Евангелие от Юда

[selsal]

…под Барбело се има предвид Св. Дух, Небесната Майка - Майката на Христос, която Той нарича Светата Пневма. Небесната Майка живее в съюз неразрушим с Великия и добър Бог - Отец. В този смисъл се приема Първоизточника като андрогинен, да. – Силвия

Това, което съм чел аз е предположението, че Варвело (Барбело) изразява броя на буквите в Божието име – YHWH – Яхве. Това са четири букви, а четири на староеврейски е arba. И понеже, според гностиците, Божието име не бива да се произнася, а и самите те твърдят, че Яхве не е друг, а Демиурга, то приемат единствено arba като означение на божественото. Звучи някак кабалистично. В същото време думата за бог – а не името на бог – била el. Предположението, за което говоря, твърди, че става дума за b-arba-el-o (Барбело) или Четворичният бог.

В психологията на Юнг четворичността е символ на цялостната личност, която е трансцендентална, и в тоя смисъл, въпреки сложната буквена конфигурация, на мен ми се струва твърде находчива подобна интерпретация на произхода на думата Варвело (Барбело). Още нещо – според Юнг троичността, или Светата Троица, символизира мъжкия принцип, а четворичността, в случая Варвело, женския.

Тук ми се иска да отнеса съдбата на Юда към женската същност въобще. Както Юда, така и Ева са изкушени от дявола (според ортодоксията). Първият е предател, втората е изкусителка. Без да искам да оправдавам всеки предател и всяка изкусителка, ми се ще да споделя своето впечатление, че има една особено невъздържана настроеност срещу изкушението на Ева и най-вече срещу предателството на Юда. Те напомнят на една друга настроеност! Тази срещу Исус в деня на разпването му. Той е обвиняван в съблазняване на народа и предателство спрямо юдейската традиция. Искам да отбележа още едно свое впечатление. Твърде много хора – обикновено атеисти-рационалисти – намират в примиренческото поведение на Исус нещо женско, нещо неприятно женско. А и Юда е някак разпознаван като жена, заради притворството си, поради отделеността си от мъжкото братство.

Аз не искам да правя заключението, че по един или друг начин навсякъде се разпознава само един враг – жената. Не! Просто жената от своя страна означава по-малко осъзнатото, по-тъмното, по-страшното. Самата жена гледа най-често така на своя пол.

В тоя смисъл “Евангелие от Юда”, напълно в гностически стил, еманципира низвергнатото. Ако се вгледаме в ортодоксията Юда е сянката на Исус; той е тъмното на Спасителя, неосъзнатото; и двамата умират, но колко различен е символът на тяхната смърт. Обратно, за гностицизма Юда е осветлената страна на Исус, осъзнатата му сянка; и двамата изчезват от тленния свят, и колко сходно го правят.

----

Без грях, няма прошка и няма спасение. Това е идея, която се застъпва от Павел. Без падение (без жена), няма разкаяние и отново няма спасение. Това е идеята на гностиците.

[ogilc]

Здравейте, изчетoх мненията на хората в форума и сам впечатлен че има толкова интересни разсъждения които показват че хората имат богата култура и четат библията.

Изникнаха ми такива въпроси - 1.ако имам пари на кой бих ги поверил - на някои

които ми е верен или на някои на когото не вярвам ?

2.След като за нас Jesus е Бог, може ли да се спаси от юдеите и от предателство?

3. Много пъти Jesus се явява на учениците си и те не могат да го разпознаят,значи е приемал различи форми (нещо което не се напълно доизказва в официалните евангелия) значи можел е да вземе друга форма и никoй да не го познае,дали тогава е трибвало някой да го посочи кой е ?

Модераторска бележка: Моля пишете на кирилица! Мнението е "преведно" от модераторския екип.

[selsal]

Апостол Павел казва, че не знае нищо друго, освен – Христос-разпнат. Самата хипотеза, че Исус би могъл да не бъде предаден и сам – поради Господното си вездесъщие – да се спаси, противоречи на Павловата мисъл. То, нали, присъщо е на обикновеният мирянин сам да се спасява, собственото му спасение стои в ума му като първостепенна важност. Но Христос е Христос (Помазан), за да дойде и спаси не себе си, а всички други. Това е изкуплението.

Според гностиците Христос въобще не е разпнат. Един от гностиците, Василид, казва, че по пътя към Голгота, когато Симон Киринеец носи кръста, Христос се прехвърля в тялото на Симон, а самият Симон бива разпънат в тялото на Исус. Въобще гностиците винаги подчертават разликата между Исус като човек и Христос като божествена еманация. Според “Евангелие от Юда” Христос прави точно това, за което питаш – спасява се, разделяйки се от тленното си тяло.

(Иначе не юдеите са разпнали Исус. Сигурно просто така си го написал, но в християнската история твърде много антисемитизъм има, щото се смята, че юдеите, просто поради юдейството си, са разпнали Исус).

[mecholari]

Aпостол еди кой си казал това, апостол еди кой си казал онова... Аз казвам, че и Кристиян е апостол. Ама някой се страхува да му се довери, за да не би да е Сатаната. Ключовата дума е "страхува" а той страхът е инструмента на Сатаната. И този който се страхува става негов проводник. И е толкова фино манипулиран с финес, че знае много и разбира а пък не може да се научи вътрешно да мълчи. Не може да спре вътрешният си диалог. А Ванга казва:"Ако хората успеят да замълчат дори и за миг, ще чуят как и камъните говорят за Господ. А и Ванга е апостол.

В Библията е писано и:"Който възлюби душата си ще я загуби". Хората се страхуват да не я изгубят. Хората са жертви на страха, те са Жертви на Сатаната. Страхът е техният грях. Те са грешници. Взимат решенията си въз основа на страха. Ако не спрът да го правят ще бъдат грешни завинаги. Прошка и любов е учението на Иисус Христос. Без прошка няма любов а по всичко на Иисус му личи, че е опериран от страх.

26. А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил.

27. Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши.

Глава 15

26. А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене;

ОТ ИОАНА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ

Глава 16

33. Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.

Искате гаранция, че няма да загубите. Страхувате се да не го направите. Да, но само се страхувате...

Оперирайте се от страха като Иисус. Никой друг не може да го направи вместо вас. И тогава князът на този свят няма да има нищо във вас. Ако мислите за онзи, който е разпнат няма да се спасите.Мислете за онзи, който е Възкръснал.

Ако пък ви харесва си бъдете роби.

[selsal]

Да, това е вододелът, който разграничава познатата християнска доктрина, от една страна, и гностицизма, от друга: в първия случай акцента пада върху разпятието, а във втория върху възкресението.

Искам да питам: апостол Павел от страх ли поставя толкова силно ударението върху разпятието? Какъв свой страх би потиснал човек, ако вярва преди всичко в разпятието?

Аз съм много заинтригуван от гностицизма и намирам "Евангелие от Юда" за вълнуващ контрапункт на ортодоксията, но съм забелязал, че когато някой търси гностическото, тоест възкресението, и отбягва значението на разпятието, най-често го прави, щото иска гаранции, че всичко не свършва с едната смърт. Опасявам се, че подобна нагласа - която, признавам, съществува и в мен - няма духовен произход, а точно търговско-счетоводен.

----

И още нещо: "Евангелие от Йоан" е най-ортодоксално от всичките четири канонични евангелия, разбирането на Йоан, че Христос е победил света е заложено в идеята за разпятието: Невинният /Агнеца/ понася вината на всички грешни, това се нарича изкупление. Победата над света е снемането на първородния грях, именно изкуплението.

Въобще солидни гностически аргументи трудно могат да се извлекат извън гностически текстове. Основното средство за спиране на вътрешния диалог /Кастанеда ли е това?/ се състои в изправяне на тонала, възприемането на света, в случая в изясняването кое е доктринално и кое гностическо.

[mecholari]

Всъщност докато човек се страхува той е разпънат страдалец, това е разпятието. Престане ли-Възкръсва за нов живот. Това е Възкресение.

А сега имам въпроси към тебе:Какъв е вътрешният ти мотив да вярваш на апостол Павел?. Та ти си научил за него от писанията. И апостол Кристиян пише тука и ние му четем писанията. Ти вярваш ли му? Какъв е вътрешният ти мотив?

Колкото за "Евангелието от Юда" хората виждат в едно и също нещо различни неща. Може да обличаме истината в различни дрехи. Но къде е голата Истина, тази неподправената, универсална, която идва направо от Отца?

26. А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил.

27. Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши.

Глава 15

26. А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене;

[Слънчева]

Според мен евангелие на Йоан е за дълбоко вътрешно осъзнаване. И колкото и отговори да търсим навън в света и в хората около нас, отговорът за всеки е заложен вътре... Просто трябва време, безстрашие и постоянство в търсенето...

[selsal]

Всъщност аз не вярвам в Павел, а в Христос. И по-точно вярвам в свидетелството на апостолите, в благата вест, че някъде и някога е имало човек от плът, и тоя човек е син на Бога. Вярвам, че е бил разпънат на кръст и е умрял на този кръст не за своите грехове, а за нашите, за моите грехове. И вярвам, че три дни след разпването си е възкръснал от гроба. Това е чиста ортодоксия и в тоя смисъл аз съм ортодоксален християнин. Да, въпросът е защо вярвам в тези неща, особено след като не съм бил самият аз свидетел на пасхалните събития?

Когато се говори за вяра, не може да се говори за мотив. Вярата не се основава на мотиви, вярата е първооснова, ако има мотиви, тези мотиви изхождат от вярата. Тук питането е може би такова: защо вярвам, наместо да не вярвам? За мен да съм осъзнат означава едно-единствено нещо – да имам съзнание за собствената си греховност; това е моята лична греховност, както и общочовешката греховност, изразена у мен конкретно. Ако по един или друг начин разпознавам у себе си невинност, то това означава, че губя от своята осъзнатост и така се оправдавам в лошия смисъл на думата. Примерно, как да е аз имам познания по философия, както, малко или много, имам интелектуални интереси, но те биха били безпредметни, ако не съществуваше съзнанието ми, че съм грешен. Умен или глупав, хубав или грозен, добродетелен или не, моите качества, каквито и да са, винаги стоят недостатъчни, и ако залагам само на тях, аз ще се проваля; спасението ще бъде немислимо. Съзнанието за тоя неминуем провал на моята личност, единствено като тясна личност, е смирението. Аз съм човек.

(От друга страна, ако мислех гностически, ако приемах за верую примерно “Евангелие от Юда”, щях да си кажа: аз чувствам гносиса, различен съм, схващам неща, които другите не схващат, и това схващане, туй знание, ще ме доведе до спасение.)

На Павел не вярвам, аз му се доверявам. Той ми казва, че каквато и личност да съм, това не значи нищо. Ще свърша, както свършват всички грешни: без благодат и прокълнат от закона. Аз дълбоко и много добре разбирам това, като ясно съзнавам, че то е вярно нещо, понеже чувствам истинността му много силно. Затова и разбирам, че ако всички са като мен, грешни по начало, щото “праведен няма ни един”, то няма да има и спасение. Делата не могат да изкупят вината (атеистът тук винаги се чуди, “ама каква е тая вина”, той все драпа към невинността, прави го от страх, от азов инстинкт за самосъхранение). Но има един, аз вярвам в това, който е различен, ама истински различен. Исус. Върху него не стои общочовешката греховност, той е въплътеният бог, тоест Господ, и неговото дело, излагането на кръста, разпването, изкупва вината на всички хора. А вярвам в тия неща без да съм им бил свидетел (ако им бях свидетел щях не да вярвам, а да знам), защото имам неотклонно съзнание за греховността си и оттук надежда да превъзмогна тая греховност, да получа милост и да ми бъде простено.

Разпънатият човек е фрагментарен, обзет от бесове, но Христос-разпнат е нещо съвсем друго. Христовото разпятие е условие за възкресението. Когато вярвам в значението на разпятието, аз не правя себе си на разпънат, не го играя стигмат, не ставам хистерик, а всичко това означава, че осмислям не някакво собствено мъченичество, а Христовото.

Ако вярно разбирам, твоята мисъл е, че човек обикновено вярва на тоя или оня по инерция, дори от каприз. Затова иде питането ти какъв мотив имам да “вярвам” на апостол Павел, и в същото време да не казвам, че вярвам на апостол Кристиян. Все пак от Павел ме делят две хиляди години, а от Кристиян, единствено редовното плащане на интернет. Това дали се доверявам на единия или другия, е не заради тях, не заради разстоянията, които ни делят, а поради думите им, поради въздействието им върху мен. Аз познавам добре тезите, посланията на Павел и те ми въздействат. Но аз съм отворен за въздействия; пример за тая ми отвореност е отношението ми към гностицизма, той ме интересува, и аз не се втурвам да го заклеймявам като ерес. И ако се доверя, както казваш, на апостол Кристиян, няма да го направя за сметка на апостол Павел, защото тук не става дума за конкуренция, а за нагласа към това да ми се въздейства.

Мога ли да се доверя на автора на “Евангелие от Юда”? Признавам, че в действителност аз не се интересувам кога е писано то, от кого е писано, има ли историческа достоверност у него, щото за религиозния човек това са незначителни неща. Мен ме интересуват смислите в текста. Откровението! Logos-ът. А за да се уловят тия неща се иска преди всичко доверчивост, и не толкова ум или познания. Изобщо божията истина иде не с опита, или от някаква окултна свръхестественост, а с умението да се доверяваш без страх.

[Валентин Петров]

:feel happy:

[mecholari]

За мен да съм осъзнат означава едно-единствено нещо – да имам съзнание за собствената си греховност; това е моята лична греховност, както и общочовешката греховност, изразена у мен конкретно. Ако по един или друг начин разпознавам у себе си невинност, то това означава, че губя от своята осъзнатост и така се оправдавам в лошия смисъл на думата. Примерно, как да е аз имам познания по философия, както, малко или много, имам интелектуални интереси, но те биха били безпредметни, ако не съществуваше съзнанието ми, че съм грешен. Умен или глупав, хубав или грозен, добродетелен или не, моите качества, каквито и да са, винаги стоят недостатъчни, и ако залагам само на тях, аз ще се проваля; спасението ще бъде немислимо. Съзнанието за тоя неминуем провал на моята личност, единствено като тясна личност, е смирението. Аз съм човек.

(От друга страна, ако мислех гностически, ако приемах за верую примерно “Евангелие от Юда”, щях да си кажа: аз чувствам гносиса, различен съм, схващам неща, които другите не схващат, и това схващане, туй знание, ще ме доведе до спасение.)

На Павел не вярвам, аз му се доверявам. Той ми казва, че каквато и личност да съм, това не значи нищо. Ще свърша, както свършват всички грешни: без благодат и прокълнат от закона. Аз дълбоко и много добре разбирам това, като ясно съзнавам, че то е вярно нещо, понеже чувствам истинността му много силно. Затова и разбирам, че ако всички са като мен, грешни по начало, щото “праведен няма ни един”, то няма да има и спасение. Делата не могат да изкупят вината (атеистът тук винаги се чуди, “ама каква е тая вина”, той все драпа към невинността, прави го от страх, от азов инстинкт за самосъхранение). Но има един, аз вярвам в това, който е различен, ама истински различен. Исус. Върху него не стои общочовешката греховност, той е въплътеният бог, тоест Господ, и неговото дело, излагането на кръста, разпването, изкупва вината на всички хора. А вярвам в тия неща без да съм им бил свидетел (ако им бях свидетел щях не да вярвам, а да знам), защото имам неотклонно съзнание за греховността си и оттук надежда да превъзмогна тая греховност, да получа милост и да ми бъде простено.

Разпънатият човек е фрагментарен, обзет от бесове, но Христос-разпнат е нещо съвсем друго. Христовото разпятие е условие за възкресението. Когато вярвам в значението на разпятието, аз не правя себе си на разпънат, не го играя стигмат, не ставам хистерик, а всичко това означава, че осмислям не някакво собствено мъченичество, а Христовото.

Ако вярно разбирам, твоята мисъл е, че човек обикновено вярва на тоя или оня по инерция, дори от каприз. Затова иде питането ти какъв мотив имам да “вярвам” на апостол Павел, и в същото време да не казвам, че вярвам на апостол Кристиян. Все пак от Павел ме делят две хиляди години, а от Кристиян, единствено редовното плащане на интернет. Това дали се доверявам на единия или другия, е не заради тях, не заради разстоянията, които ни делят, а поради думите им, поради въздействието им върху мен. Аз познавам добре тезите, посланията на Павел и те ми въздействат. Но аз съм отворен за въздействия; пример за тая ми отвореност е отношението ми към гностицизма, той ме интересува, и аз не се втурвам да го заклеймявам като ерес. И ако се доверя, както казваш, на апостол Кристиян, няма да го направя за сметка на апостол Павел, защото тук не става дума за конкуренция, а за нагласа към това да ми се въздейства.

Мога ли да се доверя на автора на “Евангелие от Юда”? Признавам, че в действителност аз не се интересувам кога е писано то, от кого е писано, има ли историческа достоверност у него, щото за религиозния човек това са незначителни неща. Мен ме интересуват смислите в текста. Откровението! Logos-ът. А за да се уловят тия неща се иска преди всичко доверчивост, и не толкова ум или познания. Изобщо божията истина иде не с опита, или от някаква окултна свръхестественост, а с умението да се доверяваш без страх.

Всъщност Христос е простил на всички, дори и на своите мъчители ("Прости им Господи ,те не знаят що вършат"), и на блудницата Мария Магделена ("Не съдете за да не бъдете съдени"). Това,че той изкупва вината на всички хора не означава ли, че човек заслужава прошка за делата, които е извършил? Не е ли това пътя-да простиш и ти на всички от цялото си сърце и душа и да се молиш "Господи, моля те прости ми и помогни ми и аз да си простя'? Ако Христос ти прощава, ти защо не можеш да си простиш? Защо съдиш себе си ("Не съдете за да не бъдете съдени")?

........................

Той ми казва, че каквато и личност да съм, това не значи нищо. Ще свърша, както свършват всички грешни: без благодат и прокълнат от закона. Аз дълбоко и много добре разбирам това, като ясно съзнавам, че то е вярно нещо, понеже чувствам истинността му много силно.

..........................

Ако някой те учи на това, не те ли отдалечава от делата на твоя Господ, който прости на всички и изкупи вината ти? Значи ти не вярваш на Христос, че е изкупил вината ти? Вярваш на Павел, който ти казва, че ще свършиш грешен и прокълнат от закона. А твоят Господ изрече "Не е ли писано в закона-богове сте?".

.........................

Глава 11

22. Иисус им отговори и рече:

23. имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже.

24. Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.

25. И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви.

26. Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви.

................................

Значи не виждаш себе си на разпънат, а постоянно чувстваш своята вина, твоя грях? Постоянно се обвиняваш и съдиш. Твоята вина те задушава и те кара да страдаш? Страданието не е разпятие, не е скръб? Не съдиш ли другите, които са те наранили, не страдаш ли? Не скърбиш ли?

................................

ОТ ИОАНА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ

Глава 16

33. Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.

..............................

Христос е победил скръбта и е носител на душевния мир. Иска да ти го даде и ти показва как да го получиш. А ти си се смирил пред своя провал, защото си човек. А твоя Бог казва:Богове сте. Ти само се надяваш пред неизменния провал, а Христос те кара да вършиш нещо активно-да прощаваш и така ще ти бъде простено. А книгите са мъртва информация ако не ги приложиш ,ако не заработиш с методите описани там.

Пиша ти всичко това за да се замислиш на кого се доверяваш. Дали е на Христос, както твърдиш или на някой друг. Пиша ти като човек, който е успял да прости, който е бил по-грешен от всички грешници. Като някой, който е възкръснал за нов живот.

Просто искам да ти кажа, че Павел затвърждава идеите ,които имаш за себе си, нещата които чувстваш и затова му се доверяваш. Когато стигнеш до думите му започваш да резонираш с тях и понеже те отговарят на нагласите ти се съгласяваш. Изборът ти е предопределен. Това е твоят мотив. Затова когато прочете предишният ми пост зарезонира на страха и разпятието. Иначе щеше да говориш за Духа на истината. А ти нищо не спомена за него.

Ще ти кажа защо не вярваш на Кристиян-защото той вижда ролята на човека,че е много по-различна от тази ,която виждаш ти. Съмняваш се откъде идва неговата информация, защото не чуваш Духа на истината. Ако го чуваше нямаше да се съмняваш. Ако вярваше истински в Христос щеше да вярваш, че не е възможно някой да те изкуши.

Евангелие от Йоана, глава 10

27. Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми,

28. и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми.

29. Моят Отец, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може ги грабна от ръката на Отца Ми."

От Лука свето евангелие

Глава 6

40. Няма ученик по-горен от учителя си; но всеки, след като се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.

Евангелие от Йоана

Глава 14

12. Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца Си.

Божията истина идва с опита от извършените практики. Да се молиш и да прощаваш в молитвите си, за да ти бъде простено. Да повярваш да не се страхуваш, защото никой не ще те грабне от ръката на Отца, който те обича. Да се научиш да обичаш. Бих казал, че последното идва автоматично след като успееш да простиш.

[mecholari]

Ако всичко това , което съм написал за теб са тъпотии и не са облечени в богатия "доказателствен" материал с който си служиш, и смяташ , че някой гностичен учител трябва да те посвещава в тайнствата искам да знаеш следното: Сънувах Дежа-ву и енергийното си тяло още преди да прочета каквото и да било по въпроса. Когато се говори за "индивидуален бог" се има в предвид именно то (То иначе си има много имена при египтяните-втората душа "Ка", Ли Хонгжъ го нарича Джу Яншен или другото завъртено име, траките-Аполон ли , Дионис ли?), аз просто си го наричам другото мен. Та то ми изкарваше акъла в сънищата ми без да съм прочел нито едно евангелие(Това нещо е нашата душа на която трябва да предадем интелекта си, за да заживеем вечен живот). Тогава още се чувствах много грешен, парцала на грешниците. Освен това (да се изразя мистично) бях ухапан от Великия слънчев вампир, който разбирай беше човек друг различен от мен,който ме убеждаваше по особено жесток начин във същото. Но той ме благослови след като му простих на него и другите по-безобидни вампирчета. Иначе и аз бях здраво вампирясал по едно време.

Искам да ти кажа, че дълбоко вярвам в Бог и и знам, че който е избран Господ сам си го намира. При мене събитията изпреварваха обясненията. Няма как да не вярвам. Всъщност аз знам, защото лично съм го преживял. И това, което ти или някой си мисли ,че съм, не съм. Аз знам кой съм. И не можете да ме промените, защото уверено стоя на моя път. И ми се струва,че някои се лутате. Всъщност бъдете такива, каквито си искате. Аз просто влагам друг смисъл в думите на Иисус:

Евангелие от Йоана

Глава 10

30. Аз и Отец едно сме.

34. Иисус им отговори: не е ли писано в Закона ви: "Аз рекох: богове сте"?

Глава 17

22. И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно;

11. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.

Избрах да го напиша тук при разговорите за Юда, защото и него не го знаете кой е . На Бог ли служи, на Дявола ли?

Всъщност това е последният ми пост във форума, защото ви казах всичко, което исках да ви кажа. А вие се възползвайте както си искате. Сбогом и Бог да ви е на помощ.

П.П. Забравих да викажа нещо много важно-веднъж едни "раждащи светлина" ми направиха операция на гръбначния стълб. Опитах се да се обърна и да ги видя, но бях заслепен. След това преживях пълната тъмнина описана от Дънов, в която се молиш със силата на цялото си същество да дойде светлината. Моята молитва беше "Отче наш". И след това първо като малка точица, а после като огън дойде един кръст. Тълкувайте си.

[selsal]

Това, че той изкупва вината на всички хора не означава ли, че човек заслужава прошка за делата, които е извършил? – Mecholari

Да, изкуплението води до опрощението. Но Христос не изкупва вината, защото човек заслужава прошка, а поради любов; любовта не мери човека с теглилката на заслугите. Та нали ние трябва да обичаме и враговете си, а тая любов не е щото врагът нещо е заслужил, а защото врагът, преди да е враг, е човек. Съзнанието-че-заслужавам противоречи на съзнанието-че-съм-грешен. Първото е самомнение, второто – превъзмогване на самомнителността. При гностиците е обратното: Юда е избраният, той заслужава, гностицизмът по начало е елитарно учение.

Защо съдиш себе си – Mecholari

Аз никак, ама никак, не съм казал това. Едно е съзнанието-че-съм-грешен, друго е – да налагам съд над себе си. Вярата прави човек да отличава тия две неща. Когато съзнавам своята съпътстващата ме грешност, аз знам, че правият път не ми е гарантиран. И затова, когато сторя нещо грешно, аз имам склонност да разбера своята грешност, наместо да я отричам неистово. Вярвам, че Бог е милостив и ще ми бъде простено; моля се за благодат, а не за съд.

А ти си се смирил пред своя провал, защото си човек. А твоя Бог казва: Богове сте. – Mecholari

Така ли гледаш на смирението, като на малодушие? Не знам за теб, но за мен няма нищо по-лесно от това да се разкрещя, че съм бог, че мога, че знам, че виждам и разбирам; и то само как разбирам. Ала ние сме богове, не защото сме вездесъщи и не защото провалите ни са чужди – малко нехристиянско звучи това – а сме богове, понеже, за разлика от всички останали същества, знаем за бог, способни сме да потърсим опора в него. Така че аз съм бог, доколкото мога да се обърна към бог.

Ще ти кажа защо не вярваш на Кристиян-защото той вижда ролята на човека,че е много по-различна от тази ,която виждаш ти. Съмняваш се откъде идва неговата информация, защото не чуваш Духа на истината. Ако го чуваше нямаше да се съмняваш. Ако вярваше истински в Христос щеше да вярваш, че не е възможно някой да те изкуши. – Mecholari

От думите ти се разбира, че не Кристиян е апостолът, а ти си този апостол, апостолът, който благовещава учението на Кристиян. В случая, явно на мен си отредил ролята на книжника и фарисея. Аз вече казах, че имам-съзнание-за-собствената-си-грешност, така че е много възможно да пропускам “Духа на истината”. Аз вярвам в Христос, с надеждата, че дори и да съм изкушен, ще ми се прости. Също се опасявам, че може и да не съм се изразил добре: аз не величая изкушението, греховността и човешката слабост, а просто приемам тяхното съществуване. Приемам ги преди всичко у себе си.

Ако всичко това, което съм написал за теб са тъпотии и не са облечени в богатия "доказателствен" материал с който си служиш, и смяташ, че някой гностичен учител трябва да те посвещава в тайнствата искам да знаеш следното... – Mecholari

Е, добре де, ако нещата стават чрез самопосвещаване, а не с посвещение, както се е случило с теб, ти не ми ли казваш нещо от типа на: “аз съм самопосветен и сега ще те посветя с историята на моето самопосвещение”. Май не искаш да вярвам на Кристиян, а да вярвам в теб?

Избрах да го напиша тук при разговорите за Юда, защото и него не го знаете кой е. На Бог ли служи, на Дявола ли? – Mecholari

Написа ни за своите вътрешни инициации повече отколкото каза за Юда, което ме навежда на мисълта, че се сравняваш с Юда, и то с Юда от “Евангелие от Юда”. И както не знаем него, така и не знаем теб, особено след думите ти “И това, което ти или някой си мисли, че съм, не съм. Аз знам кой съм.” Хубави две изречения, звучат месиански. За жалост, поне в тая тема, никой освен мен, не се интересува чак толкова от Юда и от теб. А след твоето изявление, че повече постове няма да изпращаш, заинтересован оставам наистина само аз.

[Валентин Петров]

ащо съдиш себе си – Mecholari

Аз никак, ама никак, не съм казал това. Едно е съзнанието-че-съм-грешен, друго е – да налагам съд над себе си. Вярата прави човек да отличава тия две неща. Когато съзнавам своята съпътстващата ме грешност, аз знам, че правият път не ми е гарантиран. И затова, когато сторя нещо грешно, аз имам склонност да разбера своята грешност, наместо да я отричам неистово. Вярвам, че Бог е милостив и ще ми бъде простено; моля се за благодат, а не за съд.

А ти си се смирил пред своя провал, защото си човек. А твоя Бог казва: Богове сте. – Mecholari

Така ли гледаш на смирението, като на малодушие? Не знам за теб, но за мен няма нищо по-лесно от това да се разкрещя, че съм бог, че мога, че знам, че виждам и разбирам; и то само как разбирам. Ала ние сме богове, не защото сме вездесъщи и не защото провалите ни са чужди – малко нехристиянско звучи това – а сме богове, понеже, за разлика от всички останали същества, знаем за бог, способни сме да потърсим опора в него. Така че аз съм бог, доколкото мога да се обърна към бог.

Редактирано Октомври 13, 2007 от Валентин Петров

[Силвия СД]

Мен пък не ме интересуват самоцелно нито Юда, нито юдеите, а акта на предателството. Защото такова съществува. Защо е било необходимо някой да пре-даде Исус и с него Христовия Дух на кръстни мъки (не изповядвам гностичните интерпретации за смяна на телата на Симон и Исус, това би било жестоко и това би било бягство и в същината си това е предателството, което съвсем не е по християнски), защо Исус сам не се е предал, защо е трябвало някой да бъде посочен като предател, някой, който да стане събирателен образ на причина за кръстни мъки, защото за мен Христовия дух е на кръста още с влизането си в човешко тяло, пък било то и най-чистото и възвишено. И от тук ме интересува какво символизира Юда в акта на предателството. И защо този апостол от останалите е нарицателно на един народ. Аз търся и мисля, че съм се добрала до някои отговори, не ги търся единствено в библията и религиозните писания, даже най-малко ги търся там, но искам да чуя и вас.

[mecholari]

Това, че той изкупва вината на всички хора не означава ли, че човек заслужава прошка за делата, които е извършил? – Mecholari

Да, изкуплението води до опрощението. Но Христос не изкупва вината, защото човек заслужава прошка, а поради любов; любовта не мери човека с теглилката на заслугите. Та нали ние трябва да обичаме и враговете си, а тая любов не е щото врагът нещо е заслужил, а защото врагът, преди да е враг, е човек. Съзнанието-че-заслужавам противоречи на съзнанието-че-съм-грешен. Първото е самомнение, второто – превъзмогване на самомнителността. При гностиците е обратното: Юда е избраният, той заслужава, гностицизмът по начало е елитарно учение.

Защо съдиш себе си – Mecholari

Аз никак, ама никак, не съм казал това. Едно е съзнанието-че-съм-грешен, друго е – да налагам съд над себе си. Вярата прави човек да отличава тия две неща. Когато съзнавам своята съпътстващата ме грешност, аз знам, че правият път не ми е гарантиран. И затова, когато сторя нещо грешно, аз имам склонност да разбера своята грешност, наместо да я отричам неистово. Вярвам, че Бог е милостив и ще ми бъде простено; моля се за благодат, а не за съд.

А ти си се смирил пред своя провал, защото си човек. А твоя Бог казва: Богове сте. – Mecholari

Така ли гледаш на смирението, като на малодушие? Не знам за теб, но за мен няма нищо по-лесно от това да се разкрещя, че съм бог, че мога, че знам, че виждам и разбирам; и то само как разбирам. Ала ние сме богове, не защото сме вездесъщи и не защото провалите ни са чужди – малко нехристиянско звучи това – а сме богове, понеже, за разлика от всички останали същества, знаем за бог, способни сме да потърсим опора в него. Така че аз съм бог, доколкото мога да се обърна към бог.

Ще ти кажа защо не вярваш на Кристиян-защото той вижда ролята на човека,че е много по-различна от тази ,която виждаш ти. Съмняваш се откъде идва неговата информация, защото не чуваш Духа на истината. Ако го чуваше нямаше да се съмняваш. Ако вярваше истински в Христос щеше да вярваш, че не е възможно някой да те изкуши. – Mecholari

От думите ти се разбира, че не Кристиян е апостолът, а ти си този апостол, апостолът, който благовещава учението на Кристиян. В случая, явно на мен си отредил ролята на книжника и фарисея. Аз вече казах, че имам-съзнание-за-собствената-си-грешност, така че е много възможно да пропускам “Духа на истината”. Аз вярвам в Христос, с надеждата, че дори и да съм изкушен, ще ми се прости. Също се опасявам, че може и да не съм се изразил добре: аз не величая изкушението, греховността и човешката слабост, а просто приемам тяхното съществуване. Приемам ги преди всичко у себе си.

Ако всичко това, което съм написал за теб са тъпотии и не са облечени в богатия "доказателствен" материал с който си служиш, и смяташ, че някой гностичен учител трябва да те посвещава в тайнствата искам да знаеш следното... – Mecholari

Е, добре де, ако нещата стават чрез самопосвещаване, а не с посвещение, както се е случило с теб, ти не ми ли казваш нещо от типа на: “аз съм самопосветен и сега ще те посветя с историята на моето самопосвещение”. Май не искаш да вярвам на Кристиян, а да вярвам в теб?

Избрах да го напиша тук при разговорите за Юда, защото и него не го знаете кой е. На Бог ли служи, на Дявола ли? – Mecholari

Написа ни за своите вътрешни инициации повече отколкото каза за Юда, което ме навежда на мисълта, че се сравняваш с Юда, и то с Юда от “Евангелие от Юда”. И както не знаем него, така и не знаем теб, особено след думите ти “И това, което ти или някой си мисли, че съм, не съм. Аз знам кой съм.” Хубави две изречения, звучат месиански. За жалост, поне в тая тема, никой освен мен, не се интересува чак толкова от Юда и от теб. А след твоето изявление, че повече постове няма да изпращаш, заинтересован оставам наистина само аз.

Mного ми харесва начина по който си се обосновал. Стройна мисъл, има в нея истина, приемаме я цялата за истина за да не спорим,

да не разчленяваме думите и тълкуваме какво се крие зад тях. Ще обърна внимание само на нещо , което си пропуснал, а

това е да поговориш за ролята на прошката. Тя ни е завещана от Христос, а моята роля се заключава по отношение на това нещо,

в думата "простих". В целия ми нескопосан текст, това беше най-важното нещо на което исках да се обърне внимание. А ти го про-пусна. Това е духът на истината, да извадиш важното от контекса, защото Господ ако дава прошка по любов, то има и ти нещо, което трябва да извършиш (практика,опитност-активно да прощаваш). Иначе можеш да четеш текстове, да тълкуваш и да изпуснеш най-важното.

Публикувам го днес, заради ценната мисъл на деня:

"Боже, благослови ме не да търся утешение, а да утешавам; не да бъда разбиран, а да разбирам; не да бъда обичан, а да обичам – защото давайки, получаваме; защото като прощаваме, биваме опростени; и умирайки, се раждаме за вечен живот.".

Е, казах, че няма да ви пиша повече. Надявам се да ми простите. Нали сте Христови деца?

[mecholari]

  Всъщност духът на истината казва в целия ми нескопосан текст "Господ дава прошка по любов и благодат, но има нещо , което аз трябва да направя- да простя на другите и себе си , както Иисус ми е завещал". Това е най-важното нещо, което трябва да се види в този текст. Ако пропуснеш да го видиш, означава, че не чуваш гласа на истината. Егото те заслепява, кара те да тълкуваш кой как разбира нещата, кара те да докажеш, колко си знаещ, смирен, просветен, посветен, чист и т.н.

  Публикувам го днес, заради ценната мисъл на деня:

"Боже, благослови ме не да търся утешение, а да утешавам; не да бъда разбиран, а да разбирам; не да бъда обичан, а да обичам – защото давайки, получаваме; защото като прощаваме, биваме опростени; и умирайки, се раждаме за вечен живот."

 Пиша ви отново, надявам се , че ще ми простите. Нали сте Христови деца?

[Слънчева]

Силвия, може би това е проявата на Цялото, да се разбере, че всеки има своята роля в живота и от там задачите, които трябва да разреши...

Прочетох и Евангелие на Мария Магдалена. Ето една друга гледна точка, която си има свое място... Може би е добре да се прочетат всички нови евангелия, за да се разбере смисъла...

[mvm]

Но защо тълкуват евангелието, като че Исус е наредил на Юда да го предаде, това не е верно

Ето какво пише в превода на евангелието:

Юда каза на Исус: „Виж, какво ще правят тези, които са кръстени в твое име?”

Исус каза: „Истина [ти] казвам, това кръщение [56] […] мое име [ -- около девет реда липсват -- ] на мене. Истина ти казвам, Юда, [тези които] принасят жертви на Saklas […] Бог [-- липсват три реда --] всичко, което е зло.

Но ти ще надминеш всички тях. Защото ти ще пожертваш човекът, в който съм облечен.

Твоят рог вече е издигнат,

Твоята ярост вече е разпалена,

Твоята звезда се показва ярко,

И твоето сърце е […]. [57]

От тук си правя извода, че Исус просто е прозрял в бъдещето, нищо не е нареждал на Юда, освен това той му казва, че яростта на Юда е разпалена, т.е. е виждал и мотивите за предателството.

Ама чак пък той да му го нарежда

И информацията в това евангелие е спорна, писано е някъде 3-4 век след н.е., Така че доста време е минало от описваните събития.

ПП. тази неделя от 10.30 по битиви ще дават филма на Нешънъл Географик "Изгубеното евангелие на Юда". Ще го гледам,, да видим дали не е поредния опит на американците да промиват мозъците

[Силвия СД]

Исус просто е прозрял в бъдещето, нищо не е нареждал на Юда, освен това той му казва, че яростта на Юда е разпалена, т.е. е виждал и мотивите за предателството.

Ама чак пък той да му го нарежда.

Не е ли тази ярост към "човекът, в който съм облечен". И ето кое отличава Юда от Христа.

Защото Христос не жертва човека Исус, в който е облечен.

Постфактум и Юда разбира това. След което се беси.

Редактирано Май 7, 2008 от Силвия СД

[Pavelchy]

Поразрових се  и намерих преведен текст  от Евангелието на Юда.

От Евангелието на Юда. Редактирано от Рудолф Кесер, Марвин Майер и Грегор Вурст. 

Публикувано в книжна форма с коментар от Националното Географско Дружество.

Въведеие: Начало

Секретния разговор за откровението което Исус разкри в разговор с Юда Искариот по време на седмицата три дни преди празнуването на Пасха.

Ранното служение на Исус

Когато Исус се появи на земята, той направи чудеса и невероятни неща за спасението на човечеството. И откакто някои (вървяха) по пътя на праведността, докато други въвряха в тяхното прегрешение, дванадесет последователи бяха призовани.

Той започна да говори с тях за тайнствата отвъд света и какво ще бъде накрая. Често той не се появяваше пред учениците в образа си, но 

бе откриван сред тях като дете.

Сцена1: Исус разговаря със своите ученици: Молитвата за благодарност или покръстването

Един ден той бе с неговите ученици в Юдея, и ги намери събрани заедно и седящи в благочестиво почитание. Когато той (се доближи) до своите ученици, (34) събрани заедно, седящи и отправящи благодарствена молитва върху хляба, (той) се засмя.

Учениците (му) казаха, "Учителю, защо се смееш на (нашата) благодарствена молитва? Ние правим каквото трябва."

Той отговори и им казва, "Не се смея на вас. не правите това, по ваша собствена воля, но защото ви е казано, че вашият бог (ще го) оцени."

Те казаха, "Учителю, ти си (...) синът на нашия бог."

Исус им каза, " Как ме познахте? Воистина (аз) ви казвам, никой човешки род, който е сред вас не ще ме познае."

Учениците се разгневиха

Когато учениците му чуха това, те започнаха да се гневят и разяряват и 

да богохулстват срещу него в сърцата си.

Когато Исус долови тяхната липса на (разбиране, той им каза), " Защо тази мисъл ви гневи? Вашият бог, който е във вас и (...) (35) ви подбужда към гняв (в) душите ви. (Нека) всеки от вас, който е (достатъчно силен) сред човешките същества да разкрие безгрешния човек и да се изправи пред лицето ми."

Всички те казаха, "Ние имаме силата."

Но техния дух не посмя да се изправи пред (него), освен Юда Искариот. Той се осмели да се изправи пред него, но не можа да го погледне в очите, и обърна лицето си.

Юда му (каза), " Аз зная кой си и от къде идваш. Ти си от божествената страна на Барбело. И аз не съм достоен да изричам името на този, който те праща."

Исус говори на Юда насаме

Знаейки, че Юда размисля за нещо възвишено, Исус му каза, "Отдели се от другите и ще ти разкрия тайните на царството. За теб е възможно да го достигнеш , но ти ще се огорчиш твърде много. (36) Някой друг ще те замести, в случай, че дванадесетте (ученици) могат отново да дойдат до съгласие с техния бог."

Юда му каза."Кога ще ми кажеш тези неща, и (кога) великият ден на светлина ще се съмне за поколенията?"

Но когато той каза това, Исус го напусна.

Сцена 2: Исус се появява на учениците си отново

Следващата утрин, след като това се случи, Исус (се появи) на своите ученици отново. 

Те му казаха, "Учителю, къде ходи и какво прави когато ни напусна?"

Исус им каза, "Ходих при друг велик и свят род."

Учениците му казаха, "Господарю, кой е великият род, който е по-висш от нас и по-свят от нас, който не е сега в това царство?"

Когато Исус чу това, се засмя и им каза, "Защо мислите в сърцата си за силното и свято поколение? (37) Наистина (аз) ви казах, че никой роден (в) тази вечност не ще види този (род), и никое ангелско войнство от звездите не ще управлява този род, и никой смъртен не може да се сравни с него, защото този род не произлиза от(...) който произлезе(...). Човешкото потомство сред (вас) е от родът човешки (...) сила, която (...) другите сили (...) от (които) сте управлявани."

Когато (неговите) ученици чуха това, те всички бяха с объркани духове. Не можаха да кажат и дума.

Друг ден Исус дойде при (тях). Те (му) казаха, "Учителю, ние те видяхме във (видение), имахме велики (сънища...)нощи (...)."

(Той каза), "Защо (вие...когато) се скрихте?" (38)

Учениците Виждат храма и говорят за него

Те (казаха, "Видяхме) велика (къща с голям) олтар (в нея, и) дванадесет мъже - те са свещеници, бихме казали - и едно име; и тълпа от хора чакащи пред олтара, (докато) свещениците (... и получават) жертвоприношението. (Но) продължихме да чакаме."

(Исус каза), "Как изглеждаха (свещениците)?"

Те (казаха, "Някои...) две седмици; (някои) принасят в жертва собствените си деца, други - жените си, във възхвала (и) смиреност с всички други; някои спят с мъже; Някои са въвлечени в (клане): някои са се поддали на множество грехове и безчестни дела. И мъжете, които стоят (пред) олтара призовават (името) ти, (39) и във всичките им дела на техния недостиг, жертвите са принесени в изпълнение (...)."

След като казаха това, притихнаха, защото бяха угрижени.

Исус дава алегорично обяснение за видението на Храма

Исус им каза, "Защо сте угрижени?Наистина ви казвам, всички свещеници, които стоят пред този олтар призовават името ми. Отново ви казвам, Името ми е било написано на този (...) на родовете от звездите през човешките поколения. (И те) са посадили дървета без плодове, в моето име, по един срамен начин."

Исус им каза, "Тези които сте видели да приемат жертви на олтара - това сте вие. Това е богът на който служите, и вие сте тези дванадесет мъже, които сте видели. Телетата, които сте видели принесени в жертва са многото хора , които водите в заблуда (40) пред този олтар. (...) ще стане и ще направи употребата на моето име по този начин, и родът на благочестивите ще остане предан нему. След него друг мъж ще стане там от ( идолопоклонникът), и друг (ще) стане там от убийците на деца, и друг от онези които спят с мъже, и онези които се въздържат, и останалите омърсени, безчестни и грешни хора и онези които казват, "Ние сме като ангелите"; те са звездите, които носят всичко към неговият завършек. За човешкия род е било казано, "Вижте, Бог прие вашата жертва от ръцете на свещениците" - това е служение на грешката. Но то е Господарят, господарят на вселената, който повелява, "В последния ден те ще бъдат посрамени."(41)

Исус (им) каза, "Спрете да принасяте в (жертва...) което вие имате (...) около олтара, докато те са около вашите звезди и вашите ангели и вече са дошли там до техния завършек. Така, че им позволете да бъдат (примамени) преди вас, и нека те да идат (-липсват около 15 реда-) родове (...). Един пекар не може да нахрани всички същества (42) под (небесата). И (...) на тях (...) на нас и (...).

Исус им каза, "Спрете да ми се противопоставяте. Всеки от вас има собствена звезда, и всяко (тяло - липсват около 17 реда-) (43) в (...) който стана (...извор) за дърветата (...) на тази вечност (...) за време (...) но той дойде до водата на Божия рай, и (родът) който ще остане, защото (той) не ще оскверни (пътеката на живота на) този род, но (...) за всички времена."

Юда пита Исус за този род и човешките потомства

Юда (му) каза, (Рабб)и, какъв плод ражда този род?"

Исус каза, "Душите на всеки човешки род ще умрат. Когато тези хора , все пак, завършат времето на царството и духът ги напусне, техните тела ще умрат, но душите им ще живеят, и те ще бъдат приети."

Юда каза, "И какво ще правят останалите от човешкия род?"

Исус каза, "Не е възможно (44) да посееш семе на (скала) и да пожънеш плодове. (Това) е също начинът (... оскверненият) род (...) и подкупният Софиа (...) ръката, която създаде смъртните хора, така, че техните души се възнасят към вечните царства свише. (Воистина) аз ви казвам, (...) ангел(...) сила ще може да види този (...) тези на които (...) свети родове (...)."

След като Исус каза това, той се успокои.

Сцена 3: Юда разказва откровение и Исус отговаря

Юда каза, "Учителю, като чу всичко това, сега също ме чуй. За това, че видях велико откровение."

Когато Исус чу това, той се засмя и му каза, "Ти тринадесети дух, защо се мъчиш? Но говори и аз ще те изслушам."

Юда му каза, "В откровението се видях как дванадесетте ученици ме замеряха с камъни и (45) (ме) преследват (строго). И аз също идвам до мястото, където (...) след теб. Видях (къща...), и очите ми не можаха (да обхванат) нейната големина. Велики хора я бяха обкръжили, и тази къща покрив от зеленина, и в средата на къщата имаше ( тълпа - две линии липсват-), казвайки, 'Учителю, вземи ме заедно с тези хора.'"

(Исус) отговори и каза, "Юда, твоята звезда те води в заблуда." Той продължи, "Никой смъртен не е достоен да влезе в къщата, която си видял, защото това място е запазено за светостта. Нито слънцето, ни луната ще управляват тук, нито денят, но светостта ще остане тук завинаги, във вечното царство със светите ангели. Виж, обясних ти тайнствата на царството (46) и те научих за грешките на звездите; и (...) ги изпрати (...) на дванадесетте вечности."

Юда пита за своята съдба

Юда каза, "Учителю, би ли могло моето потомство да бъде под господството на владетелите?"

Исус му отговаря, " Ела, и аз (-липсват два реда-), но това ще те наскърби много когато видиш царството и целият му род."

Когато той чу това, Юда му каза, "Какво е това добро, което получих? За това, че ти ме отдели на страна от този род."

Исус отговори, "Ти ще станеш тринадесетият, и ще бъдеш прокълнат от другите поколения - и ти ще ги управляваш. В последните дни те ще прокълнат твоето издигане (47) към светия (род).

Исус разкрива на Юда Вселената: Духът и Самозараждането

Исус каза, "(Ела), тъй като мога да ти разкрия (тайните) която никой не е видял. За това, че съществува велико и безгранично царство, което никой ангелски род не може да обхване, (в което) има велик невидим (дух),

което никое ангелско око никога не е виждало,

никоя мисъл на сърцето не е разбрала,

и не е наречено никога с някое име.

"И там се появи светъл облак . Той каза, 'Нека ангел се роди за живот като мой служител.'

"Велик ангел, просветен божествен самороден, се появи от облака. Заради него четири други ангела се родиха за живот от друг облак, и те станаха служители на самородния ангел. Самородният каза, (48) 'Нека (...) да се роди (...),' и той се роди (...). И той (създаде) първото светило да властва над тях. Той каза 'Нека ангели се родят да (му) служат,' и милиарди безчетни се родиха за живот. Той каза, "(Нека) една свята вечност се роди за живот, ' и тя се роди за живот. Той създаде второто светило (да) властва над тях, заедно със милиарди безчетни ангели да му служат. Това е начинът по който той създаде останалите вечности. Той ги направи да властват над тях, и създаде за тях милиарди безбройни ангели, да им служат.

Адамас и светилата

"Адамас беше в първия светъл облак който никой ангел не е виждал сред всичките онези дето се зовеха 'Бог.' Той (49) (...) че (...) видът (...) и след сходството с (този) ангел. Той създаде непоквареният (род) на Сет явил се(...) дванадесетте (...) двадесет и четирите (...) . Той направи седемдесет и две светила явяващи се в непоквареният род, в съгласие със волята на Духа. От своя страна седемдесет и двете светила създадоха триста и шестдесет светила явяващи се в непоквареният род, в съгласие с волята на Духа, като техният брой трябва да бъде пет за всеки.

"Дванадесетте вечности от дванадесетте светила са техния баща, със шест небеса за всяка вечност, така че има седемдесет и две небеса за седемдесетте и две светила, и за всеки (50) (от тези пет) небесни твърдини, (за всички от) триста и шестдесет (небесни твърдини ...). Беше им дадена власт и (велико)(безбройно) ангелско войнство, за слава и обожание, (и също след това) неопетнения дух, за слава и (обожание) на всички вечности и небеса и техните небесни твърдини.

Вселената, Хаосът и Адът

"Множеството от тези безсмъртни е наречено Вселена - това е, проклятие - от Бащата и седемдесетте и две светила които са със самородните и техните седемдесет и две вечности. В тях първият човек появил се с техните непокварени сили. И вечността която се появи с техния род, вечността в която е облакът на познанието и ангелът, който е назован (51) Ел. (...) вечност (...) след която (...) казва, "Нека дванадесет ангела се родят за живот (да) управляват над хаосът и (адът).' И виж, от облакът се появи един (ангел) чието лице искри от огън и чието появяване беше опетнено с кръв. Неговото име беше Небро, което значи 'бунтовник'; други го наричат Ялдабаот. Друг ангел, Саклас, също се появи от облака. Така Небро създаде шест ангела - така умело, както Саклас - да бъдат служители, А те породиха дванадесет ангела в небесата, всеки един получил част от небесата.

Властелините и ангелите

Дванадесетте властелини говориха с дванадесетте ангела: 'Нека всеки от вас (52) (...) и нека те(...) род ( - липсва една линия - ) ангели':

Първият е (С)ет, наречен Христ.

(Вторият) е Харматот, който е(...).

(Третият) е Галила.

Четвъртият е Йобел.

Петият (е) Адонайос.

Има петима които управляват Ада, и първи от всички - хаоса.

Човешкият род

Саклас каза на ангелите, 'Нека създадем човешко същество по подобие и образ.' Те оформиха Адам и неговата жена Ева, който е наречен, в облакът, Зое. От това име всички родове търсят мъжът, и всички те наричат жената с тези имена. Сега, Саклас не (53) зап(овяда...) освен (...) родът този (...). И (властелинът) каза на Адам, 'Ти ще живееш дълго, с твоите деца.'"

Юда пита за съдбата на Адам и човечеството

Юда каза на Исус, "(Каква) е продължителността на времето което ще живеят хората?"

Исус каза, "Защо се чудиш на това, че Адам с неговият род ще живеят техния период от време в мястото където той получи неговото царство, с дълголетието с неговият властелин?"

Юда каза на Исус, "Умира ли човешкият дух?"

Исус каза. "Това е което Бог нареди на Михаил да даде назаем духът на хората, тъй че те да могат да му служат, но Великият нареди на Гавраил да даде духове на великият род без властелин над него - което е, духът и душата. Ето защо (останалите) от душите (54) ( - липсва една линия - ).

Исус говори за унищожението на грешните с Юда и другите 

"(...) светлина (-приблизително две линии липсват-) около (...) нека (...) духът (дето е) във вас временно в тази (плът) измежду ангелските родове. Но Бог направи така, че познанието да бъде (дадено) на Адам и тези с него, така, че царят на хаоса и ада да не може да властва над тях."

Юда каза на Исус, "Та какво ще правят тези родове?"

Исус каза, "Воистина казвам ти, за всички тях звездите носят завършени дела. Когато Саклас завърши времето отредено за тях, тяхната първа звезда ще се появи с родовете, и те ще завършат онова което казаха. Тогава те ще развратничат в моето име и убиват техните деца (55) и те ще (...) и (- липсват около шест реда и половина -) моето име, и те ще (...) твоята звезда над (три)надесетата вечност."

След това Исус (се засмя).

(Юда каза), "Учителю, (защо ни се смееш)?"

(Исус) отговори (и каза), " Не се смея (над вас) но над грешката на звездите, защото тези шест звезди се безпокоят за тези шест бойци, и те всички ще бъдат унищожени заедно със техните създания."

Исус говори за тези, които са Кръстени, и предателството на Юда

Юда каза на Исус, "Виж, какво ще правят тези, които са кръстени в твоето име?"

Исус каза. "Воистина (ти) казвам, това кръщение(56)(...) моето име(- липсват около девет реда -) не мен. Воистина ти казва(м), Юда, (тези които) принасят в жертва на Саклас(...) Бог (- три реда липсват -) всичко което е пагубно.

"Но ти ще надминеш всички тях. Ти ще принесеш в жертва тялото, което ме облича.

Твоята тръба вече се извиси,

твоят гняв се разпали

твоята звезда се показа светла,

и твоето сърце (...).(57)

"Воистина (...) твоят последен (...) стана (...) (- липсват около два реда и половина -), огорчен (- липсват около два реда -) властелинът, откакто той бъде унищожен. И тогава образът на великият род на Адам ще бъде възвеличен, за период на небето, земята, и ангелите, този род, който е от вечните царства, съществува. Виж, казано ти беше всичко. Повдигни очите си и виж облакът и светлината в него и звездите около него. Челната звезда е твоята звезда."

Юда вдигна очите си и видя светъл облак, и влезе в него. Онези, които останаха на земята чуха глас идващ от облака, който казваше, (58)(...) велик род(...) ... вид(...)(- липсват около пет реда -).

Заключение: Юда предава Исус

(...) Техните първосвещенници мърмореха защото (той) отиде в стаята за гости за неговата молитва. Но някои писачи бяха там и гледаха внимателно за да го задържат по време на молитвата, защото се бояха от хората, откакто беше считан от всички за пророк.

Те се обърнаха към Юда и му казаха, "Какво правиш тук? Ти си ученик на Исус."

Юда им отговори както искаха. И той получи малко пари и им го предаде.

Евангелието на Юда

© Лео Бедросян - превод от английски, 2006

[Pavelchy]

Предполагам, че тази тема ще е интерестна на някои хора и реших да я споделя с  вас.  Искам да вметна само, че в началото евангелиата са били повече от 30, но в последствие  са избрани само 4. Още едно доказателство, че църквата опорочава всичко. Един пример за това е колко хора са избили без причина... особено през средновековието. Да не говорим, че днес почти всеки свещеник кара мерцедес, но да не се отклонявам  Сега ще споделя и мое мнение относно  Юда. Може да ви се стори безумие, но все пак ще се изкажа по въпроса. Значи аз смята, че това което насажда църквата е неправилно. Юда не е бил  предател, а  най-добрия ученик на Христос. Той против волята си предава Христос, за което се разкайва. Ако сте прочели евангелието ще разберете за какво  говоря. Лично аз не смятам, че Юда е предател. Споделете и вашето мнение, но без обиди и злобни коментари.

Евангелие от Юда - предателят оневинен

"Ранен християнски ръкопис, който включва единствения известен текст на така нареченото Евангелие от Юда, излезе на бял свят след повече от 1700 г. Текстът хвърля нова светлина върху отношенията между Исус Христос и ученика, който го е предал, разкрива нов документален филм по "Нешънъл джиографик". Според тази версия Исус е помолил Юда да отиде да го предаде, като му обещал, че по този начин ще се издигне много над останалите ученици. Това не е нова версия - подобни хипотези са съществували и преди в богословските среди. За първи път обаче това предположение се потвърждава от древен документ. 

"Нешънъл джиографик" обяви, че в Египет е бил открит коптски текст върху папирус, увит в кожа, с обем около 26 стр. Смята се, че този екземпляр на Евангелието от Юда е бил преписан на езика на коптите през 300 г. от н. е. (Оригиналът е бил създаден век преди това на гръцки.) Този ръкопис е най-значимият древен небиблейски текст, откриван през последните 60 г., смята директорът на Географското дружество. 

Преди 30 г. селянин, който търсел съкровище в египетска пещера, намерил полуразпадналия се ръкопис. Понеже текстът бил на коптски, селянинът не разбрал какво пише вътре, но преценил, че ще успее да го продаде. Един антиквар го купил, но не съумял да оцени какво държи в ръцете си. 5 г. след откриването му ученият Щефан Емел бил помолен да разгледа ръкописа и да даде експертно мнение. 

Състоянието на ръкописа се влошило много, след като бил поставен в сейф в Лонг Айланд, Ню Йорк, където останал 16 г. Друг антиквар го прекупил през 2000 г. И едва през 2001 г. шведска фондация за древни изкуства се заема с реставрирането и подреждането на близо хилядата парченца. 

Автентичността на документа е удостоверена с анализ на мастилото, радиовъглеродни проби и мултиспектрален анализ. Съставът на мастилото например съвпада изцяло с материалите, от които са изработвани мастилата по това време. Езиковият стил съответства на характерния за епохата - напълно типичен за древните коптски писания. За това свидетелства един от най-големите специалисти по коптска литература и култура - проф. Штефан Емел от университета в Мунстел, Германия. 

Един от пасажите започва с текста "Таен запис на разкритието, което Исус направи в разговор пред Юда Искариотски през седмицата, три дни преди да отпразнува Пасха". По-нататък се описва как Христос казал следното на своя ученик: "Ще надминеш всичките ми останали ученици, защото ти ще положиш в жертва човека, в когото съм облечен." Това се тълкува от учените, запознати с гностицизма, като уверение, че след като помогне на Исус да се отърве от тленната си обвивка, Юда ще освободи истинската му духовна същност или божественото същество в него. 

За разлика от останалите евангелия (на Матей, Марко, Лука и Йоан) анонимният автор смята, че единствен от 12-имата апостоли Юда е вникнал напълно в Посланието на своя учител и е разбрал какво всъщност се е опитвал да им каже той. Едно от теченията в ранното християнство - това на гностицизма, вярва, че има начин хората да напуснат затвора на телесната си обвивка и да се върнат в духовното царство, към което принадлежат поначало.

За неканоничните евангелия на Тома, Мария Магдалена и Филип, открити през последните 65 г., също се смята, че са писани от гностици. Вярванията на гностиците се смятат за ерес. Откриването на тези документи разтърсва богословието, защото показва колко драстично различни са били вярванията и тълкуванията сред ранните последователи на Христос. Новите открития през нашата съвременност оформят поток от едни вече различни тълкуватели на Библията - хора, които разглеждат Светото писание като исторически документ, продукт на политическите сили и на времето си. 

Евангелието от Юда е най-драстично противоречивият от новооткритите текстове. В него се опровергава каноничната история, като се предлага една съвсем различна версия на случилото се. Най-известният предател в историята на човечеството - Юда Искариотски, е описан като любимия ученик на Христос, негов най-верен съратник и приятел. 

Според някои специалисти по богословие Евангелието на Юда няма да преобърне библейското учение. В евангелията на Йоан и на Марк има пасажи, в които се намеква, че Исус не само е избрал Юда да стане негов предател, но дори го е окуражил да го издаде именно на бъдещите си палачи, за които е знаел, че ще го разпнат."

[daniela005]

Здравейте,намерих наскоро една книга Евангелието.Съдържащо Евангелие от Матей,Евангелие от Марко,Евангелие от Лука,Евангелие от Йоан. От 1909г. ценна ли е книгата ?

[kipenzov]

Интересна тема! И мнения!

Верно, че е конкретно насочена към открития ръкопис наречен "Евангелие от Иуда", ама датирани по същото време - 3-4 в сл.Хр., има открити и други "ръкописи"! 

И то "колекции", съдържащи множество текстове, някой именувани като "Евангелия".

Не мога да разбера защо никои не споменава "Ръкописите" от Наг Хаммади?! Та там е пълно с "текстове", датирани са поне по подвързиите към 3-4 в сл.Хр., а не може да се изкаже точна датировка откога пък са текстовете, които са преписани в "ръкописите".. ето списък на текстовете:

"№    Ръкопис                     Заглавие

1.         І, 1                 Молитва на апостол Павел

2.         І, 2                (Апокрифно) послание на Яков

3.         І, 3                 Евангелие на истината

4.         І, 4                 Послание до Регин за възкресението

5.         І, 5                  Трактат в три части

6.         ІІ, 1                 Апокриф на Йоан

7.         ІІ, 2                 Евангелие според Тома

8.         ІІ, 3                 Евангелие според Филип

9.         ІІ, 4                 Хипостаза на архонтите

10.       ІІ, 5                  За началото на света

11.       ІІ, 6                  Тълкувание върху душата

12.      ІІ, 7                   Книга на Тома

                                     (Подвижникът пише на съвършените)

13.       ІІІ, 1                 Апокриф на Йоан

14.       ІІІ, 2                Евангелие на египтяните

                                    (Свещената книга на великия невидим дух)

15.       ІІІ, 3                Послание на Евгност

16.       ІІІ, 4                Премъдрост на Иисус Христос

17.       ІІІ, 5                 Диалогът на Изкупителя

18.       ІV, 1                 Апокриф на Йоан

19.       ІV, 2                Евангелие на египтяните

                                    (Свещената книга на великия невидим дух)

20.       V, 1                  Послание на Евгност

21.       V, 2                  Откровение на Павел

22.       V, 3                  Първо откровение на Яков

23.       V, 4                  Второ откровение на Яков

24.       V, 5                  Откровение на Адам

25.       VІ, 1                 Деяния на Петър и на дванайсетте апостоли

26.       VІ, 2                Вронти (гръм)[5] – съвършено разбиране

27.       VІ, 3                 Автентично слово

28.       VІ, 4                Мисълта[6] на нашата голяма сила

29.       VІ, 5                 Платон, Държавата 588В-589В

30.       VІ, 6                 За осмицата и девятката

31.       VІ, 7                  Хермическа молитва

32.       VІ, 8                 Асклепий

33.       VІІ, 1                Парафраза на Сеем

34.       VІІ, 2               Второ слово на великия Сит

35.       VІІ, 3                Откровение на Петър

36.       VІІ, 4               Ученията на Силуан

37.       VІІ, 5                Трите колони на Сит

38.       VІІІ,1                Зостриан

39.       VІІІ,2               Послание на Петър до Филип

40.       ІХ, 1                  Мелхиседек

41.       ІХ,2                   Ода за Нореа

42.       ІХ,3                   Свидетелство на Истината

43.       Х                        Марсанес

44.       ХІ, 1                   Тълкувание на гносиса

45.       ХІ, 2                   Валентиниански трактат

46.       ХІ, 2а                Пет валентиниански молитви:

                                        При миропомазването

            ХІ, 2б                  при кръщението І

            ХІ, 2в                  при кръщението ІІ

            ХІ, 2г                  при евхаристията І

            ХІ, 2д                  при евхаристията ІІ

47.       ХІ, 3                    Аллогенес

48.       ХІ, 4                   Ипсифрона

49.       ХІІ, 1                  Мъдрости на Секст

50.       ХІІ, 2                  Евангелие на Истината

51.       ХІІІ, 1                  Триобразната Протеноя

52.       ХІІІ, 2                 За началото на света "

Цитатът ми е от тази статия на Проф. д-р Иван Ж. Димитров

 

Редактирано Юли 27, 2020 от kipenzov