ris_78 Добавено Май 18, 2011 Доклад Share Добавено Май 18, 2011 Здравейте, Една приятелка има извънбрачна връзка ,която с течение на времето се е превърнала в капан, от който няма излизане.Физически и психически тормоз,заплахи достигнали до купуване на огнестрелно оръжие........,за самоубийство ,убийство.Помоли ме за съвет ,но не мисля ,че бих могла да и дам, защото нещата са доста деликатни и взривоопасни,а не мисля ,че имам необходимия опит и подготовка да дам какъвто и да е съвет в случая.Тази история продължава от година и половина,мъжът е с доста тежко минало,както и тя от части.Ако някой се заинтересува от случая и мисли ,че може да бъде полезен.....Ако имате въпроси ще отговоря на лични.Въздържам се от подробности поради известни съображения. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Цвета Хубенова Добавено Май 20, 2011 Доклад Share Добавено Май 20, 2011 Здравейте. Струва ми се, че трябва да посъветвате приятелката си спешно да се обърне за помощ към оторизирани в България институции и фондации за закрила, за да не стане твърде късно. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Май 21, 2011 Доклад Share Добавено Май 21, 2011 Ако се чувства застрашена е редно веднага да уведоми полицията. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 21, 2011 Доклад Share Добавено Май 21, 2011 (edited) Жените в подобни ситуации обикновено имат или придобито са развили мазохистичен характер. Не че е само на жените "привилегия" този характер... Правя лирично отклонение. Според мен дори по-масово се наблюдава и насилие върху по-пасивни, зависими и слаби мъжки половинки от съпругите им "генералши" , които несъзнавано заместват майките на половинките си... Но понеже е емоционално и вербално, такова насилие е пренебрегвано, въпреки че е по-жестоко и от физическото. Мъжете в подобна ситуация обаче по-скоро ще соматизират някоя болест или ще се давят в алкохол, отколкото да вземат реални мерки по възмъжаването си или пък да си потърсят правата на ...слаб пол. Умишлено казвам слаб, защото женската емоционалност обикновено има по-голям интензитет, а би било примитивно да гледаме на насилието само като физически процес. Темата обаче е за насилието на мъжете над жените! Такива жени е нужно ясно да осъзнаят стойността и ценността си, да анализират и видят отстранено автоагресията в психиката си, която така "чудесно" привлича и се съчетава с агресията на мъжете към тях. Да се отърсят от стокхолмския си синдром*, да развият смелостта и себеотстояването си, здравата си агресия, нормален егоизъм, амбиция и себеуважение! Понякога обаче дори потърсили психотерапия, такива жени отказват работа по реална промяна, а търсят терапията като един вид психомасаж и успокояване... Защото са свикнали през мазохизма си да изцеждат мизерни капчици болно удоволствие. Лично аз обаче отказвам такава психотерапия и държа на по-цялостно осъзнаване и промяна, а когато липсва капацитет или желание за такава, отказвам по-нататъшно взаимодействие! Горните разсъждения са общи и се отнасят към общите психични тенденции на жените , в чийто живот може да се проследи патерн на поведение да жертва. Каква е конкретната жена, си нямам представа! Асоциация "Анимус" е специализирала в подкрепата, терапевтичната помощ и в правните насоки и услуги именно на жени жертва на домашно насилие! Относно конкретната жена - явно има нужда и от полицейски и юридически услуги, ведно с мотивационно интервюиране и психотерапия! Специфичното при жената е, че се намира в любовен триъгълник и вероятно по всякакъв начин избягва разкриването на паралелната си връзка пред съпруга си. Нормално е. Но, ако се наложи, според мен е хубаво да бъде готова на откровеност с него като част от изхода от ситуацията! По-добре преминаване през семейни трудности, но жива и здрава! Ако мъжът и е достатъчно емоционално интелигентен и стабилен емоционално, би могъл да и прости и връзката им да продължи дори заздравена и сплотена! Разбира се, ако е възможно разрешение на ситуацията без такава откровеност, ще е по-лесно за всички - но това самата жена си го знае! ............................................. *Стокхолмският синдром се отнася до парадоксалното развиване на привързаност на жертвите към похитителите и бъркането на липсата или по-малкото нараняване и злоупотреба от тяхна страна с положителни качества и дори състрадание и обич... Според мен употребата на термина спокойно може да бъде разширена и до по-широк кръг социални и системни процеси и ситуации, поради подлежащия подобен психичен механизъм на пораждането на феномена! Редактирано Май 21, 2011 от Орлин Баев Пламъче 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts