Донка Добавено Юни 1, 2011 Доклад Share Добавено Юни 1, 2011 Ако ви запитат сега, възможно ли е човек да наблюдава себе си? Може ли горящата свещ да наблюдава себе си? Тя, за да се наблюдава, трябва да изгасне, а щом изгасне, тя ще забележи първото нещо, че няма светлина. Обратно, изгасналата свещ може ли да се наблюдава? - Може, като се запали. Тя се познава като горяща светлина, свещ - произвеждаща светлина. И тъй, горящата свещ, като се изгаси, ще се опознае, а изгасналата ще се опознае, като се запали. Една изгаснала свещ никога не можете да я убедите, че тя е изгаснала. Като я запалиш, за да я убедиш, тя казва, че действително е такава, а пък горящата свещ казва: "Моето естество е такова." Значи една свещ може да бъде в две състояния - горяща и негоряща. Тая мисъл е малко философска за вас. Аз исках да ви нахвърля само една мисъл за бъдещето. Верен на себе си И тъй, горящата свещ, като се изгаси, ще се опознае, а изгасналата ще се опознае, като се запали. Как разбирате това? Рассвет, Надеждна, Орлин Баев и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Юни 1, 2011 Доклад Share Добавено Юни 1, 2011 Ако съумяваме да „притихнем”, когато се чувстваме в еуфорично настроение (т.е. ако изгасим свещта на емоциите), бихме могли да се наблюдаваме и да преценим разумно къде грешим или каква крачка трябва да направим. Ако обаче сме прекалено отдадени на собственото си вглъбяване ( свещта е изгаснала ) , далеч от всякакви житейски ситуации, липсва материал за наблюдение и проверка, нищо не се случва – т. е. няма как да се разбере какво сме постигнали, докато сме медитирали например, няма проява, действие, а предназначението ни тук и сега не е в съзерцанието и избягването на живота във всичките му форми. Човек може да се наблюдава, ако постигне умението да сменя състоянията си, да редува активното действие (горенето) с „притихването” (изгасването - медитация, мълчание, съзерцание ). Тогава влиза и в по-дълбока връзка с вътрешното си „аз”, с интуицията си, развива способността си да преценя обективно ситуациите, да вижда собствените си грешки и може да се опита да ги коригира. „Една изгаснала свещ никога не можете да я убедите, че тя е изгаснала. Като я запалиш, за да я убедиш, тя казва, че действително е такава, а пък горящата свещ казва: "Моето естество е такова."” – Това ме затрудни, но ще се опитам да го изтълкувам в духа на написаното по-горе – ако човек не съумява да сменя състоянията си, т.е. не може да се наблюдава, следователно – не може да се променя и развива, единственото, което му остава е да „тропа с юмрук по масата” и да крещи: „Аз съм такъв, какъвто съм и ти няма да ме промениш!” например, докато в същото време очаква и изисква от другия кардинална промяна. За „вечно изгасналата” или „винаги горящата свещ” обстоятелствата винаги са нещо странично, вън от нея и в действителност няма реална представа от собственото си състояние. Или с други думи – как да бъде обективна към околната среда, като не може да прецени реално себе си!? На мен ми се иска да отбележа следната мисъл от беседата: „не искайте да си създавате един живот, какъвто вие искате, а оставете живота тъй, както природата ви го е дала. Вашия живот обработвайте, но го оставете тъй, както той се проявява.” Всъщност, ако следваме това правило, състоянията на горящата и изгасналата свещ се сменят от самосебе си. Розалина, Рассвет и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Юни 2, 2011 Доклад Share Добавено Юни 2, 2011 (edited) "И тъй, горящата свещ, като се изгаси, ще се опознае, а изгасналата ще се опознае, като се запали." Ин и Ян. Покой и Действие. Осъзнаване на същността, чрез живота на дуалността. Приемане люлеенето на махалото. В черното поле на Ин, живее бялото семе на Ян. В бялото поле на Ян, живее черното семе на Ин. Те са Едно. Редактирано Юни 2, 2011 от Лъчезарна Донка, Надеждна, Розалина и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Юни 2, 2011 Доклад Share Добавено Юни 2, 2011 (edited) "И тъй, горящата свещ, като се изгаси, ще се опознае, а изгасналата ще се опознае, като се запали." Ин и Ян. Покой и Действие. Осъзнаване на същността, чрез живота на дуалността. Приемане люлеенето на махалото. В черното поле на Ин, живее бялото семе на Ян. В бялото поле на Ян, живее черното семе на Ин. Те са Едно. Битие 2 8 И насади Господ Бог рай в Едем на изток, и постави там человека когото създаде. 9 И Господ Бог произрасти из земята всяко дърво красно на глед и добро за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото на познаване на добро и на зло.... 16 И заповяда Господ Бог Адаму и рече: От всяко дърво на рая свободно да ядеш 17 а от дървото на познаване на добро и на зло, да не ядеш от него; защото в който ден ядеш от него непременно ще умреш.... Битие 3 1 А змията беше най-хитра от всичките зверове полски които направи Господ Бог. И тя рече на жената: Истина ли рече Бог да не ядете от всяко дърво на рая? 2 И жената рече на змията: От плода на райските дървя можем да ядем; 3 а от плода на дървото което е всред рая, рече Бог: Да не ядете от него, нито да се прикоснете при него, за да не умрете. 4 И змията рече на жената: Никак няма да умрете; 5 но знае Бог, че в който ден ядете от него ще се отворят очите ви, и ще бъдете като богове да познавате доброто и злото. 6 И видя жената че дървото беше добро за ядене, и че беше угодно на очите, и дърво желателно като що дава знаяне; и взе от плода му та яде, и със себе си наедно даде и на мъжа си, та яде и той. 7 Тогаз им се отвориха очите и на двамата, и познаха че бяха голи; и съшиха листе от смокина, и направиха за себе си препаски. 8 И чуха гласа на Господа Бога като ходеше в рая надвечер; и скриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървя. 9 И повика Господ Бог Адама и рече му: Де си? 10 А той рече: чух гласа ти в рая, и убоях се, защото съм гол; и скрих се. 11 И рече му Бог: Кой ти обади че си гол? Ял ли си от дървото от което ти заповядах да не ядеш? 12 И рече Адам: Жената която ми си дал да е с мене, тя ми даде от дървото, и ядох. 13 И рече Господ Бог на жената: Що е това което си сторила? И жената рече: Змията ме измами, и ядох. 14 И рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила ти това, проклета да си от всичките скотове и от всичките животни на полето: по корема си ще ходиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си. 15 И вражда ще поставя между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе: то ще ти смаже главата, и ти ще му нараниш петата. 16 А на жената рече: Ще ти преумножа скръбта в чревоношението ти: с болезни ще раждаш чада; и към мъжа ти ще бъде желанието ти, и той ще те владее. 17 А на Адама рече: Понеже си послушал гласа на жена си, и си ял от дървото за което ти заповядах и казах: Да не ядеш от него, проклета да е земята поради тебе: със скръб ще ядеш плодовете и през всичките дни на живота си. 18 Тръне и бодли ще ти произрастява; и ти ще ядеш на полето тревата. 19 С пота на лицето си ще ядеш хляба си доде се върнеш в земята от която си взет; понеже пръст си, и в пръст ще се върнеш. 20 И нарече Адам името на жена си Ева, защото тя беше майка на всичките живущи. 21 И направи Господ Бог на Адама и на жена му дрехи кожени, и облече ги. 22 И рече Господ Бог: Ето, Адам стана като един от нас да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си та вземе и от дървото на живота, и яде, и живее вечно, 23 за това Господ Бог го извади из Едемския рай да работи земята из която биде взет. 24 И изпъди Адама; и към изток на Едемския рай постави Херувимите и пламенния меч който се въртеше, да пазят пътя към дървото на живота. Чрез покоя да познаеш безпокойството и чрез безпокойството да познаеш покоя. Чрез несъвършенството да познаеш съвършенството и чрез съвършенството да познаеш несъвършенството. Чрез здравето да познаеш болестта и чрез болестта да познаеш здравето. Чрез животът да познаеш смъртта и чрез смъртта да познаеш живота. Чрез загубата да познаеш придобивката и чрез придобивката да познаеш загубата. Чрез светлината да познаеш тъмнината и чрез тъмнината да познаеш светлината. ... А чрез Любовта да познаеш Щастието (Пътят, Истината и Живота). ЦНС (Дървото на познаването на добро и зло/Дървото на Живота/живота) + ПНС Нервната система получава огромна информация посредством сетивните системи от външната и вътрешната среда, която тя обобщава, сравнява с натрупания опит, решава какъв отговор да даде и го изпраща към органите, които изпълняват ответната реакция. http://www.nauka.bg/..._page&pid=12110 Какво е "Рай"? Когато човек се е абстрахирал от външния сетивен свят, тогава по естествен път се прекъсва връзката между Соматичната и Вегетативната Нервна Система. ВНС започва да работи, без външни дразнения и настъпва т. н. баланс в човека, мир, спокойствие. Няма ги грижите, няма ги проблемите, откъснал си се от ежедневието от натрапчивите мисли, от страховете си, от дразнителите. Попадаш в Рая. Това се случва винаги, когато оттеглиш вниманието си, взори си от външния сетивен свят. Всяко едно бебе се ражда в състояние "Адам". То няма познание за света. В ума му липсва логическото мислене (Ева). Всяко едно дете е пряко свързано с Твореца и на тази връзка няма какво да пречи, докато дете не започне да навлиза в сетивния свят и да го изучава, т.е. докато то не започне да отправя все повече и повече своя поглед и внимание навън - в света на твърдата материя. Навлизайки в този свят, опитвайки от плода на познанието на добро и зло (двойствеността), то излиза от Рая си, от Мира, от спокойствието, от безгрижието, от радостта и щастието. Пъсано е, пък и е видно, че състоянието "Адам" не е съвършенно. Ето защо е предопределено човек да излезе от този първичен Рай и да навлезе в сетивния свят. Там той яде от дървото на познанието на добро и зло, най-вече ако у него има будност, пробуденост, но и да няма, пак се опознава света малко или много, докато не достигне състоянието "Последният Адам". Там вече има власт над "Дървото на Живота" и на безсмъртието/Щастието/Любовта. Редактирано Юни 2, 2011 от Ники_ Рассвет, Орлин Баев, Розалина и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 2, 2011 Доклад Share Добавено Юни 2, 2011 Ако ви запитат сега, възможно ли е човек да наблюдава себе си? Може ли горящата свещ да наблюдава себе си? Тя, за да се наблюдава, трябва да изгасне, а щом изгасне, тя ще забележи първото нещо, че няма светлина. Обратно, изгасналата свещ може ли да се наблюдава? - Може, като се запали. Тя се познава като горяща светлина, свещ - произвеждаща светлина. И тъй, горящата свещ, като се изгаси, ще се опознае, а изгасналата ще се опознае, като се запали. Една изгаснала свещ никога не можете да я убедите, че тя е изгаснала. Като я запалиш, за да я убедиш, тя казва, че действително е такава, а пък горящата свещ казва: "Моето естество е такова." Значи една свещ може да бъде в две състояния - горяща и негоряща. Тая мисъл е малко философска за вас. Аз исках да ви нахвърля само една мисъл за бъдещето. Верен на себе си И тъй, горящата свещ, като се изгаси, ще се опознае, а изгасналата ще се опознае, като се запали. Как разбирате това? Тук може да се разсъждава в няколко направления. Проявеният свят е дуален, а може да се опознае само това, което е проявено. Ще дам един пример: В училище, в началните класове, имах добър успех по математика. Когато отидох да изкарам средното си образование в Бургас, обаче се оказа, че нивото, което се изисква в училището е съвсем друго. Успехът ми в началото падна значително. Какво искам да кажа с това: за да разбере реалните си възможности, човек трябва да бъде поставен извън границите на познатото и обичайното. Докато се ограничава до сферата на познатото, той никога няма да разкрие пълния си потенциал. За запалената свещ да гори е обичайното състояние, но тя трябва да познава и другото състояние, за да може да оцени, да разбере значението на горенето, неговата ценност. Розалина, Надеждна, aiia и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Юни 2, 2011 Доклад Share Добавено Юни 2, 2011 Разбира се, че да се самонаблюдава човек е задължителен елемент, етап от духовното ни развитие.Трябва да сме в момент на покой, хармония да се самоосъзнаем къде грешим.В противен случай ще повтаряме урока на съдбата си до втръсване.Да се самонаблюдава човек е свързано с дисциплина, висока степен на самоосъзнатост.Анализ на ситуациите, стигане до корена на нещата, желание за духовно израстване, но да е реализирано като действие.Човек според степента на будност може да върви към по- високи степени на развитие на собственото си съзнание.Не винаги изборите са еднозначни,ясни, болката ще съпътства съзнанието, защото всеки избор има своя сянка.Но трупането на мъдрост не носи нищо друго освен печал при осъзнаването на реалноста, радост и вътрешно удовлетворение, че вървиш по пътя на Бога, изпълняваш своята микроскопична мисия на този свят. Слънчева и Надеждна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vankata_97 Добавено Юни 2, 2011 Доклад Share Добавено Юни 2, 2011 (edited) Можем ли да видим собствените си очи, затворени или не?!?! Отговора и на двата въпроса е един и същ --- Трудно, но не и невъзможно! Редактирано Юни 2, 2011 от vankata_97 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юни 3, 2011 Доклад Share Добавено Юни 3, 2011 Възможно е човек да наблюдава себе си, но това няма да е обективно. Защото всеки разпознава себе си по начин тайнствен и различен от това което виждат другите. Смяната на житейските ситуации превръща обективното в субективно и обратното. така човек се вижда ту като горяща свещ, ту като изгаснала, но припознава себе си и в двете, защото това са различни състояния на една и съща восъчна свещ. Слънчева и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 3, 2011 Доклад Share Добавено Юни 3, 2011 Ако ви запитат сега, възможно ли е човек да наблюдава себе си? Може ли горящата свещ да наблюдава себе си? Тя, за да се наблюдава, трябва да изгасне, а щом изгасне, тя ще забележи първото нещо, че няма светлина. Ако свещтта е човекът въплътен в тяло, което постепенно изгаря и умира, то огънят е светлината на горящата връзка с духа. Всеки ден наблюдавам хора с обсесивно мислене. Характерното при тях е, че мисленето е на няколко нива. Мислене, мислене за мисленето и дори мислене за мисленето за мисленето. При тях метакогнитивният поглед, наблюдението над собствения ум е изключително, до болка развит. Но са загубили светлината на връзката с духа, на щастието, живеят в тъмнината на его свръхконтрола, който подпушва и блокира, гаси огъня на духа. А имат такова свръхразвито метакогнитивно самонаблюдение като опити за компенсация липсата на светлина. Бутани от страха и стремящи се да опипат с контрола над контрола си тъмнината, те отчаяно се лутата в тъмните лабиринти на егото си, които водят до нови лабиринти без изходи! Силна способност за самонаблюдение, но наблюдение на една част на ума над друга част на ума, равнинно, с блокирана връзка с истинския наблюдател с духа.Споменавам типичния случай на обсесивно компулсивно разстройство, защото макар и в засилена степен, според мен добре описва идеята от мисълта на Учителя. Разбира се, окр е само един изолиран пример. Изгасналата свещ на когницията е характерна като цяло за съвременния хомо невротикус нормалис. Обратно, изгасналата свещ може ли да се наблюдава? - Може, като се запали. Тя се познава като горяща светлина, свещ - произвеждаща светлина. И тъй, горящата свещ, като се изгаси, ще се опознае, а изгасналата ще се опознае, като се запали. Една изгаснала свещ никога не можете да я убедите, че тя е изгаснала. Като я запалиш, за да я убедиш, тя казва, че действително е такава, а пък горящата свещ казва: "Моето естество е такова." Значи една свещ може да бъде в две състояния - горяща и негоряща. Тая мисъл е малко философска за вас. Аз исках да ви нахвърля само една мисъл за бъдещето. Горящата свещ обаче може лесно да разбере негорящата - понякога житейските бури почти изгасят пламъка и. Но веднъж усвоила процеса на разгаряне, тя бързо го пали отново. И чудесно наблюдава себе си и другите свещи, горящи и негорящи, но от позицията на огъня, на свръхсъзнанието, разливащо се в безкрая! Изгасналите свещи наистина трудно се убеждават в липсата си на огън - те се сравняват с масата от други изгаснали свещи, забравили за огъня, на който са способни. В социалния консенсус за сива изгаснала нормалност търсят да получат малко топлина от другите изгаснали свещи, лишени от източника на светлината и топлината! Да, запалената свещ познава горящото естество на духа си и не и се слиза до студа на изгасналото състояние - но принципно може да го направи далеч по-лесно, особено ако умее да се възпламенява и го е правила многократно. Но, не и е нужно да се гаси. Само за да резонира за малко с изгасналите свещи, тя леко смалява огъня си за малко, докато запали и тях - тогава запламтява отново с пълна сила! Горното е моето разбиране на мисълта, погледнато през определен ъгъл на социопсихичен и духовен поток на мисълта. Може да има и други гледни точки на тълкуване - това е само една от тях... Борито, АлександърТ.А. и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Май 13, 2012 Доклад Share Добавено Май 13, 2012 (edited) Ако ви запитат сега, възможно ли е човек да наблюдава себе си? Може ли горящата свещ да наблюдава себе си? Тя, за да се наблюдава, трябва да изгасне, а щом изгасне, тя ще забележи първото нещо, че няма светлина. Обратно, изгасналата свещ може ли да се наблюдава? - Може, като се запали. Тя се познава като горяща светлина, свещ - произвеждаща светлина. И тъй, горящата свещ, като се изгаси, ще се опознае, а изгасналата ще се опознае, като се запали. Една изгаснала свещ никога не можете да я убедите, че тя е изгаснала. Като я запалиш, за да я убедиш, тя казва, че действително е такава, а пък горящата свещ казва: "Моето естество е такова." Значи една свещ може да бъде в две състояния - горяща и негоряща. Тая мисъл е малко философска за вас. Аз исках да ви нахвърля само една мисъл за бъдещето. Верен на себе си И тъй, горящата свещ, като се изгаси, ще се опознае, а изгасналата ще се опознае, като се запали. Как разбирате това? Точно навреме дойде тази мисъл за мен, в подходящия миг се появи. Поисках знак и го получих, дадох си отговори. Напомня ми за една друга мисъл - Не прибавяй огън към огъня и не изливай вода в морето. Трябва да се отдалечиш от себе си, от проблема, но да не преставаш да го виждаш; да се издигнеш нависоко, но да дадеш право на волеизява и на време. Надявам се, това да е образно казано, мястото наречено Окото на Бурята - хем си там, хем не си; около теб бушуват вихри, но ти оставаш незасегнат, т.е. обективен, страничен на ситуацията в теб. Проблемът е, когато горящата и негорящата свещ се срещнат; изкуство е да създадеш хармония от Огън и Угасване. Удивителна поука, поне за мен. Редактирано Май 13, 2012 от Ивета Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.