 Доклад Share Добавено Юли 4, 2011 Гпг, дай по-сериозно, Митко Щерев не е със СД, най-малкото защото очите му са всичко друго но не и монголоидни, ушите са му по-скоро големи също и носът. И само 10% със СД доживяват 40г а той е на 65... А за примитивната измишльотината ГНМ пък изобщо не ми се говори... Alexander, благодаря ти за мнението! Може би не е мястото в тази тема, но би ли споделил съвсем накратко защо смяташ ГНМ за "примитивна измишльотина". Чета мненията ти в доста форуми и ще е ценно да споделиш какво мислиш. Благодаря ти предварително! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Юли 4, 2011 Доклад Share Добавено Юли 4, 2011 (edited) gpg Alexander, благодаря ти за мнението! Може би не е мястото в тази тема, но би ли споделил съвсем накратко защо смяташ ГНМ за "примитивна измишльотина". Чета мненията ти в доста форуми и ще е ценно да споделиш какво мислиш. Благодаря ти предварително! Защото е нескопосан опит да се възкреси "трупно-дисекционната Галенова медицина" с помоща на завъртени, сложни изрази, главно от областта на психологията с които да сугестират неосведомената публика. А всъщност си е 100% соматика, сиреч разглеждат човек като физиологичен сбор от органи и системи командвани от мозъка. Редактирано Юли 4, 2011 от Alexander Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юли 4, 2011 Доклад Share Добавено Юли 4, 2011 Здравейте, Тези дни разговарях с лекар ендокринолог, който практикува и метода Германска нова медицина (ГНМ). На моя въпрос доколко е възможно повлияване на проявлението на симптомите на СД, нението беше категорично: "При желание от страна на носителя на синдрома, няма симптом, който не може да бъде повлиян!" На мен ми звучи обнадеждаващо... Вие какво мислите? П.С.Същият лекар ми каза, че композиторът Митко Щерев е със СД. Съзнава ли носителя на СД че го носи? Може ли да му се обясни какви са симптомите на този синдром? Аз мисля, че не. (Бих се радвала ако греша!) Тогава как би проявил желание да се освободи от симптомите, които не осъзнава?! Ето малко информация за ГНМ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
gpg Добавено Юли 4, 2011 Доклад Share Добавено Юли 4, 2011 Какво мислите относно това, че един от основните белези при хората със СД е липса на втора фаланга на кутрето? "Средната фаланга има отношение към емоционалната природа на човека." Източник: Н. Дойнов, "Науките на новата раса. Книга трета - Хиромантия" "Следователно, велика философия е вложена в ръката. Всеки ден, когато погледнете вашите пръсти, помислете за вашите отношения, за отношенията на Любовта към Мъдростта. Палецът представя Божественият принцип, който трябва да се употреби за благото на всички велики хора, на цялото човечество; показалецът - за религията и личния живот; средният пръст влага правото и политиката в полза на човечеството, разбира лошавините на живота и създава законите; безименният влага културата; кутрето - материалните облаги." "Малкия пръст, кутрето, свързват с влиянието на Меркурий." Източник: Значение на ръцете и пръстите (Общ Окултен Клас, 07.01.1923 Неделя, София) Беинса Дуно "...кутрето или най-малкият пръст се отнася за търговията и иска да каже: "Изпреди добре своята прежда и тъчи добре." Източник: Гърбавата жена (Неделни Беседи, 08.06.1919 Неделя, София) Беинса Дуно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.