Геноцидът? Защо става?

[braman]

Ако един вярва, че Бог е всемогъщ и че участва активно в живота на хората, друг вярва, че Бог само е създал света и законите по които да се развива, а трети в това, че няма никакъв Бог и че света сам си се създава, развива и разрушава, то между тези трима философи никога няма да има съгласие.

Християнството и исляма са религии на Абсолютния Бог: "От Него зависи диханието и ударите на сърцето ми!", "Аллах каквото каже - става!", "Познава ме още от утробата на майка ми.", "Той е Господарят на живота и смъртта." и т.н. Разбира се, за някои тези разбирания и нагаласи са наивни и детински. Но това е така, защото закоравялото им сърце не може да усети полъха на абсолютната преданност, на дълбоката отдаденост на Бога. Затова още в древна Индия пътеките са ги разделили на Бхакти, джнана и карма. Още Кришна говори за това в Бхагават Гита.

[Диляна Колева]

Геноцид е следствие на колективна мисъл. Един човек не може да осъществи геноцид. Атентатите също са следствие на колективната мисъл. Изпълнителят е един, но това няма много общо с него. Потърпевшите са много, но те са следствие на една по- силна колективна мисъл, а не на свободната воля на определен човек или на Божията сила или нещо подобно. Доказано е, че правилно насочена концентрирана човешка колективна мисъл е в състояние да промени дори климатичните условия. При геноцида основен фактор е обществото, колектива, групата хора. Отделният индивид е част от различни по големина групи и общества и малко или много е обвързан с колективата мисъл на това общество и тя му влияе. Всяко общество, място, град си има отделно излъчване и определящо за неговия духовен климат е мисъл формата, която образуват хората живеещи там. В рамките на свободната воля на отделния индивид е да прецени за себе си иска ли да е част от това или не иска. Ако иска става част от дадената национална карма. В България например тече един много лежерен геноцид, в рамките на нашата свободна воля е да решим дали да сме част от него с приемането на всички произтичащи от това последствия или да станем част от друга нация и съответно да влезем в друга кармична обстановка. Оставането ни тук не е последното проявление на свободната воля. Можем да сме част от духово общество и да работим с общата колективна мисъл на хората там. Може да сме част от политическото общество провеждащо геноцида, а може и да сме неутрални и да работим за лична мисия. Живеейки в общество обаче е добре да си изберем ” мисловната шапка” ,която ще сложим над себе си, защото това ще определи и причинно- следствените ни връзки и взаимоотношения.

Редактирано Май 10, 2011 от didi_ts

[Диана Илиева]

...

Ако скочиш от пет метра височина, ще се нараниш. По чия воля ще се нараниш? На плочките на тротоара, на гравитацията или може би на Бог? Не, просто такъв е естествения ред на нещата: действието, което сме предприели, води автоматично до своето следствие.

...

От "Божественият Промисъл"...ама много намясто:

"Съвременните хора трябва с много аргументи, факти и логически заключения да убеждаваш, че има Божествен Промисъл, Който чрез известни закони направлява човешкия живот. Всички мисли, желания и действия се определят от известни закони. По някой път на туй, което се случва в живота, което е странно за нас, ние даваме криво тълкуване и вследствие на това сме си образували с течение на времето и в ред поколения една чудновата философия, че всичко в света било произволно,т.е. че нямало ред, порядък, че правото било на силния, на умния, на хитрия и т.н. Има ли нужда да доказвам, че това е голямо заблуждение?..."

Ами има ред, но той е много по-естествен от това, което си представяш. Никой не е писал правилата и законите по които се движи света, нито може да ги измени. Те просто изразяват същността на съществуващото.

"...Необходимо е да се създаде в нас вяра в този Промисъл, защото само когато вярваме в Него, ние можем да се развиваме правилно. Всяко съмнение, което прониква в умовете ни и в сърцата ни,че в света нямало Промисъл, ни отдалечава от правилното разбиране реда на нещата и ни кара да се стараем да си създадем друг ред и други правила, съобразно с нашите възгледи...."

Преди всичко е необходимо да разберем в какво се състои този промисъл, т.е. да не го търсим там, където го няма.

"...И така, има три вида хора: едни, които схващат нещата по Божественому,други – по човешки и трети – по дяволски; първото положение е, когато схващаме нещата, както са отредени в началото от Господа; второто е, когато човек мисли, че Господ не се меси във всички неща и че ние трябва да се намесим, да поизгладим тия неща;когато Господ направи една работа, ние казваме: „Господ не е могъл да я доправи; чакай да я корегираме“; третото положение е, когато всеки сам иска да стане Господ."

Тук нещата отново опират до това да се различи кое е поставено от Бога и кое не е. Защото ако поставяме всички събития под общ знаменател, като произтичащи от Бог, то това би означавало хората да не правят нищо.

"...Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления;нищо не е случайно; всички събития, от какъвто характер и да са те– физически, психически или обществени, – се ръководят и направляват от едно висше Същество, което бди за техния ход...."

Това би било точно, ако говорим за процеси, но не и за конкретни събития, или поне не за всичко събития.

Станимир казва: "Ако се взривя на някое летище, това ще е моята воля или на някой който ме е манипулирал за да го направя, а не Божията воля."

Да, ще е неговата свободна воля, защото той е решил да се взриви.

Но същевременно това ще бъде и Божия Воля, защото по нея ще се определят жертвите на този взрив. Божият Промисъл ще махне оттам хората, които трябва да се запазят и ще осигури да са там хората, които се трябва да загинат.

Така се съвместяват свободната човешка воля и Божията Воля.

Т.е. за да осигури моята свободна воля, Бог ще отнеме свободната воля на всички останали, които ще се окажат на мястото на взрива? Нещата не са толкова прости, а със сигурност ще има и много пострадали не по кармични причини, а просто поради стечение на обстоятелствата.

Аз споделям убежденията на Божидар и braman.

Но, това не ми пречи да чета и размишлявам върху други гледни точки.

Обаче няма как да не ми направят впечатление твърденията, които съм оцветила в червено. И се замислих - има ли и кои са тези неща, които се случват извън божия промисъл, по стечение на обстоятелствата? Какви са тези обстоятелства? Къде липсва Божествения промисъл, че да не го търсим там, където го няма?

И всички тези възражения, Стан, си ги направил под цитатите от беседата на Учителя, който този път е назовал всичко много конкретно и пряко, а не някак отвлечено, иносказателно.

Разсъждавайки, мога да се съглася, че законите, по които се движи света не са написани от никой, но определено са създадени от някой и щом е така, сигурно могат да се променят. А ако все пак и ти си на мнение, че има закони, по които функционира света, то там ,където би липсвал Божия промисъл, логично е да липсват и въпросните закони.

Да, ние хората правим много неща, но всички те са продиктувани от мисли, чувства, желания, които сам Учителя казва, че са индуцирани (така да се каже) отвън. В такъв случай дали нашето правене, което дори не е продиктувано от нас самите, може да промени и то съществено Божия промисъл? В какво се изразява свободната ни воля?

Всичко това ме навежда на мисълта, че свободната ни воля се проявява и има главно значение за нас самите, защото ние всъщност сме свободни да реагираме, както искаме (т.е закостеняло, твърдоглаво, на пук, или осъзнавайки нещо, или разумно, мъдро), но постъпките ни бързо и своевременно биват неутрализирани от всеобхватния и мощен Божествен промисъл/воля, а последствията остават само в нашата сметка във вид на карма и степен на развитие/усъвършенстване.

И относно примера, който си дал - всички пишещи тук сме поне средно интелигентни хора, няма смисъл от такова елементаризиране или може би ирония (имам предвид свободната воля на тротоарните плочки ), но моя отговор може и да те изненада - не, няма да се нараня заради гравитацията, а именно по волята на Бог. И не, че гравитацията не съществува, но напълно във възможностите на Божията воля е да ме спаси от нараняване или обратно.

В тази връзка мога да разкажа нещо: синът на колежка на майка ми, малък 6-7-8 годишен, живеят на 7-8 етаж, играе му се и често вместо да слиза по стъпалата, ползва перилата за пързалка. Веднъж обаче, тръгват да излизат с майка си и докато тя заключи врата, той се мята за пореден път на перилото, но се изплъзва и започва да пада в огледалото (това е празното място между раменете и площадките по средата на стълбището) от 8 към 1 етаж. Детето е толкова същисано и толкова бързо става всичко, че чак няма време да извика. Майката се обръща, колкото да мерне, как той пропада надолу и също не успява никак да реагира, дори с вик. И сега - развръзката. На площадката на първия етаж, точно до перилото стои съсед, едър, здрав мъж и разговаря с някой друг, поради което не чува и не вижда нищо, но нещо го накарало да протегне ръце и ... хваща детето (слава Богу дребно и слабичко), което пада като снаряд отгоре. Чак след секунди майката е в състояние да писне отгоре; съседът и той чак тогава разбира какво точно е станало и виква отдолу, че всичко е наред. Е, това чий промисъл е? А интересното е, че с това дете често се случваха такива подобни неща.

П.П. Сетих се за още един подобен случай, този път дори с пряко проявяване на свободната воля на група хора. Действието се развива в Студентски град в София по време на моето следване. Арабите още тогава си бяха голяма мафия , имаха си групички, със строга йерархия и тартор и повечето от тях още по соц. времето се занимаваха с търговия на черно, като се започне от дънки, мине се през валута и се стигне до наркотици. Е, едно арабче нещо беше сгафило или не е искало да играе по правилата им, та явно са го нарочили и проявявайки свободната си воля съвсем съзнателно го изхвърлиха една нощ от 6 (или 8 не помня точно) етаж на общежитието. Обаче за негов късмет точно под мястото на свободното му падане към земята се случват гъстите клони на две дървета. Отърва се с малко охлузвания само. Въпреки гравитацията.

Редактирано Май 10, 2011 от Диана Илиева

[B__]

.....Ако се взривя на някое летище, това ще е моята воля или на някой който ме е манипулирал за да го направя, а не божията воля. Това ще е в човешкия порядък. Това ми действие няма да ми донесе никакви позитиви, дори и ако в резултат на него много пострадали получат просветление. В действителност е възможно ефекта да е точно обратния.....

Станимир, това дали има или няма Божия Воля във физическия свят, са основополагащи разбирания, т.е. обвързани с безброй други убеждения и няма как да се опитвам да те убедя в друго, но нека поразсъждавам малко.

Още от самото начало поставяш думите ми погрешно. Това, че божията воля се поставя в идейния свят, не означава, че последствията й не се проявяват в света на грубата материя. И тук идва човешката воля, която може да действа в съгласие с божествената и да съдейства за нейното проявление в грубата материя (а сам по себе си божествения промисъл не би могъл да се прояви на земята без съдействието на поне една част от хората), или пък човешката воля може да действа в напълно различна посока, което в крайна сметка винаги се оказва срещу божествената воля. ....

Казваш, че Божията Воля се проявява във физическия свят само чрез човешката воля. Та, ако ти падне скала на главата в планитата, ми обясни как човешката воля е направила това. Или, ако се подхлъзнеш на поледица и си изкълчиш нещо? Или това е просто случайност? Както някои казват, че живота бил възникнал по случайност.

Смяташ, че Божествен Промисъл означава да изпълняваме Болята, но той означава и всичко, което ни се случва, за да ни направлява.

От "Божественият Промисъл":

"...Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления;нищо не е случайно; всички събития, от какъвто характер и да са те– физически, психически или обществени, – се ръководят и направляват от едно висше Същество, което бди за техния ход...."

Това би било точно, ако говорим за процеси, но не и за конкретни събития, или поне не за всичко събития.

Eeeeeeeeeeeeeeee, не случайно съм цитирал беседи на Учителя, за да може сам да видиш какви разсъждения правиш : ) Не било за събития казваш, а си пише ясно, че нищо не случайно и става въпрос за събития. Казваш, че не било за всички събития, а съвсем конкретно си пише, че е за всички събития. Пише си, че всички събития се водят от едно висше същество, което се потвърждава и с цитат от „Обмяна”: „...Под думата „промисъл“ ние разбираме същества от абсолютен, разумен свят...”.

Не било по врат, а по шия. Казваш, че се отнасяло за процеси, а всеки процес е съставен от последователни събития. Както и всяко събитие представлява процес. Атентатът на терориста е процес: процес на вземане на нрешение, подготовка и т.н.

От „На фокус” пак, че Промисълът трябва да се вижда във всичко:

„...Та казвам: Окултният ученик трябва да вижда Божия Промисъл на Любовта във всички неща, в най-големите и в най-малките работи. Побеляла ти косата. Ти се радвай, че са обърнали внимание, че боядисали косата ти бяла. Почернили я. Пак я боядисали....”

От „Свещения час” пак, че Бог действа навсякъде по света. Всяко изпитание и страдание става по Божия Промисъл:

„...Ако умът на човека е буден, и здравето му е осигурено. В будния ум няма прекъсване на мисълта. Той не се безпокои от това, което става, защото знае, че Бог действа навсякъде в света. Ако е допуснато известно страдание или изпитание за някого, то става по закона на Божия Промисъл, затова то крие в себе си нещо добро. С всяко страдание Бог иска да обърне вниманието ви към нещо важно за вас, т.е. Той иска да ви упъти в правата посока на живота....”<BR style="mso-special-character: line-break"><BR style="mso-special-character: line-break">

От „Правилни форми”, че Промисълът се проявява не само чрез хората:

„...Като мисли право върху нещата, всеки момент човек вижда проявата на този разумен Промисъл. Той се проявява чрез хората и чрез животните. Понякога едно животно може да помогне на човека, както хората взаимно си помагат...”

От „Нищо ново под слънцето” за приемането на злините като част от Божия Промисъл:

„...Казвам: Божественият промисъл се проявява в крайни резултати. Когато човек изгуби всички възможности, всички условия и всички надежди. Щом човек изгуби всички човешки условия, на които е привикнал да разчита, тогава се проявява Божественото като спасител на човека, да му покаже, че има един Божествен промисъл в света, който взима пред вид всички наши изпитания на земята. Онова, което има да стане, всичко е предвидено, ти не можеш да се избавиш от него. Аз, който предвиждам всичко, нито веднъж не съм могъл да се избавя от това, което ми дохожда. Защото ако се избавя от едно зло, ще ми дойде второ, по-голямо зло. Следователно, приемайте злините, които ви идат. Аз зная, че ако приема едно зло разумно, след него иде някакво добро. Следователно, всяко страдание в света е предвестник на някакво добро, което иде...”

Станимир казва: "Ако се взривя на някое летище, това ще е моята воля или на някой който ме е манипулирал за да го направя, а не Божията воля."

Да, ще е неговата свободна воля, защото той е решил да се взриви.

Но същевременно това ще бъде и Божия Воля, защото по нея ще се определят жертвите на този взрив. Божият Промисъл ще махне оттам хората, които трябва да се запазят и ще осигури да са там хората, които се трябва да загинат.

Така се съвместяват свободната човешка воля и Божията Воля.

Т.е. за да осигури моята свободна воля, Бог ще отнеме свободната воля на всички останали, които ще се окажат на мястото на взрива? Нещата не са толкова прости, а със сигурност ще има и много пострадали не по кармични причини, а просто поради стечение на обстоятелствата.

Ами свободната воля не е абсолютна. Терористът ще реализира свободната си воля да взриви, но Промисълът ще го задържи да направи взрива на определен ден при определени условия. Всички останали ще реализират свободната си воля да летят, но ще минат през определена за тях част от летището в различен за бомбата обсег.

Но те разбирам. Предположението, че Божествения Промисъл се проявява единствено чрез човешката воля, води до предположението, че човешката воля е абсолютна на земята и независеща от Божествената. Но не е така. Свободната воля не е абсолютна и разботи с Божествената.

Земетресението в Япония продукт на човешката воля ли е или на Божествения Промисъл, или е случайно явление?

Или да вярваме на Учителя, че няма нищо случайно.

Редактирано Май 10, 2011 от БожидарЗим

[Станимир]

Казваш, че Божията Воля се проявява във физическия свят само чрез човешката воля.

??????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????

Помня, че казах примерно това (което е много различно от твърдението ти): а сам по себе си божествения промисъл не би могъл да се прояви на земята без съдействието на поне една част от хората.

Мога да отговоря на всичко, което си писал, но се съмнявам, че има някакъв смисъл, след като ти всеки път прочиташ неща, които изобщо не съм писал. Цялата картина е далеч по-сложна и аз няма как да я представя, дори и в тази част, за която имам някакво разбиране. Когато се посади едно семенце в подходящите условия, то ще даде своите плодове, без да е необходимо някакво супер-специално дирижиране. Посетите идеи в причинния свят рано или късно, но неизбежно ще дадат своите плодове. Това е начина по който основно се провежда божествения план. Работи се преди всичко в причинния свят. Събитията на физически план така или иначе са илюзия, те нямат собствена стойност. Стойността зависи изцяло от мотивацията и отношението на участващите.

Въпрос: всяко събитие ли има отношение към реализирането на божествения промисъл?

[B__]

.....

Въпрос: всяко събитие ли има отношение към реализирането на божествения промисъл?

Ама за трети път задаваш един и същи въпрос и не знам защо игнорираш отговора. А отговорът не е мой, а на Учителя от беседата "Божественият Промисъл" и пак ще го повторя за трети път:

"...Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления;нищо не е случайно; всички събития, от какъвто характер и да са те– физически, психически или обществени, – се ръководят и направляват от едно висше Същество, което бди за техния ход...."

Та мисля, че на всеки може да му стане ясно, че според Учителя всяко събитие има отношение към реализирането на Божествения Промисъл. Естествено, всеки може да мисли, както си иска.

[Ани]

Божидаре, все пак на един въпрос не си ми отговорил:

Ако ти видиш, че някой човек убива дете, ще го оставиш ли да си проявява свободната воля? Един има свободна воля да убива, друг – да го спре. Или според теб това е намеса в Божествения план и трябва да оставим убиеца да си изпълнява свободната воля?

[B__]

Божидаре, все пак на един въпрос не си ми отговорил:

Ако ти видиш, че някой човек убива дете, ще го оставиш ли да си проявява свободната воля? Един има свободна воля да убива, друг – да го спре. Или според теб това е намеса в Божествения план и трябва да оставим убиеца да си изпълнява свободната воля?

Мисля, че отговорих. Човек трябва да помага активно. Равнодушието е толкова вредно, колкото прекаленото съчувствие.

А ако човек успее да усети на кой трябва да се помага и кога трябва да се спре помощта, е най-добре. Помагаш на човек да проходи, но за да ходи наистина, трябва да се справи сам.

[braman]

"Ако ти видиш, че някой човек убива дете, ще го оставиш ли да си проявява свободната воля?"

Интересен въпрос! Но как би станало на практика? Да го застреляме първи? Преценяйки, че всеки разговор с него е фатално губене на време и в ущърб на жертвата - да го застреляме веднага?! Ами ако не убива дете, а някаква баба, да си хабим ли патроните тогава? На всяка цена ли трябва да се опитаме да го спрем? Е добре, ако с куршуми ще е прекалено, то с цепеница зад врата става ли? Но ако вместо във временно безсъзнание изпадне във перманентна кома?! Или пък умре? Пада му се? Така му се пада? Или трябва да тренираме денонощно бойни изкуства та да запазим хем агнето цяло, хем вълкът непребит? Ама Джеки Чан е един пред камера, друг в реалния живот, а ние сме толкова далеч и от двамата. Ама щото ние сме свикнали да действаме без да мислим, си цепим боси през къра. Нали е казано:"Не се противи на злото." Помниш ли срещата на Христос с Варнава?

[Станимир]

.....

Въпрос: всяко събитие ли има отношение към реализирането на божествения промисъл?

Ама за трети път задаваш един и същи въпрос и не знам защо игнорираш отговора. А отговорът не е мой, а на Учителя от беседата "Божественият Промисъл" и пак ще го повторя за трети път:

"...Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления;нищо не е случайно; всички събития, от какъвто характер и да са те– физически, психически или обществени, – се ръководят и направляват от едно висше Същество, което бди за техния ход...."

Та мисля, че на всеки може да му стане ясно, че според Учителя всяко събитие има отношение към реализирането на Божествения Промисъл. Естествено, всеки може да мисли, както си иска.

Никога не съм поставял въпроса от този ъгъл и в този смисъл ти никога не си му отговарял.

[braman]

"...Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления;нищо не е случайно; всички събития, от какъвто характер и да са те– физически, психически или обществени, – се ръководят и направляват от едно висше Същество, което бди за техния ход...."

Тези думи са като с огън написани на небето. Макар и на някои много да му се иска, Бог не си е подал оставката, нито гледа от страни сеира. Щом може да участва в спектакъла защо да не го направи? А може и да е главно действащо лице.

[Станимир]

...

Аз споделям убежденията на Божидар и braman.

Но, това не ми пречи да чета и размишлявам върху други гледни точки.

Обаче няма как да не ми направят впечатление твърденията, които съм оцветила в червено. И се замислих - има ли и кои са тези неща, които се случват извън божия промисъл, по стечение на обстоятелствата? Какви са тези обстоятелства? Къде липсва Божествения промисъл, че да не го търсим там, където го няма?

И всички тези възражения, Стан, си ги направил под цитатите от беседата на Учителя, който този път е назовал всичко много конкретно и пряко, а не някак отвлечено, иносказателно.

Ами земетресението в Япония например. Всички загинали ли са загинали по божия промисъл? Не събитието първо е следствие от неравновесието в самото човечество, т.е. е следствие от човешките мисли и емоции. Може да има намеса „отгоре“ в това някои хора да не са в района на бедствието, а други да се окажат там, но само в случаите когато това е възможно, а не при всички загинали, пострадали или избегнали бедствието хора. За някои от пострадалите случилото се с тях може да се окаже кармически незаслужено, но нещата винаги се компенсират в дългосрочен план, затова че от гледна точка на справедливостта всичко е или ще бъде наред. Все пак както споменах самите събития са само поле за развитие на духа и само по себе си, извън тази си функция са илюзия. Има висша воля, това никой не отрича, но въпросът опира до начина по който тя се проявява. Детайлите не са толкова важни и не е необходимо божия промисъл да се занимава специално с тях. Разбира се някой път, ние хората приемаме за детайли това, което всъщност е съществено и обратно, но това е отделен въпрос.

Разсъждавайки, мога да се съглася, че законите, по които се движи света не са написани от никой, но определено са създадени от някой и щом е така, сигурно могат да се променят. А ако все пак и ти си на мнение, че има закони, по които функционира света, то там ,където би липсвал Божия промисъл, логично е да липсват и въпросните закони.

Аз под ненаписани имах предвид точно несъздадени. Това предполага, че няма воля, която да не е подвластна на тези закони, т.е. те са дори и над това, което наричаме Божи промисъл. Нищо не може да „избяга“ от естеството си и ако законите отразяват естеството на всичко съществуващо, на цялото на абсолюта, то всичко трябва да е зависимо от тях.

Да, ние хората правим много неща, но всички те са продиктувани от мисли, чувства, желания, които сам Учителя казва, че са индуцирани (така да се каже) отвън. В такъв случай дали нашето правене, което дори не е продиктувано от нас самите, може да промени и то съществено Божия промисъл? В какво се изразява свободната ни воля?

Всичко това ме навежда на мисълта, че свободната ни воля се проявява и има главно значение за нас самите, защото ние всъщност сме свободни да реагираме, както искаме (т.е закостеняло, твърдоглаво, на пук, или осъзнавайки нещо, или разумно, мъдро), но постъпките ни бързо и своевременно биват неутрализирани от всеобхватния и мощен Божествен промисъл/воля, а последствията остават само в нашата сметка във вид на карма и степен на развитие/усъвършенстване.

И все пак различните хора мислят по различен начин. Значи определящо е нещо в самия човек, а не идващите отвън мисли. Да, наистина има и външно влияние, защото хората постоянно са бомбандирани както със светли, така и с най-отвратителни мисъл-форми и идеи, но човек има възможността да избира с кои да се свърже. Много от научните открития примерно са внушени (думата никак не е подходяща, но не намирам друга) на откривателите им, но това не означава, че всички мисли ни се внушават.

И относно примера, който си дал - всички пишещи тук сме поне средно интелигентни хора, няма смисъл от такова елементаризиране или може би ирония (имам предвид свободната воля на тротоарните плочки ), но моя отговор може и да те изненада - не, няма да се нараня заради гравитацията, а именно по волята на Бог. И не, че гравитацията не съществува, но напълно във възможностите на Божията воля е да ме спаси от нараняване или обратно.

А винаги ли е възможно според теб да бъдеш спасена? В света има порядък, всъщност света е порядък, но също така съществува и хаос. Това не бива да се забравя, защото е важно, а в действителност се пропуска. Живеем в условия на несъвършенство. Движението е към съвършенство, но конкретните условия в които сме поставени на настоящия етап от еволюцията в настоящата сфера в която се развиваме не са съвършени.

[B__]

......Ами земетресението в Япония например. Всички загинали ли са загинали по божия промисъл? Не събитието първо е следствие от неравновесието в самото човечество, т.е. е следствие от човешките мисли и емоции. Може да има намеса „отгоре“ в това някои хора да не са в района на бедствието, а други да се окажат там, но само в случаите когато това е възможно, а не при всички загинали, пострадали или избегнали бедствието хора. За някои от пострадалите случилото се с тях може да се окаже кармически незаслужено, но нещата винаги се компенсират в дългосрочен план, затова че от гледна точка на справедливостта всичко е или ще бъде наред. Все пак както споменах самите събития са само поле за развитие на духа и само по себе си, извън тази си функция са илюзия. Има висша воля, това никой не отрича, но въпросът опира до начина по който тя се проявява. Детайлите не са толкова важни и не е необходимо божия промисъл да се занимава специално с тях. Разбира се някой път, ние хората приемаме за детайли това, което всъщност е съществено и обратно, но това е отделен въпрос.

Човешко, прекалено човешко. Друже, ние не можем да възприемем в себе си цялото Божествено. Затова се казва, че е трансцендетно, извън нашето съзнание.

Не приписвай на Бпожественото човешки качества и ограничения. Ти си мислиш, че не е възможно Божията воля да се прояви при всички загинали?! Казано е (мразя да изглеждам толкова религиозен, но наистина е казано), казано е "неведоми са пътищата Господни". Н е в е д о м и.

А освен това Учителя на доста места говори как най-важни са детайлите.

[Станимир]

Най-важни са детайлите, но от гледна точка на това, че именно в тях човек проявява постоянно себе си.

[Ани]

Мисля, че отговорих. Човек трябва да помага активно.

Отговорът ти беше за Япония – затова не го свързах с детето. При японците няма геноцид – там ситуацията е друга. Но за активната помощ съм абсолютно съгласна!

Равнодушието е толкова вредно, колкото прекаленото съчувствие.

А ако човек успее да усети на кой трябва да се помага и кога трябва да се спре помощта, е най-добре. Помагаш на човек да проходи, но за да ходи наистина, трябва да се справи сам.

Не знам какво разбираш под прекалено съчувствие? Или го има, или го няма.

В Божествения Промисъл може да бъде включено убиването на това дете (или просто невинен човек). Но в може да бъде включено ние да го спасим.

Според мен нещата са много по-сложни. Прав си, че трябва да се прецени вътрешно. Това вътрешно преценяване става въз основа на принципите заложени във всяко едно учение – състрадание, съчувствие, обич, любов. По тази преценка се разбира до колко човек си е научил урока.

Ако не можем да помогнем, то тогава грях ли е чувството на състрадание? Изпратената молитва за тези хора? Това чувство не е обвинение към Бога, Провидението. По-скоро неприемане хора да убиват други хора. Убийството е един от най-големите грехове.

Браман, ако спасявайки детето или просто невинен човек извършим самите ние убийство, то това ще влезе в нашата карма. Но в нея ще влезе и изпълнената задача от Божествения Промисъл. Колкото до клипа - Варнава иска отмъщение за вече извършен геноцид. От страна на римляните към евреите. Отговорът на Христос е „Обичайте враговете си и простете на тези които ви преследват“ . Варнава е изпълнен не толкова с милосърдие, колкото с гняв и омраза.

"...Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления;нищо не е случайно; всички събития, от какъвто характер и да са те– физически, психически или обществени, – се ръководят и направляват от едно висше Същество, което бди за техния ход...."

Тези думи са като с огън написани на небето. Макар и на някои много да му се иска, Бог не си е подал оставката, нито гледа от страни сеира. Щом може да участва в спектакъла защо да не го направи? А може и да е главно действащо лице.

Всички участваме в спектакъла. Независимо от нашето желание. Хората са изпълнители до колкото този Промисъл се реализира на физически план. В същата беседа се казва:

Прочее, дайте на всяко нещо неговото точно определение и не смесвайте Божиите действия с човешките, нито пък с дяволските.

....

Все пак техниците имат по-добро схващане за нуждите на постройките, отколкото вярващите християни – за живота; те казват: „Ние трябва да пресметнем математически много добре железницата какви завои и какъв наклон трябва да направи по пътя си, за да се регулира силата на движението, защото ако не се направи това, ще има катастрофа“, а християните си думат: „Господ е добър; Той промишлява за нас; какъвто наклон и да направим, все едно е“. А като се катурне колата, казват: „Не ни вървят работите“. Не ще ви вървят, разбира се, защото глупаво постъпяте; влакът ви се катурва, защото не сте взели в съображение законите на Божествения Промисъл при установяване завоите на железните линии.

Ето защо вие духовните в някои случаи ще трябва да си събирате опитност от светските хора, ученици да им станете.

Божественият Промисъл

Редактирано Май 10, 2011 от Ани

[B__]

Станимир, всъщност не е да не си прав. Може човек да няма лична карма, която да е достатъчно негативна, за да да загива, но се подчинява на колективната карма на народа.

Затова човек трябва да работи и за народа си.

Но тук пак е важна реакцията на човека и как приема събитието. Например, кметът е вдигнал данък сгради. Ако го приема спокойно, няма пролбеми. Обаче, ако хвърлям камъни по колата на кмета си навличам негативна лична карма нищо, че уж събитие не ме е засягало.

Но нещата, както казваш, са много сложни и тънки. На човека се случват нещастия не само за минала негативна карма, но и като подготовка за бъдещето, както и заради бъдеща негативна карма.

Един народ, ако се е устремил към негативна посока в бъдеще, ако се остави на инерцията, накрая ще се окаже, че абсолютно всички негови членове ще имат достатъчно негативна карма, за да загинат всичките (Содом и Гомор). Обаче, събитието се случва сега, заради неща, които биха направили в бъдеще, за да може да не се залита прекалено.

Редактирано Май 11, 2011 от БожидарЗим

[Слънчева]

Интересен казус има. Мислила съм ако се наложи да защитя детето си или друго дете, може би и възрастен ще се намеся. Не знам дали ще нараня, не знаем на какво сме способни, докато не изпаднем в ситуация... Но себе си да защитя-не бих. Точно мъст не искам да храня, макар и с болка опитвам да разбера причините за някои случки. Оттеглям се. И именно смирението и приемането на участта пред врага обикновено го обезоръжават. "Отче, прости им, те не знаят, какво правят!" е най-голямата сила. Но можем ли да я приложим?....

Редактирано Май 11, 2011 от Слънчева

[Станимир]

Казусът е наистина интересен и двете мнения, които се изказаха, че не трябва да съдим извършителите и да не отвръщаме на злото им със зло са верни. Но ние можем да спрем извършителя и без да го съдим, без да го обвиняваме или прощавайки му, ако сме допуснали да го обвиним. Можем да го спрем просто защото така смятаме за необходимо, без да изпитваме никакви отрицателни чувства спрямо него, т.е. без да отвръщаме на злото със зло. Едното не пречи на другото. По-сложен е въпросът: ако не можем да се въздържим от отрицателно отношение към потенциалния убиец, трябва ли да отвърнем на злото със зло или въобще трябва да не отвръщаме?

[Мария-София]

"Ако ти видиш, че някой човек убива дете, ще го оставиш ли да си проявява свободната воля?"

Интересен въпрос! Но как би станало на практика? Да го застреляме първи? Преценяйки, че всеки разговор с него е фатално губене на време и в ущърб на жертвата - да го застреляме веднага?! Ами ако не убива дете, а някаква баба, да си хабим ли патроните тогава? На всяка цена ли трябва да се опитаме да го спрем? Е добре, ако с куршуми ще е прекалено, то с цепеница зад врата става ли? Но ако вместо във временно безсъзнание изпадне във перманентна кома?! Или пък умре? Пада му се? Така му се пада? Или трябва да тренираме денонощно бойни изкуства та да запазим хем агнето цяло, хем вълкът непребит? Ама Джеки Чан е един пред камера, друг в реалния живот, а ние сме толкова далеч и от двамата. Ама щото ние сме свикнали да действаме без да мислим, си цепим боси през къра. Нали е казано:"Не се противи на злото." Помниш ли срещата на Христос с Варнава?

"...Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления;нищо не е случайно; всички събития, от какъвто характер и да са те– физически, психически или обществени, – се ръководят и направляват от едно висше Същество, което бди за техния ход...."

Тези думи са като с огън написани на небето. Макар и на някои много да му се иска, Бог не си е подал оставката, нито гледа от страни сеира. Щом може да участва в спектакъла защо да не го направи? А може и да е главно действащо лице.

Ами земетресението в Япония например. Всички загинали ли са загинали по божия промисъл? Не събитието първо е следствие от неравновесието в самото човечество, т.е. е следствие от човешките мисли и емоции. Може да има намеса „отгоре“ в това някои хора да не са в района на бедствието, а други да се окажат там, но само в случаите когато това е възможно, а не при всички загинали, пострадали или избегнали бедствието хора. За някои от пострадалите случилото се с тях може да се окаже кармически незаслужено, но нещата винаги се компенсират в дългосрочен план, затова че от гледна точка на справедливостта всичко е или ще бъде наред

Някои събития от настоящата инкарнация са свързани не с карма от минали прераждания,а с оглед на следващите инкарнации

Редактирано Май 11, 2011 от Мария-София

[B__]

..... По-сложен е въпросът: ако не можем да се въздържим от отрицателно отношение към потенциалния убиец, трябва ли да отвърнем на злото със зло или въобще трябва да не отвръщаме?

Ще започна пояснявайки предишния си пост. Човек може да получи събитие и за неща, които ще извърши в бъдеще. В по-високите светове миналото и бъдещото са едно. Част от загиналите уж нямат негативна карма, но във висшите светове те вече са извършили това, което в бъдеще ще извършат във физическия свят. Иначе казано, те вече са извършили грешното действие в душата си.

Което е по-интересното, те даже може да не знаят, че това е в душата им. Действието в душата може да се дължи на предубеждения, убеждения и т.н. които може да изглеждат дори морални, но резултатът от действието им е грешка в душата. Затова човек трябва да опознава себе си и да вади нещата от несъзнаваното. Не случайно над вратата на Храма пише "Опознай себе си!"

Така че, реално важно за душата е какво е имало в нея и какво ще се появи, когато помагаме на някого с активни действия. Един приятел, който е пътешествал в Източна Азия с цел да практикува, ми обясни, че грешно си мислим нинджа като система за убиване. Нинджа е дълбоко духовно учение, което се стреми да подчини човешкото съзнание на Божия Промисъл. Така, ако има убийство, то не е резултат от решение на човека, а от Божия Промисъл и то не уврежда душата и не генерира негативна карма.

Изводът е, че като помагаме, трябва да се оставим на Божия Промисъл, той да ни води. Как ще стане това обаче?! Има една суфи история. Вървят суфията и неговия ученик и виждат как тълпата се готви да убие с камъни един крадец. Суфията спасява крадеца. Учуден ученикът пита защо прави така. Суфията отговаря, че в бъдеще този крадец ще стане духовен водач. След това минават покрай морето и там едно дете се дави. Ученикът се опитал да се хвърли да го спаси. Суфията го спрял с думите, че това дете като порасне ще създаде армия, която ще лее кръв.

Да, но ние нямаме ясновидски дарби. Но имаме усещания. И можем да се учим. Да се доверим на усещанията си и да знаем кое е важното. Ако видим един човек да се опитва да убие друг човек, какво всъщност виждаме? Виждаме насилник и жертва, но според духовните разбирания жертвата не случайно е жертва, а според криминологията жертвата привлича насилника. Жертвата разбира се не осъзнава това, но при едно насилие ние трябва да помагаме не на жертвата, а на този, на който наистина можем да помогнем - на насилника. Защото той извършва съзнателно действие, което не е осъзнал напълно като вредно за душата си. Как можем да помогнем, без да използваме зло? Като му говорим и се опитаме бързо да му обясним какво всъщност прави. Ако това не помогне можем да се опитаме да го спрем без насилие и т.н.

Тоест постепенно да минаваме от убеждение към различните степени на възпиране. Провидението така по-лесно ще се прояви.

Но това, което казвам в предишния параграф е теоретична постановка по-скоро. Защо? Защото сцената на убийство е сцена на насилие. Ако вие се окажете свидетел на убийство, то реално самата сцена на насилие упражнява насилие над вас. Казахме, че жертвата привлича насилника. Ако човек е достатъчно чист, то никога няма да попадне като участник в сцена на насилие. Защото, за да попадне на такава сцена, трябва в душата му да има някакво подобие на нея. Или да мисли като жертва или да мисли като насилник.

Значи, как можем да се борим с насилието? Като спрем да мислим като жертви (напр. ех каква съм жертва на конспирациите, циганите и т.н.) и да спрем да мислим като насилници (напр. месоядците трябва да се накажат, политиците трябва да се накажат и т.н.) Тоест, в душата си трябва да приемем две неща: първо, че светът е точно такъв, какъвто трябва да бъде и вотор, да приемем всички хора като част от себе си, като деца, които се учат да работят с душата си.

Има и една психическа особебност, за която се надявам Орлин или някой терапевт да си каже мнението. Да мислиш как трябва да спасиш някой от убийство и дори да си визуализираш как спасяваш някпой от убийство или друго насилие, е вътрешно пожелание това насилие да се случи някъде около теб. Пожеланието да спасиш някого от насилие е пожелание да присъстваш на сцена на насилие и едва ли не пожелание да има насилие, за да може да се проявиш като спасител. Шантава работа

Редактирано Май 11, 2011 от БожидарЗим

[Станимир]

Ами земетресението в Япония например. Всички загинали ли са загинали по божия промисъл? Не събитието първо е следствие от неравновесието в самото човечество, т.е. е следствие от човешките мисли и емоции. Може да има намеса „отгоре“ в това някои хора да не са в района на бедствието, а други да се окажат там, но само в случаите когато това е възможно, а не при всички загинали, пострадали или избегнали бедствието хора. За някои от пострадалите случилото се с тях може да се окаже кармически незаслужено, но нещата винаги се компенсират в дългосрочен план, затова че от гледна точка на справедливостта всичко е или ще бъде наред

Някои събития от настоящата инкарнация са свързани не с карма от минали прераждания,а с оглед на следващите инкарнации

...

Един народ, ако се е устремил към негативна посока в бъдеще, ако се остави на инерцията, накрая ще се окаже, че абсолютно всички негови членове ще имат достатъчно негативна карма, за да загинат всичките (Содом и Гомор). Обаче, събитието се случва сега, заради неща, които биха направили в бъдеще, за да може да не се залита прекалено.

Това може ли да го обясните малко по-обстойно, защото не успявам да схвана идеята. Къде остава справедливостта? Как може някой да бъде сигурен какво ще предприеме човек, че предварително да го подлага на следствия за действия, които още не е извършил. Това има ли някой автор, който да го е казал? Може би Лазарев? (За други възможности не се сещам.)

Натрупаната карма много лесно може да се неутрализира, когато човек подходи с правилно отношение към нея.

Редактирано Май 11, 2011 от Станимир

[Станимир]

Ще започна пояснявайки предишния си пост. Човек може да получи събитие и за неща, които ще извърши в бъдеще. В по-високите светове миналото и бъдещото са едно. Част от загиналите уж нямат негативна карма, но във висшите светове те вече са извършили това, което в бъдеще ще извършат във физическия свят. Иначе казано, те вече са извършили грешното действие в душата си.

Чакай сега, кармата се определя от мислите, а мислите се осъществяват в точно определен момент, който ние приемаме за настояще. Това, че във висшите светове може да съществува дадено бъдещо събитие много преди да се прояви на физичеси план е вярно, но определяща при кармата е мисълта, а при мисълта е точно определено дали човек я е допуснал или не я е допуснал. Или може би се има в предвид, че се случва нещо заради мисли, които човек би могъл да допусне в бъдеще?

Но това, което казвам в предишния параграф е теоретична постановка по-скоро. Защо? Защото сцената на убийство е сцена на насилие. Ако вие се окажете свидетел на убийство, то реално самата сцена на насилие упражнява насилие над вас. Казахме, че жертвата привлича насилника. Ако човек е достатъчно чист, то никога няма да попадне като участник в сцена на насилие. Защото, за да попадне на такава сцена, трябва в душата му да има някакво подобие на нея. Или да мисли като жертва или да мисли като насилник.

Жертвата може и да привлича насилника, но насилникът и само насилникът е отговорен за действията си. Привличането от страна на жертвата е нещо, на което насилника се очаква да не се поддаде и ако го направи „заслугата“ си е изцяло негова.

Колкото до това как ще бъде спрян убиецът, това зависи от конкретната ситуация. В някои случаи обясненията може да се за предпочитане, докато в други да са грешка.

при едно насилие ние трябва да помагаме не на жертвата, а на този, на който наистина можем да помогнем - на насилника.

Всъщност помощта е пропорционална с способността и желанието на човека отсреща да я приеме. Това може да се окаже насилникът, жертвата, и двамата или нито един от двамата, а самата помощ има множество степени.

Има и една психическа особебност, за която се надявам Орлин или някой терапевт да си каже мнението. Да мислиш как трябва да спасиш някой от убийство и дори да си визуализираш как спасяваш някпой от убийство или друго насилие, е вътрешно пожелание това насилие да се случи някъде около теб. Пожеланието да спасиш някого от насилие е пожелание да присъстваш на сцена на насилие и едва ли не пожелание да има насилие, за да може да се проявиш като спасител. Шантава работа

Да допуснеш възможността, че можеш да спасиш някого; да се представиш в позиция, в която жертваш дори и живота си заради другия е утвърждаване, което може да послужи за предпоставка действително да осъществиш подобно действие в бъдеще. Да си представиш ситуация на насилие с идеята тази ситуация да бъде преодоляна, може да послужи като подготовка за действителната ситуация. Това все още не означава, че когато тази ситуация настъпи, ще реагираш точно по начина по който си си представял, защото липсва реален опит, но все пак подобни утвърждавания дават известно предимство.

[Мария-София]

Рудолф Щайнер обяснява и това в "Откровенията на кармата",която прочетох съвсем наскоро.

Ако имам време, ще дам цитати...

Натрупаната карма много лесно може да се неутрализира, когато човек подходи с правилно отношение към нея --ДА,Ако отвориш Любовта в сърцето,онази Любов,която носи Христос на хората.

Да обичаш ближния е човешко,

Да обичаш всички - Ангелско

Да обичаш насилника - Божествено.

Редактирано Май 11, 2011 от Мария-София

[B__]

...

Един народ, ако се е устремил към негативна посока в бъдеще, ако се остави на инерцията, накрая ще се окаже, че абсолютно всички негови членове ще имат достатъчно негативна карма, за да загинат всичките (Содом и Гомор). Обаче, събитието се случва сега, заради неща, които биха направили в бъдеще, за да може да не се залита прекалено.

Това може ли да го обясните малко по-обстойно, защото не успявам да схвана идеята. Къде остава справедливостта? Как може някой да бъде сигурен какво ще предприеме човек, че предварително да го подлага на следствия за действия, които още не е извършил. Това има ли някой автор, който да го е казал? Може би Лазарев? (За други възможности не се сещам.)

Натрупаната карма много лесно може да се неутрализира, когато човек подходи с правилно отношение към нея.

Както казах: Ще започна пояснявайки предишния си пост. Човек може да получи събитие и за неща, които ще извърши в бъдеще. В по-високите светове миналото и бъдещото са едно. Част от загиналите уж нямат негативна карма, но във висшите светове те вече са извършили това, което в бъдеще ще извършат във физическия свят. Иначе казано, те вече са извършили грешното действие в душата си.

Ние можем да грешим и в мислите си, в начина на мислене и в отношението към света. Това отношение може да не е още причинило нищо във физическия свят, но отношението е енергийна атака. Към други хора или групи хора, или същества от невидимия свят. В невидимия свят нашата душа може да причинява зло, за което и не предполагаме и няма физическо изражение, но това си е зло. И пак създава карма. Душата на убиеца е грешна още преди да е извършил убийството.

Защо тогава събитието подтикващо към кармична корекция да не се появи, когато грешката узрее в душата, преди да се е проявила във физическия свят?

Човек се вбесява някому. Пада му пердето, както се казва, заслепен е и тръгва към съперника си с желанието да го унищожи. И в този момент получава инсулт. Не може нищо да направи на съперника си. Предпазен е от това. И е наказан за това, което е в душата му. Вече и вътре в себе си не може да изпитва ярост за известно време. Ако пък се парализира, това му се пречи да прави, каквото и да е във физическия свят, защото щеше да направи много лоши неща в бъдеще. Неговото съзнание ще се пренасочи от мисълта за това да унищожава хора (енергийно или физически) към физическото страдание.

Или пък случаите, когато някой прави бомба, за да взриви някого, а бомбата се взривява в ръцете му. Пак се възпира бъдеща грешка. Или случаите, когато деца правят бомбички и сместа се запалва и им причинява изгаряния. Те съзнателно не са имали планове да причинят лошо на някого, но явно са щели да причинят лошо някому. Тяхната вътрешна агресия щеше да ги накара несъзнавано така да хвърлят бомбички, че да причинят зло на някого.

До преди години правех постоянно катастрофи с колата. Постоянно. Сега си го обяснявам с тогавашна обида към света и желанието да накажа хората. Постоянните катастрофи искаха да ми покажат това мое грешно отношение към света. След като не го разбрах, тази ми грешка ми бе показана доста по-буквално. При последната катастрофа пострада доста другият шофьор. От гледна точка на КАТ аз не бях виновен, но си знам, че моето желание да наказвам хората тогава бе довело до катастрофата. След това се усетих и намалих значително средната скорост. За последните 8 години съм имал едно произшествие само и то колата ми чакаше на сфетофар по това време. Какво направих? Намалих скоростта. Като си мисля сега това символично означава да изпусна парата и да разбера, че да съм надут, т.е. под напрежение и чувстващ се над другите хора, носи само болка и неприятности.

Случай от психоанализата. Клиентка обяснява, че един мъж с колата си е ударил отзад нейната. Използва израза: "един мъж ми се набута отзад". В процеса на анализата се оказва, че тя е имала натрапчиво по-особено сексуално желание, което я изпълва с претенции към мъжете. Случката следва да й покаже, че е тръгнал по грешен път и изпълнението на желанието й не би донесло ползи на никого.

Това е от "Двамата свидетели":

"Не можем да изменим реда на нещата, който Бог е положил в природата, защото ако го изменим, съдбата на нашия живот се изменя и се ражда карма. Кармата не е нищо друго, освен отклонение от правия път на човешкото развитие, а изкупването на кармата е влизане наново в правия път на човешката еволюция."

Карат ни да изкупим кармата си неприятностите и страданията. Какво правят те? Сменят посоката, в която сме тръгнали. Ако бъдем оставени да вървим в грешната посока, ще натрупаме толкова грешки, че ще трябва да загинем. Затова събитията ни връщат в правия път, за да ни предпазят от тотален бъдещ срив.

Провидението дава аванс, но и гледа да не отидем прекалено далеч в грешките. Хората сме като малките деца. Едно дете не бихме оставили да стигне до ръба на пропаста, а ще го спрем доста преди да е стигнало до него.

[Станимир]

Не виждам защо нещата трябва да се усложняват толкова. Мисълта си съществява, тя сама по себе си е събитие, проявила се е, вече е в миналото. Последствията няма да са заради нещо, което не се е проявило. Разграничаването между висшите и нисшите планове е само условно. Различен е само характера на изграждащата ги материя, но те си съществуват едновременно. Причината за кармата си съществува винаги. Тя не е някъде в бъдещето. Няма значение на кой план е породена тази причина, всъщност има значение дотолкова, доколкото това ще предопредели на кои планове ще се проявят следствията, но те не могат да се проявят без причина. Няма значение дали я виждаме или не я виждаме. Не може да наричаме нещо „бъдеще“, само защото не можем да го видим сега, а ще можем след време. Мисълта също е събитие, отношението на човека към някакъв проблем също е събитие и да ограничаваме думата „събитие“ само до грубо-физическата материя е неправилно.

До преди години правех постоянно катастрофи с колата. Постоянно. Сега си го обяснявам с тогавашна обида към света и желанието да накажа хората. Постоянните катастрофи искаха да ми покажат това мое грешно отношение към света. След като не го разбрах, тази ми грешка ми бе показана доста по-буквално. При последната катастрофа пострада доста другият шофьор. От гледна точка на КАТ аз не бях виновен, но си знам, че моето желание да наказвам хората тогава бе довело до катастрофата. След това се усетих и намалих значително средната скорост. За последните 8 години съм имал едно произшествие само и то колата ми чакаше на сфетофар по това време. Какво направих? Намалих скоростта. Като си мисля сега това символично означава да изпусна парата и да разбера, че да съм надут, т.е. под напрежение и чувстващ се над другите хора, носи само болка и неприятности.

Случай от психоанализата. Клиентка обяснява, че един мъж с колата си е ударил отзад нейната. Използва израза: "един мъж ми се набута отзад". В процеса на анализата се оказва, че тя е имала натрапчиво по-особено сексуално желание, което я изпълва с претенции към мъжете. Случката следва да й покаже, че е тръгнал по грешен път и изпълнението на желанието й не би донесло ползи на никого.

Според мен правиш твърде прибързани обобщения, на базата на твърде малко случаи. Да се върви от частното към общото крие много рискове.