36.Умен и справедлив

[Розалина]

Молитвен наряд за начало:

Махар Бену Аба - песен

Добрата Молитва - молитва

Псалом 23 - молитва

Умен и справедлив

Утринно Слово от Учителя, държано на 12 февруари 1933 г., София, Изгрев.

Молитвен наряд за край:

Изгрев молитва

Аз вярвам в Един Бог на Любовта - формула

Под „вяра в Бога“ разбирам да влезеш в онези условия, при които можеш да придобиеш нещо.

Христос казва: „Ако имате вяра като синапово зърно, като кажете на тази планина да се премести, тя ще се премести“. Ако планината не се премести, причината е в тебе, ти не си разбрал великия закон. Ако имаш вяра, и дете да си, ще бутнеш точно този бутон, който движи машината. Ако нямаш вяра, и учен да си, ще буташ тук-там, но няма да намериш бутона, от който зависи движението на машината. Значи детето, със своята вяра, движи машината, а възрастният, макар и учен, без вяра нищо не може да постигне.

Първото нещо, което се изисква от човека, е да усилва вярата си. Под „усилване на вярата“ разбирам всеки ден да се придава нещо към нея.

Днес вярата на мнозина отслабва, защото не придават нищо към нея.Следователно не върши това, което отслабва вярата.

[Розалина]

Умен и справедлив

Утринно Слово от Учителя, държано на 12 февруари 1933 г., София, Изгрев.

В сегашния живот няма по-хубаво нещо от служенето. Всичко останало – четеш или пишеш нещо – се отнася до външния живот. Неразбраните неща също имат отношение към външния живот, а разбраните – към вътрешния живот, т.е. към основата на живота.

И във времето на Христа очакваха да дойде Царството Божие, но не дойде. И до днес още не е дошло.

Хората очакват времето да се изпълнят тези обещания и още ще чакат. – Защо? – Защото не разбират законите. Те не знаят, че Истината ще им донесе свободата. Друг път за свободата няма.

Човек трябва да влезе в Ерусалимския храм, т.е. в своя вътрешен храм, и да изгони търговците навън. Търговците представляват дребнавостите в живота. Не можеш да служиш на Бога и да се занимаваш с дребни работи. Те всякога ще те спъват. Следователно всичко, което спъва човека, трябва да излезе навън. Ще ви кажа една мисъл, която може да си напишете. Тя е следната: Никога не поставяй завеса пред очите си. Да сложиш завеса на прозорците, има смисъл, но пред очите – никога!

[Слънчева]

Умен и справедлив

Утринно Слово от Учителя, държано на 12 февруари 1933 г., София, Изгрев.

В сегашния живот няма по-хубаво нещо от служенето. Всичко останало – четеш или пишеш нещо – се отнася до външния живот. Неразбраните неща също имат отношение към външния живот, а разбраните – към вътрешния живот, т.е. към основата на живота.

И във времето на Христа очакваха да дойде Царството Божие, но не дойде. И до днес още не е дошло.

Хората очакват времето да се изпълнят тези обещания и още ще чакат. – Защо? – Защото не разбират законите. Те не знаят, че Истината ще им донесе свободата. Друг път за свободата няма.

Човек трябва да влезе в Ерусалимския храм, т.е. в своя вътрешен храм, и да изгони търговците навън. Търговците представляват дребнавостите в живота. Не можеш да служиш на Бога и да се занимаваш с дребни работи. Те всякога ще те спъват. Следователно всичко, което спъва човека, трябва да излезе навън. Ще ви кажа една мисъл, която може да си напишете. Тя е следната: Никога не поставяй завеса пред очите си. Да сложиш завеса на прозорците, има смисъл, но пред очите – никога!

Розалина, благодаря за беседата и цитатите.

Служенето идва, когато започнем да правим нещо, защото знаем, че го правим за Бога. Без ако, без очакване. Тогава няма добро/зло в съзнанието ни. Просто го правим и продължаваме...

Човек е дошъл до положението сам да работи и сам да се храни. Той не се нуждае вече от кашицата. Като работи сам, той усилва вярата в себе си. По отношение на вярата хората могат да вярват в неща вън от себе си. Например, някой вярва в парите, а друг – не вярва. По отношение на парите първият е вярващ, а вторият – безверник. Който вярва в парите, в богатството, има възможност да стане богат. Който не вярва в парите, не може да забогатее. – Кое е по-добре: да си богат, или да си сиромах? – Според мене за предпочитане е да си сиромах. Богатия всеки може да го убие; сиромахът си върви спокойно, не се страхува, че ще го убият. Голямата вяра в парите докарва смъртта. Вярваш в парите, а същевременно се безпокоиш. Това не е вяра. То е все едно да вярваш в Бога и да се безпокоиш. Вярата в Бог изключва всякакъв страх и безпокойство. – На какво се дължи това безпокойство? – То е вътрешен, личен въпрос, на който сами ще си отговорите. Докато вярата ти в Бога е чиста, незасегната от външни влияния, ти си спокоен, нищо не те плаши. Такова е състоянието на здравия и задоволен човек. Той има хубави мисли и чувства, добро разположение на духа...

Днешните хора масово вярват в силата на парите, от всичко се отказват, но от париците - не. Не е въпрос да ги има или няма, а да не зависим от тях, да сме свободни вътрешно. Да сме наясно, че те са само средство, а не цел или смисъл на живота... Зависимостта ни от парите ни принуждава да живеем по интереси и все сме недоволни от нещо. Свободата идва, когато се осмелим да живеем по закона на Любовта и Истината, а за мен истина = на справедливост!

Бог е, който разполага с тях и дава на всекиго, колкото е нужно... Живота ни придобива смисъл едва, когато успеем да свършим една мъничка работа за Бога... Тогава се усеща пълнота...

Ангелите се отличават с две съществени качества: те са умни и крайно справедливи. Никой никога не може да ги заблуди. Какъв ангел ще бъдеш, ако не си готов да дадеш и последната стотинка, която имаш? Срещаш един беден човек. Бръкнеш в джоба си да му дадеш нещо. Напипваш последните си десет лева и сърцето ти се свива, не ти се дават. Казваш: „Няма да му дам нищо, аз съм по-беден от него“. В случая ти губиш силата си, защото мислиш, че силата ти е в десетте лева. Не мисли, че твоите работи ще се оправят с тези десет лева. Лъжеш се, те няма да ти помогнат. Силата на чешмата не е във водата, която изтича, но в прииждащата вода. Силата е в онова непреривно прииждане на енергия. Докато мислиш, че като дадеш десетте лева, ще обеднееш, ти си на крив път. Казваш: „Трябва да даваме, за да взимаме“. – Така е, но трябва да разбирате закона за даването и вземането. Като хвърли семето в земята, земеделецът казва: „Все ще взема нещо от нивата си“. – Не е там въпросът. Не е достатъчно да хвърлиш семето, за да вземеш нещо. Преди това трябва да разореш нивата добре, да я наториш и тогава да я посееш. В този случай ти ще вземеш десет пъти повече от това, което си посял. Същият закон се отнася и до доброто. Разори нивата си, натори я и посей доброто в нея. То ще израсте и много плод ще даде. Обаче да посееш семето и само да чакаш да израсте, това е крив възглед. То е все едно да очакваш хляба наготово, а ти само да го ядеш. – Не, така трябва да приемеш хляба в себе си, че ти и той да станете едно. – Как ще стане това? – Христос казва: „Аз съм живият хляб. Който ме яде, има живот в себе си“. Вие очаквате Христа да дойде на земята като човек. Това е детинско разбиране. Ако не можете да възприемете Словото Му като хляб и да станете едно с Него, нямате живот в себе си. Ако вярвате, че Христос е в хляба, ще имате Неговата сила. Тогава ще разберете думите, които Христос каза на сатаната: „Не само с хляб се живее, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога“.

Всички минаваме по пътя на желанията, зависимостите. Докато не започне да ни просветва, че този живот е само проекция на истинския. И започваме да се освобождаваме, с истина!

Христос казва: „Ако имате вяра като синапово зърно, като кажете на тази планина да се премести, тя ще се премести“. Ако планината не се премести, причината е в тебе, ти не си разбрал великия закон. Ако имаш вяра, и дете да си, ще бутнеш точно този бутон, който движи машината. Ако нямаш вяра, и учен да си, ще буташ тук-там, но няма да намериш бутона, от който зависи движението на машината. Значи детето, със своята вяра, движи машината, а възрастният, макар и учен, без вяра нищо не може да постигне.

Кое дете? Божието. Синът. Жената ражда дете, с което бяга в Египет - началото и освобождението.

Важно е да намеря пътя на нещастието. Щом намеря пътя му, аз зная вече, че щастието е близо. Аз държа нещастието, за да намеря щастието. Следователно не съжалявай, че си нещастен, защото то е път към щастието. Ако си попаднал в безверието, скоро ще намериш вярата. Безверието е сянка на вярата. Тя е реалността. Щом дойдеш до омразата, ти си близо до Любовта. Важно е да се намери Истината, макар и по отрицателен път. Помнете: Зад всяко нещастие и страдание се крие щастието и радостта. Зад всяка мъчнотия се крие една Божествена мисъл. Само така ще разберете Божиите дела. Писанието казва: „Призови ме в ден скръбен. Аз ще ти помогна, и ти ще ме прославиш“. Христос, като бил на кръста, при най-големите страдания, казал: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа си“. И Бог Го възкреси. След това силата на Христа се увеличи. Той се прослави и стана щастлив. Всички страдания, всичкото безчестие, през което мина Христос, се заличи. Ето едно условие, в което Бог може да се прояви. Той се изявява чрез страданията. Затова е казано: „Който изтърпи докрай, той ще бъде спасен“. Спасението подразбира щастливия живот. Следователно радвайте се и веселете се, когато изпаднете в мъчнотии и страдания. Лесно е да се каже, че трябва да се радваш в страданията. – Вярвайте вътрешно в това. Работете върху себе си, за да усилите вярата си. Не казвам, че трябва да станете богати. За някои от вас искам да станат богати, а да други – да осиромашеят; за някои искам да станат учени, а за други – невежи; за някои искам да закрепят здравето си, а за други – да се разболеят. – Защо? – Ако човек, като житното зърно, не бъде посят в земята, не изгние и отново не израсте, никога няма да научи законите на живота. И ако умрелият не изгние, не се разпадне и не остане само скелета му, нищо няма да научи. Само така той ще се освободи от заблужденията си и ще каже: „Господи, само при Тебе е животът. Само това, което Ти си направил, е хубаво и велико“. Човешкото е временно, лесно губи своята красота. – Какво е направил Бог? Казано е в Писанието: „Няма да оставя преподобния си да види изтление“. Ако вярваш дълбоко в Бога, и в гроба да влезеш, смъртта няма да те вземе. Има път, по който смъртта е по-лека. Като влезеш в този път, непотребното ще се стопи и само потребното ще остане. Така се случи и с пророк Илия. Той остави кожуха си на земята и с колесница замина за другия свят. Този е пътят за силните във вярата. Като говоря за смъртта, казвате: „Страшно нещо е да заровят човека в земята да гние“. – Страшно е, ако умре; ако не умре, това е благословение. И житното зърно се хвърля в земята, но не умира.

Умен и справедлив

Редактирано Април 16, 2011 от Слънчева