Jump to content
Порталът към съзнателен живот

"гъба" на съзнанието


Recommended Posts

Здравейте!

От около година имам един много странен проблем.В началото не му обръщах внимание,но вече започвам да се дразня.

Съзнанието ми не иска да си спомня сънищата,които съм сънувала/или 97% от тях/!Събуждам се сутрин,зная че сънувах,образ от съня ми стои пред очите...И изведнъж,шяц и сякаш магическа гъба го изтрива от стената на спомена.Напрягам се да си спомня,по цял ден,и нищо.Имала съм усещането,че са били важни и интересни неща,но една част от мен ме съботира!

Нямам проблеми с паметта ,освен имена и цифри,които по правило не помня.

Възможно ли е наистина,да си играем на криеница със съзнанието ми?

Благодаря:3d_118:

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Уенди :))

Много интересна тема повдигаш. Аз също се вълнувам от нея и знаеш ли.....изучавам я вече над 10 години. Ти сама си стигнала до отговора. ДА!!! Със Съзнанието си играем на криеница. Само, че не ние, а нашите по-дълбоки психични пластове. Между тях има две "цензури", които се грижат всички неприемливи за нас неща, които биха могли да ни разтревожат, объркат или ужасят да останат дълбоко заровени. Те остават в нашето Несъзнавано. Всички тези неприемливи за Съзнанието ни импулси и желания. За това отговаря "цензурата", която допуска да има сънища, но те да бъдат объркани, сляти, сгъстени във времето или.......ЗАБРАВЕНИ. Другата "цензура" е по-пропусклива. Тя "позволява" да нямаме проблеми с паметта и да знаем, че нещо сме сънували, да си припомняме какво е било вчера или в детството ни, какво сме вечеряли онзи ден или какво ни е казала баба ни когато сме били на 5 годинки. Тя допуска до Съзнанието ни приемливите неща. Или поне преценените от него (Съзнанието) като приемливи. Защото ако пита нас, ние искаме всичко да знаем, но ДАЛИ наистина. Ние всички познаваме Вината. А тя се ражда, когато в Съзнанието по някаква причина се "пропусне" нещо, което нашият Морал ще "накаже". Затова нещата стоят така, както стоят. И психиката е устроена така, както е устроена. За да стигаме бавно и незастрашително до по-дълбоките си пластове и само тогава, когато можем да го "понесем". Но никога сами. Затова са психотерапевтите. За да съпътстват всеки, който има смелостта да тръгне към себеопознаването.

Знам, Уенди, че смяташ, че нещо важно ти убягва. И....знаеш ли. Ще ти издам една малка хватка, която можеш да правиш и сама. Незастрашаваща и интересна хватка. Сложи си една тетрадка и една химикалка до леглото. Веднага след събуждане си записвай малкото или почти нищото, което помниш от съня. С времето ще започнеш да запомняш все повече и повече, докато накрая ще видиш, че сънуваш повтаряеми неща или неща с една и съща тема. Останалите неща се наричат "следи от деня" и не са толкова важни, но тези, които се повтарят са важните за теб. Това е и което смяташ, че ти убягва. Но не се безпокой за "саботирането". Психиката винаги знае как да остане стабилна и устойчива, т. е. здрава. Затова "забравя", а после "пропуска" толкова, колкото трябва. И така ...до края на дните ни.

Пожелавам ти всичкото търпение на Света и Успех, Уенди!!

Анжелина Ненова-психолог, психотерапевт

Линк към коментар
Share on other sites

Ето книгата "Изкуството на осъзнатото сънуване" на Ивайло Станев! Тетрадката с химикала наистина са незаменимо помагало :thumbsup2:! Друго, което възстановява връзката между съзнанието и несъзнаваното, е ежедневната практика на медитация и в частност йога нидра! Осъзнатото навлизане в сънищата е вълнуващо приключение, но и сблъсък с части от нас, които защитните ни механизми са поддържали изтласкани! Затова разширяването на съзнанието изисква смелост! Успехи!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте!

От около година имам един много странен проблем.В началото не му обръщах внимание,но вече започвам да се дразня.

Съзнанието ми не иска да си спомня сънищата,които съм сънувала/или 97% от тях/!Събуждам се сутрин,зная че сънувах,образ от съня ми стои пред очите...И изведнъж,шяц и сякаш магическа гъба го изтрива от стената на спомена.Напрягам се да си спомня,по цял ден,и нищо.Имала съм усещането,че са били важни и интересни неща,но една част от мен ме съботира!

Нямам проблеми с паметта ,освен имена и цифри,които по правило не помня.

Възможно ли е наистина,да си играем на криеница със съзнанието ми?

Благодаря:3d_118:

Уенди, а казваш ли си преди да заспиш, че ще запомниш съня?

Това е като с биологичния часовник, като си кажеш : утре ще се събудя в 5 часа, и се събуждаш. Е, може преди това 3 пъти да се събудиш и да поглеждаш часовника...но с малко практика свикваш да се будиш точно +- 10 мин.

Аз по едно време свикнах да се будя само с биологичен часовник.:) И за съня така, кажи си : "ще запомня съня си", повтори го 5-10 пъти, и после като се събудиш, повтори си или си запиши това, което си спомняш.

Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...