Кое е грешно и кое правилно в случая?

[delirium]

Ето каква е дилемата пред която съм изправен : дългогодишен познат, към който от известно време нямам никакво отношение, защото направи глупави неща, непристойни за близък човек, съвсем наскоро направи отново доста глупаво нещо. В момента този човек е в чужбина, налегнала го е носталгия и жестоко се разкайва за извършената глупост. Аз му обясних, че не ми пука за това, но той си мисли, че му се сърдя. Въпроса ми е, от вашата гледна точка, кое е по-правилно : да му обясня, че не може да се сърдиш на човек, който за теб е нула ( не в лош смисъл ) и който ти е безразличен или да му кажа, че му прощавам и по някакъв начин да го окуража, поддържайки илюзията му, че той може да разчита на мен. Той ми пише често от както се случи това ( по няколко пъти на ден) и не че съм изправен пред голям проблем, просто ми се струва интересно какво е мнението ви, интересно ми е дори и какво ще му напиша, защото и аз идея си нямам кое от двете ще избера. Предполагам може да се каже, че в момента е сравнително лабилен и истината би го разстроила донякъде. Аз лично бих искал да знам, ако човек, който считам за приятел има такова отношение (никакво) към мен, но дали това е правилното?

[томи]

Здравей delirium

Сам казваш,че си изправен пред дилема,пред избор. И изборът ще покаже преди всичко на теб самия; колко си израстнал като човек.От номерологична гледна точка въпросът ,който поставяш е изразен в числото на часа ,под който е регистриран във форума - "23.33 " . Поинтересувай се за числата "11" и "33".Ако успееш в избора си да се изявиш както "33" би било прекрасно, инак ще си останеш просто една "2".

Мир и Любов

[Диляна Колева]

Ето каква е дилемата пред която съм изправен : дългогодишен познат, към който от известно време нямам никакво отношение, защото направи глупави неща, непристойни за близък човек, съвсем наскоро направи отново доста глупаво нещо. В момента този човек е в чужбина, налегнала го е носталгия и жестоко се разкайва за извършената глупост. Аз му обясних, че не ми пука за това, но той си мисли, че му се сърдя. Въпроса ми е, от вашата гледна точка, кое е по-правилно : да му обясня, че не може да се сърдиш на човек, който за теб е нула ( не в лош смисъл ) и който ти е безразличен или да му кажа, че му прощавам и по някакъв начин да го окуража, поддържайки илюзията му, че той може да разчита на мен. Той ми пише често от както се случи това ( по няколко пъти на ден) и не че съм изправен пред голям проблем, просто ми се струва интересно какво е мнението ви, интересно ми е дори и какво ще му напиша, защото и аз идея си нямам кое от двете ще избера. Предполагам може да се каже, че в момента е сравнително лабилен и истината би го разстроила донякъде. Аз лично бих искал да знам, ако човек, който считам за приятел има такова отношение (никакво) към мен, но дали това е правилното?

Правилното е онова, което чувстваш.

Истината е за всекиго различна.

Всеки има право на грешка, но има право и да получи прошка.

Щом е в чужбина и се чувства така, значи е премислил, тежко му е.

И на теб сигурно ти е трудно да простиш, хора сме, трудно ни е. Но изборът винаги е в наши ръце.

Аз бих простила и бих зарадвала човека, но ти си знаеш най- добре до колко е пострадала твоята емоционалност и колко от нея можеш да възстановиш.

[Мария-София]

Ако си избистрил нещата за себе си,ако си сигурен,че този човек повече няма място в живота ти,то престани да му отдаваш енергията си.Просто му напиши истината и прекъсни връзката.

Покаянието си е негово,нещата не могат да се върнат назад,това ,че му прощаваш е прекрасно,защото в противен случай оставаш свързан с него.Всеки трябва да си носи отговорността за постъпките и да получи урока си.В ситуацията има две важни неща-урок за теб,ако си простил наистина,то си взел успешно изпита,и урок за него-само той може да си го вземе-сам,няма как друг да го вземе вместо него...Продължи напред,не оставай в миналото.Пребиваването в миналото е затвор и губене на време.Вземането на решение,макар и грешно,е по-добре от оставане в ситуация без да го направиш...

[delirium]

Преди всичко бих искал да благодаря за отговорите и мненията ви.

Didi_ts, може би не сте ме разбрали напълно. Никому нужни са подробностите в случая, нека просто Ви го обсня така. Когато един човек на

няколко пъти Ви наранява, след което се разкайва и "премисля" действията си, но отново прави същата грешка, нима не е най-правилно просто да

го изключите от живота си без излишни драми, без да съжалявате, че сте го познавали, без никакви чувства, при положение, че не смятате, че

сте подготвена да му дадете някакъв урок, за да се замисли над отношенията с хората и ценностите си и наистина да го усвои? Моята си религия, която аз изповядвам е, че всяка една ситуация или човек, имаща отношение към вашия живот, било то негативно или позитивно, идва с някаква цел и е урок, следователно не би трябвало да съжаляваш, че ти се е случило или че си го познавал. Тоест ако беше някой човек към когото имам отношение, тогава можем да си говорим за прошка. В случая става въпрос за избор между истината и това да се поддържа илюзорната му представа, че той може да разчита на мен, защото го тресе носталгия и се разкайва, за да се почувства по-добре. Аз не съм задържал негативни чувства към него, моята емоционалност не е пострадала.

Мария-София, наистина може би грешното решение, е по-добро от никакво. Споделям вашето мнение

Томи, благодаря за мнението, ще потърся информация за казаното от вас преди да взема решение.

[Донка]

Въпроса ми е, от вашата гледна точка, кое е по-правилно : да му обясня, че не може да се сърдиш на човек, който за теб е нула ( не в лош смисъл ) и който ти е безразличен или да му кажа, че му прощавам и по някакъв начин да го окуража, поддържайки илюзията му, че той може да разчита на мен.

"Истината ще ви направи свободни"

Учителя

Аз бих казала тази част от истината и с такива думи, които другият би разбрал, и бих задържала за себе си това, което си е лично мое и няма нужда да го споделям. Така че може би има и трети и четвърти вариант, от които да избираш. Успех!