Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Наука ли е духовната наука?


Recommended Posts

Чакайте сега, вие тук какви сте - дъновисти, щайнеристи, бейлисти, рерихианци, кришнамуртисти, методисти, православни, католици, шиити, сунити, ошоисти, кабалисти, кастанедисти, шинтоисти, будисти, елинисти и т.н. и т.н.? Само не ми казвайте, че няма разлика. :whistling:

За себе си ще кажа-търся Истината, вярвам в Един Бог на Любовта и съм ученик на Бялото Братство, което е духовна йерархия... Да, определено следвам Словото, дадено от Учителя-Б. Дуно или се старая. НО намирам и общото с други учения, а то е Бог, Божествения импулс...:whistling:

Приличаш ми на строг изпитващ Канел:3d_146:Но ти благодаря за въпросите, защото имам нужда понякога да се заявя и да съм наясно със себе си...:yinyang:

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 52
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

А наука ли е науката?

От хората зависи дали науката ще бъде наука. От това как я развиват. Когато примерно един екип от учени направи изследване и манипулира резултатите така, че примерно определени кръгове да се облагодетелстват финансово, тогава по-вярно е да се каже, че науката в случая отсъства, отколкото, че науката не е наука. Сега, вярно е, че науката трудно приема новото. Но тя е длъжна да подхожда по този начин – да проверява и изпитва всичко многократно, иначе последствията от едно погрешно твърдение прието за истина могат да са много по-неприятни. Лошото е когато научни открития се задържат с користни цели. Това се случва, но не науката е виновна, а хората, които е я управляват.

Когато говорим за духовния свят, трябва да отчетем, че той също е материален и може да бъде обект на научни изследвания. Съставящата го материя обаче е далеч по-фина. Науката обаче е в състояние да регистрира материята ако не на висшите надземни светове, то поне на астралния свят и всъщност тя първа ще докаже на широката общественост съществуването им и ще ги накара да повярват в живота отвъд грубата материя.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Антон Каро

Задавайки въпрос - Наука ли е науката... това би означавало все едно да зададем въпрос - Крокодили ли са крокодилите? - да се хванем да изследваме зеления им цвят и да съставим класификация... следва да проверим всички крокодили поименно ... и да установим, че някои от крокодилите не са крокодили, понеже интензитетът на зеления им цвят е по-нисък, отколкото е заложено в нашите критерии за "голям, страшен, зъбат, зелен крокодил".

Отлюспените крокодили се обявяват за псевдо-крокодили. Останалите крокодили започват да им се подиграват. Псевдо-крокодилите започват да се пълнят с комплекси и един ден отиват и разбиват канчето на тартора на крокодилите.

Няма наука, която да не е наука.

Линк към коментар
Share on other sites

Чакайте сега, вие тук какви сте - дъновисти, щайнеристи, бейлисти, рерихианци, кришнамуртисти, методисти, православни, католици, шиити, сунити, ошоисти, кабалисти, кастанедисти, шинтоисти, будисти, елинисти и т.н. и т.н.? Само не ми казвайте, че няма разлика. :whistling:

Интелигентни,Канел,интелигентни!

Истините са едни и същи,макар и казани с различни думи,Знанието е Било поднасяно от съответния мирови учител в съответната епоха от историята,съобразено с нивото на развитие на хората,така че да им даде подходящата посока.

Нормално е да се поинтересуваш как стоят нещата тук и там...

Пък едното те води към друго...Докато сърцето ти остане в някое повече,отколкото в другите.

Винаги има период,при всеки различно дълъг,в който си в "духовния буламач",тоест четеш каква ли не духовна литература...

Обаче количествените натрупвания преминават на известен период в качествени,

започваш да се светкаш за туй,онуй,че се повтаря...:whistling: .Обикновено първо си привлечен от учението,в което си бил в миналите животи

,за мен например това беше будизма.В последствие започнах да се занимавам с Учителя ,

защото установих,че това са новите енергии,на бъдещата раса и епоха...60.gifпък и намерих Христос ...

Скоро попрочетох как стоят нещата в Бхагаватгита,щото ми я подариха кришнари на Витошка,заедно с въпроси и отговори на техния Гуру.

Как да не погледне човек и да направи съпоставка. ..

Моя път минава през Щайнер.Други нямат нужда от това знание,развиват Любовта без него.

Всяка Душа има свой уникален път.

Колкото до така формулираната тема, мога да кажа че е направо абсурдна за този форум.

Всичко принадлежи на Духовния Път.Дори компотите и лютениците.:rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

......Всичко принадлежи на Духовния Път.Дори компотите и лютениците.:rolleyes:

:thumbsup2::3d_146::thumbsup2::thumbsup::thumbsup1:

Много точно казано. Науката и религията не си противоречат, а трябва да вървят ръка за ръка.

Противопоставянето на наука срещу религия идва от 70-те години на миналия век. Някаква странна мода навлечена от странни сили.

Смятаният за основоположник на съвременната наука Галилео Галилей наистина е въвел парадигмата на експерименталното доказателство и логическата индукция, но той според мен е познавал доста добре окултните теории за света. Да вземем за пример това негово изречение: "Законите на вселената са написани с езика на математиката и неговите букви са триъгълниците, кръговете и други геометрични фигури….”. Според окултизма (макар и непубликувано в явен вид) първото нещо след първоизточника това са идеите за числа, но не какви да е числа, а тези от 0 до 9. Това са единствените истински числа и нямат общо с тези от съвременната математика. Следващото нещо са геометричните фигури сътворени от числата. След това е всичко останала. Така че поне за мен Галилео е познавал окултната наука. След това някои сили са се опитали да разделят наука от религия (според Щайнер ариманичните сили).

Основоположникът на съвременната наука в сянка Нютон също е познавал окултната наука.

Въобще окултизмът е дал доста идеи и насоки на науката.

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Противопоставянето на науката и религията е едната страна на нещата. Другата страна е смесването им и настоящата тема засяга именно това. Когато религията се опитва да наложи своите възгледи и вярвания като научни методи и когато науката се опитва да доминира над религията, обявявайки нещо за невъзможно само защото не е доказано от нея, тогава имаме проблем. Хармонията между религия и наука не предполага едната да изземва функциите на другата.

Линк към коментар
Share on other sites

Станимир, какво смесване имаш предвид? Понякога, когато се знаят окултните закони, е доста по-лесно да се стигне до научно решение. Според мен всичко, което може да се изрази на езика на окултизма, разно или късно може да се изрази и чрез езика и разбиранията на науката.

Линк към коментар
Share on other sites

Рано или късно – да, но не и преждевременно. Нали това беше замисъла на темата: да не се представят за научни истини неща, които науката все още не е доказала. Те пак може да са си верни, но за да ги приеме науката за верни, тя трябва да ги провери и докаже. Иначе каква наука ще е?

Линк към коментар
Share on other sites

Чакайте сега, вие тук какви сте - дъновисти, щайнеристи, бейлисти, рерихианци, кришнамуртисти, методисти, православни, католици, шиити, сунити, ошоисти, кабалисти, кастанедисти, шинтоисти, будисти, елинисти и т.н. и т.н.? Само не ми казвайте, че няма разлика. :whistling:

Ехехе, тя станала много весела тази тема :thumbsup2:

Канел, а може ли две в едно или направо три в едно - неочаквано добра комбинация? :)

При мен май е последното и се надявам наистина да е добра комбинацията: Учителя, Щайнер иии .... (изненада!) съвременната наука.

А иначе, както казах и по-горе, обичам да чета и не се отказвам да се запознавам и с други автори и школи, които мога да отхвърля след определено изучаване и изследване или да приема, ако преценя, че са смислени и правдиви.

Съвременната наука (не само, че най-дълго време съм се занимавала с това) е тази, която ме е научила да мисля, да сравнявам, да експериментирам, да изграждам и доказвам теории, дори да синтезирам изводи въз основа на анализа на различни факти (изключително съм бпагодарна на много от моите преподватели в основното, средното и висшето образование). Така че не смятам да се отказвам от нея.

Аз и в момента на някои хора сигурно съм им много неприятна, дето отказвам да се връзвам на разни скалъпени клипчета с псевдонаучно съдържание (праскат произволно научни термини за авторитетност в очите на незапознатите със съответните дялове на науката хора) за всевъзможни световни конспирации (и пак казвам, не че няма такива, но те не са тези, тиражирани в публичното пространство). Обаче какво да правя, като на по-млади години съм се нагълтала с толкова много от природоматематическите науки, че сега като започне някой да приказва измишльотини и няма как да не реагирам.

Единственият минус (засега) на съвременната наука е този, че приема за обект на изучаване само грубоматериалните обекти и явления. За щастие в последните десетилетия този минус е на път да изчезне (има такава тенденция според мен), началото беше още при създаване на теория на полетата. Съгласна съм със Стан, скоро науката сама ще докаже някои неща, случващи се на етерен или дори на астрален план. :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

А пък аз съм благодарен, че учех в училище, което доста време работеше експериментално по системата на сугестологията. Знанията, които придобих за математика, физика и особено химия са ми полезни винаги. Математиката ми е особено важна в духовността, а също и теорията на програмите. Да живее науката :)

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Всички велики учени ,художници и музиканти са били инспирирани от духовния свят и във връзка с него.Голяма част от тях са били и посветени,като Леонардо например,Питагор,Платон....да не ги изреждаме...Случайности няма,дори намесата на Луцифер и Ариман влиза в божествените планове,чрез тях ни се дава Избора.Но еволюирайки към Бога,ние хората,ще помогнем и на тях да се върнат към него.

Редактирано от Мария-София
Линк към коментар
Share on other sites

Да София, Леонардо и хората около него, които са дали началото на Ренесанса са били близки или членове на школата на ПлоХин.

ПлоХин е третото проявление след Платон и Плотин.

Линк към коментар
Share on other sites

Тя, официялната наука, толкова години научно твърди,че хората са произлезли от маймуните,като и до днес не е намерила свъързващото звено между двата вида.Също така твърди,пак научно,че пирамидите в Египет са издигнати от полудивите номадски племена,живеещи на тези територии.Интересно и" научно" е как тези племена изведнъж са добили такива знания...да не говорим за теориите относно построяването им,търкаляйки огромните каменни блокове с човешка сила....отхвърляйки артефакти,които не се вписват в теориите на ограниченото материално мислене.

Вече и математиката,и физиката, стигнаха до Бога.Справка-Теория на хаоса и Дао на физиката.Оказа се,че хаосът е съвършенна хармония и всичко е енергия,на различни нива на вибрация.Както Щайнер не веднъже казвал в лекциите си,че нещата,които говори, скоро ще бъдат потвърдени и от "официалните" науки...Скорошен пример:Направеното генетично изследване на човечеството сведе бройката до около група от 200 човека,дали началото на съвременните хора.Щайнер говори следното,в началото на миналия век-При развитието на Лемурия,индивидите,които са можели да дадат еволюционно развитие,са били изключително малка бройка,и са били отделени от другите,и с тях е работено специално от напреднали същества/боговете/....Ако имам време,ще дам цитати.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Антон Каро

Няма как науката да твърди нещо, което хората не са готови да приемат.

Науката в момента не твърди, че сме произлезли от маймуните, а че имаме общ родственик.

Не сме от калта на червеите и мекотелите... човек е първи по замисъл, но не и първи по реализация.

Линк към коментар
Share on other sites

Аааа, Мария, ами тя официалната наука твърди много неща, обаче следва да се прави разлика, кое е доказано.

Разбирам, че дарвинизма, примерно, сме го учили в училище и на много места продължават да го учат, но науката има доблестта да го води като най-правдоподобната (засега), но недоказана хипотеза относно произхода на човека.

Това за пирамидите също съвсем честно е вписано като работни хипотези, нищо повече.

Линк към коментар
Share on other sites

Аааа, Мария, ами тя официалната наука твърди много неща, обаче следва да се прави разлика, кое е доказано.

Разбирам, че дарвинизма, примерно, сме го учили в училище и на много места продължават да го учат, но науката има доблестта да го води като най-правдоподобната (засега), но недоказана хипотеза относно произхода на човека.

Това за пирамидите също съвсем честно е вписано като работни хипотези, нищо повече.

Да,но отхвърлят всякакви други хипотези,дори със солидни доказателства,като фантасмагории и ненаучни, и в учебниците са само техните...

:sleeping: Защо наред с Дарвин децата не се запознават и с Библейската версия например за сътворението ?

Линк към коментар
Share on other sites

:sleeping: Защо наред с Дарвин децата не се запознават и с Библейската версия например за сътворението ?

Защото, ако не друго, то науката поне е доказаа, че светът е много по-стар от 6 000 години. ;)

А за другото си има час по религия.

Между другото, в САЩ е точно обратното - недолюбват Дарвин и предпочитат креационизма.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Антон Каро

Давайки Дарвин като негативен пример, ние се ограничаваме до там да го даваме само за негативен пример.

Реално погледнато Дарвин има повече положителна, отколкото негативна роля.

Айде сега някой смело да предположи положителната роля, защото иначе чичко Чарлз ще се върти като перпетуум мобиле в гроба...

Линк към коментар
Share on other sites

Разбира се, че Дарвин има феноменална роля за развитието на природните науки. Освен това, той НЕ Е казал, че сме произлезли от маймуните (това е някаква си разпространена интерпретация на хора чели-недочели и учили-недоучили), а е доказал, че всички организми имаме общ прародител. Което си е самата истина.

Единственото слабо звено в неговата теория (което той сам си признава) е т.нар. липсващо звено в човешката еволюция. (Любопитни в това отношение са дисипативните системи на Пригожин.)

Именно върху това липсващо звено и до днес се правят проучвания, но все още няма официално публикувани резултати. Безспорно, има десетки засекретени изследвания, което не е тайна за никого. Най-силни са аргументите, че вероятно липсващото звено е ето това:

dc2845d34476.gif

А относно това дали е наука духовната наука и имайки предвид научният постулат, че истината може да бъде доказана само експериментално - личното ми мнение е следното:

Бог не се доказва. И тръгнем ли да смесваме науката с духовното - ще стигнем дотам, докъдето е стигнал преди векове християнският автор Тертулиан, изрекъл фразата, че вярвал, защото е абсурдно. Всъщност, той казва: "Божият син умря – това е правдоподобно, защото е безсмислено. Той е възкръснал от мъртвите – това е сигурно, защото е невъзможно!” Така, според християнските постулати – когато бъде отхвърлен разумът с неговите парадокси, се появява вярата.

Науката и духовноста нямат нищо общо и не могат да се смесват, а е крайно време да започнат да се допълват взаимно и да приемат едни други теориите си.

Линк към коментар
Share on other sites

Науката и духовността ЩЕ се слеят в едно! Засега това сливане обаче е отвъд хоризонта! Но ще го бъде!

Линк към коментар
Share on other sites

Наука ли е духовната наука?

А духовност ли е научната духовност? И в двата случая няма смисъл и от въпроса и от отговорите му, защото тези термини са нерегулиране, т.е. не обективни и всеки може да си ги дефинира и да им отговори както иска. А изискването за обективност и повтаряемост е базисно в науката защото тя е базирана на общото човешко съзнание и произтичащото от него познание на човека и околния свят. От друга страна духовността се базира на отделни случаи на човешко свръхсъзнание и произтичащото от него познание на съответните му светове. Допирна точка между тези два вида познание може да се получи при пресичането на човешкия свят и тези "висши" светове, и то пресичане което е достъпна за достатъчен брой хора, така че да може да се обективизира от общото човешко съзнание и така стане нов етап на общото човешко познание.

Голямата трудност идва не от нежеланието на науката и духовността да търсят подобни пресечни точки, а от наличието и на трета възможна посока: навлизането в човешкото подсъзние вместо в свърхсъзнанието и представянето на тази информация като свръхсетивна и водеща към висши светове, докато в действителност тя единствено води до връщане назад и загуба на обективност. Постигането на тази обективност обаче е коствало хилядолетия усилия на човечеството и не може да бъде рискувана заради "висшите" прозрения на някого с големи претенции. Развитието на човешкото съзниние е колективен процес който обаче става с малки стъпки и конкретни постижения, дискусиите помагат само ако са базирани на тях.

Линк към коментар
Share on other sites

(това е някаква си разпространена интерпретация на хора чели-недочели и учили-недоучили),

Хайде да не си слагаме епитети и квалификации,и да не си ги мерим относно висши образования , дипломи и квалификации,щото некои да не се окажат назад.

Линк към коментар
Share on other sites

Хайде да не си слагаме епитети и квалификации,и да не си ги мерим относно висши образования , дипломи и квалификации,щото некои да не се окажат назад.

biggrin.gif

Така е, от мерене полза няма и конструктивен диалог не може да се получи. Никой не е по-голям и по-значим от другите.

Приемам забележката ти и се извинявам, ако някой се е припознал по някакъв начин и е помислил, че искам да го обидя. Говорех по принцип за това как хората са склонни да осъждат една научна теория без да я познават в детайли.

Още веднъж, извинявам се, ако някой е приел лично написаното от мен 60.gif

Линк към коментар
Share on other sites

Естествено за този, който под "наука" разбира само това, което регистрират нашите сетива и нашият опиращ се на сетивата разсъдък, разглежданата тук "Тайна Наука" не може да означава никаква наука. Ако би искал да разбере себе си обаче, такъв човек би трябвало да признае, че той отхвърля "Тайната Наука" не по силата на някакви основателни доводи, а по силата на едно безапелационно решение, произлизащо от негови те чисто субективни чувства. За да вникне във всичко това, достатъчно е само човек да размисли как възниква науката и какво е нейното значение в живота на хората. По своето естество, възникването на науката не е свързано с предмета, който тя обхваща, а с действената активност на човешката душа, която се проявява в хода на познавателния стремеж. Необходимо е да насочим поглед върху това, как душата се отнася към се бе си, когато тя развива една или друга наука. Ако се поддадем на навика и приемем, че тази активност е налице само тогава, когато действуват нашите сетивни възприятия, ние лесно ще стигнем до убеждението, че в случая същественото са тъкмо тези сетивни възприятия, тези сетивни откровения. И тогава ние пропускаме обстоятелството, че в известен смисъл човешката душа е била ангажирана изключително и само върху своите сетивни откровения. Все пак ние можем да преодолеем подобно самоограничение и - независимо от специалния случай на приложението - да вникнем в самия характер на научната дейност. А това е съществено, когато ни предстои да говорим за познание на несетивни явления и да окачествяваме това познание като "научно". Човешката мисъл иска да обхване тези явления по същия начин, по който в други случаи тя обхваща естественонаучните явления. Тайната Наука е в състояние да освободи естественонаучния метод - който в своята област се опира на взаимнозависимите и закономерно протичащи сетивни явления - от ограниченото му прилагане върху сетивните факти, но наред с това и да го съхрани като едно мисловно цяло. Тайната Наука се стреми да обхване несетивните явления по същия начин, както естествената наука обхваща сетивните. Но докато естествената наука се ограничава с този начин на изследване и на мислене в областта на сетивния свят, Тайната Наука разглежда душевните усилия, необходими за проникването в сетивния свят като един вид самовъзпитание на душата и се стреми да приложи придобитите чрез това самовъзпитание опитности в областта на несетивния свят. Стремежът на Тайната Наука е не да проучва сетивните явления като такива, а да обхване целия несетивен свят, и то по същия начин, по който естественикът обяснява сетивните явления. От естественонаучната методика тя запазва самото душевно настроение, с други думи тъкмо това, чрез което природознанието се превръща в истинска наука. Ето защо и Тайната Наука може с пълно право да се на рече наука.

Който размишлява върху значението на науката за човешкия живот, ще открие, че то далеч не се изчерпва с придобиването на познания за природата. Защото тези познания никога не могат да ни отведат до нещо друго, освен до едно изживяване на това, което няма нищо общо с човешката душа. Душевният свят на човека се проявява не в това, което той опознава от природата, а в самия процес на познанието. Душата изживява себе си тъкмо в своята ангажираност спрямо природата. Това, което в този случай душата постига за се бе си като едно оживотворяващо въздействие, е нещо съвсем различно от самото знание за природата. То е, с други думи, саморазвитието, осъществено чрез акта на природознанието. Една от целите на Тайната Наука е да включи напредъка от това саморазвитие в онези области, които се простират над обикновената природа. Последователят на Тайната Наука не само не подценява стойността на естествената наука, а се стреми към още по-пълното и признаване, каквото не може да си позволи дори самият естествоизпитател. Той добре знае, че без строгия начин на мислене, характерен за естествената наука, не може да съществува никаква друга научна дисциплина. Но той знае също, че когато тази яснота и строгост са постигнати чрез истинско проникване в духа на естественонаучното мислене, тогава те могат да бъдат съхранени чрез силата на душата и приложени в други области.

При естествената наука фактите се намират в полето на сетивния свят; ученият разглежда душевната дейност като нещо второстепенно и дава превес на сетивните факти и тяхната закономерност. Духовнонаучният изследовател поставя на преден план тъкмо душевната дейност, защото читателят ще се добере до тези факти, само ако съумее да развие по пра вилен начин своята собствена душевна дейност. Тези факти не застават пред човешкото възприятие без съответствуващата душевна активност, какъвто е случаят при естествената наука; те проникват в човека само чрез такава душевна активност. Следователно, духовният изследовател предполага, че читателят сам търси заедно с него тези факти. Неговите описания са така замислени, че той просто разказва за появата на тези факти и че в начина, по който разказва, цари не произвол и лични съображения, а характерният научен усет, изграден и възпитан чрез строгата методология на естествената наука. Ето защо той е принуден да говори и за средствата, чрез които постига наблюдения в областта на свръхсетивния свят. След като човек навлезе в тази област, той скоро ще забележи, че с помощта на Тайната Наука добива представи и идеи, каквито по-рано не е имал. Така човек стига до ново обяснение също и на това, което преди е смятал за основна същност на "доказателството". За естественонаучния подход към явленията "доказателството" е нещо, което се прибавя към тях от външния свят. При духовнонаучното мислене обаче, душевната дейност, която се развива в хода на естественонаучното мислене върху целите на доказателството, лежи в самото търсене на фактите. Те изобщо не могат да бъдат намерени, ако самият път към тях не е доказателствен. Който действително е преминал по този път, вече е изживял неговата доказателствена сила. В тази област чрез прибавянето на някакво външно доказателство не може да бъде постигнато нищо. И ако не се държи сметка за тази особеност на Тайната Наука, недоразуменията са неизбежни.

Цялата Тайна Наука израства от две основни мисли, които могат да се породят у всеки човек. За духовния изследовател, така както го разбираме тук, тези две мисли са крайният израз от определени събития, които човек може да изживее, ако си послужи с подходящите за това средства. За мнозина тези мисли означават твърде спорни твърдения, върху които може да се дискутира, а дори и да се "докаже" техният пълен абсурд.

Първата от тези две мисли е, че зад видимия свят съществува един друг, невидим свят, който засега остава скрит както за сетивата, така и за свързаното с тях мислене.

Втората мисъл е, че ако човек развие дремещите в него способности, той може да проникне в този скрит свят.

Въведение в Тайната наука,Р.Щайнер

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...