3а смисъла на живота

[Таня]

Вендор, уважавам мнението ти, но въпросът ми е зададен точно към Синева. Текстът е от "Завета на цветните лъчи на светлината",които чета често, но винаги в мен се появява въпросът защо се казва, че Духовете са седем, а в действителност са изброени десет. Просто не мога да си го обясня и тъй като виждам , че Синева има лични прозрения, би могъл да ми помогне да разбера защо това е така.

Синева, ако не можеш да ми отговориш, няма да ти се разсърдя. Не е задължително всичко да знаем. Някои неща просто трябва да ги приемем.

[Синева]

Здравейте!

Няма неточност, а има непълност! В чертежа не съм търсил пълнота.

Да, хубаво е да ви покажа това, което съм научил, но по добре е да стане очи в очи.

Имам и чертежи.

Дори и за това което по-надолу ще напиша има ясни знаци да не го правя, но всеки сам си носи отговорността за действията.

Първо на Таня, за Завета.

"Слово Божие" - В началото бе Словото, т.е. Идеята, Замисълът (Бог непроявен).

"Бог е Дух, Дух Вечен" Бог в Проява. В Бог Дух съществуват 36 Свята, намиращи се на 10`(градуса) един от друг. 18 Свята са Инволюционни и 18 Свята са Еволюционни. 37 Свят е завръщане в Първия, т.е първия е и тридесет и седми.

36 Свята (сфери) завъртени в окръжност дават 360` - Идеалната окръжност - Вечността, без начало и без край. - "Бог е Дух, Дух Вечен"

Духовете са доста.

В Завета е дадено да се работи с последните 10, защото 10 е равно на 1+0, което е равно на 1 - завръщане в Бога. Два Духа са обединяващи на някои от осемте. Обединяващите са именно последните два.

Словото Божие е изначално. От Него се зарраждат всичките 36 Свята, състоящи се от 108 по-малки Светове. 108 = 9. Завъртяни в кръг 10 / 109 ще е и първи.

И така:

"Който има седемте Духове Божии

и Седемте Звезди" - Това са Седемте чакри в Микрокосмоса и 3-те Висши Светове в Макрокосмоса. Остават още три Духа - два от които са обединяващи, както писах вече,а третия Дух - Духът на Живота е осмият. Осмицата е ключът към деветката. Деветката е число на завършеността.

Осмия дух може да се нарече - ключов, но това би довело до маловажност на останалите Седем. Всички числа до девятката са еднакво важни.

Седем цвята, Седем лъча, седем Съзвучия, седем дни на Сътворението. Осмия е съвършенството, Светлината и е едновременно и първи.

Девятката е завършеност на съвършенството.

Десятката е завръщане на девятката в единицата.

Единицата е начало.

Двайката е възможност.

Тройката е триединство.

Четворката е проявено триединство.

Петицата е съставена от нова възможност за триединство

Шестицата и Светлина, Експлозия.

Седмицата е завършеност (ако седмицата е от по долните, а не последна, тя не би могла да бъде девятка или завъшеност съвършенство, тя си остава просто завършеност.)

"Духът на Любовта" - Първа чакра Материя.

"Духът на Живота" - Кундалини, Наследство, Син Божи, Зорницата, Витлеемската звезда.

"Духът на Святостта" - Втора чакра - Устойчивост, Произход, Основание.

"Духът на Мъдростта" - Трета чакра - Победа, Благополучие.

"Духът на Душата" - Четвърта чакра, Звездата на Давид, Красотата, Човечността.

"Духът на Истината" - Пета чакра, Милосърдие и Правосъдие.

"Духът на Силата" - Шеста чакра, Действащо развитие, Творене, Мъдрост и Разумност.

"Духът на Благодатта" - Седма чакра, Висш Ум, Провидение, Откровение, Целомъдрие.

"Духът Христов" - Душата на Бога, Син.

"Святий Дух" - Тялото на Бога.

Всички религии са от Бога и за Бога. Те са едно и също нещо "преведено" от различни "преводачи". Разликата е в символите.

Всичко идва от Бога! Еволюционния процес е чрез Единение. Разединението е от Инволюционния процес, от който отдавна сме излезли. Както писах сме изминали точно половината от Еволюциония процес – Пътя към Бога, Завръщането в Бога.

Инволюцията е Пътя на излизане от Бога – Разделение, разединение.

Двата процеса притежават по 18 Светове. Девет от които са Реалност, а другите девет са тяхно отражение или Сенки. От 18-те се оформя „везна” на равновесие, а ние в момента се намираме на средната и точка – Пробуждане от Сън и Живот в Реалността.

Двете групи от 18 Свята оформят голямото равновесие, Голямата „Везна”.

Всичко е супер синхронизирано и равномерно.

И така, ако сме крайно отправили/вперили поглед върху Света ни от пет сетива (материалисти), ние не бихме могли да видим Бога. Трябва да обърнем поглед точно на 180`, затова в Писанието се казва: "Обърни се на Изток и ВИЖ."

"Изток" произлиза от Източник, Първоизточник.

Кой е Първоизточника на Живота ти? Кое кара сърцето ти да бие?

Когато "съзрете" тази Сила, сте съзрели Бога.

Обръщането на погледа става кото пресметнем първо на къде сме го отправили.

Ако сме го отправили навън, то трябва да го обърнем навътре, т.е. да съзрем същинското на Живота. Във всички религии е посочин начин за развиване на онази вътрешна чувствителност. Този начин се нарича Любов.

Бог се Наслаждава на Себе си, на собствената Си Проява.

Слава Нему!!! Слава!

п.п. Днес се "явиха" още два чертежа, но тъй като са доста големи и много ситно написани е невъзможно "виждането" им през мрежата. Тях ги оставям за - Очи в Очи!

Редактирано Февруари 4, 2007 от Синева

[Синева]

Към Илияна.

Първо енергията идва от горе.

Когато си озрял се отваряш към любовтта и заобичваш Бога, едва тогава се събужда/ражда Синът, Божественото наследство в теб самия и започва да гради Домът си. Издига се една друга енергия. Тя е мощна, но и ограничаваща. Змията.

Тя е в основата на дървото на живота и се опитва да ни мами. Не може да има измама, ако енергията няма Мощ и точно това е подвеждащо, измамно.

Раждането на Сина и Неговото израстване е описано добре в четирите Евангелия. Изграждането на Дома става едва тогава, когато пуснем Сина да влезе и познаем, че това е точно Той.

"И ето Аз чукам на вратата на твоя Дом и ако си Буден ще ме пуснеш да вляза и Аз ще вечерям с теб, а ти ще вечеряш с мен."

Когато Синът е "припознат" и достатъчно голям се изпълват пророчествата

- "И кост Негова не ще бъде строшена."; "Превръща кръвта във вино."

А Учителя е извадил от Писанието това: "Укрепете се здраво във вътрешния Человек."

Та енергията, приятелко винаги одва от Бога. И ако на чертежа Бог Дух се пада отгоре, то това означава че на нас ни се пода точно отдолу, защото сме отразен образ и още не сме обърнали погледите си на 180`.

Провидението/Откровението навлиза през Фонтанелата и слиза надолу.

"И видах Духът да се спуска като гълъб върху Него!"

Енергията/Бог постоянно внася нещо в нас, докато не разтвори напълно сърцето и то не Светне от Любов, Докато не станем Светлина.

Е, разбира се че в Горните Светове, Бог Дух продължава да работи и да внася в нас. Това си е един вид да вложиш нещо в чедото си, защото го Обичаш. Искаш доброто му.

Бъдете здрави и Бог да ви Благослови.

Пейте песни на хваление, Той си заслужава.

Редактирано Февруари 4, 2007 от Синева

[Слънчева]

Благодаря, Ники за разяснението. Аз по-бавничко вдявам, още повече, че геометрията и математическото мислене не са ми сила

Но ти много пълно си го обяснил, сега ще опитвам да си изясня.

Благодаря!

[Таня]

Много ти благодаря ,Ники,

Разпечатах си всичко, което си написал и ще отделя повече време, за да го осмисля по-добре.Благодаря!!!

[Йордан Анов]

Извинявай Таня

[Синева]

Здравейте!

Много се изписва тук за Душата и свободната воля, но малцина от нас знаят къде точно се намира Душата и какво представлява Тя по своята същност.

Щастливци са тези, които са усетили Свободата и пребивават в Нея.

Колко е прекрасна Тя, просто е неописуема.

Както вече писах Свободната воля се намира единствено в Божествения Свят - Менталния, Умствения, Светът на Висшия Ум.

Тя е единствено там, в онзи Свят се намира Божествената и Съвършена Мъдрост и Безграничния и Вечно Творящ Разум -

Разумното Творене, Чрез Върховна Мъдрост, родени от Провидението.

Провидението е Първоизточникът.

Мъдростта е Безкрайност от Идеи.

Разумът е множественост от начини и прилагане на Идеите.

Това е Светът на Бога.

Там е Свободната Воля. Волята е възможна само за Единствения достоен за Нея.

"Да Бъде Твоята Воля!"

"... да Бъде Твоята Воля, а не моята." Рекъл Исус на Отца.

За да придобием Волята си първо трябва да спечелим Душата си.

Сега, ако сме Храм Божи и Дух Божи Живее в нас, това не означава, че имаме Душа. Дух и Душа са различни думи и не само думи.

След като премем Спасението - Душата си, ще можем да се възнесем към единение с Отец, защото едва тогава Той ще ни припознае като Негово Чедо.

Бащата и Детето имат наследствени черти и белези, те са едно по плът и кръв.

По това Бащата познава Детето сред другите деца, по това, че е негово, че носи белезите Му.

Затова се казва, че крушата не пода по-далече от дървото.

Законът и кръговратът в Света ни обричат на движение във възходяща посока. Никой не излиза от пътя на предопределеността, но ако това е ясно и явно, то интереса от Живота като интрига и забава би изчезнал.

Животът е като театър с предварително написан сценарии, в които Бог е сценарист, актьор, публика и театър едновременно.

Никои не би могъл да съществува извън Бога. Ние постоянно пребиваваме в Него.

Него дишаме, Него ядем, Него пием, с Него говорим, в Него живеем, с Него спим, с Него се Любим, с/в Него страдаме, Него Обичаме, с/в Него сме Живи, за да се наслади Той/Ние на Собствената си Природа/Проява.

Ние сме Той!

Всичкото е Един.

Ето нещо, което ще изЯсни малко от малко нещата относно Душата:

Стана въпрос вече за "чашите", в които се налива/внася Благодат под форма на Мъдрост, Любов и Сила.

От тук е видно че единствено Жълтата чаша е готова за пълнене - Тя съществува в цялостност, затова се твърди, че имаме напълно изградено Астрално тяло, чрез което ни изгражда и разрушава Духът. Духът се преражда във форми от материя.

Видно е също, че зелената чеша е огледален образ на Бялата чаша, намираща се на върха на рисунката.

Зелената чаша е чашата на Любовта, чашата на Душата, Христос, Синът Божи, но тя е още неизградено пре нас хората, затова и не можем да преодолеем Етера/Луната, защото ни липсва магнетизма на Любовта.

"Умирайки ние не успяваме да излезем извън рамките на Етера намиращ се в Астралния Свят и да навлезем в Духовния Свят.

Е, как ще успеем, след като не разполагаме с тяло за този Свят, ние нямаме Душа, а в Духовния Свят може да се Влезе единсвено с Душа.

Затова Стигаме до Луната и онтово се завръщаме за до продължим да работи, да припечелим средства, с които да можем да откупин Душата си.

Луната отговаря за Раждането и Смъртта.

Втора чакра е изабразявана със символа на Луната, която служи като огледало и в момента на смъртта ни лъже, че е Слънцето - Светлината.

Доста е измамно!

И ако ние се намираме в червеното кръгче, което е символ на материята и Земята, то оранжевото кръгче е символ на водата, течността, Етера, Луната и така се изобразява даже като Луна.

В Ислямската религия символи са Звездата и Полумесецът. Това е Светлината над ограничаващия и държащ под контрола си - Диск на Луната и нейната Етерна енергия.

Знаете на какво е символ обърнатия пентакрам.

Хора вперили поглед в метериалното, студени, но не студенти, безсърдечни или коравосърдечни, хора подвластни на Измамата на Измамникът на Илюзията, на уловката.

И когато в нас Бъде внесено съзнанието да потърсим Съществното/Бога, като обърнем поглед/мисли на 180`(не навън в Светът от 5 сетива, а навътре към първоизточникът на Живота, към това което кара сърцето ни да БИЕ), след дъговременно и безрезултатано търсене на Истина и Щастие стова това.

А когато се изучим и разберем, че Бог представлява Всичкото в Цялост, става така, че се ражда Звездата - Витлеемската, Зорницата, а Зорницата винаги предвещава идването на Деня - Светлината.

"... А тъмнината нарече Нощ, а Светлината Ден."

Редактирано Февруари 10, 2007 от Синева

[Синева]

Това е ресунката на Звездата, която още не се е "разгоряла напълно".

А това според мен е Дървото на Живота в съвършеният Му вид, като двуизмерен образ, валиден за работа в третото измерение, целящо да се премине към четвъртото, където се явяват още много Чудни Неща.

Трите кубчета:

[Guest Кристиян]

<b> Както се вижда от последната схема по-горе, "световете" са кубични. Нашия свят е онзи от кубовете, маркиран отгоре с жълто, а отдолу с червено и виолетово. В пирамидата, чиято основа е жълтата основа, се влива еднопосочно всичко, като крайния потребител е физически проявения човек. Нисшата душа- нефеш, или "змията", която е "проклета" да пълзи по земята, представлява жълтия ромб- ако използвам понятието "чаша", то жълтата територия представлява нисшата душа като анимус и анима, като две чаши, които само по себ еси са си самодостатъчни, и могат само да приемат, без да отдават, от което следва, че жълтата територия, е т.нар. "пустиня". Точно там Мойсей води 40 години народа насам-натам, в същата пустиня Йоан викаше, "покайте се, че наближи царството небесно...", в същата пустиня Христос пости 40 дни, в същата пустиня отиде и Илия....Преминаването на пустинята се обозначава като максом- граница.

Предлагам един материал от рав Михаел Лайтман, озаглавен "Кой съм аз и защо съществувам"- и понеже по-горе има картинки, ще го поместя изцяло тук, вместо да го представям като линк.

Изграждане на душата

[Йордан Анов]

Синева запознат съм с много начини за тълкуване на схемата на Дървото на живота.Всеки от тях е правилен що се отнася до субективния поглед на изследователя.Но твоя начин за тълкуване силно ме смущава.Ако може да кажеш от каде взимаш размишленията си.

Искам да ти кажа няколка думи за Даат.Тя се появява като сефира при разширеното Дърво на живота и там заема позицията на Йесод на по горния свят.както сигурно знаеш световете са Асия,Йецира,Берия,Ацилут.Асия формира тялото.С Тифарет на Асия(Централната нервна система)започва и Малкут на Йецира,а Кетер на Асия заема позицията на Тифарет на Йецира.Йесод на Йецира се пода в Даат на Асия или Даат е разбирането(буквалния превод)което трябва да имаме за да преминем от света на егото към света на Аз-а.

Ако това те интересува можеш да прочетеш книгите на Зев Бен Шимон Халеви

"Пътят на Кабала"

"Кабалистична вселена"

[Синева]

Синева запознат съм с много начини за тълкуване на схемата на Дървото на живота.Всеки от тях е правилен що се отнася до субективния поглед на изследователя.Но твоя начин за тълкуване  силно ме смущава.Ако може да кажеш от каде взимаш размишленията си.

Искам да ти кажа няколка думи за Даат.Тя се появява като сефира при разширеното Дърво на живота и там заема позицията на Йесод на по горния свят.както сигурно знаеш световете са Асия,Йецира,Берия,Ацилут.Асия формира тялото.С Тифарет на Асия(Централната нервна система)започва и Малкут на Йецира,а Кетер на Асия заема позицията на Тифарет на Йецира.Йесод на Йецира се пода в Даат на Асия или Даат е разбирането(буквалния превод)което трябва да имаме за да преминем от света на егото към света на Аз-а.

Ако това те интересува можеш да прочетеш книгите на Зев Бен Шимон Халеви

"Пътят на Кабала"

"Кабалистична вселена"

   

Здрасти, Вендор!

Е... щом си запознат!

Аз не съм запознат.

Мен ме запознаха.

Въобще не съм имал намерението да се запознавам!

В къщи се намират две книги за кабала, които "тънеха в прах". Винаги ги прескачах и считах за неразбираеми, крайно усложнени и объркани. Както ти се изрази - "Миш - Маш".

Отворих ги за да търся друго... и стана това, което стана, след няма и няколко реда започна разбиране без дори да е желано.

Ние хората желаем доста нещо, но нещата, който желаем са далеч от възможностите ни за "поносимост на товар". Аз желая Нещо, което ми се дава на хапки, и част от хапките е Кабала.

Информация не черпя, почерпен съм!

Да взимам, не мога точно за това, защото нямам вярна мярка и ако ми се разреши да взема, според мярката ми, ще да се окаже, че съм взел повече от това, което е във възможностите ми да нося. Затова на нас хората се дава.

Това ми е дадено и това давам. Човек може да даде само това, което има.

Познанието не се крепи върху цитати и чужди разбирания и преживявания, а върху собствените ти. И дори да си изчел стотици автори, познанието ще си остане далечно за теб, ако ти самия не го преживееш и изпиташ.

Затова е казано - "Изпитвайте Писанията".

Когато преживееш и изпиташ ти вече не ще бъдещ някой, който цитира или се "подпира" на знанието на друг. Самият ти ще станеш непоклатим стълб. Самият ти ще Бъдеш откривател и пионер. Ще Бъдеш актуален и неподправен. Ще Бъдеш ти - себе си. Ще станеш оригинал и ще спреш да бъдеш

"kopy - paste". Да се копира друг е страшно. Колкото за самото Дърво:

Дървото си е дърво. При някой е младо, при други се намира в есен, при трети е още семе, при четвърти цъфти, при пети се разлиства, при следващите се опрашва, при седми дава плод.

Никой от Сефиротите не заема мястото на друг. Всеки си стои на своето.

Малкут, Йезод, Тиферет, Даат и Кетер са точно на еднакво разстояние един от друг. Те са върхове на четири различни Свята, като Кетер е връх и на цялото Дърво - върхът на проявата - началото и края.

А ти мислиш ли че разбираш нещата за които пишеш?

Хората не разбират себе си, път тръгнали да разберат Света. Та той Светът започва отвътре навън. Ние сме малки Слънчеви системи. Ако разберем себе си ще можем да разберем и Света и Бог. Тогава се появява Даат, когато има разбиране. До тогава ще е загубена работа.

Хубаво е да се преживяват Сефиротите на чувствено ниво в нас самите, да се усещат. Едва когато ги усетиш ще можеш да ги изучиш и опознаеш, а от там ще дойде и разбирането ти за тях. До скоро, до броени дни нищо не знаех за Кабала или почти нищо. Да субективно е и точно затова е субективно, защото се отнася към субект, което отнасяне в очите на другите изглежда смущаващо.

Това, към което се придържам и което желая да дам на някой, е силата и вярата в себе си, в собствените възможности, за една изследователска дейност във вътрешен и външен план. Увереност и насоченост, нищо друго не му е необходима на човек, за да започне приближаване. Тези неща са дадености от този, който изживяваме, този, на който сме част, този, на когото принадлежим и този, към който се движим. Та дори не се движим в някакво вид физическо или ментално движение. Движим се разширявайки се във всички посоки. Разширяване на Съзнанието.

Има физическо, ментално и емоционално насочване, но не се отчита движение. Отчита се разширение, а разширението започва да обхваща все повече и повече от заобикалящото ни, видимо или невидимо. Накрая се оказва че сме добили онези размири и широта, която е присъща само на Отца ни.

Бъди здрав и добър, защото едното е свързано с другото.

Твой приятел.

[Guest Мона]

Кабалистичният/еврейският Йехова също е лунарен символ, както и повечето древни божества са лунарни. Казвам го по повод на исляма. Смущават ме цветовете в графиките. Няма окултна логика червеното да е до виолетовото. Синьото трябва да е до него. Тъмносиньото по-точно. Схемите не обясняват нищо. Или поне вместо господ, да се използва друга терминология. Още повече, че те определят живота в един кратък времеви аспект - на нашия земен кръг, в който място за бога няма. За пратениците да- - но не и за сумата.

[Синева]

За първи път чувам термина - "окултна логика"

Окултното идва от Интуицията, която бива обяснена от разума.

Логиката е обратното на Интуицията и на окултното.

Логиката е от ума - егото.

Е, признавам, че ме разсмя!

[Guest Мона]

Защо твоята гълъбица носи роза? Гълъбицата, на такава ми прилича, е свещен символ .... на много неща. Но защо тя носи роза. Интересна еклектика. Но красива.

Окултното не идва от интуицията, а от познанието. Ти не ми отговори. Правиш семантичен разбор на думите ми. Бягаш в твоята си логика, която съвсем не е интуитивна...

[Синева]

А длъжен ли съм ти?

И още нещо личните въпроси - на лични съобщения!

А пък и въпрос не виждам.

Редактирано Февруари 11, 2007 от Синева

[Guest Мона]

Ако е толкова лично, защо си го изложил на показ?

Междувпрочем, няма нищо лично във въпроса ми, ти явно си доста суетен и го приемаш лично. Беше ми интересно защо гълъбицата ти носи роза, а ако незнаеш защо, интуитивно си предпочел символите на "гълъбицата" и на "розата". Психоаналитично те са антиномии и говорят за големи душевни катаклизми. Или поне противоречия. Жалко. Можеше да ми отговориш.

[Синева]

Е, моите душевни катаклизми пък какво биха могли да зясягат другите.

Все пак съм поласкан, че съм обект на вниманието ти!

[Guest Мона]

Умело се измъкваш.

Явно гълъбицата е прикритието и убежището (птицата, която единствена се връща в ковчега) и предупреждението - розата: красотата е преходна и болезнена... Е, нищо. Радвам ти се. Толкова.

[Синева]

Мона си е като Манна!

Беше ми приятно, че побъбрихме, но за съжаление Морфей ме вика и там отказ не може да съществува!

Пък и Духът се спуска като гълъб и носи със себе си Истината, която дарява РАЗУМЕНИЕ, отварящо вратите на нава по вид и неизмерема по мащаб Любов.

Да за едни е болезнена, защоте не знаят как да я вземат и се опитват да я изтръгнат с насилие.

А Бог е извън всякакво насилие....

Лека нощ!

[Венцислав_]

Розата е символ на разтворената Божествена искра в човека, която като атом-пъпка се зарежда с живот от Светият Дух - белия гълъб.

Щом червеното е до виолетовото, значи е от по-горна октава и логиката е точно физично-окултна. Има видове логика, има видове окултизъм... има и октави...

[Синева]

Така е Венци, да!

И това е по-скоро розаво, отколкото виолетово, ама на всеки според окото му.

За точност при логиката не може да се твърди след като е субективна!

Да разбирам за какво пишеш - така е, но не всички го свеждат до този вид логика, позната като Разумност, Разбиране на Мъдростта.

Познание на Знанието.

Знанието е "скрито" в дясната половина на мозъка, която не е активната половина. Активната е лявата, тази на размишлението и логиката и на егото.

Това са десния и левия Сефирот - Десния е Съвършенна Мъдрост, а левия е Безграничен Разум.

Разума Разумява, т.е. Разбира Знанието, което е "закодирано" или "скрито" от зли помисли и намерения в дясното полукълбо.

Идва когото си чист от злите си надслойки, тогава би могло да се отвори вратичка, през която да черпиш Знание и да превръщаш в Познание.

Лявото полукълбо е аналитичното.

Хубаво е човек да се намери, да намери сам себе си, да разбере цената си.

Всички сме диаманти!

Верно е, че някои сме обвити в скални шлаки, но това не ни обезценява.

Еднакво ценни и еднакво значими!

Това е.

Скалните шлаки са символ на собсвеното ни твърдогловие и разбирания. Слой от нечиста материя.

Има моменти в които ми се иска всички ви да прегърна.

За жалост нямам още широчина на обхвата и сърцето ми е слабо от към Любене.

Какво съм аз без Бога - Нищо и не бих могъл да бъда нещо без Него.

Без Него си като празен, като скърбящ самотник.

Бог да ви Благослови и да придаде Мир на сърцата ви.

Амин

[Guest Мона]

Чистият виолетов цвят (или най-крайният на спектъра), не е сложен цвят, съставен от червено и синьо (!), а еднороден с вибрации седем пъти по-бързи от тези на Червения и че златистия отенък е същността на трите жълти отенъка от Оранжево-Червено до Жълто-Оранжево и Жълто. Ако държим на точността, са ни необхододими три триъгълника, три квадрата и четири кръга. Всичко на земния план е отражение на "небесния", но в огледален порядък.

(Астралният човек представлява леко виолетова, мъглива форма вътре в яйцевидна синкава окръжност, над която в непрекъснати вибрации се излъчват призмените цветове.)

Редактирано Февруари 12, 2007 от Мона

[Валентин Петров]

Розата е символ на разтворената Божествена искра в човека, която като атом-пъпка се зарежда с живот от Светият Дух - белия гълъб.

Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка. Но в нашата епоха тази пъпка започва да се разтваря. Това разтваряне на пъпката-душа е един от най-великите моменти в Космоса и се нарича "разцъфтяване на човешката душа". И всички възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфтяването на човешката душа. Те знаят, че в нея са написани всички прояви на Бога, че в нея е вложено всичко онова, което е станало преди тях, което сега става и което ще стане в бъдеще. Те знаят, че човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен начин, непознат за тях, е написал развитието на цялото Битие. Затова с такъв свещен трепет очакват те разцъфтяването на човешката душа. Цветът, в който ще се разцъфне тази душа, ще блесне във всичката си красота, и Бог ще влее в него Своята Светлина и Своята Любов. А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели.

Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването й, за да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат Новата култура, която Аз наричам "култура на Любовта".

Учителят

[Валентин Петров]

...

Какво съм аз без Бога - Нищо

[Guest Мона]

Розата и Кръстът са едни и същи символи. Най-езотеричното значение на Розата е, че тя е знак за мълчание, пазене на тайна. Оттук идва древният латински израз "sub rosa". Има разлика и в цветовете на розата, като най-мистичен и духовен е цветът на златната роза. Златната роза е емблема на папата и знак на специална папска благословия. Много е сложна символиката на розата, за да я представяте толкова опростенчески. Затова и попитах Синева. Гълъбът е свещен символ на повечето богини, както и че е неизменна часто от погребалните култове. Единствено за християнския свят, гълъбът е символ на Св. Дух. Светият Дух (или гностическата Пистис София) винаги са били от женски род, а това е много тънка разлика и е добре да се знае.