Hermosa Добавено Май 2, 2011 Доклад Share Добавено Май 2, 2011 Здравей Орлине! Моя проблем е от около месец.... На 22години съм. Когато бях на 6години майка ми почина...... Баща ми се ожени повторно,нямаше никакъв проблем разбирахеме се, бяхме си семейство! Баща ми насоюи цялото си внимание в тази жена продаде всички апартаменти,които имахме (5) и в 1 момент парите свършиха..... И преди 4години въпросната жена замина за Гърция и естествено повече не си дойде! Тогава тъкмо бях започнала връзката си с сегашния си приятел и някакси емоциите ми се преплетоха! Баща ми изпадна в една безтегловност искаше да се гръмне да се хвърли и аз седях като пазач все при него.Приятелят ми беше в Америка и говорехме само по скайп,но бях много щастлива,но в същото време и много нещастна заради баща ми.Приятеля ми си дойде и с него започнахме сериозна връзка,доста сме различни като харектери,но има някаква магия м/у нас...... За тези 4 години преживях доста неща ,които ме накараха да се чувствам много нещастна.....Все се тормозех за баща ми да не е сам,все го мислех! Спряхме да празнуваме празниците и изведнъж стана много мрачно..... С парите го позакъсахме,не искам сега толкова подробно да описвам нещата ,ами да им дам някаква обща представа..... Преди около 3-4 седмици с приятеля ми имахме доста сериозен скандал.... На следващия ден повращах ,както и следващия....Мислех си ,че е някакъв вирус! Мина ми повращането и от там се започна едно постоянно притеснение,не можех да спя ,никакъв аптет,заспивам за 2 часа и се събуждам с няква паника сърцето ми бие място не мога да си намеря.Беше ме страх ,че и с мен ще се случи като с баща ми и 6те остана сама.Сега се чувствам малко по-добре вече мога да контролирам малко или много тва притеснение,но аз искам да се махне! Най интересното е,че дори не се сещам за нещатата които са ме докарали до тук,просто искам да си живея моя си живот,обаче ми е много трудно това притеснение не са маха от мен.... Ходих на 2 психиатъра изписаха ми антидепресанти,само че на мен не ми се ще хич да пия такива неща,а искам сама да си помогна.Много ми е трудно най-страшно е сутрин ставам без никакво желание,ям насила ,капя се насила ,всичко е на сила. Писна ми да се чувставам така ,определен имам подобрение,защотото съм се стегнала и гелдам да ги изхвърля лошите мисли от главата си . Но има нещо ,което ме е захлупило (така да кажа) гледам да мисля позитивно ,обаче ми е много криво! Тарся всякакви вариянти да изляза от тва положение и имам чувството ,че това ще ме побърка! Взех си днес книгата на Д-р Дейвид Бърнс "Да се чувстваш добре" надявам се тя да ми помогне.Много съм се ентусиазирала да се оправя,но незнам как Гледам да се разсейвам да излизам да си говоря с някои.... Приятеля ми е до мен ,разбира ме ,защотото и тои е бил в моето положение..... Но просто нз какво трябва да направя,че като се почувствам добре това да си остане така ,а не пак притеснението да ме залива.Сега мога да спя пак се будя ,но заспивам преди това вобще не моежех да заспя..... Страх ме е цял живот да не остана така,просто да свикна да правя нещатата насила..... Искам Да Живея!!! Много ще се радвам ако можеш да ми дадеш съвет . Готова съм на всичко само и само да се чувствам пак добре Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 3, 2011 Доклад Share Добавено Май 3, 2011 (edited) Книгата на д-р Бърнс със сигурност е полезна! Сама виждаш, че тревожността ти, която причинява безсънието, гаденето и другите симптоми, се дължи на травмата ти. Макротравма, на която си реагирала чрез вкопчване в баща си, в емоционални грижи, вина и т.н. Тази неразрешена травма тлее под повърхността на съзнанието ти и нерешена те прави тревожна и депресира. Не, не си в клинична депресия, в никакъв случай. Но преживяваш известни депресивни състояния, вследствие на нерешената и потискана тревожност от травмата ти. Няма значение диагнозата - тя е само етикет. Някой би го нарекъл тревожна депресивност... Пренасяш нараняването от станалото между втората ти майка и баща ти и твоята собствена реакция на него върху връзката си! Зад тази ти реакция стои и смъртта на майка ти, която несъзнаваното също приема за изоставяне. Решението не е в това да продължаваш да потискаш и изтласкваш ядрото на проблема, а в директното му поглеждане, "очи в очи" и разтварянето му. Можеш да направиш това с помощта на психотерапевт за 6-12 сесии. С помощта на ролеви игри/ психодрама можеш да поговориш със самата себе си, с травмата си, с менталната си представа за мъжки образ, да осъзнаеш добре ставащото в несъзнаваното ти. През това време терапевтът ще е грабнал доверието ти, което само по себе си има силна лечебна роля, тъй като ще промени очакванията ти и страховете ти от изоставяне от мъж (позитивен пренос). С помощта на визуализация/ хипноза/ нлп ще преживееш отново и отново случилото се с теб преди няколко години, ще го десензитизираш и освободиш болезнените емоционални спомени. Просто се обърни към добър терапевт от региона ти, който работи интегрално и качествено! Успехи! Редактирано Май 3, 2011 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Hermosa Добавено Май 3, 2011 Автор Доклад Share Добавено Май 3, 2011 Мерси Аз просто се притеснявам да не свикна с това си състояние и живота да си мине така..... Страх ме е ,че на приятеля ми може да му писне ,защотото и тои си има негови си проблеми..... Но не мога просто да си кажа от утре съм супер и все 1 нищо не е станало..... Вечер започвам да се чувствам по-добре,но сутрин като се събудя е с притеснение и сърцето ми бие Просто ми писна да се чувствам така ! Искам да мога да се зарадвам на нещатата около мен.На времето на приятелите ми на всичко,което досега ме е карало да се чувставам добре,но просто не мога нещо ме яде отвътре Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts