Това е популярно мнение. vankata_97 Добавено Май 31, 2011 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Май 31, 2011 Това, с което се бориш, само се усилва Прочел съм много съобщения и ченелинги, в които се води борба между зло и добро, лошо и хубаво, тъмнина и светлина. Всичко лошо се отхвърля. Някои така и казват: “Аз съм войн на светлината”. Писал съм няколко съобщения за цялостността (за смъртта, за тъмната страна...) За това, че докато отхвърляме и осъждаме злото, нищо не можем да направим с него. За това, че любовта не е просто някакво състояние. Ще се опитам да ви опиша съня си, който е от групата на “необикновени сънища”. Сънувам ги, практически, всеки ден, но този е особен, тъй като благодарение на него, разбрах изписаното с много думи и изречения, което по-рано бях чел, но не разбирах истинския му смисъл. Ще пиша така, както е, без патосни уводи от типа: “Скъпи мои...” Може би, тази информация ще се окаже полезна за вас. Сънят. Бяха изминали много, много години, хората бяха започнали да се променят, станали бяха по- дружелюбни, бяха започнали да се замислят за любовта, за себе си, за единството на света и т.н. Седя в кафене на брега на морето. Свечерява се. Седим зад бара 5-6 души, а около десетина души са седнали на маси до морето. От транзистора се чува песента: “Как са могли по-рано да се убиват, нали да изядеш другия – това е...”. Разбирам, че в центъра на цялото събитие съм аз. Тук ме смятат за нещо като най-просветен и аз беседвам с всички, уча ги как да повишават вибрациите си, да започнат да се променят и т.н. И изведнаж, от морето излиза жена на около 45 години. По всичко личи, че това не е просто жена. От нея идва някакво излъчване. Разбирам, че започвам да се сравнявам с нея. Питам за информация за ДНК-то й, за вибрациите й, и идва отговор, от който проумявам, че в сравнение с нея – аз съм никой. Просто един дребосък. Момченце. Продължавам да наблюдавам. Тя излиза от водата и към нея прилепва, както мухичките към светлината, всичко: риби, насекоми, някакви зверове притичват от храстите, долитат птици, всички хора, които са там й обръщат внимание, даже някой се приближава към нея. Това ме дразни още повече, усилва се чувството ми на безпомощност, и се появява някаква вътрешна борба - как да й покажа моите постижения, да й кажа, че аз също... Тя излиза и върви по брега, минава покрай мен, но... се спира. Разбирам, че всичко, за което си мисля е написано на челото ми. Тя отдавна го е забелязала и го знае. Приближава се до мен и просто започва да ме гледа в очите. Усетих, почувствах и разбрах нейните мисли. Тя говори просто, някак без думи, а те се раждаха, сякаш, в моето съзнание. Тя каза: “Ето виждаш ли, даже любовта използваш като инструмент за превъзходство над другите. Ти си се устремил към нея, а взимаш само това - да сравняваш себе си с другите, да сравняваш в твоя полза, смятайки, че ти си толкова велик, толкова добър, толкова любящ, а те – всички останали около теб – са толкова жалки, низки, и още не са прозрели, не са трансформирали злото и тъмнината. Разбира се, с любов мислиш, че си по-горе от тях, а тях – за недостойни. Ето така, ти превърна любовта в инструмент за самонаслаждение”. Изведнъж разбрах, че това, което беше в мен, нямаше нищо общо с ЛЮБОВТА. Това е била една поредна играчка в ръцете на ума, в ръцете на егото. Тя каза: “Не се разстройвай. Така е устроен човешкия ум. И тук ти не си единствен. Умът се опитва да използва всички благини за себе си. Чрез ума не може да се разбере любовта, той и нея я използва - за себе си, за оцеляването си, за егото, за да се поддържа. Пътят към ЛЮБОВТА е единството”. Отговорих й: “Аз казвам на всички хора точно така: – Познайте единството. Целият свят е едно цяло и няма никакво лошо и добро, всичко е едно. Всичко е Единство. Цяло. Няма никакво разделение. Излезте от дуалността и т.н. Всичко, което виждаме е само една илюзия. Ние живеем под покривалото на илюзията”. Тя каза: “Това са само думи. Ти сам не разбираш за какво говориш. Т.е. говориш, наистина, нужните думи, но без да ги разбираш и се заблуждаваш. Какво е това илюзия? Ти смяташ, че илюзията, това е изкривено възприемане на видимия свят. Че зад същата тази стойка, когато придобиеш “виждането”, ще стои “правилната стойка”, и тази стена няма да я има, а зад нея ще има храст или нещо друго. Т.е. под илюзия ти разбираш, че зад една “неправилна” картина има една “правилна”. И целият смисъл е в това – да може да се види. Но това е заблуждение. Няма никаква друга картина. И твоя поглед е насочен не натам на където трябва. Когато започнеш “ да виждаш” или придобиеш виждането на просветения, ти няма да видиш тук друга стойка, маса или стена. Те ще си останат така както са. Илюзията се състои в това, че ти възприемаш външния свят и твоя вътрешен свят като две различни неща”. Отговорих й: “Винаги съм казвал, че външния свят е отражение на вътрешния, че няма никакъв външен свят”. Тя отговори: “Да, ти го казваш, но не го разбираш. Защото ти все още виждаш външния свят. Твоят ум все още ги разделя. А точно в това се състои ИЛЮЗИЯТА - в съществуването на външния свят. Него го няма. Всичко което е – това си ти самия. И даже казвайки това, ти не го разбираш, защото това може да се разбере само чрез ДЕЙСТВИЕ. Когато не само осъзнаеш това, а и действаш по този начин - като не отделяш себе си от другите, а виждаш, че те – това си ти. Без да мислиш, че рибата или камъка са по-различни от теб. Всичко, което те обкръжава е твоя свят, т.е. това си ти. Ако ти се струва, че в твоя свят има някой или нещо, което се явява носител на зло, на разрушения, на разпадане, на смърт, на лошо, недостойно и низко – всичко това си ти самия. Ти си такъв. Ти си създал това. Всичко, всичко, всичко. И само ти, а не някой друг може да промени всичко това. Но на ума му е по-лесно да си каже – това са те, а не аз. Премахни всичко това от своя свят. Ето в какво се състои огромната илюзия. А не в това, че като се събудиш, ще видиш вместо син – червен цвят. Освободи се от илюзиите и приеми всичко това, което възприемаш, че е твоя свят, ти самия, това е твоето АЗ”. Потекоха ми сълзи. Започнах да моля за прошка всички за всичко. Тя продължи: “Когато видиш себе си във всичко, което възприемаш и простиш всичко, което си сътворил, простиш на себе си и помолиш за прошка своите творения, тогава ти ще се приближиш към ЛЮБОВТА. Защото, какво може да направи със себе си любимия? Да започне да обича себе си. И тогава ще заобичаш себе си, т.е. целия възприеман от тебе свят. Когато видиш сянката на осъждането – прощавай и обичай. И ще видиш промените. Ще разбереш, че това, което осъждаш в другите, всъщност, ти осъждаш в себе си. И когато го простиш и го заобичаш, ти променяш себе си и целия свят. Това е безкраен и увлекателен процес. Аз живея в него. Всичко, което ти дава “външния” свят, в същност, е любов. В него няма зло и лош умисъл. Болезнено, разрушително, зло, тъмно, лошо – всичко това само ти се струва, защото има в теб, както ти я наричаш – карма – запис за непреминатия урок. Записано е в теб страдание, което не си могъл някога да трансформираш в любов. И сега ти се дава още една възможност да направиш това. Ето защо – прощавай на всички всичко. Моли за прошка за всичко, което виждаш в своя свят, в обкръжението си, в своята реалност като “лошо” и зло. Освобождавай тази карма. Трансформирай всичко в любов”. Сълзите ми потекоха като порой. Ридаех. След като се поуспокоих малко, попитах: “Каква е тази светлина, която привлече всички, които и до сега са там. Защо и аз не притежавам такава. Какво е това?” Тя отговори: “Виждаш ли, аз винаги съм в състояние на любов и опрощаване. За това, всички същества и създания се стремят да попаднат в моя свят - това, което възприемам. Не защото искат да се “попекат” на лъчите на моята светлина, защото, в същност, това не е светлина. Моята светлина представлява моята промяна. Когато влязат в моя възприеман свят, те стават част от него и се включват в процеса на излекуване, защото им обръщам внимание, виждам техните “проблеми” и променям себе си, и след това те се променят. Погледни хората около себе си. Погледни себе си. Ти вече си друг. Тъй като ти се оказа в моя възприеман свят, ти се изцели, ти вече се промени, защото аз се промених. С твоята поява и появата на всички вас, аз осъзнах страдания ви и вашите старания като свои. Трансформирах ги в себе си и те се трансформираха във вас. Можеш да наречеш това “колективно несъзнателно” или “колективно съзнание”. Всички мисле-форми и стереотипи, кармата, всичко е записано колективно. Ето защо, променяйки ги в себе си, ти ги променяш във всичко, което възприемаш. И ти можеш така. Престани да възприемаш всичко с ума си, с него нищо няма да разбереш. Той си има други задачи. Забрави ума, не се опитвай да обясняваш всичко логически. Престани да генерираш мисли и думи. Както виждаш – не съм ти казала нито една дума. През целия този разговор аз исках от всички вас да ми простите, прощавах ви и ви обичах. Всички думи и мисли, които се раждаха в теб – това са твои мисли и думи. Това си ти самия. На теб нищо не ти говорих. Нищо не съм влагала в теб. Това е осъзнаването ти, което се роди в теб. Това стана, защото измених себе си, тъй като ти влезе в моя свят, а ти се измени, като част от него. Започни така да живееш. Не мисли. Умът в тази ситуация не ти е помощник. Просто, прощавай и обичай. Обичай и прощавай. На всички и всичко, което видиш, чуеш, усетиш... всичко. Изцяло на себе си. Изцяло на своето АЗ. Благодарна съм на теб и на всички вас за тази възможност, която ми предоставихте за да се променя”. Тя излезе иззад стойката и тръгна нататък, за където се беше запътила. Ние всички бяхме станали други. И аз и тези, които бяха в кафенето. Събудих се. Моята реалност се промени. Промяната продължава и до сега. Това наистина се оказа увлекателен процес. Макар, че не може да се нарече процес. И състояние, също не може да бъде наречено. Това не е нещо, което идва и си отива. Това е живота. Прочитайки това, което пишете, бих искал да напиша само: Простете ми. Благодарен съм ви. Обичам ви. И всичко, което съм написал освен това – е като едно пояснение на тези мои думи. Което, може би, ще бъде полезно за някой. Cveta5, Eshavt, Латина и 8 others 11 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vankata_97 Добавено Май 31, 2011 Автор Доклад Share Добавено Май 31, 2011 написаното по-горе не е мое. Извинете, че не поправих правописните грешки, но прочетох текста и веднага се сетих да го постна тук. Мисля, че след като го прочете ще се промените, аз се промених и вие ще се промените! Латина, Розалина и Надеждна 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Май 31, 2011 Доклад Share Добавено Май 31, 2011 Есето не лошо като замисъл, то е много интересно като изразена емоция.Авторът му си е научил своя урок, е да можех и аз така да си уча уроците.Всеки по пътя на духовното си развитие.В това е смисъла на живота на всеки. Надеждна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Май 31, 2011 Доклад Share Добавено Май 31, 2011 Благодаря ти Ванка .Добра идея е била ,тази с публикацията .Човек никога не знае ,от къде ще му дойде прозрение.Понякога стойността на цяло едно произведение, се заключава за нас, в едно едничко изречение,но то е най-важно и търсено в момента.Така,че благодаря ти ,дето си решил ,да постнеш, интересното разсъждение тук. Аз намерих не едно,а доста изречения,които ме вдъхновяват,че светът отива към добра промяна. Надеждна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 31, 2011 Доклад Share Добавено Май 31, 2011 Есето е гениално! Съдържа всичко! ... Надеждна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vankata_97 Добавено Юни 1, 2011 Автор Доклад Share Добавено Юни 1, 2011 Различното и хубавото на този текст е, че не може да се тълкува грешно... Надеждна и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Юни 1, 2011 Доклад Share Добавено Юни 1, 2011 Спомням си една мисъл на Учителя,за която не съм си записала източника, уви.Но мисълта помня. Това,което човек постоянно мисли,ще дойде,и това,което постоянно отрича,и то ще дойде.Ако помислите,че ще забогатеете,ще забогатеете,ако помислите,че ще загазите ,ще загазите.Ако мислите,че ще се разболеете,болестта ще дойде! Нашият народ казва:" Да не се случва на никого това,което майка му мисли за него".Тази мисъл показва,как ние сами оценяваме себе си.По-скоро като черногледци,отколкото като позитивни.Аз често си напомням и коригирам мисълта ,когато децата ми пътуват и са някъде ,на изпит,на изпитание някакво.Свикнах да не допускам мисли ,които най -бързат да превземат крепостта на ума ми и предимно са плашещи. По въпроса с отричането,имам пример пред себе си,за който също си напомням,когато усетя,че се увличам.Един мой приятел от младостта, много яростно отричаше и се бореше срещу постъпка на баща си,който беше изоставил семейството си,за да търси любовта другаде.Толкова непримиримо се бунтуваше моят приятел.Случвало се е ,да му казваме ,ние хората , около него,че не бива да съди баща си така остро.Но той беше непримирим .Живота му обаче така се извъртя,че го постави пред същата дилема и житейски казус.Всички запознати с историята,бяхме удивени от повторението в най-малкия детайл на случилото се.От тоя случай разбрах за себе си,това,за което се говори в заглавието на тази тема. Надеждна, Пламъче и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vankata_97 Добавено Юни 1, 2011 Автор Доклад Share Добавено Юни 1, 2011 По въпроса с отричането,имам пример пред себе си,за който също си напомням,когато усетя,че се увличам.Един мой приятел от младостта, много яростно отричаше и се бореше срещу постъпка на баща си,който беше изоставил семейството си,за да търси любовта другаде.Толкова непримиримо се бунтуваше моят приятел.Случвало се е ,да му казваме ,ние хората , около него,че не бива да съди баща си така остро.Но той беше непримирим .Живота му обаче така се извъртя,че го постави пред същата дилема и житейски казус.Всички запознати с историята,бяхме удивени от повторението в най-малкия детайл на случилото се.От тоя случай разбрах за себе си,това,за което се говори в заглавието на тази тема. И като се замислиш, че всичко идва от мисленето по този въпрос... А е трябвало просто да приеме ситуацията и да си извади урок от всичкото това. Eshavt, Надеждна, Розалина и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
KirilChurulingov Добавено Юни 2, 2011 Доклад Share Добавено Юни 2, 2011 Прекрасно, среща между ученик и духовен учител, както се разбира, имащ претенцията да е просветен. От учителя през съзнанието на ученика научаваме как трябва да гледаме на света, който ни заобикаля и на себе си за достигнем нивото на учителя. Ако ученикът се окаже дотам чувствителна душа, че послуша съвета на учителя,забрави ума(защото ума си имал други задачи) наистина не му остава нищо друго освен да се разплаче и всички ние, които наблюдаваме случващото се да си поплачем заедно с него.Защо не бива да плачем ? Както преди 500 години хората са смятали ,че земята е плоска, така много хора днес смятат, че ума е плосък и не са започнали да разбират сферичната, не праволинейна природа на съзнанието, че умът не е продукт на мозъка, макар специфична част от него да служи за управление на процесите в тялото на човека. ." Престани да възприемаш всичко с ума си, с него нищо няма да разбереш. Той си има други задачи. Забрави ума, не се опитвай да обясняваш всичко логически." :Внимателно трябва да разглеждаме такива съвети, отправени към нас, защото много лесно, ако сме неопитни може да си помислим, че умът е наш враг по пътя на духовното израстване щом ни препятства разбирането. "Престани да генерираш мисли и думи."Действително е вярно, че прекомерно активният ум и по специално добре развитият интелект могат да възпрепятстват духовното израстване, което е повече интуитивен , отколкото интелектуален процес, обаче не е конструктивно да допускаш , че собственият ти ум е твой неприятел, защото по този начин се превръщаме в един дом, в който царува разделение ,а в такъв дом прогрес е невъзможен . Коректното виждане е да разглеждаме ума като един дом със служители в него и ума става наш неприятел,когато господарят на дома отказва да вземе в ръце управлението на собствения си дом.Господарят е нашето съзнателно аз, което трябва да доминира над нашата низша природа като поеме отговорността да бъде едно с Христовия разум. Когато намерим средния път на Христа няма да позволяваме на ума да ни контролира и от своя страна няма да се опитваме да контролираме ума по такъв начин ,че да възпрепятстваме неговия творчески потенциал.Да не забравяме че не сме дошли на земята да стоим в пещера и медитираме върху Бога., а сме дошли да станем сътворци на Бога и донесем Царството Божие на земята. Нашия ум има потенциал да стане продължение на Божествената ни същност , което наистина ще го направи продължение на Божия разум. Прозренията са хубаво нещо и всички можем да се ползваме от тях, но не трябва да забравяме, ако искаме да сме реалисти на нас ни трябва систематичен подход в пътя на духовно израстване за да се ползваме от прозренията и станем просветени същества.Много по-добре е да работим методично и позволим на спонтанното събуждане да се случи - спонтанното търсене на небето насила ще ни отведе само в здравата прегръдка на собственото ни его. Рассвет, Надеждна, Станимир и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 2, 2011 Доклад Share Добавено Юни 2, 2011 Силните врагове са благословия. Ако се бориш с нещо с идеята то да изчезне, да го няма, да не те притеснява повече – това е погрешно отношение към борбата. Трябва да е ясно обаче, че всяко светло действие предизвиква съответстващо на интензитета му противодействие от страна на тъмнината. Това противодействие следва да бъде преодоляно и тогава то се превръща от препятствие в стъпало. То няма как да изчезне. Птицата не би могла да лети без съпротивлението на въздуха. И колкото по-бързо лети, толкова това съпротивление се усилва. Но именно това съпротивление я държи във въздуха. А на големите височини, където въздухът е разреден и съпротивлението му по-малко, високата скорост е задължителна. В будизма се говори за правилни (съвършени) усилия. Това означава, че преодоляването на тъмнината може да стане само с правилно отношение и познаване на принципите на битието. Борбата е неизбежна, но не в смисъл на противопоставяне, стремящо се да елиминира единия полюс, а на утвърждаването на единия полюс (светлия) преодолявайки и използвайки другия. Латина, Пламъче, Рассвет и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 2, 2011 Доклад Share Добавено Юни 2, 2011 ......Трябва да е ясно обаче, че всяко светло действие предизвиква съответстващо на интензитета му противодействие от страна на тъмнината. Това противодействие следва да бъде преодоляно и тогава то се превръща от препятствие в стъпало. .... Това се казва и в тази статия. Защо трябва да се борим срещу тъмнината, ако така я увеличаваме?! И как точно ще преодолееш тъмнината с борба? ...В будизма се говори за правилни (съвършени) усилия. Това означава, че преодоляването на тъмнината може да стане само с правилно отношение и познаване на принципите на битието. Борбата е неизбежна, но не в смисъл на противопоставяне, стремящо се да елиминира единия полюс, а на утвърждаването на единия полюс (светлия) преодолявайки и използвайки другия. Като заговорихме за будизъм, при него не се смята, че трябва да се утвърди един полюс чрез преодоляване на другия. Говори се за обединение на двата полюса. Иначе другото си е чисто утвърждаване на дуализма, т.е. на грехопадението. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 2, 2011 Доклад Share Добавено Юни 2, 2011 (edited) Защо трябва да се борим срещу тъмнината, ако така я увеличаваме?! И как точно ще преодолееш тъмнината с борба? ... Като заговорихме за будизъм, при него не се смята, че трябва да се утвърди един полюс чрез преодоляване на другия. Говори се за обединение на двата полюса. Иначе другото си е чисто утвърждаване на дуализма, т.е. на грехопадението. Да поясня. Преодоляваме влиянието, което ни оказват препятствията и тъмнината. И то не във физически смисъл, а в съзнанието си. Птицата махайки с крилата си се противопоставя на въздуха във физически смисъл, но не и в съзнанието си. Тя не го мрази, въпреки че той и създава затруднение, а го приема за нещо нормално, и както вече отбелязах, той е необходим за летенето. Значи препятствията се преодоляват преди всичко в нашето собствено съзнание. Целта на будизма е освобождение, независимост и то се постига в съзнанието. Физически няма как да сме независими. Материята сама по себе си е ограничение. Утвърждаването на единия полюс е утвърждаване на новото за сметка на старото, утвърждаване на свободата за сметка на зависимостта, утвърждаване на безкрайното пред крайното. Това в същото време е и тяхното обединяване, тяхното съвместяване. Полюсите трябва да разглеждаме и от друга гледна точка. Говорим за светлина и тъмнина, но градацията на светлината е безкрайна. Самият полюс се губи в безкрайността. Утвърждавайки светлината, ние все едно се изкачваме на следващото стъпало на стълбата, но след него има още безброй стъпала. Сегашната ни представа тогава ще се усъвършенства и ще видим, че това, което в момента си представяме като светлина, може да бъде още в по-голяма степен светлина. Говорейки за полюси, трябва да отчитаме, че всичко се развива. Самите полюси са просто едни ограничения, които поставяме за да ограничим безкрайното, но те в действително не съществуват като някакви фиксирани точки, които могат да бъдат достигнати, а по-скоро бележат посоки. Редактирано Юни 2, 2011 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 2, 2011 Доклад Share Добавено Юни 2, 2011 (edited) ....Утвърждаването на единия полюс е утвърждаване на новото за сметка на старото, утвърждаване на свободата за сметка на зависимостта, утвърждаване на безкрайното пред крайното. Това в същото време е и тяхното обединяване, тяхното съвместяване. Полюсите трябва да разглеждаме и от друга гледна точка. Говорим за светлина и тъмнина, но градацията на светлината е безкрайна. Самият полюс се губи в безкрайността. Утвърждавайки светлината, ние все едно се изкачваме на следващото стъпало на стълбата, но след него има още безброй стъпала. ... Изкачваш се на ново стъпало не като утвърждаваш единия полюс, а когато обединиш двата полюса на това стъпало. И така се качваш на ново стъпало, където има нови полюси за обединение, които не сме виждали досега в съзнанието си. Не става утвърждаване на единия полюс. С утвърждаването си стоиш на текущото стъпало. Но нека с примери. Двете противоположности: човек приема вещества, човек отделя вещества. Как е разрешено това противоречие при човека? С утвърждаване на едното: приемането на хранителни вещества или с утвърждаването на другото: човек отделя отпадни вещества? Решено е чрез утвърждаване на приемането? Не, бихме се пръснали. Или е решено чрез утвърждаване на отделянето? Не, бихме зачезнали. Решено е чрез цикъла на обмяна на веществата. Отделянето допълва приемането и приемането допълва отделянето. Обмяната обединява приемане и отделяне. Но ти пак разсъждават от гледна точка на добро и зло. Решаваш, че нещо трябва да се утвърди, а това е точно дуалното мислене. И въобще не е вярно, че "Проявеният свят е дуален". Човешките илюзии карат човек да мисли, че е дуален Редактирано Юни 2, 2011 от БожидарЗим Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 2, 2011 Доклад Share Добавено Юни 2, 2011 Изкачваш се на ново стъпало не като утвърждаваш единия полюс, а когато обединиш двата полюса на това стъпало. И така се качваш на ново стъпало, където има нови полюси за обединение, които не сме виждали досега в съзнанието си. Не става утвърждаване на единия полюс. С утвърждаването си стоиш на текущото стъпало. "Както горе, така и долу." Всяко стъпало наистина си има своите полюси, но това не пречи и на всяка съвкупност от няколко стъпала също да си има своите два полюса. Батерията си има своя положителен и отрицателен полюс и в същото време всеки неин атом също си има своите два полюса. Освен това помисли върху идеята, че единия полюс е в центъра, а другия - в периферията, а не по начина по който са разположени северния и южния полюс на земния глобус примерно. Когато птицата спре да маха с крила, пада. Няма междинно положение. Спирането е падане. Животът е движение. Разбира се пишейки не те задължавам с мнението си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 2, 2011 Доклад Share Добавено Юни 2, 2011 може ли да си кажеш последното мнение по друг начин, че нещо не го разбирам. Например, каква е връзката на "каквото горе, това и долу" с тези неща? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 2, 2011 Доклад Share Добавено Юни 2, 2011 (edited) Става въпрос за подобие между цялото и частите му. Ти пишеш, че всяко стъпало си има своите два полюса (и това си е така), но цялото също си има своите два полюса. Редактирано Юни 2, 2011 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vankata_97 Добавено Юни 2, 2011 Автор Доклад Share Добавено Юни 2, 2011 Ако ученикът се окаже дотам чувствителна душа, че послуша съвета на учителя,забрави ума(защото ума си имал други задачи) наистина не му остава нищо друго освен да се разплаче и всички ние, които наблюдаваме случващото се да си поплачем заедно с него.Защо не бива да плачем ? Плачът по-скоро изобразява просветлението на душата му. Чрез него той се освобождава от "старата" енергия, за да има място за новата- един вид духовно израстване... Ако се бориш с нещо с идеята то да изчезне, да го няма, да не те притеснява повече – това е погрешно отношение към борбата. По-скоро трябва да трансформираш това нещо вътре в себе си... Т.е. да го приемеш, а не да се съпротивляваш с него, защото това, с което се бориш си ти и ти си това, с което се бориш. Т.е. да се бориш срещу себе си- безсмислено е!!! Докато не приемем това, " Това, с което се бориш, само се усилва" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 3, 2011 Доклад Share Добавено Юни 3, 2011 (edited) Станимир, капанът на дуалното мислене. а това, че единият полюс, разбираш ли, единият полюс бил център, си е направо бисер Може нещо да е твой фокус, но това не означава, че е център. Тука пак можем да се срещнем с действието на една илюзия: представянето на лични предпочитания за обективна реалност. Пак да повторя. Не светът е дуален, а дуалните ни илюзии ни карат да мислим, че е дуален. Реално себепознанието е отпадането на тези илюзии. Отпадане на илюзиите, че ей това е противоречие. Научаване как да се съвместяват плюс и минус. Редактирано Юни 3, 2011 от БожидарЗим Слънчева и Диана Илиева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юни 3, 2011 Доклад Share Добавено Юни 3, 2011 Това, с което се бориш, само се усилва - а приемането е такова облекчение. Да приема ума е трудно, да се боря с него е страдание. Да се опитам да го приема, чрез наблюдение и работа е единственото за което се сещам. До колко се отдава това на човек е друг въпрос. И дали не превръща всичко в инструменти с дълбоката убеденост, че проявява любов...................... това не знам дали някой може да каже за себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
KirilChurulingov Добавено Юни 3, 2011 Доклад Share Добавено Юни 3, 2011 Представете си, че някой сънува червен кон. Качил се на коня, отива донякъде и спира. После слиза от коня, а конят продължава своя път. Събужда се от сън и се пита, какво връзка има между коня и него. Де отиде конят? Защо човекът слезе? Конят представя конкретния човешки ум, който човек язди. Имаш кон и след малко оставаш без него. Това се случва с всеки обикновен човек. Имаш едно благо, но след време го изгубваш. Не е така, обаче, със съвършените същества. Никой не може да лиши едно разумно същество от благата, които му са дадени. Разумният е сънаследник с природата. Каквото пожелае, ще го има. За него природата е всякога отворена. За неразумните, които не са сънаследници с природата, навсякъде е затворено. Учителя Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 3, 2011 Доклад Share Добавено Юни 3, 2011 Станимир, капанът на дуалното мислене. а това, че единият полюс, разбираш ли, единият полюс бил център, си е направо бисер Може нещо да е твой фокус, но това не означава, че е център. Тука пак можем да се срещнем с действието на една илюзия: представянето на лични предпочитания за обективна реалност. Пак да повторя. Не светът е дуален, а дуалните ни илюзии ни карат да мислим, че е дуален. Реално себепознанието е отпадането на тези илюзии. Отпадане на илюзиите, че ей това е противоречие. Научаване как да се съвместяват плюс и минус. Стига си повтарял за това дуално мислене. Все ми едно дали мисля дуално, нито съм си поставял за цел да мисля недуално (каквото и да се разбира под това, защото се съмнявам някой да знае от опит и да разбира какво всъщност е недуално мислене. Самият факт, че се разграничава дуалното от недуалното мислене, вече е дуализъм). Предполагам си виждал схематично представяне на атом. Имаме положително заредено ядро, съставено от протони и неутрони и отрицателно заредена периферия, съставена от електрони. Този модел се наблюдава и в Слънчевата система. Материята се организира в тела около ядрото на духа. Да, ядрото е фокус, но е и център. Значи ядрото на атома от една страна е положително спрямо периферията си, но в същото време е отрицателно спрямо духовната си същност, на която се явява проявление физическата форма на атома. В зависимост от гледната точка и в зависимост от системата, която разглеждаме, едно и също нещо може да бъде както положителен, така и отрицателен полюс. Това не означава, че разбирайки относителността на полюсите, ние сме излезли извън дуализма, но просто вече имаме по-широка и многостранна представа за него. Проявеният свят е двойствен по своята природа и да се избяга от тази двойственост не може. Не знам дали има смисъл да продължавам с обясненията, защото ефекта ще е по-скоро обратния, и обясненията също ще се нуждаят от обяснения, а те - от своите обяснения. Латина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 3, 2011 Доклад Share Добавено Юни 3, 2011 по твоята логика трябва да утвърждаваме ядрото за сметка на електроните, защото било положително и освен това било център? Ядрото по-духовно от електроните според твоя начин на мислене. Нека да си помислим за телата на човека. Между тях определено тече комуникация. Например, ако човек изпита емоция, то тя може да се отрази на физическо ниво като изчервяване или сърцебиене. Та тази комуникация между, например физическото ниво и праническото ниво става чрез електроните на атомите на физическо ниво. Ядрото, колкото и да е положително, не може да осъществи тази комуникациа, а електроните са тези, които осигуряват "духовната" комуникация между материалното и праническото тяло. Е защо тогава да отхвърляме електроните?! Освен, ако ни харесва нещо да отхвърляме.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 3, 2011 Доклад Share Добавено Юни 3, 2011 (edited) Е защо тогава да отхвърляме електроните?! Ти четеш ли изобщо какво пиша?????????????????????????? След като изрично подчертах на няколко пъти, че не бива да има никакво отхвърляне... Ако се бориш с нещо с идеята то да изчезне, да го няма, да не те притеснява повече – това е погрешно отношение към борбата. Птицата не би могла да лети без съпротивлението на въздуха. И колкото по-бързо лети, толкова това съпротивление се усилва. Но именно това съпротивление я държи във въздуха. Борбата е неизбежна, но не в смисъл на противопоставяне, стремящо се да елиминира единия полюс, а на утвърждаването на единия полюс (светлия) преодолявайки и използвайки другия. Преодоляваме влиянието, което ни оказват препятствията и тъмнината. И то не във физически смисъл, а в съзнанието си. Птицата махайки с крилата си се противопоставя на въздуха във физически смисъл, но не и в съзнанието си. Тя не го мрази, въпреки че той и създава затруднение, а го приема за нещо нормално, и както вече отбелязах, той е необходим за летенето. Утвърждаването на единия полюс е утвърждаване на новото за сметка на старото, утвърждаване на свободата за сметка на зависимостта, утвърждаване на безкрайното пред крайното. Това в същото време е и тяхното обединяване, тяхното съвместяване. Центърът. В центъра сме ние. Там сме в равновесие, там сме себе си, а не се лутаме от обект на обект от външния свят. Виждам хубава кола и в мен се появява желанието да я притежавам. Аз вече няма да съм в своя център. Съзнанието ми ще е с колата, равновесието ми ще е нарушено, аз ще се чувствам нещастен, че не я притежавам или ще съм щастлив само докато я притежавам и пак страхувайки се докога ще продължи това. Да утвърдя центъра за сметка на периферията в случая означава да остана независим от хубавата кола и желанието ми да я притежавам. Аз пак мога да я оценя като хубава и при възможност да я използвам по предназначение, но въпросът е да не съм зависим от нея, съзнанието ми да не е при нея, а при мен. Редактирано Юни 3, 2011 от Станимир Латина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 4, 2011 Доклад Share Добавено Юни 4, 2011 Още една гледна точка: Имаме система учител-ученик. Учителят е положителния полюс, ученикът – отрицателния. Единият е активен, водещ, даващ, другият – пасивен, получаващ, възприемащ. Целта е ученикът да се издигне до нивото на учителя, а не някакъв междинен баланс. За целта полюсът, който е представен от учителя следва да бъде утвърден, да е ръководещ, активен спрямо другия. Друг пример: духът и материята. Ако материята доминира над духа, какво ще се получи. Духът следва да е активен, ръководещ. Тук не става въпрос за отхвърляне на материята, но тя следва да е в подчинено положение спрямо духа и нищо друго освен това. Латина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 4, 2011 Доклад Share Добавено Юни 4, 2011 .....Това означава, че преодоляването на тъмнината може да стане само с правилно отношение и познаване на принципите на битието. Борбата е неизбежна, но не в смисъл на противопоставяне, стремящо се да елиминира единия полюс, а на утвърждаването на единия полюс (светлия) преодолявайки и използвайки другия. Хайде да се върнем на това, че ти малко....много се отклони. Би ли ми обяснил как ще утвърдим ядрото на атома преодолявайки и използвайки електроните? Особено преодоляването ми е интересно как ще стане??? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.