Канел Добавено Април 18, 2011 Доклад Share Добавено Април 18, 2011 (edited) Какви са приликите и разликите между българския и западния индивидуализъм? Кои са предимствата и недостатъците на двата вида? Предлагам ви тази тема за разсъждение. Редактирано Април 18, 2011 от Канел Пламъче, Слънчева и ivan76 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 18, 2011 Доклад Share Добавено Април 18, 2011 Нашият индивидуализъм се основава на инат подплатен с комплекси, без мисъл за цялото, т. е. егоизъм... /Колко партии и религии има в една шепа народ? И все разделения.../ Западния-принципност, взискателност, но и ясно съзнание, че всеки дава най-доброто, за да получи същото.... Има егоизъм, но с по-висока съзнателност. Най-голямата разлика - при другите-няма шуробаджанащина /или е в малки размери/, което не знам какъв 'изъм е... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 18, 2011 Доклад Share Добавено Април 18, 2011 (edited) Според мен първо индивидуализмът не е някаква форма на егоизъм . Това е обратното на стадното мислене . Независимо дали става дума за наш или западен тук изходната точка не е егото ,а определен начин на мислене ,в повечето случаи креативен и различен ,в опозиция на статуквото. Добре ,че в изкуството има толкова индивидуалисти ,защото благодарение на това имаме разнообразие от стилове и художници,както и просто течения. По отношение на българският индивидуализъм има си недостатъци ,но не мисля и че е толкова лош . За българите като индивдидуалисти ,не мисля ,че това явление е толкова широко разпространено ,напротив по- скоро стадното мислене е . Българите -индивидуалисти са обикновено културни хора , в повечето случаи интелигенти ,с мнение и позиция различна от всеобщата социална тенденция. Обикновено индивидуализмът и инакомислието са разпространени сред културния елит ,а не сред масите . Така мисля аз. Западният индивидуализъм често е свързан с някаква особнящина ,недъг или талант ,който те кара да мислиш ,живееш различно от масовото консуматорско общество. На запад за индивидуализъм е по- трудно да се говори ,защото индивидуалистите никога не остават сами,без последователи .Тъйкато хората са по- освободени ,отколкото българите в тази насока веднага се сформира група около индивидуалиста ,последватели ,фенове,оформя се определена субкултура . Като социално явление тъкмо субкултурите са феномен на западното общество ,плод на индивидуализма ,смесицата от желанието за заявяване на различност ,на оригиналност ,на определена индивидуалност,но същевременно и стремеж към приобщаване към определена група хора . Зад западния индивидуализъм обикновено стои идея ,някаква кауза или просто желание за опозиция и несъгласие с общоприетото . Редактирано Април 18, 2011 от Inatari Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Април 18, 2011 Доклад Share Добавено Април 18, 2011 Най-голямата разлика - при другите-няма шуробаджанащина /или е в малки размери/, което не знам какъв 'изъм е... Има, има-а-а и то много голяма. Само, че е много по-добре прикрита. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
yakollakani Добавено Април 18, 2011 Доклад Share Добавено Април 18, 2011 Моето разбиране за индивидуализма е, че това са талантите на даден човек. Мисля, че всеки носи в себе си възможността да върши някаква дейност по-добре то другите. Не съм бил на запад и ми е трудно да съдя с какво западния тип на мислене се различава от нашето, но от наблюденията които имам, всичко се корени в това, как обществото се отнася към индивидуалните способности на всеки и доколко това общество е свикнало да ги използва. При нас като, че ли индивидуалността не е на особена почит и преди да направим каквото и да е се оглеждаме настрани първо. Някак сме свикнали да се сливаме с масата и да не проявяваме своята индивидуалност. Донка и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 18, 2011 Доклад Share Добавено Април 18, 2011 (edited) Индивидуалност - индивидуалността, само ед.,ж. 1. Отличителните, личните качества на нещо. Индивидуалност на писател. Творческа индивидуалност. 2. Отличителност, отделност. Всеки учен има своя индивидуалност на подхода. Идея. Индивидуализъм - 1. Спец. Във философията — принцип в идеалистическата философия, според който личността е независима от обществото. 2. Стремеж у отделна личност да живее и да се изявява самостоятелно, без колектива. 3. Стремеж у отделна личност да се изявява за сметка на колектива. /бълг. тълковен речник/ Ето пак близки думи, с различно значение и вибрация. Индивидуалността ми не пречи на другите, в нея има положителна вибрация, точно творческия потенциал, който е супер и е много нужен. Но темата е за индивидуалистите-има отрицателна вибрация в думата... Редактирано Април 18, 2011 от Слънчева Дъгата и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 18, 2011 Доклад Share Добавено Април 18, 2011 (edited) , как обществото се отнася към индивидуалните способности на всеки и доколко това общество е свикнало да ги използва. При нас като, че ли индивидуалността не е на особена почит и преди да направим каквото и да е се оглеждаме настрани първо. Някак сме свикнали да се сливаме с масата и да не проявяваме своята индивидуалност. Ето в това е проблемът ,затова сме свикнали да приемаме ,че индивидуализъм има негативен отенък,защото дълбоко внедренено в обществото е тезата ,че това е нещо лошо.Затова и са родени индивидуалистите с негативен знак в България ,тези масовите ,които просто се инатят .Интересно ,че индивидуализмът също има своите разновидности . Като например този на масовите ,всеядни хора и този на интелигенцията. За изходна точка стоят съвсем различни неща . За мен лично е тотално безинтересен масовият човек ,с неговите примитиви на психиката ,просто тотално ме измъчва изобщо идеята да се занимавам с него . Според мен е важно да се стимулират всички качества на индивидуалността и индивидуалното творческо мислене в хората ,независимо от възрастта. Именно там в креативността на всяка една индивидуалност се крият неподозирани ресурси ,в които някакси не сме свикнали да инвестираме . Цялото ни образование е базирано на колективното ,масово ,стадно запаметяване на информация ,а не на индивидуалните творчески решения ,така както е на запад. И това са все- още останките от комунизма и така презираното колективно мислене . Нямам нищо против творчеството и работата в екип , но си мисля ,че по- подходящият начин за мислене е възможността за креативност и индивидуален избор,индивидуално решение. Това е част от западния модел на мислене ,стимулиране на творческата страна във всеки и същевременно работа в екип ,издигане на лидери и т.н. Редактирано Април 18, 2011 от Inatari Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Антон Каро Добавено Април 18, 2011 Доклад Share Добавено Април 18, 2011 Българинът не ми се струва да е индивидуалист. Да, в България създава впечатление да е индивидуалист, ама на фона на някой немец си е като колективна душа... Немците са индивидуалисти. Българите са компания. Всичко навсякъде става с "познати"... просто някои хора са по-дискретни. Аз бих бил дискретен, що трябва да се бие на очи? Диана Илиева и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 18, 2011 Доклад Share Добавено Април 18, 2011 (edited) Явно всеки си е във своя филм.... Всеки влага различен смисъл в една дума, според своите си преживявания... Моята индивидуалност може да служи на общочовешки ценности. Това не ми пречи да съм личност, със свое мнение, виждане и т. н. /няма нищо общо с партийните и политически глупости/. Но това не значи, че не трябва да уважа и мнението, разбирането на другите... Но моят индивидуализъм /и краен понякога/ е по-скоро в служба на егоизма ми. Т. е. не ми пука, какви са изискванията за работата ми, не се съобразявам с обществените и морални норми... Често налагам само своето виждане... Да, ако се погледне отгоре и двамата индивидуалиста и индивидуалния имат свое място. Някой спомена, че на запад се обединяват около една идея по-бързо. Именно, защото хората са отворени за новото и винаги търсят креативния момент, промяната. Тук има закостеняло мислене, патриархално и ... И още нещо-индивидалното мислене е търсено и гъвкаво, стимулирано на запад. Индивидуалистичното-не особенонатрапчиво и дразнещо е... Редактирано Април 18, 2011 от Слънчева B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 18, 2011 Доклад Share Добавено Април 18, 2011 ... Индивидуализъм - ... 2. Стремеж у отделна личност да живее и да се изявява самостоятелно, без колектива. 3. Стремеж у отделна личност да се изявява за сметка на колектива. /бълг. тълковен речник/ ... Ето тук между второти третото тълкуване разликата е огромна. За себе си съм склонен да приема второто тълкуване и да отхвърля третото. Прекалено неоснователно ми изглежда да се смесва индивидуалността със себичността и егоцентризма. При българите за индивидуализъм в смисъла на второто тълкуване от по-горе едва ли можем да говорим. Има го, но е рядко срещан. Тук става въпрос за манталитет. Ако аз мога да направя нещо сам, но също така имам и възможността да използвам помощта на някого как ще постъпя: 1) дали сам ще направя всичко, каквото е необходимо; 2) дали ще потърся помощта на другия човек; 3) дали ще прехвърля почти цялата работа на него. За мен индивидуалист е човек, който постъпва по първия сценарий или ако търси помощ тя е минимална. Опасността в този случай идва от риска да се стигне до прекалена отчужденост от колектива, от обществото, от групата, а това е възможно да стане дори и ако това, който прави индивидуалистът прави в полза на цялото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 18, 2011 Доклад Share Добавено Април 18, 2011 (edited) Ами като говорим за индивидуализъм, то съответните науки са си определили какво представлява. Поне, ако мислим от гледна точка на социология и психология. Индивидуализмът е поставянето на личните цели и желание пред тези на обществото. Вижда се, че индивидуализмът има връзка с егото на човека. Моля, не бъркайте индивидуалност и индивидуализъм. Това са различни неща. Ако ще говорим за неща въведени от съответните дисциплини, то да спазваме дефинициите на дисциплините. Като говорим за индивидуализма на българина значи говорим за общи характеристики на българския народ, за част от народопсихологията му. Марко Семов има доста хубава книга по въпроса, която е доста дебела, а темата е неизчерпаема. Сещам се за някои много важни характеристики като „искам не на мен да е добре, а на комшията да е зле”, отношението към работата, отношението към държавата, тоталното пренебрегване на обществения интерес, което се връща обрано индивидуално на всеки българин, но той така и не иска да осъзнае това. Разбира се, във време на големи войни българинът може да се обедини, съзнанието му да мине на други честоти и да сътвори чудеса, но му дай малко по-спокоен живот и пак се връща към старите навици. Едни от хубавите страни на индивидуализма на българина е, че е готов да експериментира, което му позволява да експериментира в духовността. За съжаление българинът е краен в духовността и нравствеността, което го кара през дъжд от плюнки да критукува и осъжда ближния си. Без значение, че върши същите неща. Нашият индивидуализъм е от най-анти настроените срещу грешки и уж морални простъпки. Това включва и фикс идеята, че шестиците в училище са много важни за имиджа на човека, нищо че в дипломата под шестиците не пише точно каква заплата трябва да взема и каква длъжност да заема. Целият този извратен морал може да се обобщи със страха „какво ще кажат хората” и „всеки с простъпка заслужава максималното наказание, което можем да му докараме". Нашият индивидуализъм уж е индивидуализъм, а е прекалено зает с хората наоколо. Затова българинът трудно се оглежда, което му пречи хем да си почисти градинката, хем да види нещо, което би подобрило състоянието му. Ако вземем за пример американският индивидуализъм, той е индивидуализъм, който се изживява не върху околните хора, а като средство за лично благополучие. Съвсем категорично американецът не се занимава с ближния си, а симулира всички нужни морални качества нужни за лично благополучие. Ако трябва ще е вярващ, ако трябва ще оправдава бракове между хомосексуалисти, но ще го прави, докато има обществен мир и възможност за личностно и материално благополучие. Американският индивидуалист дотолкова е поставил материалното пред духовното, че там жените се правят красиви, не заради това да са красиви, а за да спечелят пари от това. Иначе си ходят по къси гащи и размъкнати тениски. Той дотолкова е толерантен към другите култури, че прави всичко показно да заеме своето място в обществото, но е дотолкова несъпричастен духовно към тях, че там хора между расите не се женят (вкл. американци и испанци). Има само изключения. Американците са отдадени доста повече на обществото, защото то и държавата им осигурява добрия живот – американския начин на живот, което отговаря на материалистичните нужди на егото им. Обществото няма как да им даде духовна храна, но те и не търсят това. Духовното, доколкото уж много има такова, пак е подчинено на материалното. Да обобщя. Българският индивидуализъм дотолкова е извратил идеята за духовното, че живее чрез осъждане на ближния си, което все пак му пречи да види възможности за личностно и материално развитие. Всичко това в едно непълноценно общество. Американският индивидуализъм дотолкова се е отдал на материалното, че е поставил обществото в услуга на индивидуализма. Редактирано Април 18, 2011 от БожидарЗим Диана Илиева и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 18, 2011 Доклад Share Добавено Април 18, 2011 Ами като говорим за индивидуализъм, то съответните науки са си определили какво представлява. Поне, ако мислим от гледна точка на социология и психология. Индивидуализмът е поставянето на личните цели и желание пред тези на обществото. Вижда се, че индивидуализмът има връзка с егото на човека. Моля, не бъркайте индивидуалност и индивидуализъм. Това са различни неща. Ако ще говорим за неща въведени от съответните дисциплини, то да спазваме дефинициите на дисциплините. Като говорим за индивидуализма на българина значи говорим за общи характеристики на българския народ, за част от народопсихологията му. Марко Семов има доста хубава книга по въпроса, която е доста дебела, а темата е неизчерпаема. Божидар, благодаря ти! B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 18, 2011 Доклад Share Добавено Април 18, 2011 (edited) Абсолютно едностранчиво е и плоско и както се казва на английски,"twisted " или изкривено разбиране е да се смята ,че индивидуализмът е част от егоизма и неговите проявления. По- горе съм изложила защо и какви са добрите страни на не-посредствения индивидуализъм . Напълно изкривено и неаргументирано е да се смята ,че това е част от народопсихологията ни . Независимо ,че има написана книга по въпроса , по много въпроси има написани книги . А по отношение на американците ,които бяха тотално оплюти ,толкова са криворазбрани от Божидар ,че изводите са ,че това си е за негова сметка. Нямам нерви да го убеждавам в противното. Аз съм живяла в Щатите и имам щастието да познавам не малко американци . Дълбоко съчувствам на теснотата на съзнанието на някои съфорумци . Криворазбрана цивилизация. Криворазбрана духовност и понятия като его и егоизъм ,индивидуалност и идивидуализъм . Незнам колко речници ще трябва да прегледате ,за да разберете ,какво означават различните понятия.Още повече да изведете собствено мнение ,базирано на аргументи. Ето още едно значение : индивидуализъм -(индивидуалистичен и индивидуалистически) прил.)-1.Филос..Принцип в идеалистическата философия,според който индивидът е независим в обществото. 2.Прен.Стремеж на индивида да живее и да се изявява самостоятелно ,да ИЗЯВЯВА ИНДИВИДУАЛНОСТТА СИ -речник на чуждите думи GABEROV ,ПЕТО ИЗДАНИЕ Редактирано Април 18, 2011 от Inatari Пламъче и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 18, 2011 Доклад Share Добавено Април 18, 2011 Добре, има ли разлика между индивидуалност и индивидуалист/индивидуализъм? Ако да - каква е тя? B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 19, 2011 Доклад Share Добавено Април 19, 2011 За мен понятията индивидуализъм - колективизъм са спрегнати - т.е. едното без другото губи смисъл. Един колектив, в който индивидуалността не може да се прояви свободно, всъщност не е колектив. За да съберем (collect), трябва да има единици, които са различни една от друга. В същото време всяка индивидуалност реално е уникален комплекс (колектив) от различни "тела". Синархията, синархичното мислене е ключът, но за съжаление малко мислим и развиваме тази тема - в това число го казвам и на себе си. По темата все пак - само от личен опит и наблюдения бих разсъждавала. В българския вариант индивидуалността се проявява, опитвайки се да привлече вниманието към себе си по някакъв начин, да изпъкне с нещо, да бъде признат от останалите индивидуалности. И може би затова трудно стигаме до внимание към другия, даване на свобода да бъдем себе си. В западен вариант индивидуалността се проявява, опитвайки се да остане независима от вниманието на останалите индивидуалности и да съхрани своята лична пътека и своето лично пространство -което съвсем не означава, че не могат да работят заедно - напротив! Еднакво се поддаваме, обаче, на масови манипулации. Слънчева и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 19, 2011 Доклад Share Добавено Април 19, 2011 (edited) Абсолютно едностранчиво е и плоско и както се казва на английски,"twisted " или изкривено разбиране е да се смята ,че индивидуализмът е част от егоизма и неговите проявления. По- горе съм изложила защо и какви са добрите страни на не-посредствения индивидуализъм . Напълно изкривено и неаргументирано е да се смята ,че това е част от народопсихологията ни . Независимо ,че има написана книга по въпроса , по много въпроси има написани книги . А по отношение на американците ,които бяха тотално оплюти ,толкова са криворазбрани от Божидар ,че изводите са ,че това си е за негова сметка. Нямам нерви да го убеждавам в противното. Аз съм живяла в Щатите и имам щастието да познавам не малко американци . Дълбоко съчувствам на теснотата на съзнанието на някои съфорумци . Криворазбрана цивилизация. Криворазбрана духовност и понятия като его и егоизъм ,индивидуалност и идивидуализъм . Незнам колко речници ще трябва да прегледате ,за да разберете ,какво означават различните понятия.Още повече да изведете собствено мнение ,базирано на аргументи. Ето още едно значение : индивидуализъм -(индивидуалистичен и индивидуалистически) прил.)-1.Филос..Принцип в идеалистическата философия,според който индивидът е независим в обществото. 2.Прен.Стремеж на индивида да живее и да се изявява самостоятелно ,да ИЗЯВЯВА ИНДИВИДУАЛНОСТТА СИ -речник на чуждите думи GABEROV ,ПЕТО ИЗДАНИЕ Ina, чудя се защо като не ти изнася нещо и почваш лични нападки. Индивидуализмът не е част от егоизма и не съм твърдял това. Индивидуализма може да стигне до егоизъм в своето проявление. Освен това индивидуализмъте е изява на индивидуалността (както си посочила) и не може да се каже, че са едно и също нещо. Индивидуалността е всички характерни качества на личността и психиката на човек, които го правят различен от другите хора. Индивидуализмът е проява на индивида. Начинът, по който взаимодейства с другите хората, така че да изрази своята индивидуалност. Така проявленията на индивидуализма може да са безброй. От „добри” до „лоши”. Но като казваш принцип в идеалистическата философия, сети ли се да погледнеш какво представлява идеалистическата философия? Да, според нея индивидът е независим в обществото. Значи, както съм казал „индивидуализмът е поставянето на личните цели и желание пред тези на обществото”. Това означава независимост от обществото. Също така съм се изразил меко, защото индивидуалистичната философия е довела до различни хуманистични течение, според накои от които индивидът е не само пред обществото, а преди всичко във Вселената. Предполагам като читатели на този сайт разбирате какво означава това. А че индивидуализмът български е част от народопсихологията ни, то не виждам нещо по-очевидно от това. Ако общите характеристики на личността и психиката на българината не са част от народопсихологията му, то кое би било?!?! Но ако немаш нерви да ми отговаряш аргументирано или да четеш Марко Семов, то аз нямам нищо против, но бих предпочел да видя още нещо положително казано за американския индивидуализъм. Щеше да ми бъде интересно. Сетих се нещо съвсем различно, което няма връзка с дискусията и затова ще го пусна като отделна тема. Още една егозаблуда, при която егоизмът се представя за индивидуалност. Редактирано Април 19, 2011 от БожидарЗим Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 19, 2011 Доклад Share Добавено Април 19, 2011 ...Значи, както съм казал „индивидуализмът е поставянето на личните цели и желание пред тези на обществото”. Това означава независимост от обществото. Това си е точно егоизъм. И не означава независимост от обществото. Индивидуализмът може да бъде проява на личността, но може да бъде проява и на индивидуалността на човека (а на практика в повечето случаи е смесица между двете). Във втория случай за поставяне на личните цели на първо място и дума не може да става, а първият случай си е чист егоизъм, но хората го наричат индивидуализъм просто защото не правят разграничение между личност и индивидуалност. Донка и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 19, 2011 Доклад Share Добавено Април 19, 2011 (edited) ...Значи, както съм казал „индивидуализмът е поставянето на личните цели и желание пред тези на обществото”. Това означава независимост от обществото. Това си е точно егоизъм. И не означава независимост от обществото. Индивидуализмът може да бъде проява на личността, но може да бъде проява и на индивидуалността на човека (а на практика в повечето случаи е смесица между двете). Във втория случай за поставяне на личните цели на първо място и дума не може да става, а първият случай си е чист егоизъм, но хората го наричат индивидуализъм просто защото не правят разграничение между личност и индивидуалност. Станимир, личност и индивидуалност не са различни неща. Даже някои казват, че индивидуалността е част от личността. Нека пак да погледнем какво е казано по въпроса, защото личното тълкуване поражда понякога индивидуални резултати Защо пък поставянето на личните цели и желание пред тези на обществото е винаги егоизъм?! Петър Дънов постави личната си цел и желание да основе школа в България и го направи въпреки българското общество, църква и т.н. Никой не би правил нещо без то да е станало негова лична цел. Иначе би бил робот. Редактирано Април 19, 2011 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 19, 2011 Доклад Share Добавено Април 19, 2011 Кои някои казват, че индивидуалността е част от личността? Ако не изясним правилното отношение между личност и индивидуалност, всякакво по-нататъшно разискване по темата е абсолютно безсмислено. Разбира се, че тези, които не вярват в прераждането и в съществуването на безсмъртен дух в човека, няма как да направят нужното ни разграничение, а всеки, който вярва в прераждането не може да се води по дефинициите за личност и индивидуалност на невярващите в прераждането и духа. „Мнозина говорят за личност и индивидуалност, но ги объркват. Това са две различни неща, със строго определени места и свойства. Личността представя външната страна на човека, неговите листа и цветове, с които всяка пролет се облича и след време се освобождава от тях. Индивидуалността е вътрешната страна на човека, която остава с него. Тази страна наричаме духовно, Божествено начало в човека. В личността влизат страсти, желания, униние, тщеславие, стремеж към богатство, към ядене, пиене и т.н. Значи личността се стреми към външни, преходни неща, а индивидуалността – към вечни, трайни неща.“ Лъч на пробуждане Това до известна степен изразява общоприетото тълкуване на личност и индивидуалност от езотерична гледна точка,т .е. прието не само от П. Дънов, но и от всички сериозни школи. Личността съм аз Станимир, т.е. тази част от мен, която ще умре след края на настоящото ми въплъщение, първо физическото тяло, после етерното, после астралното, менталното (всъщност само част от менталното) и ще остане индивидуалността, която в бъдеще ще се инкарнира в нова личност. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 19, 2011 Доклад Share Добавено Април 19, 2011 Обобщаването никога не води до добър резултат. Темата и заглавието и предполагат точно конфронтиране У всеки има различни представи, разбирания, различни нива на съзнание сме. Има толерантни и не дотам съпорталци. Това е личностна особеност. Но всеки може да прояви индивидуалността си, която не би трябвало да е подвластна само на интересите на личността, а да е нещо отвътре, /както поясни Станимир:thumbsup1:/.Мисля си, че е добре да има тема за думите и тяхното значение, защото факт е, че на един език говорим, пък не се разбираме... Снощи и с мъжа ми говорихме за значението на думата "креативен", която няма обяснение в тълковния речник. Та за него значи-градивен, изграждащ, а за мен творчески... Много е важно поне хората, които отдавна сме тук да можем да разговаряме и да няма личностни нападки, за да можем да обменим опит и да се учим... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 19, 2011 Доклад Share Добавено Април 19, 2011 Ами Станимир, досега си мислех, че говорим с понятия известни на широкото общество и приети от социология и психология, а не за индивидуацията на човека. Предполагах, че така е пусната темата. Все пак живеем в този свят. Нека този, който е пуснал темата, да каже в какви термини да разсъждаваме и няма проблем да говорим по този начин. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Април 19, 2011 Автор Доклад Share Добавено Април 19, 2011 Мисля си, че е добре да има тема за думите и тяхното значение, защото факт е, че на един език говорим, пък не се разбираме... Снощи и с мъжа ми говорихме за значението на думата "креативен", която няма обяснение в тълковния речник. Та за него значи-градивен, изграждащ, а за мен творчески... Креативен идва от „create" - създавам. Т.е. "съзидателен". Когато градиш или когато твориш, ти пак създаваш. Ами Станимир, досега си мислех, че говорим с понятия известни на широкото общество и приети от социология и психология, а не за индивидуацията на човека. Предполагах, че така е пусната темата. Все пак живеем в този свят. Нека този, който е пуснал темата, да каже в какви термини да разсъждаваме и няма проблем да говорим по този начин. Разсъждавайте както си искате. Ако искате така, а ако искате по окултната дефиниция. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 19, 2011 Доклад Share Добавено Април 19, 2011 http://www.beinsadouno.com/board/index.php?app=videos&do=view&id=408 мнението на Розалина Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 19, 2011 Доклад Share Добавено Април 19, 2011 (edited) Ами Станимир, досега си мислех, че говорим с понятия известни на широкото общество и приети от социология и психология, а не за индивидуацията на човека. Предполагах, че така е пусната темата. Все пак живеем в този свят. Нека този, който е пуснал темата, да каже в какви термини да разсъждаваме и няма проблем да говорим по този начин. Разбира се не държа да бъдат наложени моите дефиниции (в смисъл, които съм приел, а не, че съм ги измислил), но държа да ги спомена, не за друго, но защото разсъжденията ми са базирани върху тях и не би се получило разбирателство, ако не бъдат взети под внимание. Иначе за мен поне не е проблем от мнението на някой участник да разбера какво той самия разбира под индивидуализъм и да се съобразя с това при тълкуването му. Редактирано Април 19, 2011 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 20, 2011 Доклад Share Добавено Април 20, 2011 Няма как да не разглеждаме езотеричния смисъл на тези понятия, имайки предвид, че тук болшинството, сме хора интересуващи се точно от този смисъл. Ако се върнем назад в древния Египет и разгледаме техните вярвания в недоловимите тела ще видим, че те представят Секхем(сила) - индивидуалната душевна честота и Рен(име)- индивидуалният звуков сигнал. Според древните египтяни всеки дошъл на земята носи искрица космическо съзнание, но не всеки има дух и душа, те се придобиват в материалното съществуване, според доста съвременни учители това става около седмата година. Нивото на духовното израстване е обвързано с използването на тези Секхем и Рен, развитието им определя до колко всеки човек може да пректира съзнанието си в недоловимите измерения на вселената. При хората на изкуството тези интелектуални тела са добре развити. Съществува обаче една точка на т.н. "духовна възраст", отвъд която човек преминава с много усилия и време. В процеса на преминаването той остава ограничен в уроците на материалното съществуване или използва индивидуалните си тела по предварителното му програмиране. В тоз ред на мисли, ако предположим, че хората идват на групи, те са комбинирани по определена духовна възраст, следователно проявата на тяхната индивидуалност е различна по независещи от тях фактори. малко дълго се получи, но дано се схваща идеята ми Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.