145.Защо твоите ученици ядат и пият?

[Розалина]

Молитвен наряд за начало :

В начало бе Словото- песен

Добрата молитва

Беседа: 145

Защо твоите ученици ядат и пият?

Беседа, държана на 15 януари 1922 година.

Молитвен наряд за край:

Господнята молитва

Да се прослави Бог... - формула

Здравейте съфорумци.Днешната беседа е много добър пример, за начина ,по който Учителят дава ,първите стъпки в Учението,, на своите слушатели тогава и на днес четящите Словото последователно и неотклонно.Беседата е размишление върху строфа 33 от 5 глава на Евангелието на Лука.

Чувала съм,че Библията и евангелията се четат и тълкуват цял живот.Чувала съм също да казват (повече живели братя и сестри),че е добре Библията да се прочете 3 пъти.Аз още съм в подножието на този духовен Еверест .Може би точно затова така се радвам на завещаните ни от Учителя беседи -тълкувания на библейските текстове.От опит знам, как човек ,който отваря свещената книга за първи път,я чете като приказка. Чудила съм се преди време ,какво ни се казва с това точно изречение от (Лука 5:33).Ето,че Учителят ни го тълкува много ясно и достъпно в днешната беседа.

Беседата е пример за още нещо и бързам да го кажа,защото така го почувствувах в хода на чететенето.В нея има много ценни мисли,които извадени от контекста и възприети буквално,а не в тяхното символично значение,което впрочем е обяснено в самата беседа,могат да станат повод за погрешен извод.

Аз ще запомня тази беседа със следния извод.Молитвите,поста и другите практики, са нещо много хубаво и нужно,но те не са и не следва да бъдат наша цел.Те са само средства за постигане на целта ,която e познаване на Бог и Святия Му Дух.Не буквата е важна ,не формата ,а съдържанието.

Скъпи приятели ,да се насладим заедно на днешната беседа.Приятно четене.

И те му рекоха: „Защо учениците Йоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият?“ (Лука 5:33)

Ами че да пости човек, много наука ли се изисква? Голяма наука ли е това, човек да пости и молба да прави? Ни най-малко не е наука.

Нима Господ се нуждае от нашия пост и молитва? Нима Господ се нуждае от нашите сълзи, постоянно да плачем и да се оплакваме?

Сега: ядене и пиене. „Ако не ядете и пиете – казва Христос – плътта и кръвта на Сина Человечески, нямате живот в себе си.“ Туй ядене и пиене трябва да бъде знание. Нашата душа трябва да жадува за знание.

Мнозина от вас, които ме слушате от толкова години, аз виждам – пак ще кажа „виждам“, – мислите още, дали това учение е тъй или може да има друго учение. Няма друго учение в света, освен учението на Любовта. Няма друго учение в света, освен учението за Божията Мъдрост. Аз не зная друго учение.

Помнете, че Любовта е само за здравите хора. Любовта не е за болни хора. Болните не могат да любят. Туй трябва да го знаете! Болните, мъртвите не любят. Само живите хора, които са изпълнени с Божествения Дух, те са, на които сърцата са изпълнени с Любов, в тях Любовта функционира. Няма да искам Любов от мъртвите хора. Любовта не е достъпна за болните и невежите, нито Мъдростта е достъпна за тях. Невежите хора нямат Любов, и онези, на които сърцата са стиснати, и те нямат Любов. Любовта е една постоянна, разумна сила в света, в която Бог пребъдва и сам живее.

Запитват Христа: „Защо твоите ученици ядат и пият?“ – Защото са здрави. Само здравите хора ядат и пият. Но, разберете ме, аз днес говоря принципиално. Казвам „само здравите“, защото и болните ядат, но това не е ядене. Когато през някоя счупена стомна наливат с хиляди килограми вода, тя изтича. Питам: Яде ли тази стомна? – Не. Болните ядат като счупена стомна, а здравите – като здрава.

Дотогава, докато вашето сърце е пълно с радост и благодарност, вие ядете правилно, но в момента, в който изгубите тази радост и благодарност, вие сте счупена стомна.

Сега ние постоянно се спираме на Йоановото учение и фарисейското учение.

Христос определя, че когато младоженикът е с тях, и едното, и другото учение си нямат място. Когато слънцето стопля вашата стая, нямате нужда от печка, но щом това слънце замине към северния полюс, в тези северни нощи, тогава ще имате нужда от вашата печка, тогава ще имате нужда от вашата малка свещица. Не казвам, че тези учения не са нужни, но Йоановото учение и фарисейското учение, това не е Христовото учение.

И ние трябва да се върнем към думите Христови. Яденето и пиенето трябва да бъде тъй, както Неговите ученици са яли и пили. За съвременния християнски свят – нали всички се наричат християни – трябва да се приложи Христовото учение и най-малкото благо е туй, което е турено в Господнята молитва: „Хляб наш насъщни, дажд нам днес“!

Ако питат какво иска Христос днес? – Най-малката програма е тази: Хлябът наш насъщни да го дадете на вашите братя.

И тъй, постенето аз съм го кръстил почивка. Има право да почива само онзи, който дълго време е работил. Това е почивка. И постът, в такъв случай, ще служи като начин за обновление на организма, а молбата ще служи като начин да усвоим знания и Мъдрост. Ученикът ще се моли на учителя си да го учи, ще се моли за знания.

Запитаха го: „Защо твоите ученици не правят както учениците Йоанови и фарисейски?“ – „Всеки ученик си е на мястото. Йоановите ученици са за Йоана, фарисейските са за фарисеите, а Моите са за Мене – казва Христос. – Другите се приготвят за Моето учение, а понеже Моите са минали през пост и молба, затова ще ядат и пият.“ Аз взимам думите „ядене“ и „пиене“ в смисъл на процес, през който е минала душата, за да дойде до Любовта и Мъдростта.

Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва да разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може да помага на хората.

На цял свят човек не може да помогне, но, най-първо, всеки от нас трябва да знае как да помогне на себе си.

Скръбен си, да знаеш как да излекуваш скръбта си. В недоумение си, да знаеш как да излезеш от това недоумение. Безволев си, слаба ти е волята, да знаеш как да я калиш.

Както царевицата знае да пуща своите коренчета, за да добие своите елементи, които ѝ са необходими, така и ние, по същия закон, трябва да знаем как да правим нашите опити.

Не мислете, че в този свят ще минем без страдания. Не, и тази царевица има хиляди мъчнотии, но тя се бори и ги побеждава. Когато влагата дойде, царевицата използва всеки момент и след всяка влага тя прораства и се развива.

И сега Христос на всинца ви препоръчва туй ядене и пиене. Яденето е синонимно с изучаване на Словото. И ако ние, съвременните хора, сме бедни, то е защото не ядем. Ние не сме нищи духом, но сме бедни.

Ние не се съзнаваме нищи в света, а силни в Бога, но се съзнаваме силни в света, а нищи в Бога. Не, трябва да се съзнаваме нищи в света, а силни в Бога. Туй е учението Христово.

Всеки един трябва да храни много добре своята душа, много добре да храни своя ум, много добре да храни своето сърце – да яде и да пие.

Нашата воля, душа и дух да носят благословение по целия свят.

Редактирано Май 1, 2011 от Розалина

[Надеждна]

Благодаря за хубавото представяне на Розалина! Докато я четях и след това, докато четох беседата си мислех, че полезността на това, което правим ние тук с откъсите, които подбираме и с нашите разнопосочни разсъждения е в "свеждането", приобщаването на повече хора към Словото, както Учителя ни помага в разтълкуването на Библията, например.Свързах го и с дисциплината, която днес имахме в Университета - учене на английски език посредством литературата. Коментирахме различни иновационни методи, с които да събудим интереса на учениците да четат художествени произведения, защото те са източника на живия език и от тях се научава много повече отколкото от сухата граматика - фонетика, морфология, синтаксис... Май стана прекалено абстрактно, но аз поне направих и този паралел с беседата - да знаеш как да се изразиш граматически правилно, но да се окаже,че никой от слушателите ти не те разбира, не е ли същото, като да спазваш постите и да четеш редовно молитви, докато скриваш царевицата и житото:

Ако Йоановото и фарисейското учение се прилага по този начин, те са в права посока, а ние, съвременните хора, след като скрихме царевицата и житото в къщите си, после отиваме да се молим на Господа: „Господи, ние сме големи грешници, скрихме житото и царевицата, какво да правим сега?“ – Е, запали една свещ! Не, Господ казва: „Ти скри тази царевица и това жито. Щом съзнаваш греховете си, ще отидеш да върнеш царевицата и житото на гладните си братя“.

В следващия цитат открих квадрата в паневритмията:

Аз ще отида малко по-надалеч, да разреша задачата. Завъртете своя първи ключ, който е към изток – ключът на вашия дух; завъртете своя втори ключ, който е към запад – той е в душата ви; завъртете своя ключ на север, той е вашият ум; завъртете и четвъртия ваш ключ, който е към юг, той е вашето сърце. Въртете тези ключове, яжте и пийте, не бойте се!...

И още една асоциация навя в мен беседата - филма "Яж, моли се и обичай" - хармонията в живота ни не е свързана със стриктното спазване на определени ритуали. Те са само методи, които са ни дадени, за да я постигнем. И всеки път, когато се чувстваме радостни и доволни, даже без реално видима причина, и колкото повече сме изпълнени с такива усещания, толкова по-близо сме до желаната цел.

Яжте и пийте и благодарете на Бога за всичко, което Той ви е дал! Малкото винаги се благославя.

Защо твоите ученици ядат и пият?

Редактирано Май 1, 2011 от Надеждна

[Ани]

Интересна беседа. Но и малко трудна за разбиране – поне за мен. Благодаря на Розалина и Надя за коментарите и избраните цитати.

Прочитайки беседата, много неща ми харесаха, но и много въпроси се появиха. Наистина - вярно е това, което казва Розалина:

...има много ценни мисли,които извадени от контекста и възприети буквално,а не в тяхното символично значение,което впрочем е обяснено в самата беседа,могат да станат повод за погрешен извод.

Някои от мислите като, че ли се „сблъскват” с подобни, казани в други беседи, ако се извадят от контекста. Още една причина когато цитираме нещо, да даваме и източника от който е взето.

Акцентът тук не е върху поста и дори върху молитвата, а върху нещо по-съществено, по-важно във всяко учение.

Съгласна съм с:

Молитвите,поста и другите практики, са нещо много хубаво и нужно,но те не са и не следва да бъдат наша цел.Те са само средства за постигане на целта ,която e познаване на Бог и Святия Му Дух.Не буквата е важна ,не формата ,а съдържанието.

Но все пак тези неща са едно необходимо условие според мен. Може ли човек да върви в духовния път без тях? Без пост, без молитва, без други практики?

Тези учени хора задават на Христа въпроса: „Защо учениците Йоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият, има гуляй, ядене и пиене?“ Ами че да пости човек, много наука ли се изисква? Голяма наука ли е това, човек да пости и молба да прави? Ни най-малко не е наука. Като ти се сковат устата, какво ще правиш? Постиш. Стомахът ти нищо не взима, казваш: „Пост“. Като те бият, ще се молиш и оттатък ще минеш: „Моля ти се, мамо!“ Та някои хора мислят, че много нещо правят, че постили и много се молили. Като има камшик, ще се молиш, и ние знаем от коя култура си. Съвременните хора казват: „Лекарят ми забрани да ям, на диета съм, ще се пости“. Не, не, не. „Досега ядох и пих, но отсега ще постя“. Каква култура има в това? Нима Господ се нуждае от нашия пост и молитва? Нима Господ се нуждае от нашите сълзи, постоянно да плачем и да се оплакваме?

Всъщност Господ не се нуждае нито от нашия пост, нито от молитвите ни. Ние имаме нужда от тях. В евангелието на Матей, гл. 17, се срещат тези думи на Христос:

21. Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост.

Но когато човек пости, никой не бива да знае за това. А за молитвата е казано:

„А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка; и като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно. И Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.” (Матея 6:6)

Явно фарисеите, че дори и Йоановите ученици държат светът да знае за техните пост и молитва?

„А – казват – Йоановите ученици – т.е. тези на старата култура – постели и се молели, и фарисейските също, а онези на Христа само яли и пили.“

Сега нам ни казват: „Какъв е пътят за спасението?“ Аз ще ви приведа един разказ и ще ви оставя после математически да си разрешите тази велика проблема, как да се оправи света.

(Тук е хубаво да се прочете разказа за дъщерите на Ормузд-Дей и как са се спасили от Соломон-Ра.)

Сега вие ще ме запитате: „Какво трябва да правим?“ – Завъртете източния ключ 1 път, западния – 2 пъти, северния – 3 пъти, южния – 4 пъти. Завъртете още един път – източния 2 пъти, западния – 3 пъти, северния 4 пъти и южния – 5 пъти. И като завъртите още един път източния ключ 3 пъти, западния – 4 пъти, северния – 5 пъти и южния – 6 пъти, тази врата ще се отвори. Коя врата? – Вратата на знанието, да разбирате дълбоките пътища, които водят към Бога, към спасението, т.е. към вашия дом.

Макар и да съм математик, не успях да хвана окултния смисъл в цифровите комбинации с ключовете и вратите. Продължавам да мисля. Но според мен излизането от затвора става през вратата на знанието. Истинското знание.

И аз бих желал всички да почнат не да се молят, а да завъртват този ключ на знанието. Сега да ви кажа защо и вие не сте завъртели този ключ. Мнозина от вас, които ме слушате от толкова години, аз виждам – пак ще кажа „виждам“, – мислите още, дали това учение е тъй или може да има друго учение. Няма друго учение в света, освен учението на Любовта. Няма друго учение в света, освен учението за Божията Мъдрост. Аз не зная друго учение. И ако вие мислите, че има друго някое учение, заблуждавате се от Соломон-Ра.

Явно се има предвид колебаещите се, съмняващите се. Понякога илюзията ни се струва Истина. Илюзията ни кара да забравим за Дома, там от където сме дошли (или отвлечени...?).

Следователно нам искат да представят действителния живот в палата на цар Соломон-Ра. Ако сме там, ще ни принесат жертви на петте богове, но ако имаме книгата на онези мъдреци, ще намерим тези ключове, които ни водят към вратата – изход за своята бащиния.

Дали светът в който живеем, не са палатите на Соломон-Ра? Какво разбира Учителя под "действителния живот"?

Още много интересни мисли има в беседата, а аз имам и други въпроси.

Цитатите са от "Защо твоите ученици ядат и пият?"