Валентин Петров Добавено Декември 23, 2007 Доклад Share Добавено Декември 23, 2007 дребните камъчета имат свойството да обръщат колата А като си счупиш врата, ще видиш хармония и всеобхватност през крив макарон Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Декември 23, 2007 Доклад Share Добавено Декември 23, 2007 Може би смисълът на живота ще се запази, ако хората слагаха колани. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Декември 23, 2007 Доклад Share Добавено Декември 23, 2007 (edited) Знанието. Но гатанката е формулирана така: Кое е това , дето го даваш, а то пак си остава при теб? Та може и да е друга гатанка. Редактирано Декември 23, 2007 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Декември 23, 2007 Доклад Share Добавено Декември 23, 2007 Има път към светлината, има и към тъмнината. Има някои, които под сянката на лозунги за "свобода", устойчиво крачат в мрах. Например? Например тези, които декларират любов - устойчиво крачат в нелюбие или само в .................................. огромно себелюбие, което може, да, може и да се нарече любов. Защо пък не?! Тъмнината, Валентине, е само слепотата на човека, невиждащ, че всичко е светлина. Всичко е светлина. За виждащите. За слепците само съществува тъмнина. Теб страх ли те е от тъмното? Аз го обичам! - непроявена светлина е то, незаявена... Най-истинската, неродената и невидяната! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Декември 23, 2007 Доклад Share Добавено Декември 23, 2007 Намерих си евтин заместител на смисъла на живота, може би. И това е да бъда добронамерен към себе си. Защото открих, че ако аз не съм такъв, на хората съм им потребен до толкова, че да ми казват какво да правя за да работя за техните интереси. Ако някой започне да крачи в светлина, възможно е да презре тези, които са в мрака. Помисля се за по-добър от другите, може би. Четох някъде, че това направиш ли го, загубен си. Беше в някаква книга за богомилите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Декември 23, 2007 Доклад Share Добавено Декември 23, 2007 Намерих си евтин заместител на смисъла на живота, може би. И това е да бъда добронамерен към себе си. Защото открих, че ако аз не съм такъв, на хората съм им потребен до толкова, че да ми казват какво да правя за да работя за техните интереси. Ако някой започне да крачи в светлина, възможно е да презре тези, които са в мрака. Помисля се за по-добър от другите, може би. Четох някъде, че това направиш ли го, загубен си. Беше в някаква книга за богомилите. Обичам те, брато! И аз като теб го чувствам. Гледам да се пазя от това усилено... Когато завършвах медицина, един психично болен беше се спрял на вратата на най-големия ресторант в Ст. Загора - "Верея", където празнувахме нашето дипломиране. Никога няма да забравя думите му: "Хм, доктори, заели целия ресторант и не ни пускат там, нас, обикновените. Голяма работа, че са станали доктори, сега ще си мислят, че щом грозде ядат, грозде серат." Страшно е, когато се самозабравим, не за останалите, а за нас самите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Декември 24, 2007 Доклад Share Добавено Декември 24, 2007 Прав, крив - какво значение има Мона? Въпросът е могат ли моите думи да ти помогнат по някакъв начин или не? Ако не могат - просто ги забравяш и толкова! За смисъла на живота - да, има и варианти, но основното е дали си с Бога или си против Него? От отговора на този въпрос зависи почти всичко! За теб - бих могъл да ти кажа доста работи, но не виждам смисъл да наливам чай в препълнена чаша... Извинявам се, че се намесвам в диалога между Мона и Борислав, обаче искам да кажа нещо на Борислав - точно тези думи (от пост № ) не могат по никакъв начин да й помогнат (ако въобще има нужда да й се помага). И въобще не стана ясно, че искаш да й помогнеш. Аз чета като страничен наблюдател и въпреки това забелязвам, че думите ти звучат снизходително, назидателно, а към края и ултимативно. Липсва разбиране и приемане на нейната позиция. Как се е почуствала Мона, към която беше адресирано? - предполагам, че при нея камбанката е звъннала още по-силно. Напълно съзнавам, че аз също правя такива изказвания като теб, но поне не и под предлог, че помагам. Съжалявам, нещо не ми работи бутончето Редакция - в скобите би трябвало да пише "от пост №164". Диана, подходът ми е индивидуален. Ако си позволявам да говоря на Мона по този начин, значи има защо? Не я подценявай! Тя е достатъчно интелигентна и прозорлива, за да разбере, да почувства вътрешното ми намерение. Знае какво е моето отношението към нея, както и аз знам нейното към мен. Това е достатъчно. Бих посъветвал нещо Силвия: Силве, бъди осторожна, защото азбучна истина е, че когато коментираш някого, твоят коментар говори за теб самата. Защо ли? - Защото човек открива у другите, нещата с които е изпълнен той самият. Ние виждаме у другите своя собствен образ! Учителят казва: "Онзи, който е роден от Бога, не може да те мрази." А сега ти предлагам да се върнеш към двата си поста от вчера, които написа по мой адрес, и ги прочети в светлината на тази мисъл на Учителя... Омразата и ненавистта не са добра хранителна среда за душата! И ако искаш, запомни нещо от мен ( важно е за теб!): Най - много пада човек тогава, когато се издига в собствените си очи! Вървял съм по този път и го познавам! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Декември 24, 2007 Доклад Share Добавено Декември 24, 2007 Някой, нещичко за мен е казал, образът ми крив изобразил, но на мен какво ми пука, след като съм му простил? Нямам нужда от сияние около главата, нямам нужда от признание за чистотата на душата... Нека бъда аз обвит във мрак, нека съм последния глупак-простак. Но този , който крачи в светлина, защо ме съди вместо да ми подаде ръка? И жигосва ме със грозен знак с непоносимост ме облива ...пак. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 24, 2007 Доклад Share Добавено Декември 24, 2007 (edited) mecholari и аз съм като теб. Доста време ми трябваше да осъзная, че хората искат просто да управляват другите, да манипулират, всеки да поучава, а все се чудех защо ме учат, а те вършат по-големи глупости от мен? Все по-разумни, по-светли, по-добри, а съдят?..... Е, аз нямам претенции да съм по-по-най! Но пък зная, че имам нещо неповторимо, което е само мое и щом съм в този свят, значи има нужда от мен. А другите нека си стоят в своето сияние и величие, то си е тяхно право. Понякога точно тези присъди на околните ни правят по-силни и ни предизвикват да повярваме в себе си. За това им Благодаря! Редактирано Декември 24, 2007 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 24, 2007 Доклад Share Добавено Декември 24, 2007 (edited) след като съм му простил? Но този , който крачи в светлина, защо ме съди вместо да ми подаде ръка? Превърна се душата в огледало, и всеки в нея се оглежда. Душата чиста оглежда се в бяло, а черната "оцапва те" да види се с надежда. На кой си "брат" , на кой си "зложелател", не е важно, щом в душата си на всекиго приятел. ---------- Вълшебство скрито във душата смела е "пръстенът на Арабела". Надеждно скрит със помисли нечисти от пазачи-грозни въшки и космати глисти. Но щом паразита в себе си убиеш, вода от извора ще пиеш. Без страх се плаща кървава цената... През смърт достигаш свободата.... Мечолари Редактирано Декември 24, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 24, 2007 Доклад Share Добавено Декември 24, 2007 Най - много пада човек тогава, когато се издига в собствените си очи! :thumbsup: Бориславил! Всъщност човек има нужда да внимава дали другите не му се струват паднали и нуждаещи се от помощ - това е сигурен сигнал, че сме си понадули егото. Усетя ли се в това изкушение, оттеглям се в скришната си стаичка, за да си напомня с молитвата си, че Бог само може да помага на другите - аз мога да си помогна само на себе си и това и правя сега... А за смисъла на живота - не се сещам за нищо друго за себе си, освен да се уча да живея... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Декември 24, 2007 Доклад Share Добавено Декември 24, 2007 Самозабряваш ли се, не теб посочвах, а проблема. Разказвах само случка... а ти защо се припознаваш? Май има още доста да се учим аз как случки да разказвам, така че да не се засягат, без даже и да имам мисъл за това, ти как да не се докачаш от нещо, не за теб предназначено. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Декември 24, 2007 Доклад Share Добавено Декември 24, 2007 mecholari и аз съм като теб. Доста време ми трябваше да осъзная, че хората искат просто да управляват другите, да манипулират, всеки да поучава, а все се чудех защо ме учат, а те вършат по-големи глупости от мен? Все по-разумни, по-светли, по-добри, а съдят?..... Е, аз нямам претенции да съм по-по-най! Но пък зная, че имам нещо неповторимо, което е само мое и щом съм в този свят, значи има нужда от мен. А другите нека си стоят в своето сияние и величие, то си е тяхно право. Понякога точно тези присъди на околните ни правят по-силни и ни предизвикват да повярваме в себе си. За това им Благодаря! Няма твой пост, който да ме е изкефил повече!!! и не мога да добавя нищо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 24, 2007 Доклад Share Добавено Декември 24, 2007 (edited) Най - много пада човек тогава, когато се издига в собствените си очи! Чии "собствени" очи? На душата, гледащи с разбиране и любов, или на личността. Когато издигането е реално, а не илюзорно; когато е свързано с чист живот, изпълнен с любов и всеотдайност, можем ли да говорим за гордост и тщеславие? Самоувереността и смирението трябва да вървят ръка за ръка. Смирението е пред висшето, самоувереността е за нас самите, а разбирането и любовта са за ближните. Рано сутринта беше пълнолунието в Козирог и ключовата фраза за медитация, дадена от Д.К. беше: Изцяло потопен съм в Божествената Светлина, но въпреки това на тази Светлина обръщам гръб. С усилване на светлината и сенките (мракът) стават по-плътни, т.е. ние ставаме по-чувствителни както за доброто, така и за злото в света. Светлината е важна, но по-важно е това, което тя осветява - действителността. И поглеждайки към действителността, уповавайки се на светлината зад себе си, любовта и състраданието ни нашепват да се върнем, но вече носейки светлината в себе си. Редактирано Декември 24, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 24, 2007 Доклад Share Добавено Декември 24, 2007 Светлината е важна, но по-важно е това, което тя осветява - действителността. И поглеждайки действителността, състраданието ни нашепва да се върнем, но вече носейки светлината в себе си. Прекрасно! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Декември 24, 2007 Доклад Share Добавено Декември 24, 2007 Ако някоя думичка ме "жегне", за мен това е индикатор , че точно върху това е необходимо да работя. Какви са ми мотивите да ме "заболи"? Какво вътре в мен ме кара да реагирам така? Затова смятам, че контактите с хората са превъзходно средство за лично самоопознаване. И принципно ви признавам, че съм егоист, защото опознавам себе си и аз съм нищожеството около което се върти моя свят. Ако не съм се обърнал към някой конкретно и нещо го е "жегнало" в думите ми, докоснал е струна във себе си. Аз съм изиграл някава роля в помощ на "докосването", защото нещо съм изрекъл. А дали ще работи със себе си "жегнатият" си зависи само от него. Никого не задължавам, защото мисля егоистично за себе си. Ако пиша нещо и изричам, и някой си намери нещо за себе си, това показва, че съм му бил полезен. Ако на някой му пречат писанията ми, да говори с дядо Господ, за рожденото ми право на съществуване, което малко зависи от мен. А когато пиша показвам нещо, което съм, но и нещо, което съм бил. Възможно е да "си приписвам" и някои черти, които не притежавам а само ги искам и желая да ги олицетворявам. Въображение, може би. Но важно ли е кой съм аз освен за мен самия? Ами ако искам само да чувствам душевния мир вътре у себе си и това да е смисъла на моя живот? Егоист ли съм ако не позволявам да ме "боли"? Егоистично ли е да се чувстваш добре и да се опиташ да го покажеш на хората? Просто защото не искаш да ги "боли"? Добронамерен си, може би. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 24, 2007 Доклад Share Добавено Декември 24, 2007 (edited) Ако някоя думичка ме "жегне", за мен това е индикатор , че точно върху това е необходимо да работя. Какви са ми мотивите да ме "заболи"? Какво вътре в мен ме кара да реагирам така? Затова смятам, че контактите с хората са превъзходно средство за лично самоопознаване. И принципно ви признавам, че съм егоист, защото опознавам себе си и аз съм нищожеството около което се върти моя свят. Ако не съм се обърнал към някой конкретно и нещо го е "жегнало" в думите ми, докоснал е струна във себе си. Аз съм изиграл някава роля в помощ на "докосването", защото нещо съм изрекъл. А дали ще работи със себе си "жегнатият" си зависи само от него. Никого не задължавам, защото мисля егоистично за себе си. Ако пиша нещо и изричам, и някой си намери нещо за себе си, това показва, че съм му бил полезен. Ако на някой му пречат писанията ми, да говори с дядо Господ, за рожденото ми право на съществуване, което малко зависи от мен. А когато пиша показвам нещо, което съм, но и нещо, което съм бил. Възможно е да "си приписвам" и някои черти, които не притежавам а само ги искам и желая да ги олицетворявам. Въображение, може би. Но важно ли е кой съм аз освен за мен самия? Ами ако искам само да чувствам душевния мир вътре у себе си и това да е смисъла на моя живот? Егоист ли съм ако не позволявам да ме "боли"? Егоистично ли е да се чувстваш добре и да се опиташ да го покажеш на хората? Просто защото не искаш да ги "боли"? Добронамерен си, може би. Е, когато си 100% искрен, мога само да искам да ти стисна ръката. Браво! Редактирано Декември 24, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Декември 24, 2007 Доклад Share Добавено Декември 24, 2007 Ако някоя думичка ме "жегне", за мен това е индикатор , че точно върху това е необходимо да работя. Какви са ми мотивите да ме "заболи"? Какво вътре в мен ме кара да реагирам така? Затова смятам, че контактите с хората са превъзходно средство за лично самоопознаване. И принципно ви признавам, че съм егоист, защото опознавам себе си и аз съм нищожеството около което се върти моя свят. Ако не съм се обърнал към някой конкретно и нещо го е "жегнало" в думите ми, докоснал е струна във себе си. Аз съм изиграл някава роля в помощ на "докосването", защото нещо съм изрекъл. А дали ще работи със себе си "жегнатият" си зависи само от него. Никого не задължавам, защото мисля егоистично за себе си. Ако пиша нещо и изричам, и някой си намери нещо за себе си, това показва, че съм му бил полезен. Ако на някой му пречат писанията ми, да говори с дядо Господ, за рожденото ми право на съществуване, което малко зависи от мен. А когато пиша показвам нещо, което съм, но и нещо, което съм бил. Възможно е да "си приписвам" и някои черти, които не притежавам а само ги искам и желая да ги олицетворявам. Въображение, може би. Но важно ли е кой съм аз освен за мен самия? Ами ако искам само да чувствам душевния мир вътре у себе си и това да е смисъла на моя живот? Егоист ли съм ако не позволявам да ме "боли"? Егоистично ли е да се чувстваш добре и да се опиташ да го покажеш на хората? Просто защото не искаш да ги "боли"? Добронамерен си, може би.Е, когато си 100% искрен, мога само да искам да ти стисна ръката. Браво! Братска прегръдка ти давам, вместо ръкостискане. Въобръжаема, но същността й се не губи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 24, 2007 Доклад Share Добавено Декември 24, 2007 .... Всъщност човек има нужда да внимава дали другите не му се струват паднали и нуждаещи се от помощ - това е сигурен сигнал, че сме си понадули егото. .... Да, Донче много уместна препоръка! за постовете на mecholari напоследък и не само по тази тема! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Декември 24, 2007 Доклад Share Добавено Декември 24, 2007 Най - много пада човек тогава, когато се издига в собствените си очи! Чии "собствени" очи? На душата, гледащи с разбиране и любов, или на личността. Когато издигането е реално, а не илюзорно; когато е свързано с чист живот, изпълнен с любов и всеотдайност, можем ли да говорим за гордост и тщеславие? Самоувереността и смирението трябва да вървят ръка за ръка. Смирението е пред висшето, самоувереността е за нас самите, а разбирането и любовта са за ближните. Рано сутринта беше пълнолунието в Козирог и ключовата фраза за медитация, дадена от Д.К. беше: Изцяло потопен съм в Божествената Светлина, но въпреки това на тази Светлина обръщам гръб. С усилване на светлината и сенките (мракът) стават по-плътни, т.е. ние ставаме по-чувствителни както за доброто, така и за злото в света. Светлината е важна, но по-важно е това, което тя осветява - действителността. И поглеждайки към действителността, уповавайки се на светлината зад себе си, любовта и състраданието ни нашепват да се върнем, но вече носейки светлината в себе си. Чудесно, Станимир! А въпросът, предполагам, го зададе не заради себе си, защото ти знаеш отговора. Човек трябва да притежава умението да различава (то си е духовна дарба!), защото много често мнимото прилича на действителното, а копието на оригинала. И ако човек няма развита в себе си тази способност да различава нещата, изпада под властта на привидността и припознава едното за сметка на другото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 24, 2007 Доклад Share Добавено Декември 24, 2007 няма обикновени хора! Всеки носи в себе си божествената искра и е уникален. Трябва само да открие или да си спомни това... докато сме в плътно тяло, да осъзнаем своята божествена природа Полезно по пътя Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 24, 2007 Доклад Share Добавено Декември 24, 2007 Ако някоя думичка ме "жегне", за мен това е индикатор , че точно върху това е необходимо да работя. Какви са ми мотивите да ме "заболи"? Какво вътре в мен ме кара да реагирам така? Затова смятам, че контактите с хората са превъзходно средство за лично самоопознаване. И принципно ви признавам, че съм егоист, защото опознавам себе си и аз съм нищожеството около което се върти моя свят. Ако не съм се обърнал към някой конкретно и нещо го е "жегнало" в думите ми, докоснал е струна във себе си. Аз съм изиграл някава роля в помощ на "докосването", защото нещо съм изрекъл. А дали ще работи със себе си "жегнатият" си зависи само от него. Никого не задължавам, защото мисля егоистично за себе си. Просто си написал моите мисли Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.