Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За децата "Индиго"


Recommended Posts

Да, Слънчева и аз мисля,че тези деца идват с мисията да внесат нещо ново в човешките отношения, в живия живот.Не да имат академични знания, а да творят шестата раса.Мисията на всяко поколение е различна.Децата индиго са едно ново начало. :3d_047:

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 122
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Изцяло подкрепям Психолога, и моите наблюдения са същите за "децата индиго" и цялата изкуствена кампания и "популярност" около тях...че са злобни и недоразвити, и носят преди всичко негативи, а не "надарени духовно развити деца, дошли да работят за обединението и тн." глупости, разпространявани с чисто комерсиална цел...лошото е, че тия разпространители на индиго-манията и въпросните "деца-индиго" твърде много са си повярвали...

Изцяло подкрепям това твое мнение, а и на преждепишещите.

Наистина манията е изкуствена и е особено разпространена по женските форуми, където можеш да прочетеш изумителни неща. Пореднатата псевдосоциална митология, която излиза, че е удобна и изпълнява уж психологическите си съдържания.

Индигови деца, какви имаше още - кристални деца, сега аз лично очаквам да се появявят и диамантени. Един интелигентен човек не би давал ухо на този "социален хумор", а би се постарал да попрочете нещо сериозно, все пак.

Линк към коментар
Share on other sites

Изцяло подкрепям Психолога, и моите наблюдения са същите за "децата индиго" и цялата изкуствена кампания и "популярност" около тях...че са злобни и недоразвити, и носят преди всичко негативи, а не "надарени духовно развити деца, дошли да работят за обединението и тн." глупости, разпространявани с чисто комерсиална цел...лошото е, че тия разпространители на индиго-манията и въпросните "деца-индиго" твърде много са си повярвали...

Изцяло подкрепям това твое мнение...

Неразбираемо е за мен, как може да се лепят такива епитети върху деца!?...

Ако тези епитети резонират с вътрешното усещане на някой... тогава е разбираемо.

Линк към коментар
Share on other sites

"Напротив, трябва да се радваме, че такава тенденция изобщо е успяла да набере такава популярност, защото това показва, че не сме ЧАК толкова отдалечени от духовността колкото бихме могли да бъдем; че все пак има неща, в които все още вярваме и стремежи, които не са безвъзвратно загърбени. (можеше да бъде много по-зле)."

Да приемем, че има такива души. Защо идват на Земята? За да се поучат ли, не, идват за да помогнат на другите хора. За тях това е нещо като игра и именно в древността е имало много повече Висши души и духовни учители, защото тогава хората са се нуждаели много повече от помощ и напътствия. Именно тези същества идват, когато духовното развитие на цивилизациите е в критична точка и е тръгнало надолу. Та, ако ни очаква добро бъдеще, просто такива същества няма да се раждат, защото няма да има нужда от тях.

Затова съм скептик относно бъдещите поколения, защото съм оптимист и не искам да се случват лоши неща на хората и да деградират, че да се налага да слизат и да се раждат Божествени създания и учители.

Тоест има го и дяволското начало. Той, Дявола нарочно ни подмамва, че ще се преродят невероятни феномени на Земята, а то се оказва, че пак сме грешали и енергията им е нечиста.

Трябва да се радваш когато ти даваш, когато ти изминаваш правилния път, а не когато някой Ангел слиза от небето и помага на хората, защото са сбъркали тотално начинанията си и тотално са се обезверили.

Дарбите идват не само от Божественото, но и от Дяволското. Трябва твърдо да ги разграничаваме. Това, че си надарен от Злото за да му служиш, не те прави по-божествен.

Аз съм реалист. Имало е хиляди примери в човешката история, когато хората са очаквали чудеса от следващите поколения. Чудо е когато намериш пътя, чудо е когато намериш Доброто, щастието и хармонията, а не когато си Супер надарен от Дявола с цел да унищожиш всяко хуманно и добро начинание. Има разлика.

Нека се докажат тези с талантите, че са духовно богати, честни и благородни и тогава ще ги признаем за духовно извисени.

Не очаквай спасение от всяко по-талантливо от теб същество. Обикновенно то се оказва по-дяволито, отколкото си предполагал.

Редактирано от Психолога
Линк към коментар
Share on other sites

"И все пак ние не сме 100% душа, нали тя е инкарнирана в сомата при която имаме генетична фамилна унаследеност, в конкретния случай говоря за т.н. Туберкулинов миазъм с неговото усещане за задушаване.

И нека не ги съдим, та самите ние сме несъвършенни и грешни."

Нали затова са хора. За да разсъждават, а не да действат машинално. Гените не са определящи, ако си намерил духовното спокойствие в себе си. Ако не можеш да подчиниш едно тяло, как ще подчиниш душата си? Ако от всеки повей на вятъра си зависим, как ти самия ще имаш каквото и да е мнение и ще достигнеш до каквото и да е духовно прозрение?

Не сте прави. Ние трябва да съдим за всичко. Трябва да съдим, за да разбираме. От психологическа гледна точка е невъзможно да запаметиш правилно нещо, някакво правило, ако преди това не си осъдил какво е редно и какво е нередно да се прави. Несъденето не е знание. В спора се ражда истината. Ако не съдиш и не обсъждаш с останалите света, то няма как да разбереш какво си дори и ти. Освен това в този свят има Енергийно равновесие. Тоест за да се запази хармонията и реда на всяка Агресия трябва да се отвърне подобаващо, иначе лошите Енергийни натрупвания водят до пълна духовна деградация на света. Във всички религии има съдене, има осъждане на даден тип поведение и това е много точно описано.

Трябва да съдим, да разбираме всяко нещо на този свят за какво служи и да си го превеждаме на нашия си духовен език. Трябва и да осъждаме Злите, лошите деяния, за да се завърти колелото на кръговрата иначе сме обречени на духовна нищета.

Редактирано от Психолога
Линк към коментар
Share on other sites

А бе много се заговори за индиговите И аз почнах да търся .Намерих много умни и талантливи но някои от тях живи дяволи злобни дори жестоки това не са никакви индиго деца.Има те скоро ще проявят но много майки се заблуждават техните са такива.

Злобни... жестоки... това всъщност е твоето усещане, твоят вътрешен резонанс на техните действия.

А техните действия са продиктувани от непоносимостта им към ограничаване на жаждата им за свобода и простор, което подсъзнателно усещат като задушаване.

Аз не говоря за моето усещане за тях а за делата им. Индиговите имат силно изпънала и развита фонтанела . и .бързо прощаватПробвайте ги с разтроени деца до 1 година би трябвало бързо да се успокоят при тях.А аурата им е розово виолетова.

Редактирано от mihailo
Линк към коментар
Share on other sites

Големи съдници, оценки много, а всеки мери .... със собствената си мярка.... :feel happy:

Факт е, че има души, преминаващи през 4-о ниво на съзнание, т. е. в шастата раса... Каква ще е тя?.... Бъдещето ще покаже....

Според мен у всяко дете, у всеки човек има заложено нещо прекрасно. Не винаги и не всеки успява да изяви и развие дарбите си, но всеки учи нещо в този живот...:yinyang:

И тъй, искате ли да се изправите, да постигнете своите желания, турете любовта за основа на живота си. Любовта е в човека вътре, а не вън от него. Докато любовта е във вас, не търсете човек вън от себе си да го обичате и да ви обича. Външните отношения на хората се дължат на любовта, която те носят в себе си. Това, че майката целува, милва и прегръща детето си, още не показва силата на нейната любов. Силата на любовта в човека се определя от любовта му към Бога. Виждате, че някоя майка обича детето си много, но ако се случи нещастие с детето й, тя веднага упреква Бога. Тя казва: Защо Бог ми даде това дете, и защо го взима? Тази майка мисли криво. Бог, най-съвършеният в света, не благоволява в страданията и в смъртта на човека. Причината за страданията се дължи на самия човек. Следователно, когато се произнасяте за нещо, първо трябва да мислите, да разглеждате нещата добре и тогава да кажете мнението си.

Сега като ученици, приложете любовта в живота си. Радвайте се на придобивките на всеки човек, за да се радват и на вашите придобивки. Ако срещнете някой здрав, учен, силен човек, радвайте се за благото, което му е дадено. Като срещнете някой човек, намерете доброто в него, а не погрешките му. Не бутайте човек, който носи оръжие. Не бутайте човек, който е пълен с избухливи вещества. Дойдете ли до въоръжения или до човека с избухливите вещества, стойте далеч от него. Приближавайте се към доброто на човека, но отдалечавайте се от неговото зло. Затова е казано в Писанието: „Не противи се на злото!" С други думи казано: не се бори със своите лоши мисли, чувства и постъпки. – Защо? Те представляват болезнени състояния в човека. Дръж се за своите добри мисли, чувства и постъпки, както и за тия в другите хора. Те представляват здравословни състояния в живота.

Здравословни и болезнени състояния Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

.......Трябва да съдим, да разбираме всяко нещо на този свят за какво служи и да си го превеждаме на нашия си духовен език. Трябва и да осъждаме Злите, лошите деяния, за да се завърти колелото на кръговрата иначе сме обречени на духовна нищета.

От "Красиви движения":

"...Писанието казва: „Не се противете на злото.“ Видиш, че злото иде, какво трябва да правиш? Отстъпи мястото си, пък ти вземи последното място. Ако злото седне до тебе и мислиш, че можеш да го контролираш, ти си на крива посока. ....

Единствената сила, която може да се справи със злото, то е доброто. Вашата погрешка понякой път е, че вие искате да се борите със злото. Искате да му кажете нещо. Нищо не му говори. Злото има свой език. Това са иносказателни работи. Всички вие имате работа все със злото. Имате неразположение. Това се дължи на злото. Имате едно съмнение, това се дължи на злото. Имате една скържавост, това се дължи на злото. Имате една зла памет, това се дължи на злото. Казвам: Всички добри качества се дължат на доброто,всички лоши качества се дължат на злото. Вие сега сте носители на едното и на другото [доброто и злото]..."

От "Пак се яви!":

"...И Христос е казал: Не се противете на злото. Всеки, който се опитал да се бори със злото,той всякога е плащал с живота си.

Бог, Който разбира закона, само Той е в сила да се бори, да се справя със злото. Вие поддържайте злото.

Между вас и злото нека седи Бог на Любовта и само по този начин вие можете да опитате злото, ако искате да го опитате, разбира се...."

От "Бъдете като децата":

"...Другото заблуждение, което съществува в света, е, че като казваме да не се противим на злото, това подразбира, че трябва да го обичаме. Това,което човек прави, не го обича. А това, което не прави, него обича. Злото може да се обича, когато не се прави, а доброто може да се обича, когато се прави. ..."

И какво излиза. Дали пък не е вярно, че който не обича злото, го прави......

От "Не съдете, а садете!:

"...Та казвам: Не съдете, за да не бъдете съдени. Нас ни трябва една наука на Любовта, за да може да ни извади от ония противоречия, които се намират в нашия ум сега. Какъв(то) и порядък да турим, колкото и идеален да бъде, с туй разбиране, което сега имаме, всякога ще има нещо, което да ни липсва[ и можем да се увлечем да съдим]....

ОТ "Слаби и силни:"

"...Благодарете за всичко онова, което става във вас. При добро и зло благодарете, нищо повече. Защото там, дето е Бог, доброто и злото слугуват. Казва там:„Адам стана като боговете, да познава доброто и злото.“ Понеже Бог е любов, доброто и злото еднакво му слугуват. Казвам, Бог, Който е във вас, оставете да Му слугуват доброто и злото, не си давайте мнението. Не противи се на злото, не противи се на доброто. Казвам, то са Божии слуги и каквото те правят, това е добро...."

От "религиозни и духовни хора":

"...Прощавайте. Както Бог ви прощава, така и вие прощавайте. Казва: „Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше греховете.“ "

От "Отче наш":

"...и прости нам дълговете ни,

както и ние прощаваме на нашите длъжници..."

Линк към коментар
Share on other sites

Изцяло подкрепям Психолога, и моите наблюдения са същите за "децата индиго" и цялата изкуствена кампания и "популярност" около тях...че са злобни и недоразвити, и носят преди всичко негативи, а не "надарени духовно развити деца, дошли да работят за обединението и тн." глупости, разпространявани с чисто комерсиална цел...лошото е, че тия разпространители на индиго-манията и въпросните "деца-индиго" твърде много са си повярвали...

Изцяло подкрепям това твое мнение, а и на преждепишещите.

Наистина манията е изкуствена и е особено разпространена по женските форуми, където можеш да прочетеш изумителни неща. Пореднатата псевдосоциална митология, която излиза, че е удобна и изпълнява уж психологическите си съдържания.

Индигови деца, какви имаше още - кристални деца, сега аз лично очаквам да се появявят и диамантени. Един интелигентен човек не би давал ухо на този "социален хумор", а би се постарал да попрочете нещо сериозно, все пак.

Ивета бе, ей това е прекрасен пример на сочене с пръст :)

Линк към коментар
Share on other sites

Именно тези същества идват, когато духовното развитие на цивилизациите е в критична точка и е тръгнало надолу. Та, ако ни очаква добро бъдеще, просто такива същества няма да се раждат, защото няма да има нужда от тях.

Затова съм скептик относно бъдещите поколения, защото съм оптимист и не искам да се случват лоши неща на хората и да деградират, че да се налага да слизат и да се раждат Божествени създания и учители.

Ако действително мислиш, че света, в който живеем днес не е деградирал, и можеш да приемеш това твое разбиране като главната причина да няма необходимост от слизането на висши същества (като самия Учител)... тогава просто няма смисъл да се впускам в подробности. Ще кажа само, че не съм съгласна въобще.

Трябва да се радваш когато ти даваш' date=' когато ти изминаваш правилния път, а не когато някой Ангел слиза от небето и помага на хората, защото са сбъркали тотално начинанията си и тотално са се обезверили.[/quote']

Аз пък мисля, че човек има основание да се радва и в двата случая.

Бих се зарадвала ако свърша работата, която е трябвало да свърша през дадения живот. Но бих се зарадвала И ако някое висше същество слезе, за да помогне на част от света да се повдигне. Точно както се радвам, че Христос е дошъл преди всичките тези години и ни е оставил богатия си словесен завет (благодарение на който доста индивиди като теб са се научили да философстват, между другото) Както и се радвам, че Учителя е бил сред нас само преди няколко десетилетия, за да ни остави безценното си духовно наследство, което е и причината да съм тук в този форум. А и ти си в него, между другото.

Не бих могла да не се радвам. Просто е неприродно за мен. Не бих могла да не благодаря за нещата, които ме правят такава, каквато съм.

Но... това е само моята перспектива.

Дарбите идват не само от Божественото' date=' но и от Дяволското. Трябва твърдо да ги разграничаваме. Това, че си надарен от Злото за да му служиш, не те прави по-божествен.[/quote']

Не знам колко твърдо трябва да ги разграничаваме. Не знам и до колко сме способни да ги разбграничаваме. Знам само, че има причина, поради която ни е казано, че не е редно да съдим. И съм напълно съгласна с това.

Аз съм реалист. Имало е хиляди примери в човешката история' date=' когато хората са очаквали чудеса от следващите поколения. Чудо е когато намериш пътя, чудо е когато намериш Доброто, щастието и хармонията, а не когато си Супер надарен от Дявола с цел да унищожиш всяко хуманно и добро начинание. Има разлика.[/quote']

Присъдите ти не са особено реалистични. Нито пък уместни.

След като виждаш тази разлика – аз лично се радвам за теб, за това, че ти се чувстваш така вдъхновен от мнението, което имаш. Но, това е преди всичко само мнение. И мисля, че е много по-редно всеки да бъде оставен да изгражда собствени мнения, от колкото да проповядва своите. Просто няма смисъл.

Никой не очаква чудеса от тези деца. Чудесата се документират след като вече са се случили.

Никой не очаква спасение от където и да било. На ясно сме, че отговорността лежи у всеки човек индивидуално.

Това не означава, че не можем да бъдем вдъхновени от чисто човешки истории на деца и родители, които по абсолютно никакъв начин не вредят на никого, а напротив – освен че затвръждават съществуването на духовния фактор и помагат на много хора да преоткрият душите си, също така помагат и на някои родители да приемат децата си такива каквито са. Да не упражняват никакви форми на насилие над тях, опитвайки се да ги превърнат в нещо, което не са и не могат да бъдат.

От гледна точка на един родител – проявите на детето са носител на гордост, което е чисто егоистична нужда. Да видиш, че детето ти успява, че се справя добре, че е прието сред другите деца, че си го възпитал както трябва. Това са т.нар. ego rewards за всеки родител, които потвърждават неговите способности да оформи един качествен човек... Родителската гордост и жажда за самодоволство стимулира някои родители постоянно да искат още и още и още постижения от децата си – академични, романтични, професионални и какво ли още не.

(И не го казвам осъдително - на ясно съм с факта, че това е едно нормално изкривяване на превъплащението homo sapiens. Просто съм попадала на не-малко истории, които ме трогнаха точно с това - промените в гледищата на самите родители спрямо собствените си програмирани очаквания и изисквания)

Тези СПОДЕЛЕНИ истории помагат на толкова много родители да осъзнаят, че са длъжни да подкрепят децата си в процеса на тяхното развитие, а не да ги бутат към нещо, което ще допринесе за личното им нещастие. Аз лично не съм забелязала никаква вреда от тях.

И това ще е последното мнение, което пиша в тази тема.

Не искам да се сформира поредния водовъртеж от безконечни спорове.

Но само между другото, не съм съгласна с по-голямата част от съдържанието на постовете на Психолога. Just an FYI.

P.S. Понякога ми става приятно като видя такова голямо разнообразие от мнения и личности в този форум! :)

Редактирано от Sybilla
Линк към коментар
Share on other sites

До колко обаче е оправдано да се внушават на децата етикети индигови деца или кристални деца, с които възрастните се опитват да обяснят неразбраните от тях промени и проблеми на новите поколения?

Всеизвестно е, че всяко поколение се различава от предното, че конфликтите между тях са често срещани и е съвсем естествено по-младите да ни изненадват с нови знания и различен подход към живота. От известно време обаче стана много модерно новостите на децата от последните няколко поколения да се характеризират с екзотични идеи и с етикетите „индиго” и „кристал”.

Децата могат да са хиперактивни или точно обратното неконтактни или затормозени. Могат да са свръхнадарени или да имат задръжки в развитието на определени умения, а могат да съчетават и двете. При всички положения такива деца изглеждат трудни за възрастните и необясними за техните остарели критерии за добре развиващо се, стандартно, послушно детенце. Според любителите на свръхестествени теории тези деца веднага се класифицират като нещо необичайно, извънредно, като едва ли не пратени на Земята с мисия и носещи уникално различни качества. Въпросните деца имали синя аура, която само посветени могат да видят. И понеже били избрани, не можели да се адаптират към средата на връстниците си, за това били по-раними, непослушни и емоционални.

Теорията вероятно е много удобна за тези, които няма как да си обяснят разликите в поколенията и факта, че децата растат в съвсем различна среда от нашата, че консумират различни храни от нашите и са в съвсем различна информационна среда. Любителите на езотериката и мистиката се надпреварват да им дават характеристики, които в основата си постоянно се разминават и обхващат голям спектър от признаци, според които едва ли не всяко дете трябва да е от онези с мисията на Земята.

Не пропускаме ли обаче важни признаци на сериозни проблеми покрай утешението, че децата ни са индиго или кристал?

Смята се, че индиговите деца са трудно приспособими към социалната си среда в градината или в училище, че те трябва да бъдат оставени на себе си, да се забавляват и развиват самостоятелно без да се правят излишни опити мъничето да влезе в колектив.

В действителност отдавна е ясно, че човек е социално животно и детето рано или късно ще трябва да навлезе в някакъв социален кръг различен от семейството. А колкото по-късно стане това, толкова по-трудно ще му бъде да впише себе си и да се съхрани едновременно с това като личност. Разбира се, това не бива да става насилствено, но е хубаво ако детската градина не му понася да потърсиш друг вариант за адаптация в детска среда – например различни школи, спорт, родителски кооператив, каквито има вече в столицата, полудневна занималня или нещо друго, но свързано с интересите на детето. Децата, които не могат да се приспособят спрямо връстниците си, малко или много се чувстват подтиснати и нещастни. Учениците често изпитват груповия конформизъм, те имат нужда да бъдат приети от другарчетата си и след това да покажат личността си. Но да бъдеш отхвърлен винаги е трамватично, независимо от кое поколение е детето.

източник Митове за децата индиго

Някак си предпочитам сериозни автори пред измишльотини :)

Редактирано от Ивета
Линк към коментар
Share on other sites

Здравият разум никога не е излишен. Но наистина всеки има право на мнение, на разбиране и неразбиране...:feel happy:

Също смятам, че е добре да има различни културни споделяния. Нека всеки сам преценява кое е за него. Живота доказва теориите...:yinyang:

П. П. Що се отнася до училищната и социална среда, там има много да се желае... И не от децата, те са ползватели.... нали ние ги учим?...

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

"Единствената сила, която може да се справи със злото, то е доброто."

Не е точно така. Имаме си поговорка, че клин клин избива. Жените как побеждават в една война?

"Вашата погрешка понякой път е, че вие искате да се борите със злото. "

Всяко креативно нещо, всяко духовно учение, всяко благородно начинание е борба срещу Злото. Злото не иска да сме щастливи, силни и добре. Заради него ли да сме нещастни, слаби и тъжни? Като се събере гадна Енергия от Злоба да и теглим една майна пък каквото стане. Все пак нека достойно излезнем от този живот, а не като мекотели.

"Вие сега сте носители на едното и на другото"

Аз просто пътувам. Душата ми просто пътува и, ако е добра иска да спаси доброто в себе си и извън нея, ако е Зло обратното, да има хаос и неразбиране.

"И Христос е казал: Не се противете на злото. Всеки, който се опитал да се бори със злото,той всякога е плащал с живота си."

И Христос плати с живота си. Затова е Добро. Да си Ангел без да се жертваш е невъзможно. Ангелите не ги е страх от смъртта, защото те пак ще се преродят в Ангели и духовни същества. Страхливи са само нисшите духовно същества.

"Злото може да се обича, когато не се прави, а доброто може да се обича, когато се прави. ..."

Тук сте прав.

"Та казвам: Не съдете, за да не бъдете съдени."

Напротив. Съдете достойно, за да бъдете и вие достойно съдени. Останалото е Абсолютна Анархия. Нека бъдем едно цяло, нека душите ни се срещат и се съдят според Духовните норми и израстват пак според тях. Ако сме сами несъдени и несъдещи сме обречени.

Нима учителя не ви съди, щом проповядва определена визия и представа за Духовното. И той съди. Съди и света, съди и хората, съди и духовното. Всяка дума е вид присъда в нашето съзнание. Така е според психолозите.

Редактирано от Психолога
Линк към коментар
Share on other sites

"Но бих се зарадвала И ако някое висше същество слезе, за да помогне на част от света да се повдигне."

Аз пък бих се зарадвал, ако ние учениците повдигнем света без да се налага да идват божествени създания да ни помагат.

"Знам само, че има причина, поради която ни е казано, че не е редно да съдим."

Това са глупости. От древността има присъди за всичко. Словото, думите са вид присъда за света. Освен това, кога в човешката история, ако изнасилиш жена някаква няма да бъдеш съден? Тоест винаги има присъда. Самото споменаване, че не трябва да съдим е вид Голяма присъда.

"Присъдите ти не са особено реалистични. Нито пък уместни."

Единственото нещо което различава човека от животното, това е присъдата. При животните ли ни пращатe? Човек съди, това му е мисията на Земята.

"Това не означава, че не можем да бъдем вдъхновени от чисто човешки истории на деца и родители."

Младата и неосъзната плът вдъхновява. Спор няма.

".Родителската гордост и жажда за самодоволство"

Висшата душа не изпитва нужда да се доказва и не е жадна за нещо в този Ад наречен Земя. Тя иска само да помага.

"Аз лично не съм забелязала никаква вреда от тях."

Бунтовете в Лондон също са от " Индигови" деца. Да ги хвалим ли?

Редактирано от Психолога
Линк към коментар
Share on other sites

Господин Психолог, желая ви успех във вашето учене. Различни са ни вижданията, целите и учителите, но всеки си има път, нормално е...

Щастието е вътре в нас, не зная Христос да е учил да сме нещастни. Напротив-казал е "Моят Мир ви давам" и Радостта изгрява вътре в нас... Но ще кажа - "разни хора, разни идеали..." Всеки е прав за себе си.:yinyang:

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

Теорията вероятно е много удобна за тези, които няма как да си обяснят разликите в поколенията и факта, че децата растат в съвсем различна среда от нашата, че консумират различни храни от нашите и са в съвсем различна информационна среда. Любителите на езотериката и мистиката се надпреварват да им дават характеристики, които в основата си постоянно се разминават и обхващат голям спектър от признаци, според които едва ли не всяко дете трябва да е от онези с мисията на Земята.

Така е.

Тази теория е удобна и за родители, които имат някакви комплекси по отношение на способностите на своите деца. Често пъти лошото поведение, лошия успех в училище и т.н. се обясняват с това, че детето е индиго или кристал и поради това, че си е дошло на този свят с всички знания :) му е скучно и безинтересно в училище.

Моя позната внуши на детето си че е кристално и сега си плаща за това...

Индигови хора ( аз ги наричам гении) е имало винаги, има ги и ще ги има, но техния брой е твърде скромен, за да говорим, че почти всички деца след еди коя си година ще бъдат индигови или кристални.

Линк към коментар
Share on other sites

"Знам само, че има причина, поради която ни е казано, че не е редно да съдим."

Това са глупости. От древността има присъди за всичко. Словото, думите са вид присъда за света. Освен това, кога в човешката история, ако изнасилиш жена някаква няма да бъдеш съден? Тоест винаги има присъда. Самото споменаване, че не трябва да съдим е вид Голяма присъда.

Психоложе, искам да знаеш първо, че съм също толкова пристрастна към психолозите, както вие към така наречените "индигови деца"

И ще ви кажа защо. Понеже нямат добра подготовка и не са професионалисти.

Всеки нормален човек може да направи психологически портрет на Слави Трифонов например, защото е публична личност, но на психологът му трябват тестове, въпроси и отговори, за да направи такъв. Случаят се даваше по телевизията.

Следващият известен психолог, когото видях по телевизията беше онзи на детето убиец, баща на момичето, което убило друго момиче. Даваха го по телевизията. Та ако вие, психолозите не можете да възпитате собствените си деца, какво ще коментирате за чуждите?

Та щом всички деца ги слагате под един знаменател, защо и аз да не сложа всички психолози под един знаменател/да изпреваря въпроса с отговор/?

Не обичам когато съдят пристрастно като вас и когато мерят с двоен аршин и когато си мислят, че знаят нещо, като не знаят нищо!

Пълни сте със съмнения и разчитате на готови тестове, искате да сложите всички в калъп, но всеки е отделна личност и калъпът обикновено не е достатъчен.

Нужно е човек да има сърце с което да разбира чуждите най-напред, за да бъде психолог след туй.

Без никакъв тест въз основа на едно ваше изречение мога да ви направя психологически тест и то доста обстоен, а да не говоря ако прочета повече от едно изречение какво може да се разбере за вас и ако Господ ми подскаже нещо още ...

Така е - ДУМИТЕ ТИ СА ВИД ПРИСЪДА!

Говорят, че прошката никак не ти се отдава, както на индиговите деца! А непростителността отваря голяма врата към злото във всички посоки! Това е библейски принцип, но от примерите в живота. С каквато мярка мериш и на тебе ще бъде отмерено, казва Господ в Библията!

Та с какво сте по-различен от индиговите деца, които съдите? Не сте ли точно като тях в непростителността и търсенето на справедливост? Виждате себе си в тях и затова не ги харесвате ли?

Кога няма присъда, питате

Понеже сме в духовен форум, отговарям според духовните представи и с библейски примери/за да разберат повечето участници/.

Когато освободиха поради милостиня убиеца Варава вместо Исус, това беше неосъждане на убиец/не на насилник/.

Когато си плащат гаранцията, плащат си наказанието - не ги съдят после

Когато си излежат наказанието - после не подлежат на осъждане/може и да съм пропуснала някои примери/

Имаше и друг случай от Библията, когато нямаше изпълнена присъда - случая на прелюбодейката уловена в прелюбодейство

Тогава наказваха туй деяние, като престъпниците бяха убивани с камъни.

И трябваше, който беше безгрешен пръв да хвърли камък според Исусовите думи .... но такъв не се намери ...

Та вие психоложе за безгрешен ли се смятате, та почнахте да хвърляте камъни срещу хора, които не познавате? Да, и аз не ги познавам/май чета въпроси/

Продължавайте да съдите, нямам против, но нека присъдите ви бъдат справедливи ... защото всеки си получава заслуженото!

И внимавайте, тези които сте съдили един ден да не ви отмъстят за несправидливите ви, пристрастни присъди ... защото обикновено така се получава в живота/да отговоря пак на въпроса ви/ и защото така обикновено става по филмите.

Несправедливите съдии си получават присъдите от съдените.

И откъде имате познания за индиговите деца, мога ли да попитам?

И някакво доказателство да ни дадете, че бунтовете в Лондон били от "индигови" деца, моля! Иначе думите ви ще бъдат клевета, без доказателства, нали знаете?

Човек съди, това му е мисията на Земята.

Съди човече, щом можеш, ама не ти се отдава! Първо си научи законите и алинеите и после съди, никой няма против справедливи присъди ...

Но различните мерки и двойните везни, двойният аршин много не е на почит ... забравих, че в страната на Бай Ганьо, байганьовщината е на почит ...

Висшата душа не изпитва нужда да се доказва и не е жадна за нещо в този Ад наречен Земя. Тя иска само да помага.

Който съди несправедливо, не може да има представа за вишите души, защото не е извадил гредата в своето си око, за да види ясно и да вади съчицата в окото на другия!

Няма нужда да разделяте децата на индигови и други и така да се делят и родителите! Просто няма нужда!

Защото така някои като психолога ще си казват и ще благодарят, че неговите деца не са индигови. А ако бяха?

Какво щеше да прави? Ще ги разпънете на кръст ли? Само защото са по-различни от вас ли?

Имаме едно ново поколение от деца, различни, а възпитанието, психолозите и учителите стари и остарели. Повечето от тях не могат да видят потенциала им, а камо ли да го използват! Това е истината! Разбира се изключвам изключенията от правилото!

Искаме да ги вкараме в нашите ограничени рамки, представи, вместо да развиват потенциала си. Защо? Само защото нашите умове са ограничени, друга причина не може да има!

Нужно е време и всичко ще си дойде на мястото и ще се отделят едните от другите. Ще намерят начин да развият потенциала си.

Но ще има и част от тях, които няма да успеят да го развият в правилната посока.

За мен неосъждението и прошката е признак на висша душа!

Линк към коментар
Share on other sites

За мен неосъждението и прошката е признак на висша душа!

Толкова много думи, че да кажеш това ли :)

Хайде да се върнем на темата.

Аз лично завиждам на маркетолозите на този як бизнес - индиговите деца: намерили са много пластелинов таргет - майките. Продават книгите си и успокояват родителите с псевдопсиохология. Ами какво по-доходоносно? Евала на всички, които търсят лесни начини да забогатеят и лесни начини да запълнят дефицитите си.

Всеки плаща, нали ...

Редактирано от Ивета
Линк към коментар
Share on other sites

Толкова много думи, че да кажеш това ли :)

Хайде да се върнем на темата.

Аз лично завиждам на маркетолозите на този як бизнес - индиговите деца: намерили са много пластелинов таргет - майките. Продават книгите си и успокояват родителите с псевдопсиохология. Ами какво по-доходоносно? Евала на всички, които търсят лесни начини да забогатеят и лесни начини да запълнят дефицитите си.

Всеки плаща, нали ...

Не само това. А и например, всички знаят че всяко правило си има изключения и всяко стадо мърша, откъдето следва, че не може да поставяте всички под един знаменател. Че новото поколение си изисква ново отношение откъдето значи, че ние трябва да си променим ограничените и остарели представи и да разширим полизрението си, за да се справим с правилно с възпитанието му.

Може и да е както казваш, но това са само думи. Можеш ли да дадеш доказателства някакви? Единични случаи ли имаш в предвид само или повече?

И ще има хора, които търсят начини да забогатеят от какво ли не, но темата не е за това.

Най-лесно е човек да съди и сочи грешките на другите, така не поема никаква отговорност за нищо. Все другите му са виновни. Най-лесно е да се плюе по това което знаеш и не знаеш ...

Но нека никой не забравя, че единият пръст сочи напред към другия, а всички останали към самите нас, когато съдим.

По-трудно е да се търсят решения на проблемите. А проблеми винаги ще има в този свят. И когато става въпрос за децата, става въпрос за бъдещето, не само на нацията ни като цяло, а и за бъдещото на света.

Линк към коментар
Share on other sites

Ако индиговите деца са добрите, то трябва да намерим и лошите. А ние кои сме? Принцесата дето чака принца на белия кон да я спаси?

Въпросът с вярата в индиговите деца може би е малко по-сложен отколкото си представяме. Тя е стремеж за докосване до Бога, но тъй като хората не вярват в близостта на Бог, нито в близостта на Христос или Буда, те търсят тяхното проявление в нещо звучащо им по-близко. Вярата в децата индиго, които ще донесат по-добро бъдеще всъщност си е модерна форма на вярата във второто пришествие. И това бъдеще наистина ще дойде, но нека по-добре всеки да си поеме своята част от тежестта по осъществяването му, отколкото да я прехвърля на някой друг, възхвалявайки индиговия цвят на аурата му.

Линк към коментар
Share on other sites

Ако индиговите деца са добрите, то трябва да намерим и лошите. А ние кои сме? Принцесата дето чака принца на белия кон да я спаси?

Въпросът с вярата в индиговите деца може би е малко по-сложен отколкото си представяме. Тя е стремеж за докосване до Бога, но тъй като хората не вярват в близостта на Бог, нито в близостта на Христос или Буда, те търсят тяхното проявление в нещо звучащо им по-близко. Вярата в децата индиго, които ще донесат по-добро бъдеще всъщност си е модерна форма на вярата във второто пришествие. И това бъдеще наистина ще дойде, но нека по-добре всеки да си поеме своята част от тежестта по осъществяването му, отколкото да я прехвърля на някой друг, възхвалявайки индиговия цвят на аурата му.

Ама оставете определенията. И аз съм против това наименование и разделяне на децата - "индигови", "добри", "лоши".

Каквито и да са, те са деца. Определенията не помагат на никото, нито на родители, нито на деца. А безсмислените спорове е ясно докъде водят и откъде идва плодът им!

Относно вярата, имаше един случай описан. Родители, които лишили детето си от всякаква вяра, изолирали го и го затворили в една стая. Колко били учудени една сутрин когато видели детето си да се моли на колене пред Слънцето.

Човек вярва в едно или друго/дори атеизмът е вяра/, защото така сме създадени.

На мен и досега не ми е ясно защо се шуми толкова много за тези деца. Шумът не е решение на проблемите, нито делението и определенията които се лепят на децата!

Всеки би трябвало да прави разлика между Творец и Творение, между Бог и човек/тоест и децата са човеци/. И това най-добре го знаят родителите, защото виждат и добрите старни и грешките на тези деца.

Та изобщо изводите не са ти правилни! Ако някой страничен наблюдател вярва и очаква от тези деца второ пришествие, това си е негов проблем, но той с нищо не може помогне като страничен наблюдател - защо тогава да вземаме мнението му под внимание, все пак е само страничен наблюдател, далеч от истината.

Иначе и аз вътре в себе си, не разбирам всичко което се опитват да кажат за така наречените "индигови" деца и просто този термин го изключвам. А и многото термини са за да заблудят, не за да обяснят нещата. По-скоро подхождам към въпросите общо - не като към индигови деца, а като децата на нашето време, като децата на това поколение за които всички ние носим отговорност.

И да се делите и да не се делите, всички са отговорни за новото поколение!

В книгата на Друнвало Мелхиседек се споменаваше за подобни деца. Мислите ли, че се е объркал нещо или че ние не сме го разбрали правилно и сме на по-високо ниво от неговото, с повече власт и сила от неговата меркаба?

Питам, защото знанието и сила и Божието помазание вървяли ръка за ръка?

Лично повече ми е позната Библията. Там в последно време се описват две поколения. Едното няма да има никакви ценности, а другото обратно на него. Разделението ще става все по-голямо на двете крайности/христови и антихристови/.

Дори според това, което е споменато ще се делят хората на хора от кал и на хора от желязо според писаното в Даниил, последното човешко царство ще бъде смесено - кал и желязо и тези хора, никога няма да могат да се слеят.

По-скоро се говори за хора като нас/според библейските разбирания първият човек е направен от кал, пръст/ и хора - биороботи/железни/. В тези усилни времена, наистина ще са нужни сили, но не думи!

Много сега разчитат на думите си, като да излъжат и заблудят, но на времето си, никой не ще може да разчита на думите си, единствено на силата си, която идва от Бог или дявол!

Сега се боите от свръхестественото в децата, но бъдещето е на свръхестествените сили. Свиквайте!

Наистина не знам как през тези времена ще оцеляват обикновените хора, без сили, не знам или просто няма да оцеляват!

А за тези, които разчитат само на думите си е писано, че имат вид на благочестие, на са отречени от силата му!

Затова ви съветвам да бъдете много внимателни, когато говорите за деца или възрастни, които притежават сили, които вие не притежавате!

Дори има някои, като Самсон, които не знаят кога силите са се оттеглили от тях и кога са с тях. Те нека също си мълчат, когато става въпрос за сили и енергии!

Линк към коментар
Share on other sites

Много сега разчитат на думите си, като да излъжат и заблудят, но на времето си, никой не ще може да разчита на думите си, единствено на силата си, която идва от Бог или дявол!

Думите не са ли сила?

Сега се боите от свръхестественото в децата, но бъдещето е на свръхестествените сили. Свиквайте!

Наистина не знам как през тези времена ще оцеляват обикновените хора, без сили, не знам или просто няма да оцеляват!

И защо да се боим от свръхестественото?

А ти как точно си представяш, че силите за които пишеш ще ти помогнат?

А за тези, които разчитат само на думите си е писано, че имат вид на благочестие, на са отречени от силата му!

Затова ви съветвам да бъдете много внимателни, когато говорите за деца или възрастни, които притежават сили, които вие не притежавате!

Дори има някои, като Самсон, които не знаят кога силите са се оттеглили от тях и кога са с тях. Те нека също си мълчат, когато става въпрос за сили и енергии!

Е да де, ама те обикновено именно тези със силите много приказват.

Линк към коментар
Share on other sites

"Е да де, ама те обикновено именно тези със силите много приказват."

Напълно прав си Станимир. Силните обикновенно приказват много за да сплашат и ако не им се подчиниш показват Силата си пред теб, демек стават Зли, обиждат и дори ти налитат да се разправят със силата дадена им от Бог. За какво я ползват те? За лично себелюбие, суета и духовна нищета. Проблема винаги е в Силните, а не в слабите.

Дявола обладава силните, защото от тях се нуждае. Според христянството именно слабите са добрите и духовно извисените, защото Дявола не го интересуват тези нищожества.

Редактирано от Психолога
Линк към коментар
Share on other sites

Ако индиговите деца са добрите, то трябва да намерим и лошите. А ние кои сме? Принцесата дето чака принца на белия кон да я спаси?

Въпросът с вярата в индиговите деца може би е малко по-сложен отколкото си представяме. Тя е стремеж за докосване до Бога, но тъй като хората не вярват в близостта на Бог, нито в близостта на Христос или Буда, те търсят тяхното проявление в нещо звучащо им по-близко. Вярата в децата индиго, които ще донесат по-добро бъдеще всъщност си е модерна форма на вярата във второто пришествие. И това бъдеще наистина ще дойде, но нека по-добре всеки да си поеме своята част от тежестта по осъществяването му, отколкото да я прехвърля на някой друг, възхвалявайки индиговия цвят на аурата му.

А също и това, че не той е такъв, защото има такава аура, а има такава аура защото е такъв.

И тук идва голямото несъответствие - описания на деца-индиго, какви са те и какви качества притежават, едва ли не както се каза по-горе, носят цялото знание със себе си, дошли са с мисия да помагат за прехода в новата епоха...и това се разпространява в интернет, по телевизия, по преса, с цел дивиденти: ето аура-камера, всеки може да дойде да си премери аурата срещу 50 лв. и да получи инструкции върху какво да работи...нещо като истерията с т. нар. "екстрасенси"...и

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...