Станимир Добавено Януари 22, 2007 Доклад Share Добавено Януари 22, 2007 Здравей, Мона! Истинските неща не могат да бъдат изгубени. Кои са истинските неща? Те са вечно с теб - в добро и зло, в болка и радост. Не ги търси - те сами ще дойдат при теб, когато се научиш да живееш правилно. Какво е да живееш правилно? Не съм в състояние да отговоря на този въпрос. Като начало забрави миналото си (това не е като да забравиш опита който си придобила - той е безценен). Постави си цели, малки или големи няма значение - важното е да ги следваш (разбира се без да вредиш на околните). Радвай се на успехите - дори и най-незначителните, радвай се и на неуспехите - ти си научила много от тях. Да се смееш пред нещастието си е Сила - не е лесно, но като за начало една усмивка е достатъчна - тя ще затрепти в пространството и всеки път когато се усмихваш, тя ще се връща при тебе по-жизнена и по-силна. Това което написах няма да реши проблемите ти, ако мислиш, че имаш такива. То няма да реши ничии проблеми, но все пак мисля, че е необходимо. Ако трябва да бъда честен това писмо не се отнася само за теб (може би въобще да не се отнася за теб - сама прецени). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 22, 2007 Доклад Share Добавено Януари 22, 2007 (edited) Вижте, не се разбираме. Аз говоря едно, а вие като в гръцки хор, ми отговаряте... Не съм в антична драма, а още по-малко и в средновековна. Достатъчно се усмихвам на света, иначе няма да чета за магаренцето Йори. Ха, ха, ха. Ама така се смее и вещицата в "Макбет". Каква е разликата, къде е? Границите на моя език са границите на моя свят. И спорът е безсмислен, душата ми е спокойна и вашата също. Редактирано Януари 22, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 23, 2007 Доклад Share Добавено Януари 23, 2007 Драмата е на съвремието ни, обаче оная комедия е вечна. И като паднат декорите (завесата се раздере) се вижда, че с-мисъл се търси и намира без у-мисъл. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 23, 2007 Доклад Share Добавено Януари 23, 2007 Чувствам се като на лекция по теория на литературата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 23, 2007 Доклад Share Добавено Януари 23, 2007 Знаеш ли както казва Багира има хора, на които им харесва да са в Самсара. Значи все още има какво да учат. А има и такива, които се стремят да излязат извън кръга. Аз виждам смисъл и красота във всичко, радвам се на всеки миг от живота си. Съжалявам, че не мога да ти дам моите очи, да видиш колко прекрасен е твоят свят и ти самата, както и всичко до което се докосваме.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Януари 23, 2007 Доклад Share Добавено Януари 23, 2007 Вижте, не се разбираме. Аз говоря едно, а вие като в гръцки хор, ми отговаряте... Не съм в антична драма, а още по-малко и в средновековна. Достатъчно се усмихвам на света, иначе няма да чета за магаренцето Йори. Ха, ха, ха. Ама така се смее и вещицата в "Макбет". Каква е разликата, къде е? Границите на моя език са границите на моя свят. И спорът е безсмислен, душата ми е спокойна и вашата също. Аз те разбирам! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 23, 2007 Доклад Share Добавено Януари 23, 2007 Ние всички я разбираме. Само дето се поддаваме на импулса да я "спасяваме" от нещо, от което Мона няма нужда да бъде "спасявана", защото това състояние е нейният личен избор в този период от живота и. Нейната гледна точка само обогатява нашата, като дава възможност да се сравнят двете принципни позиции и състоянието на съзнанието, до което довежда всяка от тях. Нека има различни, дори противоречащи си позиции, нека всеки сам избира своята и сам определя дали светът му да бъде "боклук" или "песен". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 23, 2007 Доклад Share Добавено Януари 23, 2007 Смисъла? Да станеш господар на сбе си! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 23, 2007 Доклад Share Добавено Януари 23, 2007 Хайде, който не е в Самсара, да вдигне ръка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 23, 2007 Доклад Share Добавено Януари 23, 2007 (edited) Истинските неща не могат да бъдат изгубени. Кои са истинските неща? ... Твоята душа и твоят Дух Редактирано Януари 23, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 23, 2007 Доклад Share Добавено Януари 23, 2007 Вече напълно разбирам и Йонеско, и Бекет. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Януари 23, 2007 Доклад Share Добавено Януари 23, 2007 Смисъла? Да станеш господар на сбе си! А... Изглежда който каквото търси- това намира. Никой не подсказва кое е добро, кое е лошо, само има резултати. Които ни харесват, или не. Господаруването става лесно. Въпросът е кой господарува и над какво. Познал ли е човекът себе си, че да господарува? Той сега си господарува. Прави каквото си иска. Но Учителя е казал, че после идва каквото следва... И така, като не познава себе си ... на колелото. Докато се познае. Нали затова Живот получава този, който отгатне гатанката на Сфинкса? Орли, все си мисля за приказката на Андерсен "Снежната кралица" Докато не изплакал Кай парченцето от дяволското огледало, което било заседнало в сърцето му, не се подреждала думичката "вечност" и Кай не можел да получи... целия свят и един чифт нови кънки... Така че що плач имаме още да изплачем, докато излезе онова парченце от дяволското огледало... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 23, 2007 Доклад Share Добавено Януари 23, 2007 Кай плачеше от любов и щастие Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Януари 23, 2007 Доклад Share Добавено Януари 23, 2007 Да. Ама като го постоплила със сълзите си Герда. Кай, в чието сърце е заседнало парченцето от дяволското огледало не може да изпитва нито любов, нито щастие, нито нещастие. Проблемът не е в самия Кай, а в парченцето огледало. И решението идва с помощ отвън. И отвътре. Едновременен процес. Мъдър е Андерсен! Много! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 23, 2007 Доклад Share Добавено Януари 23, 2007 Здравейте, прочетох написаното във форума през днешния ден и... Какво да кажа - нямам думи ! Красота! Разбрах, че не сме чак толкова различни, когато опознаем другия по-добре. Нека мисълта за Братство не ни напуска !!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 23, 2007 Доклад Share Добавено Януари 23, 2007 Здравей! Много сме различни, но това не е лошо. Нека сме различни. Важното е да не сме себични. Кай, в чието сърце е заседнало парченцето от дяволското огледало не може да изпитва нито любов, нито щастие, нито нещастие. Проблемът не е в самия Кай, а в парченцето огледало. Багира! нито любов, нито щастие, нито нещастие... И аз я харесвам тази приказка на Андерсен, много. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 23, 2007 Доклад Share Добавено Януари 23, 2007 (edited) Кай усещаше студ и нещастие на полюса Кай остался один в необозримой пустынной зале, смотрел на льдины и все думал, думал, так что в голове у него трещало. Он сидел на одном месте, такой бледный, неподвижный, словно неживой. Можно было подумать, что он замерз. В это-то время в огромные ворота, проделанные буйными ветрами, входила Герда. Она прочла вечернюю молитву, и ветры улеглись, точно заснули. Она свободно вошла в огромную пустынную ледяную залу и увидала Кая. Девочка сейчас же узнала его, бросилась ему на шею, крепко обняла его и воскликнула: — Кай, милый мой Кай! Наконец-то я нашла тебя! Но он сидел все такой же неподвижный и холодный. Тогда Герда заплакала; горячие слезы ее упали ему на грудь, проникли в сердце, растопили его ледяную кору и расплавили осколок. Кай взглянул на Герду, а она запела: Уж розы в долинах цветут, Младенец Христос с нами тут! Кай вдруг залился слезами и плакал так долго и так сильно, что осколок вытек из глаза вместе со слезами. Тогда он узнал Герду и обрадовался. — Герда! Милая моя Герда!.. Где же это ты была так долго? Где был я сам? — И он оглянулся вокруг. — Как здесь холодно, пустынно! "Аз ще пазя топлината на моето сърце която внася Божиите блага във моята душа" Отче наш, не ни въвеждай в искушение, Песен от Учителя"Събуди се братко мили от дълбок сън ти стани и веригите вековни от нозете си снеми Любовта е твоя майка твоя сила, твой пилот Тя ще те изправи крепко Тя ще ти дари живот И на брата си продумай кротка дума с подтик нов ти сърцето му да стоплиш с твойта искрена любов Любовта е твой спасител нея в помощ призови тя душата ти от гнета скоро ще освободи" Събуди се братко, Песен на Учителя Редактирано Януари 23, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 23, 2007 Доклад Share Добавено Януари 23, 2007 Мона е права. Може би наистина не я разбираме. Или поне аз не я разбирам добре. Прочетох нейни постинги и в други теми. Може би не са прави другите участници, като казват, че е в криза или че имала проблем, но наистина звучи малко черногледо и все казва, че няма смисъл, че нищо не търси, защото нищо съществено и не очаква да намери (съжалявам, но не ми се ровеше да цитирам буквално нейни думи)...и т.н. Ако обаче е така, по каква причина тогава взема активно участие във форумите - значи все пак очаква да съзре светлинка в мрака Мона, аз съм убедена, че дълбоко в себе си ти се надяваш, нещата да не са толкова черни, колкото ти се струват в момента. Дори Любо сигурно е прав, ти наистина твориш - обикновено думите ти са подредени не като за разговор, а като в литературно произведение. И все пак доста от написаното от теб ме озадачава - чете се гладко, звучи интелектуално, дори бих казала с философски привкус, но на прима виста нищо не влиза в съзнанието ми. Прочитам втори, трети път и се опитвам да вникна, но тогава почвам да намирам разни противоречия... Дори мотото ти: "Върни ми Миналото и си задръж Истината. Дай ми Детството, а Бога си вземи." Би ли ми го разтълкувала с по-прости думи като за моята глава Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 24, 2007 Доклад Share Добавено Януари 24, 2007 Хубаво е, когато някой вярва и ни обича въпреки глупостите, които вършим. Хубаво е, когато някой види красотата в нас, въпреки, че може би убиваме с думи и действия точно красивата обич... Хубаво е да обичаш някого, въпреки страданията, които той ти е причинил. Само тогава малкото добро, което е в теб, ще победи онова голямо зло, което е във външния свят. И той-светът, ще ти се усмихне. И ще разбереш колко прекрасен е и ще се чудиш, къде си бил досега.... И ще се роди Любовта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 24, 2007 Доклад Share Добавено Януари 24, 2007 xameleona, напълно съм съгласен Хората имат правото да грешат. То е тяхно божествено право. Те притежават дара на Свободната Воля. Това не означава, че трябва да правим каквото си искаме, а че можем да решаваме. И ако не ни харесва начина по който другите се ползват от правото си на избор, нека не забравяме откъде идва това право и продължим да ги обичаме, а ако наистина грешат има кой да въздава правосъдие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 24, 2007 Доклад Share Добавено Януари 24, 2007 (edited) Дори мотото ти: "Върни ми Миналото и си задръж Истината. Дай ми Детството, а Бога си вземи." Би ли ми го разтълкувала с по-прости думи като за моята глава Наистина и тук Мона си е програмирала да се изплъзва от опитите да бъде изтълкувана елементарно. Дали ще счете за редно да си разяснява мотото, си е нейна работа! Специално на мен ми се струва, че тя е уморена от концепциите за Истина и Бог, усещайки, че те я държат на разстояние от реалното им преживяване. И затова бленува за някакво по-първично и невинно, "като на децата" състояние, където Бог и Истина да не са концепции, а единствено възможното възприятие, естествено протичащо по всяко време и без излишен шум около него... Ами, дано! Редактирано Януари 24, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 24, 2007 Доклад Share Добавено Януари 24, 2007 (edited) "като на децата" състояние, където Бог и Истина да не са концепции, а единствено възможното възприятие... Ами, дано! май няма да стане с четене на Сартр, Б. Виан и Леопарди вода която била в района на ядрен взрив при пиене водела до желание за самоубийство на хора и животни Там, дето отсъства Любовта, има страдание и смърт. Като обичаш безсмъртните, безсмъртен ще станеш. Като обичаш, ти придобиваш нещо. Любовта носи утешение. Ако искате да се утешите, приложете я. Когато Любовта посети бедния, той става богат. В нея се разширявате и нагоре се качвате. В безлюбието се смалявате и надолу слизате. Никой не пропада от Любовта. Който обича, той се повдига. ... Безлюбието нищо не е допринесло. Безлюбието е сила, взета от Любовта и употребена в друго направление. Безлюбието ще се обезсили, ще се умори и ще има нужда от почивка. Нуждата от почивка показва, че трябва да дойдем при Любовта, за да вземем Сили от нея. ... За да бъдеш добър, трябва да бъдеш в съприкосновение с добри хора. За да бъдеш учен, трябва да бъдеш в съприкосновение с учени хора. Такъв е законът. Ако някой мисли, че това може да се постигне по друг начин, той е на крив път. Ако поставите говедаря при условия да живее с разумните хора, ще стане като тях. Ако поставите светията да живее в продължение на много години с разбойници, от него човек не може да стане. ... Що е Любов? Това, което вечно печели. Що е омраза? Това, което вечно губи. Учителят Дънов Редактирано Януари 24, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 24, 2007 Доклад Share Добавено Януари 24, 2007 (edited) Да приемем, че както някои работят от скука, така и аз понякога пиша от нямане какво да кажа. Мечтанието, в което се унася немислещия човек, в него аз се унасям писмено, тъй като умея да бленувам в проза. Иначе, не бих противопоставяла едно знание на друго; една теория на друга, един автор на друг... Това е нелепо. Всеки един/едно/една от тях иска да обясни света, най-вече своя собствен свят и мястото си в него. Всеки търси реда в хаоса, осмислянето и достоверността. Дали я намират - е друга тема. Ако в един револвер има само един-единствен последен куршум, нека той да бъде използван по предназначение. Всеки, както намери за правилно. И дано да уцели... Редактирано Януари 24, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 24, 2007 Доклад Share Добавено Януари 24, 2007 (edited) Мотивите биват различни. ...Всеки търси реда в хаоса, осмислянето и достоверността... И го намира, обикновено с практическа цел Всичко би било наред ако човек има вечност пред себе си. Но ситуацията е като с патрона в револвера. "Рука Павла медленно стянула с головы фуражку, и грусть, великая грусть заполнила сердце. Самое дорогое у человека - это жизнь. Она дается ему один раз, и прожить ее надо так, чтобы не была мучительно больно за бесцельно прожитые годы, чтобы не жег позор за подленькое и мелочное прошлое, чтобы, умирая, смог сказать: вся жизнь и все силы были отданы самому прекрасному в мире - борьбе за освобождение человечества. И надо спешить жить. Ведь нелепая болезнь или какая-нибудь трагическая случайность могут прервать ее. ... ... Как же должен он поступить с собой сейчас, после разгрома, когда пет надежды на возвращение в строй? Ведь добился он у Бажановой признания, что в будущем он должен ждать чего-то еще более ужасного. Что же делать? Угрожающей черной дырой встал перед ним этот неразрешенный вопрос. Для чего жить, когда он уже потерял самое дорогое - способность бороться? Чем оправдать свою жизнь сейчас и в безотрадном завтра? Чем заполнить ее? Просто есть, пить и дышать? Остаться беспомощным свидетелем того, как товарищи с боем будут продвигаться вперед? Стать отряду обузой? Что, вывести в расход предавшее его тело? Пуля в сердце - и никаких гвоздей! Умел неплохо жить, умей вовремя и кончить. Кто осудит бойца, не желающего агонизировать? Рука его нащупала в кармане плоское тело браунинга, пальцы привычным движением схватили рукоять. Медленно вытащил револьвер. - Кто бы мог подумать, что ты доживешь до такого дня? Дуло презрительно глянуло ему в глаза. Павел положил револьвер на колени и злобно выругался: - Все это бумажный героизм, братишка! Шлепнуть себя каждый дурак сумеет всегда и во всякое время. Это самый трусливый и легкий выход из положения. Трудно жить - шлепайся. А ты попробовал эту жизнь победить? Ты все сделал, чтобы вырваться из железного кольца? А ты забыл, как под Новоград-Волынском семнадцать раз в день в атаку ходили и взяли-таки наперекор всему? Спрячь револьвер и никому никогда об этом не рассказывай! Умей жить и тогда, когда жизнь становится невыносимой. Сделай ее полезной. Поднялся и пошел к дороге." Как закалялась сталь Редактирано Януари 24, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 24, 2007 Доклад Share Добавено Януари 24, 2007 (edited) Кай, милый мой Кай! Наконец-то я нашла тебя! Уж розы в долинах цветут, Младенец Христос с нами тут! Любовта е най-свободният акт на Божественото. ... там се изисква героизъм. Какъв е смисълът на Любовта? Да научи човека правилно да живее. Учителят Редактирано Януари 24, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.