radiiiii Добавено Април 18, 2011 Доклад Share Добавено Април 18, 2011 (edited) Здравейте Орлине! Имам паническо разтройство от 9 години, като беше на етапи, по-силно, после изцяло изчезна,а сега се появи пак,но с още по-голяма сила. Като сега изобщо не мога да вървя пеша, само с колата си се придвижвам,но задължително трябва да е с мен майка ми. Толкова е силна паниката ми,че просто на никъде немога без майка си. Когато е с мен, аз съм напълно добре и ми няма нищо,но няма ли я, все едно липсва част от мен и тогава почти винаги съм в паника. Само в случаите, когато съм в къщи или в мои близки от семейството не изпитвам паника. Другото,което е, че немога и да пътувам. Започна ли да се отдалечавам от родното ми място и пак ме завладява паниката. Искам да бъда един нормален човек, като всички други и да ходя сама където си пожелая,а не да съм зависима от някого.Писна ми да бъда постоянно в страх и паника искам да си върна свободата! Редактирано Април 18, 2011 от radiiiii Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 18, 2011 Доклад Share Добавено Април 18, 2011 (edited) Здравей! Ако наистина искаш свободата си, можеш да я имаш! Точно страхът ти е съставката, от която се нуждае химическата формула на свободата ти! Съставка, която се трансформира в процеса на личностовото ти израстване, докато работиш по себе си! Тук много може да се спекулира аналитично и да се отговаря на въпроса 'защо" си в това състояние. Ясно е, че си агорафобично зависима "от полата на мама" (в някои школи такава психика се нарича орален характер). Предпоставки за това може да има и в детството ти, но може да бъде и придобито състояние, вследствие на погрешната ментална и емоционална реакция при неутралните телесни стимули на тревожността ти. По-точно не мога да съдя по няколкото реда на писмото ти. Анализата има своето място, но практически доста ограничено при реалната промяна! Тук ще се отклоня лирично... Последният уикенд бях на аналитичен семинар. Разисквахме приказки, сънища, символика и т.н. Интересно, вълнуващо е наистина! Опитът ми обаче говори, че отговорът на въпросa "защо" става това в мен, макар и много полезен и подготвящ "терена" за промяна, сам по себе си твърде рядко води до реално случване на тази промяна. В практиката си съм имал вече десетки и десетки пъти случване на т.н. инсайт при анализиране - човекът изведнъж осъзнава психичните си наличности и движения. Олеква му. Сякаш е бръкнал в ядрото на неосъзнаваните си дотогава източници на болката си и е освободил със съзнанието си пространство за свободата си. Но това е за малко - за дни или седмица. Не след дълго страстта на порока или страхът се връщат с пълна сила - въпреки осъзнаването на това "защо" ги има и т.н. Мисълта ми е, че дори да ходиш на психоанализа десет години и анализираш всяка своя реакция, пак би имала агорафобия с панически атаки, ако не предприемеш конкретни стъпки по справяне! Тоест, нужно е да отговориш на въпроса КАК да променя нещата и КАКВО да правя, за да се случи тази промяна?! Защо реши да бъдеш зависима от майка си? Защо реши да ползваш тези приятни състояния, паник атаките, като извинение за бягането си от нещата от живота си? Какво в теб иска да бъдеш в сегашното си положение? Какво би правила, ако един хубав ден се събудиш и си свободна от тази закаченост за мама, града си и паниката? Редактирано Април 18, 2011 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
radiiiii Добавено Април 19, 2011 Автор Доклад Share Добавено Април 19, 2011 Първият въпрос, който ме питате: Защо реши да бъдеш зависима от майка си? Още от много малка, майка ми и баща ми си имаха проблеми и скандали и така до ден днешен. Баща ми се напиваше и се прибираше и ни вдигаше веднага и двете, независимо по - кое време на денонощието се е прибрал, за да му се сложи масата и да му се направи всичко, което искаше. Когато това не станеше той ставаше много агресивен и започваше да мърмори и вика. Точно заради тези моменти аз предпочитах и ми беше хубаво да съм при баба ми, защото там се чувствах защитена и спокойна, но майка ми искаше да съм си все в къщи, защото когато аз си бях там скандалите бяха по - малко. Просто баща ми може би се съобразяваше, когато съм там, а сега си давам сметка, че майка ми по този начин намираше спасение с мен. Може би има връзка това със зависимостта ми сега към майка ми. Усещам,че когато съм до нея винаги мога да и помогна. Вторият въпрос,който ме питате: Защо реши да ползваш тези приятни състояния, паник атаките, като извинение за бягането си от нещата от живота си? Ще отговоря така: При един от скандалите, които имаха майка ми и баща ми аз изведнъж изпаднах в силна паника и започнах да крещя и се затворих в гардероба. Когато това стана и двамата спряха да се карат и цялото внимание беше насочено върху мен. Въпреки,че най-вече паниките или по-скоро тогава бяха страхове / страхова невроза / започнаха когато бях студентка. Беше ми много трудно да се разделя с нашите, защото аз съм едно дете и никога до тогава не бях делена. Това стана, когато моята приятелка дойде при мен и искахме да останем двете и да работим там. Аз учех във Варна. Може би подсъзнателно не исках да оставам и за това се и появиха страховете и паниката, така си го обяснявам аз. Третият въпрос, който ме питате: Какво в теб иска да бъдеш в сегашното си положение? Може би имам нужда от внимание и спокойствие. Защото когато съм в паника всички ми обръщат внимание и ме подкрепят, и което най ми харесва е, когато ми кажат: Спокойно, спокойно. И това най - вече да е майка ми. Имам нужда от внимание, някой да се държи добре с мен, обич и разбирателство. Четвъртият въпрос: Какво би правила, ако един ден се събудиш и си свободна от тази закаченост за мама, града си и паниката? Това си го представям и мечтая постоянно. Веднага бих се качила в колата и бих отишла там, където сърце ми пожелае и бих дишала дълбоко, радвайки се на всичко това, което ме заобикаля и най-вече на свободата си Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 20, 2011 Доклад Share Добавено Април 20, 2011 Първият въпрос, който ме питате: Защо реши да бъдеш зависима от майка си? Още от много малка, майка ми и баща ми си имаха проблеми и скандали и така до ден днешен. Баща ми се напиваше и се прибираше и ни вдигаше веднага и двете, независимо по - кое време на денонощието се е прибрал, за да му се сложи масата и да му се направи всичко, което искаше. Когато това не станеше той ставаше много агресивен и започваше да мърмори и вика. Точно заради тези моменти аз предпочитах и ми беше хубаво да съм при баба ми, защото там се чувствах защитена и спокойна, но майка ми искаше да съм си все в къщи, защото когато аз си бях там скандалите бяха по - малко. Просто баща ми може би се съобразяваше, когато съм там, а сега си давам сметка, че майка ми по този начин намираше спасение с мен. Може би има връзка това със зависимостта ми сега към майка ми. Усещам,че когато съм до нея винаги мога да и помогна. Усещаш, че при трудности трябва да бъдеш до нея. Независимо дали нейни или твои. Получила се е една реципрочна взаимозависимост, която майка ти вероятно също споделя! Справянето ти сега зависи и от нейното разбиране и отдалечаването и в една здрава емоционална и физическа дистанция! Разбираш, че имаш нужда да изградиш емоционалната си зряла самостоятелност. Поговори за това с майка си. Помоли я, когато си сама и в криза, дори да и се молиш, да игнорира призивите ти и да те остави сама! Направете го на стъпки, постепенно увеличаване на времето, през което си сама! А през това време би могла да правиш всичко възможно за съзряването на емоционалността си: психотерапия, библиотерапия-четене на подходяща литература, йога, паневритмия, активен спорт и т.н. и т.н. Вторият въпрос,който ме питате: Защо реши да ползваш тези приятни състояния, паник атаките, като извинение за бягането си от нещата от живота си? Ще отговоря така: При един от скандалите, които имаха майка ми и баща ми аз изведнъж изпаднах в силна паника и започнах да крещя и се затворих в гардероба. Когато това стана и двамата спряха да се карат и цялото внимание беше насочено върху мен. Въпреки,че най-вече паниките или по-скоро тогава бяха страхове / страхова невроза / започнаха когато бях студентка. Беше ми много трудно да се разделя с нашите, защото аз съм едно дете и никога до тогава не бях делена. Това стана, когато моята приятелка дойде при мен и искахме да останем двете и да работим там. Аз учех във Варна. Може би подсъзнателно не исках да оставам и за това се и появиха страховете и паниката, така си го обяснявам аз. Третият въпрос, който ме питате: Какво в теб иска да бъдеш в сегашното си положение? Може би имам нужда от внимание и спокойствие. Защото когато съм в паника всички ми обръщат внимание и ме подкрепят, и което най ми харесва е, когато ми кажат: Спокойно, спокойно. И това най - вече да е майка ми. Имам нужда от внимание, някой да се държи добре с мен, обич и разбирателство. Да, вероятно всичко е тръгнало от детството ти, от тази реакция на бягане, скриване от трудностите и убеждението, че това поведение разрешава конфликтите, страха и осигурява справяне, внимание, грижа и ... обич! Сега съзнаваш, че това е изцяло пагубен навик за емоционална и поведенческа реакция и е нужно да го промениш, като поработиш върху себе си! Четвъртият въпрос: Какво би правила, ако един ден се събудиш и си свободна от тази закаченост за мама, града си и паниката? Това си го представям и мечтая постоянно. Веднага бих се качила в колата и бих отишла там, където сърце ми пожелае и бих дишала дълбоко, радвайки се на всичко това, което ме заобикаля и най-вече на свободата си А как тогава, дишайки дълбоко и радвайки се, би получавала вниманието и грижата, с които си свикнала, по социално адаптивен начин, чрез себезаявяване в професия? Как би преминавала през нормалните трудности при взаимоотношенията вече без бягане - с каква емоционална настройка би била тогава и как би се държала?! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 20, 2011 Доклад Share Добавено Април 20, 2011 ,,,, Веднага бих се качила в колата и бих отишла там, където сърце ми пожелае и бих дишала дълбоко, радвайки се на всичко това, което ме заобикаля и най-вече на свободата си''' Защо не опишеш подробно това ,,там''? Къде всъщност ще отидеш? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts