"Петре, скрий ножа!"

[braman]

Направил ли ви е впечатление този момент в Библията? Един от близките на Христос ученици не е разбрал нещо доста фундаментално. Какво според Вас е то?

[B__]

"...И вие понякога мислите, че с една малка жертва можете да се изправите. Не, поне едно нещо у вас трябва да умре. Наистина, ако омразата, безверието, противоречията в човека не умрат, той никога няма да се изправи..."

[braman]

"Ако ти видиш, че някой човек убива дете, ще го оставиш ли да си проявява свободната воля?"

Този въпрос бе поставен в една друга тема. Въпрос, който според мен засяга в дълбочина зрелоста на собствените ни реакции спрямо заобикалящия ни свят. Ще го спрем ли? И как поточно бихме направили това?

Какво би казал Христос по въпроса?

[Ани]

Много интересна тема, Браман. Благодаря! Заслужаваше си да измъкнеш този въпрос от темата за геноцида и да се разгледа отделно.

Кога говори срещу насилието Христос в 4-те Евангелия в Новия завет? Всички примери са свързани с насилие при защита на собствената личност (плесниците) или насилието върху самия Него (Петър и ножа).

Има ли някъде пример в Новия Завет, за употреба на насилие при оказване помощ на по-слаби хора? Наистина е проблем как трябва да се реагира в такъв случай?

Аз мисля, че ако един човек има силите да защити другите, то трябва да го направи. Убийството е в много краен случай. Ето една мисъл на Учителя по този въпрос:

Питам: Този момък за пехливанлък ли се е родил? Неговата сила е на място ако, като отиде на хорото, види, че някой момък закача някоя мома, той да го набие. Ако той защитаваше момите, те щяха да го обичат и уважават. Следователно, силните хора трябва да приложат силата си за защита на слабите. Аз взимам жената като емблема на детето.

Просете, търсете и хлопайте

Но при подобен род действия има противоречие, което възниква от това, че защитавайки друг живот или Родината си например, неименуемо трупаш и негативна карма. Тук има сблъскване между еволюцията на Аза и общата еволюция, общото благо или дори еволюцията на друг Аз. Опира се вече до това какво можем и какво не можем да жертваме.

За кого може да се жертваш в света? Най-първо ти можеш да се жертвуваш за Бога, подразбирам тук Великото в света. Дали хората Го приемат или не, то е друг въпрос. На второ място ти може да се жертвуваш за своя ближен. Ближен е онзи, който те обича. Бог е Онзи, Който всичко ти е дал и те е оставил свободен. Ближен е онзи, който съдействува за проявлението на тази любов. Най-после, ти можеш да обичаш себе си. Ние, съвременните хора, [не] сме разбрали любовта към себе си. И тогава стълкновението седи в личната любов. Отваря се една война – това е един обществен акт – и всички млади ги викат на бойното поле. Искат-не искат, ще идат за защита на отечеството. Любовта на народа изисква ти да се биеш. Личният живот изисква ти да живееш. Ти, искаш-не искаш, ще се жертвуваш. Защото, ако не се жертвуваш, ще те пожертвуват. Ако идеш на бойното поле, ще се пожертвуваш, ако не идеш, пак ще се пожертвуваш.

Казвам: Любовта изисква жертва. Народът изисква жертва. Човек и сам като живее, и той изисква големи жертви.

Светлината на Любовта

Нещата опрат до преценката на ситуацията. Преценката се базира на познаване на Истината. А познаването на истината означава наличност на Светлина. Но ако някой човек няма все още Светлина в себе си достатъчно за да знае Истината, то трябва ли да стои бездеен...? Наистина - "Какво би казал Христос по въпроса?"

[Мария-София]

Направил ли ви е впечатление този момент в Библията? Един от близките на Христос ученици не е разбрал нещо доста фундаментално. Какво според Вас е то?

Принципът на Ненасилие.

"Ако ти видиш, че някой човек убива дете, ще го оставиш ли да си проявява свободната воля?"

Този въпрос бе поставен в една друга тема. Въпрос, който според мен засяга в дълбочина зрелоста на собствените ни реакции спрямо заобикалящия ни свят. Ще го спрем ли? И как поточно бихме направили това?

Какво би казал Христос по въпроса?

Ще се опитам да подобря нещата с Добро,но не на всяка цена....Само с Добро,ако съм на мястото ,водена от Провидението,то ще успея и с Добро...Ако действам с лошо,то аз не се различавам от насилника,ставам и аз насилник.. .Най-важното е спасението на Душата,а не на дрехата .

Христос е можел да унищожи поругателите си на мига,но не го е направил,а само се е молил за тях...Всички отговори се съдържат в битието на Христос,което познаваме от Евангелията.Трябва да станем като Христос.Той е живият пример.Тогава ще имаме ново човечество,нов ред,нова Земя, в Любовта.

Редактирано Май 12, 2011 от Мария-София

[Станимир]

Засега ще се огранича само с цитиране.

3 И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия.

4 А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите?

5 Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.

6 И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.

7 Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина.

8 Исус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите оставете тия да си отидат;

9 (за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих).

10 А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх.

11 Тогава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли?

12 И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха.

Йоан, 18 гл.

Това е текста от Библията.

Също по темата може би е беседата Пробни страдания.

[Мария-София]

Наставление:Никога не излизай вън от границите на възможното.Не искай за себе си нито за другите това,което не знаеш,дали ще е полезно или вредно.Не настоявай за това,което веднъж ти е отказано.От где знаеш,може би в него се крие твоето добро...

Ти знаеш,че съм благоутробенпостоянен във всичките си пътища,готов винаги да дам помощ на тези,които ме търсят,и на тези,които са паднали,да ги повдигна с крепката си ръка...Виждам аз и чувствам всичките болки на всички,които страдат.Не съм аз Баща,който не чувства болките на своите деца.С тях заедно аз понасям по-голямата част от нещастията и жаля и тъжа с тях.За мен е по-тежко да страдам,но се покорявам сам на своята върховност,на своята божествена природа,на своя благ Дух,за тяхното добро...

Аз съм този Бог,този съдия,във всичко праведен и давам всекиму това,което му се пада.Едни възнаграждавам,други наказвам,едни привличам,други отхвърлям.Едни въздигам,други понижавам,и всякой стои или пада пред мене според своето достойнство,според своята доброта,която е приел...

Тефтерче с размишления,Учителя

Редактирано Май 12, 2011 от Мария-София

[braman]

Нещата опрат до преценката на ситуацията. Преценката се базира на познаване на Истината. А познаването на истината означава наличност на Светлина. Но ако някой човек няма все още Светлина в себе си достатъчно за да знае Истината, то трябва ли да стои бездеен...? Наистина - "Какво би казал Христос по въпроса?"

Да, за тези които нямат достатъчно Светлина за да виждат има правила И правило номер едно е: Не убивай! Не е задължително да стоиш бездеен. Щом ти идва от вътре да протестираш срещо нещо -добре. природозащитни организации - геноцида срещу китовете, например. Или пък срещу някоя воина. Дори и да попаднеш в ситуация, в която трябва да защитиш ближния си, използвай дар слово,и чар. Но внимавай да не преминеш границата на вътрешната си хармония, защото следващото правило е: Който се гневи, грях върши! А за любвта към собствените ни врагове да не говорим. Най-близката галактика ни е по-достъпна.

Редактирано Май 12, 2011 от braman

[KirilChurulingov]

["Какво би казал Христос по въпроса?"

Преди 2000 години Христос донесе на хората Златно правило :

И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците. Матей 7 :12

Новото Златно правило за Епохата на Водолея можем да изразим по следния начин :

Бъди тук долу, всичко това, което си там горе, а като утвърждение от душата : Аз съм тук долу, всичко това, което съм там горе.

[Донка]

11 Тогава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли?

Благодаря, Станимир! Тук е истинският смисъл на Христовия Дух! Не казва да скрием ножа от очите, обаче да го оставим в сърцето и ума си; Казва да го турим на мястото му, в ножницата - където се съхранява за моментите, в които наистина е необходим. Не просто да ръждясва, не да го изхвърлим, не. Ножът да се тури в ножницата, когато е дошло времето да изпия чашата, която Ми даде Отец.

Колкото и да боли Божията Воля, колкото и несправедлива да ми се струва, да съм готов да туря ножа в ножницата - да овладея порива за съпротива, за "спасяване" на това, което е обречено и е дошло време да напусне "тялото", формата, в която е, за да съхрани Духа.

Колко ми е близко, преживяно с толкова болка... и колко е невъзможно трудно да го сложа в думи. В думи по-различни от "Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли?"

Редактирано Май 12, 2011 от Донка

[Ани]

Аз също благодаря на Станимир. Не само за цитата от Библията, но и за беседата към която е дал линк - доста неща ми се изясниха.

...Кой човек и до днес още не разпъва Христа? Млади и стари, учени и прости и до днес разпъват Христа. Често хората постъпват като Петър: вадят нож и защитават истината. Истината с нож не се защитава. При това Петър не насочи ножа си срещу някой от главните, от военачалниците, а удари с ножа си един от войниците и отсече ухото му. Каква война е тази, в която хората отрязват ушите си, главите си, ръцете и краката си?

Христос казва на Петър: „Сложи ножа в ножницата си! Който нож вади, от нож умира“. Действително, с един нож или с много ножове война не става. Не е война това, да осакатиш човека. При това, когато Петър скри ножа в ножницата си, три пъти се отрече от Христа.

Днес всички хора знаят да воюват с оръжие, но с Любовта не могат да воюват. Със старото оръжие – езикът, всички могат да воюват. С новото оръжие – Любовта, никой още не може да воюва.

С езика всички мушкате наляво-надясно, и на този ухото ще отрежете, на онзи носа, ръката, крака. Кажат ли ви да млъкнете, вие слагате ножа в ножницата си и удряте на бяг. Вие се чудите какво ще правите като млъкнете, като престанете да мушкате с езика си. Това казват добрите хора, а не лошите. Що се отнася до лошите, за тях дума не става. Добрите хора са много своенравни. По-своенравни от тях няма. И праведните даже са своенравни.

Пробни страдания

Тези думи на Учителя ме накараха да се замисля за "ножовете", които използваме във виртуалното пространство. В една друга тема аз първа допуснах тази грешка. Но когато човек извади нож, неименувано предизвиква същата реакция в насрещната страна. И следват взаимни наранявания.

За съжаление, Христос го няма да каже "Петре, скрий ножа!"

Редактирано Май 13, 2011 от Ани

[Диан Георгиев]

Матей 10:34 Да не мислите че дойдох да туря мир на земята; не дойдох да туря мир, но нож.

Лука 22:

36. Тогаз им рече: Но сега който има кесия да я вземе със себе си, така и тържик, и който нема, нека продаде дрехата си и нека купи нож;

37. защото ви казвам че още и това писаното требва да се изпълни на мене: "И с беззаконните се счете," защото писаните за мене вземат край.

38. И те рекоха: Господи, ето тука два ножа. А той им рече: Доволно са.

[B__]

Направил ли ви е впечатление този момент в Библията? Един от близките на Христос ученици не е разбрал нещо доста фундаментално. Какво според Вас е то?

3 И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия.

4 А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите?

5 Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.

6 И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.

"Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята." - Това е Божият Промисъл

7 Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина.

8 Исус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите оставете тия да си отидат;

9 (за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих).

10 А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх.

"А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника". Това е човешката воля в опит да коригира Божия Промисъл, който е и "От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих".

11 Тогава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли?

"Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли? " - не можем да не приемем с благодарност Божия Промисъл.

[braman]

Християнството наистина ли е анархично? Възможно ли е държавно управление, без никога да не се налага да се "вади нож"? Христос изобщо знаел ли е какво приказва? И до къде би стигнал света ако вярващите прилагаха това, което е казал?

[B__]

Християнството наистина ли е анархично? Възможно ли е държавно управление, без никога да не се налага да се "вади нож"? Христос изобщо знаел ли е какво приказва? И до къде би стигнал света ако вярващите прилагаха това, което е казал?

Braman, сещаш ли се за филма "Капитан Петко Войвода". Там единият хайдутин влиза в магазин за оръжие и иска нож. Дават му ятаган. После се поправя. Иска "ножче" и му дават бая голям нож.

В по-стария български език нож означава всъщност ятаган/меч. Нека да проверим в King James варианта на Библията на английски този пасаж:

"¹⁰Then Simon Peter having a sword drew it, and smote the high priest's servant, and cut off his right ear. The servant's name was Malchus."

Sword потвърждава, че се говори за меч, а се споменава и ножница.

Излиза, че апостолите на Христос са носели мечове Но пак е трябвало да знаят кога да ги използват. Пак е въпрос на Божия Промисъл.

Но наистина някои хора смятат, че само Йоан е разбрал напълно Христос

Редактирано Май 13, 2011 от БожидарЗим

[KirilChurulingov]

Християнството наистина ли е анархично? Възможно ли е държавно управление, без никога да не се налага да се "вади нож"? Христос изобщо знаел ли е какво приказва? И до къде би стигнал света ако вярващите прилагаха това, което е казал?

Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега.

Йоан 16:12

[KirilChurulingov]

Матей 10:34 Да не мислите че дойдох да туря мир на земята; не дойдох да туря мир, но нож.

Христос не дойде да направи така, че хората да заживеят удобно в своите владения и със своите илюзии. Христос дойде да направи живота на хората неудобен.и чрез това неудобство да успеят да се докоснат до Духа на Истината и бъдат спасени.Ножът на Христос е ножът на Истината, който разделя реалното от нереалното.

За тези , които пожелаят да погледнат отвъд страховете си и интелектуалната си гордост-която им казва, че знаят всичко, за тези ,които желаят да погледнат отвъд собственият си комфорт Христос казва :

¹⁵Ако Ме любите ще пазите Моите заповеди. ¹⁶И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века.

¹⁷Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде.

¹⁸Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.

Йоан 14

[B__]

Матей 10:34 Да не мислите че дойдох да туря мир на земята; не дойдох да туря мир, но нож.

Мисля си, че не трябва да се сравняваме лично всеки от нас със Христос. Христос това Божият Промисъл, а ние сме си хора.

Ако Христос носи нож и символично изразеното чрез нож, то да не бързаме ние да хванем ножа.

[Станимир]

На реалното убиец горд е разумът.

И нека ученикът да убие убиецът.

Защото-

Щом пред взора м разкрие се изцяло нереалността на формата му собствена, подобно формата на сънищата след пробуждане, когато той престане да слуша многото, ще различи Единното – глас вътрешен, унищожаващ външния.

Тогава само, и тогава само, ще изостави царството на Asat – лъжата и ще премине в чертозите на Sat – на истината.

...

Убий желанието, ученико, обезсили пороците, преди да предприемеш първата си крачка в тържественото шествие нагоре.

Греха си удуши, навеки ти го направи безсилен във всичките му форми, преди крака си на първото стъпало да положиш.

Успокой на мислите борбата и целия си устреми внимание обръщай към Учителя. ти чувстваш го, макар и още да не го съзираш.

Всичките си чувства слей в едно, за да си в безопасност от врага...

Път дълъг, изтощителен и тежък пред теб простира се, о, ученико. ЕДна едничка мисъл за миналото, дето си оставил зад себе си, ще те потегли долу и пак ще трябва тежкият подем нагоре отначало да започнеш.

Убий във себе си дори и спомена за миналите изпитания. Не се обръщай – иначе загиваш.

Не вярвай, че можеш въжделения и страсти да унищожиш, докато ги питаеш. Това е внушение чудовищно на Mara.

...

От истините четири:

Не минали през първата – познание на всичките страдания?

И по-нататък втората: не победи ли Mara, властелина, в преддверието що води в царството на марите?

При третата врата, ти победи грежа и не достигна ли и истината трета?

Нима не стъпи ти на Тао, на пътя, който води те нагоре, към познанията и към истината четвърта.

Оттук насетне под дървото Bodhi е мястото ти – то е познание на всяко съвършенство и знай, че овладял си ти Samadhi – непогрешимото прозрение.

От „Гласът на Безмълвието“ – Е. П. Блаватска.

Борбата е с нашите илюзии, с нашето невежеството. Освобождението от тях не може да дойде без нож. Христос ни дава ножа. Какво се разбира под „нож“? Това е всичко с което реално можем да победим илюзиите, предразсъдъците, егоизма и невежеството си. Тъмнината се побеждава със светлина, а където няма светлина е мрак. Ако човек се примири с невежеството си, той е мъртъв. Със злото и тъмнината в нас примирие не може да има, защото в случая примирието вече означава загуба.

[B__]

Нож, нож, ама колко нож

Станимир, поне доколкото Христос говори за нож, то това не е нож в твоите ръце. Не случайно пуснах предния ми пости, защото усетих, че все някой ще рече той да грабне ножа

Ножът е Божият Промисъл и как човек го следва.

.....Ако човек се примири с невежеството си, той е мъртъв. Със злото и тъмнината в нас примирие не може да има, защото в случая примирието вече означава загуба.

Тогава защо е казано, че "блажени са низшите духом" ?

Нас все ни влече да влизаме със сила в Царството Божие, но там със сила не се влиза в човешкия й смисъл, а се влиза със Сила. Не се влиза с НЕпримирие, а се влиза с примирие.

Цитирах веднъж цитати от Библията, че Сила означава спускането на Божия Дух, ама явно останах неразбран. Учителя казва в една беседа, че Силата е един архангел.

В беседата "С ЛЮБОВ СЕ ВЗЕМА" казва следното:

"Царството Божие с любов се взима, с обич се държи и с дух се крепи...

А старият превод казваше: “Царството Божие се взима със сила”. И наистина, днес и българи, и англичани, и германци, и французи – всички искат да вземат Царството Божие със сила. И болшевиките по същия начин искат да го вземат и казват:

“Трябва да избесим и да изколим всички престъпници, за да се оправи светът”. Добре, но кой ще остане тогава? Светът е сит на кражби, на всички видове грехове и е пълен с бесилки. И болшевиките нищо няма да оправят, само още повече ще съборят и ще разрушат. ..

...Нямам нищо против тях, но трябва да се разбере, че бъдещата култура е само у хората, които взимат Царството Божие с Любов, които го държат с Обич, а го крепят с Дух. Ето панацеята за всички ваши нещастия. При тези условия за един ден ще може да възобновите домовете си и всеки ден ще може да възкръсвате...

Слънцето казва: “Можете”. Да няма плач, да няма скръб! Плачът е остатък от старата култура – старите хора плачат, а в Новата култура не трябва да има и помен от плач. Не допущайте в себе си никаква скръб"

....Ако човек се примири с невежеството си, той е мъртъв. Със злото и тъмнината в нас примирие не може да има, защото в случая примирието вече означава загуба.

Бих казал, че ако човек не се примири със тъмнината в себе си, тогава е мъртъв.

Цитирах в друга тема Учителя, който казва, че все от нас за всяка своя погрешка трябва да благодари на Бога.

Смирението е първо вътре в нас смирение със самите себе си.

В потвърждение цитати пак от същата беседа:

"Според този велик закон вие трябва да обичате еднакво и Доброто, и злото – там е силата на човека. Любовта не познава зло. Може да кажете, че това е трудна работа. Други пък ще кажат, че децата влизат в Царството Божие. Влизат, но не могат да го вземат. Тези стари възгледи за “може” или “не може” са едно заблуждение. Ако оплета с въже краката ви, вие няма да можете да ходите, но това не показва, че действително не можете – съществува само една външна спънка, която ви пречи, но която можете да премахнете. Всеки човек, когото с Любов повикате да ви помогне, ще дойде, защото винаги, когато позовете Духа, той се отзовава. Злото в света се явява, когато престанем да любим Духа, т. е. злото е отсъствие на Любов към Духа [все едно перифразирано: "отсъствие на приемане на Божия Промисъл" ]. Някой казва, че мрази еди-кой си човек; това значи, че той мрази себе си и затова всякога ще бъде нещастен. "

Вивекенанда пише, че Рамакришна в края на живота си е виждал в околния свят само добро. Всеки виждал в света около себе си толкова зло, колкото имало в него самия.

Редактирано Май 15, 2011 от БожидарЗим

[Станимир]

34 Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож.

35 Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й;

36 и неприятели на човека ще бъдат домашните му.

(Матей, 10 гл.)

В текста се загатва за нещо, срещу което трябва да се изправим – ние, не някой друг. Нас трябва да ни настроят срещу нещо, с което примирение не може да има. Човек не може да служи на двама господари – пак от Библията. Или земното ще е на първо място, или небесното. Да се примириш със злото, означава да се отречеш от доброто. Не, човек може да приеме съществуването на злото спокойно, в равновесие, но винаги с идеята това зло да бъде ограничено в бъдещето.

[braman]

Убий желанието, ученико...Греха си удуши...Убий във себе си дори и спомена за миналите изпитания...Не вярвай, че можеш въжделения и страсти да унищожиш, докато ги питаеш...

Не знам кой дух е бил в тялото на Ленчето Блаватска, но някакви отенъци на злост съзирам. Да ме прощават, ама много са далече от хармонията на Любовта. Моите извинения.

[B__]

Станимир, нали си последовател на Учителя или не? Защо цитираш Блаватска като можеш да цитираш Учителя?!

Поне да беше обяснил каква е крайната цел на Тао, Дао и т.н. - обединение на противоположностите. Обединение на доброто и злото.

Браман, това не е точно книга на Блаватска, а по текст "Книгата на Златните правила".

Там нещата за много различни по смисъл и начин на изразяване и не мисля, че анализ върху текст оттам може да се прави директно сравнение с беседите на Учителя, без да се направи символичен превод.

Ето един пример: Това е текст от "Гласът на Безмълвието":

"Преди душата да види, трябва да се постигне вътрешна хармония и телесните очи трябва да се закрият завинаги за всяка илюзия.

Преди душата да чуе, човекът трябва да стане еднакво глух както за гръмотевиците, така и за шептенията, както за виковете на ревящите слонове, така и за сребристото бръмчене на златната светулка."

Вътрешната хармония е израз, който можем да възприемаме буквално. Той означава и да няма вътрешна борба и разделение на добро и зло.

Но символично в случая по гръмотевици трябва да разбираме околния свят и неговата суета, под "ревящи слонове" виковете на емоциите, под "сребристото бръмчене на златната светулка" трябва да разбираме непрестанното бръмчене на мислите.

Така че предлагам да напреднем в анализа на думите на Учителя поне паралелно със заниманията с други текстове.

Редактирано Май 15, 2011 от БожидарЗим

[Станимир]

]Убий желанието, ученико...Греха си удуши...Убий във себе си дори и спомена за миналите изпитания...Не вярвай, че можеш въжделения и страсти да унищожиш, докато ги питаеш...

Не знам кой дух е бил в тялото на Ленчето Блаватска, но някакви отенъци на злост съзирам. Да ме прощават, ама много са далече от хармонията на Любовта. Моите извинения.

Коментираш нещо, което не си чел. Нещо повече: нямаш никакво желание да вникнеш в смисъла. Ильзията е нещо нереално. Ние казваме, че я убиваме, но в действително, нищо не умира, защото илюзията сама по себе си не съществува. Ако аз видя въже и го помисля за змия (класически пример), но в последствие видя, че това не е змия, а е въже, ще пострада ли нещо въжето от това. Не, единствено илюзията, че въжето е змия, бива унищожена, т.а. престава да съществува, но тази илюзия така или иначе е била нереална, съществуваща само в съзнанието ми. Змия в действителност никога не е имало, а въже (и то продължава да си съществува).

[braman]

]Убий желанието, ученико...Греха си удуши...Убий във себе си дори и спомена за миналите изпитания...Не вярвай, че можеш въжделения и страсти да унищожиш, докато ги питаеш...

Не знам кой дух е бил в тялото на Ленчето Блаватска, но някакви отенъци на злост съзирам. Да ме прощават, ама много са далече от хармонията на Любовта. Моите извинения.

Коментираш нещо, което не си чел. Нещо повече: нямаш никакво желание да вникнеш в смисъла.

Няма нужда да трепем желанията, нито да хващаме грехът за гушата. А когато се опитваме да унищожим "въжделения и страсти" не само, че не ги унищожаваме, но ги натикваме в подсъзнанието си и се превръщаме в невротици. Желанието не може да се убие! Нищо в света не може да се убие! Това е най-голямата илюзия. Но моя акцент е най-веч върху отрицателното отношение спрямо по-низшата природа. Вместо думи като: Убий, удоши, унищожи, да се употребяват: овладей, освети, трансформирай. Разликата е много голяма.