моля за помощ

[HuKu7oo]

Здравейте!

Искам и аз да споделя и моя проблем:

Значи колкото и клиширано да звучи - изпитвам страх от общуване и това да не се изложа пред другите.! Дори да осъзнавам, че мога да бъда себе си пред хората, си мисля че те отново няма да ме приемат и ще се акцентират само върху минали мои грешки и излагания което отново ще наранят достойнството ми и няма да успея да се защита!И така аз предприех по крайни вариянти за защита - да се дистанцирам колко се може повече от хората.И след време това се превърна в социална изолация.Тей като родителите ми виждат, че не излизам никъде започнаха да ме критикуват - "че съм бил мързелив", "чакал съм само наготово", сестра ми вика "как може да имам толкова задръстен брат" или пък ако изляза някъде след това чувам подигравки от рода на - " как така да излезеш на вън, трябва го запишем някаде" и едно такова отношение ме наранява, защото са истини и немога да се защитя градивно!И за това избягвам да се срещам със нови хора защото ако разберат, че си седя само у дома ще ме помислят за задръстен и ще ме отхвърлят.

[Диана Илиева]

Аз не см терапевт, но се изкуших да ти предложа нещо.

Опитай да се запознаеш и да се срещнеш именно с нови хора, ама такива които не са те виждали, нямате общи стари познати, а бе с една дума няма да знаят за твои минали грешки, няма да подходят към теб с предубеждение, че си се държал някак непопулярно и т.н., а в такъв случай и ти ще бъдеш по-спокоен, ще можеш да си изградиш един нов, различен имидж пред тези хора и ще ти бъде по-лесно, отколкото да се бориш с предубедените реакции към теб на твои стари познати, съученици и др.

Това може да стане, ако се запишеш на някакъв спорт, някакъв клуб по интереси и др.п.

Колкото до подхвърлените думи от страна на близките, знам че те боли и не ти е приятно, знам че е трудно, но все пак опитай да се абстрахираш от тях, не позволявай да ти нарушат самочувствието; повтаряй си (и съм сигурна, че е така), че каквото и да ти казват, те те обичат и родителите, и сестра ти. А като видят, че имаш нови приятели, с които излизаш, имаш нормални взаимоотншение, ще престанат да говорят за това.

[Синьора Ангелова]

Здравей!

От целия ти пост имам усещането, че най-вече ЕДНА дума мига и сякаш алармира да бъде забелязана - ЗАЩИТЯ. ДА се защитя, да се защитя....че даже и градивно да се защитиш. Идея имаш ли от какво точно имаш нужда да се защитиш?

Да се срещаш с нови хора винаги е полезно. От една страна наистина тези, които не те познават сякаш са тези, от които нямаш нужда да се "защитиш". Но това е и нож с две остриета. Можеш да попаднеш в ситуация, в която изграждаш някакъв измислен имидж за себе си. А това в повечето случаи е проблем, защото човек трудно поддържа непривидно за себе си поведение. И просто да продължиш да се въртиш в същия омагьосан кръг. Срещането с нови хора преди да си приел себе си такъв, какъвто си... преди да си се научил да се обичаш и да си прощаваш най-вероятно няма да има желания ефект.

Искреността на близките ти е прекрасна. Разбирам, че в момента не мислиш така. Имай предвид, че коментари относно поведението ти могат да бъдат и съвсем добронамерени. Често хората си мислят, че И ДРУГИТЕ мислят като тях. Т.е. ти приемаш тези коментари като обида и подигравка, следователно ТЕ са искали да те обидят и да се подиграят с теб. А хората са различни. Техните намерения и посланието, което искат да ти пратят най-вероятно нямат нищо общо с начина, по който ти приемаш нещата. Имай го предвид - "четенето на мисли" /по- горе описаното/ играе много важна роля за социалната тревожност. Най-вероятно рядко се осмеляваш да питаш точно какво е имал някой предвид, а направо си правиш изводи и то негативни, отнасящи се до теб. Помисли и над това.

Освен, че искаш да споделиш проблема си...искаш ли да питаш нещо?

[HuKu7oo]

Здравейте отново и благодаря за отговорите бяха интересни!

Може ли да ми препоръчате психотерапевт в Варна, който може да се справи със социалната тревожност?

Благодаря предварително!