Niktus Добавено Май 12, 2011 Доклад Share Добавено Май 12, 2011 Здравейте! Зациклила съм на кръстопът, а може би просто на пътя и ... трудно е да продължа. Зная, че решенията са си мои и акъл в такива ситуации не може да се дава, но зная и, че понякога и случайната дума променя света ни, та ми се иска да чуя и една странична гледна точка. Учих, известно време и работих професия, която ми харесваше, но не ми носеше доходи, с които мога да живея и започнах друга работа, която до време е о.к., но като цяло безинтересна за мен и без опции за развитие. Преквалифицирах в скучна, но търсена професия и вече имам в ръцете си диплома, с която.... не зная какво да правя. Идеята беше лека полека да тръгна по професионален път, в който ще имам възможността да се развивам като специалист и в същото време в дългосрочен план да ми носи финансова стабилност. Но, ...не мога да помръдна от мястото си; новата професия не ми носи никакво удоволствие, нямам желание да прочета или науча каквото и да е. Липсва ми желанието, страстта, която движи добрия професионалист и за съжаление не мисля, че това ще се промени. В същото време не виждам и други по-удовлетворяващи опции, настоящата ми работа също е временна и затъпяваща алтернатива. Губи ми се усещането за смисъл. Много хора работят не това, което им харесва и са щастливи, че изобщо имат работа. Този вариант обаче мен ме разболява . Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 12, 2011 Доклад Share Добавено Май 12, 2011 Кажи някои по-конкретни неща! Каква е професията, която ти харесваше и си работила? Коя е тази, която сега работиш и не ти харесва? За какво имаш диплома? От кой град си? Темата позволява мнения от широк кръг хора - моля, който има добри насоки, нека се включи! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
5Я:) Добавено Май 12, 2011 Доклад Share Добавено Май 12, 2011 Да ,Niktus , сподели повече подробности. Аз работя и се квалифицирам в професията ,която обичам ,с която се чувствам истински свързана ,на която съм отдадена и която ме изпълва с чиста ,неподправена и безусловна радост от съществуването ми . Финансови средства за момента от тази ми любов не постъпват ,поне не в степента ,в която ми е необходимо ,за да живея нормално (по моите стандарти) . Появи се друго предложение ,с което много бързо се свързах , но в съвсем различна област- такава ,в която първоначално бих помислила ,че ми е съвсем чужда и непонятна. Това ,което ми помогна да започна и да се развивам успешно е ,че въпреки ,че двете професии на пръв поглед нямат нищо общо аз успях да пренеса вдъхновението от "призванието си" (работа 1) в новото начинание. Как го постигнах ли ,ами във всяка професия идва един етап ,особено когато "гориш в нея" ,когато не стигат конкретните професионални постижения иска се голяма доза личностово развитие ,за да можеш да си поставяш все по-високи цели и да имаш желанието и мотивацията да ги постигаш ежедневно ,без това да те товари.В новата работа бързо се наложи да оптимизирам други мои личностови качества ,които така или иначе всеки притежава ,но те не са били използвани и разгърнати в пълният си потенциал.Ето каква прекрасна възможност да развия нови умения ,да усъвършенствам вече постигнатото ,но в една нова сфера. И тук именно открих подобното в противоположностите- всичко ,което идва в живота ни случайно или не е просто възможност да се свържем с още една част на многостранната ни и вълнуваща личност.Да намерим вдъхновението в сивотата. А точно тогава може би идва момента ,когато се появява добра и във финансов аспект възможност за професионална реализация по основната ни професия , която можем да приемем не просто защото "това мога да правя и това ,обичам" , а защото "и това мога и друго мога да обичам ,но това решавам ,че искам да правя в този момент" )) Niktus , желая ти много вдъхновение -има го в изобилие около теб ,дори в нюансите на сивотата. Eлф 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 13, 2011 Доклад Share Добавено Май 13, 2011 (edited) [quote name='5Я' timestamp='1305211816' post='144994'] Да ,Niktus , сподели повече подробности. Аз работя и се квалифицирам в професията ,която обичам ,с която се чувствам истински свързана ,на която съм отдадена и която ме изпълва с чиста ,неподправена и безусловна радост от съществуването ми . Финансови средства за момента от тази ми любов не постъпват ,поне не в степента ,в която ми е необходимо ,за да живея нормално (по моите стандарти) . Появи се друго предложение ,с което много бързо се свързах , но в съвсем различна област- такава ,в която първоначално бих помислила ,че ми е съвсем чужда и непонятна. Това ,което ми помогна да започна и да се развивам успешно е ,че въпреки ,че двете професии на пръв поглед нямат нищо общо аз успях да пренеса вдъхновението от "призванието си" (работа 1) в новото начинание. Как го постигнах ли ,ами във всяка професия идва един етап ,особено когато "гориш в нея" ,когато не стигат конкретните професионални постижения иска се голяма доза личностово развитие ,за да можеш да си поставяш все по-високи цели и да имаш желанието и мотивацията да ги постигаш ежедневно ,без това да те товари.В новата работа бързо се наложи да оптимизирам други мои личностови качества ,които така или иначе всеки притежава ,но те не са били използвани и разгърнати в пълният си потенциал.Ето каква прекрасна възможност да развия нови умения ,да усъвършенствам вече постигнатото ,но в една нова сфера. И тук именно открих подобното в противоположностите- всичко ,което идва в живота ни случайно или не е просто възможност да се свържем с още една част на многостранната ни и вълнуваща личност.Да намерим вдъхновението в сивотата. А точно тогава може би идва момента ,когато се появява добра и във финансов аспект възможност за професионална реализация по основната ни професия , която можем да приемем не просто защото "това мога да правя и това ,обичам" , а защото "и това мога и друго мога да обичам ,но това решавам ,че искам да правя в този момент" )) Niktus , желая ти много вдъхновение -има го в изобилие около теб ,дори в нюансите на сивотата. Петя е разказала чудесно принципите и конкретното им приложение - наистина много ценно мнение! Понякога се налага временно да работим работа, която не е близка до сърцето ни... Но, всяко нещо в живота е урок, който ако биде научен, се преминава на следващото стъпало. Спомням си себе си преди време - работех нелоша работа, с чудесни колеги, с които имах прекрасни взаимоотношения. Но започнах да недоволствам - от заплатата, от клиентите, когато не даваха добър тип и т.н. Това недоволство започна от съвсем лекичко и спорадично, но като малка снежна топка се затъркаля по когнитивния ми склон и предизвика лавина. Лавина от неприязън към работата - отрови ежедневието, засенчи всички хубави моменти в работата, добрите отношения с колегите, радостта от живеенето като цяло... Това ставаше по бреговете на Хаваите, Мексико, Калифорния. Недоволството като облак притули удоволствието от свободното време - от плажа, от скуба дайвинга, от хилядите интересни иначе преживявания в свободното време... Това беше отдавна в живота ми, но целият период беше белязан от една болна амбиция за още и още, за пари и бързане... Сега, като се обърна назад и виждам, че всяка от професиите, които съм работил, ми е дала много като опит и качества на душата, дори без да го искам. Виждам лицата на някои приятели индийци, индонезийци, филипинци, карибци от тогавашната ми заетост - лицата им, пълни със спокойствие, заряд, едно радостно приемане на мига, на работата, на задълженията си! Не след дълго всеки един от тях преминаваше на по-висока позиция, на по-отговорна и творческа работа. Тези хора сякаш бяха от друго тесто. Можеха да работят ...всичко! Сякаш радостта им идваше отвътре. Има една мисъл, която казва, че щастието идва не само когато правиш това, което обичаш, но когато обичаш това, което правиш - ако ще да е чистене на тоалетни! От друга страна, когато знаеш призванието си, няма по-дълбока радост от правенето му! Защото то е сливане с душата в ежедневието, една динамична карма йога! А за да ни разреши съдбата да го правим, понякога ни поставя някои междинни изпитания по пътя - такива, каквито ти преживяваш сега! Мини през тях с радост, знаейки, че всичко е временно и част от по-голямата картина на този ти житейски урок! Един текст (цък), който току що прочетох синхронично -точно по темата! Редактирано Май 13, 2011 от Орлин Баев Eлф 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Niktus Добавено Май 13, 2011 Автор Доклад Share Добавено Май 13, 2011 Много благодаря за бързите отговори, споделения опит и топлите думи . Безценна е подкрепата в такъв момент! Повече детайли не ми се споделят в момента в публичен форум, а и това, което ми писахте, ми е достатъчно, за да не се чувствам така, сякаш съм извършила духовно харакири . Поздрави! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
5Я:) Добавено Май 13, 2011 Доклад Share Добавено Май 13, 2011 Един текст (цък), който току що прочетох синхронично -точно по темата! Страхотно попадение,точно това имах предвид, все едно прочетох историята ,която ме е накарала да го напиша. A ,Niktus , няма как да не е духовно харакири, но това не е завинаги ,нали.Само един период през който ще се научиш на това ,че си много по-всеобхватна и адаптивна и т.н....Това ,което не бива да допускаш обаче е , да не изневеряваш на професионалните си вярвания през времето през което се налага да си в нежеланата среда.Сега това е малко конкретен пример насочен към моята си ситуация, а при мен освен всичко друго работя на място с много кофти професионална практика ,където повечето колеги не са квалифицирани колкото мен ,в смисъл аз нямам техния ценз ,но идвам от място с много по-висок стандарт,следователно имам и много по-добър опит. Това естествено ме влудяваше ,защото отговорността ,която носим с работата си е огромна и аз съм принудена да спазвам мейнстийма,че и да го практикувам ...нещо ,което би било предателство към мен и към клиентите.Винаги се намира начин да поставиш нещата така,че да не те въвличат в "престъпления" или поне да покажеш ясно позицията си, да я защитиш ,ако трябва и след няколко такива ситуации обикновено спират да се опитват да те въвличат в неща ,в които знаят ,че не се вписваш.Така в конкретния случай стигнах до едно ниво на равновесие- като работа не струват, но колегите са готини,интересни са ми- изучавам ги.Какво може да накара такава голяма група хора да върши ежедневни безумия ?!? (например) и още много теми.Помагам само с това,което мога и искам и не ме е страх да ме уволнят или нещо подобно,защото защитавайки позицията си на много знаеща,смела и можеща вече съм си изградила имиджа на "ценен колега".Не използват опита и потенциала ми, но ме ползват като реклама Щом има при тях такива като мен ,значи не са толкова зле win-win ситуация Общо взето това е. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Niktus Добавено Май 14, 2011 Автор Доклад Share Добавено Май 14, 2011 (edited) Привет Петя, много е хубаво това, че постигаш баланса и смисъла в това,което ти се случва, има какво да научим от всяка житейска ситуация. Моята обаче е по-различна от твоята.Това, което описваш ми е много познато, но не е актуалната ми болежка. Работила съм и аз на места с кофти практики, съумявала съм да намеря език с всякакви хора и да разгърна способности и умения, за които не съм подозирала,че дремят в мен. Но идва един момент, в който о.к., зная, че мога да го направя, но просто не ме радва. Колегите ми са интелигентни хора и с тях съм в прекрасни отношения, работата не ми носи морални дилеми и излишни стресове и това може би, както спомена Орлин, е резултат от изпитанията, с които съм се справила до момента.На нея като цяло гледам като нещо временно,тъй като не виждам възможности за по-нататъшно развитие,нито пък е особено интересна, а и нищо вечно няма. Професионалната посока, в която съм се запътила, не разглеждам като нещо временно, а като моя бъдеща професия, която ми носи и определен стандарт, но самото й естество е скучно за мен и ми сеструва трудно да запаля искрицата, която те кара да „гориш” в професията. За разлика от теб, аз вече не разчитам напрофесия 1, за да преливам енергия от едното в другото . За мен миналото е хубав опит, но си остава точно такова - минало и не следва да ни пречи да вървим напред. При теб разбира се ситуацията е различна и от сърце ти желая успех в това, което ти е на душа! И едно интересно съвпадение - била съм и аз под натиск да върша неща,които са меко казано нередни спрямо клиентите и против собствените ми разбирания , но като единствения човек, който може да ги свърши, нямах избора да остана невъвлечена и напуснах. Има ситуации, в които не можем да престъпим професионалните си, но най-вече етични граници. От друга страна прекрасно съм разбирала и страха и несигурността на колегите, които ги държат в този порочен кръг, но какво от това....няма да ги променя, камо ли цяла "система". Поздрави! Редактирано Май 14, 2011 от Niktus Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts