Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Сподели настроението си с музика или стих - 9


не...

Recommended Posts

<object height="40" width="250"><param name="movie" value="http://grooveshark.com/songWidget.swf"><param'>http://grooveshark.com/songWidget.swf"><param name="wmode" value="window"><param name="allowScriptAccess" value="always"><param name="flashvars" value="hostname=cowbell.grooveshark.com&songIDs=24221794&style=metal&p=0"><embed src="http://grooveshark.com/songWidget.swf" type="application/x-shockwave-flash" flashvars="hostname=cowbell.grooveshark.com&songIDs=24221794&style=metal&p=0" allowscriptaccess="always" wmode="window" height="40" width="250"></object>

Линк към коментар
Share on other sites

princce.gif

Писмо до Малкия Принц

Здравей. Не сме се виждали отдавна.

Единствено звездите пазят твоя смях.

Надявам се, че си добре. Не си пораснал.

И още имаш роза. И овца.

А ние тук броим вместо звезди - монети.

Картографираме си плитките души.

Фенерите угаснаха. Не светят.

А пък Земята ... бавно се върти.

И залезите идват много рядко.

А хората са тъжни същества.

Но всеки си е крал /поне за кратко/

във царството на свойта самота.

Не пляскаме с ръце от възхищение.

Горчилка пием... Може би от срам...

Едно голямо земно затъмнение

се вижда сигурно от твоята звезда.

Сърцата ни са слепи. Много слепи.

/Защо тогава имаме очи?

Щом няма как да видим със сърцето си

същественото...И така...Мълчим.../

Опитомяваме си чувства. Не лисици.

Цветът на житото остава неразбран.

Понякога дочувам сред звездите

камбанките на звънкия ти смях.

автор Caribiana

Линк към коментар
Share on other sites

I took my lanes to the sea

we had just pressed the shells into our bones

and we saw the queen in the sky

gently revealing the treasures of her crowns..

took off all of our Armour

every last single drop of gold

and we banished the land

lifted our bodies right up into the cold

http://www.youtube.com/watch?v=2l6ql0dqB4I

Wilderness in the darkest night

I call out to my brothers

come join me in flight

and the tears they did roll

from the salty sea, the rainy sky

and the wide eye, the wide eyes

my heart it did swell

as the grandest of stars burst out names in the skies

I can see but a thousand

of families and friends I have thought but long gone

and the thunder claps hands as I embrace them

and we held on to every single last word

Wilderness

in the darkest night..

I call out to my brothers

come join me in flight...

Линк към коментар
Share on other sites

Гост
Тази тема е затворена за писане.

×
×
  • Добави...