Валентин Петров Добавено Януари 20, 2007 Доклад Share Добавено Януари 20, 2007 (edited) ... никой "не знае". ... нямаме в действителност опит в смъртта. ... "Няма нищо живо, достойно, за твойте вълнения и тази земя не заслужава ни една въздишка. Нашето съществуване е болка и скука, а боклук светът - нищо друго. Успокой се." (Дж. Леопарди) ? нима "Силата на ученика е в желанието му да учи и прилага... В света има много злато, но то е достъпно само за богатите, на банкерите... Истинската златна монета с която работният може да изкара своята прехрана, това са неговият ум, неговото сърце и неговата воля. Тази монета струва повече от всичко друго. Всеки ден човек трябва да благодари за този малък капитал, за да може чрез своята форма в която е поставен, да придобие щастлив живот... Който няма щастие, той не разбира живота. Щастието седи в правилното разбиране на Божиите закони. То е постижимо само при разумния живот на човека. ...щастието е реалност към която хората се стремят. Те трябва да се стремят към щастието! Всички хора а земята търсят щастие и трябва да вкусят от него. Ако не вкусят от щастието, всички мъчнотии и страдания които са преживели остават безпредметни. Който е претърпял всичко заради щастието заслужава да вкуси от неговите плодове." Планински върхове, Лекция от учителя на 5 Септември 1928 г. - Изгрев Редактирано Януари 20, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 20, 2007 Доклад Share Добавено Януари 20, 2007 Истинското щастие не зависи от външните условия, а е вътрешно състояние. Бурите преминават. Глупостта на човека прави всяка следваща буря все по-силна, докато човек не научи урока си. Тогава той става по-силен и преминава през живота като победител - победител над себе си. Болките отминават, миналото дава своите плодове и бива забравено. Човекът расте. Животът е борба - красива, славна, свещена и вечна ! Пишете Бъдещето си ! Бъдете щастливи ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 20, 2007 Доклад Share Добавено Януари 20, 2007 ... докато човек не научи урока си... и преминава през живота като победител ... [c] борба - красива, славна, свещена и вечна ! и става красив, славен свещен и вечен Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 20, 2007 Доклад Share Добавено Януари 20, 2007 Не виждам нищо странно или смешно в думите на Леопарди. Дори хората без вяра имат своята Маслинена планина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 21, 2007 Доклад Share Добавено Януари 21, 2007 (edited) би ли споделила малко повече? Редактирано Януари 21, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 21, 2007 Доклад Share Добавено Януари 21, 2007 "Силата на ученика е в желанието му да учи и прилага... В света има много злато, но то е достъпно само за богатите, на банкерите... Истинската златна монета с която работният може да изкара своята прехрана, това са неговият ум, неговото сърце и неговата воля. Тази монета струва повече от всичко друго. Всеки ден човек трябва да благодари за този малък капитал, за да може чрез своята форма в която е поставен, да придобие щастлив живот... Който няма щастие, той не разбира живота. thumbsup.gif angel.gif Щастието седи в правилното разбиране на Божиите закони. user posted image То е постижимо само при разумния живот на човека. ...щастието е реалност към която хората се стремят. Те трябва да се стремят към щастието! Всички хора а земята търсят щастие и трябва да вкусят от него. Ако не вкусят от щастието, всички мъчнотии и страдания които са преживели остават безпредметни. Който е претърпял всичко заради щастието заслужава да вкуси от неговите плодове." Планински върхове, Лекция от учителя на 5 Септември 1928 г. - Изгрев Благодаря Вальо за хубавия цитат. Въпреки мнението на неразбиращите нашият вътрешен мир е нашата победа. Може да изглежда много незначителна в очите на някого, но си е нашата Голяма, вътрешна победа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 21, 2007 Доклад Share Добавено Януари 21, 2007 "Няма нищо живо, достойно, за твойте вълнения и тази земя не заслужава ни една въздишка. Нашето съществуване е болка и скука, а боклук светът - нищо друго. Успокой се." Не виждам нищо странно или смешно в думите на Леопарди. Дори хората без вяра имат своята Маслинена планина. ... май маслинената планина е спокойствието? или?? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 21, 2007 Доклад Share Добавено Януари 21, 2007 Истинското щастие не зависи от външните условия, а е вътрешно състояние. Бурите преминават. Глупостта на човека прави всяка следваща буря все по-силна, докато човек не научи урока си. Тогава той става по-силен и преминава през живота като победител - победител над себе си. Болките отминават, миналото дава своите плодове и бива забравено. Човекът расте. Благодаря за точните думи, Станимир! Добре дошъл. С интерес и радост очаквам мнението ти по темите, които сме дискутирали тук. Бих продължила думите на Станимир за смисъла на живота... Истинският смисъл на живота не е вън от него, а е негово вътрешно качество. Търсим ли го някъде вън от настоящето около себе си или в някаква идея и емоция, която съществува само в нашето въображение, стигаме до: "Няма нищо живо, достойно, за твойте вълнения и тази земя не заслужава ни една въздишка. Нашето съществуване е болка и скука, а боклук светът - нищо друго. Изкачваме камъка на измисления от нас "възвишен смисъл" , борим се с живота си, вместо да го живеем с Любов, после "декорите (с които сами сме се затворили в измисления си свят) падат" и всичко се оказва "боклук - нищо друго". Започваме с нов камък... чака ни същото.... Защо? Може би защото някога някой авторитет ни е внушил, че недоволството, борбата с това, което не отговаря на идеала ни и разочарованието, страданието са признак на благородство, свръхинтелигентност и свръхчувствителност? Може би защото изкуството да бъдем щастливи и да приемаме и се вписваме в света с Любов, намирайки неговия смисъл и своето място и роля в живота тук и сега, все още се смята за "криене на главата в пясъка" или "розови очила" или просто "доволна свиня"? Може би "боклукът" са предразсъдъците и измисленият "правилен" свят, който наистина не заслужава нашите вълнения?... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Януари 21, 2007 Доклад Share Добавено Януари 21, 2007 Истинският смисъл на живота не е вън от него, а е негово вътрешно качество. Търсим ли го някъде вън от настоящето около себе си или в някаква идея и емоция, която съществува само в нашето въображение, стигаме до: Съгласен с всичко! Пратени сме тук и сега в този свят, който ни заобикаля, и трябва да го изживеем в цялата му пъстрота. За това е нужно умение. Когато успеем да видим порядъка и присъствието на Божественото навсякъде около нас и във всяко нещо, тогава животът ни всеки ден и всеки миг ще е празник. Няма да е нито болка, нито скука. От нас зависи като какъв ще възприемаме света-като рай или като "боклук". Ако го приемем за рай-ще сме щастливи. Ако го приемем за боклук и се надяваме на истинско щастие там някъде в бъдещето на небето ще бъдем нещастни тук и сега. Нужно е умение да изживеем този си живот напълно потопени в настоящия момент, в неговата пълнота и да му се насладим, но без страст и желания, без излизане от своят център. Познавам хора, които го правят и знам че е възможно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 21, 2007 Доклад Share Добавено Януари 21, 2007 (edited) Зависим от отправната си точка Отправната точка на материалиста е че е съвкупност от клетки, съвкупност от атоми съзнанието му е свойство на тези атоми. Той гледа на себе си като на "собственик" на тези атоми. макар другите също да са съставени от атоми, това не може да го накара да ги обича. Той обича най-вече децата си и семейството си и хората с които има общи интереси.желанието за контрол над материалните обекти, пари, къщи, коли, фабрики, ниви и пр. правят материалиста донякъде щастлив след поредната придобивка. Отправната точка на хедониста е че има удоволствия, те обективно съществуват и са "негови". Той разглежда себе си като субект на миналите, настоящи и бъдещи удоволствия. Той ги търси в сетивата и ума. Следователно за него не може да има грях в търсенето на най-висшето - личното удоволствие. Да е грешник за него е щастие. Удоволствията на другите са важни за него доколкото са общи с неговите. Така той естествено става поклонник на секса дори в най извратените му форми, гуляите и т.н. Точката на покой е след удовлетворяване на поредните сетивни желания и мечти. За съжаление тя е нестабилна защото колкото повече човекът се опитва да удовлетворява сетивата, толкова повече апетитът се увеличава. Това състояние е характеризирано от ведите като "Шудра". Роб на сетивните желания. Състояние близо до животно, най долната класа, годна само за слуги на по-висшите касти. "Агностикът" превъзнася своя ум. Егото се къпе в лъчите на собственото си величие и сила. Когато притежава достатъчен интелектуален фитнес, намира изтънчено удоволствие в употребата на интелекта за извличането на власт, влияние и материална изгода. Търси също интелектуалните удоволствия да доминира "невежите" със силата на своя интелект и да се опитва да ги осмее и принизи. Интелектуалните постижения на другите той одобрява когато те му дават още по-голяма власт над умовете и поведението на другите хора и над материалните обстоятелства. "Щастието" се достига също при достигане на власт, слава. То отново е временно защото всяко чудо за три дни и субектът отново и отново жадува да доказва своето превъзходство. Той зависи от другите за да се чувства важен и значим. Смесените типове от трите представляват мнозинството от "безбожниците". Бог не им трябва защото би им пречил да следват своите страсти. Те не разбират хората на вярата и ги смятат глупави, старомодни, психотични и пр. Редактирано Януари 21, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 21, 2007 Доклад Share Добавено Януари 21, 2007 Истинският смисъл на живота не е вън от него, а е негово вътрешно качество. Търсим ли го някъде вън от настоящето около себе си или в някаква идея и емоция, която съществува само в нашето въображение, стигаме до: Изкачваме камъка на измисления от нас "възвишен смисъл" , борим се с живота си, вместо да го живеем с Любов, после "декорите (с които сами сме се затворили в измисления си свят) падат" и всичко се оказва "боклук - нищо друго". Започваме с нов камък... чака ни същото.... Защо? Може би защото някога някой авторитет ни е внушил, че недоволството, борбата с това, което не отговаря на идеала ни и разочарованието, страданието са признак на благородство, свръхинтелигентност и свръхчувствителност? Може би защото изкуството да бъдем щастливи и да приемаме и се вписваме в света с Любов, намирайки неговия смисъл и своето място и роля в живота тук и сега, все още се смята за "криене на главата в пясъка" или "розови очила" или просто "доволна свиня"? Може би "боклукът" са предразсъдъците и измисленият "правилен" свят, който наистина не заслужава нашите вълнения?... E, Донче, то бива, бива единомислие, но чак толкова!!! Отново си ми изписала мислите. Истинските авторитети са тези, които ни карат да потърсим и намерим авторитета в нас самите, да се опираме на него, когато търсим истината, да не разчитаме на чужди визуси за нещата. Изкуството да бъдем щастливи е трудно изкуство, то се учи дълги години, то изисква усилия това щастие, този покой да бъдеш радостен от всеки миг на този свят, да съумееш да го оцениш, да бъдеш доволен и благодарен и за хубавото и за най - лошото, което ти се случва, та това си е най - трудно постижимото нещо, но не невъзможно. Поради трудността си, обаче, отблъсква и по - лесно е да допусне човек да бъде подвластен на инерцията на закона " око за око...", като се самозалъгва, че обратното е овчедушие, да отговаря на удара с удар, защото видите ли животът ни удря шамари и ние ще се борим с него, животът крещи и ние ще крещим, той боли и ние ще сме преизпълнени с болка, той е грозен и ние ще се откажем от него, ще живеем в измислени красиви светове...Много години бях така, поради вродено чувство за справедливост бунтувах се срещу неправдите, считах, че протестът ми е благороден в името на моя идеал за живота, отвръщах лицето си от нелицеприятните неща, презирах ги, гнусях се и аз, но все пак се осъзнах, сега виждам колко е било смешно отстрани, но всеки искрено търсещ човек неизбежно минава и през това, докато сам не стигне до извода, че смисълът на живота не е в измислените правила за постигане на идеален такъв някога някъде си там, смисълът на живота е в живеенето му тук и сега такъв, какъвто е - истински! Останалото е предаване поради слабост. Нека има идеали, дотолкова, че да стимулират развитието на човека, но не и да се превръщат във фанатична фикция, това е страшно, това знаем до какво води, нагледахме се... И не мога да разбера хората, които се сремят да се отделят от земята, макар, че и аз съм от рода на хвърчащите хора, но си избирам облаци, които да я поливат, а не да й донасят градушки. Майката земя заслужава нашият поклон, тя ни е износила, откърмила и продължава да ни храни, тя не е извън божиите закони, ние й дължим любов и признателност. Когато човек се стреми към Баща си, нека не забравя, че има и Майка, защото само с единия или само с другия все ще е непълен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Януари 22, 2007 Доклад Share Добавено Януари 22, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Януари 22, 2007 Доклад Share Добавено Януари 22, 2007 E, Донче, то бива, бива единомислие, но чак толкова!!! Отново си ми изписала мислите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 22, 2007 Доклад Share Добавено Януари 22, 2007 (edited) Защо? Може би защото някога някой авторитет ни е внушил, че недоволството, борбата с това, което не отговаря на идеала ни и разочарованието, страданието са признак на благородство, свръхинтелигентност и свръхчувствителност? Може би защото изкуството да бъдем щастливи и да приемаме и се вписваме в света с Любов, намирайки неговия смисъл и своето място и роля в живота тук и сега, все още се смята за "криене на главата в пясъка" или "розови очила" или просто "доволна свиня"? Може би "боклукът" са предразсъдъците и измисленият "правилен" свят, който наистина не заслужава нашите вълнения?... Може би. Изброените комплекси са признаци на дисхармония. Но е вярно и това, че достигнатата прекалено статична хармония на определено ниво може да блокира по-нататъшното развитие. Според мен проблемът е как да разберем действителното състояние на индивидуалната еволюция и от там да си оформим съобразено с това конструктивно отношение. Иначе каквото и да кажем, ще бъде от поллза само за някои случаи. Например, в този случай показните мъченици могат да си дадат сметка за това, че не е толкова възвишено да се самоизтезават. Но как ще реагират хората с пристрастявания, за които да не се мъчат означава да си вземат редовно наркотика или съответните му (неподходящи) храни, занимания, отношения? То и хипитата, когато започнаха масово да се "друсат" в Америка, това им беше мотото - предразсъдък е, че наркотиците са вредни; опитайте и ще видите, че е много хубаво... Редактирано Януари 22, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 22, 2007 Доклад Share Добавено Януари 22, 2007 И не мога да разбера хората, които се сремят да се отделят от земята, макар, че и аз съм от рода на хвърчащите хора, но си избирам облаци, които да я поливат, а не да й донасят градушки. Майката земя заслужава нашият поклон, тя ни е износила, откърмила и продължава да ни храни, тя не е извън божиите закони, ние й дължим любов и признателност. Когато човек се стреми към Баща си, нека не забравя, че има и Майка, защото само с единия или само с другия все ще е непълен. Донче, Но, всеки сам да си извърви пътя и разбере смисъла за себе си. Трудно е да се обяснява и убеждава предубедения. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 22, 2007 Доклад Share Добавено Януари 22, 2007 (edited) ...изкуството да бъдем щастливи и да приемаме и се вписваме в света с Любов, намирайки неговия смисъл и своето място и роля в живота тук и сега Донка "Материалистът взема живота сериозно и го изпълва с грижи, мъка и трагедии. Детето на Бога прави от живота си приятна игра. Управляваният от желанията е в плен на умствените си подеми, отчаяния и ерозираща живота меланхолия. Изцяло щастлив всред разнообразна дейност е контролиращият желанията йог. За никой човек няма извинение да живее мизерно в забрава на своята божествена природа. Когато човек започне да работи щастливо както Бог работи във вечно изменящото се творение, ще разбере цялото му разнообразие като филм за забавление и игра. Действие винаги от Божествено свръхсъзнание неутрализира всички вътрешни и външни вълнения." Парамаханса Йогананда Редактирано Януари 22, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Януари 22, 2007 Доклад Share Добавено Януари 22, 2007 Случва се декорите да се сгромолясат. Но винаги настъпва момент, когато ние трябва да го понесем. Вечен повод за удивление е как всички живеят, все едно никой "не знае". Така е, защото нямаме в действителност опит в смъртта. Експериментирано е само това, което е изживяно и осъзнато. Всичките прекрасни разсъждения за душата поне за известно време остават 90% неосъществени... "Няма нищо живо, достойно, за твойте вълнения и тази земя не заслужава ни една въздишка. Нашето съществуване е болка и скука, а боклук светът - нищо друго. Успокой се." (Дж. Леопарди) Общо взето всички очакваме буря, която/каквато не се разразява. Мона, не съм сигурна дали разбирам под декори това, което и ти, но наистина в света на илюзиите да се търсят трайни, вечни стойности си е поредната илюзия. Много истина има в думите на Леопарди... Не съм склонна да ги възприемам в съвсем буквален смисъл, те може би са за отрезвяване на прекалено захласнатите по този свят... Затова те ми харесват. А и ми напомнят за нещо, за което бях писала в една друга тема. Боян Боев предава думите на Учителя ("Хармонизиране на човешката душа") : "Човек страда от своето своенравие. Нито яде както трябва, нито пие, нито пък другите работи върши както трябва... Щом човек изгуби Любовта си, то изчезва Топлината и Светлината в него. Нашата погрешка е, че ние искаме да намерим щастие на Земята. А Земята е училище. Това, което търсим, ще го намерим на друго място." И извън Това търсене и намиране какво е нашето съществуване?!? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 22, 2007 Доклад Share Добавено Януари 22, 2007 Аз не мога да говоря за нашето търсене и намиране, мога да говоря за моите търсения и намирания. Думите на Учителя не ме трогват, не ми откриват нищо ненамерено. Какво ли е нашето съществуване, освен едно безкрайно търсене, намиране и изгубване и после - същото отново. Простите съвети за живеене не ме удовлетворят, нито сложните. За мен и животът, и смъртта са затворено битие. За съжаление, алтернатива нямам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 22, 2007 Доклад Share Добавено Януари 22, 2007 (edited) Така. Ти имаш много сериозна екзистенциална криза. На всеки следващ етап в развитието на човек му се вижда безмислен предишния етап, но после той намира смисъл в следващия. (Никой не може да установи това има ли край, но какво от това...) Когато се забави появата на по-висшия смисъл, остава за известен период само безмислието. Не е нужно да вярваш в нищо, включително в отчаянието! Само наблюдавай, както сега ти се струва, в "Нищото"... Каквото е речено, ще се появи. Но те съветвам да водиш и здравословен начин на живот, тъй като честа и основна причина за засядането в такава криза е недостатъчната сила и прочистеност на цялата ти психофизиология. Необходим ти е баланс, а за другото нямай грижа! Редактирано Януари 22, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Януари 22, 2007 Доклад Share Добавено Януари 22, 2007 (edited) Е, Мона, в твой дух ще кажа: Не мога да говоря за нашето търсене, моето търсене ме води до отворена крива, не до затворена. Какво ли е нашето съществуване, освен едно безкрайно търсене, намиране и изгубване и после - същото отново. Да. Това ми навява образ на колело. Затворен цикъл. Сансара. Има изход, твърдят на изток. За западния начин на мислене има други образи. Но пак има изход. Стига да го иска човек. На някои много им харесва именно въртенето. Простите съвети за живеене не ме удовлетворят, нито сложните. За мен и животът, и смъртта са затворено битие. За съжаление, алтернатива нямам. Този живот, върху колелото, наистина не може да бъде подсладен с каквито и да е съвети за живеене. Но по принцип има алтернатива. Нека да е криза това, което ни води до алтернативата. Ако може без криза- по- добре. Но обикновено не може... Редактирано Януари 22, 2007 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Януари 22, 2007 Автор Доклад Share Добавено Януари 22, 2007 Някой видя ли колко пише Мона ?? Тя твори ! Такова чуство за хумор като нейното показва само ведрина на духа. Сега ни бъзика, сигурен съм :) хехе, поне малко Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 22, 2007 Доклад Share Добавено Януари 22, 2007 (edited) Да... но в никакъв случай не е само бъзикането. Багира според мен има право, в случая има някакво зацикляне, човек може да излезе от него и сам, а може и с чужда помощ... на кой какъвто начин му е отреден... да бъде! Редактирано Януари 22, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Януари 22, 2007 Автор Доклад Share Добавено Януари 22, 2007 Всеки има какво да доизглади .. .винаги! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 22, 2007 Доклад Share Добавено Януари 22, 2007 (edited) Най-странното е следното, защо сте се ангажирали с моята здравословност. Дали съм зациклила.... Друг ми препоръчва да чета Джек Лондон. Глупости. Когато предпочитам Умберто Еко или Ролан Барт, или Мечо Пух. Или да скачам по... момчета. Смях голям. При мен застоя е невъзможно понятие. Здравословен начин на живот ли? Не желая такъв. И всеки интелектуален човек има екзистенциални кризи, ако няма - значи е шизофреник. Или в най-добрия случай доволно тъп. И в крайна сметка, предпочитам кладата пред тихите елисейски полета. Поздрави за Любо Редактирано Януари 22, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Януари 22, 2007 Автор Доклад Share Добавено Януари 22, 2007 Най-странното е следното, защо сте се ангажирали с моята здравословност. Харесва ни - здравословността (особено психичната) е хубаво нещо. Обичам я. Мерси за поздравите, да ти се връща удвоено. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.