Донка Добавено Май 15, 2011 Доклад Share Добавено Май 15, 2011 Докато се опитвах да си дам обяснение защо толкова силно ни привлича идеята за ножа, толкова силно, че не успяваме да стигнем до идеята за "Чашата на Отца ми", си спомних, че същите символи ги има и в Пентаграма на Учителя: 1.Сабята Външният кръг започва със сабята. Какво означава сабята в случая? Това е пътят на насилието. Значи, в началото на своето развитие, когато е още млада, неопитна душа, човек си служи с насилие. Той мисли, че всичко му е позволено, че може да прави насилие, неправди, всичко, каквото си иска, без да мисли за последствията. 2.Чашата Обаче, който върши насилие, ще си научи урока рано или късно. Законът е: Насилието ражда насилие. За онзи, който върши насилие, ще дойдат последствия, страдания. Това, именно, представлява чашата. Чашата е символ на страданието. Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да си служи. Значи, чрез страданието човек добива един урок. Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което е вършил, и страданието, което иде след него. Но когато след смъртта отиде горе, ясно вижда тази връзка и взема решение, като дойде следния път на земята, да води друг живот, да не минава през страдание. Страданието има и второ значение. Има окултен закон: Страданието се превръща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човекът на любовта. Учителят прави следното сравнение: “Като бият млякото, то дава маслото.” Млякото тук символизира любовта. Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време, когато страданията ще изчезнат от света, защото ще изчезнат причините, които ги създават. Страданието има трето значение. Новите идеи идат от Слънцето. Човек не може да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. Това става чрез страданията. Затова има закон: Винаги раждането на една нова идея в човека се предшества от страдания. Значи, третото знчение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждането на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще ще възприема новите идеи без да минава през страдания, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителят нарича страданието “бич в повдигнатата ръка на Бога”. Пентаграмът Можем да си послужим с ножа, ЗА ДА предотвратим изпиването на чашата, но това означава да си останем на ниво 1 и да отрежем шанса си за раждането на новите идеи, на еволюцията... Розалина, Слънчева, Мария-София и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 15, 2011 Доклад Share Добавено Май 15, 2011 (edited) Донче Божидар изчерпи темата с последните си постове. Трудно се приема Неговата Воля. За това и Пътя ни към Него е противоречив, има изпити. Най-големия изпит е да погледнем себе си-поне 4 поколения назад и да видим защо ни се случват някои неща... Да раздадем всичко в този живот, за да тръгнем към Новия, Вечния... Да благодарим за страданията, чрез които ни учат... А, когато познаем себе си-с всички хубави и лоши черти, но дадем приоритет на доброто вътре, значи правилен е бил Пътя... Защото Пътя е към вътрешното себе или себепознанието се свързва със свръхсъзнанието... Мнозина от вас минавате за набожни, слушали сте беседи, чели сте Евангелие, но като ви дойде един изпит, не можете да го издържите. Изпитът може да бъде голям или малък, и в двата случая пропадате. Представи си, че отиваш при един свой приятел, от когото очакваш добър прием. Случва се, той не може да те приеме и нагости, както очакваш. Ти се връщаш у дома си недоволен и цял ден мърмориш защо си отишъл при приятеля си, да си губиш времето. Какво печелиш от това мърморене? Казваш за приятеля си, че е безхарактерен, без сърце, не може да служи на Бога. – Ти, който, в дадения случай, мърмориш, служиш ли на Бога? Ти си свободен, можеш да мърмориш, колкото искаш, но и приятелят ти е свободен да те нагости или не. Откъде знаеш, той може да е много зает. Един апаш отишъл при един банкер и му казал: „Аз съм апаш, но вярвам в Бога. Искам да ми дадеш 250 наполеона“. – „Много искаш, още повече, нищо не си работил.“ – „Ако не ми дадеш доброволно, имам начин, по който мога да ги взема.“ – „Има ред и закон в страната. Ще извикам стражар, да те арестува.“ – „Аз мога да те арестувам преди ти да ме арестуваш. Докато дръпнеш звънеца, ще влезеш в затвора.“ Докато банкерът бутне звънеца, апашът вдигнал една пръчица, махнал я във въздуха и приспал банкера. След това му написал една бележка: „Втори път, като дойде при тебе един учен апаш, дай му колкото иска“. Ученият апаш е човешката съдба. Дойде тя при човека и му казва: „Ще дадеш такава сума“. – Дай и не прави никакъв въпрос. Иначе съдбата пак ще дойде, ще замахне с пръчицата си във въздуха, ще те приспи и ще си вземе колкото иска. Преди да се разправиш с нея, първо тя ще се разправи с тебе. С други думи казано: Онова, което Бог иска от тебе, дай го и не мисли. Не отказвай на Бога. Не отказвай и на най-малката мисъл, която иде от Бога при тебе. Тя всякога може да се изпълни. В края на краищата никога не отказвай да изпълниш една Божия мисъл. Казваш, че нямаш време. – Ще намериш време. Иначе ти ще се намериш в положението на онзи българин, който отишъл да копае лозето си без да направи молитвата си. Той казал на жена си: „Отивам на лозето да копая. Довечера, като се върна, да намеря сготвена кокошка“. Тя му отговорила: „Кажи: „Ако е рекъл Господ“. – „Няма какво да ми дрънкаш, рекъл-нерекъл Господ, ще отида на лозето и вечерта, като се върна, да намеря добре сготвена вечеря.“ Тръгнал за нивата, но го срещнали турци, хванали го и цял ден го развеждали със себе си да им показва пътя. Върнал се той късно у дома си, тропнал на вратата и казал: „Ако е рекъл Господ, отвори, жено, вратата“. Като говоря за вътрешния живот, мнозина мислят, че го разбират. Казвате, че трябва да се живее добре. Какво разбирате под „добър живот“? При добрия живот няма никакво съмнение, безверие и недоволство. Такъв човек е доволен, и светът с главата надолу да се обърне, той не вижда никакво противоречие. Такъв човек аз наричам „човек на щастието“. Той е праведен. Аз уподобявам праведните хора на слънчевите лъчи. – „Има ли такива хора на земята?“ – Има, разбира се. Ако онези, които живеят на Слънцето, не бяха такива хора, никаква светлина нямаше да достигне до нас. Казвате: „Какво ли мислят слънчевите същества за нас?“ – Нищо не мислят. Като видят някой нечист, кален човек, те го слагат във водата, да се изчисти. Те считат за привилегия, че могат да очистят и окъпят някого. Затова и Христос казва: „По-голяма е радостта на небето за един грешник, който се кае, отколкото за 99 праведни“. – Защо? – Защото тези 99 праведни си мислят, че са праведни, безгрешни. Грешникът, обаче, знае, че е нарушил закона на правдата, и се разкайва. Той има такива опитности, каквито праведният няма. И като го поставят на изкушение, той казва: „Опитах веднъж тази работа, втори път не се хващам на това хоро“. Ще кажете, че е противоречие, грешникът да познава правдата, а праведният – да не я познава. – Както и да мислите, без противоречия в живота не може. Противоречията идат, за да приближат човека до Бога. – „Защо боледувам?“ – За да се приближиш до Бога. – „Защо отслабвам?“ – За да се приближиш до Бога. – „Защо не ме почитат хората?“ – За да се приближиш до Бога. Няма по-хубаво нещо от това, да се приближиш до Бога. – „Ще изгубя свободата си.“ – Не само че няма да изгубиш свободата си, но животът ти ще се осмисли. – „Какво значи да се приближиш до Бога?“ – Това значи да присъстваш на царска трапеза; ако си мъртъв, да възкръснеш; ако си болен, да оздравееш; ако си бос и скъсан, да се облечеш с нови дрехи и обувки; ако си окован с вериги, те да паднат от ръцете и краката ти. Да се приближиш до Бога, това значи всичко отрицателно в тебе – омраза, завист, подозрение – всичко да изчезне. Като говоря за приближаването на човека до Бога, ще кажете, че сега не му е времето. – Това е стара философия.... Истинската вяра е сила Божия. Може ли да се съмнявате при такава вяра? Иде някой при мене, иска пари на заем. Аз правя опит с него. Казвам му: Стисни си ръката. – „Няма защо да си стискам ръката. Ти искаш да ме изпитваш, не съм толкова будала. На другите можеш да казваш така, но не и на мене.“ – Щом не вярваш, върви си, пет пари няма да ти дам. – „Ама ти ме обиждаш.“ – Какво ти костваше да си свиеш ръката? Каквото искаше, щеше да го имаш. Трябваше да направиш опит. Като свиеш ръката си и я отвориш, ще намериш нещо в нея. – „Кажете тогава и на нас да свием ръката си.“ – Не казвам на вас. На него казах нарочно, защото знаех, че няма да свие ръката си. За да свие ръката си, човек трябва да знае качествата на палеца си, а така също и на другите пръсти. Сила се крие в пръстите. Има известни условия, при които ако свиеш ръката си, ще дойде нещо чрез нея. Силата на ръката има отношение към разумността в човека. Човек може да се изпитва, както изпитаха Аврам да принесе сина си в жертва на Бога. Всъщност Бог имаше ли нужда от тази жертва? Обаче Аврам беше готов да принесе сина си в жертва на Бога. Защо и за какво беше нужна тази жертва, той не разсъждаваше. Но в момента, когато трябваше да принесе жертвата, казаха му: „Спри!“ И тъй, ако нашият познат беше свил ръката си, аз щях да бръкна в джоба си и да му дам пари. Аз съм правил само един такъв опит с един българин, който ми пишеше от Америка: „Много пъти си говорил, че има Промисъл, но досега не съм имал нито един случай да проверя дали думите ти са верни. Това е нещо въображаемо. Кажи ми, от твое гледище, как ще се оправят моите работи? Длъжен съм 20 долара, но ми трябват още 20 за дрехи, за книги. Чужденец съм, няма откъде да получа тези пари. Кажи ми как да се справя с това положение“. Аз му отговорих: „Когато получиш моето писмо, ще имаш вече парите. Ако нямаш, пиши ми, да зная“. След една седмица той ми пише: „Вчерашният ден беше най-щастлив за мене. Имам вече пари, не мисли за мене“. – Как е станало това? – Аз зная как работи законът. Човек трябва да има детинска вяра. Не говоря за вярване, но за абсолютна вяра, за абсолютното доверие. Неговата воля Редактирано Май 15, 2011 от Слънчева Мария-София, Донка, B__ и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Май 15, 2011 Доклад Share Добавено Май 15, 2011 (edited) Няма нужда да трепем желанията, нито да хващаме грехът за гушата. А когато се опитваме да унищожим "въжделения и страсти" не само, че не ги унищожаваме, но ги натикваме в подсъзнанието си и се превръщаме в невротици. Желанието не може да се убие! Нищо в света не може да се убие! Това е най-голямата илюзия. Но моя акцент е най-веч върху отрицателното отношение спрямо по-низшата природа. Вместо думи като: Убий, удоши, унищожи, да се употребяват: овладей, освети, трансформирай. Разликата е много голяма. Прав си, брамане. На мен също тоя текст винаги ми е бил неприятен поради цялата тая касапница. Но тъй като това е много стар текст, а старите текстове са зашифровани както е известно, винаги съм го приемал като алегория. Иначе звучи зловещо. Направил ли ви е впечатление този момент в Библията? Един от близките на Христос ученици не е разбрал нещо доста фундаментално. Какво според Вас е то? Че вече са се спогодили с Юда да го предаде, пък Петър можел да развали цялата работа? Редактирано Май 15, 2011 от Канел Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Май 15, 2011 Автор Доклад Share Добавено Май 15, 2011 Няма нужда да трепем желанията, нито да хващаме грехът за гушата. А когато се опитваме да унищожим "въжделения и страсти" не само, че не ги унищожаваме, но ги натикваме в подсъзнанието си и се превръщаме в невротици. Желанието не може да се убие! Нищо в света не може да се убие! Това е най-голямата илюзия. Но моя акцент е най-веч върху отрицателното отношение спрямо по-низшата природа. Вместо думи като: Убий, удоши, унищожи, да се употребяват: овладей, освети, трансформирай. Разликата е много голяма. Прав си, брамане. На мен също тоя текст винаги ми е бил неприятен поради цялата тая касапница. Но тъй като това е много стар текст, а старите текстове са зашифровани както е известно, винаги съм го приемал като алегория. Иначе звучи зловещо. Затова има Ново Учение. Дошло е време за промяна. Всичко ценно от древноста се взима, а другото ... за тор. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Май 16, 2011 Доклад Share Добавено Май 16, 2011 Матей 10:34 Да не мислите че дойдох да туря мир на земята; не дойдох да туря мир, но нож. Лука 22: 36. Тогаз им рече: Но сега който има кесия да я вземе със себе си, така и тържик, и който нема, нека продаде дрехата си и нека купи нож; 37. защото ви казвам че още и това писаното требва да се изпълни на мене: "И с беззаконните се счете," защото писаните за мене вземат край. 38. И те рекоха: Господи, ето тука два ножа. А той им рече: Доволно са. Тия думи на Христос отдавна се сбъднаха и не чрез приказки и четене на духовни книги се разбира това,а от преглед на неумолимите факти на станалото през изминалите две хиляди години. Те показват достатъчно примери на алчност и беззакония от страна на християните, грабежи, жестокости и страдания, които причиниха на различните от тях в името на ревността им към техния бог. Тази ревност нямаше нищо общо с Христос, както и към който и да е бог въобще, а само към тяхното мислене и удовлетворението което им носеше тази ревност духовно и материално. Тя мина като извършена в името на Христос и за успеха на християнството, църквата, царството Божие, доброто и други красиви думи. Страданието на пострадалите нямаше значение пред религиозното възторзи: "Колко черен е Юда и колко смирен е Христос! Да го защитим! Вади ножа, Петре!". Петър бе освен ученик на Христос, така и първи папа на римската католическа църква, която имаше най-големи богатства и власт да налага религиозната си ревност. Тя въведе и изгарянето на клада като наказване "без проливане на кръв", докато в римската империя най-тежкото наказание е било само разпъване на кръст. Единствено отнемането на правата на вярващите да наказват другомислещите спря тази лудост по духовни персонажи и видения. Последното изгаряне на клада е било в началото на 19 век, но все още това не е признато за грешка от църквите и прошка не е поискана. braman и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 16, 2011 Доклад Share Добавено Май 16, 2011 (edited) ]Убий желанието, ученико...Греха си удуши...Убий във себе си дори и спомена за миналите изпитания...Не вярвай, че можеш въжделения и страсти да унищожиш, докато ги питаеш... Не знам кой дух е бил в тялото на Ленчето Блаватска, но някакви отенъци на злост съзирам. Да ме прощават, ама много са далече от хармонията на Любовта. Моите извинения. Коментираш нещо, което не си чел. Нещо повече: нямаш никакво желание да вникнеш в смисъла. Няма нужда да трепем желанията, нито да хващаме грехът за гушата. А когато се опитваме да унищожим "въжделения и страсти" не само, че не ги унищожаваме, но ги натикваме в подсъзнанието си и се превръщаме в невротици. Желанието не може да се убие! Нищо в света не може да се убие! Това е най-голямата илюзия. Но моя акцент е най-веч върху отрицателното отношение спрямо по-низшата природа. Вместо думи като: Убий, удоши, унищожи, да се употребяват: овладей, освети, трансформирай. Разликата е много голяма. Невежеството, което е тъмнина, не може да се овладее, нито да се трансформира. Може да се освети, но това означава унищожаването му. Думите не са подбрани случайно, дори и да не ти харесват и да ти се струват изпълнени с нещо отрицателно. В текста е казано изрично: „Не вярвай, че можеш въжделения и страсти да унищожиш, докато ги питаеш.“. Това изключва заравянето на проблемите в подсъзнанието, а напротив, показва действително-действащия подход, изразяващ се в лишаване от внимание и прекалена фиксация върху личното. Нищо реално в света не може да се убие, но тук става въпрос за илюзорни представи и зависимости, за Майя. Няма отрицателно отношение към низшата природа. Не бива да се заблуждаваш от използваните думи, които свързваш с определени чувства, като омраза и др. под. Това са асоциации в съзнанието ти (в случая между убийство и омраза), които те водят до погрешни заключения. Когато в градината има плевел, просто го отстраняваме, не го мразим. И ако кажа: убих плевела, това може да изглежда жестоко, но си е самата истина. И докато плевелът, все пак е живо същество, то илюзиите нямат самостоятелно съществуване извън съзнанието на заблуждаващия се. Казва се убий, защото същността на илюзиите не им позволява да живеят, щом веднъж бъдат осветени. Има неща, които могат да бъдат осветени, но те въпреки това продължават да съществуват, но има и неща, които бидейки осветени, умират. В текста е казано: удуши, защото удушаването показва начина: лишаването от въздух, от подхранване, спирането на потока от мисли, насочени към нисшето. Това автоматично означава пренасочване на мисълта към положителното и лишаване на отрицателното от внимание и енергия. Казано е: унищожи, но това в действителност е същността на илюзията. Тя е нищо от което ние правим нещо. Трансформация е възможна примерно ако имаме родствени противоположности. Можем да трансформираме омразата в любов. Не можем обаче да трансформираме тъмнината в светлина. Цитирах текста от Блаватска, защото той точно и ясно допълва думите на Христос: не дойдох да туря мир, но нож. Както вече посочих, „нож“ е всяко средство с което побеждаваме илюзиите и невежеството си. Да се правят асоциации с физическия инструмент „нож“ е неправилно. Това са символи, а Библията е в далеч по-голяма степен изпълнена с тях, отколкото обикновено си мислим. С ножът може освен да се убива, да се отстрани, да се отреже това, което е ненужно, излишно, в повече, в тежест. „Петре, скрий ножа?" – всичко опира до целесъобразността. Да се реже безразборно, без оглед какво – полезно или вредно, разбира се не е решение и затова Христос възпира Петър. Петър в случая е действал неразумно. Христос се противопоставя именно на тази неразумност, а не на това, че Петър е имал нож в себе си.Затова и му казва: скрий ножа, а не: хвърли ножа. Да го скрие, означава, че в бъдеще пак ще му се наложи да го използва, но вече разумно и с правилно предназначение. Редактирано Май 16, 2011 от Станимир Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Май 16, 2011 Автор Доклад Share Добавено Май 16, 2011 "Казано ви е око за око, зъб за зъб, но Аз ви казвам: Като ударят по едната буза, дай и другата." "Ако някой ви кара да вървите с него една миля, вие вървете две." " Който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха." Как мислите, тези заповеди приложими ли са? Според Христос това е същината и новото в Неговото Учение, до колко светът се е опитал да ги разбере? Старозаветните схоластици винаги ли са ознаменували победа? Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 16, 2011 Доклад Share Добавено Май 16, 2011 Какви реално са тези заповеди? Каква е целта им? Първото, което прави впечатление е, че и в трите на карта е поставено единствено собствените ни гордост и самочувствие. На става въпрос за пътя, нито за ризата, нито за нещо друго, а за това да осъзнаем, че ние сме над тези неща, че духът на човека не може да бъде засегнат от тях. Дали ще обърнем другата буза, ще извървим още една миля или ще оставим горната си дреха – самото действие няма такова значение, а нашето отношение към случващото се. Може и стократно да изпълним всичко поискано от нас и пак да не изпълним заветите на Христос, ако не подходим освободени и независими от това, което правим. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Май 19, 2011 Автор Доклад Share Добавено Май 19, 2011 Какви реално са тези заповеди? Каква е целта им? Първото, което прави впечатление е, че и в трите на карта е поставено единствено собствените ни гордост и самочувствие. На става въпрос за пътя, нито за ризата, нито за нещо друго, а за това да осъзнаем, че ние сме над тези неща, че духът на човека не може да бъде засегнат от тях. Дали ще обърнем другата буза, ще извървим още една миля или ще оставим горната си дреха – самото действие няма такова значение, а нашето отношение към случващото се. Може и стократно да изпълним всичко поискано от нас и пак да не изпълним заветите на Христос, ако не подходим освободени и независими от това, което правим. Нещо не е в унисон. По-скоро е в дзен стил или в стил карма йога, но не е и християнство. Да бъдем независими от това, което правим си е вътрешна дистанцираност, която ако проявяваме когато си подлагаме и другата буза, може да е и проява на надменност, а не на любов. " На става въпрос за пътя, нито за ризата, нито за нещо друго, а за това да осъзнаем, че ние сме над тези неща.." Разсъждения пак в далекоизточен стил, които не са лоши, но Христос засяга по-дълбоко и в нов цвят, нещата. Когато дадем нещо скъпо за нас, жертвата е по-голяма. Извървяваме пътя не защото на нас ни е все едно и не ни пука, а защото обичаме врагът си. Мария-София, Канел и B__ 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 19, 2011 Доклад Share Добавено Май 19, 2011 (edited) От любов към врага си ще обърнеш и другата си буза??? Каква любов е това? Каква полза има врагът от нея? Не, ползата е в това, ние да преодолеем собствените си високомерие и негативни чувства. Ние пак можем да обичаме врага си, но в тази връзка не е необходимо да „обръщаме другата си буза“. Редактирано Май 19, 2011 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 19, 2011 Доклад Share Добавено Май 19, 2011 От любов към врага си ще обърнеш и другата си буза??? Каква любов е това? Каква полза има врагът от нея? Не, ползата е в това, ние да преодолеем собствените си високомерие и негативни чувства. Ние пак можем да обичаме врага си, но в тази връзка не е необходимо да „обръщаме другата си буза“. без да я обърнеш няма как да преодолееш високомерието. Уж, разбираш ли, си го преодолял, ама не ти се ще да обърнеш бузата, което само по себе си е високомерие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 19, 2011 Доклад Share Добавено Май 19, 2011 Може вътрешно да имаш готовност да приемеш хиляди удари от врага си, и това е важното, но не винаги е необходимо да ставаш боксова круша. Всъщност ако не се страхуваш от ударите, твърде вероятно е да ги избегнеш. п.п. Този извод: „не ти се ще да обърнеш бузата“ на какво основание го направи? В мненията си по-горе разгледах думите „Аз ви казвам: Като ударят по едната буза, дай и другата.“ от определена гледна точка, но никъде не съм изразявал становище, че не трябва да обръщаме другата буза. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Май 20, 2011 Автор Доклад Share Добавено Май 20, 2011 " Който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха." А това сега какво е? Някой иска да ни вземе ризата, а ние да му дадем много повече. Не ви ли се струва абсурдно?! И това заповед ли е, препоръка ли? А не усещате ли някаква голяма мекота в тези думи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
KirilChurulingov Добавено Май 21, 2011 Доклад Share Добавено Май 21, 2011 Матей ,глава 5 38. Слушали сте, че бе казано: "око за око, и зъб за зъб". 39. Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. 40. И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха. Защо просто не можем да премахнем злото от планетата земя ? Ако загасим лампата през нощта, в стаята настъпва мрак.Как ще премахнем тъмнотата от стаята ?Можем ли да я напъхаме в няколко чанти и да я изхвърлим през прозореца ? Очевидно е ,че няма как да стане и причината е в това, че тъмнината няма съдържание, няма реалност. Включваме отново лампата, донасяме СВЕТЛИНА и мрака изчезва, разпръсква се.Тази светлина можем да наречем Христово съзнание. Обикновеното съзнание ни дава два избора- да не забелязваме злото или да се борим с него ,но и двата са погрешни,защото в първия случай показваме невежество като оставяме злото да се разпространи като ракова клетка, а във втория случай усилваме злото като го признаваме за реално и използваме неговата максима-целта оправдава средствата. Изходът от тази дилема е да се повдигнем над обикновеното съзнание и прегърнем Христовото виждане :Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби. Матей 10:16 Канел 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 21, 2011 Доклад Share Добавено Май 21, 2011 (edited) " Който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха." А това сега какво е? Някой иска да ни вземе ризата, а ние да му дадем много повече. Не ви ли се струва абсурдно?! И това заповед ли е, препоръка ли? А не усещате ли някаква голяма мекота в тези думи. Преди всичко посланието е да не се привързваме към собствеността си. За нас трябва да е без значение както това, че са ни взели ризата, така и ако загубим всичките си ризи. Иначе когато даваме, трябва винаги да даваме разумно и целесъобразно: на всеки толкова, колкото реално заслужава и от колкото реално има нужда. По отношение на това, какво получават хората в крайна сметка (без значение приятели или врагове, без значение дали ние ги обичаме или не) в Библията има едни други думи, които гласят следното: Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. (Лука 19:26) Ние разбира се трудно можем давайки нещо на някого винаги да се съобразяваме с това правило, защото се изискват качества, които притежаваме в недостатъчна степен. Все пак обаче тези думи идват да ни покажат няколко действащи във вселената закони, от които няма как да избягаме и които следва да имаме в предвид. Да дадеш е изкуство и то не може да бъде формулирано с няколко думи. Да се каже: трябва да даваме с любов, дори и на враговете си, е крайно недостатъчно. Ако самите ние, колкото и да сме добронамерени и изпълнени с любов, сме неразумни когато даваме, то вредата ще надхвърли многократно ползата. Любовта не може да компенсира невежеството. Така и ако думите: „Ако някой ви кара да вървите с него една миля, вие вървете две.“ и „Който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха.“ се приемат буквално, вредата със сигурност ще е много повече от ползата. Редактирано Май 21, 2011 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.