Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Синдромът Бърнаут


Recommended Posts

Здравейте,

мъжът ми е жертва на този синдром - в това няма съмнение.

Той като цяло има навика да се хвърля с голям ентусиазъм във всяко начинание и никога не жали себе си.

Нарушава баланса, а опитите ми да го предупредя винаги сякаш са постигали точно обратния ефект.

Натовари се с повече отколкото е възможно да понесе, на него бяха възложени големи надежди, той не умее да поставя граница.

Така преди от прекомерната му ангажираност с работата страдаше семейството, а сега когато вече е прегрял, изтощен, изнервен и демотивиран,

отново подкрепа и разбиране е естествено да получи пак от близките си.

Аз обаче не знам как точно да му помогна. Бях напълно наясно как ще се развият нещата, опитвах се да го предупредя, но той ми се сърдеше,

стараех се да го насоча към спорт и други странични занимания, но той се интересуваше само от работата си.

Сега е излишно да му натяквам как съм се оказала права. Мъчно ми е да го гледам така, защото знам, че всичко, което прави е само от добри намерения,

макар и да не може да проумее, че прекаленото себеотрицание и поемане на повече отговорности, отколкото е възможно, в крайна сметка не е полезно никому.

Можете ли да ме посъветвате? Благодаря Ви предварително!

Линк към коментар
Share on other sites

Защо вие питате, а не мъжът ви? Кой има проблем - той или вие? Вие можете да помогнете на себе си - да ви е по-малко грижа за поведението му и повече да мислите за собственото си щастие, здраво егоистично. Когато така отдръпнете вниманието си от него, променяте кръга на семейната система, на вътрележката от емоции и псимеханизми. А това е вероятно да промени и него положително! Иначе сега с грижата си за него подхранвате емоционалните стимули, които го тласкат в работохолизма му!

Линк към коментар
Share on other sites

сега, когато се позаинтересувах и прочетох по темата мисля, че и с мен се е случило.....

какво е решението, и има ли наистина такова...?...когато и средата от вън ти налага, че не работиш достъчно и едва ли не не заслужаваш възнаграждението си, а всъщност те манипулират и се възползват от "кризата"...може ли хората да са толкова нехора?...и къде е границата на субективните преценки и истината....?

от много време не мога да с оттърва от постоянно, напрежение, нерви, депресия в някаква форма, гняв, страх, ненормален живот, преумора, проблеми с корема, галвоболие, отслабнах 5 кг за 1 месец.....близките ми вече не ми издържат на проблемите, приятеля ми ме се сърди, че му говоря постоянно за работа и за хората и за проблемите там....

вече си мисля за радикални промени, но сякаш нямам смелост....пък и от вън пак натиск, няма работа, трудно ще си намериш работа.......криза е....и ето, че започваш да се чувстваш в безизходица......и всеки ден имаш чувството, че нямаш сили......с всеки ден нещата се объркват все повече, влизаш в лабиринт и се луташ....загубваш си здравето....

защо е всичко....?:mellow::unsure::wacko::angry:

Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...