За Православната църква и Петър Дънов

[Слънчева]

...Щото монасите се страхуват от собствените си чувства и мисли...

Като се има предвид, че жената не се е зачитала за човек само до преди век / и само с един глас е призната за такъв от църквата/, то за какво мислене говорим?....

Сигурно има свестни монаси, има чисти хора и в църквата, и в манастирите... Но....

Редактирано Юли 9, 2011 от Слънчева

[Латина]

Във всички вероизповедания и религии има чисти хора, широко скроени, водещи се от Любовта; има и фанатици, които вкарват нещата в тесни рамки и ги опорочават.

Аз лично не мога да се побера в рамките на Православното изповедание такова, каквото е официално; биха ме анатемосали за свободата, която си позволявам в мисленето и начина на живот (макар да водя по-чист живот от мнозина православни служители). Познавам хора, които считат себе си за православни, но не отричат и тези, които се стремят да служат на Доброто и Любовта по техния (искрен и чистосърдечен) начин.

Считам себе си за православна, защото да отричам това е все едно да отричам родителите си - няма начин. Кръстена съм в православен храм и се надявам някой ден официално православната общност да приеме инакомислещите, да спре да анатемосва хора, които са допринесли вярата да е жива и действена, а не като тях да повтарят стари неща отпреди векове. От православните служби почти нищо не разбирам, докато например лекциите на Учителя са неизчерпаем източник на жива храна и вода за духовен растеж. При това никакво ограничение на свободата, никакво анатемосване, само разбиране и благословение за успех.

Познавам хора и от бялото братство, които са се фанатизирали и опорочават учението, които вадят цитат след цитат, но убиват личността с неистова омраза в сърцето.

Ходих няколко пъти на Паневритмия, докато един ден станах център на внимание без да искам, много неприятно. Оттогава кракът ми не е стъпил там.

И да отида, няма да е на същото място.

Познавам някои от младите православни служители, те ще променят нещата. Това, което е Добро, няма да се анатемосва вече. Да анатемосваш нещо, което е дадено от Бога, е страшно - в такъв случай ти анатемосваш сам себе си.

Мир и Любов!

[Ники_]

Писанието казва: „Роденият от Бога – роденият от вода и дух“. За да разберете тези неща, вие трябва да имате една основна идея. Вие постоянно ще питате, има ли Бог в света или няма. Ти не можеш да знаеш, има ли Господ или няма, докато не се родиш от Него. Щом се родиш от Него, ти ще знаеш, има ли Го или Го няма. Ако не се родиш от Него, тази идея ще бъде недостъпна за тебе. Тя ще бъде толкова достъпна за тебе, колкото ако отидете да проповядвате на някой вол, че има Господ, че има друг свят. За да разбере тази идея, този вол трябва да се роди като хората, да е направен от Бога. Той трябва да бъде направен от Господа. Сега вие сте направени от Господа, но не сте родени от Него. А в Новия завет, според учението на Христа се казва: „Роденият от Бога грях не прави“. Сега аз искам да ви представя нещата както са, а не да правя различие между тях. Няма какво да ви говоря, кой е прав и кой крив. Кое учение е право? Според мене, има само едно основно учение, което всички хора трябва да го разбират. В света има един Господ, Когото хората са разделили: Индусите мислят по един начин, християните – по друг начин, мохамеданите – по трети начин. Кои от тях са прави? Идете при индусите и вижте, имат ли гробища. Ако имат, правото учение не е при тях. Християните имат ли гробища? Имат. Правото учение не е там. Дето отидете и не намерите гробища, там е правото учение.

Ще ме питате: „Ами при вас има ли гробища?“ Вижте, ако намерите гробища, правото учение не е при нас. Ако няма гробища, там е правото учение. Аз ви говоря за едно учение, дето няма болести. Аз ви проповядвам едно учение, дето омраза няма. Аз ви проповядвам едно учение, дето тъмнина няма, алчност няма. „Ама как може да бъде това?“ – Нямам време да се спирам, да обяснявам как може това. Това е кратковременна работа. Няма да ме спирате да ме питате какъв е хлябът. Елате при мене, ще опитате. Аз не обичам да аргументирам научните работи. Този хляб добър ли е, заповядайте. Вие сте авторитет, яжте и ще видите, добър ли е. Каквото бъде вашето мнение, такова ще бъде и моето. Вие сте жадни. Няма да ви разправям каква е водата, но ще ви кажа: Пийте от моята вода. Ако тя утоли жаждата ви, добра е. След това мога да ви покажа и самия извор, но с условие, че тази вода няма да я продавате. Ако сте от онези, които мислите да продавате водата с бутилки, кракът ви няма да стъпи на това място. Аз мога да ви покажа и фурната, отдето взимам хляба. Но ако мислите да го продавате, кракът ви няма да стъпи там.

"По образ и подобие" Б. Дуно

[ivail]

Цитат от един свят дядо:

"И макар Отецът на Светлините да е предал целия съд на Сина, ние, неразумните, като присвоихме съда, съдим ближния без разсъждение, без да знаем неговите деяния и Божествения Промисъл, който има за него Бог.

Нему слава и власт вовеки.

Амин"

[@ЮлЯ@]

"Религията е мъртва черупка, в която влизат само тия хора, които нямат какво да правят. Те вярват във формите на нещата. Казвате: защо хората бягат от черквите? Преди всичко, черквата не е създадена за душата. Тя не може да служи на душата. Ако наистина черквата е необходимост за душата, питам: коя беше първата черква, в която се молеше Адам? Можете ли да кажете дали тя беше православна, евангелска, католическа, теософска или друга някаква? Имаше ли черква по това време? Де се молеше Адам? Имаше ли икони и кандила? Адам признаваше само Един жив Образ, на който се кланяше. Всяка сутрин Бог посещаваше Адама и го извикваше: "Адаме, тук ли си?" Той излизаше пред Бога и Му се покланяше. Обаче когато Адам сгреши, Бог го извика за последен път, но той се скри от лицето Му, не смееше да се покаже. Следователно, когато някой каже, че е религиозен човек, питам го: ти чуваш ли всяка сутрин гласа на Бога в твоята райска градина? Ако имаш райска градина, в която да чуваш гласа на Бога, ти имаш и религия; нямаш ли такава райска градина, нямаш и религия. Когато хората изгубиха рая, те си направиха черква да се забавляват – под думата "църква" се разбира общение на душата с Бога."
 П.Дънов