stalker Добавено Април 30, 2011 Доклад Share Добавено Април 30, 2011 Здравейте. На 22 години съм. Леко ми е абсурднода пиша тук за този малък проблем, доколкото виждам хора с далеч по-големитрагедии ( аз самия съм минал през тревожно-депресивно разтройство и ОКР ), новсе пак ще задам въпроса си, за да видим има ли смисъл от него. В моментапринципно съм със едно здраво развито, хронично и добре самоподдържащо се ОКР,но не е в това проблемът. За ОКР-то и невъзможността му за излкеуване съм челдоста, затова ще мина към по-простото. Преди около 5 години се влюбих в жена -по-голяма от мен с 10 години. Бяхме заедно по един леко абсурден начин. Разделяхмесе кажи речи всяка седмица, защото на нея и беше невъзможно и трудно да е смен. Беше женена с две деца и разбира се - мъж . Идеята е, че съм достатъчноадекватен за да знам, че поради невъзможността да съм напълно с нея ( даконсумирам връзката, както ще кажат някои ) аз съм я мистифицирал и мултиплициралчувството за любов. Така стана най-голямата трагедия, която съм изживявал ( билсъм с панически пристъпи през пубертета, бях на хапчета заради тях, но не сечувствах толкова зле, както когато не можех да бъда с нея ) Дотук ясно -жената, момчето, любовта - обикновения разказ за голямата любов. Проблемът е,че съм достатъчно циничен, за да не зная как се получават тези работи, за да незная, че тази огромна чувственост към нея е била от невъзможността да бъдас нея. Ако не сте се отчаяли да четете ще продължа. Сега 5 години по-късно сиимам приятелка, нормален скучен живот и всичко останало, но сънувам тази женачесто и като случайно я срещна получавам предоперативни пристъпи на страх вкорема. Сгърчвам се. Стряскам се. Чудя се какво става. Сънувам я по-често,отколкото сънувам цигари когато ги спра. Както казах, прекалено съм циничен зада вярвам в ЕДИНСТВЕНАТА и в "родени един за друг" глупости. Теориятае, че след като знам всичко това, е нормално да я забравя както съм забравялдругите момичета. Разковничето е, че аз дори не я чувствам вече. Не съмвлюбен, но въпреки това имам странното усещане, че цял живот ще си я сънувам ицял живот ще си я мисля. Всъщност няма как да напиша това запитване без да сеполучи като поредната боза свързана с неизживяната любов и затова ми е малкогузно, защото това не е проблем за този форум. Пак казвам - хората си иматпо-големи проблеми. Всъщност питането ми е какво се случва в мен. Вярно че,като бях с нея се чувствах най-жив, най-щастлив и т.н. , но теорията е, чевсекидневието не пуска никого от своята тъпотия и рутина. И сега, след като съмпотънал в сиво ежедневие, защо не преставам да се сещам и защо като я видя сесгърчвам. Цялата работа е, че съм прекалено саморефлексивен и прекаленосамокритичен и знам повечето теории защо така се чувствам, но както става яснознанието за проблема не помага за неговото разрешаване ( наистина не помага ).Плюс това знам, че любовта е социален феномен, а не генетичен. Повечето хора неси дават сметка, че романтичната любов се появява 18 век някъде. Та с целя тозинабор от знания, с които мога да съм циничен до полуда, все още ми е зле. За даспестя отговори ще кажа нещата по темата, които знам, а оттам нататък ще оставяпрофесионалистите да довършват 1. Знам, че не съм я консумирал тази таканаречена любов. 2. Знам, че невъзможността да съм с нея я емистифицирало като единствена и неповторима. Колкото повече не мога да съм донея, толкова по-зле става. 3. Знам как съм способен да обичам - силно,лудо, до крайност ( краен съм във всички отношения ) 4. Знам, че мозъкът ми може да се чудиподсъзнаателно дали не съм изпуснал "шанса" си и т.н. Не мога да напиша по-добре за проблемът си, носамо ще кажа, че начинът, по който я чувствах, беше абсурдно голям и естествено като всякатипична любовна история не мога да ви кажа колко голям всъщност беше, защото енеизказуемо J П.с. затова социолози и философи толкова сезанимава с любовта. Принципно светът ни е обяснен чрез понятия, с които говиждаме, докато при любовта понятията не стигат и затова всички толкова сиблъскат главата какво е това чудо J Това в рамките на шегата. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stalker Добавено Май 1, 2011 Автор Доклад Share Добавено Май 1, 2011 П.С. Не знам защо се е получило така, но сливането на думи в моето запитване е техническа грешка, която не знам как се е получила. Извинявам се за това. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 2, 2011 Доклад Share Добавено Май 2, 2011 (edited) С други думи, тя ти е станала част от обсесиите ти! А те идват от обсесивния краен, свръхкритичен и самокритичен характер. Крайният характер е това, което поражда окр. Той и неговият перфекционизъм практически винаги вървят ръка за ръка с песимизъм. Ти интелектуализираш, обличаш негативизма си в цинизъм, което все пак си е някаква сублимация... Подобен характер е склонен да се фиксира фанатично в нещо. Колкото по-далечно и идеалистично е то, толкова по-добре. Защото идеализмът е другото име на перфекционизма. Но, както сам знаеш, знанието за проблема е само добър старт, едва в началото на пътя за разрешаването му! Сега, ако решиш да тръгнеш на психоанализа, с терапевта бихте преливали от пусто в празно предполагаемите ти травми и слагали "телета под психичните ти волове". А след десетина години окр-то ти и характерът ти би бил още по-обсесивен... Та ,с две думи, това става с теб. Конкретната обсесия по жената можеш силно да намалиш с когнитивна и нлп терапия. Но в по-цялостен план, според скромното ми мнение, имаш да работиш по всякакъв начин върху характера си! Какво мислиш за това? Редактирано Май 2, 2011 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stalker Добавено Май 2, 2011 Автор Доклад Share Добавено Май 2, 2011 Всъщност наистина много се радвам на отговора, който получих. Напълно съвпада с моята представа за проблема и с моята идея за това кое не ми е в ред - крайността ми. Проблемът е, че ОКР-то ми е повече от хронично вече ( имам ОКР за загуба на информация, например, и ме е страх да изтрия нещата от кошчето на компютъра си. Това е малък пример от целия проблем. ) и справянето с него е под въпрос. Всъщност то до такава степен е част от мен, че ако се излекувам не знам как ще се почувствам. Една приятелка ми поясни, че при моя проблем самата ми същност не иска да се излекува, защото ще се озове в ситуация, в която не е била - в някаква хармония - и това е проблем за съзнанието ми. Преди 5 години минах през депресия, придружена със огромна тревожност, панически пристъпи, придружени с дереализация, но това беше кратко. Истинския проблем е ОКР-то, което си е създало много солидни и качествени връзки в моя мозък. Естествено имам месеци на понижаване на обсесиите ми, но... Идеята е, че това ме отказва да работя върху себе си и върху характера си. Имам желанието, но когато знам, че ОКР-то най-вероятно ще си е там цял живот, решавам просто да крача през живота с едно цинично отношение, което между другото дава някакво успокоение. Цинизмът е доста добър вариант за защитна реакция. Създава едно чувство на псевдосигурност в мен, което, въпреки че знам, че е изкуствено, ме поддържа, така да се каже, в лъжливо състояние на превъзходство, ми дава малко сили. Не знам иначе как щях толкова години да мина през целите тези глупости, които мозъкът ми причинява, без да полудея. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 2, 2011 Доклад Share Добавено Май 2, 2011 (edited) Въпросът е да поискаш да промениш нещата! Няма такова нещо като непроменими състояния! О'к, има мозъчни пътечки, но могат да се прокарат и други, а старите постепенно да разградят връзките си до голяма степен! Да, имаш вторична или даже съзнавана първина полза от проблема си и те е страх да го предизвикаш. Но можеш да пробваш по подходящите начини! И все повече и повече! И да продължиш - а ти си упорит и можеш, щом решиш! На 22 години си, а това никак не е много - това е добре, защото имаш един цял живот за живеене. Ако се скриваш постоянно зад ригидния си характер и пускаш само мъничко радост в живота си през цинизма, негативизма и голямото "ТРЯБВА", това блокира вдъхновението, призванието, творчеството. А те именно са истинското богатство и радост в живота ни! Хубавото е, че си много умен и можеш да осъзнаеш, че искаш далеч повече щастието си и промяната, отколкото сигурната застиналост на статуквото си! Може дфа ти отнеме няколко години, но цялата работа ще бъде част от житейския ти път по растеж и учене на уроците на съдбата ти! В теб вече се прокрадват силни желания за промяна, ведно с другото, нали?! Редактирано Май 2, 2011 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stalker Добавено Май 2, 2011 Автор Доклад Share Добавено Май 2, 2011 Признавам, че наистина умеете да вдъхвате позитивизъм дори през няколко реда във форум Благодаря за бързите и адекватни отговори. Желая ви всичко хубаво и все повече развитие Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts