Венцислав_ Добавено Август 16, 2006 Доклад Share Добавено Август 16, 2006 13 e число не Юдово, а друго... Материята чисти, само в кармичния цикъл. Който желае да излезе от него, ще излезе и от нея. И питам, какво ще да значи "Продай всичко и ме следвай"? Материята ние не можем да унищожим, но привързаностите към нея са тези, които ни здържат. И Силве, знаеш че си ми слабост, ама нещо виждам разногласия в теб, или поне съм възприел много криво някои твои думи, че да опонират едни на други. Ама аз съм си кривоглед и дано само туй е причината! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Август 16, 2006 Доклад Share Добавено Август 16, 2006 31. [И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; 32. но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. 33. Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт. 34. А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш. 53. Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината. 60. А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя. 61. И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене. 62. И излезе вън та плака горко. Нашата човешка сила е малка. Бог да ни укрепява! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Август 16, 2006 Доклад Share Добавено Август 16, 2006 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Август 17, 2006 Доклад Share Добавено Август 17, 2006 Със сигурност не е лесно да знаеш предварително, че ти се пада ролята на лошия, че ще бъдеш мразен, опозорен и да приемеш това. Какво смирение се иска, каква посветеност! Ако е било така, де. Имах предвид теория, според която на душата се показва бъдещият й живот на земята. При въплъщението тази информация се забравя. Някои напреднали души доброволно приемат тежък живот, за да послужат на другите. Сам Христос е приел унижението, опозоряването и ужасната смърт. Май имаш предвид книгата на Майкъл Нютон "Пътят на душите". Дори и там има понятие за рождена визия и че душата може да се провали в нейното изпълнение. Касае се за средни по развитието си души, които няма да окажат влияние на земното развитие, зрители. Матей 26:42 Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля. Лука 22:42 Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде. В този момент учениците заспиват. Адът с усилена от предателството на Юда мощ доминира всички човешки съзнания, опитват се да стъпчат Духа на Исус. Това, че Сатана едва ли не се борил срещу Бога и засега печелел битката, си е чиста проба глупост. Не, Сатана е просто един служител, на когото Бог заповядва и разрешава да действа в определени ситуации, по определен начин. За кой Бог говориш? Сумата от всички сили в творението? Или май мислиш историята на Йов? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Август 17, 2006 Доклад Share Добавено Август 17, 2006 Конкретната книга не съм чела, чела съм нещо друго преди повече от десет години, не помня точно какво. За мене Бог не може да бъде по-малко от "сумата" на всичко, не може да е нещо половинчато - примерно само "доброто" според нашите човешки понятия. Всичко е за добро, дори когато не е по нашата човешка воля, дори когато боли и не разбираме смисъла на ставащото. В този момент учениците заспиват. Адът с усилена от предателството на Юда мощ доминира всички човешки съзнания, опитват се да стъпчат Духа на Исус.Интересно, благодаря! Наистина битката не е била на учениците, а на Исус. Битка наистина е имало - да открие Пътя нагоре към Небето за човеците. Само не мисля, че Адът може да е с "усилена от предателството на Юда мощ". Просто станало е, каквото е имало да става, по Висш план, Юда е бил нещо като пешка, ама други ръце са я движели. Тежко му на Юда, наистина - тежко се носят и малки грехове, какво остава за такъв грях. Кой от нас е безгрешен? Бог може да прости на всеки, но не всеки може да си прости. Няма само падане, има и ставане. Йоан 13 30. И тъй, като взе залъка /Юда - бел. моя/, веднага излезе; а беше нощ. 31. А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него; 32. и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави. Е, знам ли аз точно как е било. Просто се опитвам да чета и тълкувам Библията по различен начин, не внушавам никому нищо. То и аз не съм убедена в нещо конкретно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Август 17, 2006 Доклад Share Добавено Август 17, 2006 (edited) Просто станало е, каквото е имало да става, по Висш план, Юда е бил нещо като пешка, ама други ръце са я движели. Тежко му на Юда, наистина - тежко се носят и малки грехове, какво остава за такъв грях. Кой от нас е безгрешен? Бог може да прости на всеки, но не всеки може да си прости. Да, наистина, Бог може да прости на всеки и го прави. Но по някой път, душата е толкова разочарована от себе си, за това, че оскърбила Създателя, та се завръща за реванш. За да докаже, че е достойна за безпрекословната Му любов и за правото да се нарича Негова частичка. Редактирано Август 17, 2006 от Синева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Август 17, 2006 Доклад Share Добавено Август 17, 2006 За мене Бог не може да бъде по-малко от "сумата" на всичко, не може да е нещо половинчато - примерно само "доброто" според нашите човешки понятия. Всичко е за добро, дори когато не е по нашата човешка воля, дори когато боли и не разбираме смисъла на ставащото. В този момент учениците заспиват. Адът с усилена от предателството на Юда мощ доминира всички човешки съзнания, опитват се да стъпчат Духа на Исус. Интересно, благодаря! Наистина битката не е била на учениците, а на Исус. Битка наистина е имало - да открие Пътя нагоре към Небето за човеците. Само не мисля, че Адът може да е с "усилена от предателството на Юда мощ". Просто станало е, каквото е имало да става, по Висш план, Юда е бил нещо като пешка, ама други ръце са я движели. Ами свободната воля? Като е бил ученик на Исус ? Не е бил никаква пешка, а Юда. Битката е била и на учениците но те я загубиха. Тежко му на Юда, наистина - тежко се носят и малки грехове, какво остава за такъв грях. Кой от нас е безгрешен? Бог може да прости на всеки, но не всеки може да си прости. Бог може и да прости, но не "другите". Бог има Вечността, не така стоят нещата за нещастните земни деградирали поколения. Ако хората не са готови за висш и достоен живот, Той може да чака и хиляди космически цикли на Слънчевата система. Има и вариант, в който демоничните сили ще разрушат с пълно и окончателно разрушение земята и много звездни системи. Това не е в състояние да разклати законите на битието. Но хората ще пожънат плода на делата си и на своята отговорност, или - безотговорност. ...като взе залъка Юда, веднага излезе; а беше нощ. 31. А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него; не става невидим и не се скрива в пещера, изтърпява всичко, дори да е извън присъствието на Бог, в името на Човека - Човекът Исус Христос. В най трудният момент се познава кой какъв е. оня уби тялото Му и каза "и кой знае как умря, предаден, изоставен от всички" нещастник Небе и земя ще преминат, но Думите на Исус Христос няма да преминат Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Оринави Добавено Август 18, 2006 Доклад Share Добавено Август 18, 2006 Наистина битката не е била на учениците, а на Исус. Битка наистина е имало - да открие Пътя нагоре към Небето за човеците. Само не мисля, че Адът може да е с "усилена от предателството на Юда мощ". Просто станало е, каквото е имало да става, по Висш план, Юда е бил нещо като пешка, ама други ръце са я движели. Тежко му на Юда, наистина - тежко се носят и малки грехове, какво остава за такъв грях. Кой от нас е безгрешен? Бог може да прости на всеки, но не всеки може да си прости. Няма само падане, има и ставане. Е, знам ли аз точно как е било. Просто се опитвам да чета и тълкувам Библията по различен начин, не внушавам никому нищо. То и аз не съм убедена в нещо конкретно. Мисля, добре си се опитала да разсъждаваш Латина!! И аз така мисля, че битката е била на Иисус. Да не забравяме, че има и ставане. Нали трябва да се гледа и положителното иначе ще има само голо отрицание, сиреч разрушение без да се съгражда нещо ново.А този който само руши без да съгражда ново и на Бога и на човеците не е приятен. Та битката наистина мисля е била на Иисус , или по-точно на Христос. Мисля истинското предателство е било в предишното прераждане на Христос. Да не забравяме , че Земята е илюзорна и често води до заблуди ако не се разсъждава комлексно за доброто и злото. Та Христос предаден в предишното прераждане от.... / тема за друг разговор/ се връща в тялото на Иисус и като Иисус Христос вече, даде закон който да послужи на търсещите Възскресението да създаде условия в Обществото за търсещите Възскресението да го постигнат Тук на Земята и по този начин се покаже , че Материята /в лицето на фарисейте/ може да бъде победена от Духът Божий. И така отвори пътя на всеки един желаещ без оглед от нация, раса, етнос и т.н. И така се стига до Юда. Ако Христос не му беше позволил предателството и беше се скрил някъде или беше му се "разплатил кармично" преди да се стигне до най- ниското земно ниво, хората ...човеците не биха видяли тоно за какво става въпрос. Иисус Хрисос е имал силата да се защити. Вижте Йоан 8 / 58, 59 [8:58] Иисус им рече: истина, истина ви казвам: преди Авраам да е бил, Аз съм. [8:59] Тогава взеха камъни, за да хвърлят върху Му; но Иисус се скри и излезе от храма, като мина презсред тях, и така си отиде. Значи е можел да избяга от предателството на Юда. А тогава ако беше се скрил, как щеше да стане публичното Възскресение и цял свят да види измамата на фарисейте. Защото Юда не е можел да противодейства на тях ... може би ??? Да , но Христос е можел да им противодейства и го е направил по възможно най-блестящия начин. Защото фарисейте убиха и Йоан-Кръстител чрез ръката на Ирод. Някой замислял ли се е ? Може и да греща, но така мисля, просто си размишлявам по различни моменти дето съм чел от Библията. Моля, не критикувайте мене, а идеята която съм изложил. !!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Оринави Добавено Август 18, 2006 Доклад Share Добавено Август 18, 2006 Написах горното за да достигна до разсъждението .... Христос като се предаде, чрез Юда написа закон като прослави Сина Божий и така всеки желаещ да се спаси от власта на Материята. Йоан гл.12 /47, 48, 49 [12:47] И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света. [12:48] Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден. [12:49] Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря Та който иска !!! Казано е ясно и точно. Без насилие. Който НЕиска, поне да НЕпречи на този който иска. Основен закон на Любовта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Август 18, 2006 Доклад Share Добавено Август 18, 2006 Ами свободната воля? Като е бил ученик на Исус ? Не е бил никаква пешка, а Юда. Битката е била и на учениците но те я загубиха. Знаеш Вальо, че свободната воля почти не може да се употреби, когато човек е попаднал в злото и когато е се е "заровил" в него. Трябва му помощ за да се избави. Ако няма помощ, наистина може да се каже, че човек става пешка. За битката на учениците - да загубват я, но не всички! В последствие обаче спечелват войната т.е. изпълват успешно мисията си и ние сега разполагаме с час от техният труд и борба - Библията и религията! С усмивки! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Август 18, 2006 Доклад Share Добавено Август 18, 2006 Всеки сам да си отговори. Латина, май не си преживяла предателство още от човек в когото вярваш? Защото това е любимата стратагема на тъмните сили. Червей на куката, после дишай на сухо ако можеш. "Нека спаси себе си, щом е спасил и други" Мисля че Учениците се провалиха с трясък. Те не опазиха физическото тяло на Исус, дори не се опитаха не застанаха пред съда а щом беше необходимо трябваше да жертват свободата, "честта" си и дори, живота. това беше техния дълг И всичкото след многобройни предупреждения от Исус, който ги умоляваше със сълзи на очи да бдят само Петър направи опит, но се оказа слаб и се отрече а пророк който лъже му се отнима силата и много време трябва докато се съвземе, и то не напълно единственият човек с отговорност от всички тях беше Павел от Тарс неслучаен е конфликтът после и това че Павел се махна от Ерусалим разбира се Господ Исус Христос и Бог простиха и отношението им е милостиво към несъвършените но има определени сили които държат точна сметка за енергията във Вселената да си велик никога не се постига по милост, а с дела Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Август 18, 2006 Доклад Share Добавено Август 18, 2006 Не, Петър е един от тия, които се провалиха, Юда също! Но, Петър се изправи навреме и стана един от камъните /Петър- камък/ в основата. А волята на Твореца бе други да не успеят. Тия, които не се провалиха, осъзнаха волята на Отца. И те не тръгнаха срещу нея. И ето, доби смисъл. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Август 18, 2006 Доклад Share Добавено Август 18, 2006 (edited) Имаше смисъл. Бог не може да получи мат, Исус Христос имаше винаги изхода към безсмъртието в запас. Просто говореше истината. Синева, един пример. Предположи че група хора от определено общество дълго време те канят да им отидеш на гости. Че те са най светлите, най праведните хора на света и само чакат един жест от твоя страна да изправят някои малки, незначителни недостатъци на своя живот, но като Авраамово потомство са достойни и нищо общо нямат с оня управителя на злото дето пречи и им мъти водата. После да кажем ти приемеш, но какво учудване! Те упорито отказват да разбират и дори не се опитват, това което ги учиш за тяхно добро. Накрая губят търпение с теб защото не си дошъл да изпълниш дребнавите им низки желания, хващат те, мъчат, осъждат и убиват. Защо ли да им се ходи на гости после, та това би събудило недоумение и смях във вселената. Да се оправят както намерят за добре. Но за божиите хора, остава изходът от този мрачен затвор - винаги. Индивидуалният и на малки групи. Изходът прокопан от Исус Христос, Големият калибър на Бог! Редактирано Август 18, 2006 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Август 18, 2006 Доклад Share Добавено Август 18, 2006 Вальо, ще ти отговоря, разбира се. Сега времето ми е кът, но искам само да ти кажа, че се възхищавам на обичта ти към Бога. Обич по човешки, но много силна. Това е моето впечатление. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Август 18, 2006 Доклад Share Добавено Август 18, 2006 Вальо, хората са упорити в твърдоглавието си - така е! А Бог е Милостив, Любящ, и Благ и е невъзможно да се откаже от тях, независимо кой се смее и недоумява за това. Просто, защото те са част от Него както всичко останало. Твореца ще продължава да изпраща светлите Си Синове, когато е необходимо. Парамаханса казва: Бог помага на Бог. С уважение! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Август 18, 2006 Доклад Share Добавено Август 18, 2006 Вальо, smile.gif хората са упорити в твърдоглавието си - така е! ... Твореца ще продължава да изпраща светлите Си Синове, когато е необходимо. Да. Само дано да не прати команда на големия чук скоро. защото "...ние имаме хора за всичко. " Богомил Райнов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Август 18, 2006 Доклад Share Добавено Август 18, 2006 Няма по-голяма банда с чукове, от нас хората. Не ще Бог да ни унищожи, а ние сами май. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Август 19, 2006 Доклад Share Добавено Август 19, 2006 Христос умря за грешниците, включително и тези, които го предадоха, разпънаха, биха и унижаваха. Той понесе чуждите грехове, за да ги изкупи.Той изплати нашите дългове, Той е наш гарант и е вече платил за нас, ако просто Го приемем и вярваме в Него. Той отвори пътя към спасението и това не са просто думи, а реалност. Това спасение не е някога на Небето, а още тук и сега, в момента в който повярваме и искрено, със съкрушено сърце се покаем за греховете си, отречем се от старата си същност, новородим се по Негова милост и започнем нов живот. Не е достатъчно това да се направи само веднъж, а всеки ден да живеем със стремежа да бъдем чисти и полезни. Наистина осъждането се вдига от нас и аз не зная по-бърз начин за изчистване на карма. Не само на личната, но и на повече хора, обвързани с Божия човек. Бог е пощадявал цял град заради един праведник. Битката за спасяване на човечеството беше единствено Негова, тя не е и не би могла да бъде човешка. Единствен Христос е предопределеният Месия – Спасител. Когато Бог слезе на земята в Неговия образ, Той получи и човешка същност. Без тази човешка същност, без страховете и болките, Той не можеше да стане заместителна изкупителна жертва за човеците. Той просто трябваше да бъде и човек, освен всичко друго, да жертва човешкото. „Исая 53:5 Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме.”Той слезе от Небето да спаси грешните, слепи, с болни души и тела хора, които обича безкрайно с милостива и простителна Любов. Както се обича малко дете, което непрекъснато греши и се учи. Вальо, снощи ти отговорих и за предателството, но нещо ми се изгуби писанието. Съжалявам за забавянето. Предавали са ме и отначало наистина болеше много. Но времето лекува всичко и дори съм благодарна за навременното предателство. По-добре е по-рано да осъзнае човек с кого си има работа. Колкото и да ме огорчи човек, в крайна сметка аз не завися от него. Търся Бога, а при Него предателство няма, само Любов. Бог може да прати истински приятели, в чиито сърца е вложил частичка от Любовта си – това е един от многото начини да ни обича. Ако те е предал любим човек, не се измъчвай. Аз искам само този, когото Бог праща при мене. Това не означава, че няма да се огорчаваме и да се учим взаимно, но нека е жива Любовта между нас и да преодолеем трудностите. Не винаги този, когото сме си наумили, е правилният човек за нас. Всъщност, какво е предателството? Научавам се да живея с разбирането, че никой с нищо не ми е длъжен, че нямам право на претенции към когото и да било за каквото и да било. Ако очакванията ми са били по-големи и съм разочарована, грешката е в мене. Никой не е длъжен да уязвява себе си заради мене. Не искам нищо насила, просто не би ме зарадвало. Радвам се на приятели, които ме обичат от сърце. Пък и не винаги човек може да вземе от живота каквото му се е прищяло. Урокът да сме благодарни за това, което имаме, не е от най-лесните, но е много ценен. Да сме благодарни не само за добрите неща, но и за трудностите, за болестите, за враговете, за… предателството. Нищо не става, без да е допуснато от Бог. И всичко е справедливо, с цел хората да стават по-силни, по-мъдри, по-любящи. Да благодарим! Предадена?! Аз не съм най-важна. Може да е възмездие, може да е урок. Страданията или товарят душата с лоши чувства, или я чистят посредством смирението, прошката и любовта. Често двата процеса следват един след друг, но е добре да не затъваме в отрицателни чувства. И никога да не губим центъра на равновесието, който не е някъде изван нас, зависещ от външни обстоятелства, а вътре в нас, дълбоко-дълбоко в сърцето, където е нашата божествена същност, изворът на висша любов и радост. 2 Коринтяни 12:10 Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен. Няма да забравя мисъл от един филм: „Ще вземем това, което имаме и ще сме доволни”. Е, полека-лека Бог даде на този човек всичко – избавление от трудностите, любов и много, ама наистина много пари. Вальо, не страдай толкова за страданията на Бог Христос – Той е Вечен, Безсмъртен, Всемогъщ, Всемъдър. Човешката същност в Него не можеше да заглуши Божествената. Всичко е наред. Човечеството няма да бъде унищожено напълно заради живота на праведните, поне тези, които искрено се стремят да служат на Любовта. Бог е Любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 19, 2006 Доклад Share Добавено Август 19, 2006 Не съм сигурен, че Господ Христос е страдал въобще, ако не приемем безмерната му любов към хората на която не се отвръща в повечето случаи. То си е страдание, но през нашите очи, понеже е свързано с очаквания, желания и колко човешки слабости, такива каквито няма на Небето. И като споменах човешки, човекът Иисус определено е страдал и то достатъчно за да стане съвършенно чист, по диалектически. Казвам, който и от нас стане толкова чист и той ще приеме Господа в себе си и повече няма да страда. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Август 19, 2006 Доклад Share Добавено Август 19, 2006 Мисля, че Исус е страдал. Имал е човешко тяло, мозък, нервна система. Изпитвал е болка, страх от предстоящите мъки, скръб от неразбирането, неблагодарността и поругаването. Матей 26:39 И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.Всичко това е преодолял обаче с по-висшата си същност, с Любов. Няма друг начин да се плати цената, освен с действително страдание. Както не можеш да платиш дълга на друг с фалшиви пари. Боляло Го е, както би ни боляло нас. Но не всеки може да приеме доброволно болката, унижението и смъртта, както е сторил Той. Освен това тези неща не трябва да се правят по собствена инициатива, а само по Божията воля. Лука 4 9. Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу; 10. защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят; 11. И на ръце ще Те дигат, Да не би да удариш о камък ногата Си". 12. А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпитваш Господа твоя Бог". Иначе нито страданието, нито смъртта, нито жертвите ползват този, който е тръгнал пред Господ, а не след Него. 1 Коринтяни 13:3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Август 19, 2006 Доклад Share Добавено Август 19, 2006 За битката на учениците - да загубват я, но не всички! В последствие обаче спечелват войната Войната, Синева, още не е спечелена, братле. Битка се води и сега и то каква. Който не вижда това, струва ми се леко позаспал в сянката на някоя горичка. Блажени спящите - такова блаженство май няма. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Август 19, 2006 Доклад Share Добавено Август 19, 2006 (edited) Бог може и да прости, но не "другите". В най трудният момент се познава кой какъв е. оня уби тялото Му и каза "и кой знае как умря, предаден, изоставен от всички" нещастник Небе и земя ще преминат, но Думите на Исус Христос няма да преминат Да, "другите" съдят и не прощават лесно. А е казано да не съдим. И ако аз усетя, че съдя някого за нещо, значи и аз съм виновна, и аз трябва да моля за прошка поради кривото си сърце, неразбирането и дързостта си да се правя на нещо повече, отколкото съм. Съденето е единствено Божа работа. Мнението на"другите" не е толкова важно. Трудно е човек да се научи да живее въпреки оценката на "другите", само според вътрешното си ръководство, стига да е истинно, разбира се. Не отричам ролята на "другите" в живота ни, но не тя трябва да е водеща. Ние сме просто хора и грешим, както за себе си, така и за останалите. Дали в най-трудния момент се познава кой какъв е? Аз като малка все си мечтаех как ще дойде време в живота ми, когато ще извърша някой подвиг, нещо наистина голямо и добро. Тогава хората ще разберат колко много ги обичам и ще ме заобичат и те. Този момент още не е дошъл. Постепенно разбрах обаче и дълбоко вярвам в това, че човек се проявява в ежедневието си, в малките неща. Че битките са ежедневни и непрестанни. Че в най-трудните моменти често страхливецът се оказва най-смел, а смелите - страхливци. Понякога в съдбовни моменти просто действам под външна сила, чувствам се подтиквана да направя определено нещо, което се очаква от мене. Не винаги решението е мое, понякога просто усещам, че трябва да се откажа от свободната си воля, жертва на заблуди в ума и чувствата ми, а да проявя покорство и смелост, да се подчиня. Затова покорството на Бога е над моята свободна воля, но не винаги е лесно да се различи висшето вътрешно ръководство от заблудите на ума и чувствата. "Умря предаден, изоставен от всички". Така е било по план, така е трябвало, за да се изпълни по-висшата цел - спасението на човеците. Трябвало е Исус да прояви съвършена Любов до саможертвоготовност, да обича всички въпреки всичко. Йоан 15:13 Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си. Лука 23:34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. Редактирано Август 19, 2006 от latina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 19, 2006 Доклад Share Добавено Август 19, 2006 Съденето е единствено Божа работа. А на мен ми се струва, че съденето изобщо е измислено от човешкото съзнание. За да съди някого или нещо, то има нужда от правила, модели, критерии за оценка, позиция на оценяващ и оценяван, на съдник и жертва.... В света, създаден от Бог, не от нас, да виждате някъде съдници, жертви, предатели, вярност...? Да не би Бог да съди змията, уловена от щъркела, задето не се е скрила добре? А да не би Бог да съди дървото, израснало настрани от събратята си и да го наказва със "събаряне чрез буря"?? Представям си болката на листата, които цял сезон са хранили дървото, а то ги "предава и изоставя коварно" през есента... Предварително благодаря на онзи, който успее да ми даде пример за предателство и съдене в Божия свят. (Уточнявам - светът, който съществува независимо от съзнанието на хората...) Може би съм сляпа, но около себе си само Любов виждам. Дори напоследък се замислям дали изблиците и "черните дупки" от Не-Любов, с които се срещам, всъщност не са "необработена Любов" - изпитания и уроци за Любовта, която нося в себе си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Август 19, 2006 Доклад Share Добавено Август 19, 2006 Благодаря, Донке! Ти наистина стигна далеч напред, съгласна съм с тебе. Понякога и аз мисля така, но после забравям и се повличам по старата инерция.Йоан 8:3-11 3. И книжниците и фарисеите доведоха [при Него]една жена уловена в прелюбодейство и, като я поставиха насред, казаха Му: 4. Учителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство. 5. А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея? 6. И това казаха да Го изпитват, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята. 7. Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен {Или: Невинен.}* нека пръв хвърли камък на нея. 8. И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята. 9. А те, като чуха това разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус остана сам, и жената, гдето си беше, насред. 10. И когато се изправи, Исус й рече: Жено, къде са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди? 11. И тя отговори: Никой Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече. Някъде в ума ми го имаше това знание, но не ми е станало втора природа - пардон, първа! Ние сме изгубили истинското знание и просто трябва да го преоткрием, изоставяйки заблудите на егото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Август 19, 2006 Доклад Share Добавено Август 19, 2006 Войната, Синева, още не е спечелена, братле. Битка се води и сега и то каква. Който не вижда това, струва ми се леко позаспал в сянката на някоя горичка. Блажени спящите - такова блаженство май няма. Силве, Учениците спечелиха тяхната част от войната - удържаха на изпитанията и преминаха през препятствията. Изпълниха волята на Отца. Те са Победители! Победители! Победители! А, че войната и битките продължават всекидневно в нас - това е факт. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.